Решение по дело №470/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

Гр. София, 20.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в  публичното съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в следния състав                                                                                  

 

СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

 

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т. д. № 470 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 145,71 лева, обезщетение за забавено плащане за период от 12.03.2016 година до 12.03.2019 година.

Ищецът П.Б. ООД, ЕИК: ******** твърди, че ответникът П.Е. ЕООД, ЕИК: ******** е осъден с влязло в сила на 05.02.2019 година решение на Софийски градски съд, ТО за сумата от 99 000 лева без ДДС – незаплатено възнаграждение по договор за изработка, по което не е предявен и иск по чл. 86 ЗЗД, нито е претендирана законна лихва от подаване на исковата молба. Твърди, че е поканил ответника да заплати посочената сума още с връчена на 30.05.2013 година нотариална покана, а в договора за изработка не е уговорен ден за изпълнение. Счита, че ответникът е в забава за заплащане на горната сума за посочения в исковата молба период. Претендира и разноските в обезпечителното производство и настоящото такова.

Ответникът в отговора на исковата признава иска, но счита, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като ищецът не е заявявал претенции пред него за такова вземане. Съответно намира, че не следва да му бъдат възложени в тежест разноските по делото. Твърди, че по отношение на него има образувани две изп.дела, първото от които прекратено, поради погасяване на задълженията, а по второто  /по издадената обезпечителна заповед/- ответникът не е уведомяван преди налагане на запора и няма яснота за точния размер на дължимата сума по чл. 86 ЗЗД. Сочи и че поради наличието на запор върху вземанията по всичките си банкови сметки е в невъзможност да заплати сумата.

Ищецът, в допълнителната искова молба, изразява становище за неоснователност на възражението на ответника за наличие на хипотезата по чл. 78, ал. 2 ГПК. Твърди и че понастоящем главното вземане не е погасено, а поведението на ответника е обосновало предявяване на настоящия иск – наличието на изп.дела срещу ответника, с данни за банковата сметка на ищеца, по които ответникът не е открит и не е извършил доброволни плащания; наличието на изп.дело въз основа издадена обезпечителна заповед във връзка с процесното вземане, което въпреки това не е заплатил.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно отношение между страните, по което ищецът има изискуемо главно вземане и неговия размер, начална дата на забавата и размер на обезщетение за забава; че ответникът е дал повод за завеждане на настоящия иск.

Ответникът е признал иска по чл. 86 ЗЗД, поради което същият следва да бъде уважен.

При извод за основателност на главната искова претенция, разноски по принцип са дължими на ищеца. Следва, обаче, да бъде обсъдено възражението на ответника, че не е дал повод за завеждане на иска и за приложимост на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Същото е неоснователно.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая, хипотезата не е налице. Ответникът не доказа да е заплатил съдебно признатата главница, върху която се претендира обезщетението за забавено плащане, преди изтичане на исковия период. Видно от представените доказателства, изпълнителното производство, образувано по повод издадения изпълнителен лист по осъдителното решение за главницата е прекратено поради издължаване чак на 26.03.2019 година /след датата на подаване на настоящата искова молба/. Тоест, ответникът е бил в забава към 13.03.2019 година и е дал повод за завеждане на настоящото производство /ответникът не е представил доказателства, оборващи този факт/. Отделно, от една страна, претенцията за лихва за забава е акцесорна и следва съдбата на главното вземане, а от друга страна – вземането произтича по силата на закона и не е необходимо изпращане на покана.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски за държавна такса и адвокат /за които са налице и доказателства за извършването им/, както и и сторените в обезпечителното /тъй като е издадена обезпечителна заповед/ производство /доколкото разноските там не могат да бъдат събрани/разноски в размера по представения списък по чл. 80 ГПК.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА П.Е. ЕООД, ЕИК: ******** да заплати на П.Б. ООД, ЕИК: ********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,  сумата от 30 145,71 лева, лихва за забава за периода 12.03.2016 година – 12.03.2019 година върху главницата от 99 000 лева без ДДС по договор за изработка на идеен проект Част Електрическа- Първична комутация и Идеен проект Част Електрическа- Вторична комутация п/ст. Челопеч 110/106,3 kV, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 2736.83 лева разноски в настоящото производство и 1020 лева – разноски в производството по чл. 390 ГПК по ч.гр.д. № 3058/2019 година по описа на Софийски градски съд.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: