РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Враца, 11.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 13.01.2022г. /тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря Даниела Ванчикова, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
адм. дело № 495 по описа на АдмС – Враца за 2021г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.
27, ал. 8 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)
и чл. 166 ал.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано по жалба на Д.И.Т. ***
срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/292#13 /съобразно административната преписка/ от 21.07.2021г. на Зам.Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който на основание чл. 27 ал.3 и ал.4
от ЗПЗП и чл.162 ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК вр. чл.18 ал.4 б.“а“ от
Наредба №7/24.02.2015г. за прилагане на
мярка 10 „Агроекология и климат“ от
Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014-2020, е
установено публично държавно вземане срещу него в размер на 49262лв.,
представляващо 100% от общата изплатена сума по мярка 10 за кампании 2015 и 2016г. Посочен е и начинът на изчисляване на
дължимата лихва върху тази сума в зависимост от
срока на възстановяване на сумата или на извършено прихващане от бъдещи
вземания.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на процесния АУПДВ, съществено противоречие с материалноправни разпоредби,
несъответствие с целта на закона и необоснованост - основанията по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК.
Иска се отмяна на акта. Претендират се направените разноски по делото, за което
е представен списък. Алтернативно се поддържа искане за обявяване на
нищожността на оспорения административен акт. Сочи се, че неправилно е прието,
че жалбодателят не отговаря на изискванията на чл.19 от Наредба №7/24.02.2015г., тъй като притежава съответната компетентност,
която е била налице още при подаване на заявлението за подпомагане. Твърди се,
че неправилно административният орган се позовава на решение №4972/19.04.2021г.
по адм.д. №64/21г. на ВАС, тъй като то
касае само нищожността на акта за прекратяване на ангажимента, а никъде съдът не се е произнесъл
по законосъобразността му, като само е отбелязал, че е унищожаем. Идентични
съображения се развиват и в представената по делото писмена защита на пълномощника
на жалбодателя адв.Х.С..
Ответникът – Зам.изпълнителен
директор на ДФ“Земеделие“ , чрез процесуалния си представител по пълномощие
юрисконсулт Л.Х., в писмено становище оспорва
жалбата като неоснователна. Заявява, че актът е издаден от компетентен орган
при спазване на законовата процедура и съответства на целта на закона. Иска
отхвърляне на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното :
Жалбоподателят е
земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителната разпоредба на
ЗПЗП във вр. с чл. 4, § 1, б.
"а" от Регламент (ЕС) № 1307/2013, регистриран с уникален идентификационен
номер УИН *** и уникален регистрационен номер УРН *** в Интегрираната система за администриране и
контрол на ДФЗ. Той е поел петгодишен
ангажимент за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ райони“, считано от
2015г. При извършена административна проверка е установено, че към датата
31.12.2016г., която се явява втора от поетия петгодишен ангажимент, бенефициентът не е преминал агроекологично
обучение с минимална продължителност 18
часа или демонстрационна дейност с минимална продължителност 3 дни, за да
докаже наличие на опит в извършване на направленията, които е избрал да
прилага. Прието е, че представената от него Диплома за средно образование,
издадена от СПТУ „Х.Б.“ ***, е с квалификация „***“ не отговаря на изискванията
на чл.19 ал.1 т.2 и т.4 от посочената по-горе Наредба.
С писмо изх.№01-6500/929 от 02.02.2018г., получено на 14.02.2018г., жалбодателят е уведомен за откриване на
административно производство за прекратяване на агроекологичния му ангажимент,
като в него са изложени фактическите обстоятелства и основанията за издаване на
такъв акт. На лицето е дадена възможност за предоставяне на допълнителна
информация, становище и възражение. Жалбодателят се е възползвал от това свое
право и е депозирал възражение с вх.№01-6500/929/21.02.2018г., което административният
орган не е приел за основателно. Издаден
е акт за прекратяване на ангажимент по
мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020г. за кампания
2017г. с рег.№01-6500/929 от 17.09.2018г.
По жалба на бенефициента в АдмС Враца е образувано адм.д. №204/2019г.,
което е прекратено с определение №23.05.2019г., влязло в сила на 19.09.2019г.
с оставането му в сила с определение №12449 от същата дата по адм.д. №10461/2019г.
на ВАС, поради просрочие на жалбата. Отхвърлено е и искането за обявяване на
нищожността на акта за прекратяване на
ангажимента с решение №4972/19.04.2021г. по адм.д. №64/2021г. на ВАС. След приключване на съдебното
производство ответникът е уведомил
жалбодателя, че против него започва производство за издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане, за сумата от 49262лв., която е общата сума, заплатена на
лицето за кампания 2015г. и 2016г. с
писмо изх.№01-6500/929 от 11.03.2020г., получено на ръка на 14.03.2020г., като
му е дадена възможност за възражение и представяне на допълнителни
доказателства. Обсъждайки доказателствата по административната преписка
и излагайки фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са
налице основания за издаване на АУПДВ, ответникът е издал
оспорения в настоящето производство административен акт. По делото няма
спор за сумите, които са изплатени по време на изпълнението на петгодишния
ангажимент така, както са конкретизирани в мотивите на АУПДВ.
Като доказателство по
делото е приета Служебна бележка изх.№92/13.01.2022г., издадена от Директора на
СУ“**.К. и М.“ ***, в която е отразено, че
придобитото от жалбодателя средно образование е с квалификация
„Земеделие“.
Актът е връчен на
жалбоподателя на ръка на 02.08.2021г., а жалбата е подадена на 16.08.2021г. по
пощата, видно от клеймото върху пощенския плик.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално
допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с
правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея
основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК,
същата е неоснователна по следните съображения:
Преди да разгледа основанията за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, съобразно задължението по
чл.168 ал.2 от АПК, съдът следва да се произнесе по отношение на неговата
валидност. Съгласно чл.20а от ЗПЗП оправомощеният орган да издава АУПДВ
е Изпълнителният директор на Фонд “Земеделие”, в качеството му на Изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, или лице, на
което са делегирани тези правомощия. Видно от представената Заповед №03-РД/2891#2 от 16.06.2021г. на Изп.Директор на ДФ“Земеделие“, правомощия
да издава и подписва актовете за
установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директни
плащания са делегирани на Зам.изпълнителния директор на
ДФ“З“ П. С., която е издател на оспорения
пред съда административен акт. Това прави същият издаден от компетентен
орган, в изискуемата писмена форма,
съдържащ задължителните реквизити, поради което се явява валиден.
Същият се явява и законосъобразен, тъй като
при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, които да
обуславят неговата отмяна. Процедурата по издаване на акта е започнала с
уведомяването на лицето, на което е
дадена възможност да депозира своите възражения и писмени
доказателства, поради което не може да
се приеме, че правото му на защита е било ограничено по някакъв начин. В акта
се съдържат и фактическите и правни основания за издаването му, които
кореспондират помежду си, което го прави и мотивиран. Издаден е в съответствие
с материалния закон, тъй като с разпоредбата на чл.27 ал.3 от ЗПЗП е въведено
задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за
събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно
чл.162 ал.2 т.8 от ДОПК представляват публично държавно вземане. Съобразно
разпоредбата на чл.27 ал.7 от
ЗПЗП административният орган се е произнесъл с АУПДВ. Съгласно чл.8 ал.1 от Наредба №7/2015г. на МЗП за кандидатите за подпомагане по мярка 10
съществува задължението да извършват съответната
дейност
в период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно
плащане и да подават заявление за подпомагане всяка година след това. За
бенефициентите по тази мярка или изрично упълномощено от тях лице е предвидено
задължение в края на втората календарна година
да преминат агроекологично обучение и да докажат опит в извършването на
тази дейност или да приложат други документи, доказващи опит по мярка 214
от ПРСР 2007-2013г. или диплома с
квалификация „земеделие или ветеринарна
медицина“. Дали представената от
жалбодателя диплома за средно образование отговаря на тези критерии, не
е предмет на разглеждане в настоящето производство, по този въпрос е следвало да има произнасяне
при оспорването на Акта за прекратяване на
ангажимента по мярка 10. Съдът не се е произнесъл по оспорването на акта
относно неговата законосъобразност поради просрочие на жалбата, а относно искането за прогласяване на нищожността
му се е произнесъл, като го е отхвърлил. При така развилото се съдебно
производство, актът за прекратяване на
ангажимента по мярка 10 е влязъл в сила и е произвел своето действие.
Съгласно чл.18 от Наредбата след прекратяване
на ангажимента, когато не са изпълнени условията на чл.19 от същата,
бенефициентът дължи възстановяване на цялата сума за субсидиране, получена до
този момент, както правилно е изчислено от административния орган и по който
размер няма оспорване.
По тези съображения съдът намира, че оспореният
акт е законосъобразен, а жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане, на ответника
на основание чл. 143, ал.1
АПК вр.чл. 78 ал.8 от ГПК следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение от 100 /сто/лв. На жалбодателя не се дължат разноски.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2
от АПК Административен съд Враца,
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.Т. *** против
Акт за установяване на публично
държавно вземане №01-6500/292#13 от 21.07.2021г. на Зам.Изпълнителния
Директор на Държавен фонд „Земеделие“ –София
ОСЪЖДА Д.И.Т. *** ДА ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ - СОФИЯ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщението на страните чрез Административен съд - Враца
пред Върховен административен съд- София.
АДМ. СЪДИЯ: