РЕШЕНИЕ
№ 1110
гр. В., 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110111768 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Ф. Ф-*“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. В., кв. „В.“, ул. „Л. П.“ № * срещу „Л. п.м.” ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „М. Л.” № *, иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 5550,39 лв., представляваща сбор от сумите от 2774,14 лв.
начислена ел. енергия за 2020 г., сумата от 2498,62 лв. такса за поддръжка за 2021 г. и сумата
от 277,63 лв. поддръжка за градина за 2021 г., по Договор за поддръжка и управление от
14.04.2009 г., за които суми е издадена фактура № * г.
Ищцовото дружество твърди в исковата молба, подадена чрез адв. Х.Х., че по силата
на договор за покупко-продажба от 2009 г. придобило от „Л. г. р.“ АД собственността на
жилищна сграда представляваща еднофамилна Къща * с идентификатор № *, с РЗП - * кв.м.,
находяща се в комплекс „Л. голф резорт“ - в гр. Б., местност „Т.“. Излага, че във връзка с
продажбата бил сключен Договор за поддръжка и управление на имота на * г., по силата на
чл. 1.3 от който дружеството „Лайтхаус голф ризорт"АД се задължило срещу заплащане да
извършва поддръжка на процесния имот и общите части на комплекса, в който се намира
той, изразяваща се в заплащане на режийните разноски за него, които не включват
почистване на същия, както и на извършване на ремонти в него. Сочи, че в чл. 2.6 било
уговорено собственикът да заплаща 3,5 евро на квадратен метър обща площ на година, като
в тази сума влизало и възнаграждението на управителя. Излага, че съобразно квадратурата
от 118,29 кв.м. дължи за всички режийни разноски сумата от 414,05 евро или 809,39 лв.
Поддържа, че в чл. 1.7 от договора страните уговорили след изтичане на първоначалния
десет годишен период на договора страните да подпишат предложен от управителя нов
договор, а при неподписване на новият договор от страна на собственика, същият да се
продължи автоматично за още десет години. Оспорва да е било налице реално изпълнение
по договора, като комплексът е бил изцяло изоставен и занемарен. Поради това предходният
1
едноличен собственик на капитала У. Р.С. продал дружеството на новия, който започнал
ремонт на къщата, както и почистване и облагородяване на пространството около нея, тъй
като къщата и прилежащите части от ПИ, били изоставени и запустели. Излага, че в
комплекса имало изоставени тревни площи, паднали мазилки на сградите, изпочупени
лампи, пейки, витрини, изоставени строежи, разградени участъци и разбити пътища, а
такова било състоянието на комплекса и понастоящем. Сочи, че в комплекса никога не е
имало физическа или СОД охрана, а лицето на портала само вдига бариерата. Поддържа се,
че в края на 2019 г. лице представило се за С. И. потърсило управителя на ищцовото
дружество и заявило, че е служител на „Л. п.м." ЕООД, цесионер по договор за цесия от * г.,
с който „Л. г. р.“ АД, в процедура по обявяването му несъстоятелност, прехвърлило на
цесионера „Л. п.м.“ ООД, всички свои права и вземания по договори за поддръжка на
общите части от сгради в режим на етажна собственост, находящи се в комплекс „Л. г. р.“.
Управителят бил уведомен, че дружеството като собственик на къща F-16 дължи сумата от
5441,18 лв., включваща такса за поддръжка, електричество, ВиК услуги и др. за 2020 г.
Представляващият дружеството се съгласил да заплати сумата, въпреки че не отговаря на
услугата като заявил, че желае през 2021 г. страните да сключат нов договор, с който
заплащането на услугите да бъде уговорено по нов начин и на други цени. Сочи, че въпреки
това не се заплащали реално изразходените ток и вода за всеки месец, не се подържали
общите части и не се осъществявала реална охрана и подобаваща за живеене в комплекс
среда. По тези съображения с телепоща от 17.12.2020 г. ищецът отправил изявление за
едностранно разваляне на договора и поканил ответника да се яви на 07.01.2021 г. в 10.00
часа, кантората на нотариус за обсъждането на нови отношения между страните и
подписването на нов договор за поддръжка и управление, но представител на ответника не
се явил. Вместо това ответникът издал проформа фактура № * г. за общата сума от 5908.96
лв., включваща комунални услуги вода, комунални услуги електричество, такса поддръжка
градина за 2021 г., такса събиране на отпадъци 2021 г. и такса поддръжка 2021 г. Излага, че
оспорва посоченото във фактурата количество изразходвана електрическа енергия за 2020 г.
на стойност 2774,14 лв. с ДДС, като произволно отчетено от негоден СТИ. Излага, че тази
стойност не е по цени на доставчика „Е. - п.“ ЕАД, както и че неправомерно се начислява
ДДС, върху вече доставена ел. енергия с включено от доставчика ДДС. Сочи, че в комплекса
не е изградена контролна измервателна система, в противоречие с чл.2 ал.2 от ПИКЕЕ.
Поддържа, че електромерите на абонати в комплекса, са контролни измервателни устройства
с лоши метрологични характеристики, които се пломбират и се разпломбират единствено по
усмотрение на ответника и не се подменяни от изграждането на комплекса, въпреки че
тяхната метериологична годност е десет години. Оспорва се дължимостта и на таксата за
поддръжка за 2021г. в размер на 2438,62 с ДДС, както и сумата от 277,63 с ДДС за
поддръжка на градина доколкото договорът бил развален едностранно от ищеца. Излага се,
че поради неплащане на посочените задължния е спряно електричеството в имота, което се
ползва за жилище от управителя и семейството му. Поддържа се, че това са самоуправни
действия за да се принуди ищецът да плати процесните суми, което сочи, че обуславя
правния му интерес от водене на делото. Сочи, че след разваляне на договора за поддръжка
между страните не е установен ред за отчитане и срок за заплащането на консумираната
вода и ел. енергия. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените по разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Л. п.м.”
ЕООД, чрез процесуалния му представител - адв. В.Б.. Сочи, че искът в частта за
недължимост на такста поддръжка на комплекса за 2021 г., както и за поддръжка на градина
за 2021 г. е недопустим, доколкото процесният период - 2021 г. не е приключил и се явяват
преждевременно предявени. В останалата част искът се оспорва като неоснователен. Не се
спори, че ищецът е собственик на процесния имот. Сочи, че едноличен собственик на
ищцовото дружество да е Д. П. Сочи, че услугата по договора от 14.04.2009 г. е реално
2
изпълнена без забележки от ищеца до телепощата от 18.12.2020 г., включително след
приобиването на дялове от Д.П. от * г. Излага, че до 31.12.2013 г. услугата е извършвана от
„Л. г. р." АД, а след това от „Л. п.м." ЕООД, по силата на Договор за цесия и поемане на
изпълнението от 01.01.2014 г. Сочи се, че през целия период са предоставяни всички услуги
описани в договора за поддръжка и управление, сред които охрана на комплекса, поддръжка
на улици и алеи, алейно осветление, поддръжка на градини, извозване на битови отпадъци,
поддръжка на басейни, и много други. Оспорват се твърденията на ищеца относно
състоянието на комплекса и се сочи, че ответникът поддържа общите части на комплекса и
не отговаря за състоянието на обекти - частна собственост. Излага, че процесният договор
не е развален. В тази връзка сочи, че в телепощата не е посочено конкретно неизпълнение,
нито е даден подходящ срок за изпълнение. Излага, че на територията на комплекса не е
налице обществена мрежа за електроразпределение, а електрическата енергия стига до
комплекса чрез електропровод с високо напрежение, който достига до частна
електроенергийна инфрструктура, представляващ трансформаторна станция и
електроразпределителна мрежа на ниско напрежение. Сочи, че самостоятелните обекти в
сгради и самостоятелните сгради се отчитат чрез електромери и се заплащат съгласно
техните показания. Излага, че за клиентите си дружеството предлага услугите заплащане на
електроенергия на „Л.г. е. с. х.“, което пък я заплаща на доставчика както и за заплащане на
вода на „А.“ ООД, което е „В. о.“ по смисъла на Закона за водите. Заплатените суми
впоследствие ответникът фактурира на собственика на имота. Поддръжа, че дължимостта на
вземането за електроенергия произтича от договора, евентуално сочи, че ако съдът приеме
договорът за прекратен или развален то сумата се ддължи на основание водене на чужда
работа без възлагане, а в евентуалност на основание неоснователно обогатяване. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора чрез процесуалните си
представители. Доразвиват доводите си и в писмени защити.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от НА № *г. на
нотариус О. О. се установява, че ищцовото дружество е собственик на жилищна сграда
представляваща еднофамилна Къща * с идентификатор № *, с РЗП - * кв.м., находяща се в
комплекс „Лайтхаус голф резорт“ - в гр. Б., местност „Т.“, ведно с * кв.м. общи части,
представляващи 2,30 % ид.ч. от прилежащия ПИ *, целият с площ кв.м.
На следващо място с доклада е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
до * г. страните са били обвързани от Договор за поддръжка и управление на същия имот от
14.04.2009 г., както и че ответникът е заместил като страна по визирания договор „Л. г. р.“
АД, по силата на договор за цесия и поемане на задължение от 01.01.2014 г., като и двата
договора са представени с отговора на исковата молба, катко и потвърждения и уведомления
за цесията. Съгласно чл.1.1 от договора собственикът на процесния имот възлага, а
отвентикът приема и се задължва срещу уговорено с договора възнаграждение да
предостави следните изчерпателно изброени услуги по управлението и поддръжката на
комплекс Л. Р: ежедневно управление на комплекса, денонощна охрана на комплекса,
индивидуална сигнално-охранителна система, видеонаблюдение на комплекса, заплащане
на сметките за електричество и питейна вода и почистване на общите части на комплекса,
организиране, насочеване и извършване на всички необходими поправки и дейности,
свързани с поддържката на общите части на комплекса, поддържане и организиране на
отчетна ситема и организиране и управление на всички платени обслужващи дейности в
комплекса. В чл.1.7 е уговорен десетгодишен срок на договоа от нотариалното прехвърляне
на имота, както и че при неподписване на нов договор от страна на собственика процесния
се подновява автоматично за същия срок. Страните по договора са договорили в чл. 2.1, че
3
собствениците се задължават да заплащат на ответника годишна такса за покриване на
разхдоите за управлението и обикновената поддръжка на комплекса за процесния имот в
размер на 9 евро без ДДС на кв.м. обща част. Съгласно чл. 2.2 собственикът се е задължил
освен таксата по чл. 2.1 да заплаща и годишна такса за поддръжка на прилежащата към
имота градина в размер на 1 евро без ДДС на квадратен метър обща площ за едина година. В
чл. 2.3 и 2.4 страните са оставили непопълнени реквизитите касаещи сроковете на плащане
на таксите по чл. 2.1 и чл. 2.2. В чл. 2.6 собственикът се е задължил да заплаща на ответника
годишна такса за покриване на режийните разходи за поддръжката на имота в рамзер на 3.5
евро без ДДС на квадратен метър обща площ аз една година. Уговорено е таксата да се
заплаща през съответната година, за следващата, както и че управителят извършва
изравняване на платената такса и реално платените за имота режийни разходи, като
разликата до платената се заплаща в едномесечен срок от уведомяването на собственика, а
ако е налице надплащане сумата се приспада от дължимата такса за следващата година.
Видно от представените с исковата молба телепоща изх. № * г. и известие за
доставяне от * г., се установява, че на последната дата ответното дружество е надлежно
уведомено от ищцовото, че разваля едностранно пресния договор във връзка със системно
неизпълнение на задълженията по него за поддръжка на общите части на сградите и терена
на комплект „Л. Г.Р.“, както и нехигиенизирането и неостраняването на повреди
нарушаващи инфраструктурата на комплекса, вследствие на обикновената употеба на
вещите или вследствие на климатичните условия. Направено е и изявление, че ищецът
повече няма да заплаща услугите по договора освен за електро и ВиК захранване, интернет
захранване и такса за сметоизвозване. С телепощата е отправена и покана за подписване на
нов договор на 07.01.2021 г. в кантората на нотариус. Съгласно констативен протокол акт №
* г. на визираната дата представител на ответника не се е явил за подписване на договор в
кантората на нотариуса.
По делото е представена проформа фактура № * г. с издател ответното и получател
ищцовото дружество, като сред фактурираните услуги за обект „Ф16“ са такива за ел
енергия в общ размер от 2311,79 лв. без ДДС, такса за поддръжка на градина за 2021 г. от
231,36 лв. без ДДС, както и такса за управление за 2021 г. от 2082,00 лв. без ДДС.
Като доказателства по делото са приети и представените от ответника множество
частни документи изходящи от самия него, които отразяват към момента на съставянето си
броя на заетите по трудово правоотношение в ответното дружество, включително вида на
заеманата длъжност и получаваното трудово възнаграждение, както следва: оригинали на
разчетно - платежни ведомости на „Л. п.м.“ ЕООД за: ********г.; заверени копия на фиш за
заплати за м.09.2019г. на Й. Б. копия на разчетно-платежни ведомости на „Л. п.м.“ ЕООД за
м.10.2019г. и за м.11.2019г., фиш за заплати за м.11.2019г. на Невена Петрова; копия на
разчетно-платежни ведомости на „Л. п.м.“ ЕООД за: м.11.2019г., м.12.2019г., м.01.2020г.,
м.02.2020г., м.03.2020г., м.04.2020г., м.05.2020г., м.06.2020г., м.07.2020г., м.08.2020г., фиш
за заплати за м.08.2020г. на Й.Б. и на Ц. Д.; разчетно-платежна ведомост на „Л. п.м.“ ЕООД
за м.09.2020г., фиш за заплати за м.09.2020г. на С.С., Й. ., Ц. Д., С. Г.; разчетно-платежна
ведомост на „Л. п.м.“ ЕООД за м.10.2020г., фиш за заплати за м.10.2020г. на Т. Т.; разчетно-
платежна ведомост на „Л. П. М.“ ЕООД за м.11.2020г., фиш за заплати за м.11.2020г. на Б.
Г., М. К., Н. П.; разчетно-платежни ведомости на „Л.П.М.“ ЕООД за м.10.2020г. и за
м.12.2020г., фиш за заплати за м.12.2020г. на Б. Г. и на Мл. К.; разчетно-платежни
ведомости на „Л. П. М.“ ЕООД за м.01.2021г., м.02.2021г., м.03.2021г., справка за актуално
състояние на всички трудови договори към 21.04.2021г. на „Л. п.м.“ ЕООД, както и
разчетно-платежна ведомост на „Л. п.м.“ ЕООД за м.12.2019г.
Ответникът е представил и справка от счетоводството на дружеството по сметка 401
Доставчици от 01.01.2019г. до 31.03.2021г. в обем от 48 стр., с начално салдо от 285537,39
лв., оборот по сметка дебит от 1003554,68 лв, оборот по сметка кредит от 818117,78 лв. и
4
крайно салдо от 100100,49 лв.
В оригинал по делото е представена справка за наредени суми за периода 01.01.2019г.
– 31.03.2021г. от банкова сметка открита в „А.Б.Б.“ с титуляр ответника.
Ответникът е представил сключено с дружеството „Л. Г. е. С. х.л“ АД споразумение
за разпределяне на част от общите разходи на жилищен комплекс от затворен тип с
търговско наименование „Л. Г. Р.“, находящ се в землището на гр. Б. за префактуриране на
разходи за консумативи /електроенергия, вода, охрана и др./ от 31.01.2014 г., ведно с
приложение кем него и анекси от 01.01.2015г., 01.01.2017г. и 01.01.2018г.
Ответникът е представил и множество частни документи установяващи извършени
между него и дружествата „Л.Г. е.С х.“ АД, „А.“ ООД, „Ч. к.“ АД и Адвокатско дружество
Д. И. и съдружници, прихващания и замествания в дълг, както следва: 2 бр. протокол за
прихващане от 31.01.2020г., споразумение за прихващане и заместване в дълг от
01.02.2020г., споразумение за прихващане и заместване в дълг от 02.02.2020г., споразумение
за прихващане от 25.02.2019 г., споразумение за прихващане, заместване в дълг и заплащане
на търговски задължения от 31.03.2020г., споразумение за прихващане, заместване в дълг и
заплащане на търговски задължения от 02.04.2020г., споразумение за прихващане и
заместване в дълг от 16.06.2020г., двустранен протокол за прихващане от 14.01.2021г.,
споразумение за прихващане и заместване в дълг от 15.01.2021г., протокол за прихващане
от 15.01.2021г.
Ответникът е представил споразумение за префактуриране на разходи за консумативи
/електроенергия, охрана и др./ на територията на „Л.Г.р.“ м. Т., общ. Б., обл. Д. от 02.01.2019
г., както и споразумение за префактуриране на разходи за водоснабдяване и канализация на
територията на „Л.Г.Р.“ м. Т., общ. Б., обл. Д. от 02.12.2019г. сключени между него и „Л.
Г.е.С.х.“ АД.
Представено е решение № * г. на КЕВР, с което е одобрен бизнес план за развитие на
дейността на „А.“ ООД като ВиК оператор за регулаторен период 2017 г. – 2021 г., като са
одобрени и цени без ДДС на ВиК услугите за 2020 г. – 2021 г.
Представени са и справка за фактурите към Л. п.м. ЕООД, „справка за разходите по
пера и години във връзка с делото на *“, както и справка за изразходваната ел. енергия и
вода на къща Ф-16 в комплекс „Л. Г. Р.“, всичките изходящи от „Л. Г..С.х.“ АД.
Ответникът е представил хронологичен регистър на „А.“ ООД за периода
01.01.2020г.-31.12.2020 г. и за периода 01.01.2019г.- 31.12.2019 г. за фактурирани на
ответника количества доставена вода, отведена отпадъчна вода и пречистена отпадъчна
вода, както и стойността на услугите.
Страните са ангажирали и гласни доказателства по делото посредством разпитите на
водените от ищеца свидетели Р.Г.Я. и Кр.П.П. и на водените от ответника Мл.Д.К. и Бр.
Бр.Г.
Свидетелката Я. сочи, че е управител на „Л. р.“ ЕООД, с предмет на дейност отдаване
на имоти под наем включително и на „Л.“. Твърди, че комплексът се поддържа, че двата
басейна в него също се поддържат от ответника, както и тревните площи, алеите, общите
части на сградите. Излага, че има и улично осветление, а комплексът изглежда много добре.
Сочи, че ответното дружество организира сметосъбирането и сметоизвозването. Поддържа,
че целият комплекс се охранява от външна фирма. Свидетелката излага, че в комплекса няма
електроразпределително дружество, а хотелът се занимава с електроснабдяването или с
разпределението на ел. енергията. Излага, че „Л. п.м.“ просто събират сумите, а контролните
електромери отчитат електроенергията на собствениците. Свидетелката сочи, че не знае чия
собственост и от кого са поставени електромерите. Излага, че цената на ел. енергията се
определя от хотела. Поддържа, че не знае за сключени договори между собствениците и
ответника. Излага, че не са налице склчени договори между ответника и урпавляваното от
5
нея дружество.
Свидетелят П.сочи, че работи като координатор дейност в ответното дружество от
април месец 2021 г. Излага, че комплексът е в много добро състояние. Излага, че наблюдава
как се извършва работата от служителите в комплекса. Поддръжа, че в него има два басейна
със спасители, които използват химикали за пречистване на водата и се тестват на 2 часа със
специални тестери. Сочи, че поддържат около къщите и апартаментите като постоянно косят
тревата. Излага, че поддържат и тока и отстраняват всичи възникнали проблеми. Поддържа,
че в комплекса няма електроснабдително дружество. Излага, че територията на комплекса от
около 1000 дка се поддържа, изхвърлят се боклуците, има и сметоизвозване, като в силен
сезон и до три пъти се обикаля със специален камион. Свидетелят сочи, че комплексът се
електроснабдява, като големият хотел изкупува енергията от енергоснабдително дружество,
а ответното дружество му плаща потребената от къщите и блоковете ел. енергия. Поддържа,
че комплексът има охрана от фирма „Ф.“, която е на главния портал, на 4 смени и ако
някъде има проблем веднага се отзовават по сигнал.
Свидетелят К. сочи, че е работил в ответното дружество от 2016 г. до края на 2020 г.,
в началото като „координатор дейности“, а последната година във връзка с Ковид кризата
като градинар, поддръжка на тревни площи. Излага, че поддръжката на тревни площи и
декоративни храсти се състои да се косят тези тревни площи с машини, храстите се
подрязват. Поддържа, че на тях им казвали отивате и косите там. Сочи, че имало участъци,
които оставали неподдържани, както и че пред някои къщи тревата не била поддържана.
Излага, че липсвали много лампи, включително телата им, защото се случвало гости на
комплекса да ги ударят и съборят с кола. Фактически липсвала всяка лампа през една или
две. На тяхно място били поставени декоративни кашпи с цветя. Сочи, че всяка година
започвали работа в началото на март до края на ноември. Сочи, че през това време са
поддържали и косяли тревата. Излага, че не знае дали и как комплексът се поддържа през
зимата.
Свидетелят Г. сочи, че има къща в квартал „Ф.“ в комплекс „Л.“. Излага, че ходи в
комплекса в и извън сезона, но не 12 месеца. Сочи, че до миналата година в момента, в
който си платиш идват и окосяват, а в останалото време стояло неокосено и въобще не се
обработвало. Свидетелят поддържа, че откакто започнали съдебните дела и оплакванията,
започнали малко повече да се стараят, но въпреки това и в момента не може да каже, че се
поддържа 12 месеца постоянно. Излага, че в неговия квартал в момента няма абсолютно
никъде улично осветление, както и че не е виждал някой да чисти улиците. Сочи, че е
разпитвал комшиите си, които са там от 2007 г. и те разказали, че последният път когато
питали защо не се почистват улиците и не се поддържа, защо е обрасло с трева навсякъде,
били пратили пенсионери на по 70 г. да ходят на 4 крака в най-голямата жега да скубят
трева от улицата. Свидетелят сочи, че откакто е там не е виждал някой да чисти. Поддържа,
че по време на Ковид пандемията изкарал 6-7 месеца в комплекса и имало една кутия от
цигари, която запомнил, че е там от миналата година, защото когато разхождал кучето се
чудел дали кутитята ще изкара там до края на следващия сезон. Излага се, че ако някой не се
оплакче, няма някой да дойде да почисти. Излага, че охраната е включена в такса
поддръжка, като през сезона се случва някакви хора да обикалят, но извън сезона не е
виждал такова нещо. Сега вдигали бариерата без изобщо човек да излезе и може да се влезе
независимо дали човек трябва да е там. Свидетелят сочи, че въпроса с електричеството е
доста неуреден и плащат промишлен ток. Излага, че не знае какво плаща, няма електромери,
а нещо като бушони, които отчитат нещо. Поддържа, че потреблението се отчита веднъж
годишно и не му се дава отчет колко киловатчаса са изразходвани и на каква цена се плащат.
Твърди, че сега моментът е критичен, защото не знае колко му струва да живее там, а иска
да ползва отопление. Свидетелят сочи, че е собственик на имот в „Л.“ от м. юни 2019 г.
Излага, че до миналата година се използвала услугата на хотела за извозване на боклука, но
от тогава в цената за поддръжка било включено допълнително перо за извозване на боклук.
6
Сега имало друга фирма, но боклукът не се изхврълял редовно. Поддържа, че нееднократно
се е оплаквал до управителката Светлана, че има камари боклук, които са на края на
улицата, дори изпращал снимки. Свидетелят сочи, че след оплакване имало реакция. Излага
се, че по принцип се коси тревата на голф игрището, а басейните се поддържат от време на
време. Твърди, че в годината с Ковид пандемията отворили басейнът в неговия квартал след
сезона, дори след средата на юли.
Като доказателствпо делото е прието заключението на вещото лице инж. Н.В..
Сългасно експертизата електроенергията потребявана в къщата „Ф. *" се измерва от
електромер, монтиран в табло до сградата. Излага, че по думите на отговарящата за
комплекса г-жа Иванова електромерите, включително процесният, били собственост на
живущите. Излага, че СТИ е тип „ELMARK" - DDS - 1Y - 100 с фабричен № *, с ток 10/100
А, директен, монофазен, 1 600 imp./Kwh. Твърди, че по време на огледа били отчетени
показания на дисплея от 27881,94 кВТч. Съгласно експертът ел. енергията в обекта се отчита
само по дневна тарифна зона. В заключението се сочи, че процесният СТИ е произведен
през 2013 г., когато е преминал задължителната метрологична проверка за годност в
метрологична лаборатория, като срокът му за годност е 6 години и е изтекъл в края на 2019
г. Експертът сочи, че за да се отговори с категоричност на въпроса електромерът дали
отчита точно преминаващата през него електроенергия, е необходимо същият да бъде
демонтиран и да бъде даден за проверка в оторизирана метрологична лаборатория и само тя
след проведени тестове и изпитания може да установи дали уредът е в класа си на точност.
Съгласно експертизата, при посещението на място на вещото лице били представени от г-жа
И. справка - извлечение за потребената електроенергия в къщата „Ф. Ф-*“, съгласно която
към 01.01.2020 г. са отчетени 13540 кВТч, а към края на периода 31.12.2020 г. 24933 кВТч
или за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. количеството доставена и потребена
ел.енергия е 11393 кВТч. Излага, че при тези данни средно месечното потребление е в
размер на 949,42 кВТч. Твърди, че крайният доставчик по смисъла на ЗЕ на доставяната до
имота ел.енергия се явява ответното дружество, съгласно информация от което цената на 1
кВТч потребена ел.енергия за процесния период - за 2020 г. възлиза на 0,293375 лв, с ДДС.
При изслушването си в о.с.з. вещото лице сочи, че срокът на метрологична годност
на всички СТИ е 6 г. и след този срок уредът трябва да бъде демонтиран, заменен с друг и
по усмотрение на електроразпределителното предприятие занесен за повторна метрологична
експертиза. Поддържа, че СТИ са така създадени, че евентуално след изтичане на този срок
продължават да работят абсолютно точно и коректно, а единственото нещо, което може да
се случи е да си променят класа на точност, който по стандарт е плюс минус 2%. Вещото
лице сочи, че от практическия си опит знае, че електромерите могат да са годни и да работят
повече от 10 г., но трябва да бъдат заменени след 6 г. независимо, че отчитат точно.
Експертът сочи, че средното месечно потребление от около 950 киловатчаса на месец е
нормално. Вещото лице сочи, че служителката, която му дала справката за потребените
киловатчасове, отворила таблото и тогава видял, че електрозахранването към електромера е
прекъснато и в къщата няма ток и напрежение. Сочи, че процесното СТИ имало една
пломба от завода производител. Служителката казала на вещото лице, че всеки един от
собствениците на къщи сам си купува електромера и няма как да има друга пломба освен
тази на завода производител. Експертът сочи, че според него потребителите в комплекса не
следва да плащат промишлен ток по една тарифа при положение, че СТИ отчитат по две
тарифи.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск е обусловена от
правният интерес на ищеца да установи спрямо ответника посредством силата на пресъдено
нещо обстоятелството, че не дължи в негова полза търсената сума по издадената фактура №
7
* г. по Договор за поддръжка и управление на същия имот на 14.04.2009 г.
В тази връзка ищецът носи доказателствената тежест да установи, че процесната сума
се претендира за заплащане от ответника.
В случая с доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
а и от приложената по делото фактура издадена от ответника „Л. п.м.” ЕООД се установява,
че последният действително претендира извънсъдебно от ищеца заплащането на сумата от
5550,39 лв. на основание Договор за поддръжка и управление на имот от 14.04.2009 г.,
формирана от следните компоненти: 2774,14 лв. начислена за ел. енергия за 2020 г., сумата
от 2498,62 лв. такса за поддръжка за 2021 г. и сумата от 277,63 лв. поддръжка за градина за
2021 г. Доколкото във фактурата няма посочен срок за плащане, наред с което в т. 2.4 от
процесния Договор за поддръжка и управление на имот от 14.04.2009 г., на основание на
който е издадена фактурата, няма ясно разписан срок за плащане на уговорените в т. 2.1, т.
2.2 и т. 2.6 такси, наред с което страните по договора са търговци, то срокът за заплащане на
визираните суми следва да се определи по правилата на чл. 303а, ал.3, изр. първо от ТЗ,
съгласно която норма ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да
бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане.
С оглед на това и доколкото в исковата молба ищецът излага изрични твърдения, че е
запознат със съдържанието на процесната фактура, наред с което изрично оспорва
дължимостта на част от сумите по нея в рамките на настоящото производство, съдът
приема, че четиринадесетдневният срок по чл. 303а, ал.3 от ТЗ е изтекъл към момента на
завеждане на делото и вземанията по нея са с настъпил падеж.
Респективно по делото е безспорно установено, че е налице извънсъдебен спор между
страните относно дължимостта на процесната сума, с оглед на което и предвид
предприетото от ответника оспорване на иска с отговора на исковата молба, съдът намира,
че по делото е установен правният интерес на ищеца от водене срещу ответника на
настоящия отрицателен установителен иск за отричане дължимостта на процесната сума по
издадената от ответника фактура.
С оглед на доказаният от ищеца правен интерес от съдебно оспорване дължимостта
на процесната сума, по делото за ответника възниква доказателствената тежест да установи
чрез пълно и главно доказване основанието за претендиране на процесната сума, а именно
дължимостта по Договор за поддръжка и управление на имот от 14.04.2009 г. на сумите по
фактура № * г., включително реалното доставяне на ел. енергия и предоставяне на услугите
по поддържане на имота, включително на прилежащата градина, както и изискуемостта на
претенциите си и техния размер.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е
собственик на жилищна сграда представляваща еднофамилна Къща * с идентификатор № *,
с РЗП - * кв.м., находяща се в комплекс „Л.г. р.“ - в гр. Б., местност „Т.“, както и че до
17.12.2020 г. страните са били обвързани от Договор за поддръжка и управление на същия
имот на 14.04.2009 г., като ответникът е заместил като страна по договора „Л. г. р.“ АД, по
силата на който договор ищецът е заплащал до 2019 г. дължими суми за начислена от
ответника ел. енергия, такса за поддръжка и такса за поддръжка на градина.
Първият спорен въпрос по делото е дали договорът от 2009 г. е надлежно развален от
ответника посредством едностранното изявление отправено от ищцовото до ответното
дружество с телепощата от 17.12.2020 г., връчена надлежно на представител на последното
на 18.12.2020 г.
Относимата норма на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че развалянето е допустимо, ако
длъжникът не изпълни задължението си след предоставения от изправната страна срок.
Когато договорът е сключен в писмена форма, какъвто е настоящият случай,
предупреждението трябва да се направи също в писмена форма.
8
В случая ищецът не твърди, а и от доказателствата по делото не се установява с
телепощата от 17.12.2020 г. да е дал срок на ответника за изпълнение по договора от 2009 г .
преди да развали същия, респективно ищецът бидейки страната, която твърди, че е
упражнила правото си да развали без предупреждение договора, следва да установи, че е
налице една от хипотезите на чл. 87, ал.2 от ЗЗД, съгласно която предизвестие не е
необходимо 1) при безполезност на престацията, или 2) ако изпълнението е станало
невъзможно изцяло или отчасти, или 3) ако задължението е трябвало да се изпълни
непременно в уговореното време, т.нар. фикс-сделка.
Съдът преценявайки доказателствата по делото намира, че макар ищецът е да спазил
писмената форма на волеизявлението за разваляне на процесния договор, то по делото не се
установява нито една от посочените хипотези на чл. 87, ал.2 от ЗЗД по следните
съображения:
Договорът е с предмет поддръжка на процесния имот и общите части на комплекс „Л.
г. р.“ срещу заплащане на годишни такси за срок от десет години, т.е. същият е с предмет
повтарянето на типични насрещни престации в рамките на продължителен период от време,
респективно е за продължително изпълнение. Следователно ищецът- кредитор във всеки
момент може да иска изпълнение – т.е. извършването от ответника на текуща поддръжка на
комплекса или обезщетение за неизпълнение на евентуално неизпълнените облигационни
задължения – чл. 79, ал.1, предл.2 от ЗЗД. На следващо място процесният договор бидейки
за продължително изпълнение не попада и в категорията на т.нар. фикс-сделки, при които
забавата на изпълнението се приравнява на пълно неизпълнение.
Респективно не може да се направи извод, че изпълнението на договора за поддръжка
може да стане безполезно за кредитора, или че е станало невъзможно изцяло или от части
или че е било налице задължение на ответника, което е следвало да се изпълни непременно
в уговореното време. Още повече, че в последния случай кредиторът следва да установи
причинната връзка между забавата на изпълнителя и отпадналия си интерес да получи
договорената престация, каквато не се установява по делото.
Освен хипотезите на чл. 87, ал.2 от ЗЗД, по делото не се доказа и съществено
неизпълнение на договорните задължения на ответника по поддръжка и управление на
имота и комплекса, а съгласно чл. 87 ал.4 от ЗЗД разваляне не се допуска при
незначителност на неизпълненото с оглед интереса на кредитора.
Действително вярно е, че в част от показанията на водения от ищеца свидетел К. се
сочи, че в комплекс „Л. г. р.“ имало участъци, които оставали неподдържани, пред някои
къщи тревата не била поддържана, а липсвали и много лампи, наред с което другият
ангажиран от страната свидетел Г. сочи, че до миналата година окосявали когато си платиш,
че комплексът не се поддържа постоянно 12 месеца, че в неговия квартал в момента никъде
няма улично осветление, че не е виждал някой да чисти улиците, че боклукът не се
изхвърлял редовно, че басейните се поддържат от време на време, както и че имало охрана
само на бариерата, а в комплекса обикаляли само през сезона. От друга страна показанията и
на двамата свидетели установяват неподдържане и липса на осветление само в отделни
участъци от комплекса, както и че през сезона е налице жива охрана в самия комплекс,
наред с което установават, че е имало реакция от ответника на оплакванията направени до
ответника, съобразно изрично изложеното от свидетеля Г. Следователно макар и да са
налице данни по делото, че част от дейностите по подръжка на комплекса се изпълняват
немарливо от ответника или само сезонно в периода март до ноември, то в процеса е
установено от показанията на същите тези свидетели, че в него все пак се е извършвала
поддръжа, както и че ответникът е реагирал на сигналите от собствениците на къщи за
нередности при поддръжката. Извършването на дейности по поддръжка на комплекса се
установява и от показанията на водената от ответника свидетелка Янакиева, както и от
справката от счетоводството на ответника даваща данни за множество разплащания
9
включително със съконтрагенти във връзка с комунални дейности, както и от справките
даващи данни за наети в предприятието лица на различни длъжности включително
градинар, чистач, поддръжка на басейни и т.н., главно в периода март – ноември. Че в
комплекса се е извършвала поддръжка към датата на получаване от ответника на
едностранното изявление за разваляне на договора от ищеца – 18.12.2020 г., се установява и
от факта, че последният в исковата молба признава, че до 2019 г. е плащал задълженията си
по договора за поддръжка, което съставлява конклудентно, но несъменено признание, че до
този момент ответникът е изпълнявал по договора. Т.е. показанията на водените от самия
ищец свидетели, тези на свидетелката на ответника, множеството писмени доказателства,
макар и частни свидетелстващи документи, преценени в съвкупност с извънсъдебното му
поведение сочат, че до 18.12.2020 г. в комплекса е извършвана по-голямата част от
дейностите по поддръжка уговорени в чл. 1.1 на процесния договор, респективно
неизпълнената до визираната дата част от него се явява незначителна с оглед интереса на
кредитора, в който случай на основание чл. 87, ал.4 от ЗЗД не се допуска разваляне на
облигационната връзка.
В обобщение съдът намира за установено по делото, че към момента на
едностранното волеизявление на ищеца от 17.12.2020 г. той не е разполагал с
преобразуващото право по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД да развали договора с ответника от 2009 г.,
поради което съглашението е продължило да обвързва страните по него, включително
понастоящем.
Всъщност съдът вече изложи мотиви, че процесният договор е такъв за
продължително действие, а съгласно изричното изключение на чл. 88, ал.1 от ЗЗД
развалянето в този случай има действие занапред. Т.е. дори ищецът да беше доказал по
делото, че е развалил договора след 17.12.2020 г., то възникналите до този момент
задължения по него валидно са обвързвали страните. Следователно начисленото от
ответника задължение на ищеца за количество консумирана в имота му ел. енергия за 2020
г. от 2774,14 лв. би било дължимо дори и процесният договор да беше валидно развален към
18.12.2020 г., в случай, че по делото се установи реалната му доставка.
В тази връзка, реалната доставка на ел. енергия на ответника от страна на ищеца се
установява по делото от събраната доказателствена съвкупност, в частност от неоспореното
заключение на изготвената СТЕ, което съдът кредитира като пълно обективно и
компетентно и което сочи, че за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в къщата на ищеца
е доставена и потребена ел. енергия в размер на 11393 кВТч. Че до имота на ищеца е
доставяна и в него е консумирана ел. енергия в процесния период се установява и от
твърдението в исковата молба, че токът в него е прекъснат едва след издаването на
процесната фактурата – декември 2020 г., което съставлява признание на ищеца на
неизгоден за него факт, че през процесния период собствения му имот е бил енергоснабден.
Респективно на основание уговорката в чл. 2.6 от договора за ищеца валидно е възникнало
задължение да заплати на ответника всички режийни разноски за имота, включително и
потребената в него ел. енергия за 2020 г. До извод за обратното не води и установеното от
СТЕ обстоятелство, че метрологичната годност на СТИ е изтекла през 2019 г. и същото е
подлежало на подмяна, доколкото в обясненията си пред съда същото сочи от практиката
си, че и след този срок СТИ продължават да работят абсолютно точно и коректно като
евентуално могат да променят класа си на точност.
За определяне дължимата от ищеца цена на доставената енергия, следва по реда на
чл. 20 от ЗЗД да се тълкува клаузата на чл. 2.6, при което се установява, че въпреки
уговорката в първото изречение за всички режийни разноски за имота собственикът да
заплаща фиксирана такса от 3,5 евро без ДДС на кв.м. обща площ, по-нататък в същата
клауза страните са постигнали съгласие да се заплати и евентуалната разликата между тази
такса и действително дължимите режийни разноски за имота. Т.е. предвид въведеното
10
изравняващо плащане съдът намира, че собственикът се е съгласил да заплати цената на
реално доставеното в имота количество ел. енергия, което в случая ответникът твърди, че е
остойностил на 2774,14 лв. Доколкото този размер е дори по-нисък от сумата от 3342,42 лв.,
изчислена след умножаване на установеното от в.л. количество ел. енергия потребено в
имота за 2020 г. от 11393 кВТч по относимата съобразно неоспореното заключение цена от
0,293375 лв. за 1 кВТч (като нито в договора, нито в друго съглашение между страните или
задължителен за тях нормативен акт е установена друга цена), съдът намира, че
дължимостта на процесната сума от 2774,14 лв. по фактурата се установява в пълен размер
по делото.
На следващо място съдът намира, че по делото се установява и дълимостта на сумата
от 2498,62 лв. такса за поддръжка за 2021 г. и сумата от 277,63 лв. поддръжка за градина за
2021 г., за които е издадена фактурата от 07.12.2020 г.
В тази връзка при тълкуване по реда на чл. 20 от ЗЗД на непрецизно уговорената
клауза на чл. 2.4, се установява, че в чл. 2.1 и чл. 2.2 от договора страните са постигнали
съгласие възнаграждението на ответника, както и таксата за поддръжка на градина за
следващата година да се дължат авансово от собственика. Респективно последният не може
да противопостави успешно възражение на ответника за неточно или цялостно
неизпълнение преди да е заплатил визираните такси за 2021 г., какъвто е настоящия случай,
тъй като неизпълнението на това задължение поставя собственика в забава, съответно му
придава качеството на неизправна страна по договора за поддръжка на имота и общите
части на комплекса. Едва след надлежно авансово плащане на тези такси страната би имала
правото да претенидира реално изпълнение по договора, съответно обезщетение за
неизпълнението. Поради това и доколкото по-горе в мотивите съдът прие, че договорът не е
бил развален надлежно извънсъдебно от ищеца, то и същият дължи на ответника таксите по
чл. 2.1 и чл. 2.2 за 2021 г.
Досежно размера на дължимите такси, тази по чл. 2.1 е уговорена като 9 евро без
ДДС на кв.м. обща част, а по чл. 2.2. като 1 евро без ДДС на кв.м. обща част, като видно от
представения нотариален акт придаваемите към имота на ищеца общи части възлизат на
183,31 кв.м. Или за такса за поддръжка по чл. 2.1 за 2021 г. по договора от 2009 г. ищецът
дължи сумата от 3217,09 лв. без ДДС, а за такса поддръжка на градина за 2021 г. 357,45 лв.
без ДДС. Т.е. суми дори в по-голям размер от фактурираните и претендираните от ищеца с
процесната фактура от 07.12.2020 г.
В обобщение по делото се установи, както че договорът от 2009 г. продължава
валидно да обвързва страните, така и дължимостта по него на процесната сума от 5550,39
лв., представляваща сбор от сумите от 2774,14 лв. начислена ел. енергия за 2020 г., сумата от
2498,62 лв. такса за поддръжка за 2021 г. и сумата от 277,63 лв. такса за поддръжка за
градина за 2021 г. След като по делото е установено основанието и размера на вземанията
на ответника по фактурата от 07.12.2020 г., то предявеният отрицателен установителен иск
за отричане дължимостта им се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени поисканите и
доказани разноски в общ размер на 1550,00 лв., от които 350,00 лв. за внесен депозит за СТЕ
и 1200,00 лв. с ДДС за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф. Ф-*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. В., кв. „В.“, ул. „Л. П.“ № * срещу „Л. п.м.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и
11
адрес на управление: гр. В., бул. „М. Л.” № *, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата 5550,39 лв., представляваща сбор от сумите от 2774,14 лв. начислена ел.
енергия за 2020 г., сумата от 2498,62 лв. такса за поддръжка за 2021 г. и сумата от 277,63 лв.
поддръжка за градина за 2021 г., по Договор за поддръжка и управление от 14.04.2009 г., за
които суми е издадена фактура № * г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ф. Ф-*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., кв.
„В.“, ул. „Л. П.“ № * да заплати на „Л. п.м.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. В., бул. „М. Л.” № * сумата 1550,00 лв., представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
12