РЕШЕНИЕ
№ 2723
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:..........................
при участието на секретаря ...............
като разгледа докладваното от .......................... Гражданско дело №
20211110166597 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца ..........., със седалище и адрес на управление гр.
........., представлявано от ........ – изпълнителен директор, твърди в
исковата си молба, че ответниците, в качеството си на законни
наследници на И. В. С. с ЕГН **********, дължат посочените в исковата
молба суми, представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и
дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 23.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, на
осн. чл. 228 от ГПК, както и направените по делото разноски. В съдебно
заседание исковете се поддържат.
Ответниците М. П. С. с ЕГН **********, и П. И. С. с ЕГН
**********, от гр. ............., двамата съответно съпруга и син на починалия И.
В. С. с ЕГН **********, са подали отговор, в който заявяват, че признават
иска, и са извършили плащане на сумите, като представят по делото касови
бонове от ........, молят исковете да бъдат отхвърлени, като погасени чрез
плащане след образуване на делото с плащане на 19.07.2022 г.
Третото лице-помагач .........., със седалище и адрес на управление
1
гр. .........., не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
А. По отношение на правното основание за конституирането на
двамата ответници:
Настоящото дело е предявено срещу наследниците на И. В. С. с ЕГН
**********, като настоящите двама ответници са конституирани с
определение № 4228 от 17.02.2022 г. Съгласно чл. 228, ал. 1 от ГПК изменяне
на иска чрез заменяне на някоя от страните с друго лице е допустимо при
всяко положение на делото в първата инстанция със съгласието на двете
страни и на лицето, което встъпва като страна по делото. Съгласно чл.
228, ал. 3 от ГПК ищецът може да насочи иска си срещу ответник, който не е
съгласен да встъпи в делото, но в този случай искът срещу новия ответник се
смята за предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила
в съда. Ищеца е насочил иска си по реда на чл. 228, ал. 3 от ГПК против
ответниците с молба № 30005 от 24.02.2022 г. Именно от този момент –
24.02.2022 г. следва да се считат и предявени исковете против двамата
ответници. С оглед горното съдът счита, че следва на осн. чл. 253 от ГПК да
бъде изменено определение № 4228 от 17.02.2022 г., като в диспозитива, с
който се конституират като ответници М. П. С. и П. И. С. записаното правно
основание „чл. 227 от ГПК“ следва да се чете „чл. 228, ал. 3 от ГПК“.
Б. По отношение предпоставките за уважаване на исковете:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобИ.е/изгубване на вещното право
на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост
и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната
мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.
ОткрИ.ето или не на партида на конкретно лице не води до промяна на
страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в
правото на собственост/ползване.
2
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобИ.ето на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
По делото не съществува спор между страните относно качеството на
ответниците на потребители на топлинна енергия за посочения период за
3
посочения топлоснабден имот, а също така и относно количеството и
качеството на доставената топлинна енергия от страна на ответното
дружество. Поради това с протоколно определение от 05.12.2022 г. съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства
следните факти от обективната действителност, които са част от фактическия
състав на предявените искове:
че ответниците М. П. С. и П. И. С. са собственици на процесния
топлоснабден недвижим имот и в това им качество са потребители на
топлинна енергия.
че ищцовото дружество е доставило топлинна енергия със съответното
количество и качество до топлоснабдения имот.
Ищцовото дружество в проведеното на 05.12.2022 г. съдебно заседание
е заявило, че оспорва плащането, тъй като представените доказателства касаят
други процесни периоди, а не този, който е по делото, поради което съдът е
назначил съдебно-счетоводна експертиза, като същата е приета и приложена
като доказателство по делото, без да е оспорена от страните. Видно от
заключението по експертизата, размера на дължимите суми за топлинна
енергия за процесния период е общо в размер на 3 292, 21 лева главница, в
това число главница за сумата в размер на 2 747, 30 лева и лихва в размер на
444, 91 лева и няма данни за извършени плащания за топлинна енергия на
суми, касаещи процесния период 01.11.2018 г . – 30.04.2020 г. Следователно,
като взе всичко казано дотук предвид, съдът счита, че исковете по отношение
главницата и лихвата следва да бъдат уважени изцяло.
В. По отношение разноските:
При този изход на делото право на присъждане на разноски има ищеца,
на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК. Юрисконсултското възнаграждение по делото
съдът определяя по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и Наредбата за
заплащане на правната помощ в минимален размер от 100 лева, тъй като
делото е с не особено висока фактическа и правна сложност и размера на иска
е далеч под 10 000 лева. Следоветелно, общия размер на разноски възлиза на
сумата в размер на 931, 02 лева, както следва – 431, 02 лева държавна такса,
400 лева депозит за ССчЕ и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, като
същите следва да бъдат разпредели по следния начин – 698, 26 за М. С. и 232,
76 лева за П. И. С..
4
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. С. с ЕГН **********, от гр. ............ да заплати
на..........., със седалище и адрес на управление гр. ........представлявано от
......... – изпълнителен директор, сумата в размер на 2 025, 51 лева /две
хиляди двадесет и пет лева и петдесет и една стотинки/ главница,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м. 11.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
24.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 400, 52 лева
/четиристотин лева и петдесет и две стотинки/ мораторна лихва за периода
от 15.09.2019 г. до 27.10.2021 г., сумата в размер на 34, 96 лева /тридесет и
четири лева и деветдесет и шест стотинки/ главница, представляваща
стойността на услугата дялово разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м.
04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 24.02.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата в размер на 7, 41 лева /седем лева и четиридесет и
една стотинки/ мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 27.10.2021 г.,
както и сумата в размер на 698, 26 лева /шестстотин деветдесет и осем лева
и двадесет и шест стотинки/, представляваща ¾ части от направените по
делото разноски в общ размер на 931, 02 лева, а именно –431, 02 лева
държавна такса, 400 лева депозит за ССчЕ и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА П. И. С. с ЕГН **********, от гр. .........., да заплати на
........, със седалище и адрес на управление гр. ..........,
представлявано от ..........– изпълнителен директор, сумата в размер на 675,
17 лева /шестстотин седемдесет и пет лева и седемнадесет стотинки/
главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от м. 11.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва за периода
от 24.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 108, 75 лева
/сто и осем лева и седемдесет и пет стотинки/ мораторна лихва за периода
от 15.09.2019 г. до 27.10.2021 г., сумата в размер на 11, 65 лева /единадесет
лева и шестдесет и пет стотинки/ главница, представляваща стойността на
услугата дялово разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г.,
ведно със законна лихва за периода от 24.02.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 2, 47 лева /два лева и четиридесет и седем
стотинки/ мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 27.10.2021 г., както
и сумата в размер на 232, 76 лева /двеста тридесет и два лева и седемдесет
и шест стотинки/, представляваща ¼ част от направените по делото
разноски в общ размер на 931, 02 лева, а именно – 431, 02 лева държавна
такса, 400 лева депозит за ССчЕ и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - .........., със седалище и адрес на управление гр. ..........
Банкова сметка на ищеца:
.........
BIC: ........
...................
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6