РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 956
гр.
Пловдив, 13.05. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П., като разгледа
докладваното от Съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА адм. дело № 3141 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е
по жалба на Ж.А.Н., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, партер, офис 8,
адв. Ч., против Решение № 2153-15-312 от 27.11.2019 г. на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ -
Пловдив, с което е оставена без уважение, жалбата на Н. срещу Разпореждане № 63101844479,
Протокол № 2140-15-595/06.08.2019 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на
НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на §4 ал.1 от ПЗР на КСО.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението и на
потвърденото с него разпореждане в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон. Жалбоподателят оспорва направения от решаващия
административен орган извод, че не са налице условията за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4 ал.1 от ПЗР на КСО.
Твърди, че неправилно не са кредитирани документите за осигурителен стаж за
периоди: от 01.01.1980 г. до 31.12.1989 г. и от 01.01.1990 до 01.08.1995 г. Иска
се отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив и на
потвърденото с него разпореждане на ръководител „ПО” при ТП на НОИ.
Ответникът
по жалбата - директор на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Пловдив, се представлява от процесуалния си
представител юриск. В., която поддържа жалбата по мотиви, подробно изложени в
представеното по делото становище. Претендират се разноски по делото.
Настоящото
съдебно производство е повторно във връзка с Решение № 14926/02.12.2020 г. по
адм. д. № 7329/2020 г. по описа на ВАС, VI О., с което е отменено Решение №
842/05.05.2020 г., постановено по адм. д № 3908/2019 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, като са дадени указания в насока произнасяне по
същество от страна на съда, след преценка на събраните доказателства и
установяване на фактите и обстоятелствата,свързани със спорните осигурителни
периоди и предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
съгласно приложимите материалноправни норми.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Със заявление вх. № МП-20947/19.03.2015
г. Ж.А.Н.,***, е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по условията на §4 ал.1 от ПЗР на КСЖ. Заявлението е подадено лично от
лицето, като са приложени следните документи: 2 бр.трудови книжки, 4 бр. обр.
УП-30/УП-3, 1 бр. обр. УП-2.
В хода на административното
производство, с Разпореждане № **********/17.07.2015 г., на основание чл.54
ал.1 т.5 от АПК, е спряно производството по заявление вх.№
МП-20947/19.03.2015 г. във връзка със зачитане на стажа на Н., положен в ДФ
„Строймашининженеринг“ – гр. София до приключване на проверка, извършвана от
МВР – Кюстендил. С определение № 1991/17.09.2015 г. на Административен съд –
Пловдив, цитираното по-горе разпореждане е отменено и административната
преписка по заявление вх. № МП-20947/103.2015 г. е върната за продължаване на
административното производство. Инициирана е проверка на информацията, отразена
в обр. УП-30 № 203-3/23.02001 г., издадено от ДФ „Строймашининженеринг“ – гр.
София за периода от 01.01.1990 г. до 31.07.1995 г. на длъжност „оператор на
автоматична формовъчна линия в леярен цех“, като предложено стажът да се зачете
от първа категория по т.4 б. „н“ от ПКТП /отм./; в обр. УП-2 № 203-2/23.07.2001
г. от ДФ „Строймашининженеринг“ – гр. София за отразен доход за тригодишен
базисен период от 01.01.1990 г. до 31.12.1992 г. и трудова книжка №
831/01.01.1980 г. за отразен стаж в ДФ „Строймашининженеринг“ – гр. София. С
писмо № 1042-09-205#1/08.09.2015 г. ТП на НОИ – гр. Кюстендил са
информирали, че в „Обединен осигурителен архив“ – с. невестино, е приета
разплащателна и трудовоправна документация на ДФ „Строймашининженеринг“ гр.
София с различни приемо-предавателни протоколи, в която за периода от 01.01.1990
до 31.07.1995 г. липсват данни за Ж.А.Н.. С писмо УП-505#1/16.03.2015 г. по повод на искана проверка в други случаи,
ТП на НОИ – София –град информират, че фирма „Рейлком“ ЕАД – гл. София ,
правоприемник на архивите на железопътен завод „Г. Димитров“ – гр. София е
представила протокол от 14.12.1999 г., според който, след възникнал пожар на
09.12. срещу 10.12.1999 г. напълно са унищожени ведомостите на цех „Леярен“ на
завода за периода от 1953 г. до 199 г. и проверка не може да бъде извършена.
Поради тази причина и възникнали съмнения за достоверност, стажът, отразен в
обр. УП-30 № XIV-242/17.06.1980
г., издадено от ЖЗ „Г.Димитров“ – гр. София за периода от 01.01.1980 до
31.12.1980 г. на длъжност „общ работник“ и от 01.01.1981 г. до 31.12.1989 г. на
длъжност „оператор на автоматична формовъчна линия в леярен цех“, за който е
предложено да се зачете от първа категория по т.4 б.“н“ от ПКТК /отм./, както и
за трудова книжка № 831/01.011980 г., издадена от ЖЗ „Г.Димитров“ – гр. София,
не е зачетен. Постановено е разпореждане № **********/28.01.2016 г., с което е
отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ на основание §4 ал.1 от ПЗР на КСО,
тъй като Ж.Н. няма изискуеми 10 г. от първа категория и 15 г. от втора
категория труд, а има само 18 г. 11 м. 18 д. от трета категория труд, като
стажът в ЖЗ „Г. Димитров“ – гр. София и ДФ „Строймашининженеринг“ – гр. София,
не е зачетен, поради описаните обстоятелства.
По жалба на г-жа Н. против постановения отказ за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, е постановено Решение №
2153-15-107/22.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което същата е
оставена без уважение- С решение № 2130/10.11.2016 г. на Административен съд –
Пловдив е отменен оспореният от Н. административен акт на директора на ТП на
НОИ – Пловдив и преписката е върната на длъжностното лице по чл.98 от КСЖ за
ново произнасяне. Цитираното съдебно решение е потвърдено с Решение №
3177/13.03.2018 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 312/2017 г.
По сигнал на ТП на НОИ № Пловдив изх. №
1006-15-34#1/09.03.2016
г. относно установяване истинността на представени от лицето Ж.А.Н. документи
за стаж и доход, с Постановление № 2450/2016 г. от 15.03.2016 г. на РП –
Пловдив, на началник отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив е
възложено извършването на предварителна проверка за установяване на достатъчно
данни за извършено престъпление от общ характер по смисъла на чл.308 и следв.
от НК.
С Постановление № 2450/2016 г. от
26.02016 г. на РП – Пловдив е образувано досъдебно производство срещу Ж.А.Н. за
престъпление по чл.316 във връзка с чл.308 ал.1 от НК.
С Постановление № 2450/2016 г. от
07.11.2017 г. на РП – Пловдив е прекратено досъдебното производство, водено
срещу Ж.Н.. Със същото постановление е разпоредено представените от ТП на НОИ –
Пловдив оригинални документи – трудова книжка № 831, удостоверение обр.
УП-2/23.07.2001 г. с посочен издател ДФ „Строймашининженеринг“, удостоверение
обр. УП-3/23.07.2011 г. с издател ДФ „Строймашининженеринг“ и удостоверение
обр. УП-30/17.06.1990 г. с издател ЖЗ „Г. Димитров“ – гр. София , да се върнат
на Ж.Н..
Постановление № 2450/2016 г. от
07.11.2017 г. на РП – Пловдив е връчено само на Ж.Н..*** не е уведомено в
законоустановения срок за резултатите от воденото разследване и за прекратяване
на наказателното производство.
След уведомяване но 07.06.2018 г. на ТП
на НОИ – Пловдив за постановения от РП – Пловдив акт за прекратяване на
наказателно производство, на 13.06.2018 г. постановление № 2450/2016 г. от 07.11.2017
г. на РП – Пловдив е обжалвано съгласно посочените в същото указание, а именно
– 7-дневен срок през РС – Пловдив, на основание чл.243 ал.3 от НК.
С определение № 1082/19.07.2018 г. на
РС – Пловдив, постановено по ч.н.а.д. № 3918/2018 г., е оставена без
разглеждане подаденото то ТП на НОИ – Пловдив жалба против цитираното
постановление на районната прокуратура.
На основание чл.243 ал.10 от НПК е
подадена жалба от ТП на НОИ – Пловдив изх.№ 1006-15-34#5/30.07.2018 г. чрез РП – Пловдив до
ОП – Пловдив. С Разпореждане № 11064/2018 г. от 08.01.2019 г. на ОП – Пловдив е
прекратена преписка № 11064/2018 г., образувана по жалба на ТП на НОИ – Пловдив
срещу Постановление № 2450/2016 г. от 07.11.2017 г. на РП – Пловдив за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 168/16 г. на сектор „ИП“ при ОД на МВР –
Пловдив.
В изпълнение на влязло в сила съдебно решение
на ВАС № 3177/13.03.2018 г., постановено по адм. д. № 312/2017 г., на основание
чл.35 и чл.36 от АПК, от страна на административния орган са предприети
действия за установяване на факти и обстоятелства, които имат значение за
правилното произнасяне по подаденото от Ж.Н. заявление вх. №
МП-20947/19.03.2015 г.:
-
С писмо изх.
№ 2175-15-65#12/15.10.2018
г. са изискани от дирекция „Бюро
по труда“ – гр. Първомай данни за
регистрация като безработно лице за г-жа Ж.Н. в периода 01.01.1981 г. до
31.12.1989 г. и от 01.01.1990 г. до 31.12.1995 г.
Съгласно
предоставена от дирекция „Бюро по труда“ – гр. Първомай информация, Ж.Н. е
регистрирана като безработно лице на 02.09.1994 г., като в електронното досие в
дирекция „БТ“ – гр. Първомай“ е вписано, че лицето е освободено от трудовите са
правоотношения с ТКЗС – с. Караджалово на 01.09.1994 г., където е заемала
длъжност „завеждащ личен състав“.
-
С писмо изх.
№ 2175-15-65#8/12.10.2018
г. е изискана проверка от отдел
„Обединен осигурителен архив“ при ТП
на НОИ – Пловдив относно полаган от Ж.Н. *** за периода от 01.01.1980 г. до
31.12.1995 г. и издаването на документ за стаж – удостоверение обр. УП-13, в
случай, че са налични такива данни.
Проверката е установила, че за Ж.Н. има
данни за положен труд в периода м.01.1980 г. – м.10.1994 г. и въз основа на
съхраняваните разплащателни ведомости е издаден официален удостоверителен
документ – удостоверение обр. УП-13 № 2175-15-65#9/12.10.2018 г. за отработени дни и
получен доход за периода – м.01.1980 г. – м.02.1983 г., с продължителност 02 г.
06 м.11 д., за м.12.1998 г. – 3 дни и от 01.06.1992 г. до 01.11.1994 г. с
продължителност 01 г. 05 м. 29 д.
По подаденото на 19.03.2015 г.
заявление за отпускане на пенсия от Н. са представени обр. УП 30 / XIV-242/17.06.1990 г. с вписан издател
ЖЗ „Г. Димитров“ – София и период: 01.01.1980 г.- 31.12.1989 г. на длъжност
„общ работник и оператор на автоматична формовъчна линия в леярен цех с
предложение трудът да се зачете от първа категория по т.4 б.“н“ от ПКТП /отм/ и
обр. УП -3 № 203-2/23.07.2001 г. с издател ДФ „Строймашининженеринг“ – София за
период от 01.01.1990 г. – 31.07.1995 г. с длъжност „оператор на автоматична
формовъчна линия в леярен цех и предложение да се зачете от първа категория по
т.4 б.“н“ от ПКТП /отм./.
Във връзка с последно цитираните
обстоятелства, в решението е посочено, че създаването на б. „н“ в т.4 (ДВ,
бр.49 от 1990 г.) на отменения Правилник за категоризиране на труда при
пенсиониране, влиза в сила от 30.06.1990 г. с направените изменения на ПКТП с
Постановление № 70/05.07.1990 г. на МС. Обр. УП-30 № XIV-242 е с дата на издаване 17.06.1990
г., т. е. цитираната разпоредба не е съществувала към датата на издаване на
документа от ЖЗ „Г. Димитров“ – София, което категорично компрометира неговата
достоверност. Посочено е също така, че ЖЗ „Г. Димитров“ – София е съставно
предприятие на „Транстехника“ и преминава на подчинение към БДЖ, съгласно
Заповед № 348/31.08.1990 г.
За част от периода – м.01.1980 г. –
м.02.1983 г. е прието, че лицето действително има положен осигурителен стаж,
удостоверен съгласно разплащателни ведомости в ТКЗС – с. Караджалово.
Съгласно писмо изх. № УП-505#1 от 16.03.2015 г. , издадено от ТП
на НОИ – София, ф. „Рейлком“ ЕАД, съхранител на разплащателните ведомости на ЖЗ
„Г.Димитров“ – София, е представил протокол от 14.05.2009 г., съгласно който се
съхраняват документи за периода от 01.01.1992 г. до 30.06.2009 г., с изключение
на м.06.1992 г. В допълнително
представена информация от ТП на НОИ – София-град е установено, че осигурителят
„Рейлком“ ЕАД – София е представил протокол от 14.12.1999 г., с който е констатирано,
че след възникнал пожар, станал на 09.12.1999 г. срещу 10.12.1999 г. напълно са
унищожени ведомостите на цех „Леярен“ на завода за периода 1953 – 1999 г. и
проверка не може да бъде извършена.
След извършена служебна справка в Търговския регистър е установено, че
ДФ „Строймашининжернеринг“ е пререгистрирана служебно по Закона за ТР на
15.06.2011 г. при тази служебна пререгистрация е получила ЕИК *********, като
същият не е съществувал към датата на
издаване на образеца за осигурителен стаж. Установено е, че до тази дата
фирмата има ЕФН **********, получен през 1990 г. и под този номер е
регистрирана в единния класификатор на фирмите.
За установяване достоверността на
осигурителния стаж, придобит в ДФ „Строймашининженеринг“ – София, за периода
01.01.1990 г. – 01.08.1995 г. и
условията на труд, е изпратено писмо изх. № МП-2094#6/25.08.2015 г. до ТП на НОИ –
Кюстендил, съхранител на разплащателните ведомости на цитирания осигурител.
С писмо изх. № 1042-09-205#1/08.09.2015 г. ООА при ТП на НОИ –
Кюстендил уведомява, че съгласно приетата документация на осигурителя, с
различни приемо-предавателни протоколи, името на лицето не фигурира в
разплащателните ведомости на ДФ „Строймашининженеринг“ – София за посочения
период, поради което не следва зачитане на осигурителне стаж по образец УП-3 №
203-3/23.07.2001 г. с посочен издател ДФ „Строймашининженеринг“ – София. В потвърждение
на това, си твърди че са налице данни за действително положен осигурителен стаж
от лицето за периода 01.06.1992 г. -31.10.1994 г. в ТКЗС – с. Караджалово,
удостоверен по налични разплащателни ведомости на длъжност „завеждащ личен
състав“.
Предвид изложеното, от страна на
административния орган е прието, че достоверността на записите на ДФ
„Строймишининженеринг“ – София и ЖЗ „Г. Димитров“ – София в трудова книжка № 831 и образци: обр. УП-30
№ XIV-242/17.06.1990
г. и обр. УП-3 № 203-3/23.07.2001 г. се опровергават по категоричен начин от
събраните в хода на административното производство доказателства, поради което
и правилно периодите, отразени в тях, не са зачетени за осигурителен стаж и
възраст при преценяване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ж.А.Н..
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане на ръководител „Пенсионно
осигуряване”.
В хода на съдебното производство не
се представят нови доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118 ал.1
от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното Решение № 2153-15-312/27.11.2019
г. е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл.117
ал.1 т.2 б. „а” от КСО административен орган - директор на ТП на НОИ – Пловдив,
в предвидената в чл.59 ал.2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни
основания за неговото издаване.
Съдът не констатира допуснати
нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат
квалифицирани като съществени такива и, основание по смисъла на чл.146 т.3 от АПК, за отмяна на постановеното от директора на ТП на НОИ – Пловдив
решение.
С правната регламентация по §4 ал.1
от ПЗР на КСО е създаден преференциален режим за пенсиониране, като е дадена
законова възможност до 31.12.2015 г. лицата, които са полагали труд със
специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на
определената в чл.68 от КСО възраст, ако отговарят на следните условия, а
именно: 1. Лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория
труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се
пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52
години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца
за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат
сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Тези
изисквания съставляват материалноправните предпоставки на нормативно
регламентирания правопораждащ фактически състав по §4 ал.1 от ПЗР на КСО, при
кумулативното съществуване на които, възниква правото на пенсия за осигуреното
лице. Не е спорно, че обуславящият спорното право фактически състав е един и
същ, както към датата на подаване на заявлението, така и към датата на
произнасяне на административния орган, като настъпилата междувременно
законодателна промяна в съдържанието на разпоредбата на §4 ал.1 от ПЗР КСО (ДВ
бр.107/2014г), се свързва с удължаване на срока, в който регламентираното с нея
право може да бъде упражнено – до 31.12.2015 г.
Видно от съдържанието на обжалваното
решение и на потвърденото с него разпореждане, в хода на проведеното
административно производство не е имало спор относно обстоятелството, че към
датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст /19.03.2015 г./, Ж.А.Н. е навършила изискуемата се по §4 ал.1 от
ПЗР на КСО възраст – 51 г. 05 м. 01 д.
Не е спорно и, че жалбоподателят има придобит
осигурителен стаж при условията на III категория труд – 18 г. 11 м. 18
дни, за длъжностите и периодите, посочени в разпореждането, който е приет и за общ
осигурителен стаж.
Спорът е, действително ли е положен труд от трета и
първа категория в ЖЗ „Г. Димитров“ – София за периода 01.01.19890 г. –
31.12.1989 г. на длъжност, съответно „общ работник“ и „оператор на автоматична
формовъчна линия в леярен цех и предложение трудът да се зачете като такъв от
първа категория по т.4 б.“н“ от ПКТП /отм./“ и действително ли е положен труд
от първа категория в ДФ „Строймашининженеринг“ - София на длъжност „оператор на
автоматична формовъчна линия в леярен цех и предложение трудът да се зачете
като такъв от първа категория по т.4 б.“н“ от ПКТП /отм./“.
Или иначе казано, спорът е, към кой момент следва да
се зачете стажът на Н., за да получи тя правото на пенсия за ОСВ и по кое
законодателство и към кой момент е налице материалноправна предпоставка за
възникване на правото по §4 ал.1 от ПЗР на КСО.
След анализ на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че по отношение съответствието на оспореното решение с
материалния закон, се констатира основание по чл.146 т.4 от АПК за отмяна на
същото по следните съображения:
Неправилно административният орган приема, че на
жалбоподателя не се следва отпускане на ЛПОСВ на основание §4 ал.1 от ПЗР на
КСО, в приложимата редакция на нормата (ДВ бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), съгласно която до
31 декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при
условията на първа категория труд могат да се пенсионират при навършване на
възраст 47 години и 8 месеца за жените и
ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените. Пенсионният орган неправилно
приема за установено, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за
навършена възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст, като приема, че
единственото условие, което не е налице в случая, е че Ж.Н. не доказва да има
положен осигурителен стаж от 10 години при условията на първа категория труд, а
доказва само такъв от трета категория.
В крайна сметка конкретният спор в производството е
сведен до това дали представените пред ПО удостоверение обр. УП-30 от 1990 г. и
удостоверение УП-3 от 2001 г. се ползва с определената му от закона формална
доказателствена сила и същите следва да се вземат в предвид от органа.
По отношение на обр. УП-30 следва да се отбележи, че този
документ е представен още при подаване на процесното заявление за пенсиониране
и съставлява удостоверение УП-30 №
XIV-242/17.06.1990 г., издадено от Железопътен завод „Георги Димитров“ София,
оригиналът на което е представен на л.228 от делото. Чрез този документ се
удостоверява, че Ж.А.Н., родена на *** г. е заемала длъжност „общ работник“ за
периода от 01.01.1980 г. до 31.12.1980 г. и „оператор на автоматична формовъчна
линия в леярен цех“ за периода от 01.01.1981 г. до 31.12.1989 г. или всичко 10
г. 00 м. 00 д., както и, че трудът по т.2 е от първа категория, съгласно т.4а б.„н“
от ПКТП.
Безспорно, ако този удостоверителен документ се
зачете, то в конкретния случай по отношение на жалбоподателя ще е налице и
последното условие, предвидено в §4 ал.1
от ПЗР на КСО и на същия ще се следва отпускане на ЛПОСВ по този специален ред.
Съществен момент, е обстоятелството, че пенсионният
орган не оспорва, че съгласно раздел първи, точка 4а, буква „н“ (нова – ДВ,
бр.58 от 1990 г.) от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране
(одобрен с ПМС №60 от 28.12.1967 г., обн. ДВ бр.102 от 1967 г., отм.), от първа
категория е трудът на работници непосредствено в леярското производство на
черни метали по списък на професиите, утвърден от Комитета по труда и
социалното осигуряване, а в т.7 от Списъка на професиите и специалностите от
леярското производство на черни метали по т.4а, буква „н“ е включена и
длъжността „леяр (оператор, оператор –заливчик на автоматична заливъчна
инсталация, манипулант на линия за центробежно леене), която според
удостоверение обр.УП-30 с № XVI-242/17.06.1990 г. е заемана от жалбоподателя.
Истинността на представения от страна на заявителя в
пенсионното производство в оригинал официален документ обр. УП-30 №
XIV-242/17.06.1990 с издател ЖЗ „Г. Димитров“ – София, е оспорена по адм.
д.3908/2019 по описа на Административен съд - Пловдив, и съдът е открил
производство на основание чл.193 ал.2 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.
Оспорващата го страна по делото обаче не е ангажирала доказателства, въз основа на които съдът да
достигне до единственото възможно заключение, че документът е неистински, вкл.,
че е с невярно съдържание. В настоящото производство оспорване на този документ
не е сторено. Силна индиция, че документът е автентичен се явяват представените
като част от ДП № 168 по описа на с-р „Икономическа полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив материали – постановления на РП и ОП – Пловдив. От извършеното в
досъдебното производство експертиза е безспорно установено, че не само върху
удостоверението, издадено от ЖЗ „Г.Димитров“ – София“, но и върху това, издадено
от ДФ „Строймашининженеринг“ – София, отпечатъците от печатите не са технически
пренеси, а са оставени от кръгъл мокър печат с намастилена повърхност. Така
също е безспорно установено, че данните в трудовата книжка са надлежно
оформени, като същата е прономерована, а стажът, отразен в нея съответства на
този в удостоверенията, издадени от двамата осигурители, посочени по-горе, като
данните са следвани и от други такива, поставени от други осигурители.
Дори и фактът, че документът няма как да е издаден на
посочената в него дата 17.06.1990 г., тъй като към тази дата точка 4а, буква „м“
от ПКТП /нова/ все още не е обнародвана,
/обн. ДВ, бр.58 от 1990 г./, не е приета, не води до извод, че документът е
неистински /с невярно съдържание/, така, както се претендира от ответника.
Това твърдение, не се опроверга. От формална страна
документът съдържа печат на предприятието, от чието име е издаден, а именно:
Железопътен завод „Георги Димитров“ – София, подписано е за „изготвил“, за „главен
счетоводител“ и „ръководител“, а по делото не се ангажират доказателства същият
да не е автентичен, респективно да не удостоверява верни обстоятелства.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи
следното:
От една страна, понятието „осигурителен стаж” намира
своята дефиниция в чл.37 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
(НПОС) и съгласно чл.40 ал.1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с
данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с
документ по утвърден образец. Съгласно легалното определение на понятието „трудовата
книжка“, дадено в чл.347 от Кодекса на труда, тя е официален удостоверителен
документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на
работника и служителя. Като официален удостоверителен документ тя се издава по
определен ред и от съответен орган и има материална доказателствена сила за
изявленията, които се съдържат в нея. При наличие на надлежно водена и оформена
трудова книжка, същата се ползва с придадената й от чл.347 от КТ официална
удостоверителна сила относно вписванията в нея. Тази удостоверителна сила не е
опровергана по делото, предвид на което документът се явява годно доказателство
за отразения в нея осигурителен стаж на жалбоподателя относно процесния период
в Железопътен завод „Г.Димитров“ София.
При извършената проверка на представеното по делото удостоверение
и след сравнение на обстоятелствата, вписани в трудовата книжка, с тези,
удостоверени с УП-30 № XIV-242/17.06.1990 г. съдът намира оспорването на
удостоверението за недоказано.
Трудова книжка № 831/01.01.1980 г. е била част от
пенсионната преписка на Ж.Н., при което на основание чл.40 ал.1 от НПОС
пенсионният орган е длъжен да съобрази обвързващата го доказателствена сила на
вписаните в нея обстоятелства относно полагането на труд, периода и длъжността
на жалбоподателя и, съответно, да зачете същия за трудов, респ. осигурителен
стаж.
Съгласно §9 ал.1 от ПЗР на КСО времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември
1999 г. съгласно действащите до тогава разпоредби, се признава за осигурителен
стаж по този кодекс. С Постановление №75 на Министерския съвет от 31.03.1998 г.
за отменяне на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране е приет
§2 от Заключителните разпоредби, съгласно който, „трудовият стаж при
пенсиониране на работници и служители, придобит до 31.12.1999 година
включително, се зачита за съответната категория по действащия до този дата
Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране”. Стажът на жалбоподателя
като „оператор на автоматична формовъчна линия в леярен цех“ за периода
01.01.1981 г. – 31.12.1989 г. попада в Списъка на професиите и специалностите
по т.4а, буква „н“ от ПКП (отм.) и е от първа категория труд.
Пред ПО са били налични годни и допустими
доказателства, чрез които заявителят установява стаж от първа категория от 09 г.
00 м. 00 д., придобит в ЖЗ „Г.Димитров“ София.
От друга страна, предвид всичко изложено, неправилни
са изводите в оспореното решение и потвърденото в него разпореждане за
недоказаност на последния осигурителен стаж и незачитането му като такъв. В
случая, заявителката е представила необходимите документи, намиращи се при нея
и удостоверяващи осигурителния й стаж за спорния период. По делото няма спор, че
след възникнал пожар на 09.12. срещу 10.12.1999 г. в завода, са унищожени
напълно ведомости и документи на цех „Леярен“ за периода 1953 – 1999 г. и няма никакви
данни.
В този смисъл е необходимо да се отбележи, че
утвърденият образец, издаван от ТП на НОИ за осигурителен доход е обр. УП-15, като
съгласно нормата на чл.40 ал.2 от НПОС осигурителният доход се установява с
данните по чл.5 ал.4 т.1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по
утвърден образец. Следващата ал.3 на чл.40 сочи, че документите по ал.2 се
издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд. Безспорно е, че разплащателните
ведомости и друга трудова документация на ЖЗ „Г.Димитров“ са се съхранявали при
правоприемника- осигурител „Рейлком“ ЕАД, гр.София, където жалбоподателят
претендира да е полагал труд в периода 1980 г. -1989 г., през който период е
получавал трудово възнаграждение, което иска да бъде зачетено при упражняване
на възникналото право на пенсия. Поради възникнал пожар в архивохранилището тази
документация е била унищожена. Съгласно чл.40 ал.3 от НПОС, когато документите
са унищожени или загубени, то лицата разполагат с възможността да установят
стажа си по съдебен ред по реда на Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред. В случая обаче, не се касае за установяване
на трудов стаж. Жалбоподателят разполага с трудова книжка, в която се съдържа
отбелязване, че е работил в ЖЗ „Г.
Димитров“ София, където е бил преназначаван на различни длъжности в различни
периоди от време, съдържа се записване и на
дневната тарифна ставка. В този случай, приложение следва да намери
хипотезата на чл.40 ал.5 от НПОС, съгласно който, в случаите, когато
документите по чл.40 ал.3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по
изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово
възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични
документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за
осигурителния доход. Трудовата книжка на лицето е именно такъв документ, в
който се съдържат достатъчно данни за дохода, както изисква закона. Именно
защото е алтернативен документ за доказване, не може да се изисква да съдържа
данните, както те биха били отразявани напр. в разплащателните ведомости, поради
което и законодателят е употребил израза „достатъчно данни“. В този смисъл,
съдът приема, че трудовата книжка, респ. съдържащите се там записвания относно
трудовото възнаграждение, представлява друг автентичен документ, въз основа на
който ТП на НОИ може да почерпи релевантната информация, необходима за
издаването на удостоверение образец УП-15 за удостоверяване на осигурителен
доход. След като трудовата книжка може да бъде документ, годен да удостовери
осигурителен стаж, то няма пречка същата да бъде годен документ и за
удостоверяван3е на категорията труд, още повече, че по-горе се каза, че в
случая е от значение от значение при определяне на категорията труд е дейността
– леярство.
Що се отнася до удостоверение обр. УП-3 №
203-3/23.07.2001 г. ,издадено от ДФ „Строймашининженеринг“ – гр. София,
правоприемник на СО „Вагоностроене“, съдът намира за необходимо да отбележи
следното:
Според чл.40
ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се
установява с данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни
книжки и с документ по утвърден образец.
Съответно,
според чл.40 ал.3 от Наредбата, документите по ал.1 и ал.2 се издават въз
основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори
за възлагане на труд, а според чл.40 ал.5 от същата, в случаите, когато
документите по ал.3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по
изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово
възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични
документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за
осигурителния доход.
Според чл.5
ал.10 от КСО (действалата към 19.03.2015 г. редакция ДВ, бр. 107 от 2014 г., в
сила от 1.01.2015 г.) - при прекратяване на дейността на осигурителите, които
нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт, освен ако в закон
не е определен друг ред за съхраняването им.
Към разплащателните ведомости се прилагат и трудови договори (заповеди
за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен
отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни
правоотношения. Когато прекратяването на
дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване или
заличаването подлежи на вписване в търговския регистър, удостоверението за
предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, е задължително условие за постановяване на решението,
съответно за вписването в търговския регистър.
В случая е
необходимо да се констатира, че административният орган, в нарушение на чл.35 от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил
задължението си по чл.36 ал.1 от АПК да събере служебно всички доказателства
относими към конкретния случай.
От
представената кореспонденция между лице, съхраняващо разплащателни ведомости на
ДФ „Строймашининженеринг“ и управителя на НОИ, и директора на ТП на НОИ – София
град, се установява, че с решение от 03.01.1997 г., постановено по т. дело №
10131 по описа на СГС за 1992 г. е открито производство по несъстоятелност на
ДФ „Строймашинженеринг“. Според данните в публичният търговски регистър, актуалното
състояние на ДФ „Строймашинженеринг“ е – заличен търговец, считано от 11.10.2012
г.
Същевременно,
от извършената проверка по прекратеното досъдебно производство, безспорно са
установени лицата, издатели на удостоверението от ДФ „Строймашинингенеринг“ –
Е. В. и И. Р., които съхраняват и цялата документация за периода 1953 – 199 г.,
както и, че управителят – Д.К.е починал през 1996 г. По делото е приложена
жалба (заявление-декларация) вх. № 94Щ-19-1/07.01.2015 г.( печатът не се чете ясно)
от Щ. Щ. (бивш директор на предприятието) до управителя на НОИ, във връзка с
отказ на служители от отдел „Осигурителен архив“ да приемат разплащателните
ведомости на предприятието и търси съдействие.
В отговор лицето е получило писмо от управителя на НОИ, с което го
уведомяват, че действията на служителите от посочения по-горе отдел са
неправомерни и, че при предаване на документацията, следва да се имат предвид
измененията и допълненията на Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. на управителя на
НОИ.
В хода на
административната процедура, не са предприети каквито и да е конкретни действия
и, съответно, не е установено, кога, при какви условия и какви точно документи
от тези, изброени в чл.5 ал.10 от КСО, са предадени в съответното териториално
поделение на НОИ (Кюстендил).
Очевидно,
представените по делото данни, не дават какъвто и да е отговор на въпроса в
какво точно качество Щ. Щ. и лицата действали, като негови пълномощници (И.Щ. Щ.)
са предали някакви документи свързани със заличения към 2015 г. търговец - ДФ
„Строймашинженеринг“, дали това са всички документи от архива на предприятието
или само част от тях, дали освен ведомостите са представени и други документи
от категорията на тези изброени в чл.5 ал.10 от КСО.
Действително, в хода на настоящото производство се установи, че подписът за „ръководител“ в УП-3 № 203-3
от 23.07.2001 г. е положен от И. Р., което изцяло съответства на установените
факти и обстоятелства от разследващите органи. Този документи обаче, съдържа, освен
подписа за ръководител и подписи за „изготвил“ и „главен счетоводител“, както и
печат на предприятието, който посочи се по-горе, според експертизата на
разследващите органи е кръгъл, мокър, с мастилена повърхност, технически
пренесен.
В тази насока, административния орган не е изискал информация съхраняват ли се изходящи
дневници на процесния работодател и вписано ли е в тях издаденото на Н.
удостоверение обр. УП-3 № 203-3 от 23.07.2001 г.
При липсата
на такава информация, както и при липсата на данни, каква към 23.07.2001 г. е
била правно-организационната форма на предприятието, кои са били неговите
представителни органи и органи на управление, както и безспорно установеното в
досъдебното производство, което е прекратено поради липса на данни за извършено
престъпление, повече от ясно е, че не може несъмнено и еднозначно да се отрече
изцяло, каквато и да е доказателствена стойност на въпросното удостоверение за
пенсиониране.
Необходимостта
от установяване на тези факти и обстоятелства, произтича от същественото им
значение за признаването или непризнаването на спорния между страните
осигурителен стаж.
Разбира се,
това е следвало да бъда сторено в рамките на предприетата проверка по реда на
чл.108 ал.1 т.1 от КСО, каквато в случая, съдът намира, че не е извършена в
пълнота. При положение, че тази проверка бе осъществена коректно при условията
на чл.108 ал.2 от КСО, би било възможно да се изискат документи и се установят
данни, както по отношение на самият осигурител ДФ „Строймашинженеринг“, така и
по отношение на физическите лица Щ.Щ. и И.Щ. В случая обаче са налице данни
точно за обратното, а именно – отказ на органите на ТП на НОИ – Кюстендил да
приемат представените от Щерев разплащателни ведомости на предприятието. Т. е.
налице е едно очевидно неглижиране на задълженията от страна на
административния орган.
По-горе в
настоящото изложение се посочи, че пред административния орган е представена
трудова книжка № 831 от 01.01.1980 г., издадена на Ж.А.Н., в която е отразено,
че същата е била назначена в СО „Вагоностроене“, правоприемник на което е ДФ
„Строймашинженеринг“, на длъжност „оператор на автоматична формовъчна линия в
леярен цех“ на 01.01.1990 г. със заплата 600.00лв.; на 01.01.1991 г. е била
преназначена със заплата 1 500.00 лв.; на 01.01.1992 г. е била преназначена
със заплата 2 600.00 лв.; на 01.01.1993 г. е била преназначена със заплата
4 100.00 лв. и на 01.01.1995 г. – със заплата – 7 800.00 лв., като
трудовото правоотношение е било прекратено на 31.07.1995 г., на основание
чл.325 т.1 от КТ.
Удостоверителното
волеизявление е скрепено със съответния печат на предприятието и подписи на гл.
счетоводител и ръководител, като е удостоверено прослуженото време от 01.01.1990
г. до 31.07.1995 г., т.е. 05 г. 07 м. 00 д.
Според
чл.347 от Кодекса на труда (редакция ДВ, бр.100 от 1992 г.), трудовата книжка е
официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с
трудовата дейност на работника или служителя.
В нея се
вписва съдържанието по чл.349 КТ, което е информация за елементите на трудовото
правоотношение. Този официален документ установява фактите, проявлението на
които е удостоверено в него, и те могат
да бъдат приети за недействителни само след оспорване на този документ. В
съдебното производство такова оспорване по реда на чл.193 ГПК не е извършено от
представителя на административния орган, поради това следва да се приеме, че
срокът и възнаграждението като елементи от трудовото правоотношение на
жалбоподателя, са тези посочени в трудова книжка № 831 от 01.01.1980 г.
Съобразно
прежде цитираната норма на чл.40 ал.3 от Наредбата, документите по ал.1 и ал.2
(включително и трудовите книжки) се издават въз основа на изплащателните
ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
Това ще
рече, че трудовата книжка е вторичен носител на информация, която е
възпроизведена от друг документ, в който тази същата информация е била отразени
за пръв път.
Това обаче,
по никакъв начин не променя законодателно установения статус на трудовата
книжка на официален удостоверителен документ и не изключва задължението на
административния орган да провери, обсъди и съобрази, отразените в нея факти
при разрешаването на конкретния административно правен въпрос, с който е сезиран.
В случая обаче,
това не е сторено. Според чл.36 ал.3 от АПК, всички събрани доказателства в
хода на процедурата се преценяват от административния орган, а в случая е
игнорирана материалната доказателствена сила на представената от Ж.Н. трудова
книжка.
Предвид и
изложеното по-горе, че от значение за категорията труд е извършваната дейност,
съдът намира, че безспорно е установено, че Ж. А. Н., през периода 01.01.1990
г. – 31.07.1995 г. е полагала труд от първа категория е 05 г. 07 м. 00 д. Или
иначе казано, за периода 1981 – 1995 г. Ж.Н. е полагала труд от първа категория
и същият се констатира в размер на 14 г. 07 м. 00 д., т.е. към 19.03.2015 г. за
Н. са били налице условията за пенсиониране по реда на §4 ал.1 от ПЗР на КСО,
тъй като същата е била на 51 г. 05 м. 01 д. и е имала положен труд от първа
категория от 14 г. 07 м. 00 д., който преобразуван в трета категория е 43
г. 03 м. 08 д. (така – 09 г. 00 м. 00 д.
първа категория, прослужено време в ЖЗ „Г. Димитров“ – София, превърнат в трета
е 15 г. 00 м. 00 д., а 05 г. 07 м. 00 д. първа категория, прослужено време в ДФ
„Строймашининженеринг“ – София, превърнат в трета категория е 10 г. 11 м.20 д.).
При това положение, общият осигурителен стаж
на Н. още към 19.03.2015 г. е бил 44 г. 11 м. 08 д. и сбор от осигурителен стаж
и възраст – 96.
Що се отнася
до дублирания осигурителен стаж за периода 01.06.1992 г. – 31.10.1994 г.,
положен в ТКЗС – с. Караджалово, съдът намира за необходимо да отбележи
следното:
Анализът на
събраните по делото доказателства по административната преписка относно
категорията труд на Н. за процесния период, разгледани в тяхната съвкупност, не
установяват нищо различно от приетото по-горе от настоящата инстанция, предвид
представените документи от ДФ „Строймашининженеринг“ – София.
Каза се
по-горе, в разпоредбата на чл.40 ал.1 от НПОС е посочено, че осигурителният
стаж се установява с данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, с трудови, служебни,
осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според третата алинея на
същия текст, документите по ал.1, се издават въз основа на изплащателните
ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
Първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на
лицето са изплащателните ведомости, а трудовите и служебни книжки, и други
документи по утвърден образец, включително УП-13 и УП-15, са вторични
документи, които отразяват вече направените записвания в изплащателните
ведомости. При наличие на противоречиви данни в различните документи следва да
се даде приоритет на отразеното в изплащателните ведомости.
По делото е
установено, че за периода от 01.01.1990 г. до 31.07.1995 г., каза се, липсват
разплащателните ведомости на осигурителя ДФ „Строймашининженеринг“ – София, но
безспорно се установи от представените вторични документи, че Н. е полагала
труд в това предприятие. В пенсионното досие на Н., което се съхранява в ТП на
НОИ – Пловдив е налично удостоверение УП-13 № 2175-15-65#9/12.10.2018 г. за
прослужено време само и единствено в ТКЗС – с. Караджалово. Разплащателни
документи липсват и за ТЗСК – с. Караджалово. За пълнота следва да се посочи,
че оригиналните удостоверения за осигурителен стаж до 31.12.1999 г. са връщани
на заявителите от административния орган. Същите се прилагат към пенсионната
преписка от 13.03.2015 г. съгласно §6 от ПМС № 50 от 06.03.2015 г.
Удостоверението
за установяване на трудов/осигурителен стаж е УП-13 съгласно Инструкция № 5 от
30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на изплащателни ведомости и
трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, издадена
от НОИ. Не е обсъдена констатацията, че в приложеното копие от трудова книжка
за периода 01.01.1990 г. - 31.07.1995 г. фигурира положен стаж от Н. като „оператор
на автоматична формовъчна линия в леярен цех в СО „Вагоностроене“, с
правоприемник ДФ ”Строймашинженеринг“ - София. Този трудов стаж е оформен
съгласно чл.6 ал.2 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж. Този трудов
стаж напълно съвпада с периода описан в УП-3 № 203-3/23.07.2001 г., издаден от
соченото предприятие. Не е обсъдено и заключението на вещото лице от
прекратеното досъдебно производство във връзка с истинността на данните, както
в трудовата книжка, така и в издаденото удостоверение, поради което, при
липсата на първични документи – разплащателни ведомости, за които се каза, че
последно соченото обстоятелство се дължи и на неглижирането на въпроса от
страна на административния орган, безспорно се установява, че Н. е назначена на
работа на длъжност „оператор на автоматична формовъчна линия в леярен цех“ на
01.01.1990 г. и същата има пълни работни дни за този период до момента на
прекратяване на трудовото й правоотношение – 31.07.1995 г., отбелязано с
преназначенията и размера на заплатата.
И на
следващо място, е необходимо да се посочи, че в трудовата книжка на Н. липсва
изобщо отбелязване за положен труд в ТЗКС – с. Караджалово, а и отделно от
това, при подаване на заявлението за отпускане на пенсия, Н. не е представила
процесното удостоверение обр. УП-13 за периода 01.06.1992 г. - 31.10.1994 г.,
според което,у същата е полагала труд в кооперацията. Като не е обсъдил в мотивите си така
събраните доказателства административният орган е допуснал съществено нарушение
на процесуалните правила.
Трудовият и
осигурителен стаж в посоченото удостоверение УП-13 се дублира с трудовия и
осигурителен стаж, положен от Н. в ДФ „Строймашиинженеринг“ – гр.София на
длъжност „оператор на автоматична формовъчна линия в леярен цех“ за периода 01.06.1992
г. - 31.10.1994 г.
Недобросъвестното и противоправно поведение на административния
орган и позоваването му на липсващи ведомости за предприятието, които да дадат
информация за трудовата дейност и осигуряването на лицето, не могат да се
тълкуват във вреда на осигуреното лице.
Не трябва да се пренебрегва и обстоятелството, че в
хода на съдебното производство е прието като доказателство копие на трудовата
книжка на Ж.Н. .
Предназначението на трудовата книжка, каза се, според
чл.347 от Кодекса на труда (относно записа за полаган труд в периода 01.01.1990
г. – 31.07.1995 г.) е, че тя е официален удостоверителен документ за вписаните
в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя.
Този официален документ установява фактите в него и те могат да бъдат приети за
недействителни само след оспорване на този документ.
В завереното фотокопие по делото работодателят ДФ
„Строймашинженеринг” е отразил с думи и цифри изслужено време на длъжност „оператор
на автоматична формовъчна линия в леярен цех” за посочения по- горе период и
съответните трудови възнаграждения, които са променяни регулярно.
Така вписаните обстоятелства са доказателство, че през
този период трудовото правоотношение не е било прекратявано. На основание чл.181
ал.1 от ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в
който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа
невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня,
в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от
деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото
го съставяне на документа. В случая съдът намира, че ответникът – директор на
ТП на НОИ - Пловдив е трето лице по смисъла на чл.181 ал.1 от ГПК по отношение
на частния документ, представляващ удостоверение обр. УП-3, представен от жалбоподателя. Като такъв, за
него той има достоверна дата от деня, в който съдържанието е възпроизведено в
официален документ. Такъв официален документ е приложената по делото трудова
книжка на името на жалбоподателя в частта относно записа на л.12 – л.15 от нея
и относно факта, че Н. е работила в ДФ „Строймашинженеринг” през спорните
периоди от време, на длъжност „оператор на автоматична формовъчна линия в
леярен цех“.
При наличните данни по делото, т.нар.
"спорен" стаж, незаконосъобразно не е бил приет от пенсионния орган.
Съгласно чл.40 ал.1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по
чл.5 ал.4 т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по
утвърден образец, издаден от осигурителя. Като официални документи, те се
ползват с материална доказателствена сила и административният орган е длъжен да
зачете отразения в тях осигурителен стаж. А в случая, спорният стаж на Н. е
отразен в надлежно съставена и заверена трудова книжка. Отделно от това,
съгласно § 2 от ПМС № 75/1998 г. за отменяне на ПКТП, трудовият стаж при
пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31.12.1999 г.
включително, се зачита за съответната категория по действащия до тази дата
ПКТП, който се явява приложим при определяне на категорията труд на
жалбоподателя.
Ето защо, неправилно и в разрез със закона, с
Разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-595/06.08.2019 г. ръководителят
на „Пенсионно осигуряване” отказва отпускане на поисканата от жалбоподателя
пенсия, тъй като Ж.А.Н. доказва, че има положен труд от над 10 години при
условията на първа категория труд, както и, че са налице всички кумулативно
предвидени предпоставки в §4 ал.1 от ПЗР на КСО за пенсионирането й по този
ред.
Въз основа на изложеното до тук от фактическа и правна
страна, оспореното решение на контролния в йерархията орган и потвърденото с
него разпореждане, следва да бъдат отменени, а делото следва да се върне като
преписка на административния орган, който да се произнесе по заявлението на
жалбоподателя за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в
качеството му на длъжностно лице по чл.98 от КСО, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив.
При новото произнасяне, административният орган следва
да събере служебно всички доказателствата, които имат релация с процесния
административноправен въпрос, като издаде съответния индивидуален
административен акт, след като се изясни всички фактите и обстоятелствата от
значение за случая и обсъди обясненията и възраженията, ако такива са дадени в
хода на процедурата.
В смисъла на предходното изложение - Решение № 3177 от
13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 312/2017 г., VI о., докладчик председателят Г.
Г.; Решение № 3563 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10735/2017 г., VI о.,
докладчик съдията Ю. Т. ; Решение № 13521 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. №
7991/2016 г., VI о., докладчик съдията Д. Й..
При този изход на спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват и на основание чл.226 ал.3 от АПК, същите се констатираха в размер на
1 000.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XII състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-312 от 27.11.2019
г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт /ТП на НОИ/ - Пловдив и Разпореждане № 63101844479, Протокол №
2140-15-595/06.08.2019 г. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Пловдив, с което на Ж.А.Н. е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4 ал.1
от ПЗР на КСО.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по
чл.98 ал.1 т.1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № МП - 20947 от
19.03.2015 г. по описа на ТП на НОИ - гр. Пловдив, подадено от Ж.А.Н., при
съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт,
гр. София да заплати на Ж.А.Н., ЕГН **********,***, сумата от 1 000.00 лв.
(хиляда лв.), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: