РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Сливница, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА в публично заседание на петнадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20221890100643 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от М. П. Т. срещу ЗАД „Бул Инс“, с която е предявен
осъдителен иск за присъждане на сума в общ размер на 13 691 лева, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат от настъпило на 03.08.2021 г.
ПТП на третокласен път № 8112, в района на 28-ми км., виновно причинено от водач на л.а.
„**********************“, с рег. № *****************, застрахован при ответника по
застраховка Гражданска отговорност, от които 1288.09 лева – разходи за закупуване на
лекарства, 1080 лева – разходи за допълнителна силна храна, 1800 лева – разходи за
болногледач, 6436.50 лева – разходи за закупуване на мултиалксиална тибиална заключваща
Тплака с 13 дупки комплект с винтове дясна, конюлиран винт, голяма шайба с шипове и
разширен остеосинтезен пакет, 390 лева – разходи за закупуване на титаниев безглав
канюлиран компресивен самонарезен винт, 38.70 лева – разходи за прегледи, 900 лева –
разходи за избор на екип, 758 лева – разходи за избор на екип за извършване на операция,
400 лева – разходи за медицински транспорт, 200 лева – разходи за медицински транспорт,
200 лева – разходи за транспорт, 200 лева – разходи за транспорт, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.06.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се
разноски.
Ищцата твърди, че на 03.08.2021 г. в района на 28-ми км. на третокласен път № 8112 е
настъпило ПТП, причинено по вина на Ц. И. Д., която като водач на л.а.
„****************” с рег. № ****************** блъснала ищцата. Вследствие на удара на
ищцата са причинени травматични увреждания - счупване в гръдния кош, седалището, таза и
крайниците и е проведено лечение. Ищцата твърди, че гражданската отговорност на водача
на л.а. „****************” с рег. № ****************** към момента на процесното ПТП е
застрахована при ответника, поради което иска ответникът да заплати обезщетение за
претърпените от ищцата имуществени вреди в размер на 13 691 лева, заедно със законната
лихва върху тази сума от 01.06.2022 г. до окончателното й изплащане. Ищцата отправила
претенция към ответника за заплащане на обезщетение на 21.03.2022 г. до ответния
застраховател, но с писмо от 01.06.2022 г. същият отказал да заплати такова.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва така
предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Счита, че липсва
виновно поведение у водача на застрахования при ответника лек автомобил. Прави
възражение за съпричиняване, доколкото ищцата не е спазила правилата на чл. 108, ал.1 и
ал.2 ЗДвП. Счита, че причинените телесни увреждания не са възникнали през твърдения от
ищците период и не кореспондират с исканото обезщетение. Счита, че голяма част от
направените разходи, а именно тези за транспор и избор на екип и вип стая са луксозни и за
тях отговорност не следва да носи застрахователя. Оспорва на ищцата да й е бил необходим
болногледач и такъв реално да я е обслужвал. Иска се отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на иска:
По делото са представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск,
ищцата е спазила разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправила извънсъдебна
претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение нa 21.03.2022 г. /л.13/, по която
застрахователя е постановил отказ за изплащане на 01.06.2022 г. /л.15/.
По същество:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 82
ЗЗД.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи настъпването на
процесната дата и място на ПТП, следствие на противоправното поведение на лице, което е
имало застраховка гражданска отговорност при ответника, причиняване на ищеца на
имуществени вреди във връзка с увреждания поради инцидента, причинно-следствената
връзка между вредите и противоправното поведение на водача на л.а. „****************” с
рег. № ******************, размера на обезщетението, отправянето към застрахователя на
писмена застрахователна претенция, настъпването на падежа на главното задължение.
Вината се предполага. Ответникът носи насрещно доказване, както и доказателствена
тежест да установи възражението си за съпричиняване, както и възражението си за
прекомерност на претендираното обезщетение, както и да обори презумпцията за виновност.
С Определение от 23.12.2022 г. като признати и ненуждаещи се от доказване са
отделени от съда обстоятелствата, че към датата на ПТП - 03.08.2021 г. л.а.
„****************” с рег. № ****************** е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника.
Представеният по делото Констативен протокол за ПТП с пострадало лице от 12.08.2021
г. /л.6/ няма доказателствена стойност и не установява релевантни по делото обстоятелства,
доколкото е изготвен повече от седмица след настъпването на процесния инцидент, поради
което не отразява факти и обстоятелства, които лично и непосредствено да са възприети от
изготвилия го служител на ОДМВР – С..
От приложеното за послужване ДП № 186/2021 г. по описа на РУ – Сливница се
установява, че същото е образувано във връзка с настъпил пътен инцидент на 03.08.2021 г.
на третокласен път № 8112, км.2-ри в землището на село Алдомировци.
От протокол за оглед на местопроизшествие /том 1, л.54 от ДП/ е видно, че пътният
инцидент е настъпил на 03.08.2021 г. на третокласен път № 8112, км.2-ри в землището на
2
село Алдомировци, а не както е посочено в исковата молба на км.28, като на мястото на
произшествието е заварен лек автомобил „**********************” с рег. №
******************, като пътния участък е прав и сух, няма пътна маркировка на мястото
на инцидента.
За тези обстоятелства протоколът за оглед е официален свидетелстващ документ,
поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му при и по повод
изпълняваната от него длъжност.
Настъпването на процесното ПТП се установява и от разпита на свидетелката Ц. И. Д.
/л.118/, която признава, че на 03.08.2021 г. е участвала в ПТП с управлявания от нея лек
автомобил „**********************“, рег. № *****************, като се движела в посока
село Алдомировци – Сливница със скорост от 67 км.ч. и в един момент на пътното платно се
появила ищцата и последвало удар между лекия автомобил с левия фар и ищцата. Ищцата
преминала през капака на автомобила на свидетелката. Свидетелката уточнява, че преди да
настъпи удара пред нея имало друг лек автомобил, който предприел маневра изпреварване в
ляво, след което свидетелката ударила ищцата, което се случило в средата на пътното
платно. Свидетелката се опитала да спре и да избегне удара като завърти волана в дясно, но
нямала време за реакция. Установява, че на мястото на инцидента не е имало пешеходна
пътека, както и че пътният участък е бил в ремонт. Установява, че е имала добра видимост и
че инцидентът е настъпил на равен участък. Свидетелката позвънила на 112 и сигнализирала
за инцидента, като останала на място. Непосредствено след настъпване на инцидента на
мястото на инцидента се появили двама мъже с кола, които се опитали да качат ищцата в
нея, като започнали да я тресат, единият я хванал за главата и раменете, другият за краката и
я тресели през цялото време. Свидетелката започнала да им крещи да спрат, защото тези
действия ще увредят допълнително пострадалата. Дошла полиция и линейка, като
последната откарала пострадалата.
Съдът кредитира показанията на така разпитаната свидетелка като логични и
непротиворечиви, както помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства.
Свидетелката дава сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е
възприела.
От предоставената информация от Агенция „Пътна инфраструктура“ /л.106/ за
процесния пътен участък път III – 8112 Сливница – Алдоморовци – Габер в района на км.2 +
000, се установява, че на процесната дата 03.08.2021 г. не са извършвани строително-
монтажни работи. Към тази дата са изградени асфалтови пластове и банкети, като не е
предвидена вертикална сигнализация. На км.1+000 е поставена пътна табела Т 17 /начало на
обект/ с въведено ограничение на скоростта 40 км.ч. от км 1+000 до км. 19 + 620 /л.109/.
Хоризонтална маркировка е поставена след инцидента – октомври месец 2021 г.
От приетата по делото първоначална Съдебно-автотехническа експертиза /л.142/ се
установява, че инцидентът е настъпил в средата на пътното платно, като вещото лице
обосновава, че за пешеходеца ударът е бил непредотвратим, тъй като същият вече е
3
преминал през дясната лента на платното за движение и се е намирал в средата на пътното
платно, докато за водача на автомобила ударът е бил предотвратим, тъй като пътната лента е
била достатъчно широка, за да може автомобилът да премине без да удари пешеходеца.
Наред с това видимостта на водача не е била ограничена и е могъл да възприеме
пешеходеца. Установено е, че на процесния пътен участък не е имало положена
хоризонтална пътна маркировка, като на км.1+000 е поставена пътна табела Т 17 /начало на
обект/ с въведено ограничение на скоростта 40 км.ч. от км 1+000 до км. 19 + 620.
В експертизата е изготвена карта на процесния пътен участък /л.149/, от която е видно,
че км.1+000, на който е поставена ограничителната табела е до гр. Сливница, такава табела е
поставена и на км.19+620, находящ се в село Габер, а водачът на процесния лек автомобил
се е движел в посока от село Алдомировци към гр. Сливница, в която посока не е имало
такава ограничителна табела, както и пътуващите от село Алдомировци към гр. Сливница не
преминават през село Габер, видно от картата на населените места в страната.
С оглед изложеното съдът приема, че водачът, от мястото си на тръгване до процесния
участък не е имал възможност да разбере, че на процесния пътен участък е налице въведено
ограничение на скоростта, доколкото такова ограничение не е сигнализирано в посоката му
на движение, поради което и съдът приема, че за същият не е важало това ограничение, а
общото такова по чл.21, ал.1 Закона за движение по пътищата за извън населено място – 90
км.ч. Още повече, видно от справката от АПИ ремонтните дейности към датата на ПТП-то в
процесния участък са били приключили, била е поставена асфалтова настилка и са били
изградени пътните банкети, което се установява и от протоколът за оглед, изготвен на
досъдебното производство.
С оглед уточнени обстоятелства от страна на ищеца, относими към механизма на
настъпването на ПТП с молбата от 01.11.2023 г. /л.170/, а именно, че пострадалата е излязла
от паркиран в дясната лента на пътното платно в посока на движение към гр. Сливница, лек
автомобил и е предприела пресичане на платното на движение от дясно на ляво към черен
път, водещ до парници, като преминала средата на пътното платно където настъпил
инцидента, с Протоколно определение от 12.12.2023 г., по искане на ответника съдът е
допуснал допълнителна автотехническа експертиза.
С Допълнителната автотехническа експертиза /л.226/ не се променят изводите на
вещото лице, че водачът е имал добра видимост и е могъл да възприема пешеходеца преди
настъпване на удара и е могъл да предотврати същия, докато пешеходецът не е имал тази
възможност.
Доколкото съдът е приел, че изготвената първоначална експертиза не е достатъчно
обоснована по отношение на въпроса дали пешеходеца и водачът са имали техническа
възможност да предотвратят настъпването на удара, е допусната по искане на ответника
повторна Съдебно-автотехническа експертиза /л.266/. Според вещото лице по последната от
момента на навлизане на пешеходката на платното за движение, водачът на процесния лек
автомобил не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Като вещото
4
лице е приел, че скоростта, с която се движел лекият автомобил е 67 км.ч. и именно при тази
скорост водачът не е имал възможност да спре. Констатирано е, че при движение със
скорост от 41 км.ч. е могло водачът да спре автомобилът преди мястото на удара. Установено
е, че пешеходката е имала техническа възможност да предотврати произшествието, като не
навлиза в коридора на движение и в опасната зона за спиране на лекия автомобил.
Предвид двете противоречиви заключения съдът е допуснал Тройна съдебно-
автотехническа експертиза /л.338/ и допълнение към нея /л.384/, при която вещите лица след
като са се запознали с всички материали по делото, включително и с приложеното по делото
досъдебно производство, водено във връзка с процесното ПТП, дават заключение, като
посочват нагледно къде се е намирал пешеходецът и процесния лек автомобил към момента
на удара, а именно в средата на пътното платно в посока към черен път, че водачът на
процесния лек автомобил е имал възможност да спре преди мястото на удара, дори и със
скорост на движение от 81 км.ч. и да предотврати същия или да не променя траекторията си
на движението. В случай, че водачът не е бил предприел маневра измествана на автомобила
вляво, пешеходецът е щял да премине без да последва удара. Установяват също така, че
водачът на процесния лек автомобил е закъснял със спирането от 1.04 сек. и ако е имал
своевременна реакция за това е щял да предотврати удара.
С оглед мястото където се е намирала пострадалата към момента на удара, а именно в
средата на пътното платно в посока към черен път, с излаз на пътното платно, съдът приема,
че се е намирала на кръстовище, като продължението на банкета към пътното платно
представлява пешеходна пътека, по смисъла на пар.6, т.54, изр.2 ДР към ЗДвП, тоест
пострадалата е преминавала по пешеходна пътека, макар и немаркирана.
Съдът кредитира Тройната съдебно-автотехническа експертиза, доколкото по нея са
работили три вещи лица, работила са въз основа на пълен доказателствен материал,
включително с документацията предоставена по воденото досъдебно производство във
връзка с процесното ПТП, ползвали са снимков материал от мястото на произшествието,
което предходните вещи лица не са направили.
С оглед така приетото от съда по делото се установи, че водачът на процесния
автомобил е нарушил правилата за движение като на първо място не е предприел
своевременно спиране на автомобила, а е имал възможност за това и е предприел погрешна
маневра, с което е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.25, ал.1 ЗДвП, както и е
нарушил разпоредбата на чл.119, ал.1 ЗДвП, доколкото при приближаване към пешеходна
пътека е бил длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по
нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
С оглед всичко изложено съдът приема, че по делото се установи пълният фактически
състав на разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД.
По отношение на имуществените вреди и техния размер:
Ищцата претендира следните имуществени вреди, причинени в резултат от
настъпилото ПТП - 1288.09 лева – разходи за закупуване на лекарства, 1080 лева – разходи
за допълнителна силна храна, 1800 лева – разходи за болногледач, 6436.50 лева – разходи за
5
закупуване на мултиалксиална тибиална заключваща Тплака с 13 дупки комплект с винтове
дясна, конюлиран винт, голяма шайба с шипове и разширен остеосинтезен пакет, 390 лева –
разходи за закупуване на титаниев безглав канюлиран компресивен самонарезен винт, 38.70
лева – разходи за прегледи, 900 лева – разходи за избор на екип, 758 лева – разходи за избор
на екип за извършване на операция, 400 лева – разходи за медицински транспорт, 200 лева –
разходи за медицински транспорт, 200 лева – разходи за транспорт, 200 лева – разходи за
транспорт.
От представената по делото Епикриза /л.7/ се установява, че на 03.08.2021 г. ищцата е
приета в УМБАЛСМ „Пирогов“ с диагноза множество счупвания по тялото, като е
последвала оперативна намеса и е поставен външен фиксатор. Ищцата е изписана на
25.08.2021 г.
Видно от Епикриза от 13.10.2021 г. /л.11/ при ищцата е настъпило усложнение след
оперативната намеса след вътрешно фиксиране с протезно устройство на костите на ляв
крайник.
По делото е допусната и приета Съдебно-медицинска експертиза /л.207/, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена, и която изхождайки от медицинските
документи, включително описаните по-горе епикризи, дава заключение, че в резултат на
процесното ПТП на ищцата е са причинени следните травматични увреждания – 1./ закрита
черепно-мозъчна травма дифузна травма на главния мозък с мозъчна контузия, кръвоизлив
под меката мозъчна обвивка в ляво, контузия и подкожен хематом на главата в ляво челно-
слепоочно-теменно, разкъсно-контузна рана на челото в ляво; 2./ лицева травма – счупване
на долната челюст в ляво парасимфизиално, достигаща до нивото на алвеоларния израстък в
областта на 33/34 зъб, три разкъсно-контузни рани в областта на гърба на носа, на горната
устна и под брадичката; 3./гръбначна травма – счупване на страничните израстъци на
четвърти и пети поясни прешлени; 4./ травма на таза и долните крайници – счупване на таза
– на рамената на срамната кост двустранно, счупване на кръстна кост в дясно, счупване на
лявата бедрена кост в областта на латерален епикондил, на закрито счупване на големия и
малкия пищял на левия крак; 5./ травматичен шок.
От експертизата и от приложените по делото документи се установява, че на ищцата
е проведено оперативно лечение по кръвно наместване на счупването на костите на долната
челюст, на лявата подбедрица и на счупването на таза, проведено е широкообхватно
реанимационно лечение с вливане на ВСР, антибиотици, обезболяващи, противосъсирващи.
Установява се, че предвид тежката травма на таза ищцата е била обездвижена за период не
по-малък от 7-8 месеца, като през това време е имала нужда от чужда помощ за всички
ежедневни нужди. За проведеното оперативно лечение са абсолютно необходими
мултиалксиална тибиална заключваща Тплака с 13 дупки комплект с винтове дясна,
конюлиран винт, голяма шайба с шипове и разширен остеосинтезен пакет и титаниев безглав
канюлиран компресивен самонарезен винт. Посочените медицински изделия не се покриват
от НЗОК, а следва да се закупят от пациента. По времето на оздравителния период на
ищцата е била необходима разнообразна и пълноценна храна, която не се различава особено
от нормалната диета за човешкия вид.
Вещото лице установява, че приложените към исковата молба разходнооправдателни
документи, в които са описаните медицински изделия и препарати са свързани с получените
от ищцата травми в резултат от процесното ПТП, а именно описаните такива във фактура №
********** от 12.10.2021 г., за които е заплатена сума в размер на 17.80 лева и описаните
във фискалните бонове медицински изделия и препарати /л.27-36/, чиято стойност съдът
изчисли в размер на 1312.04 лева, като отчете, че има няколко повтарящи се фискални
бонове, с едни и същи стоки и един и същи номер дата и час на покупка. Или общо сума в
размер на 1329.84 лева. В исковата молба ищецът претендира разходи за лекарства в размер
на 1288.09 лева, което е по-малко от установеното от съда, като с оглед диспозитивното
начало именно за тази сума ще се уважи претенцията.
По отношение на разходите за проведени три прегледа на стойност всеки от 12.90
6
лева или общо в размер на 38.70 лева от фискалните бонове не се установява какви
конкретно прегледи е осъществила ищцата. Вещото лице по СМЕ също не е открило от
медицинските документации проведени медицински прегледи спрямо ищцата, за да може да
се прецени дали са относими към травмите, причинени от процесното ПТП.
С оглед изложеното съдът приема, че от представените фискални бонове за
извършени 3 броя прегледи не може да се установи, че такива прегледи са направени именно
на ищцата и че същите са във връзка с травмите от процесното ПТП, поради което
претенцията за тази сума няма да се уважи.
Представена е фактура и фискален бон /л.24/ за закупуване на мултиалксиална
тибиална заключваща Тплака с 13 дупки комплект с винтове дясна, конюлиран винт, голяма
шайба с шипове и разширен остеосинтезен пакет на стойност 6436.50 лева и титаниев
безглав канюлиран компресивен самонарезен винт на стойност 390 лева /л.22/, които
съгласно заключението по СМЕ са били абсолютно необходими за лечението на ищцата.
По отношение на транспортните разходи от представените доказателства в тази
връзка – фактури и фискални бонове /л.17 и л.19-21/ се установява, че е осъществен
медицински транспорт в полза на ищцата от село Драгоилци до Пирогов и обратно общо 5
курса на стойност всеки един от по 200 лева или общо 1000 лева. Вещото лице по СМЕ
обосновава в заключението си, че използването на медицински транспорт в случая е било
наложително, доколкото счупването на таза и на единия крак изисквало придвижването да
се осъществява с лежаща носилка.
С оглед изложеното съдът приема, че и този разход е в пряка причинно – следствена
връзка с процесното ПТП и е било абсолютно необходимо с оглед причинените на ищцата
травми от същото, като не представлява луксозен разход, а е такъв необходим за запазване
на здравето на пострадалата и в резултат от уврежданията от процесния инцидент, доколкото
именно заради същите се е наложило медицински транспорт, поради което и за тази сума
претенцията ще се уважи.
По отношение на разходите за избор на медицински екип от доказателства по делото
и в частност двете епикризи от 25.08.2021 г. и от 13.10.2021 г. се установява, че на
09.08.2021 г. на ищцата по оперативен път е поставен външен фиксатор с по един шанц
винт, а на 11.10.2021 г., отново по оперативен път този външен фиксатор е премахнат.
Видно от представената фактура и фискален бон от 11.08.2021 г. /л.23/ ищцата е
заплатила за операцията на 09.08.2021 г. сума в размер на 900 лева за избор на екип.
От представената фактура и фискален бон от 18.10.2021 г. /л.18/ се установява, че
ищцата е заплатила за избор на екип за операцията на 11.10.2021 г. сума в размер на 758
лева.
Правната възможност на всеки пациент за избор на лекуващ лекар е уредена и
гарантирана с нормата на чл. 28 от Наредба за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ, която предписва, че избор на лекар/екип се допуска за извършване на
конкретна интервенция, манипулация или друга специфична част от диагностично-лечебния
процес, посочена от пациента. В определителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на
Наредбата е уредена легална дефиниция на понятието „избор на лекар/екип", а именно
предпочитание на пациента конкретна интервенция или друга специфична част от
диагностично-лечебния процес да му бъде предоставена/осъществена от определен
лекар/екип на болницата.
При всяко лечение между пациента и съответния лекуващ лекар или лекарски
екип възниква отношение на доверие, тъй като пациентът поверява своето здраве и живот на
друг човек, макар и професионалист в областта на медицината. Ето защо при извършването
на медицински манипулации не само добросъвестната медицинска практика, но и
законодателят (в широкия смисъл на това понятие), е предвидил и гарантирал правната
възможност на всеки пациент да избере своя лекуващ лекар/екип, като извършените
допълнителни разходи за осъществяване на този избор са присъщи на предоставената и
7
ползваната медицинска услуга.
В този смисъл заплатеното възнаграждение за избор на лекуващ лекар/екип от
ищцата за извършване на медицински манипулации, чрез които нейното здравословно
състояние би се подобрило, представляват имуществена вреда под формата на имуществена
загуби, които са в причинно-следствена връзка с осъществения от застрахования по договор
за застраховка "Гражданска отговорност" деликт и подлежат на обезвреда, вкл. и чрез
ангажиране на обезпечитално-гаранционната отговорност на застрахователя. В този изричен
смисъл е Решение № 260058 от 26.02.2021 г. на ОС - С. по в. гр. д. № 922/2019 г.
По отношение на претендираните разходи за болногледач в размер на 1800 лева
вещото лице по Съдебно-медицинската експертиза дава заключение, че след инцидента и
получените от него травми ищцата е била обездвижена за период не по-малко от 7-8 месеца,
в който период й е била необходима чужда помощ за всички ежедневни нужди.
От разпитаната по делото свидетелка В. Т. И. /л.119/ се установява, че познава ищцата
и е разбрала за претърпения от нея инцидента 3-4 дни след него. След изписването й от
болницата свидетелката я посещавала в дома й, за да й помага, защото ищцата била
обездвижена. Налагало й се да консумира по-засилена храна по препоръка на лекарите, като
свидетелката закупувала такава й и носела – телешко, домашно сирене. Свидетелката е
обгрижвала ищцата сменяла й е памперси, почиствала я, което продължило около 2 месеца.
След това продължила да я посещава, помагала й да става, да се раздвижва. Грижела се за
семейството й. За полаганите от свидетелката грижи ищцата й заплатила 600 лева.
Съгласно постоянната практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя,
разходите, свързани с лечението на пострадалия и полагането на необходимите за него
грижи, представляват пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане. Такива
разходи могат да бъдат заплащането на възнаграждение на болногледач, когато това се
налага. Възможно е полагането на грижите за увреденото лице да се осъществява от член на
семейството или друг близък сродник, например възходящ, съпруг, низходящ, който по тази
причина е принуден да не работи и е останал без трудово възнаграждение. В този случай
също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото
възнаграждение за болногледач. Грижите за пострадалото лице могат да бъдат полагани и от
други хора, извън кръга на роднините, и в този случай се дължи заплащане на обезщетение
за имуществени вреди в размер на платеното възнаграждение. В този смисъл са ППВС №
4/30.10.1975 г., Решение № 39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение
№ 163/24.09.2013 г. по т. д. № 82/2012 г. на ВКС, II т. о. и др.
Ищцата не доказа, че неин близък е останал без работа, за да се грижи за нея, поради
което следва да му бъде заплатено възнаграждение за болногледач. Не доказа да е заплатила
и разноски за такъв на трето лице в размер на търсената от нея сума в размер от 1080 лева.
Единтвено се доказа от свидетелката Иванова, че за оказаната от нея помощ ищцата й е
заплатила сума в размер на 600 лева, като тази претенция се доказа в този размер, а за
горницата над този размер остана недоказана.
По отношение на претенцията за разходи за допълнителна силна храна в размер на
1800 лева от Съдебно-медицинската експертиза се установи, че храната необходима за
ищцата по време на възстановителния период не се отличава от нормалната ежедневна
диета за човешкия вид. Допълнителни разходи в случая биха били необходими за закупуване
на поливитаминни препарати и хранителни добавки, оказващи ефект върху костното
зарастване.
По делото не се доказаха разходи за закупуване на такива хранителни добавки,
единствено за медиК.ти, които съдът е отчел като разход подлежащ на възстановяване,
доколкото е в пряка причинно – следствена връзка с инцидента.
С оглед изложеното тази претенция ще се отхвърли като недоказана.
От приетата по делото Съдебно-икономическа експертиза не се установяват
релевантни за делото обстоятелства, доколкото същата преповтаря находящи се по делото
8
разходооправдателни документи.
Общо доказани разноски от ищцата, подлежащи на възстановяване, които са пряка и
непосредствена последица от уврежданията от процесното ПТП са в общ размер на 11
372.59 лева.
По възражението за съпричиняване:
В срока по чл.131 ГПК ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредите от ищеца, доколкото ищцата не се е движела по пътния банкет и е предприела
пресичане на място, на което няма пешеходна пътека. Последното възражение съдът приема
също за своевременно направено, макар и да не в срока по чл.131 ГПК, доколкото
механизма на настъпване на ПТП е изяснен в по-късен момент с подадена от ищцата молба
от 01.11.2023 г. /л.170/, с която за първи път е въведено от нейна страна твърдение, че е
предприела пресичане на платното за движение и след запознаване с нея, ответникът е
направил възражение за съпричиняване в насока за неправилно пресичане.
От събраните и обсъдени по-горе доказателства се установи механизма на ПТП, а
именно, че пострадалата при пресичане на платното за движение /по смисъла на пар.6, т.3
ДР на ЗДвП/, в извън населено място, в посока към черен път, който пресича пътя по който
преминава пострадалата, водещ до парници, достигайки до средата на пътното платно е
настъпил удара от процесния лек автомобил. Пътното платно е ограничено с пътен банкет по
смисъла на пар.6, т.5 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 и ал.2 ЗДвП при пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, а извън
населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в
близост до пешеходците няма пешеходна пътека, могат да пресичат платното за движение и
извън определените за това места и в двата случая при спазване на предвидените в ал.1
условия.
Съгласно пар.6, т.54 ДР към ЗДвП, а именно "Пешеходна пътека" е част от платното за
движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци,
предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.
Съгласно пар.6, т.8 ДР към ЗДвП „Кръстовище“ е място, където два или повече пътя се
пресичат, разделят се или се събират на едно ниво.
Съгласно пар.6, т.1 от ЗДвП "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени
или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.
Към пътищата се приравняват и улиците.
С оглед така обсъдените разпоредби и приетия за установен механизъм и място на
настъпване на процесното ПТП съдът приема, че пострадалата е предприела пресичане на
кръстопът, като продължението на пътния банкет върху платното за движение, в случая,
представлява пешеходна пътека.
От тройната САТЕ, която съдът кредитира, се установява, че водачът на процесния лек
автомобил е могъл да възприеме пострадалата към момента, в който същата е предприела
пресичане на платното за движение, както е имал и техническа възможност да спре преди
мястото на удара, но е реагирал със закъснение, което е довело и до настъпване на
произшествието.
Наред с това е установено, че и пострадалата е имала видимост към приближаващия лек
автомобил към момента на предприемане на пресичането, но въпреки това го е предприела,
с което съдът приема, че е нарушена разпоредбата на чл.113, ал.2, вр. с ал.1, т.1 ЗДвП, а
именно не се е съобразила с приближаващото се пътно превозно средство преди да навлезе
на платното за движение, като по този начин е допринесла за настъпването на
произшествието.
Съдът отчита, че значително по-голям принос за настъпването на процесното ПТП има
9
водачът на лекия автомобил, доколкото е могъл да възприеме пешеходеца към момента на
предприемане на пресичането от негова страна и да спре, за да го пропусне да премине,
поради което съпричиняването на водача спрямо съпричиняването на пострадалия е 80 %
към 20 %. При определяне на процента съпричиняване съдът се ръководил от съдебната
практика в подобни на настоящия казус случаи, като е отчел различията в тях. Така
например по сходен казус с Решение № 15 от 12.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1423/2017 г.,
II т. о., ТК е определено съпричиняване от пешеходеца при на разпоредбата на чл.113, ал.2,
вр. с ал.1, т.1 ЗДвП от 20 %. С Решение № 142 от 7.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 3266/2015
г., II т. о., ТК е определен процент съпричиняване при нарушение на разпоредбата на чл.113,
ал.2, вр. с ал.1, т.1 ЗДвП за пешеходеца от 40 % като пешеходецът е пресичал на
необозначено и небезопасно място, при наличие на такова в близост и на път с ниска
видимост, поради което и процентът е по-висок.
В случая не е приложима разпоредбата на чл.119, ал.5 ЗДвП, съгласно която водачът
носи изключителна отговорност при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на
обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по
пътищата, имащо отношение към произшествието, като пешеходецът не се счита за
съпричинител за настъпване на съответното произшествие, доколкото процесното ПТП не е
настъпило на обозначена с пътна маркировка „пешеходна пътека“, а на такава по смисъла на
пар.6, т.54, изр.2 от ДР към ЗДвП.
С оглед изложеното с 20 % следва да бъде намалено обезщетението за причините на
пострадала имуществени вреди, а именно на сума в размер от 9098.07 лева /11 372.59 –
3411.77 /20 %/ = 7960.82 лева./, от които 1030.47 лева /20 % от 1288.09 лева/– разходи за
закупуване на лекарства, 480 лева /20 % от 600 лева/ – разходи за болногледач, 5149.20 лева
– разходи за закупуване на мултиалксиална тибиална заключваща Тплака с 13 дупки
комплект с винтове дясна, конюлиран винт, голяма шайба с шипове и разширен
остеосинтезен пакет /20 % от 6436.50 лева/, 312 лева – разходи за закупуване на титаниев
безглав канюлиран компресивен самонарезен винт /20 % от 390 лева/, 720 лева /20 % от 900
лева/ – разходи за избор на екип, 606.40 лева – разходи за избор на екип за извършване на
операция /20 % от 758 лева/, 800 лева /20 % от 1000 лева/– разходи за медицински транспорт.
За горницата над тази сума до пълния предявен размер от 13691 лева, от които за
разликата над 1030.47 лева до 1288.09 лева – разходи за закупуване на лекарства, 1080 лева –
разходи за допълнителна силна храна, за разликата над 480 лева до пълния предявен размер
от 1800 лева – разходи за болногледач, за разликата над 5149.20 лева до 6436.50 лева –
разходи за закупуване на мултиалксиална тибиална заключваща Тплака с 13 дупки комплект
с винтове дясна, конюлиран винт, голяма шайба с шипове и разширен остеосинтезен пакет,
за разликата над 312 лева до 390 лева – разходи за закупуване на титаниев безглав
канюлиран компресивен самонарезен винт, 38.70 лева – разходи за прегледи, за разликата
над 720 лева до 900 лева – разходи за избор на екип, за разликата над 606.40 лева до 758 лева
– разходи за избор на екип за извършване на операция, за разликата над 800 лева до 1000
лева – разходи за медицински транспорт.
По претенцията за законна лихва:
Като законна последица от уважаване на иска върху обезщетението за имуществени
вреди следва да бъде присъдена законна лихва за забава, каквото искане е направено от
ищеца с исковата молба.
Съгласно чл.432,ал.1 от КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗ., като за имуществените вреди законната лихва е от
датата на възникването им, в случая от датата на която са направени съответните разходи за
лечение.
В Кодекса за застраховането /нов 2016 г./ има специална разпоредба, която
10
регламентира отговорността на застрахователя за дължимост на законна лихва от един по-
късен момент.
Разпоредба на чл.429,ал.2, т.2, вр. с ал.3 КЗ предвижда, че застраховката гражданска
отговорност покрива и лихвата за забава, когато застрахования отговаря за техното плащане
пред увреденото лице, какъвто е настоящият случай, при условията на ал.3, а именно от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпвене на застрахователното събитие или от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна.
В случая най-ранният момент, в който застрахователят е уведомен за настъпване на
събитието е с подаване на заявлението за заплащане на застрахователно обезщетение –
21.03.2022 г., от която дата застрахователят отговаря за обезщетението за забава.
Ищецът претендира законна лихва от по-късен момент, а именно от 01.06.2022 г. и с
оглед диспозитивното начало законна лихва ще се присъди от тази дата.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищцата доказа следните разноски – 1200 лева – платен депозит за САТЕ и 1200 лева,
платен депозит за САТЕ или общо 2400 лева, от които съразмерно с уважената част от
претенциите ще се присъди сума в размер на 1594.87 лева.
В производството по делото ищцата се е представлявала от адв. С. Н., от която се
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по
делото на ищцата по реда на чл.38 ЗА, доколкото ищцата се е намира в затруднено
финансово положение.
Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но доколкото
наредбата няма задължителен характер съдът ще присъди възнаграждение, съобразно
искането на адвоката, посочено в списък на разноски /л.394/ лева, а именно 730 лева, което
е по-малко е предвидения в Наредбата минимум с оглед уважения интерес от 9098.07 лева.
Ответникът ще бъде осъден да заплати на РС – Сливница, на основание чл.78, ал.6
ГПК, държавна такса съразмерно с уважената част от претенцията, а именно сума в размер
на 363.92 лева, 99.68 лева – депозит за САТЕ, 99.68 лева – депозит за СМЕ и 199.35 лева –
депозит за ССчЕ, съразмерно с уважената част от претенциите или общо 762.63 лева.
Ответникът доказа следните разноски 607.89 лева – САТЕ и ССчЕ, 30 лева – свидетел,
150 лева – СМЕ или общо 787.89 лева, от които съгласно чл.78, ал.3 ГПК ще се присъди
сумата в размер на 264.31 лева, съразмерно с отхвърлената част от претенциите. По делото
не са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *******************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ НА М. П. Т., ЕГН **********, с адрес:
село Д., общ. С. сумата в размер на 9098.07 лева, представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в резултат от настъпило на 03.08.2021 г. ПТП на
третокласен път № 8112, в района на 2 -ри км. в землището на село Алдомировци, виновно
причинено от водач на л.а. „**********************“, с рег. № ****************,
застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност, от които 1030.47 лева –
разходи за закупуване на лекарства, 480 лева– разходи за болногледач, 5149.20 лева –
11
разходи за закупуване на мултиалксиална тибиална заключваща Тплака с 13 дупки комплект
с винтове дясна, конюлиран винт, голяма шайба с шипове и разширен остеосинтезен пакет,
312 лева – разходи за закупуване на титаниев безглав канюлиран компресивен самонарезен
винт, 720 лева– разходи за избор на екип, 606.40 лева – разходи за избор на екип за
извършване на операция, 800 лева - разходи за медицински транспорт, ведно със законната
лихва върху главниците от 01.06.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважения размер от 9098.07 лева до пълния предявен размер от 13691 лева,
от които за разликата над 1030.47 лева до 1288.09 лева – разходи за закупуване на лекарства,
1080 лева – разходи за допълнителна силна храна, за разликата над 480 лева до пълния
предявен размер от 1800 лева – разходи за болногледач, за разликата над 5149.20 лева до
6436.50 лева – разходи за закупуване на мултиалксиална тибиална заключваща Тплака с 13
дупки комплект с винтове дясна, конюлиран винт, голяма шайба с шипове и разширен
остеосинтезен пакет, за разликата над 312 лева до 390 лева – разходи за закупуване на
титаниев безглав канюлиран компресивен самонарезен винт, 38.70 лева – разходи за
прегледи, за разликата над 720 лева до 900 лева – разходи за избор на екип, за разликата над
606.40 лева до 758 лева – разходи за избор на екип за извършване на операция, за разликата
над 800 лева до 1000 лева – разходи за медицински транспорт, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *******************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Сливница,
сумата в размер на 762.63 лева – разноски в производството по чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *******************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ НА М. П. Т., ЕГН **********, с адрес:
село Д., общ. С., сумата в размер на 1594.87 лева – разноски в производството
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *******************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ НА адв. М. П. Т., ЕГН **********,
вписана в ***, сумата в размер на 730 лева – адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА М. П. Т., ЕГН **********, с адрес: село Д., общ. С. ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК *******************, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Д.Б.“ № ** сумата в размер на 264.31 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
12