Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 14.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета
година
в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при
секретаря В. Илиева разгледа т.д. № 2733 по описа за 2017 г.
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят К.т.б. АД
(н.) твърди, че
е кредитор на Н.И.за И.М.С.Й.Р.ЕООД с непогасени
изискуеми парични вземания, произтичащи от търговска сделка (договор за банков
кредит). Поддържа, че ответникът не е в състояние да престира, поради което
моли съда да постанови решение за обявяване на неплатежоспособността му,
евентуално – свърхзадължеността, и за откриване на производство по
несъстоятелност. Не претендира разноски.
Ответникът Н.И.за И.М.С.Й.Р.ЕООД
не взема становище по молбата.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Относно
активната легитимация на молителя:
Кредиторовото качество на молителя се
установява от приетите като писмени доказателства договор за банков кредит от
08.06.2010 г. и анекси към него. В частност, предоставянето на сумата от
банката на кредитополучателя е удостоверено в подписаните анекси, които
установяват размера на дължимата към момента на подписването им главница (съгласно
Анекс № 4 от 24.01.2014 г. дължимата главница е в размер на 56 950 евро). Установява
се и изискуемост на задължението за връщане на заетата сума и то в пълния й
размер - тъй като поради забава в плащането на вноски по погасителния план,
уговорен с Анекс № 4, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.
Ето защо съдът приема, че молителят е
кредитор на длъжника с вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ (възникнали от абсолютна
търговска сделка) и е активно легитимиран да иска откриване на производство по
несъстоятелност спрямо него.
Относно
неплатежоспособността:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на
чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не
е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то
да е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по
себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпциите на чл. 608, ал. 2 и 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът не е заявил за
обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три
години преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, както и ако е спрял плащанията
на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
Предпоставките за прилагане на тези
презумпции са налице – видно от вписването в Търговския регистър, ответникът не
е обявил нито един ГФО от момента на учредяването си през 2009 г., както и няма
данни да е извършвал плащания на задълженията по договора за кредит след
посочената от молителя последна дата на частично плащане.
Ответникът не проведе обратно доказване за
оборване на презумпциите. Напротив, от събраните доказателства може да се
направи извод, че дружеството не осъществява стопанска дейност (липсват
подадени данъчни декларации), както и не разполага с парични средства,
достатъчни да покрият изискуемите му задължения към банката (размерът на
паричните средства по банкови сметки е 52,11 лв.). В този смисъл е и изводът на
вещото лице, изготвило СИЕ (т. 6).
Поради изложеното съдът приема, че е налице
неплатежоспособност и молбата за откриване на производство по несъстоятелност
на това основание следва да бъде уважена. Състоянието
на свръхзадълженост е ирелевантно, доколкото е въведено като евентуално основание
на молбата по чл. 625 ТЗ.
Относно
началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата
съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността –
наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова
невъзможност за погасяването му, която има траен характер.
При приложение на презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ
следва да се приеме, че невъзможността за плащане настъпва с изтичане на трите
години, за които не е представен за обявяване на ГФО, т.е. към 2012 г.
Действително, на 27.05.2014 г. ответникът е извършил частично плащане, но с
аргумент от чл. 608, ал. 3, изр. 2 ТЗ то не изключва настъпилата по-рано финансова
неплатежоспособност.
Следва обаче да се
установи и моментът, в който, освен финансова невъзможност за плащане, е налице
и непогасено изискуемо задължение. С Анекс № 4 страните по договора за банков
кредит са разсрочили дължимата главница на погасителни вноски, считано от
25.01.2015 г. Не е разсрочено обаче задължението за заплащане на
възнаградителна лихва (чл. 17 от Анекс № 4). Видно от данните в поканата за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, длъжникът е забавил погасяването
на лихвите, считано от 29.12.2014 г. – към този момент той е имал задължения
както за възнаградителна лихва, така и за неустойка за забава (в поканата е
удостоверено и задължение за такса с по-ранен период, но няма данни за момента
на настъпване на неговата изискуемост, поради което съдът не ползва това
задължение при определяне на датата на неплатежоспособността). Доколкото съдът
приема пълна и трайна невъзможност за плащане, то наличието на непогасени
задължения за лихва независимо от техния размер е достатъчно да обоснове
настъпила неплатежоспособност.
Ето защо датата, на която двата елемента на
неплатежоспобността (наличие на непогасено задължение и невъзможност за
неговото погасяване) са налице, е 29.12.2014 г. (сочената от молителя дата е
датата на обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем, но неплатежоспособността
в случая е настъпила още с падежирането на отделните задължения на
кредитополучателя). Тази дата следва да бъде определена за начална.
По
приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От заключението на СИЕ е видно, че дружеството не
разполага с парични средства за покриване на началните разноски в
производството по несъстоятелност. В указания срок не е внесена определената
сума за покриване на началните разноски. Поради това съдът следва да приложи
разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Н.И.за И.М.С.Й.Р.ЕООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 29.12.2014 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на Н.И.за И.М.С.Й.Р.ЕООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на Н.И.за И.М.С.Й.Р.ЕООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Н.И.за И.М.С.Й.Р.ЕООД, ЕИК *******.
СПИРА производството по т.д. № 2733/2017 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено при условията на чл.
632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: