РЕШЕНИЕ
№105
24.03.2020г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
наказателен състав на четвърти
март през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД № 107 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на
ЕТ „С.М.”, ЕИК ******, представляван от Стефан Мицов, против Наказателно
постановление № 458832-F500498/22.08.2019 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на
Министерството на финансите, на основание чл.185, ал.2, изречение второ вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева. Моли се
от съда да постанови решение, с което да отмени издаденото постановление поради
наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, при условията на евентуалност- да
се намали наложената санкция. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Не се
ангажират доказателства.
Наказващият орган, чрез
процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и
правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията
на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена проверка от служители
на НАП, измежду които и св.Галев, на 11.07.2019 г., в търговски обект- аптека
„Обзор“, находяща се в гр. Обзор, пл. Свобода, № 3, стопанисвана от
жалбоподателя, се установило, че в обекта имало въведен и регистриран в
експлоатация ЕКАФП, който притежавал операциите „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми. Разчетената касова наличност на ФУ била в размер на 1942,71
лв., фактическа наличност- 2100,90 лв. Установена била положителна разлика в
размер на 158,19 лв., която представлявала въвеждане на пари в касата, и която
не била отразена във фискалното устройство. За това нарушение бил съставен акт
за установяване на административно нарушение № F500498/17.07.2019 г., въз основа на който е издадено
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по
съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при
издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност, съгласно
представената заповед.
Жалбоподателят не оспорва констатациите, залегнали в
наказателното постановление, които се потвърждават от показанията на св.Галев,
дадени в съдебно заседание, съставеният опис на паричните средства по време на
проверката, както и изведения дневен отчет.
С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и
законосъобразно на дружеството е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение и впоследствие било издадено наказателно
постановление. Съгласно нормата на чл.33, ал.1 от сочената по- горе наредба,
извън случаите на продажба всяка промяна в касовата наличност следва да бъде
отразявана във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” и
„служебно изведени”, което в случая не е било сторено. Размерът на неотразената
сума не е елемент от състава на нарушението, поради което дори и посочената
разлика да не отговаря с точност или същата е да е минимална, това би се
отразило при определяне размера на санкцията, но не и на извода дали е
извършено административно нарушение.
Правилно отговорността на
жалбоподателят е ангажирана на основание разпоредбата на чл.185, ал.2,
изречение второ, вр. с ал.1 от ЗДДС, която предвижда
налагане на санкция от 500 лв. до 2000 лв. за едноличен търговец или юридическо
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл.118 от ЗДДС или
на нормативен акт по неговото прилагане, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи. По делото не се ангажираха доказателства, от които да
се следва, че така извършеното нарушение води до неотразяване на приходи. В
настоящият случай е констатирано, че ЕКАФП притежава операциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” суми, поради което наличната парична сума е
следвало да бъде въведена. В описателната част на обжалваното наказателно
постановление и в акта за установяване на административното нарушение липсват
констатации, че установената разлика е от неотчетени продажби, от което може да
се направи единствено извод, че неизпълнението на задължението по чл.33 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. не е довело до неотразяване на приходи. Предвид
това, имуществената санкция следва размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС вр. чл.185, ал.2 изречение второ, както правилно е
определено от наказващият орган.
В случая съдът счита за
справедлив минималния, предвиден в нормата, размер на санкцията, поради което
същият следва да бъде намален на 500 лева. От страна на наказващият орган не са
изложени мотиви, поради каква причина същия е наложил санкция към горната
граница на предвидените размери. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи
вината обстоятелства налагане на наказание над предвидения от закона минимум се
явява необосновано и несправедливо. Това е така, тъй като са налице смекчаващи
вината обстоятелства, а именно – липсата на данни за предходни нарушения на
данъчното законодателство.
Не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не може да се квалифицира като маловажно. В случая,
съобразно правилата на чл.93, т.9 от НК, и като се вземе предвид значимостта на
обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, съдът
намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска
обществена опасност. Не са налице обстоятелства, които да го характеризират и
като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от
същия вид.
При този изход на спора, с оглед изричното искане на
двете страни, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в тяхна полза следва да бъдат
присъдени разноски съобразно уважената, респективно отхвърлената част.
По отношение на наказващият орган, в негова полза
следва да се присъди единствено юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка
следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК. По смисъла
на чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. по описа на общото
събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли
оспорването страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
когато административният орган е представляван от юрисконсулт в производството.
Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според
този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН
препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст
е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от
цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата
и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да
се определи възнаграждение в размер на 80 лв. Като се вземе предвид изменението
на НП и намаляването на наложената санкция от 1500 лв. на 500 лв., съдът
достигна до извод, че съразмерно с потвърдената част от НП на наказващия орган
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 27 лв. (арг. от чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр.
чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК). Присъждането
на част от претендираните разноски при изменение на
НП е в съответствие и с трайната практика на ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на
които са се разглеждали претенциите за разноски преди измененията в чл. 63 от ЗАНН). В този смисъл напр. е Решение № 1168 от 23.01.2020г. по адм. дело № 607/2018г. на ВАС. Посочената сума следва да се
присъди в полза на Централно управление на НАП, доколкото последната е
юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ТД в Бургас.
По отношение разноските на жалбоподателя, видно от
приложеният списък същите възлизат на сумата от 300 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение. Съобразно уважената част на жалбата, на търговецът следва да
бъде присъдена сумата от 200 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
458832-F500498/22.08.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас,
ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр.
чл. 33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите,
на основание чл.185, ал.2, изречение второ вр.
чл.185, ал.1 от ЗДДС, на ЕТ „С.М.”, ЕИК ******, представляван от Стефан Мицов,
е наложено административно наказание „Имуществена санкция”, като НАМАЛЯВА размера на същата от 1500 лева
на 500 лв.
ОСЪЖДА ЕТ „С.М.”,
ЕИК ******, представляван от Стефан Мицов, да заплати на ЦУ на НАП- гр. София
сумата от 27 лв., представляващи разноски.
ОСЪЖДА ЦУ на
НАП- гр. София да заплати на ЕТ „С.М.”, ЕИК ******, представляван от Стефан
Мицов, сумата от 200 лв., представляващи разноски.
Решението подлежи на обжалване в
14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр.
Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: