Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 798
04.03.2020 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично
заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16453 по описа на съда
за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e осъдителен иск по чл. 108 ЗС от С.Д. Срещу
Т. Д..
Ищецът твърди, че притежава
правото на собственост върху СОС с идентификатор ***** по КК на гр. П. на
основание договор за дарение от 1998г., като последващият договор за
прехвърлянето на имота на брат му бил прогласен за нищожен с решение на ПОС.
Твърди, че ответницата владее имота без основание и иска да бъде осъдена да му
го предаде. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва претенцията. Въвежда се
възражение за изтекла в полза на трето лице придобивна давност. Изтъква, че тя
се явява трето лице за спора по нищожността на договора и е узнала за него с
получаването на поканата за освобождаване на имота. Счита, че възникналото по
силата на съдебното решение за развод наемно правоотношение не е прекратено,
защото ищецът не е страна по него. Алтернативно се позовава на правото си да
ползва жилището дори да е собственост на роднини на бившия съпруг- Ж. Д. за
период от 1 година. Иска се отхвърляне на претенцията и присъждането на
разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представения нотариален
акт от 1998г. се установява, че ищецът е придобил правото на собственост върху
апартамент *****, в жилищен блок № *****, в момента СОС с идентификатор **** по
КК.
Безспорно
е между страните, а и от приложените 2 съдебни решения е видно, че ищецът на
02.10.2006г. е дарил имота на своя брат- Ж. Д.Д., като за сделката е съставен
нотариален акт **** на **** ****. Самият имот е ползван за семейно жилище от Ж.
Д., за едно със съпругата му Т.Д. и децата им **** до развода през ****г., като
с решение по бр.д. № **** е утвърдено постигнатото между Ж. Д. и Т.Д.
споразумение, с която родителските права са предоставени на майката, заедно с
ползването на семейното жилище- „лична
(индивидуална) и изключителна собственост“ на Ж. Д.. Съдебният акт е влязъл
в сила на ****., като няма данни да е бил вписан в СВ, но това обстоятелство не
влияе на претендираното от ответницата право на ползване.
С
решение по гр.д. 404/2019г. на ПОС е прогласена нищожността на договора за
дарение от ****., с който С. Д. прехвърля на Ж. Д. процесния имот поради
заобикалянето на закона. Видно от представените в първото съдебно заседание
документи това производство е било образувано по искова молба на С.Д. срещу Ж.
Д.. С отговора на исковата молба Ж. Д. е признал предявената от брат му претенция
и процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на решение при
признание на иска. Съдът е уважил искането и е постановил решение, с което е
уважил претенцията. Съдебният акт е влязъл в сила на 06.07.2019г. и е отбелязан
в СВ. Този съдебен акт обаче е непротивопоставим на ответницата, тъй като тя не
е била страна в процеса.
Влязлото
в сила решение има сила на пресъдено нещо между същите страни, за същото искане и на същото основание. Само в
отделни случаи тя се разпростира и спрямо други лица, които не са били страни по делото- за техните
наследници и правоприемници. Ответницата обаче няма никое от посочените в ал. 2
и ал. 3 на чл. 298 ГПК качества. Тя извлича правата си от решението по
бракоразводното дело, с което е постигнато съгласие за ползването на имота
преди завеждането на делото за недействителността на договора и поради това не
се явява правоприемник на някоя от страните по него. Ответницата не е взела
участие в това дело, въпреки че е имало възможност и ред за това, като страните
са били наясно с осъществяваното от нея ползване, не е имала възможност да
защити произтичащите за нея и децата права и съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК не е
обвързана от силата на пресъдено нещо.
Процесуалното
правило на чл. 298, ал. 1 ГПК, според което решението влиза в сила
само между същите страни, за същото искане и на същото основание, означава, че
третите лица поначало не са обвързани от силата на пресъдено нещо, освен в
предвидените в чл. 298, ал. 2 и ал. 3 ГПК изключения.
Принципът,
че силата на пресъдено нещо важи между страните, не противоречи на зачитането й
от всички, прогласено с чл. 297 ГПК.
Трети лица, които не са взели участие в делото в качеството си на страни или
помагачи, също са длъжни да зачетат силата на пресъдено нещо. Разпореденото от
закона тяхно задължение се изчерпва в неоспорване на факта, че между страните
по делото е постановено решение, което със сила на пресъдено нещо е установило
правното положение на последните, стига същото да не противоречи на претендирани от самите тях права.
Задължителността
на решението не лишава третите лица възможността да оспорват съответствието
между решението и действителното правно положение, щом противоречието заплашва
техни права. Това е така, защото зачитане силата на пресъдено нещо обезпечава
действието й само в пределите, в които то важи, а не ги разширява. Всяко лице,
което не е участвало като страна или като помагач на една от страните по
делото, по което решението е постановено, е трето лице спрямо силата на
пресъдено нещо и не е обвързано от нея. То може да оспорва съдебно
установеното, като претендира по исков ред за себе си спорното право (чл. 225 ГПК),
като отрича неговото съществуване или претендира, че то съществува, въпреки
съдебното му отричане. В този смисъл са
разясненията дадени в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 7.03.2019 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2018 г., ОСТК относно противопоставимостта на прогласена
недействителност на договор за застраховка ГО, но изложените съображение са
изцяло относими и в настоящата хипотеза.
Тъй
като ответницата не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението, прогласената
с него нищожност не променя правното й положение и не засяга правото й да
ползва имота съгласно решението по брачното дело. Становището на ищеца в
обратна насока не може да бъде възприето, защото се основава на разпростиране
на силата на пресъдено нещо по отношение на трето лице, извън хипотезите на чл.
298, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
Изложените
съображения не противоречат на разпоредбата на чл. 34 ЗЗД, тъй като тя урежда
материалноправните последиците на нищожността, но не и силата на пресъдено нещо
на съдебните решения. Ищецът има възможност да иска връщането на вещта поради
нищожност на договора за дарение, който е в основата на ползването на
ответницата, но следва да установи това обстоятелство спрямо нея в настоящото производство. От ангажираните по делото
документи обаче не се доказва посоченият порок. Представеният отговор на
исковата молба възпроизвежда изявления на трето лице, които са
непротивопоставими на ответницата и напълно противоречат на изявленията,
направени от същото лице по-рано по бракоразводното дело, където Ж. Д.
признава, че имотът е негова лична собственост. Същевременно нотариалният акт
от 2006г., чието съдържание е възпроизведено в решението по гр.д. № 404/2019г.
на ПОС и чието съществуване не се оспорва, установява неизгодни за ищеца
обстоятелства- сключването на договор за прехвърляне на собствеността върху
процесната вещ в полза на своя брат в изискуемата от закона форма.
Предвид
горното, в отношенията между страните по настоящото дело следва да бъде зачетен
транслативния ефект на договора за дарение от 2006г., след като не се доказва
неговата недействителност. Ето защо, ищецът не се легитимира като собственик на
имота и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на разноски.
Такива не следва да бъдат присъждани, тъй като представената по делото фактура
не удостоверява уговарянето и плащането на възнаграждението.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
Т.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Т.П.Д., че С.Д.Д. е собственик на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор **** по КК и КР на гр. П., одобрени със
заповед ****. на изп. дир. на АГКК, с адрес на имота: ****, намиращ се в сграда
с идентификатор ****, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 51.42
кв.м., с прилежащи части: изба № **** с площ от 4.02 кв.м. и 0.674% ид.ч. от общите части на сградата,
със съседи СОС с идентификатори: ****, И за осъждането на Т.П.Д., да предаде на С.Д.Д. владението на същия имот, а именно: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор **** по
КК и КР на гр. П.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ:
/п/
/Тоско Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.