№ 649
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20251000500672 по описа за 2025 година
и съобрази следното. Производството по гр. дело 672/2025 г. по описа на
Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба
на ответниците К. И. А. и М. Х. В. чрез адв. А. Н. срещу решение 6842 от 12.12.2024 г.
на СГС, Първо ГО, 19 състав по гр.д. 8895/2023 г., с което е уважен иск с правно
основание чл.87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт 106, том II,
дело 228/22 на нотариус рег. № 101 район на действие СРС, сключен между ищеца
като прехвърлител и ответниците като приобретатели.
Адв. Н. поддържа, че И. Т. е „дарил“ на К. и М. А.и недвижимия си имот, като
след „дарението“ и преди него ответниците са поели грижите в желания от него
обем.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Постъпил е отговор от ищеца И. Ц. Т.
чрез адв. С. Д., в който се поддържа неоснователност на жалбата.
Няма направени доказателствени или други искания към въззивната инстанция.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат
позициите си. В дадения от съда едноседмичен срок те не са се възползвали от
възможността за представяне на писмени защити.
След преценка на оплакванията и доводите на страните, въззивната инстанция
приема следното.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът
намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово
компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и
срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
1
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Няма спор, че на 25.05.2022 г. страните по делото са сключили договор за
издръжка и гледане, по силата на който И. Ц. Т. е прехвърлил на К. И. А. и М. Х.
В.-А.а собствеността върху недвижими имоти: апартамент № 3, находящ се в гр. ***,
район „***“, ул. „***“ ***, ет. *, с площ от 107, 75 кв.м., състоящ се от: дневна с
кухненски бокс, три спални, баня, тоалетна, антрета и три балкона, заедно с мазе 5 с
площ от 19,40 кв.м., заедно с припадащите се на апартамента 20,602% идеални части
от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.703.832.1.3, както и гараж № 2, находящ се в гр. ***, ул. „***“
№ ***, на партерния етаж на сградата, с площ от 16,12 кв.м., заедно с прилежащите на
гаража 2,955% идеални части от общите части на сградата, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.703.832.1.8, както и 24,557%
идеални части от поземления имот, в който сградата е построена, същият с
идентификатор 68134.703.832 срещу задължението на приобретателите да поемат
гледането и издръжката му, като му осигурят пожизнено спокоен живот, какъвто е
водил досега.
Обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка следва да се определят от постигнатото
между страните съгласие (Решение № 15 от 11.02.2010 г. по гр. д. № 46/2009 г., ІІІ г. о.
на ВКС). При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД
се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата
издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими
грижи (Решение № 343 от 26.05.2004 г. по гр. д. № 609/2003 г., II г. о. на ВКС, Решение
№ 26/ 06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 70 от 05.07.2011
г. по гр. д. № 612/2010 г. на ІІІ г. о. ВКС, Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. №
1313/2009 г. ІV г. о. на ВКС).
В случая постигнатото съгласие за грижи е обща по характер уговорка: „да
поемат издръжката и гледането на прехвърлителя, като му осигурят пожизнено
спокоен живот, какъвто е водил досега“, поради което се дължи се цялата необходима
издръжка и всички необходими грижи. Грижите включват грижи за здравето,
хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите
му да се справя сам (Решение № 20/22.07.2015 по гр. д. №1853/2014 IV г. о. на ВКС).
Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно
уговорено, както е в случая, се определя от действителните нужди на кредитора.
При съпоставката между договорено и изпълнено съдът следва да съобрази
нуждите и възможностите на кредитора, неговото физическо, здравословно съС.ие,
възраст и необходимост за обгрижване. Неизпълнението – независимо дали е неточно
или непълно в количествено или качествено отношение, освен ако е незначително, е
основание за разваляне на договора за прехвърляне на право на собственост срещу
издръжка и гледане.
В рамките на предявения в настоящото производство иск за разваляне на
договор, в тежест на ответниците е да докажат, че са предоставяли на ищеца
ежедневно издръжка във формата, в която са постигнали съгласие – в пари, както и че
в натура е предоставял грижи в обем, който е бил достатъчен за задоволяване на
нуждите на ищеца, включително и с оглед на здравословното му съС.ие или че
прехвърлителят е отказал да приеме грижата в натура неоправдано и така се е
погасило задължението му за предоставяне на грижа. Въззивният съд приема, че
ответниците по делото, сега жалбоподатели, не доказват цялостно изпълнение на
поето по договора за издръжка и гледане задължение.
Твърдението в исковата молба е, че скоро след смъртта на съпругата му през
2
октомври 2021 г. бил посетен от К. А., съученик на покойния му син, и съпругата си М.
В.. Тъй като им имал доверие, се съгласил на предложението им да сключат договор за
издръжка и гледане срещу прехвърляне на имот. След сключване на договора
ответниците не са предоставяли нито грижи, нито издръжка на ищеца, който не ги е
посещавал в техния дом, а те – него са посетили четири или пет пъти. Не го търсели
по телефона повече от месец, защото обикновено очаквали той да се обади. Редките
телефонни обаждания не били достатъчни, за да споделят болката от самотата.
С отговора на исковата молба се излага, че ищецът и К. А. се познават от повече
от 40 години, тъй като А. бил близък от дете с починалия син на ищеца. След смъртта
на сина му дълги години подържали близки отношения. Когато съпругата на ищеца се
разболяла, ответниците се грижили за нея до смъртта и. Преди да почине, желанието
на съпругата на ищеца било да дарят описаните в исковата молба имоти на
ответниците. След смъртта на своята съпруга ищецът изпълнил нейната последна воля
и дарил имота срещу гледане и издръжка. След сключването на договора ответниците
продължили да се грижат за ищеца ежедневно. Твърди се, че на 20.03. без посочена
дата след като г-н Т. се оплакал, че не може да уринира, го завели при д-р М., който
дал направление за лабораторни изследвания, от които се отрило наличие на
урологичен проблем. Ищецът бил заведен от ответниците в УМБАЛ „Света Анна“.
Поради силната болка, която изпитвал, Т. не могъл да подпише листа за преглед на
пациент, извършен от д-р Г. с основна диагноза R33 и листът е подписан от К. Т..
Ищецът бил насочен за извършване на PSA- тест и консултация с уролог. В
лаборатория СМДЛ Рамус ООД бил заведен от ответниците. На 20.04.23 г. го завели
при свой познат лекар - уролог в УМБАЛ „ Александровска д-р М., който преглед и
изследвания, изписал медикаменти. На 12.05.23 г. ищецът е заведен от ответниците в
УМБАЛ „ Александровска“ в клиниката по урология, където постъпил и бил опериран
За операцията платил ответникът по банков път. Всички прегледи и лекарства били
заплащани от ответниците. На 14.06.22 г. при контролните изследвания на ищеца, на
които е заведен от ответниците се установило, че след операцията всички показатели
са в норма. През цялото време ищецът се е хранил почти всеки ден в заведение,
стопанисвано от К. А. в Спортен Клуб „Амикспорт“, находящо се на адрес : гр.София ,
ул. акад. Георги Бончев 4 за сметка на ответниците. През месец юли 2023 г. ищецът
започнал да контактува със своя племенник, когото не бил виждал отдавна и започнал
да се държи странно и да страни от ответниците. След като ищецът спрял да общува с
ответниците, те започнали да му превеждат сумата от 150 лева всеки месец за
издръжка, считано от месец май 2023 г. За рождения ден на ищеца му изпратили
подарък поздравителна картичка и кутия понички. Ответниците подпомагали ищеца
със сумата от по 150 лв. всеки месец, а не повече, защото ищецът винаги бил твърдял,
че разполага със 100 000 евро в банка и е обезпечен.
Доведените от ответниците свидетели В. В. Ш. и Е. В. В. разказват за срещи
между г-н Т. и семейството на ответниците. Г-жа Ш., съсед на имот на ответниците в
с. ***, разказва, че е виждала ищеца на гости в този имот и й направило впечатление
колко близки отношения има между И. и К., М. и техните деца. Свидетелят В. е
познавал покойния син на ищеца, били са една компания, а с К. е приятел от 30
години. Той разказва, че И. посещавал заведение в спортния комплекс на БАН,
управлявано от свидетеля и ответника А., като понякога бил заедно с К. и М., а
понякога идвал сам, тъй като живеел наблизо в Слатина, да гледа хората, които
спортуват в комплекса. Консумираната от ищеца храна в заведението се записвала на
сметката на А.. Ищецът имал проблем с простатата и тъй като съпругата на свидетеля
е стоматолог, давал препоръки как да се намери добър лекар за И. на ответника А.. В
един момент посещенията спрели рязко и свидетелят си помислил, че И. има
здравословни проблеми, но от К. разбрал, че „чичо И.“ спрял да си вдига телефона.
3
Самият свидетел е бил многократно на помен на сина на И., който се организирал
веднъж годишно, като поканите към свидетеля и към К. били спрели две години преди
разпита (с.з. е от 11.11.2024 г.)
Свидетелите на ищеца Т. Ц. Л., негов брат и Р. Д. Д., съседка на майката на
двамата, която се грижи и за двамата от януари 2023 г., разказват, че не са виждали К.
и М. да полагат грижи за ищеца, а за него двамата свидетели са се грижили. Св. Л.
дава показания, че ищецът му доверявал, че ответниците го били изиграли. Двамата
свидетели разказват за случай, при който ищецът постъпил в „Пирогов“ след
замайване през септември 2024 г. Основателни са доводите в жалбата, че в
показанията им има противоречие: св. Л. казва, че не е имало никой при него и че
някой се е обадил и са го откарали в болницата, а св. Д. – че като е отишла при него,
той бил паднал, извикала брат му и го закарали в „Пирогов“. Ето защо, съдът не
кредитира показанията относно този факт на никой от свидетелите. От техните
показания се установява, че след септември 2023 г. ищецът е отишъл да живее при
майка си, където св. Д. по възлагане от другия свидетел, се грижи за ищеца и за майка
му, а между януари и септември 2023 г. св. Д. посещавала ищеца два пъти седмично и
му пазарувала.
От представените от ищеца писмени доказателства със становището по отговора
на исковата молба, се установява, че той сам е заплащал консумативните разноски по
поддръжка на жилището, обитавано от него.
По делото се установява, че между страните по договора е имало добри
отношения на топлота и загриженост, които през лятото на 2023 г. са се променили по
инициатива на ищеца. Твърденията в отговора на исковата молба, че преди сключване
на договора ответниците са се грижили за ищеца и за съпругата му са неотносими към
предмета на настоящото дело, тъй като с договора няма съгласие на страните, че
имотът се прехвърля за минали грижи. Съдът приема за доказани твърденията по
повод придружаване на ищеца при лекари и в лаборатории, но не на посочените в
отговора дати през 2023 г., а през 2022 г., т.е. преди сключване на договора. Фактът, че
за ищеца се е грижила св. Д. след януари 2023 г. не изключва възможността и
ответниците да са полагали грижа за него. Полагането й обаче не е доказано.
Може да се приеме, макар и да не изрично заявено по този начин от адв. Н., че
през първите месеци договорът е изпълняван, а след появата на племенника на ищеца е
налице забава на кредитора. Забавата на кредитора и нейните последици са от особено
значение за длъжника, който се стреми да изпълнява договора под страх от
евентуалното му разваляне. Длъжникът ще бъде изправна страна, ако е поискал
трансформация на задължението си в парична равностойност или е предоставил
парично изпълнение (Решение № 165 от 01.03.2010 г. по гр. д. № 71/2009 г., г. к., ІІІ г. о.
на ВКС). В случай на забава на кредитора длъжникът трябва да продължи
изпълнението в пари, без да чака разрешение от съда за трансформация. Нуждата на
кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато
трае производството за трансформация на задължението за издръжка. По своята
същност изпълнението на задължението за издръжка и гледане не търпи забава. То
трябва да се изпълнява ежедневно, системно и непрекъснато (Решение №
633/01.07.2002 г по гр. д. № 944/01 г и Р. № 1024/26.11.97 по гр. д. № 1404/97 г на
ВКС). Онова, което не е изпълнено днес, не може да се изпълни утре. Неизпълнението
не може да бъде преодоляно с последващо изпълнение, било то по-добро в
количествено или качествено отношение. Последиците от трансформацията се
проявяват за в бъдеще, но не и за изминалото време на неизпълнение.
От представените с отговора на исковата молба извлечения от банковата сметка
на М. В. се установява, че на ищеца са превеждани по 150 лева месечно за периода
4
юли, август, септември, октомври 2023 г. с основание в платежните нареждания
„издръжка“. Няма обаче предявен иск за трансформация на задължението, няма и
представени доказателства, че ответниците са продължили да превеждат издръжка в
хода на процеса. По делото не е доказана освобождаваща длъжника забава на
кредитора и изправност на длъжниците.
Не са допуснати твърдените от първата инстанция процесуални нарушения.
Доводите на адв. Н. са насочени предимно към оборване на тезата на насрещната
страна: твърди се, че показанията на свидетелите на ищеца са недостоверни. Дори и да
не се вземат предвид показанията на свидетелите на ищеца обаче, не се установява
изпълнение от страна на ответниците. Те именно трябва да са активната страна в
доказването, а показанията на свидетелите, доведени от тях, не са достатъчни заедно с
всички останали събрани по делото доказателства да мотивират извод за неправилност
на обжалваното решение.
На следващо място, първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства и
е стигнал до извод, че не е налице цялостно и непрекъснато изпълнение през целия
процесен период. До този извод стига и въззивният съд. Налице е изпълнение на някои
от задълженията в първите месеци след сключване на договора чрез осигуряване на
храна и забавление на ищеца при посещенията му в спортния комплекс на ответника.
За период, който не може да бъде определен като незначителен, не се доказва
изпълнение. Предвид факта, че тежестта за доказване е на ответниците, длъжник по
договора, те са тези, които трябва да понесат неблагоприятните последици от
недоказване на твърденията си. Тяхната роля не се изчерпва само в оборване на
твърденията на ищеца, кредитор по договора. Всички факти, които според въззивните
жалбоподатели, са достатъчни за отхвърляне на иска, дори и да се приемат за
доказани, не доказват наличието на цялостно изпълнение от 25.05.2022 г. до
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция.
Съдебната практика приема, че поради естеството на алеаторния договор при
сключването му за приобретателя на имота не съществува определеност относно
продължителността и характера на грижите и издръжката, които ще следва да
престира в бъдеще, поради което той придобива имота, приемайки риска, че може да
се наложи да изпълнява задълженията си за един продължителен период от време и
при неяснота какви по вид и интензивност грижи ще се наложи да полага. В тази
неопределеност се включват и възможните личностни и интелектуални промени в
съС.ието на прехвърлителя, както и всички други усложнения, свързани с бита и
живота на един възрастен и болен човек (Решение № 1272 от 3.02.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 3441/2007 г., IV г. о., Решение № 24 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. №
5287/2007 г., IV г. о.).
Въззивният съд намира, че страните по договора са имали своите морални и
етични съображения за сключването му, но не са успели да ги облекат в подходящата
юридическа форма. Вероятно никой от тях не си е давал сметка какво изпълнение се
очаква по такъв договор с обща клауза. За това свидетелства и наименованието, което
адвокатът на ответниците дава на договора многократно във въззивната жалба, както и
в отговора на исковата молба – „дарение“. Спорният договор категорично не е
безвъзмезден. А при предявен иск за разваляне, независимо дали ищецът е бил
повлиян в решението си от племенника си или от друг човек, тежестта за доказване на
това изпълнение е изцяло за ответниците.
Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на
спора доказателства, като при постановяването му не са допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, не са налице и пропуските, за които има
въззивни оплаквания.
5
По тези съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора въззивните жалбоподатели следва да платят на
ответника по жалбата разноски за настоящата инстанция от 11560,80 лева за
адвокатски хонорар.
По изложените мотиви, Софийски апелативен съд, Първи състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6842 от 12.12.2024 г. на СГС, Първо ГО, 19 състав
по гр.д. 8895/2023 г.
ОСЪЖДА К. И. А., ЕГН ********** и М. Х. В. – А.А, ЕГН ********** да
заплатят на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на И. Ц. Т., ЕГН ********** сумата от
11560,80 (единадесет хиляди петстотин и шестдесет 0,80) лева разноски за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6