РЕШЕНИЕ №

                                 гр. Ловеч, 06.07.2020 година

                                        

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в закрито заседание на единадесети юни   две хиляди и двадесета година в  състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 259 по описа за 2019 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.203 и сл. във вр. с чл.204 ал.1 от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

            Образувано е по повод Решение № 8697 от 10.06.2019г. постановено по адм.д.№ 4925 по описа за 2018г. на ВАС, с което състав от трето отделение е отменил решение № 28 от 22.02.2018 г. по адм.д. № 330/2016 г. на Административен съд Ловеч и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АдмСЛ. Касационната инстанция е дала задължителни указания по смисъла на чл.224 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по – нататъшното разглеждане на делото.   

    Административното дело е образувано по искова молба от М.А.П. ***, уточнена срещу Министерство на здравеопазването с цена на иска двеста хиляди лева за претърпени от нея неимуществени вреди от незаконосъобразно лечение в Държавна психиатрична болница (ДПБ) Ловеч за времето от 15.01.1983 г. до 28.07.2007 г. Посочени са десет конкретни времеви периода, както и имена на лекуващи я лекари, които според нея са й нанесли трайни психически травми.

     Във връзка с дадени указания на ВАС в отменителното решение съдът е дал указания на ищцата за уточнение на заявената като отделна претенция за компенсация на изгубен трудов стаж от 16.06.1993г. до настоящия момент т.к. не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 2 т.3 т. 4 и т. 5 от ГПК във вр. с чл.144 АПК чл.205 от АПК и чл. 204 ал. 1-4 от АПК, поради което е оставил без движение с определение от 29.08.2019 година с дадени подробни указания, които не са изпълнени в указания срок, и с определение от 14.10.2019г. съдът е оставил без разглеждане исковата молба на М.А.П. *** относно заявената като отделна претенция за компенсация за трудов стаж срещу Министерство на труда и социалната политика за незаконносъобразно отразен трудов стаж от което следва липсата на реализация в обществото на М.А.П. без нейното изрично съгласие и без да са спазени законовите изисквания за това задържане и принудително лечение с цена на иска 200 000 лева и с искане компенсацията на изгубения трудов стаж в бройки години, по която е образувано адм. дело № 259/2019г. по описа на АдмС Ловеч, като  прекратил производството по делото, по отношение на тази претенция. Определението е влязло в законна сила.

               В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалният представител адв.С., поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена като основателна и доказана. Исковата молба се поддържа като   подадена срещу ответника - Министерство на здравеопазването гр.София за заплащане на двеста хиляди лева за претърпени от нея неимуществени вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на лекари при лечението й в Държавна психиатрична болница /ДПБ/ Ловеч за времето от 15.01.1983 година до 28.07.2007 година.

               С твърдения, че е в следствие на неадекватно лечение в периода посочен в ИМ на л.76 от делото, а именно: от 15.01.1983 година до 28.02.1983 година доктор Ц. и доктор Т., от 19.03.1983 година до 18.05.1983 година доктор Ц. и доктор Т., от 12.01.1984 година до 06.04.1984 година доктор Ц. и доктор Т., от 16.09.1984 година до 15.10.1984 година доктор Ц. и доктор А., от 10.08.1985 година до 30.09.1985 година доктор А. и доктор Ц., от 06.01.1986 година до 05.02 1986 година доктор А., от 22.03.1988 година до 03.06.1988 година, от 25.07.1990 година до 29.07.1990 година доктор А. и доктор В., от 06.10.1993 година до 14.02.1994 година доктор Ц. и доктор И., от 20.05.2007 година до 28.07.2007 година доктор П.В. и доктор П. от неадекватно лечение са налице незаконосъобразни действия и бездействия и в следствие на това, тя е претърпяла тези увреждания, и ги оценяваме общо на 200 000 лева.  Сочи, че когато са я третирали с този противошок това е било действие. Когато е имала нужда от някакво лечение и те не са и го указвали, това е било бездействие. Счита, че отговорен ответник е Министерство на здравеопазването гр.София, тъй като Държавна психиатрична болница е под шапката на Министерство на здравеопазването.

              Ответната страна Министерството на здравеопазването, чрез процесуалният си представител оспорва изцяло предявения иск.  В отговора са наведени доводи, че липсва пасивна материалноправиа легитимация на Министерство на здравеопазването, тъй като на министъра на здравеопазването са вменени общи надзорни и управленски функции, свързани с нормативно и структурно обезпечаване на дейността по здравеопазване, а в процесния случай наведените твърдения се отнасят за дейност извън компетентността му. В отговора е направено възражение срещу иска за обезщетение, поради изтичането на давностния срок за предявяването му. Молят съда да отхвърли изцяло предявения от ищцата осъдителен иск, тъй като същия е недопустим, неоснователен и необоснован както по основание, така и по размер.

              Представителят на прокуратурата ангажира становище за неоснователност, недоказаност на исковата претенция, както и че искът е погасен по давност. Излага, че искът е предявен след като е   изтекла давността. Изтъква, че давността не се прилага служебно от съда, но, тъй като такова възражение е направено в писмения отговор от ответника, то се поддържа и към момента от останалите страни в процеса счита, че само на това основание искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

               Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:    

               Претенцията на ищцата е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от незаконосъобразно лечение в Държавна психиатрична болница /ДПБ/ Ловеч за времето от 15.01.1983 г. до 28.07.2007 г. 

              Според представената по делото Справка / на л.155/ , ишцата  М.А.П. е регистрирана в картотеката на Държавна психиатрична болница - гр. Ловеч с ЛАК № 9387 от 13.01.1983 г.

              Първата и хоспитализация в ДПБ-Ловеч е от 15.01.1983 до 28.02.1983 год. / ИЗ № 74/1983 /, диагноза: Реактивна депресия. Лекуващ лекар - д-р Ц., завеждащ отделение - д-р Т..

              Втората хоспитализация в ДПБ-Ловеч е от 19.03.1983 до 18.05.1983 год. /ИЗ № 303/1983 г., диагноза: Реактивна психоза - меланхолия. Лекуващ лекар - д-р Ц., завеждащ отделение - д-р Т..

               Третата хоспитализация в ДПБ-Ловеч е от 12.01.1984 до 06.04.1984 год. /ИЗ № 56/1984г., диагноза: диагноза: Реактивна психоза - меланхолия. Депресивно - параноиден синдром. Лекуващ лекар - д-р Ц., завеждащ отделение - д-р Т..

               Четвъртата хоспитализация в ДПБ-Ловеч е от 16.09.1984 до 15.10.1984 год. / ИЗ № 1093/1984 г., диагноза: Реактивна депресия. Лекуващ лекар - д-р Ц., завеждащ отделение - д-р А..

                Петата хоспитализация в ДПБ-Ловеч е от 10.08.1985 до 20.09.1985 год. /ИЗ № 969/1985г., диагноза: Циклофрения - мания. Многократни пристъпи. Лекуващ лекар - д-р Ц., завеждащ отделение - д-р А..

               Шестата хоспитализация в ДПБ-Ловеч е от 06.01 Л986 до 05.02Л986 год. / ИЗ № 21/1986 /, диагноза: Циклофрения - меланхолия. Биполярно протичане. Лекуващ лекар - д-р Ц., завеждащ отделение - д-р А..

                Седмата хоспитализация в ДПБ-Ловеч е от 22.03.1988 до 03.06.1988 год. /ИЗ № 401/1988/, диагноза: Циклофрения - меланхолия. Многократни пристъпи. Завеждащ отделение - д-р А..

               Осмата хоспитализация в ДПБ-Ловеч е от 25.07.1990 до 29.07.1990 год. / ИЗ № 804/1990 /, диагноза: Циклофрения - мания - многократни пристъпи. Биполярно протичане. Лекуващ лекар - д-р В., завеждащ отделение - д-р А..

               Деветата хоспитализация в ДПБ-Ловеч е от 06.10.1993 до 14.02.1994 год. /ИЗ № 986/1993/., диагноза: Шизофрения- параноидна форма. Параноиден синдром. Периодично протичане. Обсервацио Циклофрения. Лекуващ лекар - д-р И., завеждащ отделение - д-р Ц..

                Десетата хоспитализация в ДПБ-Ловеч е от 20.05.2007 до 28.07.2007 год. /ИЗ № 387/2007/, диагноза: Параноидна шизофрения. Пореден пристъп. Лекуващ лекар - д-р П., началник отделение - д-р В..

              Заболяването на М.А.П. първоначално диагностицирано като Реактивна депресия, Реактивна психоза, Циклофрения - меланхолия, Циклофрения - мания, която диагноза през 1993 година е променена на Шизофрения - параноидна форма, представлява психично разстройство с качествени промени в отделните сфери на психичния живот. С термина шизофрения са обединява широк спектър от клинични състояния, като основните симптоми са в сферата на емоциите, волята и мисленето.

              В конкретния случай, заболяването през 1983 год. е започнало с депресивни симптоми, след тежка психотравма - починали са майка и брат й. П. е погълнала голяма доза сънотворни медикаменти. Непосредствено преди хоспитализацията е имало опит за сексуално посегателство спрямо нея./ описано в епикризата от 1983 год./

При следващите хоспитализации /1984 год,/ споделяла суицидни намерения. Имала неадекватно поведение, не можела да работи, била потисната. Ново влошаване е регистрирано през 1990 год. след смъртта на баба и - станала неспокойна, крещяла, затваряла се в гардероб на работното си място.

               През 1993 год. диагнозата и е променена на Шизофрения - параноидна форма. психичния статус са описани налудности за въздействие, за отношение, симптоми на дисморфофобия и дереализация. Липсва съзнание за болест. Не приемала лекарства в домашни условия. Смята се, че причините за възникване на заболяването са генетични /наследствени/, но че се наследява не самата болест, а предразположеността към нея. Затова шизофренията не е класическо наследствено заболяване. Понякога, но не винаги, заболяването започва след тежка психотравма. При голяма част от пациентите шизофренията протича сравнително благоприятно и при адекватно лечение и правилно отношение болните могат да водят нормален живот.

             Според Справката П. е освободена от диспансерно наблюдение по нейна молба на 14.09.2010 след преглед от Лекарска консултативна комисия /д-р В. и д-р К. /.

              При съобразяване поставените въпроси съдът е оставил без уважение искането на ищцата за назначаване на съдебно п…експертиза, тъй като за сочените обстоятелства са представени писмени доказателства и е изискана официална справка от ДПБ Ловеч.

             За изясняване на спора от фактическа страна са изслушани като свидетели по искане на  ищцата: И.И.М.и Б.П.В.. Св.М. установява, че работи на едно павилионче на пазара и познава М. от улицата някъде от около 10 години. Оплаква се, че я нападат кучетата по улицата. Носи сопа, за да се варди, но изпитва страх от животните конкретно от кучетата. Мисли, че нейното психично състояние си е нормално. Стои си нормално на пейките. Не са говорили за лечение в психиатрията. Виждал М. да рови в кошовете за боклук срещу павилиона. Често му искала по -някой лев и после ги връщала.  Според св.В. познава М. от 2-3 година, имат отношение до толкова, до колкото й печата материали, тъй като материално не е добре, всички които се налагат да се печатат на машина са с отсрочено плащане, когато може и колкото може. Тя ги печата много, пред много институции ги повтаря. Не знае къде ги носи. Има впечатление, че М. много чете в различни жанрове. Има изключителна памет. Може би това се дължи на посещенията, които прави в Дома на културните дейци и другите културни институции. Излага, че са писали до различни институции за помощ и до някъде имало резултат, но като цяло не й обръщат внимание. Св. е виждала М. да рови в боклука за което и правила забележка, че това не е здравословно. Счита, че й липсва  връзката с обществото.  

               Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, като обективни, тъй като са непротиворечиви и логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото, още повече, че същите са поели наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма данни по делото за тяхната  заинтересованост от изхода му, доколкото са относими към исковата претенция. 

             Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:   

             Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

               Според чл. 7 /Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г./ от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1 ал.1 и чл.2 ал. 1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

               При проверка на допустимостта на иска съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищцата да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищцата обстоятелства, че е неблагоприятно засегната, съответно че претендираните неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, произтичат от незаконосъобразни действия/бездействие на лекари от Държавната психиатрична болница Ловеч за времето от 15.01.1983 г. до 28.07.2007 г.

                Тези нейни твърдения обуславят разглеждането на иска по същество, за да може се прецени дали са налице такива незаконосъобразни действия/бездействия, каквото е изискването на чл.204, ал.4 от АПК. В тази връзка съдът приема, че исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК, вр. чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения правилник  Министерството на здравеопазването е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, пл. Света Неделя 5. Въпросът дали е налице елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е въпрос относно наличието на някоя от кумулативно предвидените в разпоредбата материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата, поради което касае основателността на иска, а не неговата допустимост.

    Искът е предявен пред компетентния съд, по настоящият адрес на ищцата, съгласно чл.7 от ЗОДОВ. Ангажираното правно основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Съответно, искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд-Ловеч по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност.

     Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна по следните съображения: 

     Според текста на чл.203 ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност.

     Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

    Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца. По силата на общата препращаща разпоредба на чл.144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс /ГПК/. Според чл.8 ал.2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл.154 ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тази връзка съдът е дал изрични указания на ищцата и ответника относно разпределянето на доказателствената тежест с определение от 13.01.2020 г. по настоящото дело. 

             Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата е имуществена, тя се състои в претърпяване загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.                     

                 Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като отговорността се реализира по реда на чл.203 и сл. от АПК. При липсата на който и да е от елементите на посоченияфактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В хипотезата на чл.204, ал.4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. 

              В случаят не са налице законоустановените елементи от фактическия състав  и съдът счита, че за ищцата  не е възникнало субективното право да претендира обезщетение за вредите, причинени от незаконни действия/бездействия на посочените лекари тъй като дейността по лечение не е административна дейност на длъжностни лица на ответника. Отделно, това субективно право не е неограничено във времето, а следва  да бъде упражнено в определен от закона срок. След изтичането на същия правото да се иска изпълнение не се погасява по силата на закона и служебно от съда, а само при направено възражение от страна на ответника.  В конкретният случай съдът счита, че правото на обезщетение за вреди е погасено по давност и възражението на ответника в тази връзка е основателно.  Съображенията за това са следните:

                Отговорността на държавата и общините за вреди по чл.203 от АПК, във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обективна отговорност, защото не е обвързана с наличието или липсата на вина у длъжностното лице-пряк причинител на вредите. 

                От представените по делото доказателсва безспорно се установява, че исковата молба е подадена на 06.12.2016 година пред Административен съд Ловеч по която е образувано адм.д. № 330/2016 г. на АдмСЛ, приключило с горепосоченото отменено решение, а делото върнато за разглеждане от друг състав, вслучая настоящия за разглеждане на така предявеният от П. иск с правно основание чл.203 от АПК, във вр. с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Претендираните имуществени вреди са за периода от 15.01.1983 година до 28.07.2007 година.

                      Нормата на чл.203 ал.2 от АПК предвижда за неуредените въпроси за имуществената отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани да се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ за вреди. В приложимия към касуза ЗОДОВ не се урежда въпросът за погасителната давност и в частност за началния момент, от който същата започва да тече, както и давностният срок за погасяване на правото да се търси обезщетение от държавата за причинени вреди от имуществен или неимуществен характер. Предвид §1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските  закони. В тази връзка  приложение следва да намерят разпоредбите на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, уреждащ института на погасителната давност. Съгласно чл.120 от ЗЗД съдът не прилага давността служебно, а следва да се предяви, като възражение. И в случая от страна на процесуалния представител на ответника в производството е направено възражение за изтекла погасителна давност на претендираното с исковата молба вземане. Доколкото възражението за погасяване на вземането по давност е правоизключащо възражение, с оглед неговото изразяване, съдът дължи произнасяне относно това дали претендираното вземане е погасено по давност. 

              Погасителната давност, уредена в чл.110 - чл. 120 от ЗЗД, представлява институт на материалното гражданско право, което се упражнява чрез възражение и намира приложение и при ангажиране отговорността на държавата и общините. Съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а в чл. 114 от ЗЗД е посочено, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като давността не се прилага служебно /чл.120 ЗЗД/. Задължението за обезщетение, след изтичане на този срок, може да бъде осъществено единствено доброволно /по аргумент от чл.118 от ЗЗД/. Видно от съдържанието на цитираните норми, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съответно с изтичането на давността и при направено възражение от насрещната страна вземането се погасява, респективно предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен поради изтичането на давностния срок.

               Началният момент на погасителната давност на иска за обезщетение за вреди е определен с Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 3/2004г. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004г., ОСГК, при незаконни фактически действия или бездействия на администрацията вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на тяхното преустановяване. От този момент съгласно цитираното тълкувателно решение започва да тече погасителната давност за тези вземания. При незаконни действия или бездействия на административните органи, /вкл. от специализираните медицински органи/  началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е моментът на тяхното преустановяване. От така определеният момент на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва. Това тълкувателно решение е задължително за съдилищата на основание чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт  и въз основа на него следва да се приеме за безспорно, че погасителната давност в случая започва да тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните действия на администрацията.

                 В случая вземането на П. за обезщетение за вреди, претерпени в резултат от незаконосъобразно действие /бездействие  в периода от 15.01.1983 година до 28.07.2007 година, е възникнало, съответно и станало изискуемо на 29.07.2007г. Това е деня, следващ датата, на която е преустановен престоя в ДПБ, при описаното лечение, с които ищцата свързва наличието на незаконосъобразна деятелност.

                  В този смисъл за претендирани вреди в резултат на незаконосъобразни действия / бездействия, осъществени на 28.07.2007 г., срокът, до който ищцата е имала възможност да претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица на ответника е 28.07.2012г.  Именно от тази дата обезщетението става изискуемо и започва да тече давностният срок.  След 28.07.2012  година  вече е изтекъл периодът, през който ищцата е имала възможност да претендира обезщетение за твърдените неимуществени вреди и т.к. давността действа като отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По правната си същност предявеният иск е осъдителен. Интересът от осъдителния иск е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява. Истинността на това твърдение е по основателността   на иска, защото дали вземането съществува и дали то е изискуемо, е въпрос на основателност на иска, по която съдът се произнася с решение. Предвид горното и наред с обстоятелството, че настоящата искова молба е подадена в АдмС Ловеч на 06.12.2016 г., то възражението на ответната страна, че искът е погасен по давност се явява основателно.

              От изложеното следва изводът, че към датата на предявяване на исковата молба, правото на иск за претендираното обезщетение е погасено, поради изтичане на предвидената от закона погасителна давност. Наличието на възражение, направено от ответника в настоящото производство, обосновава неоснователност на предявеният иск поради изтекла погасителна давност.

                Искането за обезщетяване на вреди, основано на твърдяни незаконосъобразни фактически действия или бездействия на администрацията, произтича от признаването им за незаконни, като незаконосъобразността на действието и/или бездействието се установява от съда пред който е предявен иска за обезщетение – чл. 204 ал. 4 АПК. Това дължимо установяване обаче не отрича приложното поле на погасителната давност относно претендираното вземане.
                При приложението на чл.110 от ЗЗД, във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ следва да се приеме неоснователност на предявения иск, като погасен по давност. Поради това съдът не дължи разглеждането му по същество.  

                  Наред с това следва да се отбележи, че функциите по здравно обслужване и лечение на гражданите, които осъществяват лечебните заведения не представляват административна дейност, за която могат да се претендират вреди по реда на ЗОДОВ. В случая се касае за твърдени незаконосъобразни действия/бездействия на лекари, чиято отговорност може да бъде търсена по правилата на непозволеното увреждане по реда на чл.45 от ЗЗД.

Медицинското обслужване се осъществява от медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинска помощ.

Претенцията на ищцата не е част от административната дейност на ответника, не касае дължима и неосъществена административна дейност, а е медицинска дейност - профилактична, диагностична, лечебна и др. Твърденията на ищцата се отнасят до качеството на медицинската дейност, но административния орган не отговаря за начина, по който е лекувана ищцата.  

 Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според правната теория административната дейност е синоним на изпълнителната, тя е властническа дейност, подзаконова и има за цел изпълнението и реализирането на закона. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно административно такова, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт.

По делото не е доказано неосъществяване на административна дейност, последица което да са твърдяните вреди.  Поради това не е налице първата законова предпоставка за уважаване на предявения иск / чл. 203 ал.2 от АПК във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ/.

Медицинската помощ и лечение, извършвани в лечебните заведения, не са административна дейност, като дейността, свързана с упражняване на лекарска практика, не съставлява "административна дейност" /така Решение № 7514 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5842/2014 г. и др./.

             След като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, то последица от това е отхвърляне на предявения иск. Липсата на който и да е от елементите от фактическия състав е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен. След като фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ  не е осъществен, за ответната страна не възниква задължение за заплащане на обезщетение.

              По тези съображения, исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава.

              Водим от горното и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.203 от Административно процесуалния кодекс, Ловешкият административен съд, четвърти състав

               РЕШИ:

               ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.А.П. ***., срещу Министерство на здравеопазването иск за заплащане на двеста хиляди лева за претърпени от нея неимуществени вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на лекари при лечението й в Държавна психиатрична болница /ДПБ/ Ловеч за времето от 15.01.1983 година до 28.07.2007 година, с правно основание чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като неоснователен.                        

             Решението подлежи на обжалване чрез Ловешки административен съд пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

              Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: