Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, ………….г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
публично съдебно заседание на осемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
секретар ГАЛИНА АВРАМОВА,като
разгледа докладваното от съдия
Константинова в.гр. дело № 513 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и
сл. от ГПК.
С решение № 91 от 17.05.2019 година, постановено по гр.дело № 393 по
описа за 2018 година, Тетевенският районен съд е признал за установено по
отношение на Община Тетевен, че Р.М.И., ЕГН **********,***, Н.М.Г.,
ЕГН **********,***, И.М.К., ЕГН **********
***, Ф.М.М., ЕГН ********** *** и А.М.Щ., ЕГН **********,***, наследници
на М.К. ***, починал на 18.04.2002 година, са собственици на основание
давностно владение и наследство на поземлен имот, находящ се в землището на с. Г.с
ЕКАТТЕ 15148, целият е площ от 649.71 кв.м.,
начин на трайно ползване - използваема ливада, девета категория, находящ се в
м. „Конарево“, при описани граници, заедно с находящата се в него паянтова
постройка - яхър, заснета по геодезическо заснемане с осови координати
-10,11,12 и 13 , който недвижим имот е
присъединен към един по- голям имот, собственост на Община - Тетевен с
кадастрален № 029035, които имоти по новоприетата Кадастрална карта и кадастралните
регистри на с. Г., одобрена със Заповед № ДД-18-1788 от 30.10.2018 г. на ИД на
АГКК гр. София, са присъединени към ПИ с идентификатор 15148.29.35, целият е с
площ от 1.067 дка, записан на Община- Тетевен, с трайно предназначение
-„земеделска територия”, начин на трайно ползване - естествени ливади и който
имот, съгласно - скица- проект № 2 от 04.03.2019 г. на инж. Костадинов, е ПИ с
идентификатор 15148.29.393, находящ се в местността „Конарево“, с площ от 638
кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска територия, начин на
трайно ползване - ливада, със собственици - наследници на М.К. К.и
съседи на проектния имот- 15148.29.394, 15148.29.39, 15148.29.38,
15148.29.293б, 15148.701.544, 15148.29.701.547 и в който имот се намира
изградената паянтова селскостопанска сграда с проектен идентификатор
15148.29.393.1- на един етаж, с площ от 13 кв.м.
Постановил е скица-проект
№2/04.03.2019 г., изготвена от вещото лице по назначената и приета експертиза,
приложена към делото, да е неразделна част от решението.
Осъдил е, на основание чл.78 ал.1
от ГПК, ответника да заплати на ищците направените по делото разноски в размер
на 1189,12 лева.
Определил е на страните
шестмесечен срок за отбелязването на решението в Служба по
вписванията - гр. Тетевен, на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
С определение № 307 от 07.08.2019
г. Тетевенският районен съд е оставил без уважение допълнителната въззивна
жалба на Община Тетевен, имаща характер на молба по чл.248 ГПК, за изменение на
решението в частта за разноските.
Против решението е подадена въззивна жалба от Община Тетевен.
Моли да бъде постановено решение,
с което решението бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно, постановено
при неизяснена фактическа обстановка и недоказано и постановено друго, с което
предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан със законните
последици.
Счита, че от представените към
молбата доказателства не може да се направи категоричен и обоснован извод, че
ищците са собственици на описания имот и наличните доказателства не са достатъчни да оборят доказателствената
стойност на съставения акт за частна общинска собственост. Подчертава, че
ищците не са представили документи за собственост на името на своя наследодател.
Поддържа, че процесният имот не е владян от М.К. ***, нито от наследниците му,
а и не се владее към настоящия момент от никой от тях, тъй като същият е във
владение на Община Тетевен, която след проведен публичен търг, е сключила
Договор №388 от 26.09.2017 г. за отдаване под наем на имота с В.М.И.от с. Г..
Съдът обаче е приел обратното в решението си.
На следващо място твърди, че
ищците не са уточнили придобивното основание на претенцията си за собственост,
както и момента на придобиване на имота.Не са доказали и кумулативното наличие
на трите предпоставки за уважаване на претенцията им към момента на
предявяването на иска за собственост. Изтъква, че липсват доказателства, че
наследодателят на ищците е придобил собствеността върху имота, поради което той
не може да бъде придобит от ищците по наследство. Поддържа, че имотът се намира
в местност, в която земеделските имоти подлежат на възстановяване и попадат в
хипотезата на чл.19 ЗСПЗЗ, затова Община-Тетевен е установила правото си върху
процесния имот в землище на село Г., като придобит по реда на чл.19 ЗСПЗЗ.
Изтъква също, че е налице
несъответствие в площта на имота - по исковата молба, който е с площ от 649,71
дка, а по Акт за частна общинска собственост с площ от 1,079 дка, както и че не
ставало ясно кога е присъединен имотът към друг общински имот, от кого, защо и
по какъв начин, с какъв документ.
Затова поддържа, че искът е
недопустим и неоснователен и че е налице противоречие между писмените
доказателства и показанията на свидетелите.
Счита, че ищците не са доказали,
че процесния имот не е земя по чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ и не попада в терен по
параграф 4, ал.1 от ЗСПЗЗ, не са представили писмени доказателства -документ за
собственост на процесния имот, придобит по наследство, документ за собственост
на паянтовата постройка – яхър, че са декларирали постройката, владеят я и
плащат данък за нея.
Страната е недоволна и обжалва
решението в допълнителна жалба и в частта за разноските, считайки че не са
правилно определени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите са подали писмен отговор на въззивната жалба, в
който излагат съображения за нейната неоснователност.
Считат, че тя не почива на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и с изводите на
съдебно-техническата експертиза. Поддържат, че
в решението си PC - Тетевен подробно с изложил мотиви, въз основа на
които е постановил съдебния си акт, обсъдил е всички спорни въпроси и е
направил изводите си въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и
заключението на вещото лице.Същите са изцяло съобразени със закона и
константната съдебна практика, посочена в решението. Оспорват и твърдението да
допуснати процесуални нарушения.
Според въззиваемите, съдът е
определил правилно и разноските по делото.
Страните
са поискали присъждане на разноските за въззивното производство.
В съдебно заседание Община
Тетевен се представлява от юрисконсулт Йонка Василева, която поддържа жалбата,
а пълномощникът на въззиваемите- адвокат Н.Х. моли да бъде потвърдено
решението.
Като съобрази представените доказателства по гр.дело № 547/2014 година
на Тетевенския районен съд, становището на страните и в изпълнение на
задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема следното:
Въззивното производство е допустимо,
тъй като въззивната жалба е подадена при спазване на срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Решението на Тетевенския районен съд е валидно и допустимо, а след
разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна
страна, настоящата инстанция счита, че е и правилно.
Ищците Р.М.И.,Н.М.Г., И.М.К., Ф.М.М. и А.М.Щ. са предявили
иск по чл.124, ал.1 ГПК срещу Община Тетевен за установяване,
че са собственици по наследство и давностно владение на поземлен имот, находящ
се в землището на с.Г., Община Тетевен, област Ловеч, с ЕКАТТЕ 15148, целият с
площ от 649.71 кв.метра, представляващ ливада в м. „Конарево”,заедно с
находящата се в него паянтова постройка- яхър, който имот е заснет по геодезическо
заснемане с осови координати 10,11012 и 13, и е присъединен към един по-голям
имот, собственост на община Тетевен, с кадастрален № 029035.
Община Тетевен е оспорила иска.
От фактическа страна съдът
приема за установено следното:
Ищците са наследници – деца, на М.К.
***, починал на 18.04.2002 година, което се установява от удостоверение за
наследници изх.№ 015 от 15.01.2018 г., издадено от Населено място с. Г..
Според имотната ведомост-
разписен лист на с.Г.от
На 12.07.2016 г. е издаден АКТ №
5951 за частна общинска собственост, на основание чл.56, ал.1,ал.2, ал.1,т.2 от
ЗОбС, чл.19 от ЗСПЗЗ, чл.45, ал.1 ППЗСПЗЗ и Заповед № РД-08-08/26.01.2009 г. на
Директора на ОД „Земеделие” –Ловеч, за имот с площ от 1.079 дка, представляващ
земеделска земя –„използвана ливада”, ІХ категория, находяща се в землището на
с.Г., местността „Конарево”, ПИ 029035 по КВС на с.Г..
По делото са разпитани свидетели,
които нямат родство с ищците и чийто показания съдът съобразява като
непротиворечиви и добросъвестно дадени.
Свидетелите Ю.А.К., А.Р.И., Ф.И.И.,
А.М.А.категорично твърдят, че имотът е принадлежал на наследодателя на
ищците- дядо М.(с предишно име М.) и
никога не е бил в блокове на ТКЗС.
Св. Ю.К.описва, че в имота има
над 10 гробници на фамилията и там са погребани и М.К.и съпругата му- Е..
Запомнил е постройката в имота, която е на повече от 50 години и е правена от М./М..Описва
точно границите на имота и че граничи с края на регулацията, като след
влизането й в сила улица разделя имота с другия имот на М.К., а преди това
между имотите е имало само пътечка. От
южната страна е имало постройка и съседът е И.И.А., от север е Щ.М., като
имотът е от 500-600 кв., толкова е и другият имот, „някога се е падало по декар
и половина”. Сочи, че селското общинско гробище е на разстояние от около
Свидетелят А.Р.И.потвърждава
горното и пояснява, че имотът се намира в м. „Конаревото”, че след регулацията през
1960 година улицата е разделила имота, в който е домът на дядо М.и процесния
имот, който е земеделски. В него са отглеждани животни от дядо М., а след
смъртта му- и от наследниците му.
Свидетелят Ф.И.И.(познат в селото
с името М.И.А.) е син на И.И.А.и е съсед на имота. Твърди, че помни от
7-годишен, а в момента е на 88 години.Категоричен е че имотът не е отчуждаван,
не е бил в ТКЗС и винаги е ползван от М.и наследниците му.Като съседи никога не
са имали спорове, а имотът е ограден. Има постройка в имота- на повече от 30
години. Потвърждава, че в имота са погребани повече от 10 човека, само от рода,
както и че общината няма там имот.
Свидетелят А.М.А.( А.М.М.)
твърди, че имотът има наследствен характер- от Е., съпругата на М.(М. И.А.),
тъй като той е отишъл да живее „на приват”, т.е. като зет. От тогава е започнал
да владее имота.Имотът е в м. „Конаревото”, парцелът е един, но е разделен от
улица, в едната част е къщата на М., а в другата М.и наследниците му са
отглеждали животни и имат стопанска постройка. Посочва, че в имота са
погребвани дядо М.и съпругата му Е., там са гробовете на починалите от рода.
Свидетелят заявява, че от
Свидетелката М.П.Г.поддържа, че
се касае за общински имот, който попада под разпоредбите на чл.19 от ЗСПЗЗ и за
него е издадена заповед на директора на Областна дирекция „Земеделие” през
Свидетелят В.В.заявява, че не е
ходил на място, не е участвал в тръжната процедура по отдаването на имота под
наем. Подписал е протокола с презумпцията, че щом е подадено искане за отдаване
под наем, е проведена процедура и е сключен договор, но не знае какво има в
имота.
С оглед показанията на
свидетелите досежно местонахождението му спрямо на селското гробище, съдът е
указал на ответника да ангажира доказателства в тази насока.Според АКТ № 626 за
публична общинска собственост, съставен на 11.08.2004 г., гробищният парк на
селото представлява УПИ І, кв.27 по ПУП на с.Г.и е с площ от 4000 кв.м., при
граници: улица и неурегулирано от три страни.На стр.260 от делото е приложена
информация за гробищните паркове на територията на с.Г., изготвена от кмета на
селото, като са посочени УПИ І в кв.27 и УПИ І в кв.30 по ПУП и е отразено, че
и двата парка се нуждаят от разширяване и откриване на нови такива, тъй като
жителите на с.Г.„ вече се погребват в собствените си имоти- „фамилни гробища”.
По делото е допусната и приета
съдебно-техническа експертиза, изготвена след посещение на място и в присъствие
на страните. Експертът е констатирал, че имотът е с площ от 650 кв.метра, представлява
ливада с овошки, с построена в него след 1960 година паянтова дървена
сграда-яхър, с площ от 13 кв.метра. На комбинираната скица е нанесъл и 6 бр.
гробове, единият от тях е положен преди 4 години, другия- преди осем, а
останалите четири са по-стари. При проверка в Кметството и в Община Тетевен липсват
данни имотът да е отчуждаван , одържавяван или да е влизал в масивите на ТКЗС.
Процесният имот № 029035 е предоставен на Община Тетевен по силата на заповед №
РД-08-08/26.01.2009 г. като земеделска земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. На запад от имота
се намира имот с идентификатор 15148.701.30, който е бил жилищен на
наследодателя М.К. К..Съгласно едромащабна топографска карта (ЕКТ) от 1960
година между двата имота е минавала пътека , която ги е разделила на две части.
По делото е приета и допълнителна експертиза по която е изготвена комбинирана
скица, съобразена с кадастралната карта на с. Г..
При така изложените факти, следва да се направят следните правни изводи:
Предявеният от ищците иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
тъй като с него целят да установят със сила на пресъдено нещо, че са съсобственици
на имота, а ответникът оспорва това тях право.
От
изложените в исковата молба обстоятелства и събраните в хода на производството
доказателства, съдът приема наличието на правен интерес за ищците от
предявяване на установителния иск, поради това, че към момента на предявяването
му упражняват владение върху имота, а Община Тетевен го е актувала като частна
общинска собственост.
Като
придобивно основание ищците сочат наследство
и придобивна давност, която е изтекла в тяхна полза и твърдят, че наследодателят
им е бил собственик на имота, владял го е до смъртта си повече от 10 години, а след
него те са продължили владението или в продължение на повече от 30 години никой друг не е осъществявал владение.
Придобивната
давност е оригинерен способ за придобиване право на собственост и други вещни
права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение
на определен от закона срок от време.В чл.79,ал.1 ЗС е уредено, че правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години. Владението е дифинирано в чл.68 от ЗС като
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя.Обективният признак на владението /corpus/ е упражняването на фактическа власт върху
вещта, а субективния признак /animus/ е намерението за своене на вещта и тези
признаци трябва да съществуват кумулативно.При преценка дали е установено
владение е необходимо да се вземат
предвид характеристиките на владението като постоянно, непрекъснато,
несъмнително, спокойно и явно.
Ищците по делото следва да проведат главно и пълно доказване на качеството си на собственици, съобразно твърдяното придобивно основание, както и действията на ответника, накърняващи упражняването на това тяхно право.
Съдът приема, че ищците са
доказали твърдението си за придобиване на имота по наследство и давност. От
показанията на свидетелите са установява по един категоричен начин, че техният
наследодател М.К. К.е осъществявал спокойно, непрекъснато, явно и несъмнено
фактическа власт върху имота, започнала отпреди 1960 година и продължило до
смъртта му през 2002 година. Процесният имот е непосредствено до жилищния имот
на К., само пътека го е разделяла с
останалия и това е констатирано от експерта на база ЕТК от 1960 година. В тази
част семейството му е отглеждало животни, включително и по време на ТКЗС, като
свидетелите заявяват, че ливадата не е била част от блоковете на ТКЗС. Владелецът
е манифестирал пред трети лица собственическото си отношение към вещта,
изградил е стопанска постройка- яхър, която наследниците му са ремонтирали, поддържали
и ползват и до настоящия момент. Според удостоверението за наследници на
Кметството с.Г., М.К.е починал на 18.04.2002 г. и е погребан в този имот, като
това е още едно доказателство за намерението за своене на имота и от
наследниците му. В т.3 от Тълкувателно
решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК се приема, че
е възможно да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на
основание чл.79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта
си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по
спор за собственост. А настоящият случай е точно такъв.
Според чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ Общината
стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на
правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и
одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите
стават общинска собственост. Следователно в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ
попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на
закона, но не са заявени за възстановяване в предвидения срок и са останали
след възстановяване на правото на собственост.
Това е основанието, послужило за
съставянето на АКТ № 5951 от 12.07.2016 година за частна общинска собственост
на земеделска земя- „използвана ливада” с площ от 1.079 кв.м., категория ІХ ,
ПИ № 029035 по КВС на с.Г..
Актът е официален документ по смисъла на
чл.179, ал.1 ГПК. Същият обаче няма
конститутивно действие, а има само констативен характер и доказателствената му
сила е оборима.Затова при разрешаване на спора, следва да бъдат преценени и съпоставени
конкурентните придобивни основания на страните към настоящия момент и всички
други факти от значение за спорното право.
Съдът приема, с оглед показанията на свидетелите и заключението на експерта, че процесният имот, имащ характер на земеделска земя, никога не е одържавяван, отчуждаван или включван в масивите на ТКЗС, нито е отнеман от по някакъв начин от собствениците му, които са го ползвали като стопански имот и са направили стопанска сграда за животните си, поради което собствеността е запазена в реални граници. Процесният имот никога не е бил с неустановен собственик (безстопанствен), за да се приеме, че са налице предпоставки за одържавяването му. Касае се за имот, собствеността върху който е запазена в реални граници и който не е бил отнеман и включван в кооперативното земеползване, поради което и непопадащ към земеделските земи, чиято собственост да подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, нито пък подлежи на включване във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ. Тъй като ответникът твърди, че ищците не могат да придобия собствеността върху имота по давност, защото той попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, носи тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, т.е., че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В този смисъл са Решение № 21 по гр.д.№ 1327/2009 г. на ІІ г.о., Решение № 145 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2412/2016 г., II г. о., както и Решение № 488 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., ГК. В последното решение изрично се приема, че лицата, които владеят такива земи и не притежават документ за собственост, могат да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в хода на един съдебен процес. В настоящия процес ищците установяват осъществяването на поддържания от тях придобивен способ, тъй като съдът приема, че още преди 1960 година М.К., а след смъртта му през 2002 година и наследниците му, са осъществявали и продължават да осъществяват необезпокоявано, непрекъснато и спокойно владение върху процесния имот, който е бил част от по-голям имот, в който се е намирала жилищната им сграда (останала в регулация), а в момента този имот е извън границата на регулация на с.Г.и се ползва за стопански нужди. Този извод намира опора и в съдебната практика във връзка с приложението на чл.19 ЗСПЗЗ като напр. Решение № 249 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 621/2010 г., I г. о., ГК. Ответникът не доказа, че по отношение на този имот са били налице съществуващите във времето забрани за придобиване по давност, както и че процесният имот попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ.
Съдът
приема за неоснователни твърденията на въззивника за недопустимост и
неоснователност на исковата претенция, защото липсвали писмени доказателства за
собствеността на процесния имот. Във въззивната си жалба представителят на
община Тетевен поддържа, че според разписния лист на с.Г.от
Не е налице твърдяното от въззивника
несъответствие в площта на имота - по исковата молба- с площ от 649,71 дка, а
по Акт за частна общинска собственост с площ от 1,079 дка, тъй като ищците
нямат претенция за целия имот, а за реална част от него.
С оглед изложеното,
съдът приема, че ищците са доказали твърденията си и осъществяването на
фактическия състав на придобивната давност по чл.79 ЗС относно процесния недвижим
имот, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Решението е обжалвано
от Община Тетевен и в частта за разноските. Страната счита, че разноските,
които е осъдена да заплати на ищците, са неправилно определени, а адвокатското
възнаграждение на пълномощника е завишено.
Въззивният съд
намира, че районният съд правилно е осъдил ответника да заплати на ищците
направените по делото разноски с оглед изхода на процеса, съгласно чл.78, ал.1 ГПК.Общият размер на разноските за производството пред районния съд е 1189.12
лева, за които има представени доказателства от ищците, че са реално направени.
Адвокатското възнаграждение на адвокат Н.Х. *** в размер на 350 лева не е завишен, а напротив- определен е под
минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адв.възнаграждения.
Поради съвпадане на
мотивите на настоящата инстанция с тези на Тетевенския районен съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК съдът препраща
и към мотивите му.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените от
тях разноски за въззивното производство, които са в размер на 850 лева- за
платено адвокатско възнаграждение. Този размер не е завишен, тъй като адвокат Х.
е упълномощен от петимата ищци да ги представлява.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.272 ГПК, Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 91 от 17.05.2019 година,
постановено по гр.дело № 393 по описа за 2018 година на Тетевенския районен съд.
ОСЪЖДА Община Тетевен да
заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на Р.М.И., ЕГН **********,***, Н.М.Г., ЕГН **********,***, И.М.К.,
ЕГН ********** ***, Ф.М.М., ЕГН **********
*** и А.М.Щ., ЕГН **********,***,
разноски по делото общо в размер на 850.00 (осемстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: