№ 947
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20231100102948 по описа за 2023 година
Предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ал.1 от ГПК.
В исковата молба на Т. И. Т. се твърди, че въз основа на изпълнителен
лист от 28.03.2013 г., издаден по гр.д. 33 953/2012 г. на СРС, 73 състав било
образувано изпълнително дело 3947/2013 г. при ЧСИ – М.Б.. Изпълнителният
лист бил за вземане на „Банка ДСК“ АД въз основа на извлечение на сметки в
размер на 221 160, 30 лв. – главница, сумата от 28 431, 28 лв. – лихва в
периода 19.04.2011 г. – 12.07.2012 г., сумата от 16 774, 60 лв. – наказателна
лихва в периода 16.10.2011 г. – 12.07.2012 г., сумата от 1 360, 13 лв. – заемни
такси и 8 481, 79 лв. – съдебни разноски.
Твърди се, че след поканата за доброволно изпълнение по
изпълнителното производство не били извършвани изпълнителни действия.
Впоследствие с нарочна молба на взискателя било образувано ново
изпълнително дело 616/23 г.
Изложени са твърдения, че вземането по изпълнителния лист е погасено
по давност, тъй като в периода след 29.05.2013 г. не са предприемани валидни
изпълнителни действия.
При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от иска и
1
иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че горните суми са недължими като погасени по
давност. Претендират се разноски.
Ответникът “БАНКА ДСК“ АД, редовно уведомена, оспорва иска по
съображения, изложени в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от
ГПК.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Митова.
Ответното дружество поддържа заявените в писмения отговор
възражения в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител
– юрк. Б..
Ищецът депозира, чрез процесуален представител, писмени бележки в
срока, предоставен от съда.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание
чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Процесното вземане е съдебно установено с влязла в сила заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. По отношение на същото е приложима
общата пет годишна давност, установена в нормата на чл. 110 от ЗЗД/ в този
смисъл решение 118/07.07.2022 г. по гр.д. 4063/21 г. на Трето ГО на ВКС/,
съобразно нормата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД, относима към съдебно
установените вземания.
С оглед нормата на чл. 116 б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия по принудително изпълнение. Образуването на
изпълнително производство не е от кръга действия, които прекъсват
погасителната давност с оглед дадените задължителни разрешения в ТР
2/2015 г. на ОСГК на ВКС. Съобразно нормата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години изпълнителното производство се прекратява.
Това прекратяване се извършва по право, по силата на закона с факта на
изтичане на предвидения в него срок и без да е необходимо да се
предприемат нарочни действия в тази връзка. Това е установено и в т.10 от
Тълкувателно решение 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. За да се прекъсне
визираният в ГПК двугодишен срок е необходимо предприемане на
2
изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ като не
следва да се държи сметка дали прилагането му е изискано от взискателя или
е предприето по почин на ЧСИ при изпълнение на чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. В
цитираното вече ТР 2/2015 година са разграничени действията, извършвани в
рамките на инициирано изпълнително производство на такива с характер на
изпълнителни и действия, непритежаващи подобна характеристика.
Изпълнителните действия включват насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
С оглед данните по делото и съобразяване разрешенията на ТР 2/2015 г.
настоящият съдебен състав намира, че по повод издадения изпълнителен лист
е образувано изпълнително дело 3947/2013 г. при ЧСИ – М.Б.. Видно от
данните по него на 10.05.2013 г. на длъжника /настоящ ищец/ е изпратена
покана за доброволно изпълнение.
На същата дата е изпратено и запорно съобщение до работодателя на
длъжника – „Деко Груп“.
На 27.05.2013 г. са изпратени запорни съобщения до търговските банки,
осъществяващи банкова дейност на територията на страната.
На 11.06.2013 г. е изготвено уведомление за опис на недвижимо
имущество като на 28.06.2013 г. е съставен протокол за опис на недвижими
имущества, собственост на длъжника, касаещ ап. 62, находящ се в гр. София,
ж.к. ****, за който имот е изготвен и доклад за пазарна оценка, депозиран при
ЧСИ на 10.07.2013 г.
На същата дата е изготвен и втори протокол за опис, касаещ недвижим
имот, собственост на настоящия ищец – ап. 55, находящ се в гр. София, ж.к.
****, за който имот е изготвен и доклад за пазарна оценка, депозиран при
ЧСИ на 09.07.2013 г.
По изпълнителното дело са приложени два акта на ЧСИ от 20.08.2013 г.,
удостоверяващи поставени обявления за публична продан на гореописаните
два недвижими имота на длъжника, които са с начален срок 30.08.2013 г. и
краен такъв 30.09.2013 г.
3
Приложени по делото са и самите две уведомления от 20.08.2013 г.
Тези две публични продани са обявени за нестанали и по повод молба
на взискателя от 15.10.2013 г.
Насрочени са втори публични продани и за двата недвижими имота,
видно от приложените уведомления, които са с начален срок 05.11.2013 г. –
05.12.2013 г.
На 12.03.2014 г. е изготвен нов доклад за пазарна стойност на ап. 62,
находящ се в гр. София, ж.к. ****.
По отношение на двата, описани по-горе, имота с обявления от
12.03.2014 г. са обявени поредни публични продани, които да започнат от
24.03.2014 г. до 24.04.2014 г.
По отношение на двата, описани по-горе, имота с обявления от
16.05.2014 г. са обявени поредни публични продани, които да започнат от
26.05.2014 г. до 26.06.2014 г.
С протокол от 27.06.2014 г. за купувач на имота, находящ,
представляващ ап. 62, находящ се в гр. София, ж.к. **** е обявена Г.А., за
което на 22.08.2014 г. е изготвено постановление за възлагане, вписано в
Служба по вписванията, София.
С молба от 23.09.2014 г. взискателят е поискал от ЧСИ да се наложи
възбрана върху ПИ, пл. № 18, парцел 17, местност „Зона Б24, собственост на
длъжника
С молба от 13.11.2014 г. взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор
върху всички банкови сметки, открити на името на длъжника в „ПИБ“ АД.
С молба от 03.11.2016 г. взискателят е поискал от ЧСИ да бъде
насрочена публична продан по отношение на ап. 55, находящ се в гр. София,
ж.к. ****.
По отношение на горните молби, по изпълнителното дело няма данни да
са предприети действия от страна на ЧСИ.
С молба от 14.08.2018 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши
справка в регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ за сметки на
длъжника и съответно налагане на запори по тях.
На 16.08.2018 г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк
4
България“ АД.
На 20.05.2019 г. е депозирана нова молба от взискателя с искане за
справка за налични банкови сметки на длъжника респ. налични МПС-та и
налагане на запори върху тях.
На 20.07.2022 г. е постъпила поредна молба от взискателя с искане за
извършване на справки и налагане на запори.
На 30.01.2023 г. по искане на взискателя с протокол е върнат оригинала
от изпълнителния лист.
Въз основа на върнатия изпълнителен лист с молба от 10.02.2023 г. е
образувано изп. дело 616/2023 г. по описа на ЧСИ – Б..
С искане за вписване на възбрана от 20.02.2023 г. е вписана възбрана по
отношение на ап. 55, находящ се в гр. София, ж.к. ****.
На същата дата са изпратени и запорни съобщения до търговски банки,
осъществяващи банкова дейност на територията на страната.
На 14.03.2023 г. е изготвен протокол за опис на недвижими имущества,
касаещ ап. 55, находящ се в гр. София, ж.к. **** като за същия е изготвен и
доклад за пазарна оценка на 16.03.2023 г.
Съобразно ТР 3/2020 г. на ОСТГК на ВКС погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, каквото е първото сочено
изпълнително производство. За него давността е започнала да тече от
26.06.2015 г. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, а искането да
бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение /т.10 от ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед
данните по изп. дело 3947/2013 г., настоящият съдебен състав намира, че
последното валидно извършено изпълнително действие е депозираната молба
на взискателя за запор върху банкови сметки и МПС-та на длъжника от
20.05.2019 г., от която дата е започнал да тече нов давностен срок. Съгласно
5
нормата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД при съдебно установени вземания новата
давност е винаги 5 години т.е. същата би изтекла с оглед правилата за броене
на срокове, установени в чл. 72 от ЗЗД на 20.05.2024 г. Съвсем отделен
въпрос е че тази давност е била прекъсната с факта на образуваното ново
изпълнително производство на 10.02.2023 г., поради което настоящият
съдебен състав намира, че не е изтекла релевантната погасителна давност по
отношение на вземанията, обективирани в процесния изпълнителен лист.
При липсата на други ангажирани от страните доказателства съдът
намира, че искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника
се следват разноски в размер на 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
съобразно посоченото в списъка по чл. 80 от ГПК /стр. 52 в делото/.
Водим от горното Софийски градски съд, I-19 състав:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Т. И. Т., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ж.к. **** – адв. П. Х. с правно основание чл. 439 ал.1 от
ГПК срещу “БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 за признаване за установено, че
Т. И. Т. не дължи на „Банка ДСК“ АД сумата от 221 160, 30 лв. – главница,
сумата от 28 431, 28 лв. – лихва в периода 19.04.2011 г. – 12.07.2012 г., сумата
от 16 774, 60 лв. – наказателна лихва в периода 16.10.2011 г. – 12.07.2012 г.,
сумата от 1 360, 13 лв. – заемни такси, предмет на изпълнителен лист от
28.03.2013 г., издаден по гр.д. 33 953/2012 г. на СРС, 73 състав като погасени
по давност като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. И. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к.
**** – адв. П. Х. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на “БАНКА
ДСК“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19 сумата от 200 /двеста/ лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
6
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7