Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3655 18.12.2019
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
шести декември Година
2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 8688 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявените от П.С.К. против ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ на МВР и изменени в открито съдебно заседание искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 448,78 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за 202,49 часа извънреден труд, положен от ищеца
през периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 143,41 лв.,
представляваща сборна лихва за забава върху отделните месечни вземания, дължима
от изпадането в забава за всяко вземане до предявяването на иска, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по
делото. Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд
на длъжността „******“ в група „ПГАСД“ на сектор „ПБС на Летище Бургас“ към РД
ПБЗН – Бургас, както и на длъжността „*****“ в група „ПГСД“ на сектор „ПБЗН на
Летище Бургас“ към РД ПБЗН – Бургас, като е работил на 24-часови смени по
график, отчитани на тримесечие. Твърди също така, че след
преизчисляване на положения от него през процесния период нощен труд към дневен
с коефициент 1,143 се получава разлика от 202,49 часа (след направеното
изменение на иска в съдебно заседание), за която му се следва възнаграждение за
извънреден труд в размер на 1 448,78
лв.
(след направеното изменение в размера на иска), което не му е заплатено от
ответника. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца,
който поддържа иска,
ангажирани са доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР, а
акцесорните искове са с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са
допустими.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение
с ответника, като е заемал посочената в исковата молба длъжност, както и че е
изпълнявал служебните си задължения на 24-часови смени, съгласно графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано. Твърди обаче, че съгласно 187,
ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните
служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца
празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение.
Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд
през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният
нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в
дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че
не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен
труд му е бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да
бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско
възнаграждение. В
съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника, но с
писмена молба е заявено поддържане на отговора и направените с него оспорвания,
представени са писмени доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните не се спори, а това се установява и от представените от ответника
писмени доказателства, че през процесния период страните са били в служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд на посочените в
исковата молба длъжности.
Не
се спори също така, че ищецът е полагал труд на 24-часови смени по график, при
сумирано отчитане на работното време на тримесечие.
Видно от заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, през периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019
г. ищецът е положил общо 1416 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент
1,143 възлизат на 1618,49 часа дневен труд. Вещото лице е посочило, че
разликата между преизчисления и реално положения от ищеца нощен труд възлиза на
202,49 часа, за които се дължи допълнително възнаграждение за извънреден труд в
размер на 1 448,78 лв. Видно е също така от експертизата, че сборът на
лихвите за забава върху дължимите от ответника суми за допълнително
възнаграждение за извънреден труд, дължими за периодите от изпадането в забава
за отделните вземания до предявяването на иска, е в размер на 143,41 лв.
Съдът намира, че заключението на
вещото лице е обективно и безпристрастно, като страните не са го оспорили,
поради което следва да бъде кредитирано.
По делото са представени от страна на
ответника множество писмени документи – протоколи за отчитане на работното
време между 22,00 ч. и 06,00 ч. и платежни бележки, които са използвани от
вещото лице при изготвяне на заключението, поради което съдът не следва да ги
обсъжда отделно от него.
При така ангажираните доказателства,
от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.),
брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 1
от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3
предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е
предвидено, че за служителите,
работещи на смени, работата извън
редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187,
ал. 9
от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период са
действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР
да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби
не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените
часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е
била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в
периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г., разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна
уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на
съответните норми на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че
в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
В чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
В случая от заключението на назначената по делото
експертиза се установи, че през процесния период ищецът е положил общо 1416
часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1618,49
часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 202,49 часа, за които се дължи
допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 448,78 лв. По
делото липсват твърдения и доказателства това допълнително възнаграждение да е
било платено от ответника на ищеца, което води до извода за основателност на
предявения иск за главницата и налага уважаването й в пълен размер.
Предвид забавата в плащането на
дължимото допълнително възнаграждение за съответните тримесечни отчетни
периоди, на осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение за
забавено плащане, считано от датите на изпадане в забава до датата на предявяване
на исковата молба – 11.10.2019 г., което е в общ размер от 143,41 лв., съгласно
заключението на вещото лице, поради което и акцесорният иск следва да бъде
уважен изцяло.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително
трудово възнаграждение, в полза на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 12.10.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Предвид уважаването на иска и на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
него разноски по делото, които са в размер на 500 лв. – платено адвокатско
възнаграждение. В случая адвокатското
възнаграждение надвишава минимума, определен в Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, но съдът намира, че същото не е прекомерно,
съответно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно,
тъй като делото не се характеризира с ниска фактическа и правна сложност, а освен това по твърдения на
процесуалния представител на ищеца в него са включени и пътните разходи на същия
за няколко посещения в гр. Бургас, тъй като същият упражнява дейност в гр.
Самоков. С оглед на това съдът счита, че адвокатското възнаграждение не е
прекомерно и не следва да бъде намалявано.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждането на исковете в общ размер от 107,95 лв., както и
платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице - 230 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. София, ул.
„Пиротска“ № 171А,
да заплати на П.С.К., ЕГН **********,***, сумата от 1 448,78 лв. (хиляда четиристотин
четиридесет и осем лв. и седемдесет и осем ст.), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 202,49 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения
от него нощен труд през периода 01.10.2016
г. - 30.09.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, сумата от 143,41
лв. (сто четиридесет и три лв. и четиридесет и една ст.), представляваща сборна
лихва за забава върху отделните вземания, дължима за периода 30.07.2017 г. – 11.10.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 448,78 лв., считано от
12.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 500,00 лв. (петстотин лв.), представляваща направените
от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР,
БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер
на 107,95 лв. (сто и седем лв. и деветдесет и пет ст.), както и разноски в
размер на 230,00 лв. (двеста и тридесет лв.) - платен хонорар на вещо лице.
Присъдените
суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка ***:
IBAN: ***,
BIC: ***,
„Банка ДСК” ЕАД
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
обявяването му на 18.12.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА