Р Е Ш Е Н И
Е № .....
гр.
Враца, 12 февруари
2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 06.02.2020
г. в състав:
Районен съдия: Иван И.
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното
от съдия И. гражданско дело № 4463 по описа за 2019
г. на Врачанския районен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба, подадена от А.И.К. с ЕГН ********** ***
срещу И.М.Б. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че на 09.10.2019
г. ответникът И.Б. извършил престъпление, от което пострадал ищеца А.К., а
именно ответникът нанесъл на ищеца по хулигански подбуди, при изпълнение на
служебните задължения на ищеца като полицай, лека телесна повреда, изразяваща
се в оток и кръвонасядане в областта на лява скула, оток на лицето вляво, ляво
рамо и първи пръст на лявата ръка и драскотина на първия пръст на дясната ръка,
вследствие на което ищецът търпял болка и страдание. След
деянието ищецът станал обект на подигравки както в обществото като цяло, така и
сред колегите си-полицаи, изпитвал срам и притеснения, включително при
изпълнение на служебните си задължения, свързани с опазването на обществения
ред, като тези отрицателни последици продължават и към настоящия момент. За
изпитваните от ищеца срам и притеснение допринесли обстоятелствата, при които
ответникът извършил деянието – неуважение към институцията полиция и пълно
незачитане към обществения ред в страната.
При тези фактически твърдения на ищеца същият отправя
искане до съда да осъди ответника да му заплати
сумата 3 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болка, страдание, притеснение и срам, за които е налице влязла в сила присъда
(споразумение по чл. 381 от НПК за прекратяване на наказателното производство)
по НОХ дело № 995/2019 г. по описа на Врачански районен съд, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на деянието – 09.10.2019 г. до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Предявеният иск е с
правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответникът И.Б.,
редовно призован за съдебното заседание на 06.02.2020 г., се явява лично и
признава иска, като предвид тежкото си финансово състояние моли при уважаване
на иска съдът да разсрочи изпълнението на съдебното решение.
Ищецът е поискал постановяването на решение при
признание на иска от страна на ответника И.Б.
на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, като е посочил
банкова сметка, ***.
Съдът намира, че са налице
процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу
ответника, посочени в чл. 237 от ГПК, а именно
ответникът е признал иска и своята отговорност лично в съдебно
заседание.
Предявения иск, с оглед и на
представените доказателства с исковата молба и с отговора по чл. 131 от ГПК на ответника И.Б., не противоречат на закона и добрите нрави,
нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради
което и срещу ответника следва да се постанови решение при признание на иска, с което да
се уважи предявения иск, без същото да се мотивира
по същество по аргумент на чл. 237, ал. 2 от ГПК.
Ищецът е направил
искане за присъждане на разноски, но не е представил доказателства за направени
такива, поради което искането е неоснователно.
По делото не е
внесена държавна такса в размер на 120,00 лв., тъй като ищецът е освободен от
внасянето й на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, като при този изход на
делото същата следва да бъде възложена в тежест на ответника на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК.
Съдът следва да се произнесе с
настоящото решение и по искането на ответника, направено в съдебно заседание на
06.02.2020 г., за разсрочване на изпълнението на присъденото вземане съгласно
чл. 241 от ГПК. Това си искане ответникът е основал на обстоятелството, че работи
на минимална работна заплата и не получава други доходи.
Въз основа на вписаното в
съдебния протокол изявление на ответника, имащо доказателствената стойност на
подписана от ответника декларация, съдът приема, че са налице предпоставките на
чл. 241, ал. 1 от ГПК за разсрочване изпълнението на присъденото с настоящото
решение вземане. При определяне размера на разсрочените вноски съдът намери, че
следва да разсрочи изпълнението на присъденото вземане за главница на равни
месечни вноски, всяка от които в размер на 300,00 лева (3 000,00 лева главница
делено на 10), платими на първо число на всеки месец, считано от влизане в сила
на настоящото решение до окончателното изплащане на тези задължения. Броят на
разсрочените вноски обаче не следва да се определя на 10, защото в тях е
включена и законната лихва, която ще изтече върху главницата до окончателното й
изплащане, която ответникът продължава да дължи на ищеца, защото разсрочването
само разсрочва на вноски принудителното изпълнение на процесното вземане, а не
внася промяна в материалноправните отношения на страните. Поради това не може
да бъде определен към настоящия момент и точния брой на разсрочените вноски. С
оглед на това броят им не следва да се определя, а разсрочването на признатите
с настоящото решение вземания за главница и законна лихва следва да се
осъществи на равни месечни вноски до окончателното изплащане на тези вземания.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД И.М.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на А.И.К. с ЕГН ********** ***, по следната банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка“ АД: IBAN ***, BIC: ***, сумата 3
000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка,
страдание, притеснение и срам, за които е налице влязла в сила присъда
(споразумение по чл. 381 от НПК за прекратяване на наказателното производство)
по НОХ дело № 995/2019 г. по описа на Врачански районен съд, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на деянието – 09.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК, изпълнението
на дължимите съгласно настоящото решение горепосочени вземания за главница и законна
лихва, на равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 300,00 лева, платими на всяко първо
число на всеки месец, считано от влизане в сила на настоящото решение до
окончателното изплащане на тези признати с него вземания.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК И.М.Б. с
ЕГН ********** *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд, сумата 120,00 лева- държавна такса по гр. дело № 4463/2019 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: