Р Е Ш Е Н И Е
№ 283
гр.Пловдив, 02.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 30.01.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
2624/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от „Терра кредит“ООД против решение № 3361/12.08.2019г. по гр.д.№
10659/2018г. на ПдРС, ХХІ гр.с., с което
по искове предявени от Д.Й.П. е признато за установено в отношенията между
страните, че подписан от тях договор за потребителски кредит от 29.12.2014г. е
недействителен на основание чл. 22, във вр. чл. 10, ал.1 от ЗПК и дружеството
жалбоподател е осъдено да заплати на въззиваемата сумата от 380 лева, като
такава получена без основание по повод на прогласения за недействителен договор
за потребителски кредит. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Акцентира се на това, че следвало
въззиваемата Д.П., в качеството й на ищец по първоинстанционното дело, е
следвало да конкретизира какви по вид суми включва сумата от общо 380 лева,
като в тази връзка се твърди, че в тази сума се включват и суми, платени по
застрахователен договор, който е самостоятелен спрямо договора за потребителски
кредит и недействителността на последния не обосновава недължимост на платените
застрахователни премии. Иска се отмяна на първоинстанционното решение.
От въззиваемата е подаден отговор, в който се
поддържа, че въззивната жалба е неоснователна, изложени са подробни доводи за това,
защо счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Първонистнационното
дело е образувано по искова молба от Д.Й.П. против „Терра кредит”ООД, с която
са предявени обективно съединени искове- установителен и осъдителен с правна
квалификация съответно по чл. чл.26, ал.1от ЗЗД, вр. чл. 22, чл. 5 и
чл.11 от ЗПК и по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че между
страните е подписан договор за потребителски кредит № 1039682/29.12.2014г., който
бил недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Шрифтът на текстовата част бил по-малък от 12. Липсвало посочване на
обща дължима сума; не били упоменати размерите на възнаградителната лихва и
ГПР. В нарушение на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК не били посочени условията за
прилагане на договорения лихвен процент от 40 %, както и разпределението на
лихвата при плащания във времето. В погасителния план не било конкретизирано
разпределението на вноските между дължимите суми. Стойността на договора била общо 656,16 лева,
от която, поради недействителността му, се дължало връщане само на
предоставения заем от 400 лева. Тъй като ищцата платила 780 лева, се иска
връщане на 380 лева.
От „Терра кредит”ООД не е подаден отговор на исковата
молба в срока по чл.131 от ГПК. Подадена
е писмена молба за насроченото за 09.01.2019г. второ публично съдебно заседание
по гр.д.№ 10659/2018г. на ПдРС, ХХІ гр.с., с която исковете се оспорват като
неоснователни. Заявено е и възражение за нередовност на исковата молба поради
липсата на разграничение по видове на вземанията, включващи се в сумата от общо
380 лева. По- конкретно се сочи, че договорът за потребителски кредит е
застрахован, макар и не със застраховка за обезпечение на заем, а със
застраховка „Живот“. Застрахователният договор бил самостоятелен спрямо
договора за потребителски кредит и платените застрахователни премии били
дължими независимо от евентуалната недействителност на договора за
потребителски кредит.
Безспорно между страните е, че същите са подписали
горепосочения договор за потребителски кредит № 1039682/29.12.2014г.. По
първоинстанционното дело делото е прието изготвено от инж.А. К. заключение по
СТЕ, от което се установява, че размерът на шрифта навсякъде в договора е 9
pt.. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт- не по-малък от 12. Също така, съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
договорът за потребителски кредит е недействителен. При това положение е
безпредметно да бъде обсъждано, дали са спазени всички останали изисквания на
закона относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, като
категорично следва да се приеме, че сключеният между страните договор е
недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По
първоинстанционното дело са приети и основно и допълнително заключения по ССЕ,
изготвено от вещо лице В. Ш. От основното заключение се установява, че в
счетоводството на дружеството- жалбоподател са осчетоводени плащания по
договора за потребителски кредит в размер от общо 385 лева, като последните две
плащания в размер съответно от 70 лева и 35 лева са от дати 29.07.2016г. и
29.12.2016г.. От допълнителното заключение се потвърждава, че от дружеството не
са осчетоводени други плащания. На л.68 по първоинстанционното дело е налице
подписано от страните на 22.07.2016г. споразумение, в което е отразено, че към
онзи момент въззиваемата е била платила общо 605 лева. Очевидно счетоводството
на дружеството не е водено редовно при положение, че не са осчетоводени
плащанията, извършени до 22.07.2016г. и включени в посочената сума от 605 лева.
Като прибавим към тази сума последващите плащания от 29.07.2016г. и
29.12.2016г. в общ размер от 105 лева, се получава сума в размер от 710 лева.
Приети са и две разписки, изходящи от дружеството- жалбоподател, за платени на
17.11.2016г. и на 28.11.2016г. по 35 лева. Общият размер на плащанията е 780
лева, колкото е приет и от първоинстанционният съд.
Чистата стойност на кредита е в размер от 400 лева,
поради което в мотивите към обжалваното решение е прието, че недължимо платена
се явява сумата от 380 лева. Както беше посочено по- горе, и в подадената по
делото на ПдРС молба от „Терра кредит”ООД, и във въззивната жалба се поддържа,
че са плащани застрахователни премии, които са дължими, като техният размер се
явява разлика между сумата от 380 лева и платените, съгласно основното заключение
на в.л.В. Ш., възнаградителни лихви в размер от 39,68 лева. Видно от
съдържанието на договор за потребителски кредит № 1039682/29.12.2014г.,
съгласно чл.2, изр. Последното, вр. с преамбюла на договора, въззиваемата Д.П.
се е задължила да заплати такса застраховка в размер от 15 % месечно от
стойността на главницата. В погасителния план са отразени 24 седмични вноски за
застраховка в размер от по 9,02 лева или общо 216,48 лева. Разликата между 380
лева и 39,68 лева е равна на 340,32 лева. Следователно разликата между 340,32
лева и 216,48 лева несъмнено подлежи на възстановяване от кредитодателя. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.“ При положение, че застрахователните
премии се включват в общия разход по кредита, то вземанията за същите не може
да се разглеждат като самостоятелни спрямо всички останали вземания по договора
за потребителски кредит и при недействителност на същия следва да останат в
тежест на кредитодателя, а, когато са платени от кредитополучателя, подлежат на
възстановяване. Всъщност, тъй като по делото не е представен договор за
застраховка, не е налице основание да се приеме, че на някакъв застраховател са
платени застрахователни премии и то именно в размера, посочен в погасителния
план. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като в полза
на пълномощника на въззиваемата, адв.Д.Б. бъде присъдено адв.възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА в минималния размер от 360 лева, с включен ДДС.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 3361/12.08.2019г. по гр.д.№
10659/2018г. на ПдРС, ХХІ гр.с., с което е признато за установено в отношенията между страните Д.Й.П., ЕГН: **********-
въззиваема в настоящето производство, и „Терра кредит” ООД, ЕИК: ****-
жалбоподател, че сключеният помежду им договор за потребителски кредит №
1039682/29.12.2014 г. е недействителен, на основание чл. 22, вр. с чл. 10, ал.
1 ЗПК, като „Терра кредит”ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, е осъдено да заплати на Д.Й.П., ЕГН: **********, с адрес:
***, сумата от 380 лева, получена без основание, във връзка с горепосочения недействителен
договор за потребителски кредит № 1039682/29.12.2014г., ведно със законната
лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда- 27.06.2018г. до окончателното
погасяване.
ОСЪЖДА „Терра
кредит” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, на
основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да заплати на адвокат Д.Г.Б.,***,
сумата от 360 лева- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на въззиваемата Д.Й.П. в настоящето въззивно производството.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: