Р Е Ш Е Н И Е
№ /18.05.2021
гр.П. 18.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
в публичното заседание на двадесети април
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
СПАРТАНСКА
при секретаря Анелия Докузова и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело №439 по описа
за 2020г.
и за да се произнесе съобрази следното:
Настоящото дело е образувано на основание постъпила ИМ
от В.Ц.П. от гр.Ч.Б.,чрез пълномощника
му адвокат Я.Д. от САК срещу *****гр.СС..
В ИМ ищецът твърди,че на 30.12.2019г.около 17.20ч.в гр.Ч.Б.
лек автомобил марка“******МОДЕЛ
*********КР,управляван от Б.д.к./У1/ се е движил по ул.“Б.М.“и в района срещу
дом №*,поради неспазване на необходимата дистанция застигнал и блъснал отзад
лек автомобил,марка “***с рег. №***, управляван от В.Ц.П./У2/.Твърди се,че в
резултат на удара ищецът /У2/ се е преобърнал отдясно извън платното и е
повредил тухлена ограда,а У1 застигнал и блъснал отзад лек автомобил марка“***“,
модел “****“,с рег.№***,управляван от П.П.С./У3/. Твърди
се,че при инцидента ищецът В.П. като
водач на лек автомобил марка „***“ с рег.****е пострадал,че за
местопроизшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№17/2019г.,в който са описани обстоятелствата и причините за инцидента. Ищецът
счита,че ПТП е настъпило изцяло поради противоправното
и виновно поведение на водача на лек автомобил марка“*****,с рег.№****, който
не е съобразил поведението си с правилата на чл.5 и на чл.20 ЗДП. Изложени са
твърдения,че след ПТП ищецът е откаран с екип на ЦСП в „УМБАЛ Д-р Г.с.“ЕАД гр.П.
в увредено общо състояние ,без спомен за случилото се,поради загуба на
съзнанието,приет е в ортопноично положение в легло,палпаторна болезненост в лява гръдна половина ,затруднено
дишане ,главоболие,охлузна рана в областта на лява глезенна става.Посочено е,че на ищеца е поставена
диагноза:1/гръдна травма,изразяваща се в контузия / натъртване на гръдния
кош;фрактури на 9-то и 10-то ребра вляво по предна аксиларна
линия,травматичен хемопневмоторакс/проникване на
въздух в лява гръдна половина/;увреждане на паренхима
на белия дроб –контузионни огнища двустранно в
белодробния паренхим;плеврален
излив,както и 2./ счупени предни зъби-отчупване на
част от коронките на първи горен ляв и първи горен десен зъби.В ИМ се твърди
,че с оглед тежестта на получените травматични увреждания,ищецът е приет в
болничното заведение за провеждане по спешност на животоспасяваща операция,като
подробно е описано извършеното лечение.Посочено е,че по време на болничния
престой е проведено и медикаментозно лечение,след което ищецът е изписан за
продължаващо домашно лечение с препоръка за щадящ режим,прием на обезболяващи и
дадени указания за ХДР.Твърди се,че получените
при ПТП травматични увреждания са причинили болки и страдания на ищеца със значителен интензитет през първите 1,5-2
месеца след инцидента ,като общият възстановителен период е продължил 5-6
месеца ,че в резултат на нараняванията
ищецът бил в невъзможност да изпълнява
обикновени битови потребности като тоалет,хранене,обличане,за което е бил
подпомаган от своите близки. Посочено е,че същият е изпитвал непрестанни остри болки ,засилващи се при
най-леко движение –помръдване,хранене,дишане,кашляне/кихане,че получените
травми са били толкова тежки,в частност пневмоторакса,който
представлява разстройство на здравето,временно опасно за живота ,като само
навременната лекарска намеса е предотвратила летален изход.Твърди се,че ищецът
е водил активен начин на живот,а ПТП е довело до насилствено ограничаване на
неговата социална и делнична ангажираност ,че инцидентът се е отразил негативно
и на емоционалното състояние на ищеца,който е станал тревожен,неспокоен,леко
раздразним ,чувствал се потиснат ,в тежест на близки и роднини ,загубил е съня
си,изпитвал е страх от силни звуци и автомобили,че тези душевни страдания ще
съпътстват ищеца до края на живота му. Твърди се,че след като водачът на лек
автомобил *** с рег.№**** няма валидно сключена задължителна
застраховка“Гражданска отговорност“ е налице хипотезата на чл.519 т.1 КЗ за
ангажиране отговорността на *****за репариране на вредите,причинени от ПТП.В ИМ
е посочено,че ищецът е сезирал ГФ с претенция за изплащане на обезщетение
вх.№24-01-116/28.02.2020г.на осн.чл.519 КЗ с претенция
за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
100 000лв.,че с писмо изх.№24-01-116/28.05.2020г.ищецът е уведомен,че УС
на ГФ е взел решение ,с което е отказано изплащане на обезщетение по
щетата.Ищецът счита,че този отказ е неоснователен. В заключение ищецът моли
съда да постанови решение,с което да бъде осъден ответника да му заплати
обезщетение в размер на сумата 60 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и
страдания,ведно със законна лихва върху сумата считано от 28.05.2020г./датата на постановения
отказ от ГФ /до окончателното й изплащане.Претендират се и направените по
делото разноски.В съдебното заседание на 20.04.2021г.на което бе даден по
същество,ищецът и неговият пълномощник не се явиха,депозирана е молба за
разглеждане делото в тяхно отсъствие,с която моли съда да уважи изцяло
предявения иск като основателен и доказан.На осн.чл.38
ал.2 ЗА пълномощникът на ищеца претендира да му бъде присъдено адвокатско
възнаграждение.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника –*****гр.СС.,чрез юрисконсулт Т.М..
С отговора е взето становище,че не е налице основание за ангажиране
отговорността на ГФ,тъй като липсва фактическият състав на риска “Гражданска
отговорност“,с оглед механизма,обстоятелствата и причините за настъпване на
ПТП. Твърди се,че няма влязла в сила присъда или друг съдебен или
административен акт,не е установено твърдяното деяние в причинна връзка с конкретните вреди
,посочени в исковата молба.Оспорват се твърденията в ИМ за наличие на противоправно поведение на водач на незастраховано МПС и
причинна връзка с вредите ,че не е налице акт със задължителна сила по чл.300 ГПК относно това дали е извършено посоченото в ИМ деяние ,неговата противоправност и виновността на конкретно лице,при
положение,че се твърди извършено деяние,представляващо престъпление от общ
характер,обхващащо в състава си нарушения на правилата за движение.
Алтернативно,в случай,че съдът приeме искът за основателен е направено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който
е пътувал в увреденото МПС,без да постави задължителния предпазен колан,което е
в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда,нарушение на чл.137а от ЗДП. С отговора се оспорва
претенцията за неимуществени вреди по размер ,като са изложени доводи,че искът
е прекомерно завишен с оглед критерия за справедливост, съществуващите в
страната икономически условия, стандарта на живот и трайната практика за 2016г.,като в тази
насока е цитирана практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК,както и ППВС №4/1968г.С
отговора на основание чл.219 ал.1 ГПК е направено искане да бъдат конституирани
като трети лица-помагачи на страната на *****наследниците на посочения за
виновен за процесното ПТП водач-Б.д.к.. Изложени са
доводи,че *****има интерес от привличането на прекия и непосредствен причинител
на вредите от процесното
ПТП,респ.на неговите наследници ,с цел обвързване от доказателствената сила на
мотивите при евентуално осъдително решение
срещу Фонда,съгласно разпоредбата на чл.558 ал.7 КЗ.В съдебното
заседание на 20.04.2021г.ответникът ГФ гр.СС. чрез своя пълномощник адвокат В.К.,преупълномощен от адвокат Н.И. взема становище,че искът е
неоснователен и недоказан ,поради което моли съда да бъде отхвърлен,като се
поддържат доводите в депозирания писмен отговор. Подробни съображения в тази
насока са изложени в депозираната от адвокат К.писмена защита.Претендират се и
направените по делото разноски, съобразно чл.78 т.8 ГПК.
Окръжният съд като
прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Предмет на разглеждане в
настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.519 ал.1 КЗ във вр. чл.557 ал.1,т.2 ,б“*“ КЗ вр.с чл.45 ЗЗД.Претендира се обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.,вследствие непозволено
увреждане -ПТП,станало на 30.12.2019г.в гр.Ч.Б. ,при което на ищеца са
причинени травматични увреждания ,а виновният водач Б.д.к./починал/ не е имал сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност"на управлявания от него лек автомобил , марка *** с рег.№**** към датата на
ПТП-30.12.2019г.Върху сумата се претендира и законна лихва, считано от
28.05.2020г.датата на отказа на ГФ до окончателното й изплащане .
Така предявеният иск е
допустим. Съгласно
чл.558 ал.5 от КЗ увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане
пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил
в срока по чл.496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно
с размера на определеното обезщетение, като се прилага
и чл.380.Разпоредбата е аналогична на чл.498 ал.3 КЗ.С цитираната норма е въведена допълнителна,
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
Гаранционния фонд, който предвижда изтичането на тримесечен срок от сезирането
на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно
обезщетение.За да е допустима и да се приеме за разглеждане претенцията по чл. 519
във вр.чл.558 ал.5 вр.чл.557
ал.1 от КЗ, е необходимо ищецът да удостовери,че е сезирал застрахователя с
искане за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 ГПК и че
е изтекъл срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ, като същият не е платил, отказал е да
плати или увреденият не е съгласен с размера на обезщетението. В този смисъл е
определение на ВКС № 165 от 24.03.2017
г.по ч.т.д.№ 306/2017 г., II т. о., ТК.В конкретната хипотеза горепосочените
предпоставки са налице . Преди
завеждане на исковата молба,на 28.02.2020г. ищецът В.П. е депозирал пред *****гр.СС.
претенция за изплащане на обезщетение в размер на 100 000лв.за претърпени
неимуществени вреди като увредено лице,в
резултат на ПТП станало на 30.12.2019г.в гр.Ч.Б.,от действия на
водач,управлявал лек автомобил марка „***“, модел “А8“ с рег.№ЕН6463 без валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.Претенцията е с вх.№24-01-116/28.02. 2020г. и по нея е
образувана щета №20210066/28.02.2020г.С писмо от 28.05. 2020г.ищецът е
уведомен,че УС на ГФ е отказал изплащане
на обезщетение , поради непредставяне на доказателства за резултата от
образуваното ДП,копие на автотехническа и съдебно медицинска експертиза и
др.документи.Изтекъл е и тримесечният срок от сезирането на ГФ,доколкото ИМ е постъпила в съда на 11.06.2020г.
Безспорно между страните
е с оглед представения и неоспорен от ответника констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №17/2019г., изготвен от служител при РУ Ч.Б. ,че на 30.12.2019г.около
17.20 часа в гр.Ч.Б. на ул.“Б.М.“ срещу дом №** е станало ПТП,при което лек автомобил ,марка „***“
с рег.№****,управляван от Б.д.к. /У1/поради неспазване на необходимата
дистанция,застига и блъска отзад лек автомобил ,марка „***“,модел „***“, управляван
от ищеца В.Ц.П./У2/,който автомобил се преобръща от дясно извън пътното платно и поврежда тухлена ограда,след което
У1 /лек автомобил „**“/ застига и блъска отзад лек автомобил марка „***“,модел
„****“ с рег.№ЕН *****,управляван от П.П.С./У3/.При
станалото на 30.12.2019г. ПТП водачът на л.а.“**“ Б.д.к. е починал,а на ищеца В.П.
са причинени травматични увреждания-фрактури на девето и десето ребро в
ляво,съгласно протокола за ПТП.В същия е отразено,че Б.К./У1/ , съгласно
протокол за химическа експертиза е бил с 2,52 промила алкохол.
Безспорно от
представената епикриза от клиниката по хирургия,отделение
по гръдна хирургия към „УМБАЛ д-р Г.с.“ЕАД гр.П. се установява,че след претърпяното
ПТП ищецът В.П. с екип на спешна помощ е
откаран в болницата,където е постъпил на 30.12.2019г.и е изписан на
06.01.2020г.,проведено му е оперативно лечение с окончателна
диагноза:Травматичен хемопневмоторакс,без открита
рана в гръдната кухина, състояние след торакоцентеза
в ляво,Скарификация на плеврата.Дренаж І.
От представеното
медицинско удостоверение за пред съда
№49/2020г., изд.от д-р Д.Д. на 06.02.2020г.е
видно,че на ищеца В.П. са причинени следните травматични увреждания:гръдна
травма,изразяваща се в контузия/натъртване на гръдния кош/,счупване на две
ребра в ляво с увреждане на паренхима на белия дроб и
проникване на въздух в лявата гръдна кухина /пневмоторакс/.Посочено
е,че проникването на въздух в лявата гръдна кухина /пневмоторакс
/е довело до временно опасно за живота разстройство на здравето,а счупването на
две ребра представлява разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.
Няма спор,че за станалото
на 30.12.2019г. ПТП е образувано досъдебно производство № Д-256/2019г.по описа
на Окръжна прокуратура П. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343
ал.1,б.“в“ във вр.чл.342 ал.1 НК.С постановление на
прокурор от ОП П. от 05.03.2021г./л.163-164/ наказателното производство по ДП №Д-256/2019г.е
прекратено,като в същото е отразено,че виновен за ПТП е водачът на лек
автомобил „***“ с рег.№ЕН 6463КР Б.д.к.,който е починал вследствие на това ПТП.
Видно от писмото на ОП П. това
постановление е обжалвано пред Апелативна
прокуратура В.Търново и не е влязло в сила .
Не е спорно с оглед
отразеното в констативния протокол за ПТП №17/2019г.,а и съобразно извършената
служебна справка в публичния регистър на ГФ,че лек автомобил марка „**“,модел“**“ с рег.№***,управляван от
посочения за виновен водач Б. К.към момента на настъпване на ПТП-30.12.2019г. не
е имал валидно сключена застраховка „**************“.
Безспорно е също така ,че
първоначално на основание чл.219 ал.1 ГПК като трето лице-помагач на страната
на ответника ГФ бе конституирана Л.Б.Г.,наследник на Б.К.,починал на
30.12.2019г. Впоследствие с определение
на ПОС №260409/19.11.2020г. на осн.чл.219 ал.2, предл.второ от ГПК не е допуснато привличането на Л.Б.Г.
като трето лице помагач на страната на ответника,тъй като същата няма постоянен
адрес *** или живее в чужбина.Това определение на ПОС е потвърдено с
определение на ВТАС №91 от 01.03.2021г.по в.ч.гр. д. №53/2021г. и е влязло в
сила.
Спорни в
настоящото производство са въпросите налице ли са предпоставките на чл.519 ал.1 КЗ във вр.с
чл.558 ал.5 КЗ за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд, явява ли се
ищецът увредено лице, спрямо което ГФ дължи обезщетение,претърпял ли е същият
описаните в ИМ неимуществени вреди и какъв е размера на същите.
За изясняване на обстоятелствата по делото са
събрани гласни доказателства, приети са съдебно –медицинска и автотехническа
експертизи.
От показанията на свидетелката Р.В.П.,майка на
ищеца се установява,че на 30.12.2019г.дъщеря й се
е обадила около 18.10ч.и й е съобщила за
станалата катастрофа на територията на гр.Ч.Б.,като е разбрала,че синът й В. е
закаран в Бърза помощ П..Същата посочва, че заедно със съпруга й са отишли в
спешното отделение в гр.П.,като синът й е бил на носилка и на системи,правен му
е скенер,след което са отишли в отделението при него и той е споделил,че всичко
го боли и няма спомен за случилото,като лекарите са я уведомили,че има два
счупени зъба,голям хематом на главата и две счупени ребра,установена е и
течност в белия дроб , след което синът й е вкаран за операция по спешност,като
преди това е повръщал бяло-червена течност.Свидетелката установява,че синът й е
изписан на 06.01.2020г.за домашно лечение,че през цялото време,докато е бил в
болницата е бил с дренаж,откъдето е излизала течността от белите дробове,а след
изписването му от болницата ,в домашни условия 10 дни са му поставяни
инжекции-антибиотик и медикамент за разреждане на кръвта.Р.П. твърди,че синът й
е бил много променен след катастрофата,имал е множество натъртвания на гръдния
кош,като няма ясен спомен как е станала катастрофата, споделял е,че на мястото
на катастрофата е имало легнал полицай,карали са бавно ,а заедно със сина й е
пътувал и другият свидетел.Същата установява,че синът й е бил студент
задочно,но поради случилото се е прекъснал обучението си за известно време,след
което е дошла пандемията,че след катастрофата синът й се е затворил в себе
си,дълго време не е шофирал,не е поддържал контакти с приятели, не е излизал и като
последица изкарва по-тежко настинките с по-обострена
и засилена кашлица.Свидетелката посочва,че синът й се е оплаквал от болки повече от месец,усещал
е болка при всяко движение на гръдния кош,в началото е бил трудноподвижен и тя си е взела отпуск,за да се грижи за
него,трябвало е да го водят при личния лекар за поставяне на инжекции,а след
катастрофата е станал по-затворен и по-малко общува с хората.
От показанията на
свидетеля И.И.К. се установява,че той е бил в
колата,заедно с В.,возил се е на предната седалка до шофьора , като двамата са
се прибирали от П.,а катастрофата е станала в гр.Ч.Б.,в V-ти квартал,циганския
квартал на града.Свидетелят посочва,че са карали бавно и в един момент се е
озовал надолу с главата,нещо топло се е стичало по лицето му, излязъл е от
колата и е видял,че тя е по таван,след което веднага е отишъл да помогне
на В.,като го е извадил от колата.Същият
твърди,че В. е дошъл в съзнание ,след като вече е бил извън автомобила и е
питал свидетеля какво е станало,след което е дошла полиция, линейка, пожарна. Свидетелят
посочва,че по-късно са разбрали,че този,който ги е блъснал е починал ,като твърди,че
тогава В. със сигурност е бил с колан, че той лично е откопчал колана му,за
да може да го извади от автомобила,като
преди това е откопчал и собствения си колан.Свидетелят посочва,че след това
двамата с В. с линейка са докарани в П.,а В. му е казвал,че много го боли ,като
знае,че му е правена операция, имал е хематоми по тялото, в болницата са лежали
на съседни легла и е видял, че от едната
му страна стърчи маркуч.Същият посочва,че са пътували с колата на В.,джип ***, В.
е карал с не повече от 30 км.,като пред тях се движил друг автомобил в същата
посока и впоследствие е разбрал , че след удара на техния автомобил е ударен и
втория автомобил,но не го е видял,като техният автомобил е бил обърнат по таван
и се е забил в ограда.Свидетелят посочва,че уврежданията са в лявата част на
автомобила ***,а ПТП-то е станало в тъмната част на денонощието,в полуздрач,на
пътното платно е имало осветление,а В.е карал на къси светлини.Същият твърди,че
не е рязал колана и няма спомен коланът да е бил блокиран,че се е наложило 3 или
4 пъти да влиза в колата,за да извади В. от автомобила,като няма спомен дали са
се отворили въздушните възглавници.
От показанията на
свидетеля П.П.С. се установява,че на
30.12.2019г.заедно със свой приятел са били в с.Рупци,за да играят карти и са
тръгнали около 16.30ч.На връщане,влизайки в V-ти квартал на гр.Ч.Б. е карал с
около 30 км./ч. и на половината от пътя е чул силен удар,като е ударена колата
зад него-Джип „***“,който се е обърнал по таван,след което .. го е настигнало и
го е блъснало отзад.Свидетелят посочва,че не се е чувствал добре,както и
неговия приятел Иван,че задната част на колата му е отишла почти до предната
част на колата,че собственият му
автомобил не е ставал за нищо и му е платена застраховката.Същият
твърди,че много хора са се притекли на помощ,че той самият се е чувствал зле,губил е съзнание
,губят му се много неща,а водачът на …е бил много пиян,като от удара .. се е
запалило,а неговият приятел е извадил водача на ***то,който вече е бил
починал.Свидетелят посочва,че след ПТП-то и двете момчета в джипа“***“ са били много зле,някой е
викал „Помощ“,но не може да каже кой,че ако не е бил джипа,той и приятелят му са
щели да загинат.Същият твърди,че връщайки се от с.Рупци не е спирал никъде
,карал е с не повече от 30 км./ч. и след като е влязъл в града е чул удар,а
след това самият той е бил ударен.
От заключението на
приетата съдебно-медицинска експертиза,изготвена от ВЛ доцент д-р Д.Д.,което не е оспорено от страните и като компетентно и
обективно съдът възприема изцяло ,се установява,че в резултат на ПТП от 30.12.2019г.В.П.
е получил следните травматични увреждания:контузия/натъртване/на меките тъкани
на гръдния кош;счупване на две ребра в ляво по предна мишнична
/акскиларна линия/;увреждане на паренхима
на белия дроб с излив на кръв и проникване на въздух
в лявата гръдна кухина/травматичен хемопневмоторакс
/.Посочено е,че пострадалият е бил приет
в клиника по хирургия и опериран,направена му е гръдна операция, т.н.“торакоцентеза“,като след операцията състоянието му
постепенно се е подобрило и след 8 дни е изписан ,като е продължил лечението в
домашни амбулаторни условия.Съгласно експертизата контузията /натъртване/ само
на меките тъкани на гръдния кош води разстройство на здравето,временно и
неопасно за живота.Счупването на две ребра с оглед съдебно медицинската
практика също се приема за разстройство на здравето,временно и неопасно за
живота.Видно от заключението травматичният хемопневмоторакс
е създал реална опасност за живота на пострадалия,която опасност е
предотвратена с извършването на гръдната хирургична операция-торакоцентеза,като
това увреждане представлява разстройство на здравето,временно опасно за живота.
Според заключението,ВЛ не може с
категоричност да се произнесе по въпроса дали твърдяното от ищеца увреждане- „счупени предни зъби“е в
резултат на процесното ПТП или е с по-голяма давност .Посочено
е,че в представения „лист за преглед на пациент в спешно отделение“не е описано
такова травматично увреждане на зъбите,а съгласно удостоверението относно
прегледа в съдебна медицина,извършен на 06.02.2020г.,е установено отчупване на
малка част от коронките на първи горен ляв и първи горен десен зъби,но
доколкото този преглед е извършен на 06.02.2020г.,повече от месец след
инцидента,ВЛ посочва,че по морфологията /цветът на отчупените повърхности/ не може да се посочи тяхната давност.Според
ВЛ Д. между описаните травми и процесното ПТП е
налице пряка причинна връзка.Посочено е,че в резултат на получените травми
ищецът е търпял физически болки и страдания , които условно се разделят на
силни през първите 3-4 седмици след инцидента, средни през следващите един и
половина до два месеца и слаби за още един до един и половина до два месеца
.Травматичният хемопневмоторакс е създал опасност за
живота,продължила от момента на нанасяне на травмата до извършване на
операцията и още 3-4 денонощия след нея,като през първите 3-4 седмици ищецът е
имал силни болки и „пробождания“в гърдите ,особено при обръщане на тялото,опит
за ставане от леглото ,кашляне,дълбоко вдишване и през този период е имал нужда
от грижи като помощ за изправяне и водене до тоалетна,миене,хранене.На
поставените от ответника въпроси ВЛ е дало отговор,че съобразно статистическите
изследвания при поставени предпазни колани тежестта на травматичните увреждания
и смъртността от тях при ПТП е
по-ниска,употребата на предпазни колани води до намаляване на травмите у водача
и пътника до него до 50-60 %,но
наличието на закопчани предпазни колани не предотвратява травмите и смъртността
от тях.За да се даде отговор на въпроса дали ищецът е бил с предпазен колан ,ВЛ
е посочило,че по медицински данни това може да се установи само при наличие на
т.н. “контактен отпечатък“ под форма на охлузване и/или кръвонасядане,с
характерна ивицеста форма с ширина около 4 см.,локализирано на гърдите
и/или корема,в зависимост от това дали пътникът се вози на лява или дясна
седалка, съответно отпечатъкът е с посока от ляво рамо надолу и надясно или от
дясно рамо с посока надолу и наляво.Според ВЛ Д. в представените медицински
документи не са описани такива външни следи,които могат да се получат при
поставен предпазен колан,което не изключва възможността пострадалият да е бил с
такъв колан,тъй като подобни контактни отпечатъци се наблюдават при 3-4 % от
пострадалите с поставен колан,тези отпечатъци
под форма на кръвонасядания или охлузвания не
се нуждаят от някакво специално лечение,поради което и не се описват в
практиката на спешната помощ при живи лица и на трето място през есенно-зимния
сезон по-дебелите дрехи играят роля на защитна преграда и намаляват
възможността за поява на такива контактни отпечатъци от коланите по
кожата.Според ВЛ в случая е налице гръдна травма в лявата половина на гърдите в
областта на предна мишнична линия,която травма е
резултат от удар на гръдния кош в лявата
страна/врата/ на автомобила и за да получи тя е по-вероятно водачът да е бил
без предпазен колан.
От заключението на приетата
автотехническа експертиза,изготвена от ВЛ В.И. ,което не е оспорено от страните
и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло, се установява,че ПТП е
станало на 30.12. 2019г.около 17.20ч. в гр.Ч.Б. ,на ул.“Б.М.“,пред дом №9, като
участници в него са три автомобила,съответно „..“ с рег.№….., управляван от Б.д.к.,автомобил
„*** …. с рег. № ***,управляван от В.Ц.П.
и автомобил „*** ****“ с рег.№….,управляван
от П.П.С. ,като в резултат на настъпилото ПТП е
причинена смъртта на Б.К..От заключените на ВЛ и изготвената към него скица на
ПТП се установява,че произшествието се
състои в сблъсък между трите автомобила по следния механизъм:Автомобили *** и „***“
са се движили попътно в посока към гр.Ч.Б.,застигнати са попътно от движещ се
автомобил „***“,който първо се е ударил в автомобил „***“,а след това и в
автомобил “***“. Според експертизата до сблъсъка между трите автомобила ,л.а.“***“
се е движил със скорост 59,2 км/ч ,а автомобил „*** ****“попътно със
скорост 34,5 км/ч попътно след него,в
същата посока зад тях се е движил автомобил “****“ със скорост 128,8км/ч.Посочено е,че автомобил „***“
е застигнал автомобил „***“ и го е ударил в тилната част/позиция 27 от
приложение №1/,като при удара автомобил „***“е предал част от скоростта си на
движение на автомобил „***“,***то след удара се е отклонило на дясно към десния
банкет,ударило се е в стена на имот,изградена от бетон и тухли и се
преобърнало,след което се е установило в покой ,в което положение е намерено от разследващия орган.Автомобил „***“
е продължил своето транслационно движение
върху асфалтовата настилка,в който процес е загубил част от скоростта си
,настигнал е автомобил“***“ и го е ударил в тилната му част /позиция№24 от
приложение №1/,след удара двата автомобила са се отклонили на ляво спрямо
праволинейното си движение към левия край на платното за движение,след което са
се установили в покой,на местата на които са намерени от разследващия орган.Видно
от експертизата в материалите по делото не са намерени данни за причини от
техническо естество,които да са в причинна връзка с настъпилото ПТП.Според ВЛ И.
пътното платно в района на произшествието представлява прав пътен участък ,с
лек наклон на изкачване ,асфалтовата настилка е без разделителна линия,без
особености и неравности с описани размери на банкетите.Посочено е,че скоростта
на л.а. “***“ при първоначалния удар с „***“е 59,2 км./ч.,а след удара 80,6 км./ч.
Съобразно времето на ПТП –на 30.12.2019г.около 17.20ч.и метеорологичните
данни,че на тази дата слънцето е залязло около 17.00ч.,ВЛ е приело,че
автомобилите са се движили на къси светлини и видимостта на тримата водачи е
50,0м.Посочено е,че л.а.“***“ с рег.№*** фабрично е оборудван с предпазни
инерционни триточкови колани на предните и на задните седалки, като е описан
начинът на действие на предпазния колан
при внезапно или рязко спиране,както и при удар.
В устните
си обяснения в съдебното заседание на 23.03.2021г.ВЛ посочва,че водачът на
л.а.“***“ е ударил попътно движещите се автомобили, движил се със скорост 129 км/час ,която е несъобразена за
движение на МПС в населено място от една страна ,а от друга със скоростта при
спиране в зоната за видимост на късите светлини,като според ВЛ причината за
произшествието е субективна и се дължи на поведението на водача на л.а.“***“.ВЛ
посочва,че в протокола за оглед/намиращ се в ДП/ е отразено,че коланът на л.а. “***“е
блокиран,прибран към колоната,което е основание на експерта да приеме,че същият
не е бил поставен към момента на произшествието,като уточнява,че самият той не
е правил оглед на автомобилите.
При съвкупна
преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът приема,че са налице предпоставките на
чл.557 ал.1,т.2, б.“а“ във вр.чл.519 КЗ за ангажиране
отговорността на ответника *****гр.СС. и искът е доказан по основание.Установено
е виновно и противоправно поведение на водача на л.а.“****“
Б.К.,който е управлявал автомобила с несъобразена скорост 128,8 км/час за
населено място, в тъмната част на денонощието ,в нарушение правилата за
движение по пътищата,а и след употреба на алкохол,с концентрация на алкохол в
кръвта 2,52 промила.Независимо,че към датата на последното
съд.заседание,проведено на 20.04.2021г.,постановлението на ОП П. за
прекратяване на ДП №Д-256/2019г. не е влязло в сила,от събраните по делото
доказателства категорично се установява,че именно починалият водач Б.К. е виновен
за станалото на 30.12.2019г.в гр.Ч.Б. ПТП.От приетата автотехническа експертиза
се установява механизма,при който е станало ПТП и факта,че същото се дължи на
действията на водача на л.а.“****“,като констатациите на ВЛ изготвило
заключението са на база предоставените му материали по ДП и кореспондират с
описаната фактическа обстановка в постановлението за прекратяване на нак.производство на ОП П.,с показанията на
свидетелите-очевидци И.К. и П.С., както и с протокола за ПТП с пострадали лица
№17/2019г. Същият е съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения и представлява официален документ по смисъла на чл. 179
от ГПК,ползващ се с обвързваща формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление, както и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверително изявление. Образуваното ДП
№Д-256/2019г.по описа на ОП П.,което е прекратено , поради това,че виновният
водач е починал, е водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343
ал.1,б.“в“ във вр.с чл.342 ал.1,пр.3 НК, като няма
данни др.лица да са привлечени като обвиняеми за станалото ПТП. Неоснователни
са изложените в тази насока доводи в писмената защита на пълномощника на
ответника,че няма категорични доказателства за механизма на ПТП.
Съгласно чл.557 ал.1,т.2 ,б“а“ КЗ и чл.519 КЗ
Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС
обезщетения за неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания,причинени
на територията на Република България, от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.Ищецът е увредено лице,претърпяло травматични увреждания в
резултат на ПТП,станало на 30.12.2019г.,за което виновният водач Б.К. не е имал
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на управляваното от него МПС
„****“,с рег.№****.Най-сериозното увреждане е това на паренхима
на белия дроб с излив на кръв и проникване на въздух
в лявата гръдна кухина/травматичен хемопневмоторакс /,
представляващо разстройство на здравето ,временно опасно за живота, т.е. средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 НК.Ищецът Владислав П. е претърпял и
др.увреждания-контузия/натъртване/на меките тъкани на гръдния кош и счупване на
две ребра в ляво по предна мишнична/акскиларна линия/, всяко от които представлява разстройство
на здравето,временно и неопасно за живота или две леки телесни повреди по
смисъла на чл.130 НК. Установен е вредоносният резултат, вината на дееца,както
и наличието на причинна връзка между противоправното
деяние и увреждането на ищеца. Събраните по делото доказателства обуславят
извода,че претърпените от ищеца неимуществени вреди,изразяващи се в болки,
страдания и негативни емоционални изживявания от причинените травми са пряка
последица от станалото на 30.12.2019г.
ПТП.С оглед приетата медицинска експертиза , недоказано е твърдението на
ищеца,че освен горепосочените травми ищецът е получил и счупване на предни зъби
Съдът приема,че направеното от ответника ГФ гр.С. възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца,поради това,че е бил без предпазен колан не е категорично доказано.От
показанията на свидетеля И.К.,пътувал заедно с ищеца В.П. в управлявания от
последния л.а.“***“се установява,че както той,така и В.са били с поставени
предпазни колани,като след удара свидетелят е откопчал колана на Вда го извади от обърнатия по таван автомобил. Вещите лица
по приетите медицинска и автотехническа експертизи предполагат ,че по-вероятно
е при станалото ПТП ищецът да е бил без предпазен колан,но не са
категорични ,за да оборят депозираните в
тази насока свидетелски показания на свидетеля-очевидец на
катастрофата.Недоказано е твърдението на ответника,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат,
поради непоставяне на предпазен колан.Дори да се приеме,че
ищецът действително е бил без предпазен колан,при безспорни данни,че
автомобилът има фабрично поставени предпазни инерционни триточкови колани,както
на предните,така и на задните седалки,няма категорични данни ищецът да е спомогнал
за собственото си увреждане,респ. за увеличаване размера на вредите,както и категорични
доказателства ,че ако бе поставил предпазния колан не би претърпял
гореописаните травматични увреждания.Категорична е съдебната практика,изразена
в множество решения,че приносът на пострадалия следва да бъде
доказан по категоричен начин от страната, която
е направила възражение за съпричиняване,че е недопустимо приложението на чл. 51, ал.
2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице
не е доказан при условията на
пълно главно доказване, а е само предполагаем.В този смисъл са:решение
на ВКС №27/15.04.2015г.по т.д.№457/2014г.,ІІ т.о.;решение на ВКС №151 / 12.11. 2012г.по
т.д.№1140/2011г.,ІІт.о.В решение на ВКС
№99/08.10.2013г.по т.д. №44/2012г.,ІІ т.о. е прието,че само по себе
си и обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник в колата не е ползвал
обезопасителен колан не е достатъчно, за да бъде
приложен чл. 51, ал.2 ЗЗД,
а следва да бъдат ангажирани категорични доказателства, че настъпилите с оглед механизма на конкретното ПТП вреди, не биха
се появили, или биха били
в по- малък обем, ако пострадалият
е ползвал такъв предпазен колан.В конретната хипотеза не са ангажирани такива
доказателства от ответника,направил възражението за съпричиняване
и носещ доказателствена тежест за същото,че ако при станалото на
30.12.2019г.ПТП ищецът е бил с предпазен колан,не би претърпял посочените травматични
увреждания или същите биха били в по-малък обем.В този смисъл съдът приема,че
не следва да се прилага чл.51 ал.2 ЗЗД и дължимото на ищеца обезщетение не
следва да бъде намалявано ,поради съпричиняване.
При определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът съобрази вида и
характера на травматичните увреждания -една средна и две леки телесни
повреди,периода на търпените болки и страдания 5- 6 месеца,които са били
най-силни и с най-голям интензитет през първите 3-4 седмици ,когато ищецът е
имал болки и пробождания в гърдите при обръщане на тялото,опит за ставане
,кашляне ,дълбоко вдишване,в който период не е можел да се обслужва сам ,а за
него се е грижила майка му.Съдът съобрази,че най-сериозното увреждане-
получения травматичен хемопневмоторакс е създал
опасност за живота на ищеца през първите 3-4 денонощия след инцидента до
извършване на операцията.При определяне на обезщетението съдът съобрази,че в
резултат на станалото ПТП ищецът освен физическите болки е претърпял и
негативни емоционални изживявания,тъй като е станал по-затворен ,не е поддържал
контакти с приятелите си,дълго време не е шофирал,бил е студент задочно
обучение и за известен период по време на възстановителния процес от няколко
месеца е прекъснал обучението си ,а се
касае за млад човек на 25 години.С оглед критерия за справедливост,съгласно чл.52 ЗЗД, съдът приема,че обезщетение в
размер на 20 000лв. в достатъчна степен ще репарира претърпените от ищеца
неимуществени вреди,болки и страдания.За разликата до 60 000лв. искът е
неоснователен и следва да бъде
отхвърлен,тъй като според съда не са доказани вреди с такъв интензитет и претендираният размер е прекомерно завишен. Съгласно императивната норма на чл.558 ,ал.1,изр.2 КЗ лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват
и изплащат при спазване на чл.497.По силата на чл.497 ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати:
1.изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2.изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
В конкретната хипотеза от страна на ГФ е
налице отказ за изплащане на обезщетение и приложима е т.2 на цитираната
разпоредба,като срокът по чл.496 ал.1 е три месеца от датата на завеждане на
претенцията.Ищецът е сезирал Гаранционния фонд с искане за заплащане на
обезщетения с молба вх. №24-01-116 от 28.02.2020г.,а с писмо от 28.05.2020г.му
е отказано изплащане на обезщетение.Съобразявайки
горната разпоредба и като взе предвид, че тримесечният срок, определен в
разпоредбата на чл.
496, ал. 1 КЗ, изтича на 28.05.2020г.,съдът намира,че лихвата за забава
върху уважения размер на обезщетението следва да се присъди за претендирания от ищеца период от 28.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК от направените от ищеца разноски в
размер на 473 лв.депозити за ВЛ ответникът
му дължи деловодни разноски съобразно уважената част от иска в размер на 157,66
лв.От направените от ответника разноски общо в размер на 473лв.депозити за ВЛ на
осн.чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да му заплати разноски
, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 315,33лв.По компенсация, съобразно
уважената и отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответника
деловодни разноски в размер на 157,67лв.или 158лв.На ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78
ал.8 ГПК,тъй като е представляван от адвокат Н.И. и преупълномощения
от нея адвокат В.К.,а не от юрисконсулт.В представените адв.пълномощни
не е посочен размер на адв.възнаграждение,нито има
данни такова да е изплатено на адвокатите.
На осн.чл.78
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати ДТ
по сметка ПОС в размер на 800 лв.върху уважената част от иска.
Ищецът е представляван безплатно от
адвокат Я.Д. от САК и на осн.чл.38 ал.2 ЗА ,ГФ следва
да бъде осъден да заплати на пълномощника адвокатско възнаграждение в размер
на 1 130лв.,съобразно уважената
част от иска,изчислено съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата за мин.размери на адв. възнаграждения.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.557 ал.1,т.2 ,б.“а“ КЗ във вр.чл.519 ал.1 КЗ във вр.с
чл.45 и чл.52 ЗЗД *****гр.С.,ул.“Г. И.
„№. ет.. ДА ЗАПЛАТИ на В.Ц.П.,ЕГН ********** *** със
съдебен адрес ***,адвокат Я.Д. от САК сумата
20 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди , в резултат на травматични увреждания,вследствие на ПТП ,
станало на 30.12. 2019г.в гр. Ч.Б.,причинено от Б.д.к./починал на 30.12.2019г./при
управление на МПС без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“,ведно
със законна лихва върху сумата,считано от 28.05.2020г. до
окончателното й изплащане,като за разликата
до 60 000лв. ОТХВЪРЛЯ предявения
иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК В.Ц.П., ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***,адвокат Я.Д. от САК
ДА ЗАПЛАТИ на *****гр.С., ул.“Г.И.„№*,ет.* деловодни разноски по компенсация, съобразно
уважената и отхвърлената част от иска в размер на 158лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.6 ГПК *****гр.С.,
ул.“Г.И.„№* ,ет* ДА ЗАПЛАТИ по сметка П. Окръжен съд ДТ в
размер на 800 лв. върху уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата *****гр.СС.,
ул.“Г.И.„№*2 ,ет.* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Я.Д.Д.,ЕГН
********** *** адвокатско възнаграждение
за осъщественото безплатно процесуално представителство на В.Ц.П. по гр.д. №439/2020г.
по описа на ПОС в размер на 1 130лв.,съобразно уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: