№ 216
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000971 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за същото са две на брой жалби изходящи от „З.а.д. Д.Б.Ж. и
З.”АД, ЕИК ...., гр.С..
Едната е въззивна такава и е насочена против постановеното по т. дело
№ 75/2021 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение № 260257 от
08.07.2021 г. в частта, с която „З.а.д. Д.Б.Ж. и З.”АД, ЕИК ...., гр.С., Ж.К.
„Д.“, бул. „Г. М. Д.“ № 1 е осъдено да заплати на Г. К. Д., ЕГН **********,
гр.К. сумата от 60 000 лв. представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП на 01.11.2019 г. ведно
със законната лихва от 21.11.2019 г. до окончателното изплащане и сумата от
1829, 45 лв. за обезщетяване на причинените й имуществени вреди,
представляващи заплатени разходи за закупуване на лекарствени средства
ведно със законната лихва от 21.11.2019 г. до окончателното изплащане.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване
на друго отхвърлящо исковете в уважения размер, респ. намаляване на
присъдените обезщетение с произтичащите от тези искания последици
1
досежно разноските дължими за първоинстанционното производство.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Втората жалба е частна и с нея се обжалва постановеното по делото на
основание чл. 248 от ГПК определение № 260911 от 23.09.2021 г. , с което е
оставено без уважение искането на жалбоподателя постановеното по делото
решение да се измени в частта за разноските.
С него „З.а.д. Д.Б.Ж. и З.”АД, ЕИК ...., гр.С. е осъдено да заплати адв.
П.К. от САК, гр. К., ул. „С.“ № 6, офис 10 адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ в общ размер на 3 225,60 лв.
съразмерно с уважената част от исковете, а в полза на Държавата по бюджета
на съдебната власт сумата от 3 256,18 лв. разноски за производството пред Сз
ОС.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност на
определението, поискана е отмяната му и постановяване на друго, с което
първоинстанционното решение да се измени, като се намалят сумите, които
застрахователят е осъден да заплати за възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА и
за разноски в полза на бюджета на съдебната власт.
Насрещната страна изразява становище за неоснователността й.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 18.05.2020 г. в Казанлъшкия районен съд е постъпила изходяща от Г.
К. Д., ЕГН **********, гр.К. искова молба против „З.а.д. Д.Б.Ж. и З.”АД,
ЕИК .... гр.С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 01.11.2019 г., около
22, 25 ч. в гр. К. по бул. „К.А.Б.“ се движел лек автомобил „М. ...“, peг. № ......
Той бил управляван от Д.С.П.. На кръстовището с ул. „К.П.В.“ водачът му
нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пресичащата
булеварда на пешеходна пътека Г. К. Д.. Произшествието станало повод за
образуване на ДП № 1377/2019 г. по описа на РУ, гр. К. и пр. преписка №
4039/2019 г. по описа на РП, гр. К.. Твърди се, че причина за ПТП - то са
допуснати от П. нарушения на правилата за движение по пътищата.
Непосредствено след инцидента Д. била настанена в травматологията на
„МБАЛ Т.“ ЕООД, гр. С.З. с оплаквания от силна болка в дясна подбедрица и
2
невъзможност за стъпване на крайника. Направени й били нужните
изследвания, от които се установили фрактури в горна трета на диафизата на
фибулата и средна трета на диафизата на тибията. Било назначено
медикаментозно лечение, а на 06.11.2019 г. било извършено оперативно
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фабула При
същото било проникнато през пателарното сухожилие и под рьо контрол се
имплантирал интрамедурално тибиален пирон. Проксимално и дистално той
се фиксирал с винтове. На 09.11.2019 г. ищцата била изписана с
окончателната диагноза множествени счупвания на подбедрицата, закрито и с
препоръки за ХДР, превръзки през 3 дни и сваляне на конците на 14
следоперативен ден. Трябвало да ходи с 2 помощни средства 90 дни. Било
назначено медикаментозно лечение и два контролни прегледа в рамките на
месец. Издаден й бил болничен лист за 38 дни от 02.11.2019 г. до 09.12.2019 г.
На 25.11.2019 г. Г.Д. преминала преглед при общо практикуващ лекар
поради болка в подбедрицата, безсъние, напрегнатост и безпокойство.
Вследствие на оплакванията й била назначена медикаментозна терапия. Била
й поставена диагноза множествени счупвания на подбедрицата с
придружаващо заболяване - невротично разстройство.
На 17.12.2019 г. тя била прегледана от специалист ортопед-травматолог.
Той установил - наличието на оперативни цикатрикси в областта на коленната
става и медиалният малеол на подбедрицата, болезнено ограничени движения
в глезенната става в крайните фази, дорална флексия от 90 градуса. Поставена
й била диагноза множествени счупвания на подбедрицата статус пост
операционен. Назначена й била терапия - имобилизация за 60 дни, контролна
графия на 7 дни, крайника в елевация и било дадено мнение за удължаване на
временната нетрудоспособност с 30 дни.
По-надолу в молбата се сочи, че описаните травми били свързани с
изключително интензивни болки, които заедно с неудобствата и стресът
продължили през целия период на лечение, а и в процеса на възстановяване.
Споменава се също, че преди катастрофата ищцата била в добро
здравословно състояние, активна, дейна и напълно самостоятелна. След
инцидента животът й напълно се променил, нуждаела се постоянно от чужда
помощ и подкрепа на близките си, лишена била от възможността да води
обичайния си начин на живот. Наложило се продължително спазване на
3
леглови режим, като и към настоящия момент не се била възстановила
напълно.
Тежки наранявания и продължително лечение оказали и отрицателно
влияние върху психиката й. Тя започнала да страда от безсъние, напрегнатост
и безпокойство.
Освен физическите увреждания пътният инцидент се свързва и с
изживяване на силен стрес, който се отразил негативно на здравословното и
емоционалното й състояние и щял да остане за цял живот в нейното съзнание.
Споменава се също, че болките и дискомфортът в наранените области
продължавали и към момента на подаване на исковата молба.
Ищцата свързва инцидента не само с физически и душевни страдания,
но и с накърняване на нейната имуществена сфера. То се изразявало в
разходи за лекарства, закупуване на медицинско изделие /тибиален пирон
Екос Медика/ и платена потребителска такса за престой в МБАЛ „Т.“.
Общият размер на същите е определен на 1829, 45 лв., като е направена и
разбивка по отделни пера.
Всичко изложено се свързва с налачието на пряка причина връзка
между извършеното от Д. П. и претърпените от ищцата увреждания. Твърди
се, че са налице предпоставките за обезщетяване на същите от деликвента.
В тази връзка се твърди, че отговорността на виновния водач била
застрахована от ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ със срок на валидност от 16.06.2019 г. до 15.06.2020 г. и с оглед
разпоредбите на чл. 432 от КЗ дължимите обезщетения могат да се
претендират пряко от него.
По този повод се заявява, че ищцата предявила претенцията си за
изплащане на обезщетение пред „З.А.Д.Д.Б.Ж. и З.“ АД с писмо с от 21.11
2011 г. и представила всички документа, с които разполага. Била заведена
щета №0801-005187/2019-01, по която ответникът до момента на предявяване
на иска не се е произнесъл.
На тази база се прави извод за наличието на интерес от предявяване на
осъдителна претенция пред съда за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди.
С оглед на изложеното, в случая за ищцата е налице правен интерес да
предяви претенцията си за плащане пред съда.
4
Отправено е искане за осъждането на ответника да заплати на ищцата
сумата от 20 000 като част от общо дължимите 70 000 лв. за обезщетяване на
неимуществените вреди и сумата от 1829, 45 лв. за обезщетяване на
имуществените вреди. Тези суми се претендират ведно със законната лихва от
датата , на която застрахователят е уведомен за събитието - 21.11.2019 г.
В отговора ответното дружество е изразило становище за
неоснователност на исковете, като същевременно с това не е оспорило
съществуването на валидно застрахователно правоотношение.
Реално предмет на оспорване са обстоятелствата свързани с това са или
не са налице предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на
застрахованото лице. Твърди се за липсата на всички елементи обуславящи
пораждане на същата. Оспорен е описания в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП-то, като в тази връзка е посочено, че протоколът за ПТП
няма нужната материална доказателствена сила, защото съставителят му не е
присъствал на самото произшествие.
На тази база са оспорени твърденият за правомерно пресичане от
ищцата на пешеходна пътека и на зелен сигнал на светофара.
Оспорени са също твърденията за получени телесни увреждания
вследствие на произшествието и невротично разстройство, както и тези за
извършени имуществени разходи във връзка със лечението.
На тази база е оспорено и твърдението, че причина за произшествието е
поведението на застрахования водач, както и че има причинна връзка между
инцидента и травматичните увреждания и разходите за лечението им.
Оспорени са и доводите за нуждата от постоянна помощ, изпитването
на болки, страдания, настъпването на психични увреждани, стрес и т.н.
Изразено е и становище за неоснователност на акцесорната претенция
за лихва , респ. началният момент, от който същата се претендира.
Дружеството твърди, че причина за произшествието е извършено от
ищцата нарушение на разпоредби от ЗДП и по точно на задълженията
визирани в чл. 32, чл. 113 и чл. 114 от този закон. В тази връзка се завява, че
по време на инцидента тя е пресичала пътното платно на необозначено за това
място при немигащ светлинен сигнал с червен цвят на светлината на светофар
регулиращ движението на пешеходци по платното за движение. Изложени са
5
също доводи за липса на медицинска документация удостоверяваща
здравословното състояние на ищцата, провеждания възстановителен процеси
и т.н. Споменава се за лисата на проведена от ищцата рехабилитация и
физиолечение за получените телесни увреждания, което съотнесено с липсата
на контролни прегледи допринесло за по-бавното възстановяване.
На тази база са изложени доводи за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Изразено е също становище, че процесното ПТП било случайно деяние
по смисъла на чл. 15 от НК, защото шофьорът нямало как и не бил длъжен да
предвиди, че по това време на денонощието и в участъка на процесното ПТП,
ще се движи по средата на платното за движение и в опасната зона за спиране
пешеходец. Прави се извод, че той не е могъл и не бил длъжен да предвиди
общественоопасните последици, защото катастрофата била технически
непредотвратима.
Твърди, че ищецът при предявяване на застрахователната си претенция
не е представил пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя. Непредставянето на данни
за банковата сметка от страна на увреденото лице имало последиците на
забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не
дължал лихва по чл. 409 КЗ.
Изложени са и доводи за прекомерност на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди.
Съдът след постъпване на отговора е изготвил проекто доклад и е
предприел действия по събиране на поисканите и относими по спора
доказателства. След същото от страна на ищцата са предприети действия по
увеличаване на иска за неимуществени вреди на 70 000 лв.
Това от своя страна е станало причина за прекратяване на
производството пред КРС и изпращане на делото по подсъдност на Сз ОС.
Там е било образувано т. дело № 75/2021 г., по което след даване ход на
устните състезания е постановено и решението предмет на обжалване.
Със същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал
е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя
за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед
разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
6
Посочено е, че при определяне на дължимото обезщетение съобразно
изискванията на чл. 52 от ЗЗД следва да се вземат предвид вида и характера
на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания и др..
Така съдът изхождайки от получените травми, болките, страданията и
причинените неудобства от личен, битов и социален характер и
съобразявайки се с икономическата обстановка в страната е определил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.
По отношение на имуществените е приел, че претендираната сума
следва да ес присъди изцяло с оглед на факта, че според заключението на
медицинската експертиза извършените разходи са в пряка връзка с
получените травматични увреждания.
Прието е също, че не може да се говори за съпричиняване и
необходимост от намаляване на обезщетенията. Те са присъдени ведно със
законната лихва считано от 21.11. 2019 г. - датата на уведомяването на
застрахователя.
Застрахователят е бил осъден да заплати на адвокат П.К. адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в общ размер на 3 225,60 лв. за двата
обективно съединени иска., а в полза на бюджета на съдебната власт 3 256, 18
лв. разноски по делото.
Недоволен от решението в осъдителната част е останал ответникът и е
подал въззивна жалба срещу същото.
Наред с това той е поискал то да се измени в частта за разноските. В
подкрепа на това си искане е изразил мнение, че размерът на адв.
възнаграждение е определен неправилно и е в по- голям размер от реално
дължимия. Изложени са и доводи за завишено присъждане на разноски
посъразмерност в полза на бюджета на съдебната власт.
Това искане е оставено без уважение и недоволен от това
застрахователят е подал и частна жалба против определението по чл. 248 от
ГПК.
В нея той излага доводи за неправилно определяне размера на
дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА. Изложено е
7
становище, че същото следва да се определи общо за претендираното
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като размерът на
дължимото възнаграждение за тази обща искова претенция се съотнесе към
спечелената част от същата, т.е. да се определи дължимото такова по
съразмерност.
Наред с това са изложени доводи за неоснователно начисляване от
страна на съда на ДДС върху това възнаграждение по причина, че то не
следва да се извършва от съда, а от задълженото лице, което да издаде
съответен данъчен документ.
Оспорва се и определения от Сз ОС размер на дължимите по
съразмерност разноски, които следва да се внесат в полза на бюджета на
съдебната власт с оглед освобождаването на ищцата от ДТ и разноски.
Във връзка с преценка правилността на обжалваното определение
следва да се посочи, че при определянето на дължимите разноски по
съразмерност общо направените такива от дадената страна се отнасят към
спечелената от нея част от предмет на делото. Тя пък се определя чрез
съотнасяне на сумата, за която иска е уважен, респ. отхвърлен, към общия
размер на същия. При няколко искове се отнасят сбора на спечелените/
отхвърлени/ части към общата цена на исковете.
При освобождаване на ищеца от внасяне на такси и разноски същите с
оглед чл. 78, ал. 6 от ГПК се дължат по съразмерност, т.е. съобразно
уважената част от исковете от ответната страна.
В случая общата сума, за която ответникът е осъден е 61 829, 45 лв. и
дължимата за същата ДТ е 2 473, 18 лв. Платените от бюджета на съда
разноски за вещи лица са в размер на 783 лв. Дължимите по съразмерност
такива са в размер на 674 лв. Това води до извод, че общо дължимата сума в
полза на бюджета на съдебната власт е равна на 3147, 18 лв. Присъдената
сума с решението е 3256, 18 лв., т.е. присъдени са в повече 109 лв. Това води
до извод, че са налице предпоставки за изменение на тази част от решението,
т.е. то следва да се измени като присъдената сума се намали до 3 147, 18 лв.
Що се отнася до дължимото възнаграждение по чл. 38 от ЗА следва да
се посочи, че действително в чл. 2, ал.5 от Наредба № 1 за минималните адв.
възнаграждения е казано, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
8
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Тази
разпоредба обаче следва да се тълкува заедно с текстовете на чл. 7 от
Наредбата. В ал.2 от същите са определени размерите на възнагражденията по
дела с определен интерес, т.е. по оценяемите искове, а в ал. 1
възнагражденията по останалите дела, при които интересът, т.е. цената е
неопределяема. Това навежда ПАС до извод, че текста на чл. 2, ал.5 от
Наредбата касае делата, респ. съединените в тях искове по чл. 7, ал.1 от
Наредбата. Що се отнася до делата с интерес за ПАС водещ е общият такъв,
т.е. сбора от интереса на всеки един от предявените искове.
В случая при определяне на възнаграждението по чл. 38 от ЗА
дължимото такова по делото съобразно общия му интерес следва да се отнесе
към спечелената от ищеца, респ. ответника част от същия и така да се
определи адв. възнаграждение по съразмерност. В случая общо
претендираната по процесното дело сума е 71 829, 45 лв. Дължимото според
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата възнаграждение е равно на 2 684, 88 лв..
Съразмерната част от същото съобразно уважените искови претенции от
61 829, 45 лв. е равна на 2 311, 09 лв. В случая към тази сума следва да се
начисли и ДДС по причина, че процесната доставка е облагаема.
Задължението за начисляване на този данък е на съда определящ
възнаграждението по чл. 38, ал.2 от ЗА, по причина, че той е косвен и се
дължи от платеца на дохода ведно със същия. Дължимата сума с ДДС е равна
на 2773, 31 лв. и тя подлежи на плащане от ответника. Съдът с решението си е
присъдил сумата от 3 225, 60 лв. и същото следва да се измени като
присъденото възнаграждение се намали до 2 773, 31 лв.
По отношение на въззивната жалба следва да се посочи, че с нея се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението
базирани на това, че определеният размер на обезщетението не е съобразен с
характера и степента на получените увреждания следствие на катастрофата,
на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания и
принципите на чл. 52 от ЗЗД. Говори се и за липса на доказателства, че
емоционална нестабилност , страх и безпокойство са в размер над обичайния
и т.н.
Направено е също възражение, че определеният размер на
обезщетението не кореспондира с приноса на пострадалия за настъпване на
9
увреждането, както и с факта, че същата с непровеждането на специални
рехабилитационни процедури е удължила периода на възстановяване.
Оспорен е и началния момент за начисляване на законна лихва.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
10
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства, а и изложеното в
отговора на ИМ е безспорно, че ищцата е предявила претенциите си за
обезщетение пред ответното дружество с молба от 21.11.2019 г.
По повод н същата има разменена кореспонденция между ищеца и
ответното дружество, като няма данни за определяне в срок на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди от същото.
От така изложеното следва извод, че за ищцата е налице интерес да
претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди.
Във връзка със същото видно от данните по делото разгледаният от
първоинстанционния съд иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и
предмет на преценка са били факти и обстоятелства от значение за искове от
този тип. Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на
ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл.
271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди или измени
изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка
той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на
съдебното решение.
11
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
От описаното по- горе съдържание на въззивната жалба става ясно, че
по делото не се оспорва наличието на сключен договор за застраховка със
12
собственика на участвалия в ПТП-то автомобил. Не се оспорва и това, че
водачът на същия е от кръга лица посочени в разпоредбата на чл. 477, ал.2 от
КЗ. Това прави безспорен извода, че при установена негова отговорност
спрямо ищеца на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетението може да се търси от
ответното дружество. Не е предмет на спор п ред ПАС и наличието на
противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, който е пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Това налага да се даде отговор за размера на дължимото следствие
получените травми обезщетение и това е или не е налице съпричиняване.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото
върху физическото състояние следва да се има предвид и периода, за който
последното е било влошено.
От приетата по делото СМЕ е видно, че ищцата при катастрофата е
получила счупване в двете кости на дясната подколенница /подбедрица/,
както следва-фрактура в горната трета на диафазата на фибулата и фрактура в
средната трета на диафазата на тибията. Посочено е, че двете фактури
поотделно, а и заедно са причинили трайно затруднено движение на десния
крайник. Периодът на възстановяване от травмите е определен на 6- 8 месеца.
Посочено е, че лечението на същите е свързано с извършване на
оперативна интервенция за наместване на фрактурите и фиксирането й
интрамедуларно със заключващ пирон. Следоперативния период е бил
свързан с имобилизация/поставне на ортеза/ на увредения крайник за период
до 105-ия следоперативен ден. Посочено е, че е нормално при първите месеци
след травмата глезена и коляното да са болезнени. Споменато е също, че
действията по раздвижване на глезенната и колянната става може да се
извършват и в домашни условия, за да не закърнеят, а и за по бързо
прохождане след зарастването на счупваният. По този повод експерта е
посочил, че по делото няма медицинска документация за посещение на
13
рехабилитатор и провеждане на специални процедури. Посочено е обаче, че
провеждането на такава не би скъсило периода на възстановяване. В тази
връзка при приемане на заключеното той е пояснил, че въпреки провежданата
рехабилитация в домашни условия възстановяването на крака е идеално.
Споменато е и, че специализираната рехабилитационна помощ би допринесла
за скъсяване на възстановяването с 1 месец, но е подчертано, че в процесния
случая възможността да се ползва такава е съвпаднала с началния момент на
пандемията от коронавирус. Експертът при приемане на заключението е
споменал, че фиксиращите пластини следва да се премахнат след
зарастването, което също е свързано с болков синдром от около 15-20 дни.
От така изложеното следва извод, че ищцата, която при травмиранетои
си е била на 39 години, т.е. в разцвета на силите си е получила травми, които
са ограничили живота й за период от около 8 месеца. Това ограничение е
било съпътствано с претърпяване на сложна оперативна интервенция, болков
синдром, необходимост от носене на ортеза, придвижване с помощни
средства от 105 дни и действия по постепенно раздвижване в рамките на
споменатите 8 месеца.
Подобна информация се извежда и от показанията на разпитаните по
делото свидетели, които наред с това споменават, че в началния момент след
излизанто от болницата ищцата е била на легло, ползвала е подлога/памперси
и всички нейни житейски нужди са били задоволявани с помощта на трето
лице.
Свидетелите споменават и за изживяно от нея психическо разстройство
,както от сами инцидент, така и от физическото й състояние след него и
обездвижването за дълъг период от време. Данни за такова психично и
стресово разстройство се съдържат и в приетото по делото заключение на
вещо лице психолог.
Всичко това съобразено с икономическата обстановка в страна навежда
до извод, че справедливия размер на дължимото обезщетение е 60 000 лв.
По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди
от заключението на СМЕ е видно, че всички плащания са в пряка и
непосредствена връзка с получените увреждания и следва да бъдат
обезщетени, т.е. този иск следва да се уважи в пълния му размер от 1829, 45
лв.
14
Това налага да се даде отговор и на въпроса за наличието на
съпричиняване. Съществуването му застрахователят извежда от твърдения за
нарушаване от страна на ищцата на разпоредбите на чл. 113 и 114 от ЗДП и
навлизане на пътното платно без да се съобрази с приближаващия по делото
автомобил.
В тази връзка следва да се посочи, че на база показанията на разпитания
като свидетел водач на автомобила причинил катастрофата и заключението на
АТЕ следва извод, че ищцата е пресичала на обозначено за това място-
пешеходна пътека. Автомобилът по думите на самия водач е бил със запотени
стъкла и незагрят двигател. Според експертизата осветеността на пътя към
момента на ПТП-то /улични лами и светлини на автомобила/ била добра и при
нея водачът е могъл да забележи навлязлата на пешеходната пътека жена
своевременно и да предприеме спиране, за да избегне сблъсъка. Това
съобразено с факта, че същият според думите му, а и според заключението на
вещото лице се е движел в рамките на допустимата по закон скорост води до
извод, че произшествието е могло да бъде избегнато при незапотени стъкла и
при изострено внимание от страна на водача. Изложеното пък изключва
извода за съпричиняване и необходимостта от намаляване на посочените по-
горе обезщетения по тази причина.
Върху горните суми се дължи и законна лихва. Във връзка със същата е
нужно да се посочи, че според чл. 492, ал. 2, т.2 от КЗ в застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице. Посочено е че същите се дължат
при условията посочени в ал. 3 на чл. 429 от КЗ. В тази алинея пък е
предвидено, че те се плащат от застрахователя в рамките на лимита на
отговорност и считано от по - ранната дата измежду датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ал. 1, т. 2 или тази на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице.
При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвента дължи законна лихва от
момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от
застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален
момент. В случая това е момента на уведомяването на 21.11.2019 г.
В посочения по – горе смисъл е решението на Сз ОС и то следва да се
15
потвърди, а застрахователят следва да бъд осъден да заплати на адв. П.К.
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА за производството пред ПАС в размер
на 2 773, 31 лв. с ДДС.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 75/2021 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд определение № 260911 от 23.09.2021 г. , с което
е оставено без уважение искането на жалбоподателя постановеното по делото
решение да се измени в частта за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановеното по т. дело № 75/2021 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд решение № 260 257 от 08.07.2022 г. в частта за
разноските, както следва:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж. и З.“ АД,
ЕИК ...., гр. С., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ № 1 да заплати на адв. П.К. от САК,
гр. К., ул. „С.“ № 6, офис 10 адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна адвокатска помощ в производството пред Сз ОС в размер на 2 773,
31 лв. с ДДС съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж. и З.“ АД,
ЕИК ...., гр. С., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ № 1 да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт сумата от 3 147, 18 лв. разноски в
производството.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 75/2021 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд решение № 260 257 от 08.07.2022 г. в частта, с
която „З.а.д. Д.Б.Ж. и З.”АД, ЕИК ...., гр.С., Ж.К. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ № 1 е
осъдено да заплати на Г. К. Д., ЕГН **********, гр.К. сумата от 60 000 лв.
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди
вследствие на настъпило ПТП на 01.11.2019 г. ведно със законната лихва от
21.11.2019 г. до окончателното изплащане и сумата от 1829, 45 лв. за
обезщетяване на причинените й имуществени вреди, представляващи
заплатени разходи за закупуване на лекарствени средства ведно със законната
лихва от 21.11.2019 г. до окончателното изплащане, вкл. и в частта, с която
16
дружеството е осъдено да заплати на адв. П.К., възнаграждение по чл. 38, ал.2
от ЗА, а в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт разноски за
производството пред Сз ОС в размерите след допуснатото по-горе изменение.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж. и З.“ АД,
ЕИК ...., гр. С., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ № 1 да заплати на адв. П.К. от САК,
гр. К., ул. „С.“ № 6, офис 10 адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна адвокатска помощ в производството пред ПАС в размер на 2 773,
31 лв. с ДДС съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17