Р Е Ш Е Н И Е
№ I-5
13.02.2019г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви
въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание, на шестнадесети
януари две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1818 по описа
за 2018г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по постъпила въззивна жалба от Г.Д.К. ЕГН ********** чрез адв. Ненчо Драгнев, БАК със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 17, ет. 2, офис № 5 срещу Решение № 1939
от 10.10.2018г., постановено по гр.д. № 1842/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
С
обжалваното решение първа инстанция е приела за установено, че Г.Д.К. дължи на ищеца
„Банка ДСК“ ЕАД въз основа на договор за поръчителство от 22.08.2007г. сключен
между ищеца и наследодателя на ответницата Т. Д. Д. следните суми: 2398,59 лева
– главница, 549,62 лева – договорна лихва, 151,66 лева – лихвена надбавка за
забава за периода от 05.06.2016г. до 16.11.2017г. и 273,71 лева – заемни такси,
които вземания са предмет на заповед за изпълнение № 5214/17.11.2017г. по
ч.гр.д. № 8711/2017г. на БРС и ответницата е осъдена да заплати на Банка ДСК
ЕАД сторените в заповедното и исковото производство разноски.
Във въззивната жалба се излагат
аргументи, че решението на първа инстанция
е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано поради нарушаване на
процесуалноправните и материалноправните норми. Счита, че неправилно не е
допусната повторна експертиза, която да се извърши от друго вещо лице, тъй като
вещото лице по назначената експертиза не издирило „правилните доказателства“ – планове
за погасяване на кредита, като счита, че е преписало банковата програма. Сочи,
че при разпита си вещото лице обяснило, че лихвеният процент е променян
многократно, но е работило само и единствено с погасителен план, подписан от
майката на въззивницата. След това жалбоподателката не е подписвала документи и
затова било невъзможно при различни лихвени проценти заключението на вещото
лице да съвпадне с програмата на Банката – това било възможно само ако вещото
лице е работило с други погасителни планове, несъдържащи се по делото, а това означавало,
че при разпита си вещото лице е излъгало, тъй като било посочило, че е работило
с погасителен план подписан от майката на въззивницата. Счита, че е следвало да
се допусне повторна експертиза, която моли да се допусне от въззивна инстанция.
Оспорва се валидността на решението на
първа инстанция като същото било подписано от съдия Веселин Белев на
10.10.2018г., който бил командирован от
18.09.2018г. в Административен съд Бургас.
Намира, че неправилно РС Бургас не е
разгледал останалите възражения, наведени с отговора на исковата молба, а
именно че искът е недопустим, тъй като е заведен след изтичане на преклузивен
срок, предвиден в чл. 147, ал. 1 ЗЗД шестмесечен срок от настъпване на падежа; че договорът е сключен в нарушение на чл. 11,
ал. 2 от Закона за потребителския кредит – няма подписани Общи условия и затова
на основание чл. 22 от ЗПК бил недействителен, а на основание чл. 23 от ЗПК се
дължи само чиста сума без лихви и разноски. Счита, че тъй като искът е насочен
срещу наследника на поръчител, който е поръчителствал за починал длъжник, а
поръчителството е с оглед на личността, то въззивницата няма пасивна
процесуална легитимация и искът срещу нея е недопустим. Намира, че няма
доказателства дали кредитът или длъжникът са застраховани и насочил ли е ищеца
претенция за застрахователно обезщетение.
Отделно счита искът за неоснователен,
тъй като съгласно извлечение за периода 22.08.2017г. до 31.12.2014г. по кредита
са правени редовно вноски и същият бил погасен. Моли да се застави Банка ДСК
ЕАД да представи извлечение по кредита до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК като вещото лице след като се запознае с условията на кредита и
извлечението за периода да отговори на въпроса: правилно ли са отнесени внесените
по кредита суми като погасени лихва и главница? Да изчисли дали е изплатена
чистата сума по кредита и направените вноски по него?
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен
отговор от Банка ДСК ЕАД, с който намира
жалбата за неоснователна и моли да се потвърди решението на първа инстанция.
Намира, че правилно не е допусната повторна експертиза, тъй като заключението е
последователно, логично и обосновано. Счита, че не е изтекъл срокът по чл. 147 ЗЗД, тъй като искът се смята за предявен от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Сочи, че
заявлението е подадено на 16.11.2017г., поради което не е изтекъл 6-месечния
срок по отношение на отговорността на поръчителя. Поддържа, че правилно Районен
съд е счел, че са погасени задължения, възникнали преди 16.05.2017г., но
непогасените задължения, чийто падеж е изтекъл след тази дата са в размери
съвпадащи с исковата молба. Намира, че не е нужно ОУ да бъдат подписани от
поръчителя, а същите са неразделна част от договора за кредит и правилно е
прието, че поръчителството не е договор с оглед на личността и че задължението
по него се наследява. Твърди, че правилно е прието, че Банката няма задължение
за представяне на доказателства за застраховка на кредита или длъжника. Моли
обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
С Определение № 11/04.01.2019г. по
в.гр.д. № 1818/2018г. по описа на ОС Бургас съдебният състав намери жалбата за редовна
и допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК беше внесена за
разглеждане в открито съдебно заседание като съдът по изложени в определението
съображения остави без уважение искането за допускане на повторна
съдебно-счетоводна експертиза.
В съдебно заседание пред въззивна инстанция жалбоподателят редовно
призован – поддържа жалбата, а представителят на „Банка ДСК“ ЕАД - поддържа отговора на въззивна жалба. В
съдебно заседание страните не сочат нови доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 16.11.2017г. Банка ДСК ЕАД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Н. М. П., К. М. А., Л. М. П. и Г.Д.К.
за заплащане на 2398,59 лева – главница, ведно със законната лихва от
16.11.2017г. до изплащане на вземането, 549,62 лева – договорна лихва за периода от
05.06.2016г. до 15.11.2017г., 151,66 лева – лихвена надбавка за забава за
периода от 06.06.2016г. до 15.11.2017г. и 273,71 лева – заемни такси като е
посочено, че вземането произтича от договор за кредит за текущо потребление от
22.08.2007г., договор за поръчителство и ОУ. Сочи се, че кредитът е дължим от Г.К.
като наследник на поръчителя солидарно с наследниците на кредитополучателя Н. М.
П., К. М. А., Л. М. П.. Изискуемост на кредита настъпила на 24.08.2017г. поради
краен падеж на 22.08.2017г.
На 17.11.2017г. е издадена Заповед № 5214 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците Н. М. П., К. М. А.
и Л. М. П. да заплатят на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД при условията на разделност
помежду си, всеки от тях своята 1/3 от дълга и солидарно с длъжника Г.Д.К.
сумите, претендирани със заявлението.
Заповедта за изпълнение е връчена на Г.К. на 11.01.2018г. като в
законния срок на 24.01.2018г. същата е подала възражение, че не дължи на
Банката. Със съобщение, връчено на 06.03.2018г., Банка ДСК ЕАД е уведомена, че
е подадено възражение. На 16.03.2018г. е представена молба, че в срока по чл. 415 ГПК е предявен установителен иск срещу Г.Д.К. за установяване вземанията по
заповедта.
Районен съд Бургас е сезиран с искова молба от Банка ДСК ЕАД, с която
се твърди, че Банка ДСК ЕАД (Банката) подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, по което било
образувано ч.гр.д. № 8711/2017г. по описа на РС Бургас и била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение срещу наследниците на длъжника А. М. П. и
наследницата на поръчителя Т. Д. Д.. На Г.Д.К. като единствена наследница на Т.
Д. било разпоредено да заплати солидарно с Н. М. П., К. М. А. и Л. М. П. на
кредитора Банка ДСК ЕАД следните суми: 2398,59 лева –
главница, 549,62 лева – договорна лихва за периода от 05.06.2016г. до 15.11.2017г., 151,66 лева –
лихвена надбавка за забава за периода от 06.06.2016г. до 15.11.2017г. и 273,71
лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата 2398,59 лева
считано от датата на подаване на заявление – 16.11.2017г. до окончателното
изплащане на задължението. Твърди, че вземането произтича от договор за кредит
за текущо потребление от 22.08.2007г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като
кредитор и А. М. П. като кредитополучател, по силата на който на
кредитополучателя била предоставена сума в размер на 9000 лева. Кредитът бил
обезпечен с договор поръчителство, по който Т. Д. Д. поела задължение като
поръчител. Т. Д. Д. починала на 07.01.2012г. и нейна единствена наследница,
която приела наследството, била Г.К.. Починал и кредитополучателят А. П. като
нейни законни наследници били Н. М.
П., К. М. А. и Л. М. П., срещу които също била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение за заплащане на дълга при условията на разделност. Сочи,
че след смъртта на кредитополучателя и поръчителя плащанията по кредита били
преустановени. Кредитът, съгласно счетоводни книги, бил
изискуем на краен падеж като изискуемостта настъпила на 24.08.2017г. поради
настъпване на краен падеж на 22.08.2017г. като се отнася с 528 дни забава и
просрочени общо 15 броя вноски в общ размер от 1968,90 лева, за които настъпил
падеж, както следва: 05.06.2016г. в размер на 131,26 лева; 05.07.2016г. в
размер на 131,26 лева; 05.08.2016г. в размер на 131,26 лева; 05.09.2016г. в
размер на 131,26 лева; 05.10.2016г. в размер на 131,26 лева; 05.11.2016г. в
размер на 131,26 лева; 05.12.2016г. в размер на 131,26 лева; 05.01.2017г. в
размер на 131,26 лева; 05.02.2017г. в размер на 131,26 лева; 05.03.2017г. в размер на 131,26 лева;
05.04.2017г. в размер на 131,26 лева; 05.05.2017г. в размер на 131,26 лева;
05.06.2017г. в размер на 131,26 лева; 05.07.2017г. в размер на 131,26 лева;
22.08.2017г. в размер на 131,26 лева. Сочи, че към заявлението били представени
всички писмени доказателства относно основанието и размера на вземането и
кредитът бил дължим от наследника на поръчителя Г.К. в пълен размер солидарно с
наследниците на кредитополучателя. В договора за поръчителство изрично било
записано, че поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя като уговорката
отговаряла на законовите изисквания за действителност на договора за
поръчителство. Възражение срещу издадената заповед за изпълнение подала само
наследницата на поръчителя - Г.Д.К., поради което в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК
предявили иск за установяване на съществуването на вземането си по заповедта.
В срока по чл. 131 ГПК постъпил писмен отговор на искова молба, с
който ответникът изразява становище, че искът е недопустим, поради изтичане на
шестмесечен преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Счита, че договорът за
поръчителство е недействителен, тъй като бил сключен в нарушение на чл. 11, ал.
2 от Закона за потребителския кредит – няма подписани като неразделна част Общи
условия. Смята, че поръчителството е договор с оглед на личността и след като е
починал длъжникът, за когото е поръчителствала наследодателката на ответницата,
то тя няма процесуална легитимация. На следващо място се сочи, че няма
доказателства дали кредитът е застрахован и дали Банката е насочила претенция
за застрахователно обезщетение. Искът е оспорен като неоснователен, тъй като са
правени редовни вноски, събрани са суми над 9000 лева и затова кредитът бил погасен.
По представения отговор Банката е депозирала становище, с което
оспорва да е изтекъл преклузивен срок по чл. 147 ЗЗД като сочи, че датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнител лист
е от 22.08.2017г. Оспорва се прогласяването на договора за кредит за
недействителен, тъй като ОУ били част от договора за кредит и не било нужно да
са подписани от поръчителя, а поръчителят като страна по договор за
поръчителство подписвал само този договор. Възразява на твърдението, че
поръчителството се погасява със смъртта на някоя от страните по него. Сочи, че
в интерес на наследниците е да предявят претенция към застрахователя в случай,
че съществува застраховка. Оспорва твърдението, че кредитът е погасен.
В съдебно заседание пред първа инстанция процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба, а представителят на ответника оспорва исковете.
Съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2007г. „Банка
ДСК“ ЕАД като кредитор е предоставила кредит в размер на 9000 лева на
кредитополучателя А. М. П. като срокът за издължаване на кредита е 120 месеца,
считано от датата на неговото първо усвояване. В т. 5 е предвидено, че кредитът
се погасява чрез разплащателна сметка № 3396403 с месечни вноски съгласно
погасителен план (Приложение № 1) като в т. 6 за падежна дата за издължаване на
месечните вноски е предвидено 5-то число на месеца. Уговорено е, че за
предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов
лихвен процент за този кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, за
която са определени условия за намаляване (към датата на сключване на лихвения
процент по кредита е общо 9,95 %). Т. 9 предвижда, че кредитът е обезпечен с
поръчителство. Съгласно т. 12 неразделна част от договора за кредит са ОУ за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които
кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.
На датата на подписване на договора за кредит, а именно на
22.08.2007г., между Т. Д. Д. като поръчител № 1 и „Банка ДСК“ ЕАД е подписан
договор, съгласно който се обезпечава изпълнението на задълженията на А. М. П.
по договор за кредит за текущо потребление, сключен между Банка ДСК ЕАД и
кредитополучателя за сумата 9000 лева за период от 120 месеца при лихва 9,95%
годишно като промяната на лихвата от кредитора е задължителна за страните.
Посочено е, че поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя и се
задължава спрямо кредитора при неизпълнение от кредитополучателя на
задълженията му по Договор за кредит да ги изпълни при договорните условия.
Съгласно удостоверение за наследници изх. № 94-01-32130/1/ от
20.09.2016г., издадено от Община Бургас А. М. П. е починала на 1*.**.20**г.
като нейни законни наследници са трите й ****** – Н. П., К. А. и Л. П.
Съгласно удостоверение за наследници изх. № 70-00-3857 от 29.05.2017г.
Т. Д. Д. е починала на 07.01.2012г. като неин единствен наследник е посочена ******
й Г.Д.К..
Представени са извлечения за периода 22.08.2007г. – 31.12.2014г., 01.01.2015г.
– 16.03.2018г., в които са отразени извършени в периода плащания по кредита и
отнасянето на всяка вноска към задълженията по кредита.
Съгласно извлечение за периода 07.01.2012г. до 11.09.2017г. е
извършено погасяване на задължения на Т. Д. Д. от ****** й Г.К..
По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно
която на кредиполучателя е предоставен кредит в размер на 9000 лева при базов
лихвен процент 4,69% и стандартна надбавка 5,26 процентни пункта за срок от 10
години (120 месеца) с падежна дата 5-то число на месеца, годишен лихвен процент
на разходите 14,11 %. Кредитът е усвоен еднократно от кредитополучателя на
22.08.2007г. Общият размер на платените суми по сметката на А. П. е установен
на 14093,38 лева, които са плащани за периода от 05.09.2007г. до 30.05.2016г.,
на която дата последно е внесена сума по кредита като в Приложение № 1 е
изготвена справка за платените суми и погасените задължения с тях по договора. Следваща
падежна дата по погасителен план е 05.06.2016г., на която не е постъпило
плащане, както и не е постъпило и на следващите падежни дати – 05.06.2016г. до
крайната дата на договора за кредит 22.08.2017г. като са неплатени общо 15 броя
погасителни вноски и забавата за плащане към 16.11.2017г. е общо 528 дни.
Кредитът е станал изискуем на 23.08.2017г., която е датата, следваща деня на
краен падеж на кредита съгласно договора за кредит. Посочено е, че към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е налице
неизплатена сума по кредита – 2398,59 лева главница, 549,62 лева – възнаградителна
лихва за периода 05.06.2016г. до 16.11.2017г. (съгласно извлечение от
счетоводни книги) и обезщетение за забава 151,66 лева – за периода 06.06.2016г.
– 15.11.2017г. (съгласно извлечение от счетоводни книги), заемни такси и
разноски – 273,71 лева (в това число 59,71 лева такси за управление на кредита,
120 лева за допусната изискуемост и разноски за установяване на наследници - 94
лева) и държавна такса 67,47 лева. Установено е, че погасяванията по кредита извършвани лихва, такси, главница. В съдебно заседание
вещото лице е уточнило, че е променян лихвения процент, както и са били налице периоди с нередовни плащания
на вноските, поради което са се променяли и погасителните планове, както и е имало
периоди, в които били внасяни по-малки суми от размера на погасителната вноска и
поради тази причина е допусната промяна в погасителния план.
С определение №4939/03.07.2018г. на РС Бургас е отменено протоколно
определение за приключване събирането на доказателствата и е назначена
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, със задача вещото лице да
изчисли размера на главницата, договорната
лихва и заемните такси по кредита, дължими за периода след 16.05.2017г.
Изготвена е и е приета допълнителна съдебно-счетоводна експертиза
съгласно която са използвани два погасителни плана – първоначалния и
погасителен план от 21.10.2008г. като са отнесени извършените плащания. Посочено
е, че е изготвен втори план заради промяна на базовия лихвен процент като за
периода от 05.10.2007г. до 05.12.2008г. общо 14 месеца няма информация за
детайлно изменение на главницата и лихвата. Вещото лице е извършило съпоставка
между двата погасителни плана за периода от 05.12.2008г. до 22.08.2017г. и е
установило, че разпределената главница в двата погасителни плана не се е
изменяла като абсолютна сума за целия период на кредита Поради неизплащане на
вноските по кредита главницата към 16.05.2017г. продължава да е в размера,
установен в първоначалното заключение в размер на 2398,59 лева, не се променя и
размера на дължимите към 16.05.2017г. договорна лихва, лихва за забава и заемни
такси. В приложение е изготвена сравнителна таблица за начислените суми по
първоначалния погасителен план и погасителен план от 21.10.2008г., извършените
плащания и погасените по тях суми като са представени двата погасителни плана. Съгласно
извлечение от счетоводни книги, приложение № 4 към допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза са посочени броя, размера и падежа на непогасени
месечни вноски или главница до датата на изискуемостта.
Съдът счита, че не са налице други относими към спора доказателства.
С оглед изложената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК съединени в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 138 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Искът
по чл. 422 ГПК е подаден в законния едномесечен срок.
Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на
вземанията по заповедта за изпълнение и разпределението на доказателствената
тежест в настоящото производство тежестта на доказване е върху ищеца, който
следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели
до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз
основа на които претендира отхвърлянето на предявения иск.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
На първо място съдът следва да посочи, че е неоснователно възражението
във въззивната жалба, че решението на първа инстанция е нищожно. Следва да се
има предвид Тълкувателно решение № 1/2011г., постановено по т.д. № 1 по описа
за 2011 г. на ОСГКТК съгласно, което обявяването на съдебното решение не е
елемент от фактическия състав на валидно формираната воля на съда - то има за
последица неоттегляемост на решението. Преди обявяването му, подписаното от
съдията съдебно решение е валидно, а обявяването след предаване на решението в
канцеларията на съда се извършва независимо от това дали към момента на
обявяване на съдебния акт постановилия решението съдия е член на съответния
съд. Решението на първа инстанция е валидно, тъй като е постановено от състава,
който е участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.
Още повече, че в кориците на делото е налице Заповед № 2448/03.10.2018г.,
издадена от Председателя на Върховен административен съд, с която на датата
10.10.2018г., на която е обявено обжалваното съдебно решение, е прекратено
командироването на съдия Веселин Белев в Административен съд Бургас, тъй като е
докладчик по дела в РС Бургас. По изложените съображения процесното
първоинстанционно решение е валидно.
По възражението, че същото е постановено при липсата на процесуална
легитимация на страните, тъй като жалбоподателят счита, че договорът за
поръчителство се сключва с оглед на личността. Поръчителството е договор, с
който поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнение на
задължението от трето лице. Страни по договора са поръчителят и кредиторът като
се сключва в писмена форма и няма пречка да бъде материализиран в документа за
главния дълг. Поръчителят се задължава да изпълни на кредитора главния дълг в
случай, че длъжникът не изпълни. При задължения intuitu personae е невъзможно поръчителят да достави на
кредитора престацията на длъжника, поради което със смъртта на длъжника се
погасява и главното задължение, а следователно и отговорността на поръчителя,
която е акцесорна. Ако задължението не е свързано с личността на длъжника,
смъртта му не може да освободи поръчителя (така стр. 55, „Поръчителство“, първо
издание, издателство „Сиби“, автор Ангел Калайджиев). Поръчителят по кредита дължи
заплащането на пари – родово определени вещи и затова смъртта на длъжника не
слага край на поръчителството. Ето защо съдът намира за неоснователни
възраженията, че липсва процесуална легитимация на страните. Г.К. е единствена
законна наследница на Т. Д., която е поела задължение за заплащане на кредит
(пари) в случай, че длъжникът не заплати своето задължение. Със смъртта на
длъжника не се е погасило нейното задължение спрямо кредитора, а след смъртта
на поръчителя наследството му е преминало в патримониума на наследника с всички
права и задължения. По делото К. не оспорва, че е приела наследството. Настоящият
състав приема, че е налице активна и пасивна процесуална легитимация на
страните по делото и в този смисъл решението е допустимо.
Тъй като главната сделка обуславя действието на поръчителството е от
значение налице ли е валиден главен дълг и затова следва да се разгледа
възражението на въззивника, че договорът за кредит е недействителен понеже бил
сключен в нарушение на чл. 11, ал. 2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и
затова на основание чл. 22 ЗПК - недействителен. Цитираните разпоредби от ЗПК
са приети със Закон за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.)
като съгласно § 5 от ПЗР разпоредбите на
закона не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди
датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 14, 15, 26 и 35, които
се прилагат за безсрочни договори за кредит, сключени преди тази дата.
Процесният договор за кредит е сключен на 22.08.2007г., поради което
разпоредбите на ЗПК, в сила от 12.05.2010г., не намират приложение и по
изложените съображения възражението е неоснователно. Приложение към процесния
договор следва да намерят разпоредбите на Закон за потребителския кредит (отм.,
ДВ бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.).
Относно възражението, че кредитът е застрахован следва да се посочи,
че Кодекс за застраховането (отм), както и Кодекс за застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.),
предвиждат, че в случай на сключена застраховка в полза на кредитора,
кредиторът е длъжен да предостави на длъжника сертификат, съдържащ информация
за застрахователя, предмета на застраховката, застрахователната сума, срока на
застраховката и ползващите се лица. По делото не са ангажирани доказателства за
съществуването на застрахователен договор, поради което възражението е
неоснователно.
От събраните по делото доказателства не се установи задължението да е
погасено. Съгласно изготвените по делото съдебно-счетоводни експертизи към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
претендираните с исковата молба суми са дължими.
Следва да се разгледа възражението за изтекъл преклузивен срок по чл.
147 ГПК. Съдът споделя изложеното от първа инстанция, че поръчителят остава
задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск
против длъжника в течение на шест месеца. В случая претенцията е предявена по
реда на чл. 410 ГПК на 16.11.2017г., поради което следва да се приеме, че са
погасени задълженията на поръчителя настъпили преди 16.05.2017г. Настоящата
инстанция не споделя извода, че поръчителят отговаря за всички дължими към тази
дата вземания, тъй като падежът на всяка вноска е настъпил на съответна падежна
дата съгласно погасителен план. Обезпеченото с
поръчителство задължение към кредитора (главното задължение по смисъла на чл.
147, ал. 1 от ЗЗД) се погасява на отделни погасителни вноски с различни,
последователни падежи, поради което погасяването на всяка от тези вноски води
до погасяване на съответната част от главното задължение. Когато дадена вноска
не бъде погасена (чрез плащане или по друг начин) на съответния падеж (срок,
дата), от този момент тя става изискуема и кредиторът успешно може да проведе
иск срещу главния длъжник за плащането на същата вноска. От това следва и
изводът, че от същата дата – падежа на вноската – започва да тече и
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД (който е преклузивен, прекратява поръчителството
и за него съдът следи служебно – т. 4б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС).
Кредиторът след настъпване на падежа на съответната вноска е бездействал и не е
предявил иск срещу главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се
прекратява задължението на поръчителя за плащането на същата вноска, т.е. –
преклудира се отговорността му за съответната част от главното задължение. При
това положение не е необходимо да настъпи падежът и на последната погасителна
вноска, респ. – не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да
започне да тече шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по
отношение на предходните вноски, чиито падежи вече са настъпили (в този смисъл
Решение № 83 от 26.05.2017 г. по т. д. № 50394/2016 г., ІV г.о. на ВКС). Поръчителят не може да отговаря при по –лоши условия от
тези за главния длъжник, като трябва да се отчита разликата между отговорността
на главния длъжник и поръчителя, последният обезпечава изпълнението на
задължението като се задължава да плати, ако длъжникът не изпълни на датата на
падежа, но при условията на договора за кредит. Падежът за заплащане на
задължението настъпва за всяка вноска съгласно погасителен план и именно от
тази дата започва да тече предвидения в закона преклузивен срок.
При така заявените периоди и подадено на 16.11.2017 г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение и погасителен план, се налага
изводът, че поръчителството на ответника е прекратено по отношение на
задълженията с падеж, настъпил преди 16.05.2017г. Съгласно погасителния план поръчителят остава задължен за
задълженията с настъпил падеж след тази дата, а именно за вноските от 05.06.2017г.
до 22.08.2017г., включително, договорна лихва върху тези неплатени на падеж
вноски, обезщетение за забава върху тях.
Съгласно изготвеното и прието по делото заключение са
налице два погасителни плана като вторият е от 21.10.2008г. и промяната на
месечните вноски се дължи на промяна на базовия лихвен процент като разпределената
главница и по двата погасителни плана не се е изменила като абсолютна сума за
целия период на кредита. С погасителния план от 2008г. не е променен периода за
погасяване на задължението по кредита, поради което не може да се приеме, че е
налице съществено изменение на договора и че е налице новация, поради което и погасителният
план от 2008г. обвързва поръчителя за дължимите вноски. В тежест на ищеца е
възложено да установи обстоятелствата по иска в това число и неговия размер. Размерът
на претендираните с исковата молба суми вещото лице е посочило, че се
установяват от извлечението от счетоводните книги, което съгласно ЗСч е
вторичен счетоводен документ и е носител на преобразувана информация от
първичните счетоводни документи, от всички погасителни планове, за целия период
на кредита, както и погасяването на същия. По изложените съображения настоящият
състав намира, че искът за заплащане на главница и лихва е основателен и
доказан от ищеца за вноските, чийто падеж е настъпил след 16.05.2017г. и в
размерите, посочени от вещото лице съгласно погасителен план от 21.10.2008г., а
именно за заплащане на сума общо в размер на 386,01 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление
от 22.08.2007г. в това число: сумата в размер на 127,18 лева, дължима на
05.06.2017г.; 128,52 лева – дължима на 05.07.2017г. и сума в размер на 130,31
лева – дължима на 22.08.2017г..; договорна лихва общо в размер на 8,2 лева върху дължимите вноски по кредита с падеж
на 05.06.2017г., 05.07.2017г. и 22.08.2017г. Исковете за сумата над 386,01 лева
– главница до пълния предявен размер от 2398,59 лева – главница по договор за
кредит за текущо потребление от 22.08.2007г. и за сумата над 8,2 лева –
договорна лихва до пълния предявен размер от 549,62 лева договорна лихва за
периода от 05.06.2016г. до 15.11.2017г. като неоснователни и недоказани следва
да се отхвърлят. По договора за кредит е допуснато просрочие за изпълнение на
задължението, поради което е основателен и искът за заплащане на обезщетение
заради забава. Съгласно Закон за потребителския кредит (отм., ДВ бр. 18 от
5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) в чл. 19, ал. 2 се предвижда, че когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Ето защо размерът на обезщетението
заради забава съдът изчисли (чрез електронен калкулатор http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html)
върху всяка от неплатените на падеж и
дължими от поръчителя вноски за периода от деня, следващ датата на падежа до
датата на подаване на заявлението в съда и счита, че обезщетението е общо в
размер на 13,68 лева, както следва: 5,79 лева, дължима лихва заради забава,
изчислена за периода 06.06.2017г. до 16.11.2017г. върху сумата от размер на
127,18 лева - вноска по договора с падеж 05.06.2017г., 4,78 лева, дължима
заради забава изчислена за периода 06.07.2017г. до 16.11.2017г. върху сумата от
128,52 лева - вноска по договора с падеж 05.07.2017г. и 3,11 лева, дължима
заради забава изчислена за периода 23.08.2017г. до 16.11.2017г. върху сума в
размер на 130,31 лева - вноска по договора с падеж 22.08.2017г. Претендираното
вземане над размера от 13,68 лева до пълния предявен размер от 151,66 лева, следва
да се отхвърли като недоказано.
Съгласно т. 13 от договор за кредит за текущо потребление
кредитополучателят заплаща такси съгласно тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които Банката прилага по извършвани услуги. Видно от изготвеното
заключение на вещото лице таксите и разноските съгласно записванията в
счетоводните книги са в размер на 273,71 лева, в това число: 59,71 лева такси
за управление на кредита, 120 лева – такса допусната изискуемост и разноски за
установяване на наследниците – 94 лева. Съгласно Тарифата на Банката са дължими
такси по кредита, но по делото липсват представени доказателства за разноски в
размер на 94 лева – за установяване на наследници. Ето защо съдът намира, че
разноските в размер на 94 лева за установяване на наследници са недоказани,
поради това искът за заплащане на разноски над установените 179,71 лева до
предявените 273,71 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед различните изводи, до които достигна въззивна
инстанция се налага решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в частта, в която е прието за
установено, че Г.К. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД сумата над 386,01 лева – главница по
договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2007г. до пълния предявен
размер от 2398,59 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от
22.08.2007г.; сумата над 8,2 лева – договорна лихва по договор за кредит за
текущо потребление от 22.08.2007г. до пълния предявен размер от 549,62 лева
договорна лихва за периода от 05.06.2016г. до 15.11.2017г.,
сумата над 13,68 лева – законна лихва до пълния предявен размер от 151,66 лева
– лихвена надбавка за забава за периода от 06.06.2016г. до 15.11.2017г., както
и сумата над 179,71 лева до пълния предявен размер от 273,71 лева – заемни
такси, които вземания са предмет на заповед за изпълнение № 5214/17.11.2017г.
по ч.гр.д. № 8711/2017г. на БРС и вместо това да се отхвърли иска за сумата над 386,01 лева – главница
по договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2007г. до пълния предявен
размер от 2398,59 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от
22.08.2007г.; иска за сумата над 8,2 лева – договорна лихва по договор за
кредит за текущо потребление от 22.08.2007г. до пълния предявен размер от
549,62 лева договорна лихва за периода от 05.06.2016г. до 15.11.2017г., иска за
сумата над 13,68 лева до пълния предявен размер от 151,66 лева – лихвена
надбавка за забава за периода от 06.06.2016г. до 15.11.2017г., както и иска за
сумата над 179,71 лева заемни такси до пълния предявен размер от 273,71 лева.
На
основание чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по разноските. Съдът дължи
произнасяне и по разноските в заповедното производство. Заявителят в
заповедното производство е заплатил 67,47 лева държавна такса и е определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Съразмерно с уважената част
от иска на заявителя следва да се заплатят разноски в размер на 20,46 лева.
Пред първа инстанция Банка ДСК ЕАД е сторило разноски в размер на 567,47 лева
(в това число 67,47 държавна такса; 200 лева депозит за вещо лице и 300 лева
юрисконсултско възнаграждение), а Г.К. – 750 лева (в това число 400 лева –
възнаграждение за адвокат, 150 лева депозит за вещо лице и 200 лева – доплащане
за депозит за вещо лице). Пред въззивна инстанция К. е сторила разноски в размер на 123 лева –
държавна такса, а Банка ДСК ЕАД претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25 Наредба за заплащането на правната помощ определя в размер на 300 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски съразмерно с
уважената част от иска или сумата в размер на 151,11 лева – разноски за две
съдебни инстанции. На основание чл. 78, ал. 3 ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска или сумата в размер на 720,93 лева за
две съдебни инстанции.
На основание чл. 280 ГПК решението е необжалваемо.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1939 от 10.10.2018г.,
постановено по гр.д. № 1842/2018г. по описа на Районен съд Бургас В ЧАСТТА, в която е прието за
установено, че Г.Д.К. ЕГН ********** дължи на „Банка ДСК“ ЕАД сумата над 386,01 лева (триста осемдесет и
шест лева и една стотинка) – главница по договор за кредит за текущо потребление
от 22.08.2007г. до пълния предявен размер от 2398,59 лева – главница по договор
за кредит за текущо потребление от 22.08.2007г.; сумата над 8,20 лева (осем лева и двадесет стотинки) – договорна
лихва по договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2007г. до пълния
предявен размер от 549,62 лева договорна лихва за периода от 05.06.2016г. до 15.11.2017г.,
сумата над 13,68 лева (тринадесет
лева и шестдесет и осем стотинки) – законна лихва до пълния предявен размер от
151,66 лева – лихвена надбавка за забава за периода от 06.06.2016г. до 15.11.2017г.,
както и сумата над 179,71 лева (сто
седемдесет и девет лева и седемдесет и една стотинки) до пълния предявен размер
от 273,71 лева – заемни такси, които вземания са част от предмета на заповед за
изпълнение № 5214/17.11.2017г. по ч.гр.д. № 8711/2017г. на БРС, КАКТО И отменя решението, в частта, в
която Г.Д.К. е осъдена да заплати на Банка ДСК ЕАД 767,47 лева разноски по
делото и 117,47 лева разноски по ч.гр.д. № 8711/2017г. на БРС
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска за приемане за установено,
че Г.Д.К. ЕГН ********** дължи на „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК ********* сумата над 386,01 лева (триста осемдесет и шест лева и една стотинка) – главница по договор за кредит за текущо
потребление от 22.08.2007г. до пълния предявен размер от 2398,59 лева –
главница по договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2007г.; сумата над 8,2 лева (осем лева и двадесет
стотинки) – договорна лихва по договор за кредит за текущо потребление от
22.08.2007г. до пълния предявен размер от 549,62 лева договорна лихва за
периода от 05.06.2016г. до 15.11.2017г., сумата
над 13,68 лева (тринадесет лева и шестдесет и осем стотинки) до пълния
предявен размер от 151,66 лева – лихвена надбавка за забава за периода от 06.06.2016г.
до 15.11.2017г., както и сумата над
179,71 лева (сто седемдесет и девет
лева и седемдесет и една стотинки) заемни такси до пълния предявен размер
от 273,71 лева, които вземания са част предмета на заповед за изпълнение №
5214/17.11.2017г. по ч.гр.д. № 8711/2017г. на БРС.
ОСЪЖДА Г.Д.К. ЕГН ********** да заплати
на „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил Априлов № 12 сумата в размер на 151,11 лева (сто петдесет и един лева и
единадесет) разноски за две съдебни инстанции съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК ********* да
заплати на Г.Д.К. ЕГН ********** сумата в размер на 720,93 лева (седемстотин и
двадесет лева и деветдесет и три стотинки) – разноски за две съдебни инстанции
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Г.Д.К. ЕГН ********** да заплати
на „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК ********* сумата в размер на 20,46 лева (двадесет лева и
четиридесет и шест стотинки) разноски по ч.гр.д. № 8711/2017г. на БРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана
част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.