№ 2411
гр. София, 21.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет
и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100502586 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
Същото е образувано по частна жалба с вх.№ 14644/14.03.2022 г. (вх.№
06466/28.01.2022 г. при ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС) на С.О. –
действаща чрез процесуалния й представител юрк.Д.А., срещу действията на частен съдебен
изпълнител М.П., по изп.дело № 20218510402921, обективирани в Постановление за
разноски с изх.№ 2128 от 18.01.2022 г., с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя, в качеството му на длъжник по това дело, да се намалят приетите разноски
за адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева, както и определеният
размер на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/.
В жалбата се твърди, че постановлението на ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като
размерът на адвокатското възнаграждение било завишено и не отговаряло на фактическата и
правна сложност на делото, респ. не били налице условията за кумулиране на адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнително производство с такова за процесуално
представителство респ. оспорва се основата, на която е изчислена пропорционалната такса
по т. 26 от ТР на ЗЧСИ. Акцентира се и върху това, че доколкото длъжникът е изпълнил
задължението си в срока за доброволно изпълнение не са извършени никакви принудителни
изпълнителни действия спрямо него.
Моли въззивния съд да отмени атакуваните действия на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на
КЧСИ, с район на действие СГС, изп.дело № 20218510402921, обективирани в
Постановление за разноски с изх.№ 2128 от 18.01.2022 г., и да намали размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200,00 лева, съобразно чл.10, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
1
ВАдС, както и да коригира размера на начислената пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
Претендира присъждането на разноски по делото.
Ответникът по в срока по чл. 436, ал.3 ГПК не е депозирал писмено становище по
жалбата.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на
действие СГС, по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че жалбата на длъжника е
неоснователна, като са изложени подробни съображения за това.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу
подлежащ на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Изпълнително дело № № 20218510402921 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на
КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба от 29.11.2021 г. на „Ч.Т.“ ЕООД,
подадена чрез пълномощника му адв.С., по изпълнителен лист, издаден на 11.11.2021 г., въз
основа на решение, постановено по адм.д.№ 5228/2020 г. на АССГ, за сумата 6357.19 лева –
представляваща направени разноски по делото.
В молбата е посочен изпълнителен способ, като е заявено искане да се запорират
всички сметки на длъжника, открити при справка в БНБ за регистрирани банкови сметки.
Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между
взискателя и адв.Ж.Й.Д. и адв.В.Р.С. (заедно и поотделно) за оказване на правна защита и
съдействие, изразяващи се в образуване, защита и процесуално представителство по
изпълнително дело за събиране на сумите, присъдени с решението, постановено по адм.д.№
5228/2020 г. на АССГ, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 880 евро
лева, без включен ДДС, платимо в левовата равностойност по фиксинга на БНБ, в
двуседмичен срок от подписване на договора, по банков път. Липсват каквито и да е
доказателства така уговореното адвокатско възнаграждение да е било действително
заплатено от взискателя.
В изготвената покана за доброволно изпълнение с изх.№ 90350/29.11.2021 г. са
отразени и определените от ЧСИ М.П. разноски на взискателя по изпълнителното дело за
адвокатско възнаграждение в размер на 523.93 лев и дължимите такси по Тарифата към
ЗЧСИ в размер на 750.59 лева.
С възражение от 15.12.2021 г. – с вх.№ 127158, подадено от длъжника С.О. е заявено
искане съдебният изпълнител да намали поради прекомерност размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя до сумата от 200,00 лева, съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. на ВАдС, както и да измени размера на пропорционалната такса по т.26
ТТРЗЧСИ, с оглед на това, че същата е прекомерна и в събраната сума по смисъла на тази
2
норма неправомерно е включено и адвокатското възнаграждение на взискателя.
С Постановление за разноски, с изх.№ 2128 от 18.01.2022 г. по изп. д. №
20218510402290 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, е
оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване размера на приетото за
събиране адвокатско възнаграждение.
Съобщението на ЧСИ за акта му от 18.01.2022 г. е връчено на С.О. на 21.01.2022 г.
Не е спорно твърдението на длъжника, че задължението по изпълнителното дело е
погасено в пълен размер, в срока за доброволно изпълнение, като в настоящия казус от
процесуалния представител на взискателя са били осъществени единствено действия по
образуване на изпълнителното дело, но не и други действия по смисъла на чл.10, т.2 от
Наредбата, касаещи удовлетворяване на паричното вземане.
Съгласно общите правила на Глава Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното
дело има право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, във връзка със същото.
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК изрично е предвидена
възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело от страна
на длъжника. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан
със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като
в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство,
поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение (чл.78,
ал.5 ГПК) е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство (в този
смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО).
Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това
подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК.
Съгласно задължителните указания дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012
г. на ОСГТК в тежест на насрещната страна може да бъде възложено заплащане единствено
на реално сторени разноски. В разглежданият случай взискателят и процесуалният му
представител са постигнали съгласие договореното адвокатско възнаграждение да бъде
заплатено в двуседмичен срок от подписване на договора за правна защита и съдействие, по
банков път, като по делото липсват каквито и да е доказателства така уговореното
възнаграждение или част от него да е заплатено, поради което в случая на взискателя не се
следват разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото такива реално не са сторени.
Предвид липсата на доказателства за реално сторени разноски от взискателя за адвокатско
възнаграждение, възражението на жалбоподателя за прекомерност на претендираните от
взискателя разноски за възнаграждение на процесуалния му представител не подлежи на
разглеждане по съществото. Въпросът за съразмерността на направените във връзка с
производството разходи спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото се
поставя единствено при реално сторени, а не бъдещи разноски. Следва да се посочи, че
3
съдът е сезиран с жалба от длъжника относно въпроса за разпределението на съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение единствено за сумата над 200 лева до приетия за
дължим размер от 523.93 лева, поради което и с оглед диспозитивното начало на
гражданския процес претендираното адвокатско възнаграждение за сумата в размер на 200
лева е извън предмета на настоящата проверка.
При тези съображения обжалваното постановление на ЧСИ от 18.01.2022 г., следва
да бъде отменено като неправилно, като дължимите на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение следва бъдат намалени до размер на сумата 200 лева.
По отношение на размера на начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в
изпълнителното производство:
По общите правила длъжникът в изпълнителния процес има правото да възразява
относно размера на присъдените /приетите/ от съдебния изпълнител разноски. Нормата на
чл. 435, ал. 2, т.7 ГПК дава възможност на длъжника да обжалва постановлението на
съдебния изпълнител за разноските, респ. отказът му да ги намали или отказът му да се
произнесе по искането за намаляването им, пред съответния окръжен съд, в чиито район е
района на действие на съдебния изпълнител.
За да бъде осъществен такъв съдебен контрол, обаче, следва да е налице изричен акт
на съдебния изпълнител в тази насока. В изпълнителното производство адресат на искането
за изменение /намаляване/ на размера на приетите такси и разноски е съдебният изпълнител,
пред който се развива изпълнението. Следователно, органът по принудително изпълнение
следва да се произнесе по това искане и този негов акт ще подлежи на съдебен контрол
относно неговата законосъобразност, като акт, с който се произнася по размера на
дължимите такси и разноски, включително и по упражненото пред него право на
възражение /искане за изменение/ на присъдените такси и разноски в полза на взискателя.
В разглеждания случай частният съдебен изпълнител не се е произнесъл по
направеното искане на длъжника в изпълнителното производство за намаляване на
начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, чийто размер е посочен в получената от
жалбоподателя покана за доброволно изпълнение. Постановлението от 18.01.2022 г. не
съдържа произнасяне по възражението касаещо начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, а
само произнасяне досежно присъдените суми за разноски за адвокатско възнаграждение.
Ето защо следва да се приеме, че компетентен да се произнесе по възражението на
длъжника с вх. № 127158/15.12.2021 г. в частта досежно присъдената сума по т. 26 от
ТТРЗЧСИ в размер на 750.59 лева, е частният съдебен изпълнител и едва след
постановяването на изричен акт от него и при евентуално подадена жалба, съдът при
изпълнение на възложените му контролни правомощия по чл. 435 - чл. 437 ГПК ще извърши
преценка за правилността и законосъобразността на действията му.
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски
в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена.
Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението,
4
спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е
по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят /ответникът по
жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този
случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния
изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски, с изх.№ 2128 от 18.01.2022 г. по изп. д. №
20218510402921 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, с
което е оставено без уважение искането на длъжника – С.О., да се намалят приетите
разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева, и вместо
това постановява:
НАМАЛЯВА определените в Постановление за разноски, с изх.№ 2128 от 18.01.2022
г. по изп. д. № 20218510402921 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на
действие СГС, разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 523.93 лева на 200
лева.
ВРЪЩА жалбата на длъжника С.О., с вх.№ 14644/14.03.2022 г. (вх.№
06466/28.01.2022 г. при ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС),
съдържаща искане за произнасяне по депозираното от длъжника възражение с вх. №
127158/15.12.2021 г., за намаляване на присъдената сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на
750.59 лева, за произнасяне по компетентност на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район
на действие СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.О. за присъждане на разноски по
настоящото дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5