№ 301
гр. Бургас , 13.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Даниел Н. Марков
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно
наказателно дело № 20212100600449 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243 ал.7 и сл. от НПК.
С определение от 09.04.2021г., постановено по НЧД №1872/2021г.,
Районен съд, гр.Бургас е отменил постановление на Районна прокуратура,
гр.Бургас от 25.03.2021 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24,
ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 НПК е било прекратено наказателното производство по ДП
54/2018 г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас, пор № 4164/2016 г. по описа на
БРП, водено за извършено престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. с ал.
1, ал. 1 НК и върнал делото на прокурора за изпълнение на дадените в
мотивите към същото указания.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпил протест от
БРП, според който отмененото постановление е подробно мотивирано и ясно
е обоснован извода за липса на извършено престъпление от общ характер.
Счита се, че протестираното съдебно определение е неправилно и
постановено в нарушение на процесуалните правила, поради което следва да
бъде отменено.
Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, становището на прокурора и мотивите на атакувания съдебен
акт, прие за установено следното:
Наказателното производство е било образувано на 02.12.2016 г. по реда
1
на чл. 212, ал. 1 от НПК и е водено за извършено престъпление по чл. 217, ал.
4, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК, изразило се в това че през неустановен период
през 2014г. като пълномощник на Ш.. А.., гражданин на Република *******,
съзнателно действал против законните интереси на последния, от което
последвали значителни щети за имуществото на представлявания.
С постановление от 20.02.2020 г.досъдебното производство е било
спряно на основание чл.244, ал1,т.1,вр.чл.25, ал1,т.6 от НПК до подаване на
тъжба пред РС-Бургас за престъпление от частен характер по чл.217, ал.1 или
ал2 от НК или до възникване на визираното в чл.24, ал.6, вр.ал.4, ал1 от НПК
основание за прекратяване при липса на подадена такава за горепосоченото
деяние-л101-л.109, т.1 от досъд.п.. Жалбата от пълномощника на Ш.. А..
срещу това постановление е била оставена без разглеждане от БРС, поради
просрочването й. Първоинстанционното определение е потвърдено от БОС.
След получен от БРС на 04.03.2021г. отговор, че от Ш.. А.. няма
входирана тъжба, наблюдаващият прокурор с постановление от 25.03.2021 г.
е прекратил на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1
НПК воденото наказателно производство.
С протестираното определение от 09.04.2021г., постановено по НЧД
№1872/2021г. по описа на Районен съд, гр.Бургас, предмет на осъществявания
въззивен контрол в настоящото производство, е отменено постановлението
на Районна прокуратура, гр.Бургас от 25.03.2021г. за прекратяване на
наказателното производство , поради неговата необоснованост.
Преценката на БРС, че прокурорското постановление е необосновано, е
правилна. Въззивната инстанция споделя напълно изложените в
определението на БРС съображения, поради което намира за напълно
ненужно тяхното преповтаряне, като единствено в отговор на направените в
протеста възражения намира за необходимо да акцентира на следното:
1. При извършване на проверката по чл.243 от НПК и формиране на
изводите си за фактите по 102 от НПК, прокурорът е длъжен да направи
цялостен анализ на относимия доказателствен материал в съответствие с
изискванията на чл.14, ал.1, вр.чл.107 от НПК. Това е налагало да се прецени
дали събраните доказателства са достатъчни за всестранното и пълно
2
изясняване на обстоятелствата по делото, от една страна, а от друга,
фактите съдържащи се в различните доказателствени източници да се
съпоставят с останалия доказателствен материал и при констатирани на
противоречия, какъвто е и настоящия случай, да се обоснове кои
доказателствени средства се приемат и защо.
От съдържанието на постановлението не може да се разбере кои
доказателствени средства се приемат за годни (предвид позоваването и на
материали, които нямат такава стойност, а и сочената в протеста
„процесуална хронология“ също не им придава доказателствена годност) и
какъв е резултатът от проверката и анализа на годната доказателствена
съвкупност – кои доказателствени материали прокурора приема, кои
отхвърля и по какви съображения. Сбитият преразказ на част от
доказателствените източници не може да подмени доказателствения анализ,
обосноваващ възприети фактически констатации, а още по-малко да се ползва
като съдържание на самите фактически констатации, както се предлага в
частния протест.
2. Не става ясно каква фактическа обстановка в крайна сметка
прокурора приема за установена. Посочването на отделни обстоятелства е
фрагментарно, разпиляно и с неясно отношение към предмета на доказване.
Макар и да се твърди в протеста, че описание на приета за установена от
прокурора фактическа обстановка започва след израза „Фактите по
разследването сочат….“, такава няма. Точния израз в постановлението е:
„Фактите от проведеното разследване сочат, че…“ - ред 9 отдолу нагоре-
стр.2 от постановление от 25.03.2021 г., като след него в продължение на
седем страници се преразказва съдържание на показания на свидетели и се
маркират част от приложените писмени материали от Агенцията по
вписванията и от ТД на НАП-Бургас. Описанието завършва с общата фраза ,
че „така изложената фактическа обстановка следва от показанията на
разпитаните по делото лица, от приложените справки – извлечения и
др.писмени документи.“ –стр.10 от същото постановление. Тази част от
мотивите на постановлението, претендиращата за изложение на фактическата
установеност по делото, в действителност представлява частичен преразказ
на различни доказателствени източници, а така също и на писмени сведения
на отделни лица, дадени по преписката на предварителната проверка.
3
Независимо от обема на постановлението(малко над 18 страници),
изложеното не удовлетворява изискването за мотивираност, въведено с
разпоредбата на чл. 199, ал. 2 от НПК. В конкретния случай първите
17страници от постановлението за прекратяване на наказателното
производство и от постановлението от 20.02.2020 г., с което същото
производство е било спряно, са еднакви.
Посочените съществени процесуални нарушения, обуславят
незаконосъобразността на постановлението и прави невъзможна преценката
на съда за неговата обоснованост, тъй като критерий за това е съответствието
на приетите по делото фактически положения с съдържанието на събрания и
проверен доказателствен материал. В настоящия случай липсва изложение на
това, което прокурорът приема за установено след съобразяване и преценка
на всички събрани по делото доказателства, така, както го изиска НПК.
Преценката на БРС, че постановлението за прекратяване е необосновано е
правилна.
3. Различните съставомерни признаци на посочените в обжалваното
постановление престъпления по чл.217 от НК, чл.206 от НК и чл.209 от НК,
предпоставят и различие в правнорелевантните факти, подлежащи на
установяване. От съдържателната част на постановлението дори не става
ясно какъв предмет на доказване очертава обвинението, кои установени
фактически обстоятелства преценя, за да изведе обобщаващия извод за
отсъствие на престъпление от общ характер. Това е и причината за
противоречията в правните съображения, а оттам и в основанията, на които се
е позовал прокурора за прекратяване на наказателното производство, която
противоречивост (че въобще няма извършено престъпление или че има
извършено такова, но то е от частен характер) е била констатирана точно от
БРС в протестираното определение.
5. Отправеният в протеста укор, че упражненият от БРС съдебен
контрол е следвало да се ограничи само до наличието на предпоставките за
приложението на чл.24, ал.6 от НПК – неподадена тъжба от пострадалият в
рамките на изтекъл шестмесечен срок от съобщението за спиране по
чл.244,ал.3 от НПК, не намира законова основа. БРС е изложил много
подробни съображения за обхвата на съдебния контрол, тълкувайки разума на
4
закона с оглед осигуряване процесуалните права на различния кръг лица,
легитимирани да обжалват актовете на прокурора по чл.243 от НПК и по
чл.244 от НПК. От друга страна , следва да се посочи, че буквалният прочит
на разпоредбата на чл. 243 от НПК също не налага тълкуване, ограничаващо
контролните правомощия на съда. Напротив, същата норма ясно
регламентира, че съдебният контрол върху актовете на прокурора се
осъществява в случаите на прекратяване на наказателното производство или
при хипотезите на чл. 24, ал. 1 и ал. 6 от НПК или поради недоказаност.
Съгласно чл. 243, ал. 5 от НПК съдът се произнася по обосноваността и
законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, защото с този прокурорски акт се решава по същество съдбата
на воденото наказателното производство, което изисква да бъдат изложени
съображенията на прокурора за наличие на предпоставките по чл. 243, ал. 1
от НПК, а не само тези по чл.24, ал.6 от НПК.
6. Напълно неоправдано е очакването на прокурора в протестираното
определение да се съдържат задължителни указания за събиране на конкретни
доказателства или за провеждането на конкретни процесуално-следствени
действия. Въпросът дали са били положени необходимите и достатъчни
усилия за разкриване на обективната истина по делото стои съвсем отделно от
обсъдените по-горе в настоящите мотиви и в мотивите на протестираното
първоинстанционно определение нарушения, които водят до процесуална
нетърпимост на прекратителното постановление. БРС ясно е формулирал
извод за необоснованост на прокурорския акт поради груби нарушения на
процесуално правните изисквания за събиране и проверка на доказателствата,
в противоречие с правилата на формалната логика и изискванията за
обективност, всестранност и пълнота на разследването – чл.14 от НПК, както
и за обосноваността на прокурорския акт.
Съдебния контрол в производството по чл.243 от НПК е ограничен от
посочените в същия текст рамки и няма за цел да предопределя или да
обосновава бъдещи действия по разследването, решението за които се взема
от прокурора, съобразно нормите на НПК. В това производството съдът дава
задължителни указания само относно приложението на закона, без да
замества прокуратурата в осъществяването на определените й от КРБ и ЗСВ
правомощия или да указва на прокурора какво действие да извърши, че да
5
реализира правомощията си по чл.46, ал.2, т.1, т.2 от НПК по конкретното
наказателно производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 243 ал.8 от НПК, Бургаският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.04.2021г., постановено по НЧД
№1872/2021г. по описа на Районен съд, гр.Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6