Р Е Ш Е Н И Е
№ 526
гр. Враца, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 12.11.2019 г. /дванадесети
ноември две хиляди и деветнадесета
година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА с участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от
съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 579 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл.
63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от „Т.– В.“ ЕАД ***, предявена чрез процесуалния представител юрисконсулт
В.Н. против Решение № 225/13.06.2019г. на Районен съд Враца, постановено по АНД
№ 390/2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 2/02.04.2019
г. на Кмета на Община Враца за налагане на
имуществена санкция на касатора в
размер на 10 000 лева на основание чл. 17, ал. 3, вр. чл. 19, т. 5 от Наредбата
за изграждане и възстановяване на елементите на техническата инфраструктура на
територията на Община Враца, приета с Решение № 686/30.01.2018 г. на ОбС Враца,
за нарушение на чл. 11, ал. 1, вр. чл. 10,
ал. 5 от същата Наредба.
Изложени са доводи, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно в АУАН и
последвалото го НП е посочена датата на извършеното нарушение. Прави се искане
за отмяна на оспореното решение и отмяна на
НП.
Ответникът - Община
Враца, редовно призован, представител не се явява и не е ангажирано становище
по жалбата.
Участващият в производството Прокурор от
Окръжна прокуратура Враца дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на Районен съд – Враца –
законосъобразно, обосновано и правилно.
Административен съд
Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна
страна, против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
За да потвърди
обжалваното Наказателно постановление, въззивният съд е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия, като в
административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Фактическата
обстановка е правилно установена и посочена, както в АУАН, така и в НП, като по
делото безспорно се установява извършеното от касатора нарушение. Актовете съдържат
и задължителните реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че при разглеждане на делото въззивния съд е събрал необходимите
за правилното му изясняване
писмени и гласни доказателства. В резултат
на техния анализ е достигнал до правни изводи за законосъобразност
на НП, които са обосновани и
законосъобразни и се споделят от касационната инстанция, като подкрепящи се от
доказателствата по делото.
При анализа на доказателствата по делото се налага извода, до който е
достигнал и районният съд, че като не е възстановило целостта на нарушената
асфалтова настилка – публична общинска собственост в нормативно определения
30-дневен срок след приключване на СМР,
свързани с извършен на 28.11.2018 г. авариен ремонт на топлопроводно отклонение,
санкционираното дружество е нарушило именно чл. 11, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 5 от
Наредбата за изграждане и възстановяване
на елементите на техническата инфраструктура на територията на Община Враца,
приета с Решение № 686/30.01.2018 г. на ОбС Враца, поради което правилно е
приложена санкционната норма на чл. 19, ал. 5 от Наредбата.
Освен, че е събрал
всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, районният
съд е обсъдил и всички възражения, посочени в жалбата, включително относно
датата на извършеното нарушение, като аргументирано е достигнал до извода за
тяхната неоснователност, който извод се споделя напълно и от касационната
инстанция. В случая, макар и да е съставен в отсъствието на нарушителя,
АУАН не го е лишил от правото му на защита,
тъй като актът е бил връчен по надлежния ред, дадена е била възможност на
лицето да възрази против него, описанието на нарушението е точно и конкретно,
позволяващо му да разбере точно в какво се изразява
административнонаказателното обвинение, за да организира защитата си против
него, което той е сторил.
Районният съд е
обсъдил и възможността за прилагане на института на „маловажен случай“ на
административно нарушение по смисъла на чл. 28 ЗАНН и мотивирано е приел, че
деятелността не носи по-ниска степен на обществена опасност от други подобни
нарушения и не са налице предпоставки за неговото прилагане. В допълнение към
направения извод, който се споделя от касационния състав, следва да се
отбележи, че визираното нарушение е формално, на просто извършване и липсата
или наличието на вредни последици не влияе върху съставомерността на деянието,
тъй като същите на са елемент от обективната му страна. В оспореното решение е
обсъден и е размерът на наложената имуществена санкция, като е посочено, че
същият е в минимално предвидения в разпоредбата на чл. 19 от Наредбата размер
от 10 000 лева за юридически лица, поради което не подлежи на
преразглеждане или изменение от съда.
Правни аргументи, факти, обстоятелства и доказателства, оборващи
констатациите отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи на първоинстанционния
съд, не са посочени и представени от касатора.
Следва да бъде отбелязано, че в конкретния случай, касаторът сам е определил
срока, необходим му за осъществяване на аварийния ремонт – уведомление за
разкопаване в условия на авариен ремонт – л. 22 от първоинстанционното дело,
където е посочено, че изкопните работи ще се извършват от 28.11.2018 г. до
28.11.2018 г.
На следващо място, оспорването
на подзаконови нормативни актове не е ограничено във времето, видно от
разпоредбата на чл. 187 от АПК. Инцидентният съдебен
контрол на административни актове е регламентиран в чл. 17, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
и според него съдът се произнася инцидентно по валидността на административните
актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Посочената правна регламентация, с оглед
предвидения специален ред за обжалване на поднормативни актове в АПК, е
неприложима, доколкото по реда на чл. 144
от АПК, разпоредбите в ГПК се прилагат само когато не са предвидени специални
разпоредби в АПК. Възможността, предвидена
по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК е относима само за
общият съд, в рамките на общото гражданско производство, но не и в настоящето,
развиващо се пред първоинстанционния съд по ЗАНН и НПК.
Изводите на Районен
съд – Враца кореспондират с фактически установеното и съответстват на
законовите изисквания, поради което напълно се споделят от настоящата
касационна инстанция. Съответствието между приетото от съда и установеното от
доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи
води до обоснованост на постановеното и обжалвано в настоящото производство
решение.
По тези съображения и
след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно
изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатираха основания за отмяната
му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон,
извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен
състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния
закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а
предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 225/13.06.2019г. на Районен съд
Враца, постановено по АНД № 390/2019 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.