Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 30.07.2019г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданско отделение,
На единадесети юли две
хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №962 по описа на съда за 2018г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, С ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ЖК „Младост“ 4, бизнес Парк София, сграда 6 против С.Д.С., с ЕГН **********,
с адрес *** иск по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и подадено
възражение от страна на ответника и по чл.9 ЗЗД, както и по чл.79, ал.1
вр.чл.205 ЗЗД.
Ответникът не е депозирала отговор в срока по чл.131 ГПК, в който са оспорени предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№2314/2017г. на КРС е издадена в полза на ищеца
заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на 1540.22
лв.-неизплатени далекосъобщителни услуги по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 03.04.2014г, сключен между него и „Теленор
България“ ЕАД за периода от 05.12.2015г. до 04.05.2016г, за която сума е
издадена фактура №**********/05.05.2016г., платима в срок до 20.05.2016г. и
сума в размер на 216.92 лв.-обезщетение
за забава върху за периода 21.05.2016г. до 09.10.2017г., ведно със законна
лихва считано от 24.10.2017г. до изплащане на вземането, както.Тази заповед е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като с разпореждане на съда от
29.03.2018г. е указано на заявителя да предяви искове за установяване
съществуването на вземанията си.
С исковата молба, се претендира признаване на
установено по отношение на ответника, че вземане в размер на 312.93
лв.-незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*********, ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.Претендира се осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер
на 668.90 лв.-начислена договорна неустойка по договор с абонатен намер
№*********, сума в размер на 558.39 лв., представляваща неизплатени лизингови
вноски по договор с абонатен номер №*********.С определение на заповедния съд
от 18.05.2018г. е обезсилена заповедта в частта по отношение на сума над 312.93
лв. зо пълния предявен размер от 1540.22 л., както и за мораторна лихва в
размер на 216.92 лв.
Твърди се по исковата молба, че с договор за мобилни
услуги от 01.04.2014г. , сключен между
ответника и „Космо България Мобайл“ ЕАД, ответникът бил абонат на доставчика на
мобилни услуги с абонатен номер №********* и титуляр по мобилен номер
0898/630689 със срок до 01.04.2015г.С допълнително споразумение от 17.02.2015г.
абонатът преминал към друг абонаментен план и взел мобилно устройство, на
изплащане, при месечни вноски в размер на 26.59 лв., съгласно договорен
погасителен план.
На 30.03.2015г., ответникът сключил договор за мобилни
услуги с предпочетен номер0893/876701 по програма Резерв Стандарт 39.99 лв.с
договор срок до 30.03.2017г. и взел мобилно устройство на изплащане и
договорено изплащане на 23 месечни вноски
в размер на 26.59 лв. всяка.
Въз основа на посочените договори , ответникът ползвал
мобилни услуги за мобилните номера, посочени по-горе, за което била издадена
фактура под абонатен номер №*********.
Поради неизпълнение на ответника да заплати стойността
на потребине услуги , ищецът прекратил едностранно договора между страните и
издал крайна фактура с начислена обща
сума за плащане в размер на 1540.22 лв.-неизплатени услуги в размер на 312.93
лв., начислена неустойка за предсрочно прекратявен в размер на 668.90 лв. и
неизплатени лизингови вноски в размер на 558.39 лв. лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на
ответника, в който изцяло са оспорени предявените искове.
По делото са представени и приети като доказателства:
договор за мобилни услуги, допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги, договор за лизинг, запис на заповед, договор за мобилни услуги, договор
за лизинт от 30.03.2015г., и запис на заповед от същата дата и фактури.Приети
са като доказателства по делото и съдебно-счетоводна и съдебно-почеркова
експертиза на подпис, изготвени от вещите лица Т. и С..
От описаните доказателства, по делото се установи
следната фактическа обстанвока:
На 01.04.2014г. между страните е сключен договор от
вида на описания в исковата молба.Договорен е месечен абонаментен план в размер
на 20.99 лв. На 17.02.2015г.е сключено допълнително споразумение, с което е
преминал към друг абонаментен план и е взел мобилно устройство.На 17.02.2015г.
е сключен договор за „лизинг“ за полученото мобилно устройство, с който е поел
задължение да заплаща месечни вноскив размер на 26.59 лв.Подписал е и запис на
заповед за сумата от 611.57 лв.На 30.03.2015г. е сключил договор за мобилна услуга
и е взел мобилно устройство, за което е поел задължение да заплаща месечна
вноска в размер на 26.59 лв.и е подписал запис на заповед за сумата от 611.57
лв.
Видно от заключението на вещото лице С.С. е изпаднал в
забава по отношение на дължимите плащания за абонатен номер ********* и мобилни
номера 0898 630689 и 0893 876 701-неплащане на две сметки със срок на
плащане 20.01.2016г. и 20.02.2016г., поради което ищецът е прекратил
правоотношенията.След този момент ищецът дължи на ответника сума в размер на
312.93 лв.-незаплатени далекосъобщителни услуги, неустойка по договора в размер
на 668.90 лв. и неизплатени лизингови вноски в размер на 558.39 лв.
В заключението си вещото лице С. е обосновал извод, че
подписите в първия договор от 01.04.2014г. не са изпълнени от отвитника в
производството, а от друго лице, като всички останали подписи в договорите,
допълнителни споразумения и записи на заповед са изпълнени от него.
Установения факт, че подписът в първия договор между
страните не е положен от страна на ответника, не води до извод за липса на
правоотношение между страните, тъй като последващите допълнителни споразумения
и договори, с които е изменян първоначалния договор са подписани лично от
ответника, поради което установения факт не води до извод за неоснователност на
предявените искове.
При горната фактическа обстанвока, съдът намира, че
предявените искове са основателни и следва да се уважат.
Установи се по делото, че за процесния период
ответникат е ползвал далекосъобщителни услуги на стойност 312.93 лв., поради
което искът по чл.422 ГПК следва да се уважи.
Основателен е и иска за сумата от 668.90 лв.-начислена
договорна неустойка.Установи се по делото, че договора е едностранно прекратен
от страна на ищеца поради неизпълнение на задълженията на ответника и начина по
който е изчислена неустойката.Основателна е и претецията за сумата от 558.39
лв..-неизплатени лизингови вноски.На ответника са предоставено ползването на 2
мобилни устройства, като същият не е заплащал дължимите вноски, поради което и
цялата сума-стойност на устройствата е изискума и следва да се заплати от
страна на ответника.
При горните изводи, ответникът следва да заплати на
ищеца деловодни разноски в размер на 236.80 лв.-разноски по ч.гр.д.№2314/17г. и
924.80 лв.-разноски по настоящето-гр.д.№962/18г. на КРС.
Ответникът следва да заплати по сметка на съда и
изплатеното възнаграждение на в.л.С. в размер на 350 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на С.Д.С., с ЕГН **********,
с адрес ***, че вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, С ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК „Младост“ 4, бизнес Парк София,
сграда 6 в размер на 312-93 лв.-стойност на незаплатени далекосъобщителни
услуги , ведно със законна лихва, считано от 24.10.2017г. до окончателното
изплащане, за което по ч.гр.д.№2314/17г. на КРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №1282 от 27.10.2017г., съществува.
Осъжда С.Д.С. да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
сумата от 668.90 лв.-договорна неустойка
по договор с абонатен номер №*********
Осъжда С.Д.С. да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
сумата от 558.39 лв.-неизплатени лизингови вноски по договор с абонатен номер
№*********.
Осъжда С.Д.С. да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
деловодни разноски в размер на 236.80 лв.-разноски по ч.гр.д.№2314/17г. и
924.80 лв.-разноски по настоящето-гр.д.№962/18г. на КРС.
Осъжда С.Д.С. да заплати по сметка на Районен съд
гр.Кюстендил сумата от 350 лв.-изплатено възнаграждение за вещо лице, изготвило
съдебно-почеркова експертиза на подпис.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Райнен
съдия: