РЕШЕНИЕ
№ 206/13.10.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и девети септември през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Светла Иванова.………………...……...…….........................… в присъствието на
прокурора Невена Владимирова…….............……................…………………………………….... като
разгледа докладваното от Председателя АНД (К) №676 по описа
за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Щ.Х.Щ. ***,
против Решение №260081 от 28.04.2021г., постановено по АНД №118/2021г. по описа
на Районен съд – Свиленград, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо Серия К №…….,
издаден от ОД на МВР – Хасково.
Касационният жалбоподател твърди, че решението e неправилно
и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения. Счита, че районният съд не обсъдил пълно,
всестранно и обективно всички обстоятелства по делото. Изводът му за точно
описание на нарушението в електронния фиш бил неправилен. Сочи, че село П.
било дълго 3,5 км. и къде точно в тези километри било извършено нарушението не
ставало ясно. Оформен и издаден по този начин електронният фиш не конкретизирал
точното място на извършване на нарушението и не отговарял на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Неспазването на изискването за посочване на точното място на извършване
на нарушението представлявало съществено процесуално нарушение, което било
основание за отмяна на електронния фиш.
По изложените съображения се моли за отмяна на
решението на районния съд и на електронния фиш.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
Серия К №… издаден от ОД на МВР – Хасково, с който за извършено на 27.11.2019г. нарушение по
чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189,
ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на Щ.Х.Щ. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лева.
За да постанови решението
си, районният съд приел, че са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП при
издаване на електронния фиш. Не били налице допуснати съществени процесуални
нарушения. По отношение мястото на извършване на нарушението, съдът приел, че същото
е посочено коректно, с текстово описание и координатите, индивидуализиращи
точно определено място на извършване. От приложените доказателства, както и от
изготвения от полицейските служители протокол, също се установявало точното
място на извършване нарушението, както и посоката на движение, а така също
датата и точния час, регистрационният номер на автомобила и останалите
реквизити на акта. Налице било и пълно описание на нарушението, мястото на
същото съвпадало с мястото на установяването му. Посочването на мястото на
контрол - с.П. посока изхода на село М., община Свиленград, обл.Хасково, било
достатъчно за означаване на мястото на нарушението. Още повече, че по делото бил
представен и заснетият клип, на който освен автомобила, били отразени
локацията, включително с GPS координати. Спазен бил и материалният закон.
Нарушението било правилно квалифицирано и доказано. Установявало се от
доказателствата по делото, че на 27.11.2019.г в с.П., общ.Свиленград,
обл.Хасково, в посока с.М., Щ.Х.Щ.
управлявал собствения си лек автомобил с рег.№ Х …. КМ със скорост 84 км/ч., при
ограничение на скоростта от 50 км/ч. Налице бил и субективният елемент от
състава на нарушението – вината на
извършителя. Според съда, в случая не били налице основания за прилагане на
чл.28 от ЗАНН.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че оспореният съдебен акт е правилен.
Постановеното решение е съответно на събраните по делото доказателства и
на материалния закон. Съдът е
обосновал изводите си, като изложените подробни съображения в подкрепа на
извода за законосъобразност и правилност на ЕФ се споделят от настоящата
инстанция.
В случая извършването на процесното административно
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство тип TFR1-M,
представляващ мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение, за което са представени Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №10.02.4835 и протокол от
последваща проверка №6-52-19/11.10.2019г.
Правилно районният
съд е приел, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити,
съгласно приложимата редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Електронният фиш се
отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от
актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по
отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание
извън изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.второ от ЗДвП реквизити,
т.е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не
може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата
по съставянето им. В случая са налице всички изискуеми реквизити на електронния
фиш.
При установяване на нарушението и провеждане на
особената административно-наказателна процедура по издаване на процесния
електронен фиш няма допуснати съществени нарушения, съответно такива не са
констатирани от районния съд.
Спазено е и
задължителното изискване на чл.10 ал.1 от Наредбата. По преписката се съдържа
задължителният Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система, с отразена в него дата на използване на АТС тип TFR-1M, №656, а именно 27.11.2019г., на която е извършено и
коментираното нарушение. Посочено е мястото за контрол, отбелязано е и обстоятелството, че
ограничението на скоростта е в следствие на общото ограничение на скоростта от
50 км/ч., важимо за мястото на нарушението (в населено място). При така
попълнените данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от
органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Ето защо използваното АТС законосъобразно е приведено в работен режим на
твърдяното място и време, и е технически изправно, поради което
административнонаказателната отговорност на касатора е законосъобразно
ангажирана.
В представения снимков материал, освен автомобила и неговия регистрационен
номер, са отразени координати, датата и часа на заснемане, посоката на
движение, въведеното ограничение на скоростта, измерената скорост на движение и
установената превишена такава. Няма спор по отношение собствеността и
управлението на заснетото МПС.
В случая е
налице и пълно и точно описание на нарушението, поради което не се констатира
нарушено право на защита. Ето защо оплакванията за неправилност на извода на
районния съд в тази насока се явяват неоснователни. Описанието на извършеното
деяние в достатъчна степен дава възможност на нарушителя да разбере мястото на
нарушението. В този смисъл не е налице съществено процесуално нарушение, даващо
основание за отмяна на електронния фиш, съответно районния съд правилно го е
потвърдил.
Във връзка с горното, настоящата инстанция намира, че конкретното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е
безсъмнено доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез
приложения снимков материал. Деянието е санкционирано законосъобразно, като
наложената глоба от 400 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП вид и размер на наказанието, и на констатираното превишение
на скоростта за движение.
По изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо, съответстващо
на материалния закон и постановено при липса на съществени процесуални
нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260081 от
28.04.2021г., постановено по АНД №118/2021г. по описа на Районен съд –
Свиленград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.