МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №17/03.07.2019г.
по НОХД №470 по описа на РС – Ловеч за 2019 година
Срещу
подсъдимия М.Х.И.
***, е било предявено обвинение за престъпление по чл.151 ал.1
от НК за това, че на 21.09.2018 година около 14:00 часа в
град Ловеч, в сграда, намираща се в парк „Стратеш“, в близост до гробищен парк,
се съвкупил с лице от женски пол, ненавършила 14-годишна възраст – И.А.К.,
родена на *** ***, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 НК.
Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е
повдигнато, като счита, че предвид обстоятелството, че подсъдимият М.Х.И. е
признал изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, безспорно е доказана
неговата вина за извършеното престъпление, за което му е повдигнато обвинение и
моли съда да го признае за виновен, като му наложи наказание шест месеца
лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок, което наказание, при
редуцирането с една трета, да бъде четири месеца лишаване от свобода с
тригодишен изпитателен срок. По отношение на предявения граждански иск, счита
че преценката следва да бъде направена от съда.
Пострадалата И.А.К.
се явява лично и с упълномощения в хода на досъдебното производство от бащата
на пострадалата адвокат Р.К.. Предявяват граждански иск против подсъдимия И. за
сумата от 20 000 лева, които да заплати на К. със съгласието на баща й Анатоли
Радославов Касъмов. Молят пострадалата да бъде конституирана като граждански
ищец и частен обвинител в процеса. Повереникът на пострадалата заявява, че
нямат възражения по отношение на квалификацията на извършеното деяние и по
отношение на фактическата обстановка, която е описана в обвинителния акт и
приема, че следва, с оглед самопризнанието на подсъдимия, фактите да се приемат
такива, каквито са изложени в обвинителния акт. Поставя два въпроса, които имат
значение за доверителката му. Първият въпрос, това е въпросът за размера на
наложеното наказание. В случая изразява несъгласие със снизхождението, което се
проявява от представителя на обвинението. Счита, че дори законодателят в НК не
е предвидил толкова ниско наказание. Приема, че би следвало да бъде наказанието
минимум година лишаване от свобода. По отношение на това, как да бъде
изтърпяно, т.е. дали да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК - предоставя на
съда. Съгласява се, че се касае за млад човек, но в същото време е престъпление
с висока степен на обществена опасност, като обръща внимание, че в един и същ
ден в два различни състава на съда се разглеждат дела по един и същ текст от
НК, от което стига до извод, че не са толкова редки случаи, след като в един
ден има две дела с една и съща квалификация. Заявява, че според близките на неговата
доверителка, а и според нея, наказанието
следва да се изтърпи реално, за да може да се осъществяват целите от НК в
тяхната съвкупност - и по личната и по генералната превенция. Счита, че по
размер, предложеното от представителя на обвинението наказание е изключително
ниско. По втория въпрос – за гражданския иск, моли съда да го уважи така, както
е предявен, като съобрази факта, че тя е била малолетна към момента на
извършване на деянието, че подсъдимият е първият мъж, който я е докосвал,
първият мъж, който е осъществявал в живота й полов контакт с нея. Счита, че на
всички по-възрастни в залата е ясно, че това не може да не остави отпечатък –
начинът, по който е извършено деянието, мястото, където е била заведена, не
може да не остави отпечатък върху нейното психофизиологическо развитие в
бъдеще. Изразява съгласие, че тя не е упражнила някакви защитни действия в
по-силен или адекватен вид, но все пак се касае за 13 годишно момиче, за което
вещите лица в заключенията си в досъдебното производство са казали, че е
подходила към човека, т.е. към подсъдимия, като към човек, на който има
доверие. Подсъдимият й е бил близък и е била подведена от чувствата си към
него. Била е готова да прави всичко, което той иска и което, според нея, ще му
хареса и безспорно, на момента, не е разсъждавала по никакъв друг разумен
начин, освен от чувствата, които са я водили към момчето. Изтъква, че към
момента на деянието пострадалата е имал чувства към подсъдимия, но в
последствие, в един по-късен етап от време, са се появили негативните
преживявания. Спира се на показанията на дядото на пострадалата, че след
няколко дни тя е променила изцяло
поведението си, начина си на живот, затворила се е, контактувала е само с две
приятелки и това нещо, безспорно ще окаже и оказва влияние, но и ще оказва за в
бъдеще влияние върху нейната психика по отношение на това какво ще е, как ще се
отнася към хората от другия пол и т.н. От друга страна, твърди, че подсъдимият,
макар и млад човек, е бил на възраст, в която много добре е съзнавал, че се
касае за малолетно лице – живеели са в един квартал, пределно му е било ясно,
че не трябва да извършва деянието, но се е водил от своето желание да задоволи
половия си нагон и заявява, че не може да намери никакво оправдание в неговите
действия. Подсъдимият, вместо да я направлява, да я ръководи и да й дава съвети
как трябва да се държи в обществото, той вместо това я е употребил по възможно
най-вулгарния начин. Самото място, където я е завел и както е осъществил половия
акт, буди отвращение. С оглед установеното по делото и казаното, моли съда да
уважи гражданския иск, като й присъди, със съгласието на родителите й и
направените разноски.
Подсъдимият М.Х.И., редовно призован се
явява лично и с упълномощения в хода на досъдебното производство защитник – адвокат
Д.Н. от Ловешка адвокатска колегия, като правят искане за предварително
изслушване на страните по реда на чл.371 и следващите от НПК. И. се признава за
виновен и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. Защитникът му адвокат Н. изтъква, че няма спор относно това, че
подзащитният му е извършил деянието по чл.151 ал.1 от НК и не оспорват нито
едно обстоятелство в обвинителния акт. По отношение на казаното от
представителя на частния обвинител и граждански ищец репликира по отношение на
наказанието. Изтъква, че за всички е ясно, че извършеното от подзащитния му
деяние е укоримо, обществено опасно и за него се предвижда в закона съответното
наказание, но факт е и това, че е млад, пълнолетен, действал е импулсивно – типично за младите хора,
изпитвал е чувства към пострадалата, тя също е откликвала на това. В тази
връзка, не счита, че обществената опасност е в една такава висока степен, която
да изисква налагане на такова строго наказание, каквото иска адвокат К.. Още
повече, че по време на целия наказателен процес, подзащитният му е оказвал
съдействие на разследването, а не е спъвал по никакъв начин работата, както по
досъдебното производство, така също и във фазата на съдебното такова, поради
което и закона предвижда в такива случаи задължителна редукция на наказанието,
което следва да падне, дори под предвидения в закона минимум. Намира за съвсем
резонно да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК и счита, че поисканото от
прокурора наказание напълно съответства на обществената опасност, както на
деянието, така и на дееца, която е изключително ниска. Твърди, че подсъдимият
си е направил своите изводи и съжалява за извършеното. Но станалото е станало и
отговорността трябва да си я понесе, но в определените от съда граници,
съобразени със закона, а не това, което иска представителят и на най-вече на
родителите на пострадалата, тъй като видно и от съдържащите се в делото
протоколи от съдебни заседания по мерките за неотклонение на М.Х.И., дори
месеци след извършване на деянието, пострадалата е продължавала да търси
контакти с подсъдимия, търсила го е, имала е кореспонденция по телефона с него.
Съгласен е, че пострадалата е преживяла негативни емоции, но трябва да се
отчете факта, че са били най-вече от страна на родителите й и самият факт, че
се предявява и граждански иск в такъв огромен размер, разкрива какви са в
същност исканията и „какъв им е проблема – просто искат пари“. Счита, че
гражданският иск е както неоснователен, така също и изключително завишен по
размер. Обръща внимание, че за доказване на негативните психични изживявания на
гражданския ищец, в делото е бил допуснат и разпитан като свидетел дядото Ружди
Касъмов, но същият е твърдял, че я е видял няколко дена след това как се е
променила и ограничила контактите си, но се е оказало, че е бил по това време в
Испания, т.е. не е имало как той да има поглед върху това, с кого е дружала тя,
как се е променила, колко приятели е имала преди това и колко след това. Счита,
че всичките му впечатления, в кавички, са продиктувани от това, да влязат едни
пари в семейството. В тази връзка, с
оглед и на роднинската им връзка, счита че тук е мястото на съда да прецени до
каква степен следва да бъдат ценени показанията на свидетеля Ружди Касъмов. Още
повече, че е заявил, че не я е разпитвал как се чувства, че не живеят заедно,
поради което моли гражданският иск да бъде
отхвърлен. С оглед на казаното моли съда да постанови присъда, с която да
признае М.Х.И. за виновен по така повдигнатото обвинение за престъпление по
чл.151 ал.1 от НК и при определяне на размера на наказанието да индивидуализира
същия съобразно неговата обществена опасност, а именно поискания от
представителя на прокуратурата минимален размер от 4 месеца лишаване от свобода
с изпитателен срок за три години. Моли също така да бъде отхвърлен предявения
граждански иск като неоснователен и недоказан.
С оглед признаване на вината от подсъдимия
и изразеното от него съгласие, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти /чл.371 т.2 от НПК/, съдът след одобряване на направените
от подсъдимия самопризнания разгледа и реши делото по реда на съкратеното
съдебно следствие.
От събраните по време на досъдебното
производство доказателства, от направеното от подсъдимия самопризнание относно
изложените в обвинителния акт обстоятелства и съгласието му да не се събират
доказателства за тези факти, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
М.Х.И. ***. Свидетелката /пострадала/ И.А.К. живеела с родителите си и брат си
– свидетеля Р.К.в село Лисец, Ловешка област. Баба й по майчина линия живеела в
гр. Ловеч, ул. „Мадара“ № 81, в близост до дома на И.. К. и И. се познавали и
имали близки отношения /гаджета/ от началото на лятото на 2018 г. – двамата излизали
на кафе, разходки, целували се и „се натискали“. Свидетелят Р.К.знаел за
тяхната връзка и не бил съгласен с нея, предвид разликата във възрастта на
сестра си, която била на тринадесет години и на подсъдимия. Той провел няколко
разговора с малолетната си сестра, като й казвал да прекрати взаимоотношенията
си с подсъдимия, тъй като го познавал и знаел, че нямал добра репутация. Тя не
го послушала и той уведомил родителите си, които били в чужбина, за отношенията
между сестра му и подсъдимия. Свидетелката И.У.и свидетелят А.К.били оставили
двете си деца при баба им по майчина линия, която да се грижи за тях.
На
20.09.2018 г. И.К. се била събрала с други деца в кв. „Дръстене“, на обръщалото
на автобуса. Там бил и подсъдимия М.И., който й предложил да се видят на
следващия ден и да се разходят само двамата. К. се съгласила и определила
мястото и часа на срещата. Трябвало да се чакат на железния пешеходен мост /в
близост до СУ „Св. Климент Охридски“/ в 13.30 часа и след това да отидат в парк
„Стратеш“.
На 21.09.2018 г. след училище К. отишла
на железния мост в 13.30 часа и го чакала около десет минути. Той дошъл и
тръгнали за парк „Стратеш“. Минали по моста, завили наляво по пътя за бившия
„Кожарски техникум“, като преди да стигнат до него, завили надясно и тръгнали
по стръмната улица нагоре. Минали покрай гробищния парк и в близост до него
видели стара, изоставена сграда. И. й предложил да влязат вътре и да пушат една
цигара - „трева“. Тя се съгласила. Двамата
се качили на втория етаж, където имало дълъг коридор, от който се влизало в
други стаи. Те влезли в една малка стая, която приличала на баня, защото била
цялата в плочки. Той извадил и запалил цигарата и дръпнал пръв, след което й
дал на нея. Двамата я изпушили, като К. до този момент не била пушила „трева“.
Било около 14.00 часа. Подсъдимият И. я прегърнал и започнал да я целува, а тя
отвърнала на ласките му доброволно, тъй като го обичала. Тя била облечена с
черно-бяла рокля с презрамки, с деколте. Той започнал да я опипва по гърдите и
по цялото тяло през дрехите, а след това я обърнал с лице към стената. Тя се
подпряла на стената с двете си ръце, но не го попитала какво възнамерява, тъй
като се досетила какво ще се случи. И. й вдигнал роклята и започнал да я опипва
по гърдите, като бил бръкнал под сутиена й. Тя била с гръб към него. След това
й отместил бикините /прашки/ и сложил един от пръстите си във влагалището й,
като тя не изпитала болка. Около една минута по-късно той извадил половия си
член и се съвкупил с нея, т.е. фалосът му проникнал във влагалището й. К.
усетила силна болка и му казала, но той продължил да осъществява половия акт,
като с две ръце я държал през кръста. Тя го бутнала и се отдръпнала от него. Не
видяла семенна течност и според нея той не бил еякулирал. Оправила си бельото и
си тръгнала, а И. останал там. К. се прибрала в дома на баба си около 14.30-15.00
часа. Влязла в банята и се изкъпала, като видяла, че по бикините й имало кръв.
Не споделила с никого за случилото се. На 23.03.2018 г. родителите й се
прибрали от чужбина и семейството отишло в къщата в село Лисец, Ловешка област.
Тогава К. споделила с родителите, че вече не била девствена и им разказала за
осъществения на 21.09.2018 г. полов акт с И..
От
заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно-психиатрична и
съдебно-психологична експертиза /л.81-л.93/ е видно, че след цялостен анализ на
данните от досъдебното производство и след проведения преглед и психологично
изследване на И.А.К., равнището на познания на И.К. съответства и покрива минимума
за нейната възраст. Характеризира се като активна, импулсивна в решенията,
нетърпелива, с капризно и неустойчиво настроение. Поведенческият й репертоар е
беден, липсва разнообразие, спонтанност и гъвкавост. Емоционално е лабилна,
незряла, повърхностна, със слаб контрол на влеченията и потребностите.
Притежава ниска склонност към самовглъбяване, недостатъчна настойчивост и
постоянство, случва се да бъде рязка в действията си. У нея са налице стремеж
към нови запознанства, привличане и спечелване на внимание, повишен интерес към
опознаване на непознати места и удовлетворяване на желанията й. Лесно се
адаптира към непривична обстановка, но със своята склонност към избухливост,
нерядко се оказва в конфликт. Независимо от непълнолетната й възраст и от липсата
на достатъчен социален опит, за К. не са присъщи повишена внушаемост и
манипулируемост на нейното поведение.
При
освидетелстването на И.К., в психичното й състояние не се установили данни за
възникнали тежки, клинично изразени разстройства от невротичен или друг
характер, като резултат от извършеното спрямо нея, които биха довели до бъдеща
промяна в нейната личност.
Подекспретната
е подходила към извършителя като към човек на когото има доверие, който й е
близък. Била е подведена от чувствата си към него и от желанието си да направи
това, което ще му се хареса и което смятала, че се очаква от нея. Негативните
емоционални преживявания са се породили няколко дни след осъществения полов акт
и са свързани със страха и тревогата, че случилото се е станало достояние на
близките й.
След
извършения преглед на И.К., при същата не се установили симптоми на психично
заболяване. Интелектуалното ниво е в рамките на нормата /нисък вариант/ и й
позволява да осъзнава свойството и значението на извършеното спрямо нея деяние.
И.К.
е със запазена психична годност да възприема правилно фактите, които имат
значение за делото и да дава правилни и достоверни показания за тях, ако има
желание за това.
Възрастта
и интелектуалното развитие на пострадалата й позволяват да дава достоверни
показания и обосновано да вербализира мислите си. Същата може да участва
пълноценно в производството, в качеството на пострадала.
И.К.
*** като лице, страдащо от умствено недоразвитие или психично заболяване. Същата
не се нуждае от специализирано лечение при стационарен режим в психиатрична
институция или от лечение при домашен режим.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебномедицинска експертиза се установило, че касае за прясна
дефлорация /разкъсване на хименалния пръстен/ на И.А.К.. Установените
охлузвания в областта на гърба са от травматично естество и са причинили на К. болка.
В наличната документация не се установили данни за разстройство на здравето,
временно опасно за живота или постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Не се очакват трайни последици от тази повреда.
При така изяснената фактическа обстановка
съдът прие, че с извършеното от него деяние, М.Х.И. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.151 ал.1от НК, като
на 21.09.2018г. около 14 часа в гр.Ловеч, в сграда, намираща се в парк
„Стратеш”, в близост до гробищен парк, се съвкупил с лице от женски пол, ненавършилата
14-годишна възраст - И.А.К., родена на ***г***, като извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 НК.
От
субективна страна, М.И. е действал виновно, при пряк умисъл. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване. Съзнавал е и
малолетната възраст на пострадалата.
Предвид на изложените обстоятелства, съдът
квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен и го осъди.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия, настоящата инстанция съобрази като смекчаващи вината
обстоятелства чистото му съдебно минало, младежката му възраст, сравнително
краткото време – около месец и половина, оставащо до навършване на 14 годишна
възраст от пострадалата, както и социалната среда, в която е извършено деянието
с оглед по-ранното начало на половите контакти, поради което определи наказанието при превес на смекчаващите
вината обстоятелства в минималния, предвиден от законодателя размер от 2 /две/ години
лишаване от свобода. С оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК намали така
определеното наказание лишаване от свобода при условията на чл.58а от НК с една
трета, или И. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на 1 /една/
година и 4 /четири/ месеца, като на основание чл.59 ал.1 от НК приспадна
времето, през което И. е бил задържан, считано от 24.09.2018 година до
23.10.2018 година.
Като взе пред вид, че наложеното
наказание е до три години лишаване от свобода и подсъдимият не е осъждан на
лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер, настоящата
инстанция прецени, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения, не е наложително изпълнението на наказанието, поради
което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от три
години от влизане на присъдата в сила.
Съдът
намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на
дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36
от НК.
Настоящият състав не намери основание за
приложението на чл.58а, ал.4, респ. чл.55 от НК при определяне размера на
наказанието, тъй като в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят налагане на наказание
лишаване от свобода под предвидения в чл.151 ал.1 от НК минимум. В тази връзка
съдът не споделя становищата на представителя на обвинението и на защитника на
подсъдимия, че деянието се отличава с незначителна степен на обществена
опасност, което следва да се приеме като изключително смекчаващо вината обстоятелство, тъй като се
касае за престъпление против половата неприкосновеност на подрастващото
поколение и може да доведе до неблагоприятни вредни последици в половото
съзряване на пострадалата, което само по себе си е с висока степен на
обществена опасност, а останалите не могат да бъдат приети за многобройни
такива.
Настоящата инстанция прие,
че предявеният от И.А.К. със съгласието на баща й Анатоли Радославов Касъмов граждански иск за причинени неимуществени
вреди е основателен, тъй като е претърпяла душевни страдания в следствие на
извършеното спрямо половата й неприкосновеност посегателство, но е завишен по
размер, поради което го уважи за сумата от 5 000 лева, като иска до пълния
предявен размер от 20 000 лева отхвърли като недоказан. Съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската
отговорност на подсъдимия за извършения от него деликт по отношение на
личността на гражданския ищец. Деянието на подсъдимия е противоправно и
виновно. На гражданския ищец са причинени неимуществени вреди, които са в пряка
причинна връзка с извършеното от подсъдимия деяние. Установи се по делото, че в
резултат на приетото от съда виновно противоправно деяние, пострадалата К. е
изпитвала страх и срам, станала е по-затворена, ограничила е контактите си. При
определяне размера на дължимото обезщетение, съдът изходи от разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, свързана с критерия за справедливост. Претърпените негативни изживявания, свързани предимно с
неудобството от случилото се с нея, с накърняването на достойнството
на младо момиче в мястото, където живее и то от лице, на което тя е имала
доверие, претърпените болки и страдания, злепоставянето пред близки и претърпяната дефлорация дадоха основание на съда
да приеме, че определеното обезщетение в размер на 5 000 лева е съответно с
критерия за справедливост. Върху присъдената сума се дължи и законна лихва от
деня на деликта /21.09.2018 година/ до окончателното й изплащане, както и
сумата от 600 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
При този изход на процеса, на основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди М.И. да заплати по сметка на ОД на МВР – Ловеч
разноските по досъдебното производство в размер на 410.55 лева, а на Районен
съд – Ловеч сумата от 50 лева ДТ върху уважения размер на гражданския иск.
С определение, постановено по реда на чл.306
ал.1 т.4 пр.2 от НПК М.И. е осъден да заплати по сметка на Районен съд -
Ловеч и сумата от 150 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск
в допълнение към възложената му с присъдата сума от 50 лева, предвид
установения в Тарифата за държавните такси размер от 4 на сто лева държавна такса
върху уважения размер на гражданските искове по наказателни дела.
Съдът се произнесе и относно приложените по делото
веществени доказателства, като разпореди 1 бр. бельо (прашки), бели на цвят с
надпис „I Love my selfie”, с червено сърце с червени кафеникави
петна и 1 бр. рокля в черно и бяло (къса), да бъдат върнати на собственичката И.А.К.,
а 2 бр. хартиени кърпички, зацапани с червеникаво кафява материя, с оглед
липсата на стойност, да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
Водим от гореизложеното съдът постанови
присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :