Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 30.12.2022 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ......…..…
в публично заседание ……..……
на шести декември .....................................................................................................................................
през 2022/две
хиляди двадесет
и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретар ……………………………. Мелиха Халил,
…….........................………..…….
като
разгледа докладваното от ..................... съдията Виктор Атанасов ........................................
административно
дело №434 ... по описа за .......................
2022 година
.......................................
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.197, ал.2, предл.І/първо/, във вр.
с ал.1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от
В.Х.Р., с ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес за призоваване и
кореспонденция - ***, против Решение №319 от 26.09.2022 год. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С220009-022-0035880 от
03.06.2022 год., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив
офис – Кърджали.
Жалбоподателят
заявява в жалбата, че счита Решение №319/26.09.2022 год. на
директор на ТД на НАП - Пловдив и потвърденото с него Постановление за налагане
на обезпечителни мерки с Изх.№С220009-022-0035880 от 03.06.2022 год. за
незаконосъобразни, т.к. при издаването им били допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни
разпоредби. Излага съображения, като твърди най-напред, че Решение №319 от 26.09.2022
год. на директора на ТД на НАП - Пловдив и потвърденото постановление за
налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С220009-022-0035880 от 03.06.2022 год.
са издадени в нарушение на чл.195, ал.2 от ДОПК предвид обстоятелството, че
публичният изпълнител не е направил извод, от който следва, че е възможно да се
затрудни събирането на публичните вземания и че в решението и в ПНОМ не се
съдържат каквито и да било изводи относно обстоятелството, че съществува
възможност да се затрудни събирането на публичните вземания. Сочи, че нуждата
да се обезпечи изпълнението на. конкретно публично вземане възниква поради
опасността публичният изпълнител да не открие в деня на изпълнението
секвестируеми права на длъжника, годни да удовлетворят публичния взискател и
поради това в чл.195, ал.2 от ДОПК било посочено, че обезпечение се извършва,
когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното
задължение. Сочи също, че действително, обезпечителната мярка представлява
едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно
вземане, но че следва обаче да е налице съответствие между същата и
справедливия интерес (на длъжника) да се задоволи обезпечителната нужда на
публичния взискател, без ненужно обременяване на длъжника. Излага довод, че това
произтича пряко
от основните принципи в административното производство, част от което и било и събирането
на публичните вземания и че се касае за принципа на съразмерност, предвиден в
разпоредбата на чл.6 от АПК, приложим по препращане на §2 от ДР на ДОПК в
настоящото производство, както и че съдържанието на посочения принцип се свеждал
до упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия
по разумен
начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Сочи се, че когато с
административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях,
ако и по тозй начин се постига целта на закона и че в ал.5 на чл.6 от АПК било
посочено, че административните органи трябва да се въздържат от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел,
както и че проявна форма на този принцип било и правилото, залегнало изрично в
нормата на чл.195, ал.7 от ДОПК - че обезпеченията трябва да съответстват на
вземанията на държавата или общините. Жалбоподателят твърди, че след като не е
изложил мотиви относно обстоятелството, по какъв начин е приел, че без
обезпечението ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното
задължение административният орган е издал незаконосъобразен акт, който следва
да се отмени.
На следващо място, жалбоподателят сочи, че изпълнителното
произведство е образувано за събиране на вземане по невлязъл в законна сила акт
- АУПДВ на директора ДФ „Земеделие” – Кърджали и че този АУПДВ на директора ДФЗ
- Кърджали бил отменен с решението по административно дело №84/2022 год. по
описа на Административен съд - Кърджали. Твърди, че с издаването на ПНОМ и
насрочването на опис на посоченото МПС и евентуалната продажба на същото ще
настъпят последици, противоречащи с основни принципи, посочени в ДОПК. Жалбоподателят
твърди, че посредством запорираното МПС упражнявал професията си и полагал
основни грижи за семейството си и че с евентуалното отнемане на запорираното
МПС ще бъде поставен в невъзможност да получава доходи, както и че при продажба
на МПС-то ще постъпи незначителна сума - по-малко от 800 лева. Твърди също, че
от запорираните му банкови сметки постъпвали суми, чиито размер надвишавал
сумата, на което би била реализирана запорираната движима вещ и че в тежест на
органа по приходите било да докаже наличието на обезпечителна нужда за налагане
на запора, т.е че без него няма да може или ще се затрудни събирането на
задължението към НАП. Жалбоподателят твърди на следващо място, че в оспореното
ПНОМ и потвърждващото го решение не се съдържали основания за налагането на
конкретната обезпечителна мярка и нямало данни за дейстия, извършени от негова
страна, с цел да осуети или затрудни събирането на едно евентуално бъдещо
публично държавно вземане, кактхо и че липсвала преценка, изводи, мотиви за
целесъобразност. Отново се повтаря довода, че съобразно легалното определение
на принципа на съразмерност, съдържанието му се свеждало до упражняване от
страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като административния акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава и че когато с
административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях,
ако и по този начин се постига целта на закона. Отново се сочи, че разпоредбата
на чл.6, ал.5 от АПК задължава административните органи да се въздържат от
актове и действия, които могат да причинят вреди, несъразмерими с преследваната
цел и че това би станало при продажба на запорираното МПС. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли с жалбата, Решение №319 от 26.09.2022 год. на
директора на ТД на НАП - Пловдив и потвърденото с него
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С220009-022-0035880 от
03.06.2022 год. на главен публичен изпълнител Н. Б., да бъдат отменени.
Редовно призован за
съдебно заседание, жалбоподателят В.Х.Р., с посочен в жалбата адрес за
призоваване и кореспонденция - ***, не се явява и не се представлява. От същия,
преди съдебното заседание е депозирано писмено становище, в което заявява, че
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Отново моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени Решение №319 от 26.09.2022 год. на директор на
ТД на НАП - Пловдив и потвърденото с него Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с Изх.№С220009-022-0035880 от 03.06.2022 год. на главен публичен изпълнител Н. Б., като незаконосъобразни.
Ответникът по жалбата – директор на ТД на НАП –
Пловдив, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се
от редовно упълномощен процесуален представител - гл.юрк.Р. Ю. Т., която
оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Сочи, че с обжалваното решение
е оставена без уважение жалбата на В.Х.Р., срещу постановление за налагане на
обезпечителни мерки, с което е наложен запор върху описаното МПС, за
обезпечаване на публични задължения, в размер на над 24000 лева и че
задълженията на лицето по изпълнителното дело са формирани от въпросния АУПДВ.
Излага довод, че от представените доказателства в съдебно заседание е видно, че
същият действително не е влязъл в сила, но и по настоящото административното
производство не са представени доказателства относно неговото спиране, поради
което, въз основа на чл.27, ал.8 от ЗПЗП, АУПДВ се явява годно изпълнително
основание. С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли подадената жалба, като неоснователна и да потвърди решението на
директора на ТД на НАП – Пловдив, като правилно и законосъобразно, както и моли
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно Наредбата за
правната помощ.
Към изпратената в съда административна преписка
е представено и писмено становище от главен юрисконсулт Д. Д., пълномощник на
изпълнителния директор на НАП, в качеството му на процесуален представител на
директора на ТД на НАП - Пловдив, с приложено пълномощно №394/15.09.2022 год.,
издадено на основание чл.32, т.3, във вр. с чл.33 от ГПК и чл.12, ал.1 от ЗНАП,
от изпълнитения директор на НАП, в което становище са развити подробни доводи и
съображения в подкрепа на оспореното решение на директора на ТД на НАП –
Пловдив. С оглед на изложеното в становището, със същото се моли съда да
отхвърли жалбата, подадена от В.Х.Р., с ЕГН **********, с посочен в жалбата
адрес за призоваване и кореспонденция - ***, против Решение №319 от 26.09.2022
год. на директора на ТД на НАП – Пловдив, като неоснователна. Моли да ми бъдат
присъдени в полза на ответника разноски за осъществена юрисконсултска защита в
минимален размер, а евенттуално, при присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на жалбоподателя, с оглед ниската фактическа и правна
сложност на делото, моли същите да бъдат определени в минимален размер.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.197, ал.2, предл.І/първо/
от ДОПК, решението на директора на компетентната териториална дирекция по ал.1,
т.е. по повод жалба против постановление за налагане на обезпечителни мерки,
може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището
на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на
публичния взискател.
Оспореното решение е
било изпратено на жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№94-00-5652#2 от
26.09.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.12/, като видно
от изисканото от съда и прието като доказателство заверено копие от Известие за
доставяне на регистрирана пощенска пратка, с баркод *** на куриерска фирма „М и
БМ Експрес”/л.62/, това съпроводително
писмо, ведно с Решение №319 от 26.09.2022 год. на директора на ТД на НАП -
Пловдив, е получено лично от жалбоподателя В.Р., на датата 06.10.2022 год., което е удостоверено с подписа на лицето - получател
на пратката, както и с подписа на куриера, доставил пощенската пратка. Жалбата
против това решение, есвествено, не е подадена по предвидения в закона ред, т.е.
чрез директора на ТД на НАП – Пловдив, а е подадена направо в Административен
съд – Кърджали, на датата 07.10.2022 год., регистрирана в деловодната система
на съда с Вх.№2384/07.10.2022 год., видно от положения върху същата и попълнен
щемпел/л.2/. От изложеното следва,
че жалбата е подадена на още на 1-ия/първия/ ден след получаването на препис от
Решение №319 от 26.09.2022 год. на директора на ТД на НАП - Пловдив, т.е. спазен
е 7/седем/-дневният преклузивен срок за обжалване на решението, регламентиран в
чл.197, ал.2, предл.І/първо/ от ДОПК, като жалбата е подадена от задължено лице,
т.е. от лице с правен интерес, макар и не по установения в закона ред, в
писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът
намира, че жалбата е процесуално допустима и като такава, следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът след като съобрази становищата на
страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалваното решение, приема за установено от фактическа
страна следното:
От писмените доказателства по делото се
установява, че е образувано изпълнително дело №***/*** год. по описа на ТД на
НАП - Пловдив офис Кърджали, като изпълнителният титул, въз основа на който е
образувано това изпълнитено дело спрямо жалбоподателя В.Р., е АУПДВ
№09/06/1/00576/3801/04/01 от 16.02.2022 год., издаден от директора на ОД –
Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.49-л.53/, за сумата
от ***
лева, като от тях главница - *** лева и
лихва - ***
лева. По това изпълнително дело до задълженото лице е
изпратено Съобщение за доброволно изпълнение с Изх.№С220009-048-00600653/12.05.2022
год./л.47/, получено от него на
20.05.2022 год., видно от приложеното известие за
доставяне на пощенски оператор – „М и БМ експрес”/л.48/.
С Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С220009-022-0029916 от 12.05.2022 год. на главен
публичен изпълнител в ТД на НАП - Пловдив, офис – Кърджали/л.46/, е наложен
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени
вещи в пари, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени
за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни
сметки, открити при доставчик на платежни услуги в: „Обединена българска банка”
АД, в Банка „ДСК” ЕАД и в „Интернешънъл Асет банк” АД, за сумата в размер на *** лева. Въз
основа на това Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
Изх.№С220009-022-0029916 от 12.05.2022 год. на главен публичен изпълнител в ТД
на НАП - Пловдив, офис – Кърджали, до трите банки са изпратени запорни
съобщения от 12.05.2022 год./л.44-л.45, л.41-л.42,
л.38-л.39/,
на основание чл.202, ал.1/ал.7 от ДОПК, получени в тези банки, като по повод
запорните съобщения, до главния публичен изпънител, изпратил запорните
съобщентия, са изпратени и писмени отговори/л.43, л.40,
л.37/,
в които е посочено, че задълженото лице не е клиент на тези банки.
По същото изпълнително
дело, с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
Изх.№С220009-022-0035921 от 03.06.2022 год. на главен публичен
изпълнител в ТД на НАП - Пловдив, офис – Кърджали/л.32/, е наложен
запор върху вземане от трето задължено лице – Национално бюро за правна помощ,
ЮЛ в сферата на държавна власт, ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТР ***, с представител: Н.
И., по Признание от третото лице пред публичен изпълнител, за сумата от *** лева. въз освнова на това постановление за налагане
на обезпечителни мерки, до третото задължено лице е изпратено запорно съобщение
от 03.06.2022 год., на основание чл.202, ал.2 от ДОПК/л.31/, което е
получено в Национално бюро за правна помощ на същата дата – 03.06.2022 год., по
електронен път, видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по
електронен път/л.30/. От главен публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив офис – Кърджали е издадено и Разпореждане за
изпълнение с Изх.№С220009-009-0004524 от 10.06.2022 год., на основание чл.230,
ал.4 от ДОПК, до Национално бюро за правна помощ, ЕИК ***/л.29/, с което е
разпоредено, в 3-дневен срок от получаване на разпореждането за изпълнение, да
бъдат прехвърлени запорираните суми, в размер на *** лева, по
посочената банкова сметка на Териториална дирекция на НАП - Пловдив, офис –
Кърджали. Това разпореждане е получено в Национално бюро за правна помощ на
същата дата – 10.06.2022 год., по електронен път, видно от приложеното удостоверение
за извършено връчване по електронен път/л.28/, като по
този повод, до главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив офис –
Кърджали е изпратено писмо с Изх.№22-160-1600 от 13.06.2022 год. на
председателя на Национално бюро за правна помощ, с Вх.№С220009-000-0289228 от
13.06.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив офис – Кърджали/л.27/, с което посведият е уведомен,
че към
момента, в НБПП, актуалната банкова сметка на *** В.Р. е в Банка „ДСК”
и че към 10.06.2022 год., адв.Р. има вземане от НБПП,
въз основа на представен отчет за оказана правна помощ, в размер на *** (***) лева. В писмото е посочено, че сумата ще бъде преведена по посочената
банкова сметка, както и сумите от бъдещи възнаграждения на *** В.Р., от НБПП. По преписката е
приложено и Разпореждане с Изх.№С220009-125-0180696 от 24.06.2022 год. на
главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив офис - Кърджали/л.26/, с което, на
основание чл.219, във вр. с чл.240 от ДОПК, е
извършено разпределение на плащането, в размер на *** лева/***/, постъпило
на 14.06.2022 год. от извършените действия в изпълнителното производство срещу В.
Х. Р., по сметката за принудително изпълнение на НАП, като цялата сума е била разпределена
за погасяване на публичното вземане по АУПДВ №09/06/1/00576/3801/04/01 от
16.02.2022 год., издаден от директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”.
По същото изпълнително дело, от същия главен
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив офис – Кърджали – Н. Б., е издадено
и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С220009-022-0035880
от 03.06.2022 год./л.21/, с което е
наложен запор върху МПС: лек автомобил марка „Фолксваген” /„Volkswagen”/, модел
„Голф”, с рег.№***, рама №***, двигател №***, година на производство – *** год.,
мощност - 53kw, със застрахователна оценка *** лева. Видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод ***
на куриерска фирма „М и БМ експрес”/л.22/, това Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с Изх.№С220009-022-0035880 от 03.06.2022 год. е
получено от жалбоподателя В.Р., на датата 07.09.2022 год. Въз основа на това
постановление за налагане на обезпечителни мерки, до Областна дирекция на МВР –
Кърджали е изпратено запорно съобщение, на основание чл.201, ал.3 от ДОПК, с
Изх.№С220009-122-0008977 от 03.06.2022 год. на главен публичен изпълнител при
ТД на НАП – Пловди офис – Кърджали/л.20/, като по
този повод, до ТД на НАП – Пловдив офис – Кърджали е изпратено писмо с
Рег.№130000-5832 от 09.06.2022 год. на ОДМВР –
Кърджали/л.19/, в което е посочено, че
на превозното средство с рег.№***, със собственик В.Х.Р., с ЕГН ********** и с
адрес: ***, е наложен запор на датата 09.06.2022 год., въз основа на запорното
съобщение с Изх.№С220009-122-0008977 от 03.06.2022 год. на главен публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив офис – Кърджали. По преписката
е приложено и Съобщение за насрочване на опис с Изх.№С220009-110-0003137 от
23.08.2022 год., издадено от главен публичен изпълнител при ТД нта НАП –
Пловдив офис – Кърджали, адресирано до жалбоподателя В.Х.Р./л.18/, с което същият
е уведомен, че съгласно чл.233, ал.1, изр.последно от ДОПК, е насрочен опис на
МПС: лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег.№***, рама №***,
двигател №***, година на производство – *** год., мощност - 53kw,
който опис ще се извърши на 21.09.2022 год., от 11:00 часа, на адрес - ***. По
повод това съобщение за насрочване на опис, от жалбоподателя В.Х.Р. е изпратено
писмено уведомление до публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив офис –
Кърджали, с Вх.№С220009-0-0425612 от 12.09.2022 год./л.17/, с което е
уведомил, че на 21.09.2022 год., в 11:00 часа, е служебно ангажиран и не може
да присъства на насрочения опис, както и че запорираното МПС се намира зад ***.
По преписката е
приложено и Разпореждане с Изх.№С220009-125-0248697 от 01.09.2022 год. на главен
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив офис - Кърджали/л.16/, с което, на
основание чл.219, във вр. с чл.240 от ДОПК, е
извършено разпределение на плащане, в размер на *** лева/*** лева/,
постъпило на 31.08.2022 год. от извършените действия в изпълнителното
производство срещу В. Х. Р., по сметката за принудително изпълнение на НАП,
като в разпореждането е посочено, че сума, в размер на *** лева, е била
разпределена за погасяване на публичното вземане по АУПДВ №09/06/1/0/00576/3/01/04/01
от 16.02.2022 год., издаден от директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”.
Против Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки с Изх.№С220009-022-0035880 от 03.06.2022
год. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив
офис - Кърджали, с което е наложен запор върху МПС: лек автомобил, марка
„Фолксваген”, модел „Голф”, с рег.№***, е била подадена в срок
жалба от В.Х.Р.,
до директора на ТД на НАП – Пловдив, с Вх.№ С220009-000-0427285
от
12.09.2022 год. и
с Вх.№9400-8432 от 12.09.2022 год., на ТД на НАП – Пловдив офис – Кърджали/л.15/. В жалбата са изложени
доводи и съображения за незаконосъобразност на Постановлението за налагане
на обезпечителни мерки с Изх.№С220009-022-0035880 от
03.06.2022 год. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив
офис - Кърджали, като е поискано от директора на ТД на НАП – Пловдив,
същото да бъде отменено.
Така, по повод тази жалба на задълженото
лице
срещу ПНОМ е постановено и оспореното в настоящото производство Решение
№319 от 26.09.2022 год. на директора на ТД на НАП –
Пловдив/л.13-л.14/. За
да отхвърли жалбата срещу ПНОМ,
административният орган е приел за неоснователни
доводите в жалбата. Изложил е мотиви, че в процесния
случай са налице законовите предпоставки на чл.195 от ДОПК,
за
налагането на обезпечителни мерки, като е посочил, че е безспорно, че
в ТД на НАП – Пловдив, срещу жалбоподателя е
образувано изпълнително дело №***/*** год. за събирането на установени и изискуеми
публични вземания, които към момента на издаване на оспореното
постановление са в общ размер на ***
лева. В
мотивите към решението е посочено, че в разпоредбата на чл.195,
ал.7 от ДОНК са въведени
допълнителни изисквания за законосъобразното налагане на обезпечителните
мерки, като са изложени доводи, че тези изисквания са спазени
в постановлението за налагане
на обезпечителни мерки. В мотивите са изложени и съображения, че АУПДВ, за
обезпечаването на вземането по който е наложена обезпечителната мярка, е
издаден по реда на чл.27 от ЗПЗП и чл.165 и сл. от ДОПК и че съгласно
специалната разпоредба на чл.27, ал.8 от Закона за подпомагане на земеделските
производител, обжалването на издадените от изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие” или от оправомощените от него длъжностни лица актове за
установяване на публични държавни вземания, не спира изпълнението им. Излага се
довод, че независимо дали тази разпоредба е възпроизведена или не в АУПДВ, по
силата на същата, жалбата срещу АУПДВ няма суспензивен ефект и АУПДВ се явява
годно изпълнително основание и че в случаите, когато по закон е допуснато
предварително изпълнение и не е предвидена законова забрана за спирането му,
съдът може да го спре по искане на страната. Сочи се, че към жалбата до
настоящата административна инстанция, не са приложени доказателства, дали
жалбоподателят е направил искане за спиране и евентуално дали искането е
уважено и че публичният изпълнител действа при сезиране от страна на публичния
взискател, въз основа на установеното и изискуемо вземане. Сочи се също, че ДОПК
не е вменил правомощия на публичния изпълнител да установява, дали дадено
вземане е установено и изискуемо, щом е налице сезиране от към публичен
взискател. В мотивите към атакуваното решение е упоменато, че видно от
представеното удостоверение №00002840/02.06.2022 год. на ЗАД „ОЗК -
Застраховане” АД, за застрахователна стойност на запорираното МПС, марка „Фолксваген”,
модел „Голф”, с ДК №***/л.35/,
тази стойност, определена на база физическото му състояние, е в размер на ***
лева и тя не превишава задълженията за внасяне, т.е. в случая това изискване е
спазено, като наложената обезпечителна мярка не е довела до преобезпечаване на
задължението на жалбоподоателя.
В мотивите към решението е прието също, че процесното
постановление съдържа всички реквизити, които по силата на чл.196 от ДОПК са
задължителна част от неговото съдържание, а именно: съдържа името и длъжността
на органа, който го е издал; подписано е от този орган; съдържа номер и дата на
издаване; посочени са фактическите и правни основания за издаването му;
идентифициран е длъжникът; посочен е размерът на установеното и изискуемо
публично задължение и на лихвите, както и че в постановлението е посочен точно
видът на наложените обезпечителни мерки. Поради това и по изложените мотиви,
директорът на ТП на НАП – Пловдив е извел извод, че жалба с
Вх.№94-00-5652/13.09.2022 год. по регистъра на ТД на НАП - Пловдив, в регистъра
на Офис - Кърджали с Вх.№94-00-8432/12.09.2022 год., следва да бъде отхвърлена
като неоснователна, а Постановлението за налагане на обезпечителни мерки с
Изх.№С220009-022-0035880 от 03.06.2022 год., следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
В съдебно заседание, от
процесуалния представител на ответника по жалбата са представени и приети като
доказателство и Искане, на основание чл.212 от ДОПК, с
Изх.№С220009-008-0028802/03.10.2022 год. на главен публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, Офис - Кърджали – Н. Б., адресирано до ДФ
„Земеделие” – София, с което е поискано да се предостави информация във връзка
с обжалвания пред АдмС – Кърджали АУПДВ №09/06/1/0/00576/3/01/04/01 от
16.02.2022 год., издаден от ДФ „Земеделие”/л.63/ и Писмен
отговор с Изх.№02-1200/580#1 от 06.10.2022 год. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие”, адресиран до Н. Б. - главен публичен изпълнител на ТД на НАП –
Пловдив, Офис – Кърджали/л.64/. В това
писмо е посочено, че актът е обжалван oт
бенефициента пред Административен съд – Кърджали и в че резултат на жалбата е
образувано административно дело под №84/2022 год. но описа на АдмС – Кърджали,
както и че с Решение от 16.09.2022 год. на Административен съд - Кърджали е
отменен Акт за установяване на публично държавно вземане
№09/06/1/0/00576/3/01/04/01 от 16.02.2022 год., издаден от директор на ОД на ДФ
„Земеделие” - град Кърджали. Посочено е също, че решението на Административен
съд - Кърджали е обжалвано от ДФ „Земеделие” пред Върховен административен съд.
В заключение, в писвото е указано,че Акт за установяване на публично държавно
вземане №09/06/1/0/00576/3/01/04/01 от 16.02.2022 год. не
е влязъл в сила, но съгласно чл.27, ал.8 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, подлежи на предварително изпълнение.
При така установената по делото фактическа
обстановка и след проверката за допустимост на жалбата, при извършената, на
основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
При служебно извършената проверка съдът
установи, че оспореното решение е валиден административен акт, издаден от материално
и териториално компетентен орган, в рамките
на предоставените му от закона правомощия, като съгласно чл.197, ал.1 от ДОПК, това е директорът на компетентната териториална
дирекция, който в случая е директорът
на ТД на НАП - Пловдив. Решението е издадено след проведено
задължително производство по обжалване на постановлението за
налагане на обезпечителни мерки може по административен ред,
пред директора на ТД на НАП – Пловдив. Решението е издадено в писмена
форма, мотивирано е и съдържа посочените в
чл.59, ал.2 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК,
реквизити. При издаване на обжалваното решение
административният орган не е допуснал съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Решението е
мотивирано, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за
издаването му, така и правните основания за това, а именно - чл.197, ал.1 от ДОПК.
Обжалваното пред горестоящия
административен орган постановление за налагане на обезпечителни мерки
също е издадено от
оправомощен за това орган, на основание чл.200
от ДОПК и в рамките на неговите правомощия, при наличие
на годно изпълнително основание – АУПДВ, с което е установено публично държавно
вземане.
По отношение материалната законосъобразност на оспореното
решение на директора на ТД на НАП – Пловдив, съдът намира следното:
Съгласно
чл.27, ал.5 от Закон за подпомагане на земеделските производители, вземанията, които възникват въз
основа на административен договор или административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В ал.7 и ал.8 на чл.27 от ЗПЗП е предвидено, че дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, се установява с издаването
на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Обжалването на издадените от
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” или от
оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични
държавни вземания не спира изпълнението им. Именно
придаденото по силата на закона предварително изпълнение на АУПДВ е основание
за събиране на установените с тях публични задължения преди да са изчерпани
средствата за защита срещу тези актове, съответно – преди те да са влезли в сила. Поради
изложеното, доводът в жалбата, че изпълнителното
произведство е образувано за събиране на вземане по невлязъл в законна сила акт
- АУПДВ на директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” и че този АУПДВ на
директора ДФЗ - Кърджали бил отменен с решението по административно дело
№84/2022 год. по описа на Административен съд – Кърджали, не може да
бъде споделен. Както бе посочено и по-горе, производството по съдебно
оспорване на този АУПДВ не е приключил с окончателно, респ. с влязло в законна
сила съдебно решение, т.к. решението на АдмС – Кърджали, с което този АУПДВ е
отменен, е обжалвано в срок пред ВАС и по преписката няма данни, а няма и твърдения
от страните по делото, образуваното във ВАС съдебно производство да е
приключило с окончателен съдебен акт.
Независимо от изложеното
обаче съдът
приема, че решението на директора на ТД на НАП – Пловдив е незаконосъобразно,
тъй като не е доказано наличието на обезпечителна нужда за обосноваване
предпоставките за налагане на тази конкретна обезпечителна мярка.
Представената и приета като доказателство по делото административна
преписка
категорично не съдържа данни за наличното имущество на жалбоподателя,
както и за извършена съпоставка между размера на публичните задължения и
наличното имущество на жалбоподателя, което би могло да послужи за обезпечаване
на публичните задължения. Отсъствието на каквито и да е доказателства в тази насока води до извод за необоснованост на атакуваното постановление
за налагане на тази обезпечителна мярка.
В същото е посочено, че се издава на основание чл.195, ал.1 - 3
от ДОПК, поради
което следва да има данни за необходимост от обезпечаването, съгласно изискването в ал.2 на
чл.195 от ДОПК: „Обезпечение
се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането
на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.”. Отсъствието на информация за наличното имущество на длъжника не
дава възможност да се извърши преценка със съпоставяне размера на публичните
задължения и наличното имущество на жалбоподателя, което би могло да послужи за
обезпечаване на публичните задължения. Тук следва да бъде
посочено, че като фактическо основание за издаване на ПНОМ, в същото публичният
изпълнител е посочил съвсем бланкетно и оскъдно, че като е взел предвид, че ще
се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по
изпълнително дело №***/*** год. по описа на ТД на
НАП – Пловдив, в размер на *** лева, в това число главница – *** лева
и лихва – *** лева, налага по отношение на жалбоподателя В.Х.Р. посочената
обезпечителна мярка. В постановлението за налагане на обезпечителната мярка
липсва каквато и да е друга фактическа обосновка, респ. мотиви, защо следва по
отножшесие на задълженото лице да бъде наложена тази обезпечителна мярка.
Нуждата
да се обезпечи изпълнението на конкретно публично вземане възниква поради
опасността публичният изпълнител да не открие в деня на изпълнението
секвестируеми права на длъжника, годни да удовлетворят публичния взискател.
Тази необходимост следва да бъде доказана и обоснована с
конкретни факти и обстоятелства, за каквито в случая няма данни. Изводът
на публичния изпълнител следва да се основава на анализ на посочени конкретни данни, така че да може да бъде
осъществен контрол дали са изпълнени изискванията на закона и спазен ли е
принципът на съразмерност по чл.6 от АПК,
според който административният орган трябва да упражнява възложените му
правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административния
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Обезпечителната нужда на публичния взискател следва да бъде
осъществена без ненужно обременяване на длъжника, пряко произтичащо от принципа
на съразмерност в нормата на чл.6 от
АПК, приложим по силата препращащата норма на §2 от ДР на ДОПК в
настоящото производство, а именно
- приложими са по-благоприятните мерки, ако и по този начин се постига целта на
закона. Тук следва да бъде отбелязано, че по
отношение на жалбоподателя са наложени и други обезпечителни мерки, с други две
постановления за налагане на обезпечителни мерки, описани и анализирани по-горе
и така, при липса на доказателства за наличното имущество на жалбоподателя В.Р., не е
възможна проверка и за спазване принципа на съразмерност. На ответника по жалбата са дадени изрични указания с Разпореждане №728 от 14.10.2022 год. по доказателствената тежест и че същият, на основание чл.163,
ал.З, във вр. с чл.170, ал.1 от АПК, трябва да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания
административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му. След като в хода на съдебното производство
преписката не е попълнена и тези указания не са изпълнени,
следва извод, че същата не съдържа необходими доказателства, обосноваващи
законосъобразност на потвърденото с
решението на директора на ТД на НАП – Пловдив постановление за налагане
на обезпечителни мерки.
По изложените съображения съдът
намира, че Решение №319 от 26.09.2022 год., издадено от директора на ТД на НАП
- Пловдив, като незаконосъобразно, следва с решението по настоящото дело да
бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова, с което да бъде отменено, като незаконосъобразно, и Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с Изх.№С220009-022-0035880 от 03.06.2022 год., издадено от
главен публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив офис – Кърджали, с което е
наложен запор върху описаното в него МПС.
Независимо от изхода на спора по
настоящото административно дело, съдът в настоящия състав намира, че не следва
да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като присъждането на
такива не е претендирано от жалбоподателя В.Р. нито в подадената жалба до съда,
нито в депозираното преди съдебното заседание писмено становище.
Ето защо, по изложените по-горе съображения и на основание чл.197, ал.3, във вр. с ал.1 и във вр. с чл.121, ал.2 от ДОПК,
Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №319 от
26.09.2022 год. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С220009-022-0035880 от
03.06.2022 год., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив
Офис – Кърджали и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с Изх.№С220009-022-0035880 от 03.06.2022 год., издадено от главен
публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив Офис – Кърджали, с което, на
основание чл.200 и чл.201, ал.3, във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, спрямо В.Х.Р.,
с ЕГН ********** и с адрес ***, е наложена обезпечителна мярка - ЗАПОР върху МПС: лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел
„Голф”, с рег.№***, рама №***, двигател №***, година на производство – ***
год., мощност – 53 kw, със застраховатевна оценка – *** лева.
Препис от
решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се
връчи или изпрати на страните.
Решението,
съгласно чл.197, ал.4 от ДОПК, е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
С Ъ Д И Я: