№ 149
гр. Б.С., 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20241410101535 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., жк
Малинова долина, ул.“Р.П.Казанджията“ №4-6, общ. С., обл. С. (столица), със съдебен адрес:
гр.С., бул.“Ал.Малинов“ №51, ет.1, оф.19Б, чрез адв. А. М. К. от АК-М., с които се иска да се
установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника В. Й. С., ЕГН:
**********, с адрес: с.Т., ул.“Победа“ №19, общ. Б.С., обл. В., за сумата в размер на 1258,67
лева (хиляда двеста петдесет и осем лева и шестдесет стотинки), представляваща главница
по Договор за стоков кредит №5560611/28.04.2023г., сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД и ответника, ведно със законна лихва за период от депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК - 26.07.2024г., до изплащане на вземането, сумата в размер на
169,51 лева (сто шестдесет и девет лева и петдесет и една стотинки), представляваща
договорна лихва за период от 21.06.2023 г. до 21.06.2024г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1260/2024г. по описа на
РС-Б.С., както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.
В исковата молба се сочи, че на 28.04.2023г. между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, в качеството му на кредитор, и ответника, в качеството на
кредитополучтател, е сключен Договор за стоков кредит №5560611, по силата на който на С.
е предоставен стоков кредит в размер на 1448лв., при ГЛП в размер на 17,5% и ГПР –
18,98%. Уговорено било договорът да бъде погасен на 14 месечни вноски в размер на
115,10лв., считано от 21.05.2023г. до 21.06.2024г.
Ищецът сочи, че ответникът е заплатил част от задълженията си, след което е
преустановил плащанията по договора, като към момента на депозиране на заявлението по
1
чл.410 от ГПК са останали задължения размер на 1258,67 лева – главница, и 169,51 лева -
договорна лихва.
Ищецът твърди, че с договор за прехвърляне на вземането /цесия/ от 12.02.2024г. и
приложенията към него „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е прехвърлил на „ ЕОС
МАТРИКС” ЕООД задълженията на ответника по процесния договор. Сочи, че за
извършената цесия длъжникът е надлежно уведомен чрез писмо с обратна разписка до
посочения от С. в договора адрес, което е получено лично на 14.06.2024г.
Предвид неизпълнение на задължението от страна на ответника ищцовото дружество
депозирало заявление за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, въз
основа на което е образувано ч.гр.д. 1260/2024г. по описа на РС-Б.С.. Издадена е Заповед за
изпълнение №776/29.07.2024г. за процесните суми, като в законоустановения срок са
постъпили възражения от ответника по реда на чл.414 и чл.414а от ГПК. Предвид
изложеното за ищецът се породил правен интерес от търсената съдебна защита,
обективирана в петитумната част на исковата молба. Претендира разноски.
В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът В. Й. С. не е депозирала
писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взела становище по молбата, не
е направила своите възражения и не е ангажирала доказателства, поради което правата й да
направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от
ГПК.
С Протоколно определение, обективирано в Протокол № 139/27.02.2025г., съдът е
предоставил на основание чл.95 от ГПК правна помощ на ответника В. Й. С. за процесуално
представителство по гр.д.№ 1535/2024г. В открито съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва исковата молба, като навежда твърдение, че ответникът
не е получил стоката, във връзка с която е отпуснат процесния кредит. Прави искане за
откриване производство по чл.193 от ГПК, което съдът е оставил без уважение като
преклудирано.
По делото са събрани писмени. Приложено е ч.гр.д. №1260/2024г. по описа на РС-Б.С..
Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба и писменият
отговор, след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Приложено по делото е ч.гр.д. № 1260/2024г. по описа на РС-Б.С., от което се
установява, че по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу В. Й. С. за сумата в размер на 1 258,67 лева
(хиляда двеста петдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща
главница по Договор за стоков кредит №5560611/28.04.2023г., сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника, за период от 28.04.2023 г. до изплащане на
вземането, ведно със законна лихва за период от депозиране на заявлението по чл.410 от
ГПК - 26.07.2024г., сумата в размер на 169,51 лева (сто шестдесет и девет лева и петдесет и
една стотинки), представляваща договорна лихва за период от 21.06.2023 г. до 21.06.2024г.,
2
както и държавна такса в размер на 28,56 лева (двадесет и осем лева и петдесет и шест
стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лева (двеста и четиридесет лева).
Страните не спорят, като същото се установява и от приложения по делото Договор за
стоков кредит №5560611/28.04.2023г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД и ответника, по силата на който финансовата институция е отпуснала потребителски
кредит в размер на общо 1448,00 лева. Общо дължимата сума по кредита е 1611, 40 лева,
като издължаването й следва да се извърши на 14 броя месечни вноски, всяка от по 115,10
лева. Уговорен е ГЛП от 17,50% и ГРП 18,98%. Падежната дата е 21-о число на месеца, като
първата вноска е с падеж 21.05.2023г., а последната 21.06.2024г. Съгласно чл. 5 от Договора
когато се отпуска стоков кредит, същият се отпуска за цената на стоката, закупена от
потребителя в търговски обект при изваждане на първоначалната вноска на потребителя за
цената, каквато в случая е уговорена в размер на 100,00лв. В този случай сумата по кредита
се превежда от кредитора директно на търговеца, от който потребителят закупува стоката, и
кредитът се счита за усвоен със заверяване сметката на търговеца със сумата на отпуснатия
кредит. В чл.7 е регламентирана дължимост на лихва, месечният размер на която е включен
в погасителния план и в договора. Дължимата лихва е фиксирана за целия срок на договора
и се начислява от датата на покупка от търговския обект при отпуснат стоков кредит.
Съгласно чл.6 спрямо кредитора не може да се предявяват претенции във връзка с
отношенията между потребителя и търговския обект, от който потребителят е закупил
стоката със стоков кредит, и кредиторът не отговаря за търговските отношения между
потребителя и търговския обект във връзка с доставката и/или качеството на стоката,
закупена със стоков кредит, неизпълнението на които от страна на търговския обект във
връзка с доставката и/или качеството на стоката, не освобождава потребителя от
задълженията му по договора за стоков кредит, освен при следните случаи: когато при
предоставяне на стоковия кредит, потребителят не получи удовлетворение на правата си от
търговския обект, той има право да предяви претенциите си срещу кредитора. Право на
обезщетение за разликата между договореното и реално доставеното има когато са налице
кумулативно следните условия между кредитора и търговския обект: има сключено
споразумение, според което кредити за придобиване на предлаганите от търговския обект
стоки ще бъдат предоставяни единствено от кредитора и стоковият кредит е отпуснат в
рамките на това споразумение, стоката за придобиване на която е отпуснат кредита не е
доставена на потребителя, доставена е частично или не съответства на договора за продажба
и потребителят е предявил правото си на обезщетение към търговския обект, но не е
получил удовлетворение на претенциите си. В чл. 13 е договорена дължимост на
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки
ден забава, изчислена върху просрочената главница. Съгласно уговореното в чл. 14
договорът влиза в сила с неговото подписване, с което потребителят потвърждава и че е
получил екземпляр от ОУ и преддоговорна информация по ЗПК.
По делото е приложен индивидуален Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 12.02.2024 г., сключен между "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, като цедент, и
3
"ЕОС Матрикс" ЕООД, като цесионер, по силата на който цедентът прехвърля и продава
съгласно чл. 2.1 от Рамков договор от 02.05.2023 г. свои необслужвани от длъжниците
вземания за период от над 181 дни просрочие съгласно чл. 2.2 от рамковия договор,
произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица.
Изрично с уговорката на чл. 3.2 от договора цедентът е упълномощил цесионера по повод
уведомяване длъжника за прехвърляне на вземането. Списъкът на вземанията по договорите
за кредит са изброени в Приложение № 1 към договора, в който под №371 фигурира и
процесното вземане с посочване номер и дата на договора за кредит, остатъчен размер на
главницата и лихвите, и общо дължимото по него, с което описание следва да се приеме, че
вземането е достатъчно индивидуализирано.
Видно от приложеното потвърждение, цесията е изрично потвърдена от цедента. За да
премине вземането от стария към новия му носител, е достатъчно само да бъде постигнато
съгласие между тях за прехвърляне на вземането, каквото в случая е налице. С постигането
му цесионерът става носител на вземането. Към исковата молба е приложено изрично
уведомление до длъжника за така извършената цесия. Съгласно трайно установената съдебна
практика, обективирана в Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. 12/2009 г. на ВКС, Решение
№ 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013 на ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д.№
2352/2013г. на ВКС и др., ответникът следва да се счита уведомен за цесията с връчването на
препис от исковата молба в настоящото производство, доколкото в ЗЗД няма изискване кога
и по какъв начин длъжникът да бъде уведомен за цесията.
Предвид изложеното следва да се приеме валидност на сключения договор за цесия,
който е произвел своето действие и съответно обуславя и активната материално правна
легитимация на ищеца. Новият кредитор е заместил цедента, с което е настъпило и частно
правоприемство, като вземането е преминало върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното, каквото уговаряне в случая няма.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Срещу издадената заповед по ч.гр.д. № 1260/2024г.. по описа на РС-Б.С. е постъпило
възражение по реда на чл.414 от ГПК, поради което в указания от съда срок съгласно чл. 415
от ГПК ищецът е предявил настоящите установителни искове за съществуване на вземането.
За ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и
същите са процесуално допустими.
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже твърдените от него като
възникнали факти: валиден договор за цесия с предмет съществуващо вземане към
ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния
кредитор за извършеното прехвърляне на вземането, респ. от негов пълномощник; валидно
сключен Договор за стоков кредит №5560611/28.04.2023г. между "Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД и ответника, по който кредиторът е предоставил сума пари и нейния
размер, срещу задължение за връщане до определен срок; усвояване сумата от ответника;
4
изпълнение на задълженията на кредитодателя, произтичащи от императивните правила за
защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които
разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора;
падеж на задължението; размер на претенцията.
По делото е приложен дубликат на Фактура №**********/28.04.2023г., от който е
видно, че ответникът в качеството на купувач е закупил стока за сумата в размер на
1548,00лв. Между страните не се спори, че във връзка с порцесния договор за стоков кредит
са извършвани плащания от страна на ответника, след което последният е преустановил
плащанията по договора. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата и
доколкото ответникът не е оспорвал сключването на процесния договор за стоков кредит,
следва да се приеме, че той е валидно сключен. Кредитополучателят е усвоил пълната
отпусната сума по уговорения в чл. 5 от договора начин - чрез директен превод от кредитора
на търговеца, от който потребителят закупува стоката, като кредитът се счита за усвоен със
заверяване сметката на търговеца със сумата на отпуснатия кредит. Следователно, поетото
от кредитната институция задължение по договора за отпускане/предоставяне на заемателя
на парична сума и съответно усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от
момента на заверяване разплащателната сметка на търговеца доставчик на стоката.
Предвид срока на договора и уговорените падежи за връщане на отпусната в заем
сума- 21.05.2023г. до 21.06.2024г., следва че към датата на подаване на заявлението –
26.07.2024г. вземането е било в цялост изискуемо поради настъпил краен падеж, поради
което въпросът относно предсрочната му изискуемост не стои.
Вземането за договорна възнаградителна лихва произтича от уговорката на чл. 7.
Разпоредбата от договора уговаряща начисляване на възнаградителна лихва, е действителна.
Възнаградителната лихва представлява възнаграждение за ползваните пари, уговаряването й
е допустимо в ЗПК и е включено в общия разход по кредита на потребителя. Уговореният
размер на възнаградителната лихва от 17,50% и годишен размер на разходите 18,98% не
противоречат на закона и добрите нрави, защото не надхвърлят нормалния и справедлив
размер на възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил свои парични средства
за ползване от потребителя, вкл. и адекватния размер на всички останали разходи, които
кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето,
обслужването и възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя.
Тя се заявява за периода от 21.06.2023г. до 21.06.2024г., като настоящата инстанция намира
претенцията за основателна.
За пълнота на изложеното във връзка с оставеното без уважение като преклудирано
доказателствено искане, направено от процесуалния предстваител на ответника, за
откриване на процедура по чл.193 от ГПК следва да се посочи, че дори в хода на
производството да се беше доказало, че ответницата не е получила от търговеца стоката, за
чиято цена е сключен процесният договор за кредит, това не би обусловило недължимост на
изпълнение на задълженията си по процесния договор, изводимо от постигнатата в чл.6
5
уговорка между страните. Кредитното и продажбеното правоотношения са две отделни
такива и изпълнението на задълженията на страните по тях подлежат на самостоятелна
преценка. Затова и задълженията на кредитополучателя по кредитното правоотношение не
биха могли да отпаднат поради причини, стоящи извън него, в т.ч. поради евентуално
неизпълнение на задължения на трето за него лице, освен ако няма друго уговорено. В
случая ответницата не е твърдяла да е упражнила правата си по чл. 6, ал. 2 ОУ, т.е. да е
предявила претенции към кредитора "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, защото не е
получила удовлетворение на правата си от търговския обект, когато би имала право на
обезщетение за разликата между договореното и реално доставеното при осъществяване на
изрично изброените там кумулативни условия- между кредитора и търговския обект има
сключено споразумение, според което кредити за придобиване на предлаганите от
търговския обект стоки ще бъдат предоставяни единствено от кредитора и стоковият кредит
е отпуснат в рамките на това споразумение, стоката за придобиване на която е отпуснат
кредита не е доставена на потребителя, доставена е частично или не съответства на договора
за продажба и потребителят е предявил правото си на обезщетение към търговския обект, но
не е получил удовлетворение на претенциите си. Напротив, извършени са погашения по
договора за кредит. Отделно, тази договореност регламентира право на обезщетение, без да
води до отпадане задълженията й по връщане на отпусната в заем сума за закупуване на
стока от търговеца.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира исковете за основателни и
доказани. Исковата претенция за главница следва да се присъди, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението- 26.07.2024г., така както е било поискано.
Предвид изход на процеса на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в исковото производство, като видно от приложените
доказателства ищецът е сторил разноски в размер на 28,57лв. за заплатена държавна такса.
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т.12 от ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и с оглед изхода на настоящия исков процес,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски
по заповедното производство в общ размер на 268,56лв., от които: 28,56 лв. - заплатена
държавна такса и 240,00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Й. С., ЕГН: **********, с адрес: с.Т., ул.“Победа“ №19,
общ. Б.С., обл. В., със съдебен адрес: гр.Б.С., ул.Т. №28, чрез адв.И. Г. от АК-В., ДЪЛЖИ
НА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
жк Малинова долина, ул.“Р.П.Казанджията“ №4-6, общ. С., обл. С. (столица), със съдебен
адрес: гр.С., бул.“Ал.Малинов“ №51, ет.1, оф.19Б, чрез адв. А. М. К. от АК-М., сумата в
6
размер на 1258,67 лева (хиляда двеста петдесет и осем лева и шестдесет стотинки),
представляваща главница по Договор за стоков кредит №5560611/28.04.2023г., сключен
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника, ведно със законна лихва за
период от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК - 26.07.2024г., до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 169,51 лева (сто шестдесет и девет лева и петдесет
и една стотинки), представляваща договорна лихва за период от 21.06.2023 г. до
21.06.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 1260/2024г. по описа на РС-Б.С.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. Й. С., ЕГН: **********, с адрес: с.Т.,
ул.“Победа“ №19, общ. Б.С., обл. В., със съдебен адрес: гр.Б.С., ул.Т. №28, чрез адв.И. Г. от
АК-В., ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., жк Малинова долина, ул.“Р.П.Казанджията“ №4-6, общ. С., обл. С.
(столица), със съдебен адрес: гр.С., бул.“Ал.Малинов“ №51, ет.1, оф.19Б, чрез адв. А. М. К.
от АК-М., сумата в общ размер на 297,13лв. (двеста деветдесет и седем лева и тринадесет
стотинки), представляваща сбор от направените разноски в заповедното и исковото
производства.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните
чрез процесуалните им представители, като на ищеца се връчи по реда на чл.50, ал.5 от ГПК
на посочения по делото електронен адрес.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1260/2024г.
по описа на РС-Б.С..
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
7