Решение по дело №165/2019 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 декември 2019 г. (в сила от 14 декември 2019 г.)
Съдия: Владимир Добрев Стоянов
Дело: 20191300600165
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №93

гр. Видин 14.12. 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският окръжен съд наказателно отделение в публичното заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :

Председател: ИЛ.И.

Членове: Д.М.

ВЛ.С.

при секретаря ... А. А.                                       и в присъствието на

прокурора ... В. Н.а .... като разгледа докладваното от СЪДИЯТА С. ВНОХ д. № 165 по описа за 2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Делото е образувано по въззивна жалба на Д.С.Ц. с ЕГН********** и С.А.Г. с ЕГН**********,*** против Присъда №254/21.06.2019 г. постановена по НОХД № 489/2019 г. на Районен съд - Видин.

В двете жалби се развиват съображения, че така постановената присъда е незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила.

Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимите да бъдат признати за невинни по повдигнатото срещу тях обвинение, като е направено алтернативно искане за прилагане разпоредбите на чл. 66 и чл. 55 отНК.

Подсъдимите заявиха в съдебно заседение, че искат присъдата да бъде отменена.

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин в съдебно заседание заяви, че обжалваната Присъда следва да бъде потвърдена.

*

Обвинението е по чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК за всеки от двамата подсъдими.

Пред ВРС делото се движи по реда на „съкратено съдебно следствие" по чл. 371 т.2 от НПК.

Окръжният съд, след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал и след като извърши служебна проверка на присъдата в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК намира, че въззивните жалби са частично основателни, а атакуваната присъда следва да бъде изменена с оглед на следното:

Депозираните въззивни жалби са допустими - подадени са в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу обжалваем съдебен акт.

С атакуваната присъда Районен съд - Видин е признал подсъдимите Д.С.Ц. и С.А.Г. за виновни и ги е осъдил по повдигнатото обвинение по чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от три години, което на основание чл. 58а ал.1 от НК е намалил с една трета и е постановил всеки от подсъдимите да изтърпи наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 години при първоначален „общ" режим.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, като е обсъдил доказателствата поотделно и в съвкупност. Фактическата обстановка, която е приета за установена се доказва по несъмнен начин. По делото са изяснени обстоятелствата, които са свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават процесуалните права на страните.

С оглед установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приложил закона, като е приел, че от събраните доказателства може да се направи несъмнен и безспорен извод, че именно двамата подсъдими в съучастие са извършили престъплението, предмет на настоящото обвинение.

Оплакванията в двете въззивни жалби са частично основателни.

С оглед на събраните на досъдебното производство и във фазата на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по делото е безспорно установено, че свидетелят М.Й. М. работи на длъжност продавач-консултант в бензиностанция „******", находяща се на изхода на град Видин, в близост до **********.

На 31.12.2017г. тя е била на работа нощна смяна. Между 04.25 и 04.30 часа в бензиностанцията нахлули тичайки две маскирани пица.

Единият от тях насочил пистолет към св. М., а другият държал в ръката си палка. Лицето с пистолета я издърпало от стола и дърпайки и бутайки я й казал да го заведе в офиса на бензиностанцията. Поискал да му покаже касата, но свид. М. му обяснила, че в офиса няма каса.

Тогава мъжът я завел пред тезгяха, където другото лице ровело в касата и я попитало къде са винетките.

Взели наличните пари от касата, в това число монетник с монети в левове и евро, винетни стикери и лотарийни билети. Малко след това лицето с пистолета казало да тръгват и двамата тичешком излезли от бензиностанцията. На излизане от бензиностанцията изпуснали палката, която единият от двамата държал при нахлуването им в обекта.

Свид. М. веднага излязла от бензиностанцията, за да види дали ще се качат в някакво моторно превозно средство, но отвън не ги чакал автомобил. Двамата притичали през пътното платно и навлезли в храстите.

Свид. М. се върнала в бензиностанцията, натиснала „паник бутона" и се обадила на св. Т.П. Т., която е управител на бензиностанцията. По-късно била извършена ревизия, в хода на която било установено, че в резултат от извършения грабеж са отнети следните движими вещи: парични средства в лева и евро общо на стойност от 1495, 38 лева, винетни стикери - 6 броя седмични стикери с единична стойност от 67 лева, на обща стойност 402 лева и лотарийни билети на Национална лотария - 96 броя на обща стойност 398 лева. По делото е приложен Констативен протокол от 31.12.2017г. за установените липси.

При извършения на 31.12.2017г. оглед на местопроизшествие в бензиностанция „Петрол 3212" е установена черна метална, сгъваема палка като същата е иззета с протокол по реда на НПК.

Протоколът е бил представен за одобрение в законоустановения срок и е бил одобрен от PC - Видин.

На 05.01.2018г. е извършеното претърсване на адрес, обитаван от подсъдимия Д.С.Ц..

Иззети са вещи - парчета тиксо /скоч/, парчета от изгорели билети на националната лотария, парчета от метални стопилки от машинки за ципове от черна текстилна материя.

Вещите са иззети от пепелник на печка за дърва и въглища. Направени са снимки, изготвен е фотоалбум.

Видно от разпита на св. Н. И. Н. - собственик на обменно валутно бюро, находящо се в гр. Видин на ул."*********" №***, на 02.01.2018г. около 18:12 часа в неговото обменно бюро е влязло лице от мъжки пол, на видима възраст от около 26-28 години, което е дало за обмяна голям брой еврови монети. На св. Н. му направило впечатление, че за първи път някой му носи за обмяна толкова много еврови монети, като забелязал, че на две от монетите имало парченца прозрачно тиксо. Св. Н. е предоставил за нуждите на разследването записи от камерите за видеонаблюдение за въпросния период от време.

Извършено е разпознаване на лице, обективирано в протокол от 05.01.2018г., при което св. Н. по категоричен начин е разпознал Д.С.Ц. като лицето, което на 02.01.2018г. му е предоставило 61 броя монети с номинал от 2 евро и 11 броя монети, с номинал от 1 евро, всички на обща стойност от 133 евро за обмяна в неговото обменно бюро.

С Протокол за доброволно предаване от 05.01.2018г. свидетелят Н. е предал 61 бр. еврови монети с номинал от 2 евро всяка и 11 бр. еврови монети с номинал 1 евро всяка. При извършения оглед на веществени доказателства, обективиран в Протокол за оглед на ВД от 10.01.2018г. е установено, че на 15 бр. от монетите с номинал от 2 евро има остатъци от залепени парчета тиксо, и на 2бр. от монетите с номинал 1 евро има остатъци от залепени парчета тиксо. Изготвен е фотоалбум, който е приложен по делото /л. 171 от Том II/.

По досъдебното производство е назначена и изготвена лицево- идентификационна експертиза на предоставените записи от обменното бюро в гр. Видин от св. Н.. От заключението на същата е видно, че подсъдимият Д.С.Ц. е лицето, което на 02.01.2018г. е дало за обмяна голям брой еврови монети в обменно валутно бюро в гр. Видин, находящо се на ул."*********" №**********

Свидетелят Ц. С. Г. твърди, че е в близки отношения с подсъдимите Ц. и Г.. На 31.12.2017 г. около 02.30 часа на личния му мобилен телефон с номер ********** се обадил подсъдимият С.Г. от неговия мобилен телефон с номер **********и му казал да дойде с автомобила си да го вземе от града.

Казал му, че заедно с другия подсъдим - Д.Ц. се намират след бензиностанция „*********". Шофирайки по околовръстния път от село К., покрай бензиностанция „**********" свидетелят Ц. Г. ги видял в ляво на пътя, след надлеза за кв. „**********" и ги качил в автомобила си.

Подсъдимият С.Г. му казал да ги закара до бензиностанция „*********". След това му казал да обърне и се върнали на бензиностанция „********". След това С.Г. отново му казал да кара към бензиностанция „**********", като поискал да се движи бавно. Отминали бензиностанцията и преди табелата за край на гр. Видин, С.Г. го накарал да обърне и да се върне. Отминали бензиностанция „П********" и на около 1 километър след нея, преди отбивката за околовръстния път С.Г. го накарал да спре и двамата подсъдими слезли от автомобила. Свидетелят Г. ги попитал къде отиват, като С.Г. му отговорил, че отиват да вземат оборота от бензиностанцията. Свидетелят Г. помислил, че се шегуват, изчакал на място и видял, че двамата подсъдими действително се отправили към бензиностанцията.

Изпушил една цигара и като видял, че все още не се връщат, продължил по околовръстния път, като на разклона за село Р. спрял и зачакал. След около 20 минути С.Г. му се обадил по телефона и му казал да се прибира, че няма да правят нищо. Изложеното в разпита на свидетеля Г. се потвърждава и от анализа на предоставените трафични данни от мобилните оператори, както и от анализа на данни от АИС „Пътна карта" приложени към досъдебното производство.

От разпита на свидетеля М. К. - таксиметров шофьор, който също познава двамата подсъдими се установява, че на 02.01.2018г. около 14.00 ч. поде. Д.Ц. му се обадил по телефона и поискал да го закара до гр. .

Свид. К. взел подсъдимия Ц. ***, който бил заедно с подсъдимия С.Г. и свидетелката С. К.. Когато пристигнали в Л., спрял на паркинг в центъра в близост до автогарата.

Ц. и Г. тръгнали към центъра на града, а свидетелката С.К.останала в автомобила със свидетеля К. да ги изчака.

След около 30-40 минути двамата се върнали и тръгнали обратно за гр. Видин. Влизайки в гр. Видин Д.Ц. казал на св. М. К.да спре на пазара, за да види дали работи някое обменно бюро. К.в спрял таксито на улица „***********" точно срещу „**********".

Подсъдимият Ц. слязъл, като след 2-3 минути се върнал. Малко след това пак слязъл и казал да го изчакат пет минути. След като се върнал в автомобила попитал св. К.в дали може да му плати курса до гр. Лом с 20 евро на монети от по 1 и 2 евро. Той се съгласил. След това ги откарал до заведение, където ги оставил, а той отишъл до бензиностанция „*********", където обменил евровите монети.

Последното се потвърждава от разпита на свидетеля С. В., която е продавач-консултант към „*********"' АД.

Мобилна клетка с №*******е разположена на адрес „********", в чиито обхват попада бензиностанция „*********". В 03.32 часа на 31.12.2017г. е регистрирано ползването на мобилен интернет от СИМ картата, ползвана от С.Г. в района на горепосочената мобилна клетка. В 04.01 часа същата карта ползва интернет от мобилна клетка „********". В 04.05 часа е регистрирано изходящо повикване от картата на С.Г. към номера на св. Ц. Г., регистрирано от клетката на „*******". В 04.25 часа има регистрирано изходящо повикване от картата на С.Г. към картата на св. Ц. Г., регистрирано от клетката на „******".

От СИМ картата на Д.Ц. в този период от време, когато е извършено престъпното деяние не са провеждани разговори, които да са засечени от мобилните клетки на операторите. Може да се направи извод, че в момента преди фактическото извършване на престъплението С.Г. се е намирал в района на бензиностанция „**********". попадаща в обхвата на клетка „*********", като е провел разговори със св. Ц. Г., който по това време не е бил в този район. След извършване на престъплението в 05.11 часа е проведена комуникация между горните две лица, като свидетелят Цв. Г. ***.

Горното се потвърждава и от анализа на данни от АИС „Пътна карта". Лек автомобил с per. ********** марка „********", модел ********, е собственост на Н.Д. М. - майка на свид. Ц. Г., но се управлява от него.

Анализът потвърждава движението на въпросния автомобил, както е посочено в свидетелските показания на свид. Ц. Г., с малки несъвпадения, а именно в 03:59:59 часа на 31.12.2017г. въпросния лек автомобил е засечен и преминал през контролна точка гр. Видин, с посока на движение „Калафат - Монтана", след това вече не е засичан да преминава през контролни точки на АИС „Пътна карта".

Видно от заключението на назначената и изготвена ДНК експертиза е, че е установен биологичен материал по черна сгъваема палка. В заключението е посочено, че сместа, установена за биологичен материал по черна сгъваема палка е на подсъдимият С.А.Г. с ЕГН **********, регистриран в Националната ДНК база данни.

По делото е приложена съдебно-оценъчна експертиза. Назначена и изготвена е техническа експертиза от експерти при НИКК - МВР - София на предоставените за изследване телефони и СИМ карти. Извършен е анализ на предоставената на оптични носители информация от изследваните мобилни апарати и приложенията в тях за интернет комуникация от експерт в областта на телекомуникационните технологии в ЦЕКИ към НИК-МВР.

Подсъдимият Ц. се признава за виновен, съжалява за стореното и се разкайва, съдейства на разследването, което правилно Съдът е отчел, като смекчаващи отговорността обстоятелства.

Извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него се доказва от показанията на свидетелите.

От посочените гласни доказателства, се налага изводът относно извършеното деяние и авторството му. Всички установени по делото релевантни факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият Ц. е извършител на престъплението, което е предмет на обвинителния акт.

Подсъдимият Г. също се признава за виновен, съжалява за стореното и се разкайва, съдейства на разследването, което Районният съд правилно е отчел, като смекчаващи отговорността обстоятелства.

Извършеното престъпление и участието на подсъдимия Г. в него се доказва от показанията на свидетелите.

От посочените гласни доказателства, се налага изводът относно извършеното деяние и авторството му. Всички установени по делото релевантни факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият Г. е извършител на престъплението, което е предмет на обвинителния акт.

> 

Правилно ВРС е посочил, че видно от приложената справка за съдимост двамата подсъдими са били условно осъдени/л.15 и л.26 от ДП/, като към момента на деянието изпитателният срок е изтекъл, и съгласно чл. 86 НК към този момент са били налице предпоставките за реабилитация по право, което същият съд е приел, че следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Районният съд е приел, че има смекчаващи вината обстоятелства за двамата подсъдими. В мотивите към Присъдата е прието, че и двамата подсъдими са реабилитирани по право.

Въпреки тези констатации при постановяване на Присъдата Видински районен съд е приел, че следва да отежни положението им, като не е развил мотиви по отношение приложението на чл. 66 от НК.

Съдът е приел, че въпреки, че двамата са реабилитирани по право следва да им наложи наказания, които да бъдат изтърпяни ефективно. В тази насока е посочено, че „условното осъждане не означава, че е забранено на подсъдимите да вършат престъпления единствено през изпитателния срок, а въобще да не вършат престъпления. Поради това следва да се приеме, че прилагането на чл. 66 от НК по отношение на двамата подсъдими няма да произведе поправителен и п ре възпитателен ефект".

Този извод на Районния съд не е законосъобразен. Разпоредбата на чл. 85 ал.1 от НК сочи, че „Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане..."

В този контекст съдебната практика приема, че лице, което е било осъдено и впоследствие е реабилитирано следва да се третира по същия начин, както се третират неосъжданите лица.

В настоящия казус ВРС е приел, че въпреки факта на реабилитацията по право, двамата подсъдими следва безусловно и безалтернативно да понесат последиците от деянието си, като изтърпят ефективно наложените им наказания.

Институтът на реабилитацията има за цел да възстанови положението на индивида в обществото, такова каквото е било преди извършването на престъпление. Това възстановяване настъпва след изтичането на определен срок, в който осъденият се е въздържал от определен престъпен модел на поведение и по този начин е доказал, че не е склонен към престъпен начин на живот.

След изтичането на такъв срок Законът постановява настъпване на реабилитация.

По настоящото дело и двамата подсъдими са реабилитирани по право.

Аргументът на ВРС, че с изтичане на изпитателния срок за реабилитираните подсъдими възниква задължение изобщо да не извършват престъпления в бъдеще не се споделя от въззивната инстанция. Тъкмо обратното - всяко наказателноотговорно лице прави собствен избор дали да извършва или да не извършва престъпления, но за всяко новоизвършено престъпление тези лица следва да бъдат осъдени съобразно законовите разпоредби и следва да бъдат третирани наравно с всички неосъждани лица, които извършват престъпления.

В тази връзка ВРС е осъдил двамата подсъдими да изтърпят ефективно наложените им наказания „лишаване от свобода".

Съдът изрично е посочил в мотивите си, че взема това решение, съобразявайки предишните присъди на всеки от двамата подсъдими, въпреки че постановява присъдата си при смекчаващи вината обстоятелства, които е посочил в мотивите си.

Въззивната инстанция намира, че след като двамата подсъдими са съдействали на органите на ДП, след като пред Съд се признават за виновни, след като се разкайват /посочено е в мотивите към Присъдата/ и по този начин демонстрират, че съзнават обществената укоримост на извършеното - няма пречки да бъде приложен институтът на условното осъждане, като се приеме че подсъдимите могат да се поправят и не е наложително да изтърпят ефективно наказанието си. По този начин ще се осъществят и целите на наказанието по чл. 36 от НК.

С оглед на горното следва да се приеме, че наложените наказания са законосъобразни и обосновани. Следва обаче да се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК, като се постанови изтърпяването на тези наказания да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от 3 години.

В останалата част Присъдата е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

С оглед горните съображения въззивната жалба е частично основателна по отношение неприлагането на института на условното осъждане и следва да бъде изменена в частта относно отлагане изтърпяването на наказанието.

Водим от горното и на основание чл.337 ал.1 т.З във вр. с чл.334, т.З от НПК, Видинският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯВА Присъда №254/21.06.2019 г. на Районен съд - Видин, постановена по НОХ д. № 489/2019 г. по описа на същия съд, като ОТЛАГА на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от 3 години изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 години по отношение на подсъдимите Д.С.Ц. с ЕГН********** и С.А.Г. с ЕГН**********.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и/или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                   2.