Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 04.03.2022г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия Магделинова гр.дело №1101/2019год., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата
Б.В.З. излага в исковата молба, че ответницата е съпруга на В.Б., брат на
ищцата. Близките им семейни отношения обосновали доверието помежду им, поради което няколко
години ищцата й предоставяла различни суми на заем и се задължавала по
изтеглени от нея или съпруга й кредити от банки или поръчиетлствала по тях. На
16.02.2017г. ответницата подписала декларация, в която отразила размера на
задължението си към ищцата от 32 630лева и се задължила да върне посочената
сума след продажбата на свой недвижим имот, представляващ гарсониера в
гр.София, ж.к."************, но не по-късно от 31.07.2017г. След
получаване на нов заем от ищцата, ответницата подписала анекс към декларацията,
съгласно който дължимата сума е в размер на 35 665лева, които ще бъдат
издължени след продажбата на горепосочената гарсониера, но не по-късно от
31.07.2017г. След направена справка, ищцата разбрала, че ответницата е продала
гарсониерата, но не е върнала дадената на заем сума.
Предвид изложеното предявява искове за
постановяване на решение, с което да бъде осъдена ответницата да заплати сумата
в размер на 35 665,00лева, представляваща главница предоставена на заем с падеж
31.07.2017г., както и сумата от 5 686,59лева
лихва за забава за периода от 01.08.2017г. до 24.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното й плащане. Претендира направените по делото
разноски.
Ответницата В.Х.Б., чрез назначения й особен предствител, в писмения си
отговор излага съображения за неоснователност на иска. Оспорва сключването на
договор за заем между страните, тъй като ответницата не е подписвала
представените с исковата молба декларации. В същите не е посочено от кого е
предоставен заема. Не е настъпила изискуемост на вземането, поради посочено в
декларацията отлагателно условие, свързано с продажба на недвижим имот.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Представена е декларация с първоначална дата
16.02.2016г., която е поправена на 16.02.2017г. като последната цифра от датата
на декларацията е промененa
на 7. Като автор е посочена В.Х.Б., която декларира, че дължимата от нея сума в
размер на 32 630лева,
плюс вноските към Пиреос Банк за м.12.2016г., м.01 й м.02.2017г. в размер на
735,00лева към дншна дата, дадени й от Б.В.З., ще бъдат възстановени на същата
веднага след продажбата на гарсониера в ж.к."************ , но не по късно
от 31.07.2017г.
С анекс към декларация от 31.05.2017г. В.Б.
декларира, че към 31.05.2017г. сумата на взетия от Б.З. заем възлиза на 35
665лева, като при предоставяне на сума от 5500лева за спешна операция на брат й
В.Б., общата сума на взетия заем ще бъде
в размер на 41165,00лева.
Открито е производство по оспорване автентичността на
посочените декларации относно подписа на ответницата.
В тази връзка е приета основна съдебно-почеркова
експертиза, изготвена от вещото лице Д.В., в която е направено заключение, че
подписите за декларатор в оспорените документи и изписаната цифра 7 върху
напечатаната дата, не са написани от ответницата. За да направи този извод
вещото приема, въз основа на изследвания сравнителен материал, който съдържа
подписи на ответницата за продължителен период от време, че подписите са със
смесена транскрипция, с характерна по форма и количество буква В, преминаваща в
стабилизиран знак Х- образен елемент. Наблюдават се варианти, при които буква В
е изпълнена опростено, но присъства във всички подписи, използвани като
сравнителен материал. Установени са съвпадения в общите признаци на
изследваните сравнителни образци като конфигурация, транскрипция, степен на
обработеност и свързаност, темп на движение, размер, наклон, от което е направен извод, че всички
подписи в сравнителните образци са изпълнени от едно и също лице.
Изследвайки двата спорни подписа е направен анализ как са изпълнени и подробно
са описани, след което е направен извод, че при разделно сравнително,
графическо изследване между признаците, установени в двата подписа, положени от
името на ответницата, са установени съвпадения и относителни различия, в общите
и индивидуализиращите пишещия частни признаци. Анализирайки обема от съвпадащи
и относително различаващи се признаци, тяхното приложение и относителна
значимост, като акцент е даден на качествените , а не количествени показатели,
експертизата приема, че двата подписа от имено на В.Б. са положени от едно и
също лице за декларатор, но не са положени от нея. Направено е заключение, че
цифрата "7", с която е променена датата на първата декларация, не е
изпълнена от В.Б..
В открито съдебно заседание на въпроси на страните
вещото лице В. отговаря, че има особености в почерка на В.Б., които говорят за
заболяване, в резулат от което е нарушен писмено-двигателния навик на
пишещия. Използвал сравнителен
материал за продължителен период от
2003г. до 2018г., от който могат да се
проследят основните признаци на почерка, като устойчивост и
индивидуалност. В ползвания сравнителен материал има вариатност на подписите,
но има и съхранение на някои индивидуализиращи пишещия елементи. Това
съхранение е особено характерно за
конфигурацията, при която във всички варианти има изписване на главна буква
"В", докато в обектите на изследване това нещо го няма.
Приета е повторна съдебно-почеркова експертиза,
изготвена от вещото лице Г.Т., която прави заключение, че подписите в
декларациите за декларатор са изписани от В.Б.. В тази връзка са изложени
мотиви, че при сравнително изследване между подписите, обект на експертизата,
са установени съвпадащи общи почеркови характеристики, както и съвпадение на индивидуалните
графически признаци, които дават основание за извод, че двата подписа са
положени от едно и също лице. В подписите на сравнителните образци също се
установява индивидулна съвкупност от
съвпадащи общи и частни признаци, от които следва да се направи извод да са
изписани от едно лице, а именно В.Б.. В
тези образци се установява обичайна вариантност, която отразява динамиката на
почерка й. При сравнително изследване са установени съвпадения на общите и
частни признаци, които дават основание за категоричен извод, че подписите са
положени от В.Б..
В открито съдебно заседание на въпроси на страните
вещото лице отговаря, че в едни подписи
лицето може да изпише 3 елемента, а в други 4 или 5, което представлява вариантност,
но не е основание да се счита за различие.
При изследването се вземат предвид всички сравнителни образци, а не само
конкретни обекти, които да се сравняват. Вещото лице не се е произнесло по
въпроса дали поправката на цифрата от 6 на 7 в първата декларация е направено от ответницата, тъй като е
ноторно известно, че от една цифра не може да се прави извод, тъй като не
съдържа достатъчен комплекс от признаци, за да се прави идентификационно
изследане, особено на цифрата 7, която е с три праволинейни щриха.
Съдът приема, че следва да се кредитира заключението
на повторната съдебно-почеркова експертиза, тъй като в констативната част
вещите лица правят извод, че общите и частни признаци, откривани в оспорените
подписи и сравнителните образци, дават основание за извод, че изхождат от едно
и също лице. Различие има в извода на вещите лица за сравнението между
сравнителни образци и оспорените подписи, като първото вещо лице прави извод,
че сравнението между общите и частни признаци на подписите дава основание да се
приеме, че спорните подписи не са положени от ответницата, като в
открито съдебно заседание уточнява, че различието е свързано с липсата на буква
В в изписването на двата подписа.
Същите констатации дават основание на вещото лице по
повторната експертиза да направи категоричен извод в обратен смисъл, като
същият приема, че е характерно за изследваните подписи, че в някои има 3, 4 или
5 буквени знаци, което е основание да се направи извод за вариантност в
подписа, но не и за различие. От наличните
съвпадащи си общи и частни признаци вещото лице заключава, че подписите са изписани от ответницата.
Съдът приема, че заключението на вещото лице по
повторната експертиза следва да се кредитира, тъй като е мотивирано и
обосновано, с ясно отразени изводи от констатациите. Докато от първото
заключение не става ясно кои са тези съществени различия, които дават основание
да се направи извод, че подписите не са положени от ответницата, въпреки
наличието на общи и частни съвпадащи признаци.
За решаване на спора е ирелевантно дали поправената
дата е изпълнена от ответницата, но за пълнота на изложеното следва да се кредитира
заключението на вещото лице по повторната експертиза, което счита, че е
невъзможно да се прави извод, за това кой е направил поправка и изписал цифрата
7 и дали това е ответницата, тъй като при изписването на цифри и особено на 7, липсват достатъчно индивидуализиращи
признаци, които да обосновават заключение в един или друг смисъл.
С оглед направения извод, че предствените с исковата молба
декларации са подписани от ответницата, съдът приема, че от тяхното съдържание се
установяват съществените елементи на неформален договор за заем, по който към
31.05.2017г. ответницата е получила от ищцата сумата от 35 665лева, със
задължението да ги върне до 31.07.2017г. Този извод съответства на изложеното в
решение № 582 от 21.12.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1384/2009 г., IV г. о., ГК, , в което е прието, че установяването
на заемно правоотношение може да се осъществи не само с договор, но и с писмен документ
- разписка, декларация, изходящ от длъжника, удостоверяващ получаването от него
на заетата сума и задължението му да я върне. Това произтича от характера на
договора за заем - той е неформален, поради което може да бъде сключен както в
писмена, така и в устна форма. Декларацията, подписана от длъжника, е частен
документ, но той се ползва и с материална доказателствена сила за
удостоверените с него обстоятелства с оглед неизгодността им за издателя.
Декларацията съдържа признание на обстоятелството, че
ответницата е получила процесната сума по силата на неформален договор и се е
задължила да върне същата в срок до 31.07.2017г. Неоснователно е възражението й, че посоченото в декларацията отлагателно
условие не е изпълнено, а именно продажба на недвижим имот, поради което не е
настъпил договорения падежа. От текста
на декларацията е видно, че е определен краен срок за изпълнение на
задължението, независимо от това дали се е сбъднало посоченото условие.
При наличието на неформален договор за заем, по който
едната страна е изпълнила своето задължение, като е предоставила уговорената
сума, в тежест на другата страна е да ангажира доказателства за изпълнение на
задължението за връщането й в уговорения срок. Доказателства за връщане на сумата в срок до 31.07.2017г. не са ангажирани
от ответницата, поради което същата дължи връщане на процесната сума от 35
665лева, както и законна лихва за забава за периода от 01.08.2017г. до датата
на исковата молба, Размерът на дължимата лихва съдът определя по реда на чл.162
от ГПК, като изполва общодостъпния в интернет пространството лихвен калкулатор,
и приема, че е в размер на 5369,57лева,
за която сума искът следва да се уважи и да се отхвърли до пълния предявен
размер от 5686,59лева.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи
на ищцата направените по делото разноски в размер на 6 141,00лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Х.Б. с ЕГН **********
да заплати на Б.В.З. с ЕГН ********** на основание чл.240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата от 35 665,00лева, предоставена на
заем, както и сумата от 5369,57лева
лихва за забава за периода от 01.08.2017г. до 24.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба-24.01.2019г. до окончателното й плащане, както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените по длеото разноски в размер на 6141.00лева,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД до пълния
предявен размер от 5369,57лева до 5686,59лева.
ОСЪЖДА В.Х.Б. с ЕГН **********
да заплати по сметка на Софийски градски съд разноските от заплащане на които е
освободена на основание чл. 83, ал.1, т. 5 от ГПК в размер на 400,00лева.
РЕШЕНИЕТО
може да
се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.