№ 257
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500814 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „П.К.Б.“ ЕООД,ЕИК *** против
решение № 83 от 03.06.2022г. по гр.д.№ 23/2022г. на РС-Ихтиман, в частта
му,с която са отхвърлени исковете срещу И. Й. Т. за установяване
съществуването на вземанията по договор за потребителски кредит№
30039697057, относно главница над сумата 2715.89 лв. до 2808.34 лв., , и
договорно възнаграждение над 1335.77 лв. до 1565.38 лв.Релевира оплаквания
за необоснованост и материална незаконосъобразност.Съдът от една страна
признал процесния договор за потребителски кредит действителен, а от друга
страна приел,че отделни клаузи са нищожни като
„неравноправни“.Претендира отмяна на решението в обжалваната част и
уважаване на исковата в тази част,както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.
Депозирана е въззивна жалба от И. Й. Т. против решението в частта му,
с която са уважени предявените положителни установителни искове.Позовава
се на нищожност на целия договор за потребителски кредит.Съдът игнорирал
възраженията на ответницата в тази насока относно заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави.Допълнителното споразумение целяло
пролонгиране на главницата и натрупване на разходи в тежест на длъжника с
цел обогатяване на кредитора.Порочността на едно от споразуменията водело
до опорочаване на цялата „схема“.Годишната лихва от 41 % надхвърляла
1
четирикратно законната лихва.,поради което целият договор бил нищожен.На
второ място,с отговора на исковата молба ответницата
направила“извънсъдебно разваляне на договора“,но това не се отразило на
изхода на делото.Ихтиманският районен съд игнорирал „нелоялни търговски
практики“,за разлика от Софийски градски съд , който с решение № 261972 от
14.06.2022г. по гр.д.№ 14327/2020г. постановил обратното.Иска отмяна на
решението в частта,с която са уважени предявените искове и присъждане на
всички разноски и възнаграждение за адвокат.Районният съд е освободил
ответницата от разноски;не е представен договор за правна помощ и липсва
искане за присъждане на възнаграждение в полза на адвоката при условията
на чл.38 от ЗАдв.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав намира въззивните жалби процесуално допустими,но
неоснователни.
Дружеството е инициирало заповедно производство пред СРС на
26.08.2021г.,което се е реализирало от ИРС поради настоящия адрес на
длъжницата .Вземанията се основават на договор за потребителски кредит №
30039697057 от 30.09.2019г.Издадена е заповед № 407 от 13.10.2021г. по
чл.410 ГПК за сумите 3336.94 лв. главница,1565.38 лв. „неплатено договорно
възнаграждение“ от 15.06.2020г. до 03.07.21г.; 426.67 лв. лихви за забава от
16.10.2019г. до 03.07.2021г.;121.03 лв. законна лихва за периода от
03.07.2021г. до 26.08.21г.;109 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В исковото производство съдът е приел,че в процесния договор за
потребителски кредит фигурира неравноправна клауза ,която е нищожна.В
текста на решението липсва съждение в смисъл,че целият договор е
валиден,както поддържа въззивникът „П.К.Б.“ ЕООД в жалбата.Изложени са
подробнти мотиви за неравноправност на клаузата за заплащане
възнаграждение за допълнителни пакети от услуги.Неравновесието между
правата на търговеца и тези на потребителя се изразява в това,че за
ползването на една сума потребителят плаща веднъж възнаграждение под
формата на договорна лихва, втори път като обезщетение за забавено плащане
и и трети път под форма на „възнаграждение за допълнителни
услуги“.Уговорените услуги „Факт“ и „Флекси“ са свързани с усвояване и
управляване на кредита и са за сметка на кредитодателя съгласно чл.10а, ал.2
ЗПК.Настоящият състав споделя извода на първонистанционния съд за
нееквивалентност на престациите,водещи до значително обогатяване на по-
силната икономически страна в противоречие с изискването за
добросъвестност.В останалата част обаче договорът е валиден: в писмена
форма кредитополучателят се е съгласил да получи кредит от 3700 лв. при
ГПР 49.04%,който не е надвишавал петорния размер на законната лихва.С
изключение на неравноправните клаузи за „допълнителни услуги“,договорът
е съобразен както със ЗПК,така и с Директива 2008/48/ЕО.Приложен е
погасителен план,съдържащ изчерпателна информация за
размера,броя,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
съгласно чл.11,ал.1,т.11 ЗПК.Следователно,не е налице „схема“за нелоялни
2
търговски практики,която да постига забранен резултат директно или чрез
заобикаляне на закона.Извличането на печалба от търговска дейност не е по
начало противозаконна или безнравствена дейност в пазарната икономика.
По изложените съображения решението следва да се потвърди в
обжалваните части, а в останалата част, с която е отхвърлен предявения от
дружеството осъдителен иск за сумите 941.10 лв. и 2230.30 лв.
възнаграждение, решението е влязло в сила. Разноските за въззивното
производство следва да се понесат от двамата въззивници така,както са
направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83/03.06.2022г. по гр.д.№ 23/2022г. на РС-
Ихтиман в частта, с която е признато за установено,че И. Й. Т с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес в гр.К. дължи на „П.К.Б. „ ЕООД
,ЕИК *** сумата 2 715.89 лв. главница по ДПК № 30039697057 от
30.09.2019г., сумата 1335.77 лв. договорно възнаграждение за периода
15.06.2020г.-03.07.2021г., сумата 705.66 лв.лихва за забава за периода
16.10.2019г.-03.07.2021г.,сумата 61.90 лв. законна лихва за периода от
03.07.21 г. до 26.08.2021г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 26.08.2021г. до окончателното плащане на
задължението, и са отхвърлени исковете съответно: за главницата за
разликата над 2715.89 лв. до 2808.34 лв. и за договорно възнаграждение за
разликата над 1335.77 лв. до 1565.38 лв.,и страните са осъдени за разноски
съответно: И. Й. Т. за сумата 461.26 лв. и „П.К.Б.“ ЕООД за сумата 284.31 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3