ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 463
гр. Враца, 05.10.2020
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА,
V състав, в закрито заседание на 05.10.2020
г., през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
като разгледа докладваното от съдия М.
РАДЕНКОВА адм. дело № 496 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на И.М.Г. *** против
Решение № 145/01.09.2020г. на Директора на ТД на НАП гр.Велико Търново, с което
е оставена без уважение жалбата му с вх. № 94-И-2/26.08.2020 г. срещу действие
на публичния изпълнител, обективирано в Известие за изкупуване с изх. № С200006-165-0000027/20.08.2020
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Велико Търново, офис Враца.
За да се произнесе по
процесуалната допустимост на жалбата, съдът съобрази следното от фактическа и
правна страна:
Жалбоподателят не е
длъжник по цитираното изпълнително дело. Видно от Известие за изкупуване
с изх. № С200006-165-0000027/20.08.2020 г., длъжник по ИД № **********/2013 г.
е Г.М.Г., притежаващ недвижим имот в съсобственост със жалбоподателя.
Срещу действията на
Публичния изпълнител, насочени срещу недвижим имот, обективирани в Известие за изкупуване с изх. № С200006-165-0000027/20.08.2020 г. е подадена по реда на чл. 266 от ДОПК жалба вх. № 94-И-2/26.08.2020 г. от И.М.Г. до директора на ТД на
НАП – Велико Търново, в която се е позовал на самостоятелни вещни права върху имота.
С постановено при условията на чл. 267, ал. 1 от ДОПК Решение № 145/01.09.2020 г., Директорът на ТД на НАП гр.Велико Търново на основание чл. 267, ал. 2, т. 5, вр. чл. 256 от ДОПК е оставил без уважение жалбата
на И.М.Г. *** срещу действие на публичния изпълнител, обективирано
в Известие за изкупуване с изх. № С200006-165-0000027/20.08.2020 г.
Срещу постановеното при
условията на чл. 266 ДОПК решение на директора на
ТД на НАП – Велико Търново, третото лице от И.М.Г. е депозирало в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК жалба до съда, по която
е образувано производството по настоящото дело.
Така изложените факти в
хронологическата им последователност обуславят правен извод за процесуална
недопустимост на настоящето съдебно производство по следните съображения:
С разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от ДОПК е предвидена възможност
за съдебно обжалване на решенията, постановени на основание чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 от ДОПК, като изрично е посочен
кръгът на лицата, имащи право на жалба: това са длъжникът и взискателят по
изпълнението.
Относно третите лица,
чието право е засегнато от изпълнението, с разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от ДОПК е регламентирана
възможност да предявят иск, за да установят правото си, като на основание чл. 269, ал. 2 от ДОПК искът се предявява
срещу длъжника и взискателя по изпълнението.
Нормата на чл. 269 от ДОПК кореспондира и
същевременно доразвива тази на чл. 267, ал. 2, т. 4 от ДОПК, според която когато
предявената срещу изпълнителното действие жалба от третото лице със
самостоятелни права върху вещта не бъде уважена, то може да предяви иск в
30-дневен срок от получаването на преписа от решението - има се предвид решението
по чл. 267, ал. 2 от ДОПК.
Тълкуването на
посочените разпоредби в тяхната взаимовръзка води до обоснован извод, че по
нормативен път законодателят е изключил възможността за съдебно обжалване от
страна на третото лице на постановеното на основание чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 от ДОПК решение на
административния орган. Предвиденият в тези случаи процесуален способ за охрана
и гарантиране защитата на интересите на засегнатото от изпълнителните действия
трето лице е този по чл. 269 от АПК – в исково съдебно
производство.
При условията на чл. 159 от АПК, съдът следва да остави
без разглеждане жалбата и да прекрати образуваното производство, поради липса
на активна легитимация за жалбоподателя; невъзможност за директен съдебен
контрол на действията на публичния изпълнител (чл. 266 и сл. От ДОПК); както и поради липса
на правен интерес у оспорващия, предвид изрично уредената от законодателя
искова защита на евентуално накърнените му права (чл. 269 от ДОПК).
Същевременно съдът констатира, че жалбоподателят не внесъл дължимата по делото
държавна такса, с оглед на което и на основание чл. 7, ал. 1 от ГПК следва да
бъде осъден да внесе същата.
Препис от
настоящото определение следва да се изпрати на страните на основание чл. 138 от АПК.
Водим от горното и на
основание чл. 159, т. 1 от АПК вр. с на § 2 ДР вр. с чл. 268, ал. 1 от ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на И.М.Г. ***
против Решение № 145/01.09.2020г. на Директора на ТД на НАП гр.Велико
Търново, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 94-И-2/26.08.2020 г.
срещу действие на публичния изпълнител, обективирано в Известие за изкупуване с
изх. № С200006-165-0000027/20.08.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП
гр.Велико Търново, офис Враца.
ОСЪЖДА И.М.Г. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Административен съд-Враца държавна такса в размер на 10,00 лева съгласно т. 2б, б. ”а” от Тарифа № 1 от
ЗДТ.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 496/2020 г.
по описа на АдмС – Враца.
Определението
подлежи на обжалване пред ВАС, в 7-дневен срок от уведомяването.
Да се уведомят
страните, чрез изпращане на препис от настоящото определение.
АДМ. СЪДИЯ: