РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Ямбол, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Р. Д.
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Д. Гражданско дело №
20212330100762 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по молба на Д. Д. Д. против
„ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД , с която желае да се отмени Заповед
№ ***г. за прекратяване на ТПО на основание чл. 328 ал.1 т.2 от КТ поради
съкращаване на щата, издадена от Изпълнителния Директор на
„ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД гр. Ямбол с ЕИК ***, да се
възстанови на длъжността *** на „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД гр.
Ямбол с ЕИК ***, заемана до прекратяване на трудовото му правоотношение,
да се осъди „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД, да му заплати
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
незаконосъобразното прекратяване на трудовото му правоотношение, но за не
повече от шест месеца, определено съобразно брутното трудово
възнаграждение на ищеца, ведно със законната лихва върху дължимата
главница, считано от датата на присъждането й и до окончателното й
изплащане, да бъде осъден „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД, да му
заплати на основание чл. 224 ал.1 от КТ сумата от 3650 лева, представляваща
нетно обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер общо на 49
дни, конкретизиран в молбата по години и дни, ведно със законната лихва
върху посочената главница, считано от датата на подаване на настоящата и до
окончателното й изплащане. Моли да му бъдат присъдени и направените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че за периода от 12.01.2016г. до 07.08.2019г. е работил
по безсрочно трудово правоотношение въз основа на Трудов договор на
1
длъжност „***" при ответното дружество в гр. Я..
Трудовото му правоотношение е прекратено от ответника със заповед №
***г. за прекратяване на ТПО, поради наложено със заповед № ***г.
наказание „***".
Въз основа на влязло в сила на 21.11.2020г. съдебно решение
постановено по гр. д. № ***г. по описа на ЯРС, ищецът е възстановен на
заеманата до *** му длъжност *** с шифър по НКПД *** в ответното
„Технострой - инженеринг 99" АД.
По реда и на основание чл. 345 ал.1 от КТ, с писмо на ЯРС по гр. д. №
***г., връчено на 29.12.2020г., ищецът е уведомен за възстановяването му на
заеманата посочена длъжност.
Твърди, че в установения от КТ срок на 11.01.2021г. се е явил в
ответното дружество да заеме и изпълнява длъжността си *** на „Технострой
инженеринг 99" АД гр. Ямбол, като е депозирал до работодателя заявление с
вх. № ***г., към което е приложил в оригинал лична трудова книжка с цел
надлежното й оформяне от работодателя.
В деня на явяването му на работа работодателят му е връчил Заповед №
***г., с която той е възстановен на длъжността *** на ответното дружество,
считано от 11.01.2021г.
На същия ден работодателят му е връчил и Заповед № ***г., с която
трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.2 от
КТ с посочени в същата причини за прекратяване на ТПО - съкращаване на
щата, съгласно щатно разписание от 01.09.2020г.
Счита, че към 11.01.2021г. не е налице и не е извършено реално
съкращаване на щата в ответното дружество, което да служи за основание за
издаване на атакуваната заповед.
Твърди, че към датата на прекратяване на ТПО – 11.01.2021г.
длъжността заемана от ищеца е налична при ответното дружество, който
факт, според него се установява от издадената от работодателя Заповед №
***г.
Към посочения момент на възстановяване на наличната по щата на
ответното дружество длъжност заемана от ищеца, от страна на работодателя
не е извършвано съкращаване на щата, поради което реално липсва такова.
2
Счита, че посочените в заповедта причини са ирелевантни за ищеца и
заеманата от него от 11.01.2021г. длъжност, тъй като длъжността на която е
възстановен на посочената дата е въведена, налична по щата и съществуваща
при ответното дружество към този момент, след което работодателят не е
извършвал каквито и да било промени в щатното си разписание, т.е. липсва
реално съкращаване на щата на заеманата от ищеца длъжност към момента на
прекратяване на трудовото му правоотношение.
На следващо място твърди, че в щата на ответното дружество към
момента на възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност са
налице повече от една идентични длъжности, т.е. „***". В случай, че
работодателят реално е извършил към 11.01.2021г. съкращаване на щата, то
той е задължен по реда на чл. 329 от КТ да извърши подбор между лицата
заемащи идентични длъжности, като мотивира и издаде заповед за
прекратяване на ТПО на съответното лице при излагане на подробни
съображения относно изпълнение на задължението му по извършване на
подбор. В конкретния случай, работодателят не е извършил реално
съкращаване на щата към 11.01.2021г. и не е извършил задължителен подбор
между лицата заемащи идентични длъжности в ответното дружество, което
също води до незаконосъобразноста на издадената заповед за прекратяване на
ТПО.
С оглед относимите и релевантни за конкретния случай факти и
обстоятелства,счита че издадената заповед се явява немотивирана.
За периода от време, считано от прекратяване на ТПО - 11.01.2021г. и
до настоящия момент, ищеца твърди, че не работи по трудово
правоотношение и е останал без работа поради незаконосъобразното
прекратяване на ТПО извършено от ответното дружество работодател. За
времето за което, ищецът е останал без работа поради незаконосъобразното
прекратяване на трудовото му правоотношение, същият на основание чл. 225
ал.1 и чл. 344 ал.1 т.З от КТ има право на обезщетение дължимо от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за посочения
период, но за не повече от 6 месеца. Претендираното в случая обезщетение е
дължимо на ищеца при уважаване на първата главна претенция по отмяна на
атакуваната заповед за прекратяване на ТПО и се дължи и обхваща период от
време след прекратяване на ТПО - 11.01.2021г. и занапред, но за не повече от
3
6 месеца.
Изложеното обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на
исковете по чл. 358 и чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.З от КТ.
На трето място, за периода до прекратяване на ТПО с атакуваната
заповед, на основание чл. 354 ал.1 т.1 от КТ, продължителността на трудовия
стаж на ищеца включва задължително времето от датата на постъпване на
работа и до датата на прекратяване на ТПО, т.е. периода така както е отразен
на стр. 12 в оформената му трудова книжка за времето от 12.01.2016г. и до
10.01.2021г. включително.
За времето което е признато на ищеца като трудов стаж, същия има
право да ползва платен годишен отпуск, който съобразно трудовия му
договор възлиза на 20 работни дни годишно.
В рамките на посочения и от работодателя трудов стаж, ищецът не е
ползвал полагащия му платен годишен отпуск за времето по периоди, както
следва: 19 дни неползван платен годишен отпуск за 2018г., 10 дни неползван
платен годишен отпуск за 2019г. и 20 дни неползван платен годишен отпуск
за 2020г.
Предвид настъпилото прекратяване на ТПО, считано от 11.01.2021г.,
ответното дружество работодател дължи на ищеца, обезщетение по чл. 224
ал.1 от КТ за неползвания платен годишен отпуск в размер от общо 49 дни,
конкретизиран по години и дни, което обезщетение, счита че възлиза на
сумата от общо 3650 лева в нетен размер, определен съобразно чл. 224 ал.2 от
КТ.
Посочва, че в атакуваната заповед за прекратяване на ТПО,
работодателят не е изпълнил задължението си да отбележи дължимото
обезщетение за неползван платен годишен отпуск и не е изплатил на ищеца
обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ в полагащия му се размер.
От страна на ответното дружество работодател, на ищеца е изплатено
единствено полагащо му се обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ за не спазен от
работодателя срок на предизвестие при прекратяване на ТПО извършено с
атакуваната заповед от деня на връчването й, като на ищеца по банков път и
банкова сметка на 26.02.2021г. е изплатена сумата от 1 741.50 лв.
В хода на съдебното дирене исковете се поддържат, като е направено
4
изменение в размера на исковете по чл.344,ал.1,т.3 от КТ на 11778лв.
обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ и по иска по чл.224,ал.1 от КТ на сумата от
4280,16лв., с оглед приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника
на ответника, с който оспорва исковете като неоснователни.
Твърди, че Д.Д. е нает на работа в „Технострой Инженеринг 99" АД с
трудов договор № *** г., на длъжност „***", с код по НКПД ***, в отдел
„***". Със Заповед № *** г. трудовото му правоотношение е прекратено
поради наложено със Заповед № *** г. дисциплинарно наказание „***".
Въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № *** г. по описа
на Районен съд- гр. Ямбол, Д. е възстановен на заеманата преди *** му
длъжност в дружеството работодател. След явяването му на работа на
11.01.2021 г. със Заповед № *** г. той е възстановен на длъжността „***". На
същата дата със Заповед № *** г. трудовото му правоотношение е прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата за
длъжността, съгласно влязло в сила щатно разписание на длъжностите от
01.09.2020 г. Счита, че това прекратяване е извършено законосъобразно, по
следните съображения:
През месец септември 2020 г., с оглед постигането на производствените,
търговските цели и по-ефективна работа на отдел „***", работодателят
„Технострой Инженеринг 99" АД взема решение за съкращаване на щата за
длъжността „***". Съкращаването на щата е извършено законосъобразно, с
решение от *** г. на Съвета на директорите на „Технострой Инженеринг 99"
АД, съгласно протокол от същата дата. Съгласно това решение е одобрено
новото щатно разписание на длъжностите в „Технострой Инженеринг 99" АД
в сила от 01.09.2020 г., и в което заеманата от ищеца длъжност с двете
щатни бройки за нея е заличена. Новото щатно разписание е утвърдено от
изпълнителния директор и влиза в сила от 01.09.2020 г.
В резултат на взетото решение на Съвета на директорите и новото
щатно разписание е издадена Заповед № *** г., с която „Технострой
Инженеринг 99" АД прекратява трудовото правоотношение на Д.Д. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Тази заповед е законосъобразна, тъй като се
основава на реално извършено вътрешноорганизационно преустройство на
предприятието, в резултат на упражнено право на работодателя, и заличаване
5
на заеманата от служителя длъжност. От влизане в сила на щатното
разписание от 01.09.2020 г. до момента на прекратяването на трудовото
правоотношение на Д. на *** г. не е наеман служител на длъжността „***".
Това обстоятелство не се променя от факта на извършеното със Заповед
№ *** г. възстановяване на Д. Д. на заеманата от него преди *** ***
длъжност. Работодателят е бил длъжен да възстанови служителя на тази
длъжност в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № *** г.
по описа на Районен съд- гр. Ямбол. Съкращаването на длъжността е било
факт още преди влизане в сила на съдебното решение за възстановяването му
на работа и явяването му на работа на 11.01.2021 г. Поради това
законосъобразно, на същата дата работодателят е връчил на служителя и
Заповед № *** г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ трудовото му
правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата за длъжността.
Посочва, че според съдебната практика възстановяването на
предишната работа със съдебното решение не е обусловено от това дали
щатната бройка за длъжността съществува или не, тъй като работодателят е
длъжен, в изпълнение на съдебното решение, да допусне работника на
предишната работа и в случаите, когато длъжността му е съкратена. Съдът
приема, че работодателят няма задължение да изменя щатното разписание
като отново възстанови тази длъжност, а може по своя преценка веднага да
пристъпи към *** поради съкращаване на щата.
Излага твърдения, че влязлото в сила съдебно решение по искове за
отмяна на *** *** и възстановяване на предишната работа няма как да
замести, нито пък да отмени правото на работодателя да определя
структурата и числеността на персонала, необходим му за изпълнение на
дейността. Това право не подлежи на съдебен контрол. Тъй като длъжността е
заличена в щатното разписание, след възстановяването работодателят не е
имал друга възможност освен да прекрати възстановеното трудово
правоотношение на вече заличената и несъществуваща длъжност със
служителя, като му връчи процесната Заповед № *** г. на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ.
Оспорва твърдението в исковата молба, че при прекратяване на
трудовото правоотношение с Д.Д. на 11.01.2021 г. работодателят е бил
задължен да извърши подбор по реда на чл. 329 КТ, тъй като в щата на
6
ответното дружество към момента на възстановяване на ищеца на заеманата
от него длъжност били налице повече от една идентични длъжности, „т.е.
„***".
Твърди, че заеманата от ищеца длъжност „***" към момента на
прекратяване на трудовото му правоотношение не е съществувала в щатното
разписание. Тя е била единствена, заемала се е само от него и поради това не
е било необходимо да бъде извършван подбор по чл. 329 КТ. Това е така
поради следното:
Към датата на прекратяване на трудовия договор на Д.Д.-11.01.2021 г. в
„Технострой Инженеринг"АД е действало щатното разписание на
длъжностите от 01.09.2020 г. В него не съществува ищцовата длъжност „***".
Такава длъжност е съществувала в предходно, утвърдено към 01.02.2019 г.
щатно разписание на длъжностите, отменено с щатното разписание на
длъжностите от 01.09.2020 г.
Сочи, че в щатното разписание има длъжност „***". Посоченият за
тази длъжност в щатното разписание код по Националния класификатор на
професиите и длъжностите /НКПД/ е ***. Този код е различен от кода по
НКПД за заеманата от ищеца длъжност „***"- ***. Видът на трудовите
задължения, които определят трудовата функция на „***" е различен.
Посочва, че според длъжностните характеристики двете длъжности се
различават изцяло и в поставените от работодателя изисквания за заемане на
длъжността, както следва:
-завършено висше образование- за длъжността „***;
-висше образование-Магистър ***- за длъжността „***".
Поради изложените различия както в наименование, код по НКПД,
изисквания за заемане на длъжността и най- вече като трудова функция
между длъжностите „***" и „***", счита, че при прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради
съкращаване на щата за работодателя не е било налице задължение да
извърши подбор на основание чл. 329 КТ. Към момента на връчване на
Заповед №*** г. длъжността „***" е била единствена, заемала се е само от
ищеца и поради това не се е налагало извършване на подбор.
Оспорва исковете за присъждане на обезщетение.
7
Искът за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконно *** по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е неоснователен,
тъй като ***то е извършено законно.
Оспорва периода, за който се претендира обезщетение. Обезщетението
е претендирано за времето, през което ищеца е останал без работа, но за не
повече от шест месеца. Моли да се приеме, че претенцията му трябва да бъде
редуцирана за периода, през който е останал без работа.
Сочи, че според справка в Търговския регистър при Агенция по
вписванията Д. Д. Д. е *** в търговските дружества "ДОЙЧ ИНВЕСТ" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Я., бул./ул. "***, "ПЪТ
СТРОЙ КОМЕРС" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
Я., ул. "***, "Д. СТРОЙ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. Я., ул. "***, "ДИ ПИ СТРАДА" ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. Я., ул. "***. Длъжността „***" е предвидена за
заемане по трудов договор, като с Националния класификатор на професиите
и длъжностите за тази длъжност е предвиден код ***. Поради това
обстоятелство, счита, че е налице вероятност ищецът да полага труд по
прикрито трудово правоотношение с изброените дружества. В този случай за
него няма да е налице хипотезата на оставане без работа поради извършеното
***, съответно не следва да му се дължи претендираното обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ.
Искът за присъждане на обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 КТ за
неползван платен годишен отпуск е неоснователен. Оспорва периода, за
който се претендира обезщетение. Обезщетението е претендирано за периода
от 12.01.2016 г. и до 10.01.2021 г., за общо 49 дни, както следва: 19 дни
неползван платен годишен отпуск за 2018 г.; 10 дни неползван платен
годишен отпуск за 2019 г. и 20 дни неползван платен годишен отпуск за 2020
г. Видно е, че периода за претендираното обезщетение ищецът е включил и
времето през което не е бил на работа поради признатото за незаконно ***-
06.08.2019 г.- 10.01.2021 г. Счита това искане за незаконно и неоснователно.
Съгласно трайно установената съдебна практика в случаите на
възстановяване на заеманата преди *** работа се възстановява трудовото
правоотношение, това обаче не води и до възстановяване на правото на
платен годишен отпуск на работника или служителя за съответния отминал
8
период. Обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ се полага само при съществуващо
трудово правоотношение с оглед периода на реално положен труд, но не и за
периода от ***то до отмяната му по съдебен ред и възстановяването на
работника или служителя на работа, който по силата на установена в закона
фикция се признава за трудов стаж без трудовото правоотношение да е
съществувало.
От друга страна, ищцовата претенция за заплащане на обезщетение за
неползван платен отпуск за 19 дни за 2018 г. и 10 дни за 2019 г. е в
противоречие и с влязлото в законна сила Решение от 08.10.2020 г.,
постановено по в.гр.д. № *** г. по описа на Окръжен съд- гр. Ямбол, с което
частично е потвърдено и посоченото в исковата молба решение по гр.д. № ***
г. по описа на Районен съд- гр. Ямбол. В решението си Ямболски окръжен съд
приема, че съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е
погасено по давност. Установено е, че в конкретния случай претенцията на Д.
е за общо 29 дни, от които 19 дни за 2018 г. и 10 дни за 2019 г. Според
мотивите на съда дължимостта на обезщетението се обосновава от
законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, като с признаване на *** за незаконно и отмяната му, основанието
за изплащането му на работника/служител отпада, а обезщетителната му
функция се замества от присъденото му обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ,
което е недопустимо да се кумулира с обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ. Ето
защо, по изложените съображения, съдът е намерил, че искът по чл. 224, ал. 1
КТ, подлежи на отхвърляне изцяло като неоснователен. В тази част
решението на ЯРС, с което тази искова претенция на ищеца-въззиваем е била
уважена в претендирания размер от 1 893,44 лева /след допуснато изменение
в размера й/, се явява неправилно, поради което е отменено и е постановено
ново решение в гореизложения смисъл, с което искът по чл. 224 ал. 1 КТ е
отхвърлен като неоснователен. В тази връзка и с оглед силата на присъдено
нещо счита, че ищцовата претенция за присъждане на обезщетение за
неползван платен отпуск за 19 дни за 2018 г. и 10 дни за 2019 г. на основание
чл. 224, ал. КТ не следва да бъде разглеждана в настоящото производство.
В случай че се приеме *** на Д. Д. Д. за незаконно и заповед N° *** г.,
с която трудовото му правоотношение е прекратено се отмени, молят за
9
отхвърляне като неоснователен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от
КТ за времето, през което Д. Д. Д. е останал без работа поради *** му.
При условията на евентуалност, в случай, че се уважат претенциите на
ищеца правят възражение за прихващане между присъденото по настоящото
дело обезщетение за незаконно *** по чл. 225, ал. 1 КТ и заплатеното на Д. Д.
Д. от „Технострой Инженеринг 99" АД обезщетение на основание чл. 220, ал.
1 КТ, във връзка с прекратеното със Заповед № *** г. трудово
правоотношение.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски. В хода
на производството възраженията се поддържат изцяло.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със заявление вх.№***г. до „Технострой инженеринг 99“АД Д. Д. Д. е
заявил, че се явява да заеми и изпълнява длъжността си *** на „Технострой
инженеринг 99“АД с оглед влязлото в сила съдебно решение постановено по
гр.д. № ***г. по описа на ЯРС. Съгласно Заповед № ***г. на изп.директор на
„Технострой инженеринг 99“ АД на основание съдебно решение по гр.д. №
***г. и копие от Уведомление на ЯОС и подадено заявление вх.№***г. Д.Д. е
възстановен на длъжността ***, считано от 11.01.2021г. Със Заповед №
№№***г. на осн.чл.328,ал.1,т.2 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение с Д. Д. Д., считано от 11.01.2021г. с посочени причини –
съкращаване на щата, съгласно щатно разписание от 01.09.2020г.
Представено е и заверено копие от трудовата книжка на ищеца, видно от
която процесната заповед е вписана. След нея няма други отбелязвания.
Според представеното от ищеца удостоверение за декларирани данни от
08.03.2021г. на НАП- НД Б. и приложената справка за актуалното състояние
на всички трудови договори на ищеца е видно отбелязване на сключване на
трудов договор с ответното дружество на 11.01.2016г. и прекратяване на
същото на 11.01.2021г. с код по НКПД ***. Същите данни фигурират и в
удостоверение изх.№ ***г. на НАП,ТД-Б.. Ищеца е представил и документ от
26.02.2021г. за изплатени му от ответника 1741.50лв-, обезщетение по
чл.220,ал.1 от КТ.
С отговора си в подкрепа на възраженията си ответника е представил
заверено копие на трудов договор № *** г. сключен с ищеца, заповед № *** г.
10
и заповед № *** г. на изпълнителния директор на „Технострой инженеринг
99“ АД, протокол от 19.08.2020г. от заседание на Съвета на директорите на
„Технострой инженеринг 99“ АД, на което е взето решение за промяна на
щатното разписание от 01.02.2019г., като се съкращава щата с две щатни
бройки за длъжността „***“ и е създадена една щатна бройка за длъжността
„***“. Ответника е представил още щатно разписание на длъжностите при
„Технострой инженеринг 99“ АД към 01.09.2020 г., щатно разписание на
длъжностите на „Технострой инженеринг 99“ АД в сила от 01.02.2019 г.,
длъжностна характеристика на Д.Д. за длъжността „***“, длъжностна
характеристика за длъжността“ ***“, решение № ***г. постановено по
възз.гр.д. № ***г. по описа на ЯОС, личното трудово досие на ищеца, както и
справка-данни за осигуряването на ищеца от НАП-ТД Б. за периода
01.08.2019г. до 31.05.2021г. Ответника представи с оглед искането на ищеца,
поименното щатно разписание на персонала на „Технострой инженеринг
99“АД към 01.02.2019г., както и личното трудово досие на М. С. П..
По искане на ищеца по делото бе назначена и изготвена съдебно
счетоводна експертиза, която дава заключение, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца за м.02.2019г. , за 20 работни дни е 1936.00лв.
Неизползваният от ищеца платен годишен отпуск за периода 12.01.2016г. –
10.01.2021г. е 59 дни, като брутният размер на обезщетението по чл.224,ал.1
от КТ за тези дни е 4280.16лв., а нетният – 3852.14лв. Според експертизата
брутният размер на обезщетението за неизползван ПГО по чл.224,ал.1 от КТ
за 49 дни е 3554,71лв., а нетният е в размер на 3199.24лв.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, по
чл.344, ал.1,т.2 от КТ , по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,ал.1 КТ и по
чл.224,ал.1 от КТ.
При наличието на *** ищецът следва да докаже съществуването на
трудово правоотношение и оставането си без работа, претърпените вреди и
техния размер, а ответникът следва да установи законосъобразността на ***
на посоченото в заповедта основание.
В настоящият случай съдът намира за безспорно установено, че
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед №***г. на
11
изпълнителния директор на ответното дружество на осн. чл.328,ал.1, т.2 от
КТ поради съкращаване в щата. За да е законосъобразно ***то на това
основание е необходимо съкращаването на щата да е извършено по
съответния ред, от органа оправомощен за това, да е реално, а не фиктивно,
т.е. длъжността да се премахва за в бъдеще, а не само да се променя
наименованието и като се запазват съответстващите трудови функции , както
и *** да следва съкращаването на щата.
„Съкращаването на щата“ означава намаляване, премахване за в бъдеще
на отделни бройки от утвърдения общ брой на работници или служители.
При съкращаване на щата винаги се посочва наименованието и броят на
съкратените длъжности, кои и колко от съществуващите длъжности/щатни
бройки/ се премахват. Причините за това могат да бъдат най-различни :
отпадане на необходимостта на съответните щатни длъжности,
рационализиране на работата и разпределението на съответната длъжност,
разпределението на задълженията по съответната длъжност между други
работници и служители, внедряване на нова техника и др. – те са без
значение. Наличието на тези причини се преценява от работодателя или от
компетенцията на утвърждаването на щатното разписание орган. То е въпрос
на преценка за целесъобразното и ефективното осъществяване на
производствената и служебната дейност на предприятието. Това, което е
важно от юридическа гледна точка с оглед на законността на ***то е
съкращаването на съответната щатна бройка , т.е на трудови задължения,
които тя включва, да е реална. Решението с което една щатна длъжност се
съкращава, не подлежи на съдебен контрол защото е въпрос на стопанска и
управленска целесъобразност. На такъв контрол подлежи само ***то , което е
извършено въз основа на съкращаване на щата/вж р №*** г. по гр.д №*** г.
на III ГО/ От друга страна , необходимото е съкращаване на щата да е
извършено по установения ред – от лицето или органа , който има право да
извърши такива промени в щатното разписание. ***то на това основание
трябва да засегне толкова работници/служители, колкото е броят на
съкратените щатни длъжности. Съдебната практика е последователна в
изискването за реалност на съкращаване на щата като важен съставен елемент
от основанието на чл.328 ал.1 , т.2 от КТ. Необходимо изискване е към
момента на ***то да е налице „фактическо премахване на съответната
трудова функция. Тя трябва да се разбира в смисъл, че тя трябва да е била
12
премахната от работодателя – по съответния ред и от компетентния за това
орган, преди да се извърши ***то.
В настоящият случай особеното е, че преди ***то на ищеца по
атакуваната заповед, той вече е бил уволняван, което *** е било отменено с
влязло в сила решение на 21.11.2020г. по гр.д. №***г. по описа на ЯРС . В
изпълнение на решението ищецът е депозирал заявление до ответника по
чл.345,ал.1 от КЗ за явяване на работа в законоустановения срок. В
изпълнение на решението ответника е издал заповед №***г. на изп.директор,
като е възстановил ищеца на заеманата преди ***то длъжност „***“, считано
от 11.01.2021г. , като на същия ден е издал и обжалваната заповед. Един от
основните аргументите на ищеца за незаконосъобразността на ***то му, е че
към датата на ***то липсва реално съкращаване на щата, т.к. длъжността на
която е възстановен е въведена, налична по щата и съществуваща при
ответното дружество към този момент, след което работодателят не е
извършвал каквито и да било промени в щатното си разписание. Основание
за това ищецът извлича от издадената от ответника заповед № ***г.Този
аргумент съдът намира за неоснователен, т.к. при възстановяване на работа
поради незаконно *** работодателят е длъжен да изпълни съдебното решение
и да възстанови работника и служителя на заеманата преди ***то длъжност,
дори тази длъжност да не съществува.
По силата на чл. 345 от КТ, при възстановяване на работника или
служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да
я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по
уважителни причини. Заемането на длъжността не е поставено в зависимост
от издаване на някакъв акт на работодателя, като единствено условие,
поставено от закона, е явяването на работника или служителя. Ето защо в
съдебната практика, включително и такава, постановена по реда на чл. 290 от
ГПК, се застъпва становище, че ако такъв акт е издаден, той има само
декларативно значение. В т.см. Решение № 353 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 187/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев.
В случая от доказателствата по делото се установи, че ответникът е
въвел и одобрил ново щатно разписание с решение от 19.08.2020 г. на Съвета
на директорите на „Технострой Инженеринг 99" АД. Съгласно това решение
13
в сила от 01.09.2020г. заеманата от ищеца длъжност с двете щатни бройки за
нея е заличена. Т.е. към дата на възстановяване на ищеца на работа, неговата
длъжност вече не е съществувала в ответното дружество. Съгласно
константната практика на съдилищата възстановяването на предишната
работа със съдебното решение не е обусловено от това дали щатната бройка
на длъжността съществува или не, т.к. работодателят е длъжен да изпълни
съдебното решение и да допусне работникът на предишната му работа и в
случаите , когато длъжността му е била съкратена. Не е необходимо
работодателят да изменя щатното разписание, като отново възстанови тази
длъжност, а може по своя преценка веднага да пристъпи към *** поради
съкращаване на щата, в какъвто са смисъл са основателни направените от
ответника възражения.
Това съкращаване на щата е извършено от компетентния за това орган -
Съвета на директорите на „Технострой-инженеринг 99“АД, поради което е
извършено по установения за това ред.
На следващо място, за да докаже, че ***то е законосъобразно следва
безспорно да бъде установено, че е било налице реално съкращение на щата.
Според приетото в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 184 от
02.06.2011 год. на ВКС по гр.д. № 803/2010 год., ІV г.о., решение № 154 от
18.04.2011 год. на ВКС по гр.д. № 1279/2010 год., ІІІ г.о., решение 498 от
13.01.2012 год. на ВКС по гр.д. № 1561/2010 год., ІV г.о. и др., съкращаване в
щата има, както при намаляване бройката работници/служители, така и при
запазване или увеличаване общия брой работници/служители.
Посочените форми на трансформация на длъжности, при които е налице
основание за *** поради съкращаване на щата са обединени от един общ
признак – съответната длъжност с досегашното й съдържание следва реално
да престане да съществува и на мястото на съкратената длъжност се създава
нова такава с различен предмет на трудова дейност и с нови трудови
функции. В задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290
от ГПК, конкретно решение по гр.д. № 5342/2013г. на ВКС, IV Г.О,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, ВКС приема, че за характера и
същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а правата и
задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на
трудовите му функции. За преценката дали между стара и нова длъжност има
14
съвпадение, без значение от наименованието им, е естеството на възложената
работа, същностите, определящите я трудови функции. Ако между тях има
съвпадение, тогава и между старата и нова длъжност по щата няма същностна
разлика. Разминаването в несъщинските и несъществени функции не е
определящо и в подобен случай няма съкращаване на щата. Налице е реално
съкращаване при наличието на трансформация, при която трудовата функция
на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено
различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между
други длъжности, със съществено различаващи се трудови функции.
Като се има предвид изложеното съдът приема, че ответното дружество
е извършило реално съкращаване на щата. В настоящият случай се установи,
че преди ***то ищецът е заемал длъжността „***“. Видно от протокол от
19.08.2020г. от заседание на Съвета на директорите на „Технострой
инженеринг 99“ АД, е взето решение за промяна на щатното разписание от
01.02.2019г., като се съкращава щата с две щатни бройки за длъжността „***“
и е създадена една щатна бройка за длъжността „***“. При съпоставка на
длъжностните характеристики на двете длъжности не се установи съвпадение
на трудовите функции, те се различават както по характеристики, така и като
изискване за заемане на длъжността: завършено висше образование за
заемане на длъжността „***“ и висше образование – магистър *** – за
заемане на длъжността „***“. Двете длъжности се различават и по код по
НКПД – ***“***“ и съответно ***/***/. Възражението на ищеца, че вторият
шифър не отговаря на длъжността „***“ съдът намира за неоснователно. От
личното трудово досие на М. С. П. се установява, че с допълнително
споразумение № ***г. към трудов договор *** същият е назначен на
длъжност „заместник директор предпр. по строителство“ с НКПД ***. С тази
длъжност той фигурира в приетата справка на НАП за приети и отхвърлени
уведомление по чл.62,ал.5 от КТ от 13.10.2020г., от които съда прави извод че
ответника е назначил лице на длъжност с код по НКПД ***, а не с шифъра
посочен в протокола от 19.08.2020г., като в случая от значение е
наименованието на длъжността и характеристиките за нея, а не кода под
който е записан.
Съдът намира за неоснователен изложения в исковата молба довод за
незаконността на ***то поради неизвършен подбор от работодателя на
основание чл.329 КТ. В настоящото производство не е спорно, че при ***то
15
на ищеца работодателят не е извършил подбор при спазване критериите на
чл.329 КТ, но съдът приема, че в конкретния случай такъв подбор не е бил
задължителен, тъй като са били съкратени и двете щатни бройка за тази
длъжност. Съгласно решение № 752 / 13.12.2010г. по гр.д. № 1095/2009г. на
ВКС, ІV г.о. постановено в производство по чл.290 ГПК, разпоредбата на
чл.329 КТ дава право на работодателя да остави на работа работниците и
служителите, длъжностите на които се съкращават, ако те имат по-висока
квалификация и работят по-добре или обратно – да съкрати такива, на които
длъжностите не се съкращават. Приема се, че това е право на работодателя, но
то е различно и не е свързано със задължителния подбор, който трябва да се
извърши. В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по
преценка на работодателя, като при извършването му се включват и други
работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности.
Само в тези случаи упражняването на правото на подбор по чл.329 КТ
подлежи на съдебен контрол. Не подлежи на съдебен контрол
неизвършването на подбор от работодателя, когато извършването му не е
задължително, а представлява такова право. Настоящият случай е точно такъв
– двете щатна бройки вече не съществуват и работодателят има право, но не
е задължен да извършва подбор с други служители на сходни длъжности,
които не се съкращават.
С оглед на гореизложеното съдът намира, искът за признаване *** на
ищеца за незаконно и неговата отмяна за неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на иска за отмяна на ***, следва да бъдат
отхвърлени и акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ- за
възстановяване на ищеца на заеманата от нея преди ***то длъжност и за
присъждане на обезщетение по чл.225 от КТ.
Искът по чл.224, ал.1 от КТ съдът също преценя за неоснователен.
Съгласно практиката посочена и от ответника /решение №160/26.03.2010г. по
гр.д.№ 5153/2008г. на IГО на ВКС, решение №564/05.10.2010г. по гр.д. №
100/2010г. на III ГО на ВКС/ право да се получи обезщетение по чл.224,ал.1
от КТ е обусловено и се полага само за времето, през което
правоотношението е съществувало. При отмяна на решението по съдебен ред
и възстановяване на заеманата преди *** длъжност работникът или
16
служителят може да ползва платен годишен отпуск след заемане на
длъжносттта по реда на чл.345 КТ, което е свързано със реално положен труд.
Такъв труд ищецът не е полагал , т.к. правоотношението не е съществувало, а
исковете за отмяна на ***то и възстановяването му работа са отхвърлени.
Предвид отхвърлянето на исковете и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК
ищеца следва да заплати на ответника направените от него съдебни разноски
изцяло, съгласно приложения списък на разноските и допълнителен такъв в
размер на 1440.00 лв.,при липса на възражение за прекомерност на същите, и
за които са представени доказателства за заплащането им.
Воден от гореизложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Д. Д. ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***
със съдебен адрес: гр.Я., ул.“***-адв.П.С. от АК-Я. , искове за защита срещу
незаконно ***, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 , във връзка с
чл. 225, ал. 1 КТ, а именно: за признаване за незаконно и отменяне на ***,
извършено със заповед № ***г. на изпълнителния директор на „Технострой-
инженеринг 99“АД, за възстановяване на ищеца на заеманата преди ***то
длъжност “***” и за заплащане на обезщетение в размер на 11778 лв. за
оставане без работа поради незаконно ***, както и на за заплащане на сумата
от 4280,16лв. на осн.чл.224,ал.1 от КТ, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. да заплати на „Технострой-инженеринг 99“АД
направените по делото разноски в размер на 1440,00лв. на осн.чл.78,ал.3 от
ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
17