№ 115
гр. Кюстендил, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Г.ева
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221500600470 по описа за 2022 година
Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК.
Образувано е по ВЪЗЗИВНИ ЖАЛБИ на подсъдимите И. В. И., ЕГН *** и П.
В. В., ЕГН ********** срещу Присъда № 14/14.03.2022 г. на ДнРС,
постановена по НЧХД № 715/2021 г. по описа на съда, с която подсъдимите
И. В. И. и П. В. В. са признати за виновни в извършване на престъпление по
чл.130 НК и на осн.чл.54 НК на всеки от тях е наложено наказание“лишаване
от свобода“ за срок от 6 месеца, с приложение на чл.66 ал.1 НК за
изпитателен срок от 3 години. С присъдата двамата подсъдими са признати за
виновни в извършването и на престъпление по чл.146 ал.1 НК и също при
усл.на чл.54 НК на всеки от тях е наложено и наказание“глоба“ в размер на
1000 лв., при усл.на чл.25 НК е наложено на всеки от подсъдимите най-
тежкото наказание“лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, с приложение
на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години и към него е присъединено
наказанието“глоба“ в размер на 1000 лв. Уважен е гражданския иск за
неимуществени вреди на пострадалата С. С. и двамата подсъдими са осъдени
поотделно всеки от тях да заплати по 1000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
1
Присъдата се обжалва изцяло – и в наказателната, и в гражданската част –
от подсъдимия И. И., с релевирани оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност поради неустановяване по категоричен начин участието
на И. И. в извършените престъпления. В допълнението към ВЖ се поддържа,
че са кредитирани показанията на св. З.М., но от всички останали гласни
доказателства е установено, че този свидетел не е пряк очевидец. Предвид
датата на деянието и датата на явяване на пострадалата на преглед, както и
установеното, че пострадалата е държана и от други лица, е възможно
нараняванията да са причинени от друг човек или да са самонаранявания.
Осъждането за престъплението по чл.146 ал.1 НК също се дължи само на
показанията на с.М.. Предвид изложеното се моли за цялостна отмяна на
осъдителната присъда и за постановяване на нова оправдателна присъда. В
жалбата на подс.И. не са направени доказателствени искания.
В жалбата на подсъдимия П. В. са релевирани бланкетни оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на присъдата по отношение на В. и
противоречие с материалния и процесуалния закон, със заявка за допълнение
след запознаване с мотивите на присъдата, които са съобщени на 6.06.2022 г.
на защитника му, но такива не са постъпили. Моли се за отмяна на присъдата
и постановяване на нова такава. В жалбата не са направени доказателствени
искания.
Постъпил е отговор на въззивната жалба на подс. И. И. от повереника на
тъжителката адв.Й. Г., в което се излагат пространни доводи за правилност,
законосъобразност и справедливост на присъдата, поради което се моли тя да
бъде потвърдена.
Жалбите се поддържат пред въззивния съд от защитниците на двамата
подсъдими, като се присъединяват взаимно към подадената жалба от другия
подсъдим и се оспорва депозирания отговор от повереника на тъжителката.
Повереникът на тъжителката адв.Г. в о.с.з. пледира за цялостно
потвърждаване на І-инстанционната присъда в наказателната и гражданската
й части поради изчерпателно обсъждане от І-инстанционния съд на всички
събрани по делото доказателства и обосновка на кои дава вяра и на кои не и е
постановен един законосъобразен съдебен акт, с претенция за разноски.
Защитникът на подсъдимия И. В. И. – адв. Г. Ч. в пледоарията си изложи
съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната присъда
2
поради неправилно преценяване от ДнРС на доказателствения материал, като
е кредитирал показанията на св.З.М., който не е присъствал на ескалирането
на спора и е заинтересовано лице – живее на съпружески начала с
тъжителката, а и показанията му са необективни и нелогични относно
посочване броя на извършителите. Установените травматични увреждания на
тъжителката е възможно според адв. Ч. да са получени от опита на св. М. „да
усмири“ тъжителката, тъй като според свидетелите я е дърпал грубо и я е
влачил. В тази насока са показанията на св. С. В.а, което разколебава
твърдението в тъжбата, че подс.И. И. е причинил разстройство на здравето на
тъжителката и че той й е нанасял обиди. Затова адв.Ч. намира за недоказани
по безспорен начин на обвиненията срещу подзащитния му и моли съда за
постановяване на съдебен акт, с който подс.И. И. да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия П. В. – адв. Ц. Б. в пледоарията си изрази
становище за отмяна на обжалваната присъда по отношение на подзащитния
й като изключително порочна и тенденциозна, основаваща се само на
показанията на св.З.М., без да акцентира на неговата заинтересованост от
изхода на делото и единствено въз основа на тези показания е направен
извода за съпричастност на подзащитния й към деянието. Адв.Б. отправи
молба към въззивния състав за правилно прецизиране на събраните
доказателства и тяхната тежест в съвкупност и на база правилната преценка
да се постанови съдебен акт, с който да се отмени като неправилна и
незаконосъобразна обжалваната присъда и се постанови оправдателна
присъда и алтернативно – за намаляване на наложеното на подзащитния й
наказание.
Повереникът на частната тъжителка адв.Й. Г. се възползва от правото си на
дублика и заяви, че предвид акцента върху заинтересоваността на св.З.М.
следва да уточни, че от другата страна са разпитани далеч по-близки
родственици на подсъдимите и че показанията на св.М. се подкрепят от други
доказателства, поради което правилно І-инстанционният съд е отказал да
кредитира показанията на свидетелите на защитата не само поради
противоречието им с показанията на св.М., но и поради противоречие между
самите показания относно случилите са релевантни събития в процесната
вечер.
Адв.Б. се възползва от правото си на дублика и заяви, че в основната си
3
част съдебният акт се позовава само на показанията на св.М., които са
противоречиви в двата протокола за разпит и че той е заинтересован от
изхода на делото, тъй като продължава да живее с тъжителката в спорния
имот.
Адв. Ч. в дупликата си направи искане за присъждане на разноски и заяви,
че І-инстанционната присъда е меко казано странна поради неяснота защо
съдът не е кредитирал показанията на останалите четирима свидетели, а е
кредитирал единствено показанията на св.З.М., който освен че живее с
тъжителката, живее в спорния имот и при двата му разпита има брутални
противоречия в показанията му относно броя на извършителите –
първоначално е посочил че са били трима, а при втория разпит – че са били
двама.
Подсъдимият И. И. в лична защита заяви съгласие със заявеното от
защитника му и като последна дума поиска от съда по-честно да се погледне
на нещата, че адвокатът най-добре знае какво трябва да се свърши и че иска
да получи оправдателна присъда, защото не е виновен в това нещо.
Подсъдимият П. В. в лична защита заяви съгласие със заявеното от
защитника му и като последна дума поиска да бъде оправдан и той.
Окръжният съд, като съобрази релевираните оплаквания и възражения с
материалите по делото в рамките на визираните му правомощия по чл.314 и
сл. НПК , намери от фактическа и правна страна следното:
С обжалваната присъда подсъдимите И. В. И., ЕГН *** и П. В. В., ЕГН
**********, двамата от гр. С. са признати за виновни в това, че на 16.06.2021
г. около 19,30 – 20 часа в гр.Д., на ул.***, в съучастие като съизвършители,
в къща, намираща са на посочения адрес, са причинили на С. М. С., ЕГН
**********, от гр. София, разстройство на здравето извън случаите на чл.128
и 129 НК, представляващо лека телесна повреда по см.на чл.130 НК и на
основание чл.54 НК на всеки от тях е наложено наказание“лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено на осн.чл.66
ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години. С присъдата двамата подсъдими са
признати за виновни и в това, че по същото време и на същото място, в
съучастие като съизвършители, са казали нещо унизително за честта и
достойнството на С. М. С. в нейно присъствие:“***“ и на основание чл.146
ал.1 във вр. с чл.54 НК на всеки от тях е наложено наказание“глоба“ в размер
4
на по 1000 лв.
С присъдата на основание чл.25 във вр. с чл.23 ал.1 НК е наложено на всеки
от подсъдимите най-тежкото наказание измежду двете наказания, а именно -
“лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено
на осн.чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години и към него на осн.чл.23
ал.3 НК за всеки от подсъдимите е присъединено и наказанието“глоба“ в
размер на 1000 лв. С присъдата е уважен частично гражданския иск за
неимуществени вреди, като всеки от подсъдимите поотделно е осъден да
заплати на тъжителката по 1000 лв., представляващи обезщетение аз
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и унижения в
резултат на двете престъпления,със законната лихва от датата на деянието
подсъдимите са осъдени да заплатят и разноските на тъжителката в размер на
по 831 лв. и по 40 лв. държавна такса по сметка на ДнРС съразмерно
уважения граждански иск.
Проверяваната присъда е постановена при съществени процесуални
нарушения, допуснати в наказателната и гражданската й част и те се
изразяват в следното:
В наказателната част е налице несъответствие между словесното изписване
и на двете престъпления, в чието извършване двамата подсъдими са признати
за виновни и посочената цифрова квалификация на двете отделни
престъпления. При словесното изписване на първото престъпление е
посочено, че то представлява лека телесна повреда по см.на ч.130 НК, без да е
конкретизирана алинеята на този текст. Защото двете алинеи на чл.130 НК
дефинират две разновидности на леката телесна повреда. В мотивите това е
конкретизирано, но това не санира допуснатия пропуск в диспозитива на
присъдата. На следващо място, при словесното изписване и на двете
престъпления в диспозитива на присъдата е посочено, че и двете
престъпления са извършени в съучастие под формата на съизвършителство,
но това не е отразено в цифрово изписаната правна квалификация и на двете
престъпления - липсва посочване на съответната форма на съучастие
съгласно чл.20 НК. Това обосновава извода за противоречие между
словесното изписване на престъпленията и цифрово изписаната им правна
квалификация, която е непълна.
В гражданската част на присъдата , също в диспозитива й, е посочено, че
5
всеки от подсъдимите е осъден да заплати на частната тъжителка по 1000 лв.
,представляващи болки и унижения в резултат на престъпленията, ведно
със законната лихва от датата на деянието. Само че престъпленията, за които
подсъдимите са признати за виновни, са две – по чл.130 НК/както е записано/
и по чл.146 ал.1 НК и за всяко от тях претърпените неимуществени вреди са
различни. Затова е следвало гражданските искове да се предявят поотделно за
всяко едно от двете престъпления и да се посочи какви точно по вид и размер
вреди за всяко едно от престъпленията се претендират. Действително в
тъжбата е формулирана една искова претенция за 4000 лв. и за двете
престъпления и съдът така я е приел за разглеждане. Но е следвало съдът,в
изпълнение на служебното начало, да укаже на гражданската ищца да
конкретизира претенцията си за двете престъпления поотделно, защото
неимуществените вреди от тях са различни по вид и именно така – поотделно
за двете обвинения- да приеме двете искови претенции за съвместно
разглеждане . А съдът механично е пренесъл от тъжбата нередовно
предявената исковата претенция и незаконосъобразно я е приел за
разглеждане като една претенция, отнасяща се за двете престъпления. И
отделно от това съдът е следвало да осъди двамата подсъдими солидарно да
заплатят обезщетението по чл.45 ЗЗД, след като е приел, че и двете
престъпления са извършени в съучастие. Отделното осъждане важи само за
разноските.
Тези противоречия и незаконосъобразности в наказателната и гражданска
части на присъдата в крайна сметка водят до неяснота както за подсъдимите
да разберат за извършването на какво точно престъпление са признати за
виновни, така и за съда да провери правилността на присъдата.
Констатираното противоречие формира отменителното основание на чл.348
ал.3 т.1 НПК – съществено нарушение на процесуални правила, довело до
ограничаване правото на обвиняемия да разбере за какво престъпление е
признат за виновен и наказан, което нарушение е отстранимо, но не от
настоящата инстанция.
Поради описаното съществено процесуално нарушение въззивната
инстанция не може да се произнесе по същество по основателността на
жалбите и да провери правилността на обжалваната присъда.
По така изложените съображения присъдата на ДнРС на посоченото
6
основание следва да се отмени изцяло – и в наказателната, и в гражданската й
части- и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане на делото следва да се посочи прецизно правилната
квалификация на деянието, която да съответства на словесното изписване на
деянието в диспозитива и мотивите на присъдата, както и при постановяване
на съдебния акт съдът да съобрази указанията в настоящото решение относно
гражданската част на присъдата и оплакванията във въззивните жалби. Тъй
като не се произнася по съществото на жалбите, в настоящото решение съдът
не се произнася и по исканията на страните за разноски, което следва да стане
със съдебния акт при последващото разглеждане на делото.
Предвид изложеното и на основание чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 вр.
с ал.1 т.2 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 14/14.03.2022 г. на ДнРС, постановена по
НЧХД № 715/2021 г. по описа на съда и връща делото за ново разглеждане
от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7