Р Е Ш Е Н И Е
№
1650/6.4.2015г.,
гр.Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание,
проведено на 06.03.2015г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при
участието на секретаря А.И., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8887
/ 2013г. по описа на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗА ПО ИЗВЪРШВАНЕТО.
С влязло в законна сила решение №
2856, постановено по посоченото дело на 09.05.2014г., е допуснато извършването
на съдебна делба между С.Г.Б.
ЕГН **********, Г.Д.Б. ЕГН **********,*** и
Д.К.К. -
Д*** ЕГН *********, при
квоти: 1/2 ид. част за С.Г.Б. ЕГН ********** и Г.Д.Б. ЕГН ********** в режим на СИО, и 1/2
ид.ч. за Д.К.К. - Д*** ЕГН *********, на СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ: Дворно място, цялото с площ от
640/ шестстотин и четиридесет / кв.метра , съгласно представена скица № ***г. от СГКК-Варна, находящо се в местност «***», съставляващо поземлен имот № *** в кв.** по
плана на с.о. «***», а съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92 от
14.10.2008г. на изп.директор на АГКК представляващ ПИ
с идентификатор ***.***.***, при граници на цялото място: ПИ № ***, **3 и **4,
а по влязлата в сила кадастрална карта при граници: ПИ с идентификатор ***.***.**3, ПИ с идентификатор ***.***.**4, ПИ с идентификатор ***.2515.4, ПИ с идентификатор ***.***.**, ведно с
построената в същото място едноетажна сграда с идентификатор ***.***.***.1,
с площ от 34 кв.метра, съгласно скица № 28990/06.11.2012г.- на СГКК-Варна
и с площ 41,6кв.м. съгласно
приета по делото СТЕ, изготвена от инж.Е.В., съставляваща неразделна част от настоящото решение.
Със съдебното решение изключен от делбата е Д.С.Д. ЕГН **********.
В първото по делото заседание е
приета за съвместно разглеждане претенцията на Д.К.К. – Д*** ЕГН *********,
за поставяне в неин дял на основание чл.349 от ГПК на допуснатия до делба недвижим имот, с оглед
липсата на притежаван друг жилищен имот от страната.
В първото по делото заседание, на
основание чл.346 ГПК е открито производство по сметки, като е приета за
съвместно разглеждане претенцията,
предявена от ищците С.Г.Б., ЕГН **********, Г.Д.Б., ЕГН **********
срещу Д.К.К. – Д***, ЕГН *********, за заплащане на сума в размер
общо от 4**0,00лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на ищците на процесния
имот, поради ползване на същия от ответницата за времето от 30.11.2012 г. до
10.10.2014г., т.е. в размер на по 200лв. месечно, ведно със законната лихва,
считано от датата на днешното с.з., до окончателното й изплащане.
Приета в първо с.з. е и претенция с
правно основание чл.344, ал.2 от ГПК, имаща привременен характер, предявена от ищците С.Г.Б., ЕГН **********, Г.Д.Б.,
ЕГН ********** срещу Д.К.К. – Д***, ЕГН *********, за
заплащане на сума в размер на по 200лв. месечно, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на ищците на процесния имот,
поради ползване на същия от ответницата за периода от датата на приемане на
претенцията в с.з. на 10.10.2014г. до окончателното извършване на делбата, ведно
със законната лихва, считано от датата 10.10.2014г. до окончателното й
изплащане.
В с.з. на 28.11.2014г. е допуснато
по реда на чл.214, ал.1 от ГПК изменение на претенцията по сметки, посредством
увеличаването й от 200лв. месечно на 330лв. месечно, а в общ размер за периода
от 30.11.2012 г. до 10.10.2014г. от 4**0лв. на 7366лв.
ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 349, АЛ.2 ОТ ГПК:
Преценявайки установеността на
предпоставките на разпоредбата на чл.
349, ал.2 от ГПК по отношение на съделителя Д.К.К. – Д*** ЕГН *********,
съдът намира, че не са налице условията за извършване на делбата при
приложението на визираната норма.
Възлагателната претенция по чл.349, ал.2 от ГПК,
заявена от К.К. – Д*** следва
да се отхвърли като неоснователна, предвид обстоятелството, че допуснатият до
делба недвижим имот няма характер на жилище и по своето предназначение не служи
за задоволяване на жилищни нужди. Отделно от посоченото съсобствеността по
отношение на имота не е възникнала в резултат на наследяване и съделителят, титуляр на възлагателната
претенция няма качеството на наследник, живял в имота към момента на откриване
на наследството по смисъла на т. 7 от ТР № 1/2004г., ОСГК на ВКС, поради което
и извършването на делбата не би могло да попадне под диспозицията на чл.349,
ал.2 от ГПК.
ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ
НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ:
Досежно поделяемостта
на имота, предмет на делбата, заключение на вещото лице М.А., депозирано на 25.02.2015г./л.143/,
което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните
установява, че процесния недвижим имот е реално неподеляем. Посочено от вещото лице е, че пазарната
стойност на допуснатия до делба недвижим
имот възлиза на 68 000лв.
Предвид неподеляемостта
на процесния имот, невъзможно е и осигуряването на
дял в натура на съделителите и ликвидирането на
съсобствеността по реда на чл.353 от ГПК. Поради това и по аргумент от чл.348
от ГПК, делбата на спорния имот следва да се извърши чрез изнасянето му на
публична продан.
С оглед стойността на дяловете, съделителите следва да заплатят държавна такса на основание
чл.8 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, както следва: за С.Г.Б. ЕГН ********** и Г.Д.Б. ЕГН ********** – общо 1360лв.,
за Д.К.К. - Д*** ЕГН ********* – 1360лв.
ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕТЕНЦИЯТА НА ИЩЦАТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.346
ОТ ГПК, СЪДЪТ УСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
В първото по делото заседание, е
приета за съвместно разглеждане
претенция с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, предявена от ищците С.Г.Б.,
ЕГН **********, Г.Д.Б., ЕГН ********** срещу Д.К.К. –
Д***, ЕГН *********, за заплащане съгласно допуснато в с.з. на
28.11.2014г. по реда на чл.214, ал.1 от ГПК изменение, на сума в размер на по
330лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ищците на
процесния имот, поради ползване на същия от
ответницата за времето от 30.11.2012г. до 10.10.2014г., т.е. в размер общо на
7366лв., ведно със законната лихва, считано от датата 10.10.2014г., до
окончателното й изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 31,
ал.2 от ЗС задължението за заплащане на обезщетение при лично ползване на съсобствената вещ от някои от съсобствениците възниква от
деня на писменото поискване.
Обезщетението за ползване на съсобствен
имот има компенсаторна функция спрямо останалите съсобственици и е изискуемо от
деня на писменото му поискване. Едва след осъществяването на посочените
релевантни факти – еднолично ползване на имота на съсобственика, адресат на
волеизявлението на съсобственика - ищец, че желае да се ползва от правомощията
си на собственик, едноличното ползване на общата вещ може да се квалифицира
като неправомерно. Поради това и от този момент нататък ограничението, наложено
на другия съсобственик в упражняването на правото му на собственост, следва да
се компенсира. ;
По делото са
представени доказателства за писмена покана отправена от ищците С.Г.Б.,
ЕГН **********, Г.Д.Б., ЕГН ********** срещу Д.К.К. –
Д***, ЕГН *********, предхождаща релевантния период връзка с
едноличното ползване от страна на последната на допуснатия до делба
имот/л.108-109/.
В разглеждания случай обаче, твърдяното еднолично
ползване на имота от ответника, лишавайки по този начин ищцата от възможността
да ползва същия е останало неустановено в хода на делото по категоричен и безпротиворечив начин. Ангажираните в тази насока писмени и
гласни доказателства са спорни и противоречиви и не установяват по
последователен начин твърдяното от ищците еднолично ползване от ответника в претендирания период. Така, ангажираните свидетелски
показания, чрез разпит на св.Ели И. Стаматова сочат, че при две посещения на имота, същият е бил
заключен и на позвъняванията никой не е отворил. Тези показания очевидно се
явяват изолирани/свидетелят споделя две инцидентни еднократни впечатления/ и по
никакъв начин не установяват осъществено реално ползване на имота от страна на
ответницата К.. Нещо повече по делото съществуват изнесени данни, че отв.К. от години живее извън пределите на РБ, поради което
реално не би могла да осъществява ползване на допуснатия до делба имот и по
този начин да лишава ищците от това ползване. Ето защо, съдът приема че
ползването на съсобствения имот само и единствено от Д.К.К. –
Д***, ЕГН ********* не е доказано, поради което и претенцията по чл.31,
ал.2 от ЗС подлежи на отхвърляне.
На основание чл.355 от ГПК и чл.1 от ТДТССГПК, ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВСС държавна такса върху
размера на отхвърлената претенция по сметки в размер на 294,64лв.
По претенцията с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК, имаща привременен характер,
предявена от ищците С.Г.Б., ЕГН **********, Г.Д.Б., ЕГН **********
срещу Д.К.К. – Д***, ЕГН *********, за заплащане съгласно
допуснато в с.з. на 28.11.2014г. по реда на чл.214, ал.1 от ГПК изменение, на
сума в размер на по 330лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на ищците на процесния имот, поради ползване
на същия от ответницата за периода от датата на приемане на претенцията в с.з.
на 10.10.2014г. до окончателното извършване на делбата, ведно със законната
лихва, считано от датата 10.10.2014г. до окончателното й изплащане, съдът
намира следното:
Искането на ищците по чл.344, ал.2 от ГПК е неоснователно
и следва да бъде отхвърлено, тъй като не е установено, че отв.К. ползва
дела на ищците от съсобствения имот. Следва да се има
предвид и факта, че сам процесуалният представител на ищците в хода на устните
състезания признава, че процесния имот се държи от
трето лице, а не от самата ответница. Установяването на факта, че допуснатия до
делба имот се ползва само и единствено от ответницата, е от съществено
значение, за да бъде искането на ищците
по чл.344, ал.2 от ГПК уважено.
При липсата на доказване на посочения факт,
претенцията по чл.344, ал.2 от ГПК е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена изцяло. На основание чл.355
от ГПК и чл.1 от ТДТССГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка
на ВСС държавна такса върху размера на така отхвърлената претенция по чл.344, ал.2 от ГПК, за периода от 10.10.2014г.
до датата на устните състезания 06.03.2015г., в размер на 79,20лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д.К.К. – Д*** ЕГН *********, за поставяне на основание
чл.349, ал.2 от ГПК в неин дял на СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ: Дворно място, цялото с площ от
640/ шестстотин и четиридесет / кв.метра , съгласно представена скица № ***г. от СГКК-Варна, находящо се в местност «***», съставляващо поземлен имот № *** в кв.** по плана на с.о. «***», а
съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008г. на изп.директор на АГКК представляващ
ПИ с идентификатор ***.***.***, при граници на цялото място: ПИ № ***, **3 и **4,
а по влязлата в сила кадастрална карта при граници: ПИ с идентификатор ***.***.**3, ПИ с идентификатор ***.***.**4, ПИ с идентификатор ***.2515.4, ПИ с идентификатор ***.***.**, ведно с
построената в същото място едноетажна сграда с идентификатор ***.***.***.1,
с площ от 34 кв.метра, съгласно скица № 28990/06.11.2012г.- на СГКК-Варна
и с площ 41,6кв.м. съгласно
приета по делото СТЕ, изготвена от инж.Е.В., съставляваща неразделна част от настоящото решение.
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.348 от ГПК НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ Дворно място, цялото с площ от
640/ шестстотин и четиридесет / кв.метра, съгласно представена скица № ***г. от СГКК-Варна, находящо се в местност «***», съставляващо поземлен имот № *** в кв.** по плана на с.о. «***», а
съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008г. на изп.директор на АГКК представляващ
ПИ с идентификатор ***.***.***, при граници на цялото място: ПИ № ***, **3 и **4,
а по влязлата в сила кадастрална карта при граници: ПИ с идентификатор ***.***.**3, ПИ с идентификатор ***.***.**4, ПИ с идентификатор ***.2515.4, ПИ с идентификатор ***.***.**, ведно с
построената в същото място едноетажна сграда с
идентификатор ***.***.***.1, с площ от 34 кв.метра, съгласно скица №
28990/06.11.2012г.- на СГКК-Варна и с площ 41,6кв.м. съгласно приета по делото СТЕ, изготвена от инж.Е.В., на стойност 68 000.00 /шестдесет и осем хиляди лева/, при начална цена, определена от съдебния изпълнител,
като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, а именно 1/2 ид.ч. за С.Г.Б., ЕГН ********** и Г.Д.Б., ЕГН ********** и 1/2 ид.ч. за
Д.К.К. – Д***,
ЕГН *********.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.346 ГПК във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС, предявен от ищците С.Г.Б., ЕГН ********** и Г.Д.Б.,
ЕГН ********** срещу Д.К.К. –
Д***, ЕГН *********, за заплащане на сума в размер общо от
7366,00лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ищците на
процесния имот, поради ползване на същия от
ответницата за времето от 30.11.2012 г. до 10.10.2014г., т.е. в размер на по
330лв. месечно, ведно със законната
лихва, считано от датата 10.10.2014г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл.344, ал.2
от ГПК, предявена от ищците С.Г.Б., ЕГН ********** и Г.Д.Б., ЕГН **********
срещу Д.К.К. – Д***, ЕГН *********, за
заплащане на сума в размер на по 330лв. месечно, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на ищците на процесния имот,
поради ползване на същия от ответницата за периода от датата на приемане на
претенцията в с.з. на 10.10.2014г. до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва, считано от
датата 10.10.2014г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.8 от Тарифа за държавните
такси, които се
събират от съдилищата по ГПК С.Г.Б. ЕГН
********** и Г.Д.Б. ЕГН
********** ДА
ЗАПЛАТЯТ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт държавна такса в
размер на 1 360,00лв./хиляда триста и
шестдесет лева/, представляваща дължима държавна такса върху стойността на дела им от процесния имот, държавна такса в размер на 294,64лв., представляваща определена на
основание чл.355 от ГПК и чл.1 от ТДТССГПК върху стойността на
отхвърлената претенция по чл.31, ал.2 от ЗС,
държавна такса в размер на 79,20лв./седемдесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща определена на
основание чл.355 от ГПК и
чл.1 от ТДТССГПК върху стойността на отхвърлената претенция по чл.344, ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание
чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Д.К.К. – Д***, ЕГН ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 1 360,00лв./хиляда триста и шестдесет лева/, представляваща дължима държавна такса върху стойността на дела й от процесния имот.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: