ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1290
Търговище, 05.09.2024 г.
Административният съд - Търговище - II състав, в закрито заседание в състав:
Съдия: | АНЕТА ПЕТРОВА |
като разгледа докладваното от съдията Анета Петрова административно дело № 483/2024 г. на Административен съд - Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на С. Е. А. с адрес: с.Подгорица, обл.Търговище, [улица], с [ЕГН], действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. Н. М. от АК -Разград, с посочен съдебен адрес за връчване на съобщения в гр. Разград, [улица], ет.3, оф.11, против Решение №2153-25-293/15.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №2140-25-176/07.05.2024г. на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Търговище, с което на основание § 1, ал.1 т. 12 от ДР на КСО и във връзка с чл. 68, ал. 3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. Е. А..
След извършване на проверка за редовност на постъпилата жалба съдът установи, че същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, поради което е редовна. Съгласно чл. 120 ал.1 КСО в случая не се дължи внасяне на държавна такса.
Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че същата е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.118 ал.1 от КСО. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, предвид датата на връчването му с известие за доставяне /24.07.2024г./ и датата на пощенското клеймо върху плика, с който жалбата е изпратена до ТП на НОИ /25.07.2024г./. Същата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния. Предвид факта, че посоченият постоянен адрес на жалбоподателя е в съдебния район на АдмСТ, съгласно чл.118 ал.3 КСО във вр.с чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на Административен съд - Търговище. При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага. Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:
С. Е. А. с адрес: с.Подгорица, обл.Търговище, [улица], с [ЕГН], в качеството на жалбоподател/ оспорващ, и
Директор на ТП на НОИ - град Търговище, в качеството на ответник по оспорването.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 22.10.2024 г. от 11.10 ч. в Зала №4 на Съдебна палата – Търговище, за която дата да се призоват страните на адресите, посочени в приложения списък на страните /л.3 обратна страна от делото/.
УКАЗВА на Директора на ТП на НОИ - град Търговище възможността му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1.Обстоятелства, на които се основава жалбоподателя - В жалбата се визира незаконосъобразност на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане поради противоречие с материалния закон – с нормите на чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка с § 9, ал. 1 от ДР на КСО, и поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви - нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, и по – конкретно липса на мотиви за отказа относно признаване на стажа, свързан с раждане и отглеждане на деца. Жалбоподателката сочи, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е отглеждала дете до 3-годишна възраст и в този смисъл се позовава на разпоредбата на чл.9, ал.7 от КСО, както и на §9, ал. 1 от ДР на КСО, съгласно който времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Като приложими към положения от нея трудов стаж по отглеждане на дете визира разпоредбите на чл.80 от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), Инструкция №2492 от 29.12.1967г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (отм.), Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период). Зачитането на този трудов стаж като осигурителен понастоящем било регламентирано и от 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Въз основа на цитираната правна уредба прави извода, че и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно за осигурителен стаж при пенсиониране независимо от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща. В този аспект намира за неприложима нормата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Според оспорващата незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията на РБ. Намира за необосновано несъобразяването от органа на представената от нея нотариално заверена декларация за идентичност на лице с различни имена. Поради изложените съображения жалбоподателката моли съда за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 118 ал.1 КСО.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – страните не спорят по отношение наличието на другата предпоставка за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68 ал.3 от КСО, а именно : навършена изискуема възраст от заявителката към 28.12.2023г./дата на подаване на заявлението до НОИ/;
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – признатите за безспорни по т.3.
5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ответната страна - Директора на ТП на НОИ - град Търговище, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО носи тежестта за доказване изпълнението на законовите изисквания при издаване на оспореното решение, в т.ч., че решението и разпореждането са издадени от компетентни органи и при спазване на административно-производствените правила, както и тежестта за доказване съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваното решение, като в т.см.административният орган следва да докаже :
- приетата в решението си продължителност на придобития от жалбоподателката действителен осигурителен стаж.;
- в какво се изразява несъответстващото на чл. 6 ал.1 от НТКТС оформяне на трудовата книжка на заявителката от работодателя ДСС – с. Ресен и ОССС – с. Ресен;
- въз основа на какви отнасящи се до жалбоподателката С. Е. А. данни ТП на НОИ – Ловеч е издало наличното по преписката удостоверение обр. УП-13 с изх.№5507-10-1852/ 17.10.2022г., отразяващо информация от ведомостите за лицето Х. Е. Д..
УКАЗВА на Директора на ТП на НОИ - град Търговище да депозира по делото документ, удостоверяващ датата, на която оспорващата е уведомена за Разпореждане №2140-25-176/07.05.2024г. на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Търговище, както и доказателства за датата на подаване на жалбата срещу това разпореждане до административния орган.
УКАЗВА на оспорващата, че съгласно чл.154 ал.1от ГПК във връзка с чл. 144 АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения, а именно, че по отношение на нея са били налице всички материални предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68 ал.3 от КСО, и по – конкретно наличие на придобит от нея действителен осигурителен стаж към 28.12.2023г./датата на подаване на заявлението до НОИ/с продължителност от най – малко 15 години.
По представените доказателства от жалбоподателя и ответната страна, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.
Съдия: | |