Р Е Ш Е Н И Е
20.02.2019г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на тридесет и първи януари |
Четиринадесети наказателен състав година 2019 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 2502 по описа за 2018
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № КГ-2073 от 14.12.2017г. на Заместник
председателя на ДАМТН, с което на ЕТ “М.9.– Л.В.“ – ***, представлявано от Л. В.
В. на основание чл. 34г, ал. І от Закона за чистотата на атмосферния въздух
(ЗЧАВ) е наложена имуществена санкция в размер на 30 000,00 (тридесет хиляди)
лева за извършено нарушение по чл. 18б, ал. V, т. 7 от ЗЧАВ.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН е подал жалба до Районен съд
Плевен, с която моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно. В жалбата са релевирани следните основни оплаквания: 1.)
Обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство пред
наказващия орган и 2.) Наказаното лице не е автор на вмененото му нарушение. В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си – адв. П. А.,
който излага подробни аргументи в подкрепа на описаните в жалбата възражения. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно
постановление № КГ-2073 от 14.12.2017г. на Заместник председателя на ДАМТН.
Ответната страна се представлява в съдебно заседание от юрк. Н. Диамандиев,
който взема становище, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено от съда.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, намира за установено следното: № КГ-2073 от 14.12.2017г. на Заместник
председателя на ДАМТН.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен
срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството - жалбодател стопанисвало обект „Бензиностанция“, находящ се в
гр. Долни Дъбник, на изхода за гр. Искър. На 11.05.2017 година, актосъставителят
Г.Р.Ц. на длъжност „**“ в ИКТГ към ГД „Контрол на качеството на течните горива“
и свидетелката С.И.Ц. посетили посочения обект с цел връчване на Заповед на
ПАМ, издадена въз основа на извършена предходна проврека, при която било
констатирано несъответствиена изискванията за съдържание на био гориво в течно
гориво с КП № 0270-Б/11.05.2017година. Контролните органи не били допуснати в
обекта с цел изпълнение на служебните им задължения по връчване на задължително
предписание за забрана, поради което на 30.06.2017 година, актосъставителят Г.Р.Ц.
в присъствието н асвидетелите С.И.Ц. и И.Н.Н. съставил АУАН № А1-1305 от
30.06.2017г. против ЕТ “М.9.– Л.В.“ – ***, представлявано от Л. В. В., в който
изложил констатация, че соченият нарушител в качеството му на краен
разпространител е бил длъжен при посещението на обекта на 11.05.2017 година да
съдейства на контролните органи по чл. 30б от ЗЧАВ при изпълнение на техните
функции по налагане на ПАМ след констатирано несъответствие на изискванията за
съдържание на био гориво в течно гориво за дизелови двигатели. Като нарушена
посочил разпоредбата на чл. 18б, ал. V, т. 7 от ЗЧАВ. АУАН бил връчен на
представляващия ЕТ “М.9.– Л.В.“ – *** на 12.07.2017година, който вписал
следното възражение: „Обектът не е бензиностанция, а за съхранение на гориво за
собствени нужди за селскостопански машини и не предоставям на пазара течно
гориво, а зареждам собствените си трактори и комбайни. На 14.07.2017г. постъпили писмени възражения против така
съставения АУАН, в които представляващият ЕТ “М.9.– Л.В.“ – *** изложил
подробно аргументите си, според които счита, че не е автор на нарушението, за
което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. На 14.12.207
година било издадено обжалваното наказателно постановление, в което е
възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка и на ЕТ “М.9.– Л.В.“ – ***,
представлявано от Л. В. В. на основание чл. 34г, ал. І от Закона за чистотата
на атмосферния въздух (ЗЧАВ) е наложена имуществена санкция в размер на 30
000,00 (тридесет хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 18б, ал. V, т. 7 от
ЗЧАВ.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от приобщените към
доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства, а именно: заверено
копие от акт за установяване на административно нарушение № А-203/30.06.2017
година, заверено копие от покана изх. № 84-00-77/23.05.2017 година, известие за
доставяне, наказателно постановление № КГ-2073/14.12.2017 година, извлечение от
Търговския регистър за ЕТ „М.9.– Л.В.“, известие за доставяне, писмо изх. №
84-03-128/14.12.2017 година, заверено копие от заповед № А-167/01.03.2017
година на ДАМТН, копие от заповед № А-824/07.11.2017 година на ДАМТН, заверено
копие от протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол на
качеството № Пл-032/09.05.2017 година, заверено копие от касов бон, заверено
копие от в***а проба от бензиноколонка № 01, заверено копие от декларация от Ц.П.И.,
заверено копие от декларация за съответствие на качеството на течните горива №
0062/23.02.2017 година, заверено копие от товарителница от 24.08.2017 година, заверено копие от
нареждане за експедиция № 01397/24.03.2017 година, заверено копие от фактура №
**********/24.03.2017 година, заверено копие от вътрешен документ за
удостоверяване на точния адрес на мястото на доставка № **********/24.03.2017
година, заверено копие от вътрешен
документ за удостоверяване на точния адрес на мястото на доставка №
**********/24.03.2017 година, 2 бр. заверени копия от заявка за изпитване на
течни горива № С-173/10.05.2017 година,
заверено копие от протокол от изпитване № С-0173/11.05.2017 година,
констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво №
КП-0270-Б/11.05.2017 година, заверено копие от писмо изх. №
84-01-228/11.05.2017 година, заверено копие от протокол за невъзможност за
налагане на ПАМ от 11.05.2017 година, заверено копие от доклад от Г.Р.Ц. изх. №
46-12-60-299-1/12.05.2017 година, заверено копие от покана изх. №
84-00-77/23.05.2017 година, акт за установяване на административно нарушение
№-А1-1305/30.06.2017 година ведно със заверено копие от разписка, заверено
копие от писмо изх. № 84-00-77-1/06.07.2017 година, заверено копие от писмо №
9900-3010-(1)/20.07.2017 година, заверено копие от пощенски плик, възражение
вх. № 84-02-40/14.07.2017 година,
пощенски плик, постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 12.11.2018 година, АНД № 2696/2017 година по описа на РС –
Плевен. В подкрепа на същата са и ангажираните по делото гласни доказателства
чрез разпит на актосъставителя Г.Р.Ц. и свидетелката С.И.Ц., чиито показания
съдът приема с доверие като обективни, последователни, убедителни и взаимно
допълващи се. Същата не се опреврагава и от показанията на посочения от страна
на жалбоподателя свидетел Д. И.Г., който излага свои лични и непосредствени
впечатления, според които на посочената в АУАН и в НП дата двама служители на
Агенцията посетили стопанисвания от ЕТ „М.9.– Л.В.“ обект за връчване на
заповед, но тъй като представляващият дружеството бил ангажиран и не се намирал
в обекта ги помолил да изчакат навън. Посочва, че служителите изчакали около
2-3 часа преди да потърсят съдействие от МВР. В показанията си свидетелят Г. твърди също
така, че нафтоколонката се ползва само за тракторите на фирмата и не се
извършва продажба на гориво на трети лица. Независимо от съществуващите семейни
отношения на този свидетел с представляващия дружеството-жалбоподател (***/тъст),
съдът намери, че показанията му не са повлияни от тях и като логични и
непротиворечиви, съдът ги кредитира с доверие.
Съдът намира за основателно направеното от пълномощника на жалбоподателя - адв.
П. А. възражение, че наказаното юридическо лице няма качеството „краен
разпространител“ и поради това административно-наказателната му отговорност е
ангажирана неправилно. Административно-наказващият орган е квалифицирал ЕТ“М.9.–
Л.В.“ – ***, представлявано от Л. В. В. като краен разпространител по смисъла
на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ, дйстваща към момента на извършване на нарушението
(преди изм. - ДВ, бр. 1 от 2019 г.), съгласно която крайният разпространител са
бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за
горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни
инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива. С оглед законовите
разпоредби, действащи към релевантния момент и установената по делото липса на
извършвани от жалбоподателя действия по „разпространяване” на горивото
обуславят извода, че ЕТ “М.9.– Л.В.“ – ***, представлявано от Л. В. В. няма
качеството „краен разпространител“. За да се приеме, че са осъществявани
действия по разпространение, следва да се установи наличието на движение на
течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния
разпространител. Такова „движение” обаче по делото не се установява, а анализа
на доказателствения материал разкрива единствено потребление на горива за
собствени нужди на търговеца. За да са налице доставки следва да се докаже
наличието на два субекта, между които да се извършва движението на съответната
стока, каквито в случая не са налице. Напротив, установено по делото е наличието на един единствен
субект - ЕТ “М.9.– Л.В.“ – ***, представлявано от Л. В. В., който използва
доставните му горива за задоволяване на собствените му нужди във връзка с
осъществяваната от същото търговска дейност. В този смисъл, фактът единствено и
само на притежаването от жалбоподателя на бензиностанция преценен съобразно с
понятието на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ, в сила към момента на извършване на
нарушението (преди изм. - ДВ, бр. 1 от 2019 г.) не навежда към извода за
осъществявана дейност по разпространяване на горивата, доколкото липсват данни
по делото за извършване на зареждане резервоарите на моторните превозни
средства, които не са собствени на ЕТ “М.9.– Л.В.“ – ***, представлявано от Л. В.
В. от тази бензиностанция. В тази насока съдът взе предвид и показанията на
актосъставителя Ц., който заявява в съдебно заседание, че в момента на
извършване на проверката не са установени машини, които да зареждат гориво от
колонката.
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН е приложена разпоредбата на чл.
40, ал. ІІ от ЗАНН, без да са налице законовите предпоставки за
това. Налице е
специален процесуален ред, гарантиращ законосъобразно развитие на
правоотношението между страните и нарушаването му е самостоятелно основание за отмяна на крайния акт. Тези действия са пряко свързани
с осъществяване правото на защита. Смисълът
е АУАН да се съставя в присъствието на нарушителя, а в негово отсъствие само
ако е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта. По делото липсват
доказателства, от които да се установява, че нарушителят е поканен за съставяне на АУАН относно нарушение по чл.
18б, ал. V, т. 7 от ЗЧАВ. Видно от приобщените към доказателствената съвкупност
по делото по реда на чл. 283 от НПК Покана изх. №84-00-77/23.05.2017г.и
Известие за доставяне е че Управителя на “*** – Л. В.“ – гр. Долни Дъбник е
поканен по надлежния ред да се яви лично или да упълномощи друго лице за
съставяне и връчване на АУАН за нарушение по чл. 8, ал. ІІ от ЗЧАВ, ЗЕВИ, констатирано
с Протокол за вземане на проба Пл-032/09.05.2017 година, т. е. връчената покана
е неотносима към настоящото административно-наказателно производство. Така допуснатото нарушение е съществено, тъй като препятства правото на
наказаното лице да узнае за какво конкретно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност и адекватно да организира защитата
си. Същото не може да бъде санирано в хода на проведеното съдебно следствие и представлява
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че Наказателно постановление №
КГ-2073 от 14.12.2017г. на Заместник председателя на ДАМТН следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал.
І ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № КГ-2073 от
14.12.2017г. на Заместник председателя на ДАМТН, с което на ЕТ “М.9.– Л.В.“ – ***,
представлявано от Л. В. В. на основание чл. 34г, ал. І от Закона за чистотата
на атмосферния въздух (ЗЧАВ) е наложена имуществена санкция в размер на 30
000,00 (тридесет хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 18б, ал. V, т. 7 от
ЗЧАВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: