Р Е Ш Е Н И Е
№ 428
гр. Горна Оряховица, 04.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на трети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Милена Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 909 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, евентуално съединен с осъдителен иск
с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Ищецът К.Х. твърди, че е предоставял средства в заем
на ответника Т.С.Т. чрез „Western Union“, както следва – на 19.03.2013 г. – 50
евро, на 07.02.2014 г. – 30 евро; на 16.10.2014 г. – 90 евро; на 24.10.2014 г.
– 50 евро; на 27.10.2014 г. – 50 евро; на 26.11.2014 г. – 45 евро; на
10.12.2014 г. – 50 евро; на 17.12.2014 г. – 40 евро; на 23.12.2014 г. – 30
евро; на 29.12.2014 г. – 50 евро; на 05.01.2015 г. – 25 евро, или общо 510
евро. Твърди, че преди образуване на производството многократно е отправял устно
покани до ответника за връщане на сумата, но тя не му била заплатена. Счита, че
му се дължи връщане на дадената сума. Моли за постановяване на решение за
присъждането й на основание договора за заем, а в случай, че това основание
бъде отречено – поради това, че ответникът неоснователно се е обогатил с нея.
Претендира заплащане на сторените разноски.
Ответникът Т.С.Т. признава, че е получил от ищеца
процесните суми на посочените в исковата молба дати и в посочените размери, но
отрича да е бил в договорни отношения с него. Твърди, че всички парични преводи
са били за сестра му Д.С.Д., която е била преводач на ищеца. Сочи, че е
предавал сумите на сестра си и не знае какви са били отношенията й с ищеца и
защо са превеждани сумите. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са евентуално обективно съединени
осъдителни искове, главният от които с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД – за връщане на заем, а евентуалният
– с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД за връщане на даденото без основание. Уважаването на главния иск е
предпоставено от установяване на сключен договор за заем – предаване от ищеца
на ответника на парична сума в общ размер 510 евро и постигнато между двамата
съгласие ответникът да я върне, както и отправяне на покана за връщането й.
Доколкото евентуалният иск се основава на твърдение на ищеца за липса на основание
за получаване на сумата, то в негова тежест е единствено установяване на
получаване на сумата от ответника. Той, от своя страна, следва да установи
основание за имущественото разместване – в случая с оглед неговите възражения,
че сумите са били изпълнение на задължение на ищеца към сестра му Д.С.Д.и той е
бил овластен от нея да ги получи (чл.75, ал.1 ЗЗД).
Страните
не спорят, че ищецът е изпратил на ответника сумата от общо 510 евро чрез
парични преводи посредством „Western Union“ на 19.03.2013 г. – 50 евро, на
07.02.2014 г. – 30 евро; на 16.10.2014 г. – 90 евро; на 24.10.2014 г. – 50
евро; на 27.10.2014 г. – 50 евро; на 26.11.2014 г. – 45 евро; на 10.12.2014 г.
– 50 евро; на 17.12.2014 г. – 40 евро; на 23.12.2014 г. – 30 евро; на
29.12.2014 г. – 50 евро; на 05.01.2015 г. – 25 евро. Признанието на ответника
за получаване на сумите е направено в отговора на исковата молба, в откритото
съдебно заседание и извънсъдебно – в представеното писмено доказателство –
възражение рег.№ 4385/16.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 636/2019 г. Относно извънсъдебното
признание не са повдигнати възражения от ответника за нищожност, унищожаемост или
неистинност, а напротив – същото е потвърдено в отговора на исковата молба и
уточнено в откритото съдебно заседание. По делото липсват данни, разколебаващи
истинността на признанието, или такива, от които може да се направи извод за
неговата симулативност, за което съдът следи служебно. С оглед посоченото,
съдът следва да зачете признанието и да приеме за установен безспорният между
страните факт на получаване на исковата сума (в посочения смисъл Решение № 113/20.01.2016
г. по гр.д. № 955/2014 г. на II Т.О. на ВКС; Решение
№ 84 от 23.05.2018 г. по гр. д. № 3361 / 2017 г. на III Г.О. на ВКС).
Ищецът
не установи твърдяното от него основание за получаване на сумата, макар да му
бе възложено в тежест доказването, че страните са постигнали съглашение с
твърдяното от него съдържание и му бе указано на основание чл.146, ал.2 ГПК, че
не сочи доказателства за този факт. Доказателства и доказателствени искания за
тези негови твърдения не се ангажираха, поради което съдът няма основание да
направи фактически извод, че ответникът се устно се задължил да върне сумата.
Недоказването
на възникването на твърдяното договорно правоотношение, от което ищецът черпи
основание за претенцията си, предпоставя нейното съдебно отричане. Отхвърлянето
на главния иск съставлява сбъдване на процесуалното условие, под което
евентуалният е предявен и предпоставя разглеждането му. Както по-горе бе
посочено, по иска за връщане на даденото без основание, ответникът носи
доказателствената тежест за установяване на основанието за имущественото
разместване. Той основава възраженията си на твърдения за наличие на такова
основание – задължение на ищеца към сестра му за заплащане на исковите суми и
получаването им наместо нея. В доклада по делото съдът указа на ответника, че в
негова тежест е да установи твърдяното и че не сочи доказателства за това.
Ответникът не представи доказателства и не поиска събирането на такива за
сочените от него факти, поради което съдът следва да ги приеме за
неосъществени. Наличието на имуществено разместване (предаване на сумата от 510
евро от ищеца на ответника) без да има основание за това, предпоставя уважаване
на евентуалния осъдителен иск за връщане на това, с което ответникът
неоснователно се е обогатил.
По
изложените до тук съображения и доколкото от фактическа страна бе установено
единствено предаване на паричната сума, главният иск с правно основание чл.240,
ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, а евентуалният – с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД – да бъде уважен. Законната лихва е дължима от поканата за
изпълнение, получаването на която поставя длъжника в забава съгласно чл.84,
ал.2 ЗЗД. В случая няма представени доказателства за отправяне на покана.
Такава не е образуването на преписка в прокуратурата и разпита на ответника,
както твърди ищеца, или получаването на заповедта за изпълнение, поради това,
че на първо място посоченото не съставлява изявление, изходящо от ищеца до
ответника за връщане на сумата, а и защото основанието, на което сумата се
претендира да е дължима пред прокуратурата и в заповедното производство е
различно, договорно. По тези съображения следва да бъде присъдена само законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащането на
сумата.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът
има право да му се присъдят направените
разноски. Той е направил такова искане и е представил доказателства да е сторил
разноски в производството в размер на 50 лв. – за държавна такса и 300 лв. за
адвокатски хонорар (съгласно обективираната в пълномощното разписка). Съдът
няма основание да присъжда сторените разноски в производството по ч.гр.д.№ 636/2019
г. по описа на съда, доколкото настоящото производство не е по чл.422 ГПК (с
определение № 1483/01.07.2019 г., влязло в сила на 12.07.2019 г. производството
по този иск бе прекратено) и няма друго основание за разпределение на
отговорността за разноски, сторени в друго производство. Така ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер 350 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.Х. /K.C./, гражданин на Р.К., роден на *** г. във В.В., живущ ***, Р.К.,
ул.„*********срещу Т. С. Т., ЕГН **********,*** иск за заплащане на сумата от 510 /петстотин и десет/ евро, представляваща неизпълнено задължение
за връщане на заем, ведно със законната лихва от 02.04.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т. С.
Т., ЕГН **********,*** да заплати на К.Х. /K.C./, гражданин на Р.К., роден на ***
г. във В.В., живущ ***, Р.К., ул.„*********сумата
от 510 /петстотин и десет/ евро,
която е получил от него в периода от 07.02.2014 г. до 05.01.2015 г. без основание, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 17.05.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т. С.
Т., ЕГН **********,*** да заплати на К.Х. /K.C./, гражданин на Р.К., роден на ***
г. във В.В., живущ ***, Р.К., ул.„*********сумата
от 350 лв. /триста и петдесет лева/,
представляваща направените в първоинстанционното производство разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: