РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти
с-в, в открито заседание на първи септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Кирилка Илиева и с
участието на прокурор при СГП Ралица Мравкова,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13159 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3, предл. първо от ЗОДОВ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Г.И.И. твърди, че на 13.09.2014 г. участвал в ПТП, в резултат на
което починал другия участник в него. По случая било образувано досъдебно производство,
като с постановление от 11.02.2015г. по същото ищецът бил привлечен в качеството
на обвиняем за извършване на престъпление по чл.343 ал.1 б.в вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК. На 28.05.2015г. му било
предявено разследването, като тогава ищецът направил доказателствени искания,
но наблюдаващият прокурор ги оставил без уважение. На 10.06.2015г. срещу ищеца
бил внесен обвинителен акт в СГС и бил предаден на съд. Съдията-докладчик
прекратил съдебното производство и изпратил делото по подсъдност на ОС Плевен,
където последвали самоотводи на съдиите от съда. Бил повдигнат и спор за
подсъдност на делото, по който било постановено същото да се разгледа от СГС.
На 21.12.2015г. с разпореждане на СГС по НОХД № 4928/15г. ищецът бил предаден
на съд по внесения срещу него обвинителен акт. Срещу него бил предявен
граждански иск от наследниците на починалия участник в ПТП в общ размер на
300 000лв. обезщетение за търпени неимуществени вреди. Гражданският иск
бил приет за съвместно разглеждане по делото. С присъда от 12.04.2017г. по НОХД
№ 4928/15г. на СГС ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение. По протест на прокуратурата , делото било разгледано от САС, който с
решение от 13.11.2017г. по ВНОХД № 769/17г. потвърдил изцяло присъдата на СГС.
По протест на прокуратурата било образувано н.д. № 117/18г. на ВКС, който с
решение от 11.04.2018г. потвърдил решението на АС. Така с влязъл в сила решение
ищецът бил окончателно признат за невиновен. Сочи, че прокуратурата поддържала
срещу него незаконно и неоснователно обвинение, с което му причинила
неимуществени и имуществени вреди. Ищецът сочи, че воденото срещу него
наказателно производство не приключило в разумни срокове, тъй като продължило
повече от 4 години. По това време ищецът бил регистриран в централизираната
информационна система на следствените служби за обвиняеми и подсъдими лица,
като едва след негово изрично искане, с писмо от 16.05.2018г. бил уведомен, че
регистрацията му е заличена. По-нататък сочи, че в първото по делото съдебно
заседание в СГС присъствали представители на средствата за масово осведомяване.
Воденото срещу него наказателно производство било широко отразено в средствата
за масова информация , което го направило достояние на широк кръг лица. Самото
дело било включено в списъка с дела с висок обществен интерес. Ищецът работил и
продължава да работи като следовател. Случилото се дискредитирало името и
авторитета му, предизвикало у него срам и унижение, накърнило сериозно
самочувствието му, изпитвал неудобство на работното си място, страхувал се, че
ще загуби работата си. Ищецът сочи, че имал негативни преживявания, стрес,
промяна в ежедневния стереотип на поведение , в начина на живот, в душевното
равновесие, изпитвал затруднения в личната среда и в служебния и професионален
кръг. Влошило се здравословното му състояние. Непосредствено след ПТП получил
сърдечна криза по повод на сърдечна недостатъчност, поради които бил
хоспитализиран. През 2016г. получил схващане на лява лицева половина и бил
диагностициран с „парализа на Бел“. Проведено му било стационарно лечение. През
2018г. постъпил отново в болнично заведение поради сърдечна недостатъчност.
Именно тогава бил диагностициран със заболяването „глаукома“. Към датата на ПТП
ищецът бил освидетелстван с решение на ТЕЛК като му е била призната 50% трайно
намалена работоспособност. В следствие на воденото срещу него наказателно
производство бил преосвидетелстван с призната 60% трайно намалена
работоспособност. Допълнително преживял притеснения за здравословното състояние
на съпругата си, която се намирала в автомобила при ПТП, и която получила
травматични увреждания. Бил подтиснат и заради притесненията, които преживявали
съпругата му и дъщеря му по време на наказателното производство.
Ищецът
сочи, че преживял и имуществени вреди от воденото срещу него наказателно
производство. За явяване пред органите на досъдебното производство и на съдебното
производство пред трите съдебни инстанции ищецът направил пътни разходи за
428лв. За правна защита и съдействие заплатил на ангажирания от него адвокат
адвокатско възнаграждение в размер на 4000лв. Автомобилът, който управлявал при
ПТП бил иззет от органите на досъдебното производство за нуждите на
разследването. Заради продължителния престой на територията на КАТ Плевен
настъпила амортизация на същия, която според извършената по искане на ищеца
частна оценъчна експертиза възлиза на 2009лв. За изготвяне на оценката ищецът
заплатил сума от 200лв. Отделно заплатил и 50лв. за репатриране на автомобила
от КАТ до местодомуването му. За причинените от ПТП вреди по автомобила получил
от застрахователя обезщетение в размер на 468лв. Така общата стойност на
причинените му от незаконно воденото срещу него наказателно производство е в
размер на 6 220лв.
Предявява
срещу ответника иск за заплащане на сумата 50 000лв. обезщетение за
търпените от него неимуществени вреди , ведно със законната лихва от
11.04.2018г., както и иск за сумата 6220лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.04.2018г.
Претендира за разноските в настоящото производство.
Ответникът П.на
Р Б.оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че не са налице условията
за заплащане на обезщетение на ищеца, тъй като липсват доказателства за търпени
от него вреди в резултат на дейността на прокуратурата. Счита за голословни
твърденията на ищеца за влошеното му здравословно състояние вследствие на
воденото срещу него наказателно производство. Отделно счита претенцията за
неимуществени вреди за завишена по размер. Оспорва претенцията за имуществени
вреди като неоснователна. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложените по делото
писмени доказателства и приобщените материали по сл.д.№ 310/ 2014г. на СГП, НОХД № 4928/15г. на СГС,
ВНОХД № 769/17г. на САС и н.д. №117/18г. на ВКС се установява следното:
Ищецът е следовател в ОСлС Плевен от 1998г.
и досега. Работил е и като помощник следовател в периода 1995 – 1998г.
На 13.09.2014г. в с.Ясен, обл.Плевен е
настъпило ПТП между л.а.Москвич, рег.№ *****, управляван от ищеца и мотоциклет
м.“Кавазаки“ с рег.№ *****, управлявано от неправоспособен водач П.И.М.. В
резултат на ПТП водачът на мотоциклета е загинал.
Във връзка с ПТП, в ОП Плевен е
започнало досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление
против транспорта. Тъй като ищецът е бил участник в ПТП и в същото време с
месторабота в ОСлС Плевен, с постановление на Главния прокурор от 9.10.2014г. е
разрешено разследването да се извърши от прокуратурата в района на СГС. Така
досъдебното производство е водено от прокурор при СГП, сл.д.№ 310/14г. С
Постановление от 11.02.2015г. ищецът е привлечен като обвиняем по делото. Не му
е взета мярка за неотклонение. На 28.05.2015г. на ищеца е предявено
разследването, а на 29.05.2015г. е изготвено обвинителното заключение с мнение
за предаване на съд на ищеца по повдигнатото му обвинение. На 15.06.2015г. СГП е внесла в СГС
обвинителен акт срещу ищеца с обвинение за извършено престъпление по чл.343
ал.1 б.в вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, за това че на 13.09.2014г. в с.Ясен, обл.Плевен,
при управление на л.а. Москвич Алеко с ДК № ***** е нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на П.И.М.,
управлявал по време на ПТП мотоциклет м.“Кавазаки“.
С разпореждане № 3387/17.06.2015г.
съдията докладчик е прекратил производството по делото и го е изпратил за
разглеждане на ОС Плевен.
Поради отводи на съдиите от ОС Плевен, с
разпореждане № 1547/23.10.2015г. делото е изпратено на ВКС за определяне на
друг съд, който да го разгледа.
С определение № 140/9.11.2015г. по
к.ч.д.№ 1445/15г. на ВКС делото е изпратено за разглеждане на ОС Ловеч. ОС
Ловеч е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, в резултат на който с
определение № 139/28.12.2015г. по ч.н.д.№ 1513/15г. ВКС е изпратило делото за
разглеждане на СГС.
С разпореждане от 21.12.2015г. по НОХД №
4928/15г. СГС е приел, че е компетентен да разгледа делото и го е насрочил за
разглеждане. Приет е за разглеждане срещу ищеца, тогава подсъдим, граждански
иск за сумата 300 000лв., представляваща обезщетение за причинени на
близки на починалия от ПТП вреди. Проведени са 10 открити с.з., на които ищецът
се е явявал лично. С присъда от 12.04.2017г. СГС е признал ищеца за невиновен и
го оправдал по повдигнатото обвинение. Разпоредил е връщане на ищеца на иззетия
по делото и репатриран в КАТ л.а. Москвич Алеко с ДК №*****. Гражданският иск е
отхвърлен.
Недоволна от присъдата СГП е
протестирала същата пред САС. Частните обвинители и граждански ищци също са
обжалвали присъдата. САС е провел едно открито с.з. на 12.10.2017г., на което
ищецът се е явил лично. С решение от 13.11.2017г. САС е потвърдил присъдата на
СГС. Решението на САС е протестирано от прокуратурата пред ВКС и обжалвано от
частните обвинители и гражданските ищци. В проведеното открито с.з. пред ВКС
ищецът се е явил лично на 23.03.2018г. С решение № 74/11.04.2018г. по н.д.№
117/18г. ВКС е оставил в сила решението на САС.
Във
връзка с твърденията в исковата молба за влошено здравословно състояние
вследствие на воденото срещу ищеца наказателно производство, съдът назначи и
изслуша съдебна медицинска експертиза с вещи лица специалист вътрешни болести и
кардиология и специалист офталмолог. Вещите лица установяват, че към 13.09.14г.,
датата на ПТП, ищецът е страдал от хронична застойна сърдечна недостатъчност, като
два дена по-късно, на 15.09.2014г., е приет на стационарно лечение поради
обостряне като трети ФК по NYHA - предимно по десен тип. състояние след
белодробен тромбоемболизъм масивен двустранен, усложнен с остро белодробно
сърце и кардиогенен шок / 26.06.2005г./. С оформяне на хронична пулмонална
хипертония и хронична белодробно сърце. Като придружаващо заболяване - артериална
хипертония с хипертонично сърце. Периферна пареза на лицевия нерв хроничен
стадий. Дислипидемия, остеохондроза и дискова херния. Ищецът продължава да
страда от тези заболявания и сега. На въпроса дали е налице влошаване на
здравословното състояние на ищеца по време на воденото срещу него наказателно
производство 11.02.2015г. – 11.04.2018г. вещото лице кардиолог посочва, че на
10.04.2018г. ищецът е приет на стационарно лечение в УМБАЛ „Св. Марина“ Плевен
по повод повторно обостряне на хроничната застойна сърдечна недостатъчност като
ШФК по NIHA предимно по десен тип. В периода 07.03.16г. - 12.03.16г. на ищеца е
проведено стационарно лечение по повод обостряне проявите на увредата на левия
лицев нерв. Относно това състояние увреждането на лицевия нерв може да бъде
първично и вторично. Първични причинители са инфекции - грип, херпес зостер,
аденовирус, коксаки и др. Вторични могат да бъдат диабетна нефропатия, тумори в
мозъка, общи инфекциозни заболявания и др. Или за периода 11.02.2015г. –
11.04.2018г. ищецът документирано е имал двукратно обостряне на хроничната
застойна сърдечна недостатъчност от десен тип. От допълнително представената по
делото медицинска документация е видно, че същият е имал такова обостряне и
през 2020г. , по повод на което е бил на стационарно лечение видно от
епикризата от УМБАЛ „Св. Марина“ гр.Плевен за периода 22.06 - 25.06.2020г.
Според
вещото лице психоемоционалния стрес може да провокира всички форми на
сърдечната недостатъчност с обостряне и с изява на застойна сърдечна
недостатъчност /декомпенсация/, понякога водеща до клинични изяви на
кардиогенен шок. С активиране на симпатикоадреналната система а именно -
ренинангиотензиналдостероновата система (РАС система) се стига до покачване на
белодробносъдовото съпротивление, водещо до рязко влошаване в случая на
сърдечната недостатъчност от десен тип вследствие прекараната през 2005г. БТЕ.
Според вещото лице офталмолог от
представените по делото епикризи и личен амбулаторен картон се установява, че
преди ПТП през 2014г. ищецът е страдал само и единствено от миопия на двете очи
като са му били изписани корекционни очила за далече. От представеното по
делото медицинско направление на ищеца от 12.02.2019г. се установява, че той
страда от глаукома на двете очи и се води на диспансерен учет във връзка с
нестабилните стойности на вътрешноочно налягане. Вещото лице е категорично, че
това заболяване е развито след психотравмата през 2014г. и е резултат на
стресовите фактори, преживени от ищеца. Това заболяване е необратимо и с лоша
прогноза във времето и лечението продължава през целия живот с поставяне на
капки в очите, намаляващи ВОН : Офтантимолол – 2 х 2 к-ки дн. в двете очи , както
и Акистан- вечер в очите.
Събраните
по делото гласни доказателства установяват следното:
Св.Д.Х., колега на ищеца, установява, че
ищецът възприемал нещата нормално до момента, в който му било повдигнато
обвинение. Притеснил се след като се запознал със заключението по назначената
АТЕ и с обвинителния акт. Според свидетеля притесненията на ищеца били в две
посоки - как ще се развие наказателното
производство и как ще се отрази делото на семейството му. Имал притеснения за
предявения срещу него иск за 300 000лв., както и за разходите , които
трябвало да извършва за защита по делото, за заплащане на адвокат. Преди ПТП
ищецът бил весел, спокоен, обичал да се шегува. След като се запознал с
експертизата станал притеснен, затворен, коментирал експертизата, съдържанието
й, несъответствието й с реално случилото се ПТП. След окончателната
оправдателна присъда ищецът се поуспокоил, но според свидетеля този процес все
още не е приключил. Започнал по-често да ходи на лекар, открили му глаукома. Г.
се притеснявал за състоянието на дъщеря си след образуване на делото срещу
него. Свидетелят посочва също, че след като делото на Г. ***, сред колегите им
започнали коментари и слухове. Това повлияло на ищеца, той се свил в себе си,
притеснил се. Знае че делото е било обявено като дело от обществен интерес за
журналистите. Знае, че ищецът се притеснявал, че ако бъде осъден ще прекрати
работата си като следовател, а това ще се отрази на семейното и материалното му
състояние.
Св.Иван Каменов, колега на ищеца, установява,
че общува ежедневно с него и го познава като много емоционален човек, който има
развито чувство за справедливост. Посочва, че не е имало ден, в който ищецът да
не е говорил за воденото срещу него наказателно дело. Не можел да води
странични разговори, бил се фокусирал върху делото. Преди бил приветлив човек,
но след инцидента се затворил в контактите си с колеги. Знае, че повод на
делото Г. имал и семейни проблеми – според свидетеля и вкъщи Г. говорел само за
делото, поради което съпругата му го помолила да спре с това. По време на
съдебния процес Г. се страхувал, че ще го осъдят, гражданският иск бил много
голям по размер. Бил обезверен. Когато изпратили делото на Г. ***, той изпитвал
притеснение, когато го питали за делото. Според свидетеля това се отразило в
отношенията на колегите им, защото Плевен е малък гръд и всички се познават. Но,
в крайна сметка, свидетелят не е забелязал негативно отношение на колегите им
към Г..
Ищецът
не е осъждан. С писмо от 16.05.2018г. ищецът е уведомен, че е заличен от масива
на ЦИССС по сл.д.№ 310/14г. на СО СГП.
Видно от представените договори за
правна защита и съдействие ищецът е заплатил за воденото срещу него наказателно
производство общо адвокатски хонорар в размер на 4000лв.
За репатриране на катастрофиралия автомобил
Москвич с ДК № *****ищецът е заплатил 50лв. , видно от ф-ра от 7.08.2018г.
/л.98 от делото/.
Ищецът е представил билети за
пътувания по маршрут Плевен-София и обратно /с дати/ , билети за ползван градски
транспорт в гр.София и разписки за ползвани пощенски услуги.
Въз основа на
така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3, предл. първо от ЗОДОВ държавата
отговоря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата и съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Според т.13 на задължителното за съобразяване от съдилищата
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС, ако
лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено,
държавата отговаря по чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ, сегашна т. 3 на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Ако са настъпили имуществени
вреди, обезщетението за тях не се поглъща, а се присъжда самостоятелно. Легитимиран ответник по иск с процесното правно
основание е Прокуратурата на РБългария, като процесуален субституент на държавата.
По
неимуществените вреди:
По делото е
безспорно установено, че ищецът е оправдан по образуваното и водено срещу него
наказателно производство.
Константната съдебна практика - например Решение № 165 / 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г., ІІІ г.
о. на ВКС, категорично
приема, че всяко лице, участник в съдебно производство, особено наказателно
такова, обичайно търпи вреди – неудобства, страх, притеснение от изхода на
делото и пр., за чието установяване няма
ограничения в процеса на доказване. Нетипичните вреди обаче, каквито твърди да
е претърпял ищеца, свързани с влошаване на здравословното му състояние,
подлежат на конкретно доказване по делото.
Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът е претърпял болки и
страдания, които са в пряка причинна връзка с незаконно повдигнатото и
поддържано обвинение, за което в последствие е бил оправдан. На първо
място ищецът е търпял „обичайните“ за този иск морални болки и страдания –
притеснение, безпокойство, срам, раздразнителност, тревожност. Това се е
отразило на нормалния му начин на живот, както в личен план, така и в
професионален план. Допълнително обаче се установи, че е уронен престижа,
достойнството и доброто му име. Ищецът е работил като следовател в гр.Плевен от
дълги години и е бил познат на професионалната общност, вкл. на съдиите от ОС
Плевен, където воденото срещу ищеца наказателно дело е било изпратено за
разглеждане. Ищецът ограничил социалните си контакти, а с тези, които поддържал
контакт, основна тема на разговор било делото и заключенията по
автотехническите експертизи, с чиито изводи ищецът не бил съгласен. Вниманието
му през годините е било фокусирано предимно върху делото. Ищецът бил притеснен
и финансово – ако бъде несправедливо осъден да не загуби работата си, да не
бъде уважен предявения срещу него
граждански иск, от необходимостта да заплаща адвокатски хонорари и други
разноски.
Установи се и влошаване на здравословното състояние на
ищеца вследствие на воденото срещу него наказателно производство, за което е
бил оправдан. Вещото лице специалист вътрешни болести и кардиология не е
категоричен, че обострянето на състоянието на сърдечна недостатъчност е
директно свързано с воденото наказателно производство, но допуска преживения
стрес да е довел до такова. Ищецът е имал здравословни проблеми преди 2014г.
Хоспитализирането му два дни след ПТП съдът приема, че не е свързано с воденото
срещу ищеца наказателно производство. Ищецът е привлечен като обвиняем на 11.02.2015г.
и от тогава следва да се търси връзка между вреди и наказателно производство. През 2016г. ищецът е бил хоспитализиран заради
парализа на Бел. Съдът не възприема твърдението на ищеца, че е получил
парализата като пряка последица от воденото срещу него наказателно
производство. В епикризата, касаеща тази хоспитаризация /л.76/, е посочено, че
ищецът е получил периферна увреда на левия лицев нерв през 1995г. Съобразявайки
становището на вещото лице кардиолог съдът приема, че независимо, че това
заболяване не е в пряка връзка с наказателното производство, то преживеният от
ищеца стрес във връзка с него е довело до обостряне на цялостното му здравословно
състояние и е провокирало влошаването му, за да се стигне до хоспитализация в
неврологична клиника в периода 7-12.03.2016г. Именно в началото на 2016г. срещу
ищеца се е водело съдебното дело пред СГС. Няма и категорични доказателства, че
влошаването на състоянието на ищеца, в резултат на което той бил хоспитализиран
в периода 10-13.04.2018г. в УМБАЛ Св.Марина ЕООД , отделение вътрешни болести,
да е свързано с наказателното производство. Но периодът е относим към времето,
когато ВКС е разглеждал делото и преценявал законосъобразността на
оправдателната присъда, като решението на ВКС е постановено на 11.04.2018г. При
тези данни съдът счита, че е установена връзка между обострянето на сърдечната
недостатъчност на ищеца през април 2018г. и воденото срещу него наказателно
производство. Съдът намира, че такава пряка връзка съществува и по отношение на
заболяването глаукома. Това заболяване се е развило по време на воденото срещу
ищеца наказателно производство и е резултат от стресовите фактори, които той е
преживял във връзка с това производство. Заболяването е необратимо, с негативна
прогноза, лечението продължава през целия живот с поставяне на капки в очите.
Недоказани са твърденията на ищеца за медийно
отразяване на делото в средствата за масово осведомяване, както и присъствието
на представители на медиите в заседанията пред СГС. Липсват и доказателства
делото срещу ищеца да е било включено в списъка с дела с висок обществен
интерес. Доказателства за това ищецът не представи. Ето защо вреди от
дискредитиране на ищеца в резултат на оповестяване на делото пред широката
общественост съдът не признава.
При наличие
на претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение следва да се определи
справедлив размер на обезщетението, чиято цел е да възстанови психическото,
емоционалното и психологическо равновесие на увредения ищец. Съдържанието на
понятието "справедливост" по чл. 52 ЗЗД е изяснено в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Същото не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението.
Обстоятелствата,
които съдът съобразява при определяне на справедлив размер на обезщетението при
деликт по чл. 2 ЗОДОВ, какъвто е и процесния
са: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно
обвинение; продължителността на незаконното
наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и
продължителността на извършените с участие на ищеца процесуални действия; начинът,
по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и
начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация
на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в
личната му емоционална сфера, здравословното му състояние обществените критерии
за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения
стандарт на населението за съответния период.
В конкретния
случай на ищеца било повдигнато
обвинение за извършване на тежко по см. на чл.93 т.7 от НК престъпление - предвидено е наказание лишаване от свобода от
две до шест години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до
десет години. От изхода на делото е зависело и уважаването на предявения срещу
него граждански иск за вреди. Съдът изложи вече съображения за отражението на
производството върху личността на ищеца, начина му на живот, професионалната му
дейност, социалните и професионалните контакти, здравословното му състояние. Следва
обаче да се добави, че ищецът е имал висок професионален и обществен статус,
ползвал се е с уважение в обществото и е бил добре познат сред професионалната
общност в гр.Плевен. Работел е в съдебната система от дълги години, като в
резултат на незаконното обвинение се е превърнал в субект на наказателно
преследване от същата система. Няма доказателства обвинението да е препятствало
професионалното развитие на ищеца. Той е продължил да работи като следовател,
както и сега работи като такъв. Ищецът не е бил осъждан или наказван, това е
първото му обвинение и то на възраст, 49г., когато един професионалист вече се
ползва с уважение и доверие от своите колеги. Притесненията от несправедливо
осъждане и стресът, на който е бил
подложен във връзка с наказателното производство, са влошили здравословното му
състояние, като освен проявата на нови хипертонични кризи и парализа на лицевия
нерв, ищецът е получил ново сериозно заболяване с необратим край – глаукома.
В същото
време следва да се отчетат и онези
обстоятелства, които налагат по-нисък размер на обезщетението. Ищецът не е
търпял ограниченията на никаква мярка за неотклонение. Такава не му е била
определена. Воденото срещу него наказателно производството не е продължило
прекомерно, приключило е в разумен срок – по-малко от 4 години за досъдебно
производство и три съдебни инстанции. Проведени са 10 съдебни заседания на
първа инстанция и по едно съдебно заседание на въззивна и касационна инстанция.
Липсва интензивност или засягане на личността на ищеца при извършване на
процесуалните действия в досъдебното производство. Забавяне на съдебното
следствие, но в рамките на разумното, има заради назначаването на няколко
комплексни автотехнически експертизи, както и заради повдигнати въпроси за
компетентност на съда. Но двете забавяния са обезпечили пълнота на
доказателствата и безпристрастен съд. Досъдебното производство е приключило
сравнително бързо, както е приключило и разглеждането на делото на въззивна и
касационна инстанция.
Съдът съобразява
и икономическите условия в страната към момента на увреждането. Съобразно с
обсъдените конкретно установени обстоятелства съдът намира, че справедливо
обезщетение да репарира претърпените от ищеца болки и страдания от незаконното
наказателно преследване е сумата от 40 000 лева, до която искът по чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ е основателен и доказан, като за разликата до
пълния претендиран размер от 50 000 лева искът следва да се отхвърли.
Върху така
уважената главница следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от влизане в сила на окончателния
съдебен акт – 11.04.2018 г., до окончателното изплащане /съгласно задължителните
указания в Тълкувателно решение № 3/
22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/.
По имуществените вреди:
Съгласно Тълкувателно решение № 1/
11.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК ВКС, разходваните средства
за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2 ал.1 от ЗОДОВ
са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия.
Ищецът е направил разходи за адвокат в размер на 4000лв. за цялото наказателно
производство, който следва да му се възстановят.
Претенцията за
търпени вреди от продължителното задържане на автомобила на ищеца има
основание, но не е доказана по размер. Представената частна експертиза не е
събрана по реда на ГПК и не представлява годно доказателствено средство. Липсват
годни доказателства, които да установяват обезценяването на автомобила на
ищеца. Разходът за изготвяне на експертизата също не се следва на ищеца, тъй
като не е направен във връзка със събирането на годни доказателства по делото. На
ищеца се следват разноските за репатриране на автомобила, които са установени с
представена фактура в размер на 50лв. Претендираните пътни разноски за участие
в съдебните заседания на СГС, САС и ВКС в размер на 428лв. следва да му се присъдят.
Те са относими по дати към датите на съдебните заседания. На два билета датата
не е относима, но съдът приема, че тези пътувания са във връзка със защитата на
ищеца по делата /депозиране на молби, проверка на делата и др./. Общата сума
имуществени вреди, които се следват на ищеца, е 4478лв.
Върху така уважената главница
следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва
по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, считано от влизане в сила на окончателния съдебен акт –
11.04.2018 г., до окончателното изплащане. За разликата до първоначално предявения
размер от 6220лв. искът следва да се отхвърли.
По разноските за настоящото
производство:
На основание чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ
ответникът П.на Р Б.дължи на ищеца сторените в настоящото производство разноски
за държавна такса и възнаграждение за един адвокат, което се присъжда съответно
на уважената част от иска. Предвид наведеното възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК
от ответника, съдът намира, че претендирания адвокатски хонорар от 2500 лв. е
прекомерен и следва да се редуцира до минималните размери, предвидени в Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. 1864,24лв. , поради това, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност. На ищеца се следват направените от него пътни
разноски, които съобразно уважената част от размера на исковете се следват в
размер на 162,02лв. Тези разноски са удостоверени с представени 16 бр. билети за
извънградски и градски транспорт. В тази сума се включват и разходите на ищеца
за заплащане на пътуването на водените от него свидетели с автобус от гр.Плевен
до гр.София и обратно. Разходите за свидетели са разходи във връзка с делото и
те се следват на ищеца в случай , че предявения от него иск е уважен. Това не
са разходи на трети лица, каквото възражение повдига прокуратурата. На ищеца се
следва и съответната част от държавната такса, внесена при предявяване на иска
- 7,91лв. Така държавата, чрез своя
процесуален субституент П.на Р Б.следва да бъде осъдена да заплати на ищеца за
разноски в настоящото делото сумата от 2034,17лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р Б.да заплати на Г.И.И., ЕГН
********** с адрес *** на основание чл. 2 ал. 1 т. 3, предл. първо от ЗОДОВ и
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, сумата от 40000 лв. / четиридесет хиляди/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато
обвинение в престъпление по чл.343 ал.1 б.в вр. чл.342 ал.1
пр.3 от НК, за което бил оправдан с присъда по НОХД
№ 4928/15г. на СГС., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2018г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 4478лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – заплатено в наказателния процес адвокатско
възнаграждение, пътни и куриерски разноски и разноски по репатриране на
автомобил, претърпени вследствие на горното незаконно обвинение, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2018г. до
окончателното изплащане, както и 2034,17лв. разноски за настоящото
производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до пълния претендиран размер от
50 000 лв., ведно със законната лихва, както и иска за имуществени вреди
за сумата над 4478лв. до претендирания
размер от 6220лв., ведно със законната лихва, както и претенцията за разноски над
уважения размер, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: