РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Стара Загора, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н. М.
при участието на секретаря Е. Д
като разгледа докладваното от Н. М. Гражданско дело № 20225530104743 по
описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за дължима сума в размер на
117,35лв., представляваща неоснователно получена такса за закрИ.е на депозит по Договор
за депозитна сметка от 27.04.2020г. Претендират се и направените разноски по делото.
Искът е предявен от И. Х. М. от гр.Стара Загора срещу „УниКредит Булбанк“ АД
гр.София. С исковата молба се твърди, че на 27.04.2020г. между страните бил сключен
Договор за депозитна сметка в размер на 10 000евро за срок от един месец и падеж на
депозита 27.05.2020г. На датата на падежа депозитната сметка не била закрита, поради което
на основание общите условия на банката неговото действие периодично било подновявано
служебно за нов едномесечен срок. На 25.08.2021г. служител на дружеството ответник
съобщил по телефона на ищеца, че договорът за срочен депозит ще бъде променен в
разплащателна сметка, за което щели да се начисляват месечни такси за обслужване. Като
причина за тази промяна било посочено уведомление за прекратяване на срочните депозити,
публикувано на сайта на ответника на 07.05.2021г. Тъй като ищецът не бил уведомен
писмено за промяната в общите условия на банката, а и не бил съгласен с преобразуването
на депозитната му сметка в разплащателна такава, на 27.08.2021г. в деня на падежа се явил в
офис на банката с намерение да изтегли натрупаните по депозита му суми, както и да
прекрати сключения с банката договор. При теглене на сумите по закритата му депозитна
сметка, служител на банката начислил на ищеца такса за закрИ.е на депозит в размер на
117,35лв., която последният заплатил. По повод на неправомерно начислената такса, ищецът
подал оплакване до ответното дружество, в това число отнесъл спора и до Комисия за
1
защита на потребителите. По образуваното помирително производство било изготвено
помирително предложение за изплащане на процесната сума на ищеца, но ответникът
отказал да приеме, поради което за ищеца е налице правен интерес да заведе настоящото
производство.
Предвид изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да заплати сумата от
117,35лв., представляваща неоснователно получена такса за закрИ.е на депозит по Договор
за депозитна сметка от 27.04.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Не оспорва факта
на сключения с ищеца договор, както и това, че той е внесъл, а банката е приела на депозит
сумата от 10 000евро. Твърди, че с подписването на договора ищецът е декларирал, че е
уведомен за задължението си да следи за промените в приложимите общи условия,
публикувани в интернет сайта и във филиалите на Банката. Банката публикувала в интернет
сайта си променените общи условия през м. май 2021г., съгласно законовото изискване, а от
07.07.2021г., т.е. два месеца след това ищецът се считал за уведомен. На 27.08.2021г.
ищецът посетил офис на ответника и закрил срочния си депозит по собствено желание, а
наличната сума изтеглил на каса, като му била приложена комисионна за теглене в размер
на 117,35лв., съгласно Тарифата на банката за физически лица и по-конкретно т.2, Раздел II
и забележка 5 към нея, според която: „5. Комисионна по т. 1 и т. 2 се събира и при внасяне
/теглене по/ от срочен депозит, включително и на дата на падеж.“ По повод на твърдението
от страна на ищеца, че посочената комисионна не се събира при операции във валута
различна от валутата на сметката, заявява, че ищецът е ползвал евров депозит, като в деня на
теглене е усвоил сумата от сметката в същата валута, поради което била приложима
Забележка №5 от Раздел II „Касови операции“ от Тарифата за такси и комисионни на
„УниКредит Булбанк“ АД за физически лица, а не Забележка №4 от същия раздел, както
претендирал ищеца.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски по делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка:
От представените и приети като писмени доказателства копия на: Договор за депозитна
сметка от 27.04.2020г.; Вносна бележка за такса от 27.08.2021г., се установява, че страните
по делото са имали договорни отношения, като ищецът е имал открита депозитна сметка в
ответната банка, в която е имал внесена сумата от 10000,00 евро. Срокът за съхранение на
депозита е бил 1 месец, считано от 27.04.2020г., но тъй като сумата не е била изтеглена от
ищеца на падежа, срокът на договора автоматично се е подновявал с настъпването на
падежа. По тези факти страните не спорят и съдът ги е признал за ненуждаещи се от
доказване. Не е спорен и фактът, че при закрИ.ето на сметката и изтеглянето в брой на
2
сумата от 10000,00 евро на 27.08.2021г. ищецът е заплатил на ответника сумата от 117,35лв.
Страните не спорят, а и от приетите като писмени доказателства от страна на
ответника копия на Тарифа за таксите и комисионните на УКБ за ФЛ, в сила към
07.07.2021г., Тарифа за таксите и комисионните на УКБ за ФЛ, в сила към 05.04.2021г.,
Уведомление за промяна на тарифата, влизаща в сила на 07.07.2021г., Общи условия за
открИ.е, обслужване и закрИ.е на банкови сметки на физически лица и за предоставяне на
платежни услуги и инструменти, се установява, че на 07.05.2021г. е взето решение от
ответника и е публикувано уведомление за промени в някои от услугите на банката, като
промяната, касаеща отношенията между страните е, че се прекратява предлагането на
стандартни срочни депозити. Ответникът е взел решение да преустанови предлагането на
услугата срочен депозит, като съществуващите депозитни сметки е следвало да се
трансформират с разплащателни такива, със съответните такси, предвидени за
разплащателните сметки. Ответникът е публикувал променените си актове и посоченото по-
горе уведомление на интернет-страницата на банката, като същите са били достъпни и във
всички филиали на банката. Предвиден е бил двумесечен период за запознаване на
клиентите с промените, за да може в този срок да се даде възможност на клиентите да
прекратят или променят платежните услуги, които ползват, след което – от 07.07.2021г.
промените са влезли в сила.
Въпреки общото уведомяване на клиентите на банката за предвижданите промени в
платежните услуги, ищецът е получил персонално обаждане от служител на банката на
25.08.2021г. – т.е. след датата на влизане в сила на промените, в което му е съобщено, че
банката прекратява услугата срочен депозит и сметката на ищеца ще бъде преоформена като
разплащателна, за което ще се начисляват месечни такси. Текстът на телефонния разговор
не беше предоставен от ответника въпреки възможността за направен запис на разговора,
поради изминалото време и вероятното унищожаване на записите. Въпреки това ищецът не
отрича, че такъв разговор е бил проведен и именно този разговор е провокирал ищеца да
закрие спестовната си сметка на падежа – 27.08.2021г. При изтеглянето на сумата от
сметката обаче, ответната банка е начислила такса в размер на 117,35лв., която е
приложената бележка е отразена като „такса за закрИ.е на сметка“. В последвалата
кореспонденция между страните, която се установява от приетите като писмени
доказателства копия на Писмо с изх.№0813-16-003309/02.09.2021.г. на „УниКредит
Булбанк“ АД; Писмо с №Ц-03-371/05.07.2022г. на Комисия за защита на потребителите и
Помирително предложение по помирително производство №16/2022г. на Комисия за защита
на потребителите, ответникът е уточнил, че въпреки настъпилата промяна в платежните
услуги от 07.07.2021г., сметката на ищеца не е била преоформена като разплащателна и по
нея не са начислени такси. Не е била събрана и такса за закрИ.е на сметката. Събраната от
ищеца сума е комисионна за теглене на пари в брой, съгласно Тарифа за таксите и
комисионните на УКБ за ФЛ, в сила към 07.07.2021г. и конкретно т.2, Раздел II и забележка
5 към нея, според която „Комисионна по т.1 и т.2 се събира при и при внасяне/теглене по/ от
срочен депозит, включително и на датата на падеж.“
3
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното: Съгласно
чл.62, ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), „Всички
предвиждани промени в рамковия договор, включително отнасящи се до промени в
предварителната информация по чл.60, се предоставят предварително по начина, посочен в
чл.61, ал.1, от доставчика на платежни услуги на ползвателя на платежни услуги в срок не
по-малко от два месеца преди датата, на която е предложено промените да влязат в сила.“, а
начинът по чл.61, ал.1 е „на хартиен или друг дълготраен носител във вид на разбираем
текст и в достъпна форма на официалния език на държавата членка, в която се предлага
платежната услуга, или на друг език, уговорен между страните.“ Същевременно в договора,
който са сключили страните, същите са договорили в т.10, че „С подписването на настоящия
договор Депозантът (ищецът) декларира, че е уведомен за задължението си да следи за
промените в приложимите ОУ (рамков договор), Тарифа и ЛБ, публикувани на интернет
страницата на Банката. Измененията в Раздел III от ОУ – Платежни услуги и инструменти
влизат в сила два месеца след публикуването им, съгласно установеното в този договор и
закона.“ Съдът намира, че ответникът е изпълнил задължението си да публикува промените
в продуктите, които предлага на интернет страницата си и на хартиен носител във
филиалите на банката два месеца преди те да влязат в сила. Ответникът не е бил длъжен да
уведомява персонално ищеца за взетите решения за промени, но въпреки това го е уведомил
в телефонен разговор. Дори разговорът да е бил недостатъчно ясен за ищеца, това го е
провокирало да провери състоянието на сметката си в ответната банка и да предприеме
нужните действия, за да защити интересите си. Именно поради телефонния разговор ищецът
е предприел тегленето на сумата по депозита от сметката в банката. Въпреки изтеклия
двумесечен срок от обявяването на промените в предлаганите от ответника продукти, към
момента на телефонния разговор между страните и дори към момента на тегленето на
сумата от срочния депозит от страна ищеца, ответникът не е бил трансформирал сметката на
ищеца в разплащателна такава и не е събирал такси като за разплащателна сметка, макар да
е имал това право. Интересите на ищеца в това отношение не са били накърнени. Към
момента на тегленето на сумата от сметката – 27.08.2021г. сметката е съществувала все още
като срочен депозит и като такъв е била закрита. Ищецът не е дължал такса за закрИ.ето й,
така, както е договорено между страните. Същевременно обаче, съгласно действащата
Тарифа за таксите и комисионните на УКБ за ФЛ, в сила към 07.07.2021г., банката е събрала
комисионна за теглене на сума в брой от сметката на ищеца. Комисионната е била в размер
по т.2.2. от Раздел II – Касови операции от Тарифата, а именно 0,60% от теглената сума.
Относно влизането в сила и действието на тарифата, съдът изиска и ответникът представи
тарифата, действала преди 07.07.2021г. – а именно Тарифа за таксите и комисионните на
УКБ за ФЛ, в сила към 05.04.2021г., налична и на интернет страницата на банката. При
сравнение на клаузите на двете тарифи се установява, че към 07.07.2021г. няма промяна в
размера и начина на начисляване на комисионната за теглене в суми в брой. Т.е. взетото
решение за промени в предлаганите от банката продукти и конкретно за прекратяването на
предлагане на продукти – спестовен влог, по никакъв начин не променя положението на
ищеца и необходимостта от заплащане на комисионна на банката при теглене на суми в
4
брой от сметката, независимо дали сметката е спестовна или е била преобразувана в
разплащателна. Още в предходен период банката е предвидила заплащане на комисионна
при теглене на пари в брой като процент от теглената сума. В случая съдът споделя
становището на ответника, че е приложима Забележка 5 към т.2, Раздел II от Тарифата,
според която: „5. Комисионна по т. 1 и т. 2 се събира и при внасяне /теглене по/ от срочен
депозит, включително и на дата на падеж.“ Съгласно Забележка 4 към същата точка
„Комисионната по т.1 и т.2 не се събира и при операции във валута, различна от валутата на
сметката.“ Това означава, че ако сметката е в една валута, както в случая в евро, а
операцията е в друга валута, например в лева, то комисионна не се дължи. Касае се за
операция „теглене“ или „внасяне“. Заплащането на такса или комисионна не е операция по
смисъла на разпоредбата. Заради това, тъй като сметката на ищеца е била в евро и той е
извършил операция „теглене в брой“ в евро, т.е. в същата валута, той е дължал комисионна
по т.2, Раздел II от Тарифата съгласно Забележка 5. Ако ищецът е извършил операцията в
друга валута, то той не би дължал тази комисионна, както и ако е извършвал друга операция
– например превод на сумата по друга сметка. В случая комисионната е била дължима от
ищеца и правилно е начислена от ответника. Фактът, че в издадената бележка е записано
„такса за закрИ.е на сметка“ не променя дължимостта на сумата, предвид и становището на
ответника, че сумата е събрана именно като комисионна съгласно Забележка 5 към т.2,
Раздел II от Тарифата, а не като такса за закрИ.е на сметката. Не се установи по делото
ответникът да се обогатил неоснователно със сумата от 117,35лв. Предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.8 ГПК в тежест на ищца следва да бъдат възложени разноските
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250,00лв.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Х. М. от гр.Стара Загора, ул.******************, ЕГН
********** срещу “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл.”Света Неделя” №7, представлявана от Цветанка Георгиева
Минчева и Андреа Тониети, иск за заплащане на сумата от 117,35лв., представляваща
неоснователно получена от “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД сума при закрИ.е на депозит по
Договор за депозитна сметка от 27.04.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен.
ОСЪЖДА И. Х. М. от гр.Стара Загора, ул.******************, ЕГН ********** да
заплати на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл.”Света Неделя” №7, представлявана от Цветанка Георгиева
Минчева и Андреа Тониети, сумата от 250,00лв. (двеста и петдесет лева), представляващи
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6