Решение по дело №13198/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265044
Дата: 26 юли 2021 г. (в сила от 26 юли 2021 г.)
Съдия: Иванка Колева Иванова
Дело: 20201100513198
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.07.2021 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                                                     

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

   ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

               мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. д. № 13198 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.240, ал.1 от ГПК.

Образувано е по молба на „Д.П.“ ООД за отмяна на неприсъствено съдебно решение № 20228022 от 17.10.2020 г., постановено по гр. д. № 67722/2019 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, с което е осъден да заплати на Г.С.К. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от смъртта на И.М.К., причинена вследствие на трудова злополука, настъпила на 31.05.2017 г., в гр. София, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 26.11.2019 г., до окончателното изплащане, сумата от 200 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски. Ответникът е осъден да заплати на Н.И.С. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от смъртта на И.М.К., причинена вследствие на трудова злополука, настъпила на 31.05.2017 г., в гр. София, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 26.11.2019 г., до окончателното изплащане, сумата от 500 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски. Ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 4 000 лв., представляваща държавна такса за предявените искове.

Молителят се позовава на ненадлежно връчване на препис от исковата молба и на призовката за съдебното заседание, регламентирани в чл.240, ал.1, т.1 ГПК като основание за отмяна на постановено неприсъствено решение. Узнал за постановеното неприсъствено съдебно решение на 13.11.2020 г., когато е получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ С.Я.. Твърди, че дружеството не е напускало адреса на управление в продължение на повече от 18 години. Препис от исковата молба и приложенията към нея е изпратен на слединя адрес: гр. София, ж. к. „Младост“ – 4 част, бл.******. връчителят е удостоверил, че адресът е посещаван на 17.12., 20.01., 16.02.2020 г., служители на фирмата не са открити. На адреса са открити наематели. Връчителят не е посочил по кое време е посетел адреса на управление на дружеството. Не е удостоверил да е събрал сведения от домоуправителя на входа или от съседи, които изрично да посочи чрез имената им, които са предоставили информация. Не е посочено и кои са наемателите на адреса. Не е ясно и дали има достъп до адреса на разписка от 12.05.2020 г. за залепено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК е посочено, че адресът е посещаван на 28.02., 14.03., 12.05.2020 г. служители на фирмата не са открити. Уведомлението е залепено на входната врата на блока, уведомление не е пуснато в пощенската кутия, няма достъп. Табели и име на фирма на входната врата няма, съседи не могат да дадат сведение за фирмата. Счита, че връчителят не е отразил, че адресатът не може да бъде намерен на адреса. Налице е противоречие и на удостоверените обстоятелства – няма достъп, както и не са открити служители на фирмата. Няма и информация за съседите, които не могат да дадат информация за фирмата. Оспорва извършената с червен химикал поправка върху разписката, като датата е поправена от 14.03.2020 г., на 16.03.2020 г. твърди, че на 14.03.2020 г. през целия ден от сутринта до 21.00 часа управителят на дружеството и изпълнителният директор, заедно с още двама служители подготвяли пренасянето на част от фирмените документи, както и на компютърните конфигурации и периферни устройства на адреса на търговски офис на дружеството, който се намирал на ул. „******, предвид обявеното предния ден извънредно положение.На 14.03.2020 г. никой служител не е посещавал адреса на управление на дружеството. Също така, считано от 16.03.2020 г. е преустановено връчването на призовки, съобщения и съдебни книжа по всички дела, съгласно заповед № АС-97/16.03.2020 г. В разписката за залепено уведомление не са посочени часовете, в които ответното дружество е търсено, в нарушения практиката на ВКС. Счита, че връчването на съдебните книжа не е извършено надлежно. Не са събрани сведения, че дружеството е напуснало адреса и не може да се приложи чл.50, ал.2 ГПК. Твърди, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на същия адрес. В условията на евентуалност се позовава на приложимост на чл.240, т.2 ГПК – бил е лишен от възможност да узнае своевременно за връчване на препис от исковата молба и призовката по делото поради особени непредвидени обстоятелства. Поради обявеното на 13.03.2020 г. извънредно положение дейността на дружеството е била реорганизирана в извънреден режим. Основна част от оперативната работа сбила пренасочена към търговския офис на ул. „******. Работата на административния персонал в офисите на дружеството била минимализирана. Организацията на работата в СРС и връчването на съдебните книжа също е била променена в този период. Твърди, че в търговския регистър са посочени телефони за контакт с дружеството, електронна поща  и линк към интернет страницата на дружеството. Въпреки указанията на Председателя на СРС за връчване и уведомяване на страните по електронен път или по телефона, не е направен инакъв опит за уведомяване на дружеството по посочения ред. Твърди, че независимо от извънредното положение дружеството не е напуснало адреса си на управление. Моли съда да отмени постановеното неприсъствено съдебно решение и да върне делото на СРС за продължаване на процесуалните действия.      

Ответникът по молбата С.Г.С., оспорва молбата за отмяна на постановеното неприсъствено съдебно решение. Счита, че оспореното от молителя връчване на съдебните книжа е извършено редовно. Моли съда да остави без уважение молбата на ответника.

Съдът, като взе предвид релевираните доводи на молителя, възраженията на насрещната страна и съобрази материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В нормата на чл.239, ал.4 ГПК е регламентирано, че неприсъствените решения не подлежат на обжалване. Ето защо те влизат в сила от датата на постановяването им. За защита срещу неправилните неприсъствени решения процесуалният закон е предвидил специален ред - чрез искане за отмяна по чл.240, ал.1 ГПК или чрез иск по чл.240, ал. 2 ГПК. Независимо от това, че производството по отмяна на неприсъствено решение по чл.240, ал.1 ГПК се развива пред същия въззивен съд, пред който би подлежало на обжалване първоинстанционното решение, ако бе постановено по общия ред, характерът на дейността и правомощията на въззивния съд при отмяна по чл.240, ал.1 ГПК и при въззивно обжалване съществено се различават. Тази разлика произтича от обстоятелството, че в производството по отмяна въззивният съд осъществява контрол за законосъобразност на влязло в сила решение. По правило отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и изчерпателно посочени в процесуалния закон (решение № 164/23.07.2013 г. по гр. д. № 710/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 273/18.11.2015 г. по гр. д. № 1365/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др.).

В случая молителят е избрал да се защити срещу постановеното спрямо него неприсъствено решение по реда на чл.240, ал.1 ГПК. В тази норма е установен преклузивен срок, в рамките на който страната, срещу която е постановено неприсъственото решение, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна – едномесечен срок от връчването на неприсъственото съдебно решение.

До молителя е изпратена покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20208440402350 по описа на ЧСИ С.Я., което е връчено на 13.11.2020 г. Поканата за доброволно изпълнение е изпратена на следния адрес гр. София, ж. к. „Младост-4“, бл.******. Молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение е депозирана на 19.11.2020 г. Ето защо следва да се приеме, че молбата, с която е сезиран въззивният съд, е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок, поради което следва да се разгледат поддържаните от молителя доводи за ненадлежно връчване на преписа от исковата молба, евентуално – за невъзможност да удтае кноенпеветто да нпъмнатего та хпехика от исковата молба поради особени непредвидени обстоятелства.

Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1, т.1 ГПК ненадлежното връчване на препис от исковата молба и призовките за съдебно заседание са основание за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение.

Софийски районен съд е сезиран с иск с правно основание чл.200 КТ. В титулната част на исковата молба е посочен следния адрес на ответника – молител в настоящото производство: гр. София, ж. к. „Младост-4“, бл.******.

С разпореждане № 287354 от 27.11.2019 г., постановено по гр. д. № 67722/2019 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, е постановено да се връчи препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, който може да подаде писмен отговор със съдържанието, посочено в призовката.

Препис от исковата молба и приложенията към нея е изпратен на посочения в исковата молба адрес на ответното дружество. Призовката е върната в цялост с отбелязване от връчителя, че „адресът е посетен на 17.12., 21.01. и на 16.02.2020 г. (последната дата е изписана с червен химикал), служители на фирмата не откривам. На адреса откривам наематели.“

На същия адрес е постановено изпращане на ново съобщение с изрични указания до връчителя относно редовността на връчването. На 12.05.2020 г. връчителят е залепил уведомление, като е удостоверил, че „адресът е посещаван на 28.02., 14.03.2020 г. (изписана с червен химикал, като е налице поправка на цифрата 4 от числото 14), на 12.05.2020 г. служители на фирмата не откривам. Уведомлението е залепено на входната врата на блока, един брой уведомление не е пуснато в пощенската кутия – няма достъп. Табели и име на фирмата на входната врата няма. Съседи не могат да дадат сведения за фирмата.“ С разпореждане от 11.06.2020 г. съдът е приел, че съобщението е връчено по реда на чл.50, ал.2 ГПК.

Във връзка с отправено искане от ищеца съдът е постановил неприсъствено съдебно решение по реда на чл.239 ГПК.

В търговския регистър като адрес на управление на дружеството – ответник, е вписан същия адрес като този, посочен в исковата молба, предвид извършена служебно проверка по реда на чл.23, ал.4 от ЗТР.

От показанията на разпитаната в настоящото производство свидетелка А.Е.Б.се установява, че работи в „Д.П.“ ЕООД от 18 години, като заема длъжността „оператор, връзки с обществеността“. В това си качество получавала поща, разпределяла й, обработвала  заявки, боравила с пощата на дружеството, обработвала текущата кореспонденция. Дружеството имало два офиса. Единият се намирал в ж. к. „*****, а другият бил търговски офис и в него обработвали пратки, издания, които получавали и разпределяли, тъй като дружеството се занимавало с абонамент и разпространение на вестници и списания. Вторият офис се намирал в кв. „Лозенец“, до Семинарията, на ул. „Йоан Екзарх“. На 13.03.2020 г., когато обявили извънредното положение в страната, свидетелката била в офиса на дружеството на ул.“ Йоан Екзарх“. След като обявили извънредното положение, настанала суматоха. Ръководството взело решение да реорганизира работата и да я обединят, като прехвърлят документацията, която им е необходима от офиса в ж. к- „Младост“ към офиса на ул. „Йоан Екзарх“, където се намирало и счетоводството, както и архива. Взели решение на 14.03.2020 г. – събота, извънредно да направят почистване и преместване в офиса в ж. к. „Младост“. Там били общо 4 служители на дружеството. Били в офиса от 09.-09.30 ч. до 18.00 – 18.30 ч. Нямало случай на този адрес да не са получи кореспонденция. Следващата седмица - понеделник, вторник сряда и петък, също са били в офиса в ж. к. „Младост“. В този период издавали удостоверения на служителите, за да могат да се придвижват в града.  Имало поставена указателна табела, че е офис на дружеството. Имало поставена табела и на пощенската кутия на входа. Имало табела и на звънеца, както и на вратата. Достъпът до офиса в ж. к. „Младост-4“ се осъществявал посредством звънец. Входът се заключвал, но имало звънци, които работели. Указателните табели се намирали на таблото на звънците, както и на самия звънец било изписано „Д.П.“, с посочен телефонен номер.  Входната врата била стъклена и пощенските кутии се виждали. Пощенската кутия на дружеството била разположена на нивото на очите и на нея също имало фирмена табела и телефонен номер. Достъпът до пощенските кутии е ограничен. Първо трябвало да се позвъни на звънеца и след отваряне, се влизало във входа. На датите 28.02., 1.03. и 16.03.2020 г. не е имало залепено уведомление на входната врата, нито на пощенската кутия.

Съдът възприема показанията на свидетелката, ценени по реда на чл.172 ГПК, тъй като е разпитана за обстоятелства, които лично е възприела. Показанията й са логични и последователни, като не са събрани доказателства, които да разколебаят доказателствената им стойност или да ги опровергаят.      

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Молителят поддържа, че неправилно съдебните книжа са връчени по реда на чл.50, ал.2 ГПК.

Съгласно разясненията, дадени с решение № 279 от 24.01.2015 г. по гр. д. № 2769/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 546 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г., на ВКС, ГК, ІV ГО постановено по реда на чл.290 ГПК, за да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда на чл.50, ал.2 ГПК, чрез прилагане на съобщението към делото, то търговецът следва да е напуснал адреса, вписан в Търговския регистър, без да впише новия си адрес. За да се удостовери обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере сведения от съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога. Тези сведения следва да бъдат отразени от връчителя в съобщението, включително и в случаите, когато не могат да се съберат данни дали търговецът е пребивавал на адреса. Констатацията, че на адреса няма представители на адресата, без обстойна проверка дали в сградата няма помещения, обитавани от търговеца, опорочава връчването на съобщението. В разглеждания случай връчителят не е посочил как са събрани сведенията, които са отразени в съобщението и залепеното уведомление, не е удостоверил също така извършена ли е обстойна проверка дали в сградата няма помещения, обитавани от търговеца, което от своя страна опорочава връчването на съобщението. Ето защо неправилно съдът е приел с постановеното на 11.06.2020 г. разпореждане, че съдебните книжа са редовно връчени по посочения процесуален ред – чл.50, ал.2 ГПК.

Отделно от това от ангажираните в настоящото производство свидетелски показания се установи, че на вписания в Търговския регистър адрес на управление на дружеството на 13.03.2020 г. и 14.03.2020 г. е имало представители на дружеството, които са могли да получат съдебните книжа. Присъствието на служители на ответника в почивен ден е обусловено от обявеното извънредно положение в страната и необходимостта от реорганизация на работата. Установи се, че не е поставяно уведомление на входната врата на адреса на управление на дружеството в удостоверения от връчителя период.

По изложените съображения въззивният съд счита, че са налице предпоставките на чл.240, ал.1, предл.1 ГПК, поради което молбата за отмяна се явява основателна. Това налага отмяна на постановеното неприсъствено решение. С оглед на това не следва да се разглежда въведеното в условията на евентуалност възражение на молителя по чл.240, ал.1, т.2 ГПК.

В този случай, макар да не е изрично посочено в процесуалния закон, делото следва да бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане, тъй като в производството за отмяна не е предвидено разглеждане на спора по същество от въззивния съд. Противното би довело до смесване на две самостоятелни производства - това по отмяна и въззивното в едно, което е процесуално недопустимо, тъй като би лишило страната, веднъж лишена от участие в процеса, от една инстанция (решение № 79 от 24.07.2017 г. по т. д. № 8/2016 г., на ВКС, ТК, І ТО).

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ неприсъствено решение № 20228022 от 17.10.2020 г., постановено по гр. д. № 67722/2019 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на СРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.                                                                                       

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                     2.