Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 03.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-12 състав, в публично съдебно заседание на първи
декември две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЮ ЗГУРОВ
при
секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Згуров
гражданско дело № 4404 по описа на съда
за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените от ищцовото дружество „Т.“ АД, ЕИК *******срещу „Б.Р.Е.“ ЕООД,
обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.189, ал.1 във вр. с чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно
развалянето на сключения между тях договор за покупко-продажба на недвижим имот
под формата на Нотариален акт за покупко-продажба №29, том I, рег.№2615, дело №29/16.06.2011г. по описа на нотариус Е.Е.,
рег.№267, съгласно регистъра на Нотариалната камара и осъждането на ответника
да плати на ищеца сумата от 117 040 евро, представляваща заплатена от
купувача на продавача продажна цена на процесния
недвижим имот, мораторна лихва върху сумата от
117 040 евро за периода от 16.06.2011г. до 20.03.2012г. в размер на
18 885,81 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.03.2012г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че процесният имот, предмет на договора за покупко-продажба,
не е бил във владение на ответника-продавач, а собствеността върху него се
претендира от Българска Академия на Науките, която го владее. Поради това,
ищецът счита, че за него е налице основание да развали договора за
покупко-продажба на имота, поради това, че имотът принадлежи изцяло на трето
лице, и поради неизпълнението от страна на ответника на задължението да му
предаде владението върху него, както и да претендира връщането на заплатената
част от договорената продажна цена, получена от ответника на отпаднало
основание с оглед развалянето на договора, заедно с мораторната
и законната лихва върху нея, считано от плащането й и от завеждане на иска до
окончателното изплащане на задължението.
В законоустановения
срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи от страна на ответното
дружество „Б.Р.Е.“ ЕООД. В него се сочи, че ищцовото
дружество е пълноправен собственик на
недвижимия имот, който е бил прехвърлен от страна на ответника, а в случай, че
трети лица оспорват собствеността му, следва срещу тях да бъдат предявени ревандикационен или негаторен
иск, а не да се иска развалянето на договора за покупко-продажба. Заявява, че
счита за неоснователни и недоказани твърденията на ищеца, че БАН владее или е собственик
на процесния имот на основание чл.10, ал.2 ЗБАН.
Твърди, че към датата на сключване на договора-16.06.2011г. „Б.Р.Е.“ ЕООД е
било единствен и пълноправен собственик на имота, като е владяло същия
добросъвестно. Счита, че по тези съображения предявените главни искове следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни, а в случай, че съдът ги уважи да отхвърли
акцесорният иск за заплащане на мораторна
лихва, защото такава в случая се дължи съгласно чл.84, ал.1 и ал.2 ЗЗД от
влизане на решението в сила.
Третото лице-помагач на страната на ищеца
Българска академия на науките изразява становището, че предявените искове са
основателни, защото то е собственик на процесния
имот-предмет на договора за покупко-продажба сключен между ищеца и ответника на
основание чл.10, ал.2 ЗБАН, и който е бил отчужден за нуждите на опитно поле и
постройки на Българо-немския институт за земеделски изследвания с Указ №128/26.12.1941г. на Цар Борис III, обн. в ДВ бр.5 от 10.01.1942г. Към момента на отчуждаването му, имотът е
бил с пл.№3917, а негов собственик е бил Г.К.В.. Сочи, че с Решение №9248/483
от 10.06.2003. на ОСЗГ „Овча купел“, гр.София в нарушение на чл.10б и чл.10,
ал.7 ЗСПЗЗ процесният имот е бил възстановен в полза
на наследниците на Г.К.В.. Този имот в периода от 22.11.1997г. и до момента се
е владял само от БАН, поради което той е придобит от академията и на основание придобивна давност. Предвид изложеното, счита, че с
поредицата от транслативни сделки по отношение на процесния имот, наследниците на Г.К.В. и в последствие приобретателите по тях, не са прехвърлили в полза на
ответното дружество собствеността върху имота, защото той не е бил тяхна
собственост.
Третото лице-помагач на страната на ответника Д.И.Д.
счита, че предявените искове са неоснователни, защото както той в качеството му
на праводател на ответното дружедство,
така и неговите преводатели са придобили надлежно
собствеността върху процесния имот. Сочи, че правото
на собственост върху него е било възстановено в полза на наследниците на Г.К.В.
с влязло в сила съдебно решение постановено по гр.д.№14737/2002г. по описа на
СГС, 42-ри състав, въз основа на което е било издадено Решение
№9248/483/10.06.2003г. на ОСЗГ „Овча купел“, поради което съгласно Тълкувателно
решение №5/14.01.2013г. пост. по тълк.дело №5/2011г. на ОСГК на ВКС, то има силата на пресъдено
нещо спрямо държавата и органите стопанисващи горите и земите от държавния
горски фонд, както и земеделските земи включени в държавния поземлен фонд.
В съдебното заседание ищцовото
дружество се представлява от пълномощника му адв.С.,
която поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи като основателни и
доказани. В подкрепа на това сочи, че в производството по гр.д.№18755/2014г. по
описа на СГС, ГО, I-10 състав
е установено с влязло в сила решение, че БАН е собственик на имота, като в това
производство като трето лице-помагач на страната на „Т.“ АД е участвал праводателят на ответното дружество Д.Д..
Наред с изложеното сочи, че в настоящото производство ответното дружество не
установи, че ако беше участвало в производството по гр.д.№18755/2014г. по описа
на СГС, ГО, I-10 състав,
резултатът от него би бил различен. Претендира за разноски по делото.
В последното съдебно заседание ответното
дружество не изпрати представител и не ангажира окончателно становище по спора.
Третото лице-помагач на страната на ищеца
Българска академия на науките в съдебното заседание беше представлявано от
пълномощника ю-т Ангелова, която изразява становището, че съдът следва да
зачете силата на пресъдено нещо, която е формирана с
решението постановено по гр.д.№18755/2014г. по описа на СГС, ГО, I-10 състав. Претендира за юрисконсулстско
възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ответника Д.Д. не се яви в съдебното заседание и не изпрати
представител.
След като взе предвид изложеното в исковата молба, отговора и становищата на третите
лица-помагачи, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в
съдебно заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение
от 02.04.2003г. постановено по гр.д.№14737/2002г. по описа на Софийския районен
съд, 47-ми състав, на основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е признато за установено по
отношение на ОСЗГ „Витоша“, че наследниците на Г.К.В. имат правото да
възстановят собствеността си въпреки, че са пропуснали срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ
да подадат заявление за възстановяване, върху нива в землището на бившето
с.Дървеница, м.Х.та, с площ от около 3 дка, при съседи:Д.З.В., братя К.и братя З..
В
изпълнение на това решение, ОСЗГ „Овча Купел“ постановява Решение №9248/483/10.06.2003г. за възстановяване на правото на
собственост върху земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, с
което възстановява в полза на наследниците на Г.К.В. нива с площ от 1,320 дка в
строителните граници на гр.София, м.“Новия кър“-Х., представляваща имот №3917
по кадастралния план от 1939г., при граници:И.М.К., братя М.Д.и З., и отказва
да възстанови на основание чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ собствеността върху 1,860 дка от
същия имот. С протокол за въвод във владение от
10.06.2003г. наследникът С.Д. е въведена във владение на възстановения имот.
Съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
ЗСПЗЗ на 10.09.2003г., нотариус В.Г. е признала за собственици на съответните
идеални части от поземлен имот, находящ се в
гр.София, местност „Южна градска територия II част“ с
площ 1320 кв.м.. съставляващ имот №3599, нанесен през 2003г. в кадастрален лист
№578,603, при граници съгласно Решение №9248/483/10.06.2003г. на ОСЗГ „Овча
купел“ : И.М.К., братя М.Д., братя З., наследниците на Г.В., а именно:С.Д., Г.Г., Й.С., Геле Г., Т.К., Т.Г., З.К.,
Д.Ц., С.П., Т. М.,М.П., З. М., С.Г., Й.А., Д. М., Д.Д., М.К., С.А. и В.З..
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №56, том IV, рег.№18273, дело №558/2006г. по описа на нотариус В.И.с №271, съгласно
регистъра на Нотариалната камара, С.Д., Г.Г., Й.С., Т.К.,
Т.Г., З.К., Д.Ц., С.П.,М.П., С.Г., Й.А., Д.Д., М.К., С.А.,Д.Д., Д.Г., С.Б., М.С., Т.Н.,В.Н. и В.З. продават на С.Г. Т.поземлен
имот с пл.№3599, попадащ в кадастрални листове 578,603 с площ
от 1320 кв.м. при съседи по документ за собственост: И.М.К., братя М.Д., братя З.за
сумата от 198 000 евро.
Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №88, том V, рег. №10868/10.10.2006г. по описа на
нотариус В.И.с №271, съгласно регистъра на Нотариалната камара С.Г. Т.дарява на
Д.И.Д. имот с пл.№3599, попадащ в кадастрални листове 578 и 603 при съседи И.М.К., братя М.Д., братя З.. С Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №41, том VI, рег.№12413, дело №900/09.11.2006г. по
описа на нотариус В.И.с №271, съгласно регистъра на Нотариалната камара, Д.Д. прехвърля собствеността върху същия имот в полза на
ответника в настоящото производство „Б.Р.Е.“
ЕООД срещу продажната цена от 350 000 евро.
Видно от приетия
като писмено доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба №29, том I, рег.№2615,
дело №29/16.06.2011г. по описа на нотариус Е.Е.
с рег.№267, съгласно регистъра на Нотариалната камара, ответното дружество „Б.Р.Е.“
ЕООД е продало същия имот на „Т.“ АД за сумата от 200 640 евро, от които
20 064 евро заплатени от купувача при сключването на предварителен договор
за покупко-продажба на 28.02.2011г., останалите 80 256 евро е договорено,
че ще бъдат заплатени по посочената в акта банкова сметка ***овора, а остатъкът в размер на 100 320 евро, купувачът
ще заплати на равни месечни вноски, всяка в размер от по 16720 евро до
31.12.2011г. Продавачът „Б.Р.Е.“ ЕООД е декларирало, че е пълноправен
собственик и владелец на процесния имот, че по
отношение на него или части от него не са налице съдебни, административни или
извънсъдебни спорове, или претенции на трети лица, които биха могли да
ограничат или въпрепятстват правото на собственост, а
в случай на евикция на купувача от имота, продавачът
му дължи връщане на продажната цена, заедно с всички разноски по сделката и
стойността на подобренията, направени в имота от купувача до момента на
съдебното отстранение.
От
извлечение от банкова сметка *** „Т.“ АД (л.23) и преводно нареждане от
16.06.2011г. (л.24) се установява, че ишцовото
дружество е заплатило на ответното част от продажната цена на имота в размер на
100 320 евро.
С договор
за цесия от 16.06.2011г. „Б.Р.Е.“ ЕООД е прехвърлило в полза на „И.Ю.И.“ ООД
вземането си за остатъка от продажната цена на процесния
имот в размер на 100 320 евро. Цесията е съобщена на длъжника „Т.“ АД с Нотариална покана от 17.06.2011г., а на 29.07.2011г.
последното е превело на „И.Ю.И.“ ООД сумата от 16720 евро, представляваща
вноска за изплащане на продажната цена на имота (изв. от банкова сметка ***.20).
С влязло е сила на 23.04.2019г. Решение от 11.09.2017 г.,
постановено по гр.д. № 18755/2014 г., съгласно описа на СГС, 10-ти състав, е
признато за установено по отношение на „Т.“ АД,
ЕИК ******, че БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, ЕИК ******, с адрес: гр. София, ул.
15 ноември № 1, е собственик по силата на чл.10, ал.2 ЗБАН на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.4083.585, с
адрес: гр.София, ж.к. Младост 1А с площ от 1320 кв.м. с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайни ползване: за друг вид
застрояване, при съседи с идентификатори: 68134.4083.478, който имот е
идентичен с поземлен имот, находящ се в гр.София,
район „Младост“, с площ от 1320 кв.м., съставляващ имот пл. № 3599, попадащ в
кадастрални листове 578 и 603, административен район „Младост“, планоснимачен район „Южна градска територия“ – 2 част I-71, местност Управление „Хидрология и
метеорология“, при граници по документ за собственост: И.М.К., братя М.Д.,
братя З.и граници по скица – от четири страни – имот пл. № 130. Със същото решение на основание чл.537, ал.2 ГПК, е отменен нотариален акт №
52, том II, рег. №
5829, дело 237 от 10.09.2003 г. на нотариус рег. № 340 на НК, с район на
действие – Софийски районен съд за собственост на недвижим имот, придобит по
ЗСПЗЗ. Това решение е постановено с участието на трето лице-помагач на страната
на ответника – Д.И.Д. с ЕГН **********, който е трето лице-помагач на страната
на ответното дружество в настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл.189, ал.1 и чл.190, ал.1 и ал.2 ЗЗД, ако продадената
вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по
реда на чл. 87. В този случай продавачът е
длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по
договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. Ако купувачът бъде съдебно отстранен, той
може да иска от продавача още и стойността на плодовете, които е осъден да
върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото. Продавачът не отговаря
за съдебното отстранение, ако не е бил привлечен в делото и ако докаже, че е
имало достатъчно основание за отхвърляне на иска.
С влязлото в сила 23.04.2019г. Решение от 11.09.2017 г., постановено по гр.д. № 18755/2014 г., съгласно описа на
СГС, 10-ти състав, ищцовото дружество е съдебно
отстранено от процесния имот.
Съгласно чл.223, ал.1 ГПК постановеното решение има установително действие между третото лице и насрещната
страна. При това положение по отношение на третото лице-помагач Д.Д. е
установено в производството по гр.д. № 18755/2014 г., съгласно описа на СГС, 10-ти
състав със силата
на пресъдено нещо, че Българската академия на науките
е собственик на процесния имот. Следователно
обстоятелството, че БАН е собственик на същия имот е установено и по отношение
на праводателя на ответното дружество „Б.Р.Е.“ ЕООД. Според ал.2 на същата
разпоредба, това което съдът е установил в мотивите на решението си е
задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага.
Предвид това, се налага и извода, че ответното дружество не е прехвърлило в
полза на ищцовото собствеността върху имота, тъй като
се е легитимирало като собственик в следствие на сделка по която прехвърлителят на имота не е бил негов собственик.
В
производството по делото не се установи ответното дружество да е придобило процесния имот на друго основание, различно от
покупко-продажбата от Д.Д., както и че са били налице
достатъчно основания предявеният от БАН иск в производството по гр.д. № 18755/2014 г., съгласно описа на СГС, 10-ти състав да
бъде отхвърлен. Поради това, съдът счита, че главният иск за развалянето на процесния договор за покупко-продажба е основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
Следва да се посочи за пълнота, че възстановителното решение
на ОЗСГ „Овча купел“, с което имотът е бил реституиран в полза на наследниците
на Г.В.не е обвързващо за неучаствалите в административното реституционно
производство лица, каквото е и Българската академия на науките, както и че
решението по предявен иск с правно
основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ не такова, с което се възстановява правото на
собственост, върху определен имот. Подобно обвързващо държавата и органите й
решение е това, което е постановено след обжалван отказ на административния
орган по реституцията да възстанови даден имот, и с него той е възстановен.
Предвид основателността на предявения иск за разваляне на
договора за покупко-продажба поради това, че имотът принадлежи на трето лице,
основателен е и искът за осъждането на ответното дружество да върне на ищцовото платената цена за покупко-продажбата на имота.
В производството по делото се установи, че ищцовото дружество е заплатило на ответното само част от
договорената продажна цена, а именно сумата от 100 320 евро. Ищцовото дружество е изплатило в полза на цедента „И.Ю.И.“ ООД сумата от 16720 евро, представляваща вноска за изплащане на
продажната цена на имота, след като продавачът „Б.Р.Е.“ ЕООД е цедирало вземането си за остатъка от продажната цена.
Договорът за цесия е валиден, съобщен е на длъжника от цедента
и е породил своя правен ефект, като вписването му не е необходимо условие за
това. Предвид тези факти, съдът счита, че този иск е основателен само до
размера от 100 300 евро, т.е. колкото ищцовото
дружество действително е заплатило на ответното. По отношение на сумата от
16720 евро, тя евентуално се дължи от цесионера „И.Ю.И.“
ООД, тъй като е получена на отпаднало основание, а не от цедента
и продавач по договора за покупко-продажба. Затова този иск следва да бъде
отхвърлен за размера от над 100 300 евро до 117 040
евро.
Задължението на
връщане на цената не е срочно, поради което длъжникът ще изпадне в забава от
момента на поканата- чл. 84, ал. 2 от ЗЗД
( Решение № 270/06.07.2015 г. по гр. д. № 5923/14 г., IV г. о. на ВКС). В
производството по делото не се установи, ищцовото
дружество да е канило ответното да му върне заплатената част от продажната цена
преди завеждане на делото, поради което искът с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД
за осъждането на ответника да заплати на ищеца мораторна лихва върху сумата от 117 040 евро за
периода от 16.06.2011г. до 20.12.2012г. в размер на 18 885,81 лв. следва
да бъде отхвърлен като неоснователен. В случая ответното дружество дължи
законната лихва върху сумата от 100 300 евро, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда-20.03.2012г.
Предвид частичната основателност на
предявените искове, в полза на ищцовото дружество на
основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени направените от него
разноски по делото, изчислени съразмерно с уважената част от исковете. Така в
полза на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени
разноски по делото в общ размер на
9034,28 лв. , от които 1187,49 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение и 7846,79 лв. за внесена дължима държавна такса.
Ответното дружество не е представило
доказателства, че е направило разноски по делото, поради което искането му релевирано с отговора за исковата молба за присъждането на
такива следва да бъде оставено без уважение.
В полза на третите лица-помагачи не
се присъждат разноски по делото, направените от тях такива остават за тяхна
сметка, предвид което следва да бъде оставено без уважение искането на
процесуалния представител на БАН за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ на основание
чл. чл.189, ал.1, изр.1 във вр.
с чл.87, ал.3 ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен под формата на Нотариален акт за
покупко-продажба №29, том I, рег.№2615, дело №29/16.06.2011г. по описа на
нотариус Е.Е., рег.№267, съгласно регистъра на
Нотариалната камара, с който „Б.Р.Е.“ ЕООД, ЕИК****** продава на „Т.“ АД, ЕИК *******поземлен
имот с идентификатор 68134.4083.585 съгласно КККР на гр.София.
ОСЪЖДА „Б.Р.Е.“ ЕООД, ЕИК****** да
заплати на „Т.“ АД, ЕИК *******сумата от 100 300
евро, представляваща заплатена от купувача на продавача част от продажна
цена по разваления договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен под формата на Нотариален акт за
покупко-продажба №29, том I, рег.№2615, дело №29/16.06.2011г. по описа на
нотариус Е.Е., рег.№267, съгласно регистъра на
Нотариалната камара.
ОСЪЖДА „Б.Р.Е.“ ЕООД, ЕИК****** да заплати на „Т.“ АД, ЕИК *******сумата от 9034,28 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ исканията на
ответното дружество и третите лица-помагачи за присъждане на разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд-София.
Съдия: