Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.12.2017
г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав в публичното заседание,
проведено на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИНА ДОНЧЕВА
ВАНЯ ИВАНОВА
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д.
№ 641 по описа за
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 122 от 24.08.2017 г., постановено
по гр. д. № 312/2017 г., Пирдопският районен съд е
признал за незаконно и отменил уволнението на Т.И.Н., извършено със заповед №
4/14.03.2017 г. на изпълнителния директор на „А.Б.” АД; възстановил е Т.И.Н. на
заеманата преди уволнението длъжност „пещар топилна пещ ІІ-ро
ниво”; осъдил е „А.Б.” АД да заплати на Т.И.Н. на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата 7053,22 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението – 6 месечни брутни трудови възнаграждения
за периода от 20.03.2017 г. до 20.09.2017 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство с искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което
предявените искове се отхвърлят. Излага се оплакване, че първоинстанционният
съд се е произнесъл по въпрос, който не е бил въведен като предмет на спора, а
именно изпълнението на работодателя да предложи на ищеца друга подходяща
работа. Сочи се, че в исковата молба единственото възражение на ищеца срещу
прекратяването на трудовото му правоотношение е свързано с твърдението му, че
страните са процес на преговори, но не и относно изпълнението на условието за
предлагане на друга работа, като такова възражение не е направено и в съдебно
заседание. Алтернативно излага и доводи за неправилност на извода на съда за
неизпълнение на задължението на работодателя да предложи на ищеца друга
подходяща работа, тъй като неправилно е приел, че е налице предписание за
трудоустрояване на ищеца. Сочи се в тази връзка, че такова предписание не е
направено от компетентния орган, а и на ищеца е била определена 100% неработоспообност, поради които е ирелевантно
да се изследва процедурата по трудоустрояване.
Твърди се, че с оглед пълната неработоспособност на ищеца не е налице и
обективно не би могла да съществува каквато и да е друга подходяща за заемане
длъжност, като въпреки това работодателят е извършил преценка за съответствие
на всички длъжности със здравословното състояние на ищеца, при която е
установено, че няма подходящо за това здравословно състояние работно място.
Излага се довод, че страните не са били в преговори за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 331 от КТ, тъй като на отправеното му
предложение ищецът не е отговорил в 7 – дневни срок, предвиден в тази
разпоредба. Излагат се подробни аргументи в тази насока, идентични с изложените
в отговора на исковата молба. Релевира се довод, че
дори и искът за отмяна на уволнението да не бъде отхвърлен, искът за
възстановяване на ищеца на предишната работа е неоснователен, тъй като предвид
приемането на предложението по чл. 331 от КТ /каквото твърдение се съдържа в
исковата молба/, би било налице основание за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 331 от КТ, следователно оставането без работа не е
резултат от незаконосъобразното уволнение. Аналогични съображения се излагат и
относно иска по чл. 225, ал. 1 от КТ.
Ответникът по въззивната жалба
оспорва същата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Сочи, че в
исковата молба е въведено твърдение, че работодателят не е спазил задължението
си да предложи подходяща за здравословното състояние на ищеца работа.
За да се произнесе, въззивният
съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано
по предявени от Т.И.Н. срещу „А.Б.” АД искове за признаване на незаконността и отмяна на
уволнението му, извършено със заповед № 4/14.03.2017 г. на изпълнителния
директор на дружеството; за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди
уволнението длъжност; за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради уволнението в размер на шест
брутни трудови възнаграждения в общ размер 11514 лева, ведно със законната
лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че
със заповед № 4/14.03.2017 г. трудовото правоотношение между страните било
прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ, като заповедта се основава
на експертно решение на ТЕЛК, с което на ищеца била определена 100 % трайно
намалена работоспособност, както и противопоказания за упражняване на трудова
дейност на заеманата от ищеца позиция „пещар топилна пещ, ІІ-ро
ниво”. Твърди се, формулираните в
заповедта мотиви за прекратяването на трудовото правоотношение целят формално
изпълнение на изискванията за законосъобразност а уволнението на посоченото
основание – чл. 325, ал.1 т. 9 от КТ. Сочи се в тази връзка, че на изследване и
проверка при евентуален трудов спор з законосъобразност на уволнение на това
основание подлежи единствено въпросът била ли е свободна посочената от
компетентните органи длъжност, определена в списъка а работодателя по реда на
чл. 315, ал. 1 от КТ, непредложена от последния на конкретния работник, имащ
медицинско предписание за нейното заемане. Сочи се, че въпреки гореизложеното,
уволнението е незаконосъобразно, тъй като страните са били в преговори по
предложение от страна на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 331 от КТ, като на направеното предложение
ищецът е заявил становище, че приема предложените от работодателя параметри на
споразумението, и на свой ред му е предложил индивидуален размер на
предстоящите разходи за лечението му, с което е конкретизирал размера на тези
разходи относно предложението в частта за „допълнителна сума за поемане на
разходи за лечението”, без посочен от работодателя размер. Излага се довод, че
работодателят е пренебрегнал обвързващата сила на направеното от него
предложение за прекратяване на трудовия договор с ищеца по реда на чл. 331 от КТ.
С отговора на исковата
молба ответникът оспорва исковете. Излага становище, че са били
наице всички законови предпоставки за прекратяването на трудовото правоотношение
с ищеца на посоченото в уволнителната заповед основание по чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ, а именно: 1. ищецът е бил в невъзможност да изпълнява възложената му
работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, 2. при
работодателя липсва друга работа, подходяща за здравословното състояние на
ищеца. Твъръди, че след като на ищеца
е била определена 100 % трайна неработоспособност, работодателят е предприел
действия по трудоустрояването му, като е поискал становище от специалист по
хигиена на труда, въз основа на което комисията по трудоустрояване е взела
решение, че няма подходящо за здравословното състояние на ищеца работно място.
Твърди се, че работодателят е отправил до ищеца предложение за прекратяване на
трудовото правоотношение по реда на чл. 331 от КТ, като в 7- дневния срок
ищецът не е дал становище, поради което е отпаднала обвързващата сила на това
предложение. Поради неприемането на така отправеното предложение работодателят
е издал заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.
325, ал. 1 т. 9 от КТ при наличие на предпоставките за това. При условията на
евентуалност ответникът е направил възражение за прихващане на вземането на
ищеца по чл. 225, ал.1 от КТ с негово вземане в размер на 3694,58 лева,
представляващо заплатено на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ.
Въззивният съд,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че фактическата
обстановка по делото е детайлно и коректно установена в мотивите на обжалваното
решение въз основа на събраните пред него доказателства, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящото решение, като препраща към нея на
основание чл. 272 от ГПК.
От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
В производството по чл. 344, ал.
1 от КТ в тежест на ответника - работодател е да докаже предпоставките за
законосъобразно упражняване на правото му да прекрати договора с оглед
наведените от ищеца конкретни оплаквания и възражения срещу законосъобразността на уволнението.
Трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено от работодателя на основанието, визирано в чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ - поради невъзможност същият да изпълнява възложената му работа поради
болест, довела до трайно намалена работоспособност.
Фактическият състав на
основанието по чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ за едностранно прекратяване от
работодателя на трудовото правоотношение включва два кумулативно предвидени
елемента: 1. Невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа
поради болест, довела до трайна неработоспособност, или при здравни
противопоказания за извършваната работа въз основа на заключение на ТЕЛК; 2.
Липса при работодателя на друга подходяща за здравословното състояние на
работника, която той е съгласен да заеме.
Втората предпоставка е свързана с установяване на наличието на свободна
щатна длъжност, съответстваща на промененото здравословно състояние на
работника, която той може да изпълнява и за заемането на която отговаря на изискванията
за длъжността. Обстоятелството, че тази работа е подходяща за него следва да
бъде удостоверено от компетентните здравни органи – ТЕЛК. Ако в предприятието
няма подходяща работа или ако работникът не е съгласен да заеме предложената му
подходяща работа, трудовият договор с него се прекратява на основание чл. 325,
ал.1, т. 9 от КТ. Липсата на свободна подходяща за здравословното състояние на
работника длъжност е в тежест на доказване от работодателя.
В исковата молба е въведено
възражение, че формулираните в уволнителната заповед мотиви за прекратяване на
трудовото правоотношение целят формално изпълнение на изискванията за
законосъобразност на уволнението на посоченото в него основание, както и че на
изследване при оспорване на уволнението по чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ подлежи
единствено въпросът била ли е свободна посочената от компетентните органи
длъжност, определена в списъка на работодателя по чл. 315, ал. 1 от КТ,
непредложена на последния на конкретния работник, имащ медицинско предписание
за нейното заемане. Това твърдение, независимо от общата му формулировка,
съдържа недвусмислено изявление за липса на предпоставките на законовото
основание, на което ищецът е уволнен, в
частност - неизпълнение на задължението
на работодателя да предложи на работника друга подходяща за здравословното
състояние длъжност. Първоинстанционният съд е
изследвал въпроса за наличието на предпоставките за основанието, на което е
уволнен ищецът, и след като е приел, че не е доказана втората от горепосочените
предпоставки, е достигнал до извод за незаконосъобразност на уволнението. Съдът
се е произнесъл в рамките на въведеното от ищеца основание за незаконност на
уволнението и при разпределена в доклада по чл. 146 от ГПК доказателствена
тежест за доказването на това основание, като е подложил на преценка събраните
доказателства в тази насока. С оглед на това е неоснователно направеното във въззивната жалба възражение, че районният съд се е
произнесъл по въпрос, който не е бил въведен от ищеца като предмет на спора.
Установено
е от експертно решение на ТЕЛК № 1985/17.11.2016 г., че на ищеца е определена
100 % трайно намалена работоспособност за срок от 2 години в резултат на
заболяване – тумор на главния мозък. В заключението е констатирано, че ищецът
не може да работи като пещар. Няма констатация от компетентния за това
медицински орган ищецът да не е в състояние да изпълнява каквато и да е друга
работа. Представеното от ответника писмено становище вх. № 33866/06.12.2016 г.
относно трудоспособността на ищеца, изготвено от д-р Л. Хлебарова,
не може да се цени като доказателство, че предвидените в списъка на
работодателя по чл. 315, ал. 1 от КТ длъжности за трудоустроени лица са
неподходящи за ищеца с оглед здравните противопоказания на решението на ТЕЛК.
Това становище е дадено от лекар от Служба по трудова медицина, която е
ангажирана по договор с работодателя, поради което не може да се цени като
доказателство за липса на подходяща за
здравословното състояние на ищеца длъжност с оглед противопоказанията,
дадени в експертното решение следва.
Това обстоятелство следва да бъде установено чрез събрано пред съда в трудовия
спор за законосъобразност на уволнението заключение на съдебно-медицинска
експертиза по охрана на труда. Ответникът, който носи доказателствената тежест,
не е поискал назначаване на такава експертиза, чието заключение да докаже
възражението си за липса на друга подходяща за здравословното състояние на
ищеца работа, както от длъжностите, предвидени за трудоустроени лица по чл. 315
от КТ, но и от останалите свободни длъжности в предприятието, които не са
противопоказни за ищеца с оглед заболяването му.
С оглед на горното се налага
извод, че към датата на уволнението не е
било налице основанието за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение
с ищеца по чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ, поради което уволнението му е
незаконосъобразно, а предявеният иск по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ е
основателен.
С оглед основателността на
главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и предвид
обстоятелството, че до уволнението си ищецът е изпълнявал трудовата си функция
по трудово правоотношение за неопределен срок, основателен е искът по чл. 344,
ал.1, т. 2 от КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „пещар топилна пещ ІІ-ро ниво”.
Основателен е и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението за 6 месечен
период от датата на уволнението. Установено е от събраните по делото
доказателства, че в процесния период ищецът не е
сключил други трудови договори. Според заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, размерът на обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ за посочения
период възлиза на сумата 10747,80 лева. С оглед приетата от първоинстанционния
съд основателност на направеното от ответника възражение за прихващане с
неговото вземане за изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ в размер на
3694,58 лева /решението не е обжалвано в тази му част от ищеца/, искът по чл.
344, ал.1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е
основателен в уважения от районния съд размер от 7053,22 лева.
Поради съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде
изцяло потвърдено, като въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния на основание чл. 272
от ГПК.
Предвид изхода на делото в настоящата инстанция и направеното от
ответника по въззивната жалба искане за разноски,
жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати сумата 875 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и
съдействие. Неоснователно е направеното от жалбоподателя възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като тъй като същото
е в рамките на минималния размер, установен в чл. 7, т. 1 и ал. 2
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното,
Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 122 от 24.08.2017 г., постановено по гр. д.
№ 312/2017 г. на Пирдопски районен съд.
ОСЪЖДА „А.Б.”
АД да заплати на Т.И.Н. сумата 875 лева за разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от датата на обявяването му на 04.12.2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.