Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четвърти
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА Х.А
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 936 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 263072
от 01.11.2019 г., постановено по гр. д. № 8396/2019 г. на СРС, I ГО, 173 състав, е признато за установено, че Г.И.Г.
дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.124, ал.1 вр. чл.422, ал.1 ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ, сумата от 3 304, 95 лв., представляваща
стойност за доставена топлинна енергия през периода м.05.2015 г. – 30.04.2017
г. в топлоснабден имот – апартамент № 36, находящ се в гр. София, ж. к. „********,
аб. № 212838, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение - 07.08.2018 г., до окончателното изплащане. Искът
за главница за доставена топлинна енергия е отхвърлен над уважения до пълния
предявен размер и период. Изцяло отхвърлени са предявените искове за услугата
дялово разпределение в размер на 40, 48 лв. за периода м.05.2015 г. –
30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение - 07.08.2018 г., до окончателното
изплащане, както и за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в
размер на 483, 44 лв. и за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово
разпределение на топлинна енергия в размер на 8, 75 лв. за периода от
15.09.2016 г. до 30.07.2018 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 499, 63 лв. - разноски в исковото и сумата
от 108, 44 лв. разноски в заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати по
сметка на СРС, на основание чл.77 ГПК, държавна такса за исковото производство
в размер на 8,94 лв., а ответника в размер на 49, 43 лв. Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач „Н.“ ЕАД.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените
искове е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява от топлопреносното дружество при публично известни Общи условия,
които се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет и които влизат в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник. Същите имат силата на договор
между „Т.С.” ЕАД и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. По делото не е установено
ответникът да е упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ, поради което спрямо
същия са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
топлопреносното дружеството.
Твърди, че в раздел IX от Общите условия - „Заплащане на ТЕ“, чл.32, ал.1 е
определен редът и срокът за заплащане месечните дължими суми за топлинна
енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, срокът на
задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е най - късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца същите
са изпаднали в забава. Счита че неправилно първоинстанционният съд е приел,
че сумите за периода 01.05.2015 г. – 31.07.2015 г. са погасени по давност. Твърди,
че в раздел VII от Общите условия - „Заплащане на ТЕ“, чл.32, ал.1 е определен
редът и срокът за заплащане месечните дължими суми по издадените фактури за
топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. В този смисъл, задължението за заплащане на дължимите суми в
размера, посочен в ежемесечното получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на издаването. СРС не е съобразил
обстоятелството, че сумите по обща фактура № **********/31.07.2016 г., стават
изискуеми съответно на 15.09.2016 г. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 07.08.2018 г., с което е прекъсната давността. Поддържа,
че съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Заявява,
че сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислявани по
прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния период се изготвят
изравнителни сметки от фирмата извършваща дяловото разпределение в сградата на
база реален отчет на измервателните уреди в съответствие с нормативната уредба.
В случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, същата се
прибавя към първата дължима сума за процесния период. Ако резултатът е сума за
възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като
се започва с най-старото. На основание чл.22, ал.2 от Общите условия клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение” извършвана
от избрания от тях търговец. С оглед на това счита за основателна исковата си
претенция относно посоченото вземане, както и начислената върху нея лихва за
забава. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените
искове, като му присъди направените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Г.И.Г.,
с който оспорва същата. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
правилно, обосновано и законосъобразно. С исковата молба се претендират
вземания, възникнали и станали изискуеми в период, покрит от погасителна
давност. Независимо че общите фактури са издадени по - късно, същите включват
вземанията, които са били изискуеми още с възникването им, след като
потребителят е имал задължение към датата на получаване на прогнозните фактури
да извършва плащане по тях. Издаването на последваща изравнителна сметка не
променя началната дата, от която започва да тече давността. Формираната съдебна
практика по идентични случаи е категорична и непротиворечива, като признава за
погасени по давност вземанията, които не са потърсени от кредитора в срок от 3
години от датата на възникването им, респ. на настъпване на изискуемостта им.
Счита, че в подкрепа на това е и факта, че длъжникът изпада в забава в момента,
в който изтече срокът за заплащане на прогнозната фактура, а не когато изтече
срока за заплащане на изравнителната фактура. Удължаването на погасителната
давност е забранено с императивната разпоредба на чл.113 ЗЗД и топлопреносното
дружество няма право да определя от кога започва да тече давността. Предвид
спецификата на предоставяните от него услуги, насрещните престации на абонатите
имат характер на периодични плащания, поради което по отношение на тях се
прилага краткия три годишен давностен срок. Следователно претендираното с
въззивната жалба вземане за главница е погасено по давност, а по силата на
чл.111, б. „в” ЗЗД е погасено и акцесорното такова. Неоснователна се явява и
претенцията за лихви за забава, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства
относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг
начин респ. не е установил изпадането в забава за претендирания период. Моли съда да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част. Претендира сторените
по делото разноски.
Третото лице
– помагач на ищеца „Н.“ ЕАД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
писмен отговор на въззивната жалба.
Решението в частта, с която са
уважени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, за топлоснабден имот –
апартамент № 36, находящ се в гр. София, ж. к. „********, аб. № 212838,
като му дължи сумата от общо 3 902, 70
лв., от която: 3 370, 03 лв. - главница за доставена топлинна енергия за
периода м.05.2015 г. – м.04.2017 г., отразена в общи фактури №
**********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2017 г. и 483, 44 лв. – законната
лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2016 г. – 30.07.2018 г.,
сумата от 40 ,48 лв. – главница, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2015 г. – м.04.2017 г. и сумата от 8, 75 лв. -
законна лихва за забава върху нея за
периода 15.09.2016 г. – 30.07.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Във връзка с
подадено на 07.08.2018 г. заявление, по ч. гр. д. № 51917/2018 г. на СРС, 173
състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми,
срещу която в срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение. Ищецът
претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за
изпълнение, както и сторените по делото разноски.
С
разпореждане на СРС, 173 състав е оставена без движение исковата молба за
уточняване на петитума относно претендираните суми, предвид несъответствие на
същите с издадената заповед за изпълнение, както и за представяне на
доказателства за заплатена по сметка на СРС държавна такса за исковото
производство.
С молба от
06.03.2019 г. ищецът уточнил, че в исковата молба е допусната техническа
грешка, предвид което претендираната главница за доставена топлинна енергия е в
размер на 3 370, 03 лв., съгласно издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е представил доказателства за внесена държавна такса.
С постъпилия
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва
предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
претендираните от ищеца вземания. Счита, че не дължи претендираните суми, тъй
като са изчислени въз основа на методика, която с решение № 4777 от 13.04.2018
г. по адм. дело № 1372/2016 г. на ВАС, е отменена. Оспорва наличието на облигационна
връзка с ищеца, предвид липсата на представени от него доказателства, че е
собственик или носител на вещно право на имота през исковия период. Поддържа,
че по делото следва да се имат предвид разпоредбите на ЗЗП, който се явява
специален по отношение на ЗЕ. Позовава се на разпоредбата на чл.62, ал.1 ЗЗП. В тежест на ищеца е да установи поръчването на доставката на
топлинна енергия от нейна страна, като в противен случай се касае за непоискана
услуга, чието заплащане не дължи. Счита, че договорът за продажба на топлинна
енергия се счита за сключен от момента на подаване на молба за откриване на
партида на името на новия собственик, или носителят на ограничено вещно право
на ползване, до който момент задължено лице остава старият такъв. Твърди, че не
е подавал заявление – декларация за откриване на партида. По делото не са
представени доказателства за изправност на уредите, чрез които се извършва
измерването на количеството топлинна енергия за процесния период. Не е давал
съгласие за приспадане или възстановяване на суми от изравнителните сметки,
поради което извършеното прихващане със стари задължения извън процесния период
е недопустимо. Счита, че нормата на чл.70, ал.6 от Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването е неприложима в случая, доколкото на
основание чл.15, ал.3 ЗНА следва да се приложи ЗЗП, а не противоречащия му
подзаконов нормативен акт. Във връзка с претендираните суми за лихва ищецът не
ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на
дружеството или по друг начин, поради което не установил изпадането й в забава
за този период. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове, като му присъди сторените по делото разноски.
На 07.08.2018
г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г.И.Г. за сумата от 3 410,51 лв. – главница,
както и 492, 19 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2016 г. – 30.07.2018 г.
В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца
топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – м.04.2017 г., който включва
дължимата сума за реално потребена енергия отразена в общи фактури № **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017
г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж. к. „********, ап.36, аб. № 212838. Посочено е, че дължимите суми
са, както следва: за неизплатена топлинна енергия: 3 370, 03 лв. - главница и 483,
44 лв. - лихва, а за дялово разпределение: 40, 48 лв. - главница и 8, 75лв. -
лихва.
С
разпореждане от 05.11.2018 г. по ч. гр. д. № 51917/2018 г. на СРС, 173 състав,
съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя
и сторените в заповедното производство разноски в размер на 78, 05 лв. -държавна
така и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва
вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по
чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за вземанията си по исков ред.
Видно от представения
нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл.55 от ЗПИНМ № 20,
том ХХХIV, дело №
6620/1974 г., на 23.12.1974
г. Софийски градски народен съвет – Главна Дирекция за изграждане на София
продава на И.Г. Х. следния недвижим имот: апартамент № ********, находящ се в
гр. София, ж. к. „Красна поляна”, състоящ се от две стаи, кухня и други
сервизни помещения, с обща квадратура 65,10 кв.м., заедно с 0,788 % ид.части от
общите части на сградата.
Съгласно
удостоверение, издадено от „Географска информационна система - София” ЕАД, бул.
„Комунистически манифест”, блок 6 и бул. „Горнобански” № 76, блок 41 са
идентични с настоящия адрес на имота ж. к. „********.
От представено
по делото удостоверение за наследници, издадено от район „Красна поляна”, гр.
София, се установява, че Г.И.Г. е наследник по закон на И.Г. Х., който е
починал на 12.02.1996 г.
С писмо от
12.03.1996 г., след смъртта на титуляра на партидата, ищецът е уведомил
ответника, че съгласно чл.63, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, при смърт на клиент – физическо лице, наследникът е
длъжен да уведоми писмено дружеството в 30-дневен срок чрез подаване на
заявление за промяна на партидата. Тъй като не е изпълнил това задължение, на
основание чл.61, ал.3 от ОУ като титуляр на партидата на процесния имот е
вписан Г.И.Г..
Видно от
представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна
собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „Красна поляна“, бул. „Горнобански”
№ 76, бл.41, вх. А и Б от 13.08.2002 г., етажните собственици са взели решение
да се сключи договор със СД „Е.К.“, което дружество да извършва дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В
този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си
са удостоверили горното решение.
На 30.08.2002 г. е сключен договор №
2085 между СД „Е.К.“ и етажната собственост с адрес: гр. София, ж.к. „********,
вх. А и Б, за петгодишен срок, по силата на който дружеството се е задължило да
достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията
на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща
и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в
едномесечен срок след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията
на топломера за отчетния период.
Съгласно
писмо от 05.02.2008 г. Министерство на икономиката и енергетика,
топлопреносното дружество е уведомено, че „Е.К.“ ООД не е вписано в публичния
регистър към министерството за лицата извършващи услугата дялово разпределение,
предвид което при спазване на § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоднабдяването, „Т.С.” ЕАД е уведомила
потребителите в сградите, обслужвани по силата на сключени с тях договори от „Е.К.“
ООД за необходимостта да сменят уредите си и да изберат ново дружество,
регистрирано в съответствие с чл.139а от ЗЕ.
Пред СРС е
ангажиран договор № УN94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и
„Техем сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София,
при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
Страните не
спорят, че за исковия период топлинното счетоводство в сградата, в която се
намира процесиня топлоснабден имот, е осъществявано от трето лице – помагач на
страната на ищеца „Н.” ЕАД.
От
заключението на вещото лице инж. Б.В.Т.по изслушаната пред СРС съдебно - техническата
експертиза по делото се установява, че топлинната енергия, постъпила в абонатната станция, се измерва от общ топломер,
монтиран в абонатната станция, който се отчита
в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал“, с
който се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от
месеца. Технологичните разходи в абонатната станция за процесния период са
изчислявани ежемесечно по Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
са отчислявани от топлинната енергия преди нейното разпределение между
абонатите съгласно действащите разпоредби. Топлинна енергия в сградата се разпределя
на топлинна енергия от сградна инсталация, топлинна енергия отдадена от имотите
и такава за подгряване на вода. Дяловото разпределение на топлинната енергия в
сградата – етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „Красна поляна”,
бл.41, вх. В-Г за процесния период се е осъществявало от „Н.” ЕАД след отчет на
измервателните уреди и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация е разпределяно пропорционално на отопляемия обем на имотите. След
всеки отоплителен сезон фирмата за дялово разпределение е изготвяла
изравнителни сметки. Всяка една от тях е съдържала топлинната енергия за отопление включваща
топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на имота /отдадена от отоплителните тела/ и топлинна енергия за
подгряване на вода, без да е начислявана такава за общите части. Изчисленията
са извършени съгласно методика за дяловото разпределение към действащата
наредба за топлоснабдявянето. Вещото лице е констатирало, че в процесния имот е
имало 3 бр. радиатори с монтирани разпределители на топлинна енергия и 1
бр. щранг лира за отопление в банята, като в периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г. не е осигурен достъп на фирмата
за дялово разпределение до уредите. Предвид това е изчислен служебен разход на
максимална мощност на отоплителните тела и щранг лирата съгласно нормативната
уредба като са попълнени съответните протоколи за неосигурен достъп. По данни
на фирмата извършваща дяловото разпределение в имота се ползва топла вода и
поради липса на отчет на водомера за същата, разхода се изчислява на 1 бр.
потребител при норма 140 л. за едно денонощие. Начислената
сума за топлинна енергия през процесния период 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г.
фактурирана по прогнозни данни възлиза на обща стойност от 2 908, 70 лв., а след изготвяне на
изравнителните сметки е установена сума за доплащане в размер на 461, 33 лв. Така общият размер на дължимата сума за процесния
период възлиза на 3 370, 03 лв., формирана като сбор от топлинна енергия
за сградна инсталация и отопление на имота в размер на 2 646, 96 лв. и за
подгряване на вода в размер на 723, 07 лв. Вещото лице е констатирало, че
топломерът е преминал изискуемата метрологична проверка и е годно средство за
търговско измерване.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото
лице Д.П.се установява, че няма данни за извършени плащания на задължения за
исковия период. Общият размер на неплатената главница възлиза за процесния
период възлиза на 3 370, 03 лв., от които 2 646, 96 лв. за топлинна енергия за
сградна инсталация и отопление на имота и 723, 07 лв. за битово горещо
водоснабдяване. Размерът на мораторната лихва по просроченото задължение е изчислена на 666,06 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично
основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета
на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на
установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила
на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Страните не
спорят в настоящото производство относно обстоятелството, че ответникът е
собственик на процесния имот и в това си качество клиент на топлинна енергия и
съответно, че са обвързани от облигационна връзка с предмет – доставка на
топлинна енергия през исковия период. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК този въпрос е извън пределите на въззивния контрол, поради което не следва
да се обсъжда по същество. Отделно от това страните са обвързани от
постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове,
влязло в сила като необжалвано.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 год.).
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача
по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на
тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран
от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение.
Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
Ищецът не е
ангажирал по делото доказателства относно възлагане
на търговец, избран от клиентите на топлинна енергия, на дяловото разпределение
в сградата на етажната собственост, в която се намира процесния топлоснабден
имот. Правно релевантно е, че това обстоятелство е безспорно в отношенията между
страните. Също така от заключението на вещото лице инж. Б.С.В.- Тодорова се
установи, че дяловото разпределение през разглеждания период е извършвано от „Н.“
ЕАД, което е извършило отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за
топла вода, монтирани в имотите на абонатите в сградата на етажната собственост.
Представени са и съставените констативни протоколи във връзка с неосигурен
достъп до процесния апартамент, както и изравнителни сметки за разглеждания
период, които са съставени от „Н.“ ЕАД.
Ето защо ищецът
се легитимира като носител на вземане за стойността на извършваната услуга
дялово разпределение. Неговият размер възлиза на 40, 48 лв. за периода на
м.05.2015 г. – м.04.2017 г.
За установяване
стойността на доставената до имота топлинна енергия по делото е допуснато
изслушването на съдебно - техническа експертиза. Експертното заключение е
изготвено въз основа на приложените по делото и допълнително изискани от
фирмата за топлинно счетоводно документи,
въз основа на които вещото лице е дало заключение относно реално
потребената от ответника топлинна енергия през процесния период, в съответствие
с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е установило, че
стойността на потребената топлинната енергия за процесния период възлиза на 3 370, 03 лв.,
формирана като сбор от топлинна енергия за сградна инсталация и отопление на
имота в размер на 2 646, 96 лв. и за подгряване на вода в размер на 723,07 лв.
Ответникът
своевременно е релевирал по делото – с депозирания писмен отговор на исковата
молба, възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо то е част от спорния
предмет и е разгледано от решаващия съд с обжалваното решение.
С ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение
на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно
нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
За периода
м.05.2015 г. – м.05.2016 г. приложение намират Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от
12.03.2014 г.
Съгласно
чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г. купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не е ангажирал по
делото доказателства относно момента на публикуване на месечните суми за
исковия период на интернет страницата си, а и липсват признания за това от
насрещната страна. Ето защо и на основание чл.114, ал.2 ЗЗД, следва да се
приеме, че давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Предвид обстоятелството, че искът се счита предявен на 07.08.2018
г. към този момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали
изискуеми преди 07.08.2015 г. Това са вземанията за периода м.05.2015 г. – м.07.2015
г., в каквато насока са изводите и на СРС.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя, че сумата по общата фактура за периода
м.05.2015 г. – м.04.2016 г., издадена м.07.2016 г., става изискуема едва на
15.09.2016 г. Релевантен в случая е периодът на потребление, за който се отнася
издадената обща фактура, а не датата на издаване на последната и посоченият в
нея срок за заплащането й. Издаването на обща фактура съставлява способ за
определяне окончателния размер на доставената топлинна енергия през съответния
отоплителен период, поради което погасяването на вземанията на ищеца за този
отоплителен сезон рефлектира и върху вземанията по съставената обща фактура.
Вземанията по общата фактура не се отнасят за период, различен от съответния
отоплителен сезон и са функционално свързани с него. Ето защо изводите на
решаващия съд, че вземанията по посочената обща фактура са погасени по давност,
са законосъобразни.
Предвид
ангажираните по делото доказателства за периода, който не е покрит от
погасителната давност: м.08.2015 г. – м.04.2017 г. стойността на доставената
топлинна енергия възлиза на 3 0304, 95 лв., а на услугата дялово разпределение
възлиза на 35, 20 лв.
Налице е
спор относно съществуването в тежест на ответника на задължение за заплащане на
лихва за забава в размер на законната лихва върху стойността на доставената
топлинна енергия и дяловото разпределение.
Задължението
на ответника е парично и за периода на своята забава същият дължи обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно нормата на чл.86 ЗЗД.
За периода
м.05.2015 г. – м.05.2016 г. приложение намират Общите условия на ищеца,
одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно
чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г.,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
купувача. Ето защо при тази редакция на общите условия, за да се постави
клиентът на топлинна енергия за битови нужди в забава, е необходимо
установяване момента на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищеца. На основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствената тежест
на ищеца е да установи момента на настъпване на изискуемостта на задължението
за главница. В хода на производството доказателства в тази насока не са
ангажирани, нито са заявени признания от страна на ответника. Ето защо следва
да се приеме, че за задължението за главница за топлинна енергия за периода
м.05.2015 г. – м.05.2016 г. ищецът не е доказал момента, в който ответникът
поставен в забава, поради което не се установи наличие на задължение за мораторна
лихва върху стойността на топлинната енергия и дяловото разпределение.
Съгласно
чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се
отнасят. Ето защо за периода м.06.2016 г. – м.04.2017 г. не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на
жалбоподателя, за да се поставят клиентите в забава.
По
изложените съображения и на основание чл.162 ГПК въззивният съд счита, че
размерът на лихвата за забава върху стойността на топлинна енергия за периода
на забавата 15.09.2016 г. – 30.07.2018 г. възлиза на 258, 81 лв., а върху
стойността на дяловото разпределение възлиза на 4, 75 лв.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение в
частта, с която е признато за установено, че ответникът не дължи лихва за
забава за периода 15.09.2016 г. – 30.07.2018 г. върху доставената топлинна
енергия за периода м.06.2016 г. – м.04.2017 г. в размер на 258, 81 лв., както и
че не дължи дялово разпределение за периода м.08.2015 г. – м.04.2017 г. в
размер на 35, 20 лв. и лихва за забава в размер на 4, 75 лв. следва да се
отмени, като исковете следва да се уважат в посочените размери и период. В
останалата обжалвана част решението следва ад се потвърди.
По разноските по производството:
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва
да се присъди сумата от 24, 99 лв. – сторени разноски във въззивното
производство по съразмерност. Доколкото жалбоподателят е защитаван по делото от
юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК следва да му се присъди
сумата от 49, 98 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство
по съразмерност.
Ответникът
по жалбата не претендира разноски за настоящата инстанция, поради което такива
не следва да му се присъждат.
В полза на
ищеца следва да се присъди сумата от още 9, 80 лв. – разноски в заповедното
производство, както и още 45, 17 лв., - разноски в исковото производство пред
СРС.
Въззивният
съд констатира, че с обжалваното решение съдът е приел, че задължението за
стойността на топлинната енергия, което не е покрито от изтекла погасителна
давност, се отнася за периода м.08.2015 г. – м.04.2017 г. Същевременно в първия
диспозитив на съдебното решение е посочен периода м.05.2015 г. – м.04.2017 г.
(включително за периода м.05.2015 г. – м.07.2015 г.), за който е уважен
предявеният иск. С оглед на това делото следва да се върне на СРС, с оглед
евентуално развитие на производство по реда на чл.247 ГПК относно периода, за
който ответникът дължи стойността на доставената топлинна енергия в размер от
3 304, 95 лв.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 263072 от 01.11.2019 г., постановено по гр.
д. № 8396/2019 г. на СРС, I ГО, 173 състав, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу Г.И.Г.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.422, ал.1 ГПК
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ – за признаване за установено, че Г.И.Г., ЕГН
**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 35, 20 (тридесет и пет лева и двадесет стотинки) лв. – стойност на
дялово разпределение за периода м.08.2015 г. – м.04.2017 г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.86 ЗЗД – за признаване за установено, че Г.И.Г., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, дължи лихвата за забава за периода 15.09.2016 г. – 30.07.2018
г. в размер на 258, 81 (двеста
петдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки) лв., върху стойността на топлинна енергия в размер
на 3 304, 95 лв. за периода м.08.2015 г. – м.04.2017 г. и 4, 75 (четири лева и седемдесет и пет стотинки) лв. – лихва за
забава за периода 15.09.2016 г. – 30.07.2018 г. върху дяловото разпределение за
периода м.08.2015 г. – м.04.2017 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете,
предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***, срещу Г.И.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. счл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД, че Г.И.Г., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 35, 20 (тридесет и пет лева и двадесет стотинки) лв. – стойност на
дялово разпределение за периода м.08.2015 г. – м.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
07.08.2018 г. до окончателното изплащане, сумата от 258, 81 (двеста петдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки)
лв. - лихвата за забава за периода 15.09.2016 г. – 30.07.2018 г. върху стойността на топлинна енергия от 3304,
95 лв. за периода м.08.2015 г. – м.04.2017 г., сумата от 4, 75 (четири лева и осемдесет и пет стотинки) лв. - лихва за
забава за периода 15.09.2016 г. – 30.07.2018 г. върху дяловото разпределение в
размер на 35, 20 лв. за периода м.08.2015 г. – м.04.2017 г., за които е
постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 05.11.2018
г. по ч. гр. д. № 51917/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 173 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263072 от 01.11.2019 г.,
постановено по гр. д. № 8396/2019 г.
на СРС, ГО, 173 състав, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***, сумата от 24, 99 (двадесет и четири лева и
деветдесет и девет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща
сторени разноски във въззивното производство по съразмерност, да заплати сумата
от 49, 98 (четиридесет и девет лева
и деветдесет и осем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.ал.1 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство на страната във въззивното производство по
съразмерност, да заплати сумата от още
9, 80 (девет лева и осемдесет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща разноски в заповедното производство, както и да заплати сумата
от още 45, 17 (четиридесет и пет лева и седемнадесет стотинки) лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща разноски в исковото производство пред
СРС, съразмерно с уважената част от иска.
ВРЪЩА гр. д. № 8396/2019 г. на СРС, ГО, 173 състав, за евентуално развитие на
производство по реда на чл.247 ГПК относно периода, за който е уважен искът за
стойността на топлинната енергия, съобразно изложеното в мотивите на постановения
съдебен акт.
Решението
в частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Н.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес ***, ж.к „Бели
брези”, ул. „*****.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.