РЕШЕНИЕ
№ 1404
гр. Варна, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. П.а
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. П.а Въззивно гражданско дело №
20223100500500 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Е. С. П.
и С. В. П. чрез адвокат А. Д. срещу решение № 262293 от 08.12.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 6836 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна,
петдесети състав, с което са отхвърлени предявените от въззивниците срещу
Д. Т. С. и ЕТ „Дионисий – Е. Д.“, представлявано от Е. Д. Т., обективно
кумулативно и евентуално съединени искове, с които се претендира разваляне
на договор с нотариална заверка на подписите с peг.№ 464 от 21.02.2012 г. на
нотариус Марина Ташева, вписан в служба вписвания с вх.рег.№ 3593 от
23.02.2012 г., сключен между Е. Д. Т. и Д. Т. С. за аренда на следните
земеделски земи: поземлен имот /ПИ/, находящ се в ***, с идентификатор №
*** и с площ от 6 000 кв.м, местност ***; ПИ, находящ се в село С., с
идентификатор № *** и с площ от 7 500 кв.м, местност ***; ПИ, находящ се в
село С., с идентификатор № *** и с площ от 5 820 кв.м, местност „П."; ПИ,
находящ се в село С., с идентификатор № *** и с площ от 9 520 кв.м,
местност ***; ПИ, находящ се в село С., с идентификатор № *** и с площ от
1
3 000 кв.м, местност „Х.“, поради забавяне плащането на арендното плащане
за повече от три месеца, на основание член 28, алинея 2 във връзка с алинея 1
от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, и в условията на евентуалност
поради неполагане на дължимата грижа на добър стопанин по отношение на
отдадените под аренда обекти, на основание член 9, алинея 5 във връзка с
алинея 1 от ЗАЗ, както и за осъждане на основание член 30, алинея 1 от ЗАЗ
на ЕТ „Дионисий - Е. Д.“ да върне на Е. и С. П.и описаните по-горе
земеделски имоти във вида и в състоянието, в които са били 1 приети; както и
са осъдени Е. С. П. и С. В. П. да заплатят на Д. Т. С. сумата от 1 000 лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание
член 78, алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните
правила и необоснованост. Излага се, че въпреки наличието на процесуална
преклузия първоинстанционният съд е приел писмени доказателства, с които
ответникът – едноличен търговец - е разполагал към момента на депозиране
на отговора на исковата молба. Районният съд е отхвърлил искането на
ищците за приемане на електронен документ – видеозапис и снимки – в
нарушение на член 184 от ГПК във връзка с § 1, точка 3 от ДР от ГПК и член
3, параграф 35 от Регламент № 910 от 2014 г. на ЕС. Въпреки своевременното
оспорване на заключението на вещото лице по съдебно-агротехническата
експертиза, е отказана и повторна такава. Сочи се, че е неправилен изводът на
решаващия състав, че е изпълнено задължението за заплащане на цената по
арендния договор, доколкото Е. Т. е направил признание по друго дело, че не
е получавал плащане по договора. Също така се оспорва и заключението, че
ответниците са се освободили от собствената си забава, поради което и
договорът не може да бъде развален на това основание, тъй като предявеният
в настоящото производство иск не е осъдителен и съгласно ЗЗД развалянето
на договор може да бъде предотвратено само, ако неизпълнението на
неизрядната страна е незначително, какъвто не е настоящият случай. Твърди
се, че е налице и друго основание за разваляне на договора за аренда – поради
неполагане на грижата на добър стопанин, като това обстоятелство се
установява безспорно от събраните по делото доказателства, като се
акцентира, че е ирелевантно какво е било състоянието на имотите към датата
на отдаването им под аренда.
2
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК са постъпили отговори на
въззивната жалба и от двамата ответници, с които същата се оспорва. Д. С.
излага, че решението е 2 правилно и законосъобразно и е постановено при
обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Моли се за изцяло
потвърждаване на обжалваното решение. Възразява против поисканото
събиране на нови доказателства като неотносими и недопустими. ЕТ
„Дионисий – Е. Д.“, представлявано от Е. Д. Т., също намира, че
постановеното решение е правилно и законосъобразно и иска неговото
потвърждаване. Към отговора прилага доказателства за изпратена парична
сума на ищците чрез ЕКОНТ и отказана от тях, като моли да бъдат задължени
да посочат банкова сметка.
За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:
Твърди се в исковата молба, че с договор за аренда от 21.02.2012 г.,
сключен между Е. Д. Т. - собственик към датата на сключване на арендното
правоотношение като арендодател - и Д. Т. С. като арендатор, са
предоставени под аренда процесните поземлени имоти в землището на село
С., община А., за срок от 15 години, считано от 31.10.2011 г., като арендният
договор е вписан в Службата по вписванията на 23.02.2012 г. Сочи се,
впоследствие с договор от 22.02.2013 г., Д. С. е преотдал арендуваните имоти
на ответника ЕТ „Дионисий – Е. Д.“, като срока е определен на 15 години,
считано от 31.10.2012 г. Излага се, че по силата на договори за покупко-
продажба и замяна от 15.04.2019 г. ищците Е. П. и С. П. придобили
собствеността върху процесните имоти. Счита се, че договора за преандуване
на имотите има сила до 31.10.2026 г., тъй като преарендаторът не може да има
повече права от арендатора. Твърди се, че след придобиване на собствеността
ищците са установили, че имотите не се обработват, обрасли са с огромни
храсти, гъста зеленина, включително и саморасли дървета, не са извършани
агротехнически и мелиоративни мероприятия, не са спазвани установените
санитарно-хигиенни, противопожарни и екологични норми, респективно са
физически увредени. Заявява се, че ищците уведомили арендатора Д. Т. С. и
преарендатора ЕТ „Дионисий - Е. Д." за придобиването на собствеността
върху арендуваните имоти с нотариална покана от 29.07.2019 г., връчена на
16.09.2019 г., в която било обективирано и уведомление за прекратяване на
договора за аренда поради трайно неизпълнение на задълженията като
3
арендатори по член 9, алинея 1 от ЗАЗ. Излага се, че до момента на
предявяване на иска ищците не са получили плащане на арендната цена по
договора, като падежът на задължението за заплащането й за стопанската
2018/2019 година е настъпил на 01.10.2019 г. Поради неизпълнение на
задължението на арендатора договорът следва да бъде развален, като се
претендира и връщане на имотите - предмет на договора - от преарендатора.
В съдебно заседание ищците чрез процесуален представител настояват, че
ответниците не са ангажирали допустими доказателтсвени средства за
извършено арендно плащане на съответната стопанска година, чиито падеж е
настъпил на 02.10.2019 г., като опит за плащане бил извършен десет месеца
след падежа - на 28.08.2020 г.-, след като договорът вече бил развален.
В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника Д. Т. С., с който същият оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни. Счита се, че ищците не са страна по договора
за аренда, поради което не могат да претендират развалянето им. Намира, че
исковете противоречат на добрите нрави, тъй като ищците бил наясно при
придобиване на имотите, че има вписани арендни договори. Счита се, че
сделките, с които е придобита собствеността върху имотите, били
симулативни с цел заобикаляне на съгласието на съсобственика Е. Т.. Не се
оспорва, че на 16.09.2019 г. е получил нотариална покана за наличието на
нови собственици. Намира, че сключеният договор за аренда обвързва
преобретателите и има сила до 2027 г., като оспорва правата на ищците по
него с довод, че същите не са страни по същия. Сочи, че с договора за аренда
са поети задължения по европейски програми, извършвани са плащания и
други дейности съобразно ЗАЗ. Твърди се, че е заплатил авансово плащания
по арендния договор до 2024 г. на арендодадтеля, поради което счита, че не
се дължи на новите собственици. Не желае да се прекратява договорът поради
сторени инвестиции в имота. В съдебно заседание подчертава, че ищците са
закупили имотите в лошо състояние, имали са възможност да се запознат с
тях фактически и следва да поемат тежестите от това. Сочи се, че имотите са
по програма БИО, за което няма определена дата за резитба, като са поети
ангажименти по тези програми.
В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника от ЕТ „Дионисий - Е. Д.“, с който се оспорват
предявените искове като неоснователни по идентични съображения, изложени
4
в отговора на исковата молба, депозирана от Д. С.. Навеждат се съображения
за симулативност на сделката от 15.04.2019 г., с които е придобита
собствеността, както и, че ищците са били наясно със състоянието на
имоттите и следва да понесат последиците. Подчертава се, че арендната цена
е заплатена авансово и за стопанската 2023/2024 г. Намира за неоснователно
твърдението на ищците за нестопаснване на имотите с грижа на добър
стопанин, позовавайки се на приемо-предавателен протокол, съобразно който
същите били предадени в занемарено и изоставено състояние. Настоява, че
договорът има действие за още 7 стопански години, поради което не желае
прекратяването му. В съдебно заседание ответникът излага, че Д. Т. е изряден
платец и твърденията на ищците са неоснователни. Настоява се, че ищците са
закупили имотите в лошо състояние. Подчертава се, че не желае прекратяване
на договора, тъй като са направени крупни инвестиции и участва в програма
„Биоземеделие“ – Мярка 11 на ДФЗ и е обвързан с тях още 6 години.
В хода на производството пред въззивната инстанция е починал
ответникът Д. Т. С., поради което и на основание член 227 от ГПК са
конституирани правоприемниците му – Е. Д. Т. и А. Д. Т..
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия
закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не са спорни между страните следните факти и обстоятелства:
1/ Че е сключен договор за аренда от 21.02.2012 г., между Е. Д. Т. като
арендодател и Д. Т. С. като арендатор за аренда на имоти в землището на село
С., община А., за срок от 15 години, считано от 31.10.2011 г., а именно: ПИ с
идентификатор № *** и с площ от 6 000 кв.м в местност ***; ПИ с
идентификатор № *** и с площ от 7 500 кв.м в местност ***; ПИ с
идентификатор № *** и с площ от 9 520 кв.м в местност ***; ПИ с
идентификатор № *** и с площ от 5 820 кв.м в местност „П."; ПИ с
идентификатор № *** и с площ от 3 000 кв.м в местност „Х.";
2/ Че е сключен договор от 22.02.2013 г., по силата на който Д. С. е
преотдал арендуваните имоти на ответника ЕТ „Дионисий – Е. Д.“ със срок на
преарендуване от 15 години, считано от 31.10.2012 г.;
5
3/ Че с договори за покупко-продажба и замяна от 15.04.2019 г. Е. П. и С.
П. са придобили собствеността върху процесните поземлени имоти;
4/ Че с нотариална покана от 29.07.2019 г., връчена на 16.09.2019 г. на
ответниците, последните са уведомени за прехвърляне на собствеността.
Видно от представената по делото разписка от 07.10.2015 г. Е. Д. Т. е
получил от Д. Т. С. сумата от 14 459,70 лева като рента съгласно договор за
аренда от 23.02.2012 г. за периода от стопанската 2015/2016 г. до стопанската
2024/2025 г.
По делото са представени пощенски записи за заплащане на суми от по
95,04 лева на Е. П. и С. П. от Е. Д. Т. от 28.08.2020 г. за арендната цена по
договор от 23.02.2012 г.
По делото е представен препис от отговор на исковата молба по гр.д.№
2805/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, тридесет и първи състав, както
и препис от протокол от 09.07.2019 г. по посоченото дело, от които е видно
изявление на Е. Д. Т., че не е получавал суми за арендуваните земи, поради
което с решение от 22.07.2019 г., постановено по делото искът на С. Щ. с
правно основание член 30, алинея 3 от ЗС е отхвърлен.
По делото пред първата инстанция са ангажирани гласни доказателства
посредством разпита на четирима свидетели:
От показанията на свидетеля С. Щ. се установява, че бракът между
свидетелката и Е. Т. бил прекратен през 2009 г., като след развода вече
нямала наблюдение върху имотите. Разбрала, че през 2012 г. за лозята бил
сключен договор за аренда с бащата на Е. Т. – Д. Т.. Отишли със С. и Е. да
огледат лозята и те били в лошо състояние – има пораснали дървета,
изсъхнали лозя, сухи кочани, малки храсти, били необработвани. Не била
получавала арендната цена, защото Д. не бил платил на Е.. През 2019 г.
продала лозята.
Свидетелят Т. П. разказва, че съпругата и брат му закупили лозя в село С.
в местност „***“ и в местност „П.“. В имотите имало шипки, били изоставени
с години, дървета от сливи, диворастящи храсти, бодли и други. Голяма част
от лозите били с изсъхнали чукани на места, давали малки гроздове като диви
лозя. След 2019 г. ходили отново и ситуацията била същата. Посетили имота с
джипиес координати и установили на място, че са в такова състояние.
Парцелът в „Х.“ почти граничел с пътя. На свинарника било напълно
6
изоставено лозето.
От показанията на свидетеля Д. Д. се установява, че имотите, които Е. Д.
обработвал се намирали в село С., местност „***“, до свинарника и на „Х.“,
като свидетеля ръководел бригада, която подпомагала работата му.
Установява се, че от много години не обработват лозето на „Х.“, но
обработвали това на „***“ и понастоящем. На „Х.“ никакви лозя не се
обработвали, там всички масиви били изоставени и изглеждали като гора.
Лозето на „***“ се обработвало ежегодно, като пролетта го дискували,
пръскали, режели.
От показанията на свидетеля А.М. се установява, че работел като
тракторист при ответника, като в периода 2002-2007 г. обработвали лозята на
„Х.“ и „***“. Впоследствие тези на „Х.“ били изоставени и обработвали само
тези на „***“. Почиствали ги с тракторите, минавали между редовете,
пръскали. Не знае от кога не се обработват останалите лози, но през 2018 г.
участвал в обработването на лозята на „***“ - почиствали се храстите,
дискувало се. Лозовите насаждания се подрязвали всяка година и давали
плод. Останалите били буренясали и не можело да се стигне до тях и да се
разграничат от останалите лозя.
По делото пред първата инстанция е прието заключение на
агротехническа експертиза, от която се установява, че трите парцела лозя,
находящи се в местност „***“ са на възраст над 30 години и са с около 30 %
изсъхване на чуканите, междуредията били дисковани, извършвана е
подмладяваща резитба. Лозята в местностите „Х.“ и „П.“ са трайно
изоставени над 10 години и са обрасли със саморасли дървета, лозите са
придобили храстовиден вид, обрасли с акации, плевели, орехи, шипки и
тънкослива. Първите три имота отговарят на тяхното предназначение и начин
на трайно ползване, а последните две не отговарят на изискванията.
Пред въззивната инстанция са изслушани заключенията на две тройни
агротехнически експертизи:
Първата от тях, изготвена от специалисти от ИАЛВ, дава мнение, че
имотите в местностите „Х.“ и „П.“ практически не съществуват като лозови
насаждения. По отношение на имотите в местност „***“ след оглед на същите
вещите лица намират, че в междуредията на насажденията е извършена
почвена обработка „дисковане“, като това е сторено не повече от месец преди
датата на проверката / 23.05.22 г./, провеждано е също наскоро пръскане с
7
контактен меден фунгицид. Насаждението е формирано тип Омбрела с един
брой носеща тел, като повечето от наличните лози са формирани в
предишните години, независимо, че лозовото насаждение е на повече от 30
години. на доста места лозите избиват от основата, като прираста е 30-40 см.
Много малко от лозите имат рамена, следователно насаждението не би могло
да бъде натоварено със съответния брой плодни звена, което дава основание
да се предполага, че от лозите не е получавана оптимална товарна продукция.
От направеното преброяване на всички жизнени културни лози е установено
34,12 % налични растения, тоест подобно лозово насаждение не е ефективно.
В посочената бройка на налични растения не са включени подложки, които са
формирани като културни лози, при които подложки специфичността е, че
при тях на всяка плодна пъпка има плодни съцветия /наличие на гроздове/ и
това създава впечатление, че това са културни видове лози. В трите имота
през 2022 г. подложките са формирани като културни видове, а това е
недопустимо. В едно от основните агротехнически мероприятия в лозовите
насаждания влиза филизене /трайно премахване/ на подложките на основата
на лозите. Наличие и съвместно развитие на подложки не позволява на
културния сорт лози оптимално да се развива. В единия от имотите са
установени на няколко места бяла акация на видима възраст от 2-3 години,
като към момента на огледа от вещите лица стъблата били премахнати на
височина 0,80 м. Бялата акация е инвазивен вид, чието наличие дава
основание за извод, че в предишно време не са били полагани необходимите
агротехнически мероприятия.
Втората тройна агротехническа експертиза, вещите лица по която са
имали задачи само по отношение на имотите в местност „***“, дава
заключение след запознаване с материалите по делото и извършен оглед на
24.01.2023 г. и на 24 и 25.02.2023 г., че в междуредията на процесните лозя са
извършвани редовни почвени обработки, в редовете е извършвана ръчна
обработка и/или пръскане с хербицид, в редовете се виждала скоро поникнала
свежа тревна маса, липсвала стара висока суха трева или плевели от
предишни стопански години, което е показател, че лозята се обработват.
Сегашното фактическо състояние на имотите отговаря на тяхното
предназначение съгласно определения в скиците и договора за аренда начин
на трайно ползване, одобрен от ОСЗГ – Варна. Подмладените лози, на които
им е отрязано старото стъбло имат подведен млад филиз, който формира
8
младо стебло /кордон/, формирано през последните 3-4-5 години. ПИ с
идентификатор *** е със 78,32 % живи лози, ПИ с идентификатор *** е с
67,44 % живи лози, ПИ с идентификатор *** е с 63,76 % живи лози.
Предявени са обективно кумулативно и евентуално съединени искове с
правно основание член 28, алинея 2 във връзка с алинея 1 от ЗАЗ и
евентуален иск с правно основание член 27, алинея 1, точка 2 във връзка с
член 9, алинея 5 във връзка с алинея 1 от ЗАЗ, и член 30, алинея 1 от ЗАЗ.
За успешното провеждане на исковете съобразно наведените твърдения в
исковата молба ищците следва да установят сключен между страните на
договор за аренда и преарендуване; валидно придобиване на имотите -
предмет на арендния договор - след сключването му; уведомяване на
арендатора за настъпилата промяна в собствеността; състоянието на имотите -
предмет на арендния договор.
Ответниците съобразно разпределението на доказателствената тежест
според правилото на член 154, алинея 1 от ГПК следва да докажат точно
изпълнение на договорните си задължения: извършено арендно плащане в
срок, както и, че имотите се стопанисват с грижата на добър стопанин.
Съгласно член 28, алинея 1 от ЗАЗ арендодателят може да развали
договора поради забавяне на арендното плащане за повече от три месеца, като
развалянето на договор за аренда, сключен за срок, по-дълъг от 10 години или
пожизнено, става по съдебен ред. В настоящия случай договорът е сключен за
повече от 10 години, следователно развалянето му следва да стане по съдебен
път. В действителност задължението за арендното плащане за стопанската
2018/2019 г. е възникнало на 02.10.2019 г., а арендаторът представя касови
бонове за пощенски записи, изпратени на ищците на 28.08.2020 г., тоест след
определения в закона тримесечен срок, който е изтекъл на 02.02.2020 г.
Ответниците съобразно тежестта на доказване с цел установяване
плащане по договора за преаренда от 22.02.2013 г. са представили разписка с
нотариална заверка на подписа от 07.10.2015 г. за заплатена авансова цена по
договора до стопанската 2024/2025 г. от Д. С. на Е. Т.. На първо място следва
да се отбележи, че няма никаква житейска логика на 07.10.2015 г. Д. С. да
плаща на Е. Т. арендна цена по договора за преаренда от 22.02.2013 г., с който
Д. С. е преотдал арендуваните имоти на ответника ЕТ „Дионисий – Е.Д.“ със
срок на преарендуване от 15 години, считано от 31.10.2012 г. Това би имало
9
смисъл, ако плащането е извършено по договора за аренда от 21.02.2012 г.
между Е. Т. като арендодател и Д. С. като арендатор. Така представената
разписка съставлява частен документ, който обаче не удостоверява неизгодни
за издателя си факти, за да може да се ползва с доказателствена стойност за
извършено плащане спрямо Е. Т., а точно обратното – установява изгодни за
ответника Е. Т. факти. Същевременно са налице доказателства, че в
производството по гр.д.№ 2805/2019 г. по описа на Районен съд – Варна Е. Т.
като ответник още в отговора на исковата молба е твърдял, че не е получавал
суми по договора за аренда, което е поддържал и в съдебно заседание.
Възражението на ищците, че е нарушена разпоредбата на член 3, алинея 1,
точка 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой се явява
неоснователно, тъй като плащането е извършено преди влизане в сила на
редакцията на посочената норма с „Държавен вестник“ брой 95 от 08.12.2015
г.
Всичко изложено води до извод, че не е налице извършено плащане от
страна на арендатора към ищците като собственици на имотите, следователно
исковете за разваляне на договора за аренда поради неплащане на цената и за
връщане на имотите се явяват основателни.
С оглед на това не се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за
разглеждане на евентуалния иск.
Поради различните крайни изводи, до които достигна въззивният
съд, то първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени.
По разноските
В хода на въззивното производство е постъпила молба от вещото лице Г.
Л. за заплащане на сумата от 372,70 лева, представляваща сторени от него
разноски по извършването на експертизата, за което са представени
доказателства, която следва да бъде уважена и на вещото лице да се изплати
посочената сума след внасянето й от ответниците, които дължат посочените
разноски, тъй като експертизата е по тяхна молба.
Предвид изхода на спора разноски се дължат в полза на ищците от
ответниците на основание член 78, алинея 1 от ГПК. Претендираните
разноски за двете инстанции са в размер на 5 045 лева, от които 2 000 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, 393 лева – внесени държавни такси и
10
2 652 лева – заплатени възнаграждения за вещи лица.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262293 от 08.12.2021 г., постановено по гр.д.№
6836 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, петдесети състав, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
РАЗВАЛЯ договор с нотариална заверка на подписите с peг.№ 464 от
21.02.2012 г. на нотариус Марина Ташева, вписан в Службата по вписванията
с вх.рег.№ 3593 от 23.02.2012 г., сключен между Е. Д. Т. ЕГН ********** и Д.
Т. С. ЕГН ********** /заместен на основание член 227 от ГПК от
правоприемниците си Е. Д. Т. ЕГН ********** и А. Д. Т. ЕГН **********/ за
аренда на следните земеделски земи: поземлен имот, находящ се в ***, с
идентификатор № *** и с площ от 6 000 кв.м в местност ***; поземлен имот,
находящ се в ***, с идентификатор № *** и с площ от 7 500 кв.м в местност
***; поземлен имот, находящ се в ***, с идентификатор № *** и с площ от 9
520 кв.м в местност ***; поземлен имот, находящ се в ***, с идентификатор
№ *** и с площ от 5 820 кв.м в местност „П."; поземлен имот, находящ се в
***, с идентификатор № *** и с площ от 3 000 кв.м в местност „Х.“, поради
забавяне на арендното плащане за повече от три месеца, на основание член
28, алинея 2 във връзка с алинея 1 от ЗАЗ.
ОСЪЖДА ЕТ „Дионисий - Е. Д.“ ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от Е. Д. Т., ДА ВЪРНЕ на Е. С. П. ЕГН
********** от село Б., община А., област Варна, и С. В. П. ЕГН **********
от ***, следните земеделски имоти: поземлен имот, находящ се в ***, с
идентификатор № *** и с площ от 6 000 кв.м в местност ***; поземлен имот,
находящ се в ***, с идентификатор № *** и с площ от 7 500 кв.м в местност
***; поземлен имот, находящ се в ***, с идентификатор № *** и с площ от 9
520 кв.м в местност ***; поземлен имот, находящ се в ***, с идентификатор
№ *** и с площ от 5 820 кв.м в местност „П."; поземлен имот, находящ се в
***, с идентификатор № *** и с площ от 3 000 кв.м в местност „Х.“, които са
предмет на договор за аренда с нотариална заверка на подписите с peг.№ 464
от 21.02.2012 г. на нотариус Марина Ташева, вписан в Службата по
вписванията с вх.рег.№ 3593 от 23.02.2012 г. и договор за преотдаване под
аренда на земеделски земи с нотариална заверка на подписите рег.№ 552 от
22.02.2013 г. на нотариус Марина Ташева, вписан в Службата по вписванията
с вх.рeг.№ 3252 от 22.02.2013 г., във вида и в състоянието, в които имотите са
били приети, на основание член 30, алинея 1 от ЗАЗ.
11
ОСЪЖДА ЕТ „Дионисий - Е. Д.“ ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от Е. Д. Т., Е. Д. Т. ЕГН ********** от ***
и А. Д. Т. ЕГН ********** от *** да заплатят по сметката на Окръжен съд -
Варна за депозити и гаранции сумата от 372,70 /триста седемдесет и два 0,70/
лева, представляваща разноски на вещо лице по изготвената съдебна
експертиза.
ОСЪЖДА ЕТ „Дионисий - Е. Д.“ ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от Е. Д. Т., Е. Д. Т. ЕГН ********** от ***
и А. Д. Т. ЕГН ********** от *** да заплатят на Е. С. П. ЕГН ********** от
село Б., община А., област Варна, и С. В. П. ЕГН ********** от *** сумата от
5 045 /пет хиляди четиридесет и пет/ лева, представляваща сторените от
последните съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции, на основание
член 78, алинея 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12