Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, ХХІХ състав в публично заседание на двадесет и осми юни две
хиляди двадесет и втора година в състав :
СЪДИЯ: Кремена
Данаилова
при секретаря Ангелина
Георгиева като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно
дело №638/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе,
взе предвид следното
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба от „Борнели“ ЕООД, ЕИК ********* с управител Б.Х.Б., чрез адв. П.Т. против
Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие" от програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 за кампания 2019 г. с изх. № 01-2600/426 от
31.01.2022 г. издаден от зам. - изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие".
Жалбоподателят
твърди, че в оспорения административен акт е прието, че считано от 2018 г.
всички одобрени площи следва да са преминали период на преход и да е
произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане
за всички площи. Счита, че посочените мотиви са в противоречие с действащите за
кампания 2019 г. европейски и национални норми поради следните съображения:
1. Съгласно
чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4/2015 г. сертификатът/писменото доказателство
следва да удостоверява наличие на биологична продукция поне веднъж от датата на
поемане на петгодишния ангажимент по мярка 11. В нормата липсва изискване тези обстоятелства
да се удостоверяват ежегодно. В оспорения акт липсват мотиви, от които да е
видно кампания 2019 г. коя година подред се явява по поетия ангажимент и в
целия 5 – годишен ангажимент жалбоподателя не е придобил сертификат. Посочва че
през 2016 г. е поел ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, който е
приключил през 2021 г., което се установява от Уведомително писмо изх. №
01-2600/3797 от 20.07.2018 г. Представени са Сертификати от 24.07.2020 г. и 27.09.2021 г., в които е посочено, че от
продукт орехи е произведена биологична продукция и нейното количество е вписано
в сертификатите.
2. Съгласно
т.7 от ДР на Наредба № 4/2015 г. е дадено легално определение на сертификат или
писмено доказателства, като това е документ издаван по образец от
контролиращото лице на всеки производител или преработвател. В Приложение ІІ от
регламент (ЕО) № 899/2008 в образец на
писмено доказателства са включени определени графи, на които трябва да отговаря
документа, като липсва изискване за посочване на количество произведена
продукция. Поради което не е налице задължение всички заявени за субсидиране
площи да са в период на плододаване и в издадения сертификат да е посочено
произведено количество продукция.
3. С
нормата на чл. 48, ал.9 от Наредба № 5/03.09.2018 г., считано о 2018 г. е
въведено изискване издаваният от контролните органи сертификат да отговаря на
изискванията в приложения ХІІ и ХІІа от Регламент (ЕО) 899/2008, но липсва
изискване всички насаждения в заявените площи да са в периода си на плододаване
и да има произведена продукция. Едва с измененията на Наредба № 4/2015 г. от
20.04.2021 г. е въведено изискване трайните насаждения да са в период на
плододаване, поради което намира, че за кампания 2019 г. не е било налице
такова изискване.
4. С чл.3
от Наредба №4/2015 г. е предвидено, че се субсидира биологично растениевъдство.
Няма нормативно изискване заявените площи да са в период на плододаване.
Ореховите насаждения са били закупени и засадени през 2016 г., поради което
през 2019 г. по арг. на Приложение № 1 към чл.5, т.1 от Наредба за базисните
цени на трайните насаждения са били в младенчески период и обективно е било
невъзможно да се произведе биологична продукция. Към 2016 г. когато е поет
ангажимента не е имало изискване за производство на биологична продукция,
поради което до периода на приключване на 5 – годишния ангажимент не е следвало
да се приема, че е трябвало да се произведе биологична продукция.
5.
Незаконосъобразен е извода на административния орган, че заявените за
субсидиране площи следва да са преминали период на прехода. С измененията в
чл.11в от Наредба №4/2015 г. е въведено изискване кандидатите да са преминали
период на прехода към биологично производство към началото на кампанията за
кандидатстване, но в разглеждания случай намира, че е приложима уредбата
действала към кампания 2019 г.
6.
Установено е нарушение на чл.33, ал.1, т.5 от Наредба № 4/2015 г., но нормата не
е била налична към 2019 г. като счита, че следва да се приложи уредбата
действала към 2019 г.
7. Сочи, че
административния акт е немотивиран, защото липсват ясни мотиви относно кой
продукт и в кой сертификат/писмен документ са допуснати нарушения. Липсват
мотиви за началния момент на поетия 5 – годишен ангажимент, за да се направи
обоснован извод за нарушение по чл. 33, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 4/2015 г.
Отправено е
искане за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторени
разноски, съобразно представен списък. В съдебно заседание, чрез процесуален
представител жалбата се поддържа. В писмено становище са изложени подробни
съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Ответната
страна – Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд
"Земеделие", чрез пълномощник – гл. юрисконсулт Д. М. /пълномощно л.4
от адм. пр./ излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата, моли
адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя да бъде намалено.
Административен съд – Варна намира за установено следното от фактическа страна:
Със
Заявление за подпомагане с УИН 03/090715/67314 за кампания 2015 г. подадено на
21.04.2015 г. от „Борнели“ ЕООД, в качеството на земеделски стопанин е заявило,
че желае да бъде подпомаган, с поемане на ангажимент /л. 98 – 122/, като в
таблица на използваните парцели за 2015 г. /л.109/, са изброени парцели, сред
които е парцел 70398-660-3-11, култура 223010, площ 3,5 ха.
Одобрен е за участие първоначално с
Уведомително писмо рег. № 01-2600/3796 от 20.07.2018 г. за одобрение и
неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програма за
развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. /л.22 - 26 от адм. пр./
относно култури 132021 – люцерна, 223010 – орехи – 3,5 ха, 231020 – лавандула.
Със
Заявление за подпомагане с УИН 03/170516/68791 за кампания 2016 г. подадено на
10.05.2016 г. от „Борнели“ ЕООД, в качеството на земеделски стопанин е заявило,
че желае да бъде подпомаган, с поемане на ангажимент /л. 123 – 175/, като в
таблица на използваните парцели за 2016 г. /л.131/ са изброени парцели, сред
които са парцел 70398-660-7-2, култура 223010, площ 1,79 ха, като и парцел 70398-660-8-1,
култура 223010, площ 3,5 ха.
Одобрен е
за участие с Уведомително писмо рег. № 01-2600/3797 от 20.07.2018 г. за
одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. /л.27 - 31 от
адм. пр./ относно култури 132021 – люцерна, 223010 – орехи – 3,5 ха, 223010 –
орехи – 1,79 ха – орехи, 231020 – лавандула.
С писмо
изх. № 02-030-2600/410 от 17.07.2020 г. – /л. 19 адм. пр./ издадено от
зам.-изпълнителен директор на ДФЗ до „Борнели“ ЕООД е уведомено дружеството, че
след извършени всички административни проверки от представените от дружеството
документи по чл. 33, ал.1, т.1 и 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. ДФЗ е установил
непълноти, които съгласно чл. 15, ал.3, т.4 и ал.4, т.1 от Наредба №4/2015 г.
водят до прекратяване на ангажимента по съответното направление и
възстановяване на получената до момента финансова помощ по това направление в
размер на 100 %. Съгласно чл. 40 от Наредба № 4/2015 г. за прилагане на мярка
11 “Биологично земеделие“ е необходимо в 15 – дневен срок да представи всички
документи свързани с изпълнението на ангажимента.
От
„Борнели“ ЕООД до ДФЗ е подадено придружително писмо вх. № 02-230-2600/430/31.07.2020
г. относно писмо с изх. № 02-030-2600/410 от 17.07.2020 г. /л.11 адм. пр./, с което са представени:
1. Сертификат № 83529/04.06.2019 г. валиден до 30.04.2020 г. за
съответствие с Регламент (ЕС) 834/07 и (ЕО) 889/08 издаден от CERES /международна
компания за сертифициране на органични храни, органичен и устойчив текстил,
GLOBALG.A.P., устойчивост на храните и устойчив бизнес за всички видове
производители и доставчици на услуги/ (BG-BIO-04), в който е посочено, че за
площ 5,29 ха орехи количеството е 0.
2. Анекс към сертификат 83529/04.06.2019 г., в който сред
посочените площи са 1,72 ха и 3,5 ха орехи.
3. Сертификат № 83529-1/04.06.2019 г. валиден до 30.06.2020 г.
за съответствие с Регламент (ЕС) 834/07 и (ЕО) 889/08 издаден от CERES
(BG-BIO-04), в който е посочено, че за площ 5,29 ха орехи количеството е 0.
4. Анекс към сертификат 83529-1/04.06.2019 г., в който сред
посочените площи са 1,72 ха и 3,5 ха орехи.
5. Писмо от CERES от 28.07.2020 г., в което е посочено, че в
сертификат 83529/406.2019 и актуализиран със сертификат № 83529-1/29.10.2010
г.; 01.04.2020 г. не е посочен добив на продукция, добита от парцелите засадени
с орехи, тъй като от основната култура няма добив. Сеното е добито от
естествена тревна растителност от междуредията и е използвано за производство
на компост – /л.16 адм. пр./.
6. Сертификат № 83849/24.07.2020 г. валиден до 31.12.2021 г. за
съответствие с Регламент (ЕС) 834/07 и (ЕО) 889/08 издаден от CERES (BG-BIO-04)
и Анекс към него, в който е посочено, че за площ 3,5 ха и 1,79 ха орехи
количеството реколта е 0 - /л.18 адм. пр./.
С писмо
изх. № 01-2600/2748/12.05.2021 г. издадено от зам. – изпълнителен директор на
ДФЗ е уведомено „Борнели“ ЕООД на основание чл.26, ал.1 от АПК, че ДФЗ открива
производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент за кампания 2019 г. В Приложение № 1 към писмото, таблица № 2 е посочено,
че за кампания 2019 г., парцел 70398-1500-1-1, площ 3,5 ха и парцел
**********-2-1, площ 1,79 ха не са представени сертификати. Указано е на жалбоподателя,
че в 7 - дневен срок може да представи възражение и допълнителни доказателства,
относно констатациите. Писмото е съобщено на „Борнели“ ЕООД на 29.05.2021 г. Не
е представено възражение и нови доказателства.
Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2019
г. изх. № 01-2600/426 от 31.01.2022 г. на зам.- изпълнителен директор на ДФЗ, е
издаден с оглед установяването, че не е спазено изискването всички одобрени
земеделски площи да са преминали период на преход и да е произведена продукция
от земеделска култура, формираща размера на подпомагане за всички площи и
съществувало при възникване на многогодишния ангажимент, доколкото това задължение
произтича от регламент на СЕ. Представения документ не отговаря на посочените
условия, поради което на основание чл. 15, ал.3, т.3 от Наредба № 4/2015 г., в
съответствие с чл.63, т.1, вр. чл. 77, т.4, б. “а“ от Регламент на (ЕС) 1306/2013
ДФЗ – РА отказва финансова помощ и прекратява поетия от дружеството ангажимент
по направление „Биологично растениевъдство“.
Съдът, с оглед установеното от фактическа страна прави
следните правни изводи:
Оспорването
е против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес, чийто права са
засегнати от този акт. Оспорения административен акт е съобщен на 08.02.2022
г., жалбата е подадена на 23.02.2022 г. в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. С оглед
изложеното жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на
ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата.
Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП,
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз.
Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП предвижда
възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда.
С т.7 от Заповед
№ 03-РД/2891#2/16.06.2021 г. /л. 32 адм. пр./ издадена от изпълнителен директор
на ДФЗ е делегирал на П. Димитрова Славчева – заместник – изпълнителен директор
на ДФЗ /т. 7/ да издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по
мярка 11 "Биологично земеделие". С оглед установеното оспорения
административен акт е издаден от компетентен орган.
Процесният
административен акт е издаден в писмена форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.
В същия са посочени както правни, така и фактически основания за издаване. В
писмо изх. № 01-2600/2748/12.05.2021 г., с което дружеството е уведомено за
започване на производството по издаване на административен акт в таблица № 2 са
посочени парцелите, площта и кампанията за която не са представени нужните сертификати.
Подробно е изложена правната уредба, въз основа на която ще се издаде
административния акт. Следва, че същият е издаден при спазване на чл.26, ал.1
от АПК.
В процесния
административен акт са изложени подробно приложимите правни норми, в заглавието
на акта е посочено, че се прекратява биологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие от програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 за кампания 2019, поради което от оспорения административен акт се
установява ясно волята на административния орган. Не е нарушено правото на
защита на жалбоподателя, което се установява от наведените в жалбата доводи и
представените доказателства относно непроизводна продукция от насаждения орехи.
Следва че жалбоподателя ясно и точно е разбрал волята на административния
орган, което му е дало възможност да ангажира защитата си. Установеното води до
извод, че при издаване на процесния акт не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са основание за отмяната му. Съобразно ТР № 16/31.03.1975
г. на ОСГК на ВС, мотивите могат да бъдат изложени и допълнително в
административната преписка, каквито данни има в настоящия случай – уведомително
писмо изх. № 01-2600/2748/12.05.2021 г. издадено от зам. – изпълнителен
директор на ДФЗ. Установеното налага извод, че процесния административен акт е
издаден при липса на съществени процесуални нарушения, които да са основание за
отмяната му.
Оспореният административен
акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Условията и редът за
подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности,
насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020, са регламентирани в Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4 от 24.02.2015 г.) Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., биологичните дейности от съответното направление се
изпълняват за период от пет последователни години, като в ал. 2 на същата
разпоредба в редакцията към момента на издаване на оспорения административен
акт (доп. ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) е предвидено, че срокът
по ал. 1 и 4 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на
"Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване
е и "Заявление за плащане. През всяка следваща година до изтичане на срока
по ал. 1 и 4 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за
плащане".
В разпоредбите на чл. 15, ал. 1–3 (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2021 г., в сила от 20.04.2021 г.) от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. са посочени основанията и условията, при които ДФЗ прекратява биологичния ангажимент, като съгласно чл. 15, ал. 3, т. 3 - правното основание за издаване на оспорения административен акт, ДФЗ прекратява поетия биологичен ангажимент в случаите, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5. Съгласно чл. 33. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) - Подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл. 3, са длъжни: т. 2. до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция; т.3 да предоставят документите по т. 2 и 5, които удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент; и т.5. за площите/животните/пчелните семейства по чл. 6, ал. 4 до края на ангажимента поне веднъж да получат сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция.
Предвид съдържанието на цитираните разпоредби, безспорно същите предвиждат като материалноправна предпоставка за прекратяване на поет от земеделския стопанин биологичен ангажимент - в случая по направление "Биологично растениевъдство", когато в рамките на периода на ангажимента – от първото одобрено заявление до 30. 10. на петата година, бенефициерът не получи или не представи сертификат или писмено доказателство за съответствие с правилата на биологично производство, удостоверяващо произведена биологична продукция. Задължението за получаване на сертификата/писменото доказателство е това да стане "най-малко веднъж" и "поне" веднъж до края на ангажимента, а задължението за представяне по т. 3 е относимо към годината на издаване на самите документи. Последвалите изменения по чл. 33, ал.1, т.2,3 и 5 /ДВ бр. 32/2022 г. в сила от 26.04.2022 г./ не променят установените задължения с предходната редакция на нормата, действала към момента на издадения административен акт.
Съгласно §
1, т. 7 от ДР на Наредба № 4 от 24.05.2015 г., в редакцията му както към 2015
г., така и към датата на издаване на оспореният акт, "Сертификат" или
"Писмено доказателство" е документ, издаван от контролиращо лице на
всеки производител или преработвател, който контролира и отговаря на
изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност. Писменото доказателство е
изготвено съгласно образеца в приложение XII на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008.
Към
настоящия момент по смисъла на §1, т.7 (Изм.
– ДВ, бр. 32 от 2022 г. , в
сила от 26.04.2022 г.) от ДР на Наредба № 4 от
24.05.2015 г. - "Сертификат"
е документ съгласно чл. 35, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2018/848. Наличието на нова нормативна уредба не води до отпадане на
съществувалото задължение на жалбоподателя да представи в определен срок
сертификати.
Жалбоподателят
е одобрен през 2015 г., по подадено заявление на 15.04.2015 г., поради което 2019
г. е последната кампания от петгодишният период на ангажимент на жалбоподателя
по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично
растениевъдство" /по арг. на чл. 6, ал.1 и 2 от Наредба №5/24.02.2015 г./,
като видно от представените доказателства по делото Сертификати за съответствие
/л.12-20 от адм. пр./ в тях не е вписана произведена, съответно налична
биологична продукция орехи. Ето защо правилно и законосъобразно
административният орган е приел, че представеният документ (сертификат) не
отговаря на условията - всички одобрени земеделски площи да са преминали
периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура,
формираща размера на подпомагане за всички площи, респ. декларирани по мярката
парцели, в годината на издаването на документа. Установеното нулево количество
продукция, посочено в сертификатите води до извод, че следва да бъде приложена
задължителната, предвидена в нормативния акт последица, а именно прекратяване
на ангажимента, както е приел административният орган в оспорения акт. В
сертификат от 24.07.2020 г. /л.16-18/ е вписано произведено количество орехи от
парцел 70398-1500-1-1, площ 3,5 ха, количество 15 кг орехи и 8 тона сено и парцел
70398-1500-2-1, площ 1,79 ха, количество 7 кг орехи и 3,5 т сено. Сертификата е
издаден след 30.10.2019 г., до когато е било изискването за представяне на
сертификат за произведена продукция, поради което правилно не е приет от
ответника за изпълнение на поетите задължения. В сертификат от 27.09.2021 г.
/л.19-21/ е вписано произведено количество орехи от парцел 70398-1500-2-1, площ
3,5 ха, количество 22 кг орехи и 9,5 тона сено и парцел 70398-1500-1-1, площ
1,79 ха, количество 9 кг орехи и 4 т сено. Сертификата е издаден след
30.10.2019 г., до когато е било изискването за представяне на сертификат за
произведена продукция, поради което правилно не е приет от ответника за
изпълнение на поетите задължения. Отделно от това е допусната грешка в
посочване на парцелите, защото парцел 70398-1500-1-1 е с площ 3,5 ха, съответно
парцел 70398-1500-2-1 е с площ 1,79 ха.
Изискването
по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е съществувало още към датата на приемане на подзаконовия
нормативен акт, следователно и през 2015 г. – първата година на поемане на
ангажимента. Разликата в съдържанието на предходната редакция на разпоредбата,
в сравнение с действаща към датата на издаване на акта (ДВ, бр. 76 от 2019 г.,
в сила от 27.09.2019 г. - действаща към петата година на поетия от
жалбоподателя ангажимент), е срокът до който е предвидено снабдяване на
подпомаганото лице с писменото доказателство/сертификат, като е предвиден
по-благоприятен за подпомаганите лица режим - срокът от 30.09. е удължен до
30.10. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., документите по т. 2, удостоверяващи състоянието на
парцелите и продукцията (биологично или в преход), следва да се предоставят за
всеки от одобрените за подпомагане парцели, преминали периода на преход към
биологично производство по чл. 11, ал. 4. Цитираната разпоредба е в сила от
28.02.2017 г., т. е. е действала е към 2019 г. и е приложима и спрямо
жалбоподателя.
Посочените
в оспорения акт норми на чл. 15, ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. отговарят на описаните в акта фактически основания, поради
което не е налице неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.1,
т.10 (Нова
– ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г.) от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
условието за спазване на изискванията на Наредба № 5 от 03.09.2018 г. за
прилагане правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за
издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на
биологично производство, както и за последващ официален надзор върху
контролиращите лица, е въведено в Наредба № 4 от 24.02.2015 г. едва през 2020
г. и не е имало как жалбоподателят да съобразява поведението си с разпоредбите
й към датата на представяне на сертификата. Това обстоятелство обаче в случая е
без правно значение, доколкото изискването за получаване на сертификат, в които
да е удостоверено количество произведена биологична продукция е съществувало и
към момента на поемане на ангажимента. Видно от заявленията за подпомагане
лично подписани от управителя на дружеството, същия е попълнил Общи декларации при участие по
направление „биологично растениевъдство“ – т.1.3 - л.111 /гръб/, т.3 - л. 137, т.10 – л. 156 в които е декларирал, че е
запознат със задължението да представи копие от сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произведените растителни и/или пчелни продукти
с правилата на биологично производство (поне веднъж за 5 – годишното
агроекологично задължение), издадени от контролиращото лице (за подмярка
„Биологично земеделие“).
Налице е нарушение
на задължението за представяне на документите в годината им на издаване, т. е.
нарушение на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4/24.02.2015 г., тъй като до края на съответната година няма представяне на документ,
в който да има посочена произведена биологична продукция. Представянето на
такъв документ с посочването на нулеви количества не може да изпълни
изискването на закона относно удостоверяване на производството.
При поемане
на ангажимента за производство на биологична продукция към 2015 г. както и към
момента съобразно чл. 33 от Наредба № 4/24.02.2015 г. се изисква от земеделския
стопанин сертификат за биологично производство, поради което той е лицето,
което трябва да съблюдава в състояние ли е да изпълни поетия ангажимент. Не е
налице нормативноустановено изискване при одобряване на заявени площи ДФЗ – РА
да следи одобрените култури в процес на плододаване ли са. В последното съдебно
заседание по делото с оглед отказа на страните да се назначава съдебно –
агрономическа експертиза за установяване периода на плододаване на орехите,
съдът приема, че между страните няма спор, че орехите не са били в период на
плододаване до 2019 г., но както беше отбелязано жалбоподателят е поел ангажимента
на свой риск и при неизпълнение законосъобразно е издаден оспорения
административен акт.
Не е налице
нарушение на принципите на съразмерност,
установени в чл. 6 от АПК и
принципите на чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от АПК. Както
вече се посочени по-горе, изискването за подпомагане по чл. 33, ал. 1, т. 2 и т.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. не е било изменяно в края на поетия ангажимент, нито пък се
установява органът едностранно да е променял условията по ангажимента.
Относно
доводите на жалбоподателя:
1.
През 2016 г. жалбоподателя е
поел ангажимент по мярка 2011 г. „Биологично земеделие“ и петгодишния ангажимент
приключва през 2021 г., но първия поет ангажимент по мярка 11 „Биологично задомели“
е заявление за подпомагане УИН 03/090715/67814
с вх. № 17952420/15.04.2015 г., поради което е налице неизпълнение на ангажимента
относно одобрената площ за производство на орехи, към 30.10.2019 г., поради
което законосъобразно е издаден оспорения административен акт.
2.
При така издадения сертификат, не
се удостоверява произведена продукция от парцел, който е бил одобрен за
подпомагане. Жалбоподателят е следвало да представи Сертификат или друго
писмено доказателство/удостоверение или др., доказващи изискуемото съответствие
на произведените от него растителни продукти с правилата на биологичното
производство. В нормата на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/06.04.2009 г., се съдържа легално определение на "сертификат" или
"писмено доказателство". Това е документ, издаван от контролиращо
лице на всеки производител или преработвател, който контролира и отговаря на
изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност. Писменото доказателство е изготвено
съгласно образеца в приложение XII на Регламент (ЕО) на
Съвета № 889/2008. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5 от 03.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и
контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на
правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор
върху контролиращите лица "Контролиращото лице издава писмено
доказателство по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент
(ЕО) № 834/2007 на оператор, съответно
подизпълнител, с който има сключен договор за контрол и сертификация. Писменото
доказателство трябва да отговаря на посочените изисквания в приложения XII и XIIа от Регламент
(ЕО) № 889/2008. Във връзка с писменото
доказателство по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент
(ЕО) № 834/2007 контролиращото лице издава
приложение към него, съдържащо справка за количеството произведена първично
земеделска продукция през съответната година, площите, животните и/или пчелните
семейства, от които е произведена, както и наличната на склад продукция от
предходни години. Следва, че посочените разпоредби на регламента не са в
противоречие с чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. Отделно от това
жалбоподателя с Уведомително писмо рег. № 01-2600/3796 от 20.07.2018 г. е
уведомен за това задължение – л. 24 от адм. преписка, като му е указано, че до
30.09. на петата година, в съответствие с тогавашната редакция на чл.33, ал.1,
т.2 от Наредба № 4/2015 г., който срок започва да тече от първото одобрено
заявление за подпомагане по съответното направление, най – малко веднъж трябва
да получи сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените
растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологично производство.
Най – късно до 30.10. на петата година от поемане на ангажимента – поне веднъж
трябва да представи копие на гореописания сертификат съгласно чл.39, т.1, б.
„в“ от Наредба № 4/2015 г. /съобразно редакцията на нормата към 20.07.2018 г./.
3.
Както беше отбелязано в Общи
декларации към заявленията за подпомагане по мярка „Биологично земеделие“ т.1.3
- л.111 /гръб/, т.3 - л. 137, т.10 – л.
156 жалбоподателят се е задължил да представя сертификат за 5 – годишното
агроекологично задължение, тоест за цялото задължение, поради което е
неоснователен довода, че липсата на сертификат относно орехи не води до
нарушение на чл.33, ал.1, т.3 от Наредба № 4/2015 г.
4.
При поемане на ангажимента
жалбоподателя на свой риск е приел да произведе продукция от орехи, за които е подал заявление. Поради това въпреки,
че растенията не са в период на плододаване жалбоподателят следва да понесе
последиците от непредставяне на изискуемия сертификат.
5.
В оспорения акт е посочено,
че представения документ не отговаря на изискването всички площи да се
преминали период на прехода и да е произведена продукция от земеделската
култура, формираща размера за подпомагане за всички площи към момента на
подаване на заявлението, респективно декларирани по мярката парцели, в годината
на в издаване на документа, като акта е издаден на основание чл.15, ал.3, т.3
от Наредба № 4/24.02.2014 г., чл. 63, т.1 вр. чл. 77, т.4, б. „а“ от регламент
(ЕС)№ 1306 от 2013 г. Следва, че
административния акт е издаден не поради непреминал периода на преход /преминаване към биологично земеделие/, а защото
до 30.10.2019 г. не са представени документите по чл. 33, ал.1, т.2 от наредба
№ 4/2015 г. Ето защо приключил или не период на преминаване към биологично
земеделие в случая не е основание за издаване на акта, поради което не е от
значение за решаване на спора.
6.
В административния акт е
посочено, че ДФЗ е открил производство по прекратяване на многогодишния
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, поради неизпълнение на
задълженията на чл. 15, ал.3, т.3 от Наредба № 4/24.02.2015 г., а именно не са
спазени чл. 33, ал.1, т.2, 3 и 5. Посочване на т.5 е извършено, защото това е
нормата от настоящата редакция на чл. 33, ал.1, т.5 от Наредба № 4/2015 г., а
към момента на поемане на ангажимента от
жалбоподателя това е нормата на чл. 33, ал.1 т.2 от Наредба № 4/2015 г. Не е
нарушено правото на защита, защото е посочена действащата правна норма.
7.
Както беше отбелязано
по-горе от мотивите на административния акт се установява волята на ответника,
правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен, поради което
доводът за липса на мотиви е неоснователен.
По
изложените съображения съдът приема, че обжалваният акт не страда от пороци,
обосноваващи отмяната му на основанията по чл. 146 от АПК, поради
което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски и
възнаграждение за адвокат по арг. на противното на чл.143, ал.1 от АПК е
неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
От
ответника е направено искане за присъждане възнаграждение за юрисконсулт.
Делото не е с висока степен на фактическа и правна сложност. При този изход на
делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лева, на основание чл.143, ал.3 от АПК.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от „Борнели“ ЕООД, ЕИК ********* с управител Б.Х.Б. против Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие" от програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 за кампания 2019 г. с изх. № 01-2600/426 от 31.01.2022 г. издаден от
зам. - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".
ОСЪЖДА „Борнели“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Държавен фонд "Земеделие" юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: