№ 1465
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110217569 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Д. И. К., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 24-4332-027787/15.11.2024 г., издадено
от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на Д. И. К. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50,00 лева за извършено
административно нарушение по чл. 104А от ЗДвП, изразяващо се в това, че на
31.10.2024 г., около 13:52 часа, в гр.София, по бул.“Сливница“, с посока на
движение от бул.“Княгиня Мария Луиза“ към бул.“Г.С.Раковски“, управлява
лек автомобил "МАЗДА 5" с рег. № ..., като до № 188 използва мобилен
телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на
ръцете.
В депозираната по делото жалба се сочи, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални
нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа
на изложеното се поддържа на първо място, че в случая не е извършено
вмененото нарушение, а възприетите от административнонаказващия орган за
установени обстоятелства не отговарят на действителните факти. На
следващо място се сочи, че при съставяне на АУАН са нарушени
1
императивните разпоредби на чл. 43, чл. 44 и чл. 40 от ЗАНН, като
същевременно на жалбоподателя не е бил връчен екземпляр от същия, нито
последният е присъствал на съставянето му, тъй като АУАН бил съставен в
служебния автомобил на контролните органи.
По изложените съображения се иска отмяна на атакуваното наказателно
постановление изцяло.
В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът Д. И. К.,
редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото
писмени бележки (становище) от процесуален представител на въззиваемата
страна с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт,
се излагат съображения за законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, като се моли подадената жалба да бъде оставена без уважение
като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството и се релевира възражение за прекомерност
по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.
От събраните писмени доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на Д. И. К. срещу Наказателно постановление № 24-4332-
027787/15.11.2024 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, е
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 31.10.2024 г., около 13:52 часа, в гр.София, по бул.“Сливница“, с
посока на движение от бул.“Княгиня Мария Луиза“ към бул.“Г.С.Раковски“,
въззивникът Д. И. К. управлявал лек автомобил "МАЗДА 5" с рег. № .... На
2
горепосоченото място и до № 188 в процеса на управление на посоченото
МПС, въззивникът използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо
използването му без участието на ръцете. Последното било забелязано
непосредствено от служители на ОПП – СДВР – свидетелите С. и И., които се
намирали в служебен автомобил и изпълнявали служебните си задължения на
горепосоченото място, поради което същите подали сигнал за спиране на
управлявания от К. лек автомобил.
Жалбоподателят преустановил движението на управлявания от него
автомобил, вследствие на което му била извършена полицейска проверка от
екипа на ОПП – СДВР, които го уведомили за причината за осъществяване на
проверката и за обстоятелството, че следва да му бъде съставен АУАН за
използване на мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му
без участието на ръцете по време на управление на МПС.
С оглед направените констатации свидетелят С., заемащ длъжността
младши автоконтрольор при ОПП – СДВР, съставил против Д. И. К. АУАН
серия GA № 1424617/31.10.2024 г., в който квалифицирал нарушението по чл.
104А от ЗДвП. Актът бил подписан от И. – в качеството на свидетел очевидец
при установяване на нарушението и при съставяне на акта и предявен на
нарушителя, който отказал да го подпише. Отказът на нарушителя да подпише
акта бил удостоверен отново с подписа на свидетеля И..
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани конкретни писмени
възражения срещу констатациите в АУАН GA № 1424617/31.10.2024 г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление № 24-4332-027787/15.11.2024 г., издадено от
Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на Д. И. К. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50,00 лева за извършено
административно нарушение по чл. 104А от ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на
22.11.2024 г., който в законоустановения срок депозирал жалба срещу
последното, инициирала настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
3
актосъставител С. и свидетеля И..
От показанията на свидетеля С. и свидетеля И. се установяват
обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически
констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на
тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни,
логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните
обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически
характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН, а именно –
че управляваният от въззивника автомобил е бил спрян за извършване на
проверка от полицейските служители поради използване от страна на водача
му на мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без
участието на ръцете. Показанията на свидетелите представляват пряк
източник на доказателствена информация, доколкото същите са възприели
непосредствено възпроизведените в административнонаказателното
производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията
им и ги кредитира изцяло. Установява се от показанията им също така, че
въззивникът е получил информация заради какво нарушение е бил спрян за
проверка, както и че за същото му се съставя АУАН, като впоследствие
последният е отказал да подпише акта, който отказ е удостоверен с подписа на
свидетеля И..
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на
доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП
съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от
4
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т. 2.
1., вр. т.1.3.1. от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи св. Б., заемащ длъжността "младши автоконтрольор" в ОПП – СДВР,
има компетентност да състави процесния АУАН. Съгласно т. 3. 6 от
цитираната заповед началникът на сектор към ОПП – СДВР има
правомощието да издаде процесното наказателно постановление. По делото е
приложена заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните
работи, от която е видно, че Даниела Дескова е заемала длъжността началник
сектор "Административно обслужване" в ОПП – СДВР.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и съдържат
всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния
закон.
Независимо от гореизложеното обаче, в случая е налице нарушение,
допуснато при съставяне и предявяване на АУАН. Установи се от показанията
на свидетелите С. и И., че въззивникът е отказал да подпише акта. Следва да
се има предвид, че това са два различни етапа от
административнонаказателното производство – отказът на нарушителя да
подпише акта и съответно удостоверяването на този отказ с подписа на един
свидетел се прави от гледна точка на това да се удостовери по един безспорен
начин, че същият е запознат със съдържанието му, че му е прочетен актът, че
са му разяснени правата и задълженията по него. В никакъв случай обаче това
не освобождава контролния орган от вмененото с разпоредбата на чл. 43, ал. 5
от ЗАНН задължение да връчи препис от акта срещу разписка. Видно от
приложения по делото АУАН е, че свидетел на отказа на нарушителя да
подпише акта е бил И., който е посочен в акта и като свидетел при
установяване на нарушението и при съставянето на АУАН, което се установи и
от показанията му. С последното е допуснато нарушение на разпоредбата на
чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, респективно е нарушено и правото на защита на
жалбоподателя.
В тази връзка следва да се отбележи, че ЗАНН урежда четири категории
свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на АУАН и да го
подпишат. Първата група са свидетели, присъствали при извършване на
5
нарушението, а именно – лицата, възприели пряко и непосредствено един или
повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя,
които в най – голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на
обективната фактическа обстановка. Втората група са свидетели, присъствали
при установяване на нарушението, а именно – лицата, възприели факти и
обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които
съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението
или данни за неговия извършител, чиито показания биха могли да дадат ясна
престава за това дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта. Третата група са свидетели, присъствали при съставяне
на акта, а именно – това са лица, както от посочените по-горе две групи, така и
лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата,
свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата група са свидетели на отказа
на нарушителя да подпише акта, а именно – това са лица, чието участие се
налага само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Видно от изложеното,
тези четири категории свидетели удостоверяват различни факти и
обстоятелства. Ето защо, според настоящата съдебна инстанция, за да не
възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя
и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта,
свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите
по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. До този извод настоящият състав достига и
анализирайки разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3, чл. 42, т. 7 от ЗАНН и чл.
43, ал. 2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН като
реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на
свидетелите по акта. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят
откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел,
имената и точният адрес на който също се отбелязват в акта. По аргумент от
последното и след като съгласно чл. 42, т. 7 от ЗАНН в акта като негов
реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване,
респективно при установяване или при съставяне на АУАН, то следва
единственият извод, че свидетелят при отказа следва да е лице различно от
другите по – горе посочени свидетели.
Видно от АУАН № 1424617/31.10.2024 г. свидетел на "отказа" е Иван
6
Ангелов И.. Същият е посочен и като свидетел при съставянето на aкта и при
установяване на нарушението. Така е допуснато нарушение на разпоредбата
на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, с което е нарушено правото на защита на
жалбоподателя – отказът му да получи и подпише АУАН да се удостовери от
свидетел, който не е ангажиран с установяването на административното
нарушение и съставянето на АУАН.
Нарушаването на това правило представлява процесуално нарушение,
което е самостоятелно основание за цялостна отмяна на процесното
наказателно постановление, без да се разглежда спорът по същество и да се
обсъждат доводите и възраженията на жалбоподателя.
С оглед изложеното атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени изцяло.
Жалбоподателят не е претендирал разноски и не са представени
доказателства за направени такива, поради което и съдът не дължи
произнасяне в този аспект.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-027787/15.11.2024 г.,
издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на Д. И. К., ЕГН
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50,00
лева за извършено административно нарушение по чл. 104А от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7