№ 105
гр. Стара Загора, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20215500501402 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Т. В. М. и
Д. М. М., чрез адв. Г.К., против решение № 260039 от 30.03.2021 г.,
постановено по гр.д. № 791/2019 г. на Чирпанския районен съд, в частта с
която е отхвърлен предявеният установителен иск за собственост върху
терена, върху който е построена процесната сграда (лятна кухня), както и в
частта с която е отхвърлено искането за частична отмяна на н.а. за
собственост № 74, т.ІІІ, дело № 462/2019 г. на нотариус Л.И..
Въззивниците считат, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано. На първо място излагат съображения относно допуснато
процесуално нарушение при изготвяне на доклада по чл.146 ГПК, тъй като
районният съд не бил разгледал и посочил подлежащите на установяване
факти, нито е разпределил доказателствената тежест. На второ място
въззивниците считат, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност
всички събрани в хода на съдебното производство доказателства и е направил
едностранчива преценка на доказателствата, поради което считат
постановеното решение за необосновано и немотивирано. Във връзка с това
оплакване се излагат подробни съображения по съществото на спора. Иска се
въззивният съд да отмени атакуваното решение в обжалваната му част, като
вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск изцяло.
Въззиваемите Т. М. К. и Д. К. Д., чрез адв. Г.Ж. оспорват въззивната
жалба. Излагат съображения относно нейната неоснователност. Искат
1
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Останалите въззиваеми
не вземат становище по въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима,
а по същество е основателна, но по различни от изложените в жалбата
съображения.
Пред районния съд е бил предявен установителен иск за собственост.
Първоначално исковата претенция е касаела само постройка – лятна кухня, а
в последствие ищците са искали съдът да признае за установено, че са
собственици и на земята под лятната кухня.
Ищците са твърдели, че първата от тях – Т. В. М. е придобила по
наследство от баща си 1/2 ид.ч. от дворно място, находящо се в ***, с площ
от 1807 кв.м, за което бил отреден УПИ IX-224 в кв. 35 по плана на селото,
заедно с построените в същото жилищна сграда, лятна кухня, стопански
постройки, баня, гараж и подобрения. След смъртта на баща й, брат й Г.В.В. й
прехвърлил чрез продажба собствената си 1/2 ид.ч. от имота с н.а. №192, том
VIII, дело 862/ 2012 г. по описа на нотариус Л.И., рег.№090 с район на
действие PC - Чирпан. Имотът бил придобит в условията на СИО. Твърдели
се, че повече от 40 години в имота съществувала лятна кухня, построена от
баща й в югозападната част, в съседство с УПИ V-237, собственост на
ответниците. Тази лятна кухня била функционално свързана с къщата им.
Входът й бил откъм техния двор и откакто тя била построена се ползвала и
владеела необезпокоявано първоначално от родителите й, а впоследствие от
нейното семейство. Между двата съседни имота границата била
материализирана чрез ограда от телена мрежа и тухлен зид. Твърдели са, че
лятната кухня се намирала в техния имот - УПИ IX-224, който съответствал
на УПИ II-224, 223 и УПИ Ш-224 в кв.35 по плана на селото. Била
декларирана и ежегодно заплащали данъците си за нея. През лятото на 2019 г.
установили, че съседите им - ответниците по делото, се сдобили със скица №
293/ 08.07.2019 г. от Община *** и н.а. за собственост по обстоятелствена
проверка №74, том III, дело 462/ 2019г. по описа на нотариус Л.И., рег.№090
на НК, в които било посочено, че лятната кухня се намирала в техния имот -
УПИ V-237. Считат, че този нотариален акт за собственост отразявал неверни
факти и обстоятелства относно собствеността върху лятната кухня. Ищцата
поискала от Община *** служебно отстраняване на грешката, но й било
отказано, тъй като ставало дума за спор за материално право, който следвало
да бъде решен по съдебен ред. Затова ищците считат, че имат интерес от
завеждането на иска за установяване на правото им на собственост върху
лятната кухня и земята под нея, както и са искали частична отмяна на
2
нотариалния акт за собственост на ответниците.
Ответницата Д. К. Д. е оспорила иска. В отговора си е твърдяла, че той
е недопустим, тъй като по същество не оспорва правото на собственост върху
процесната сграда. Другите ответници - Н. К. Д., Т. М. К. и Т. Г. Д. не вземат
становище.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна,
че бащата на ищцата е признат за собственик на дворно място от 1690 кв.м,
представляващо имот № 224 в кв.35 по плана на ***, заедно с построените в
същото: жилищна сграда, лятна кухня, стопански постройки, баня, гараж и
др. подобрения. След смъртта му наследниците му – ищцата и брат й Г.В.В.
подали в община *** заявление за изменение на ПУП. Кметът издал
предписания за изработване на проектът за изменение на регулационния
план. Проектът бил съгласуван от ЕСУТ и одобрен със заповед №РД-
285/21.08.2012 г. на кмета на Община ***, в която било посочено, че се
променя вътрешно регулационната граница между двата парцела, така че
същата да мине по кадастралната.
С н.а. №192, том VIII, per. №4735, дело 862 от 2012 г. по описа на
нотариус Л.И., ищцата Т. В. М. придобила чрез покупко-продажба от брат си
Г.В.В. ½ ид.ч. от имота, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна
кухня, стопански постройки, баня, гараж и подобрения. Тъй като покупката е
по време на брака й с другия ответник, той станал собственик на 1/4 ид.ч.
Също така от фактическа страна първоинстанционният съд е приел за
установено, че процесната лятна кухня е посочена в два различни съседни
имота в две различни скици - в единия случай сградата попадала в
ответниковия поземлен имот, а във втория – в имота на ищците, което
обуславяло спора относно собствеността и на терена, върху който е построена
сградата, намираща се във владение на ищците, като правото на собственост
върху сградата по същество не се оспорва от ответниците. От показанията на
разпитаните по делото свидетели е приел за установено, че лятната кухня е
построена отдавна, ползвана е от праводателите на ищците, вратата е
обърната към жилището им и е свързана с остъклена „топла“ връзка с него,
към тази сграда не е имало претенции.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че не съществува
законова пречка да има търпима сграда, построена върху чужд имот, с
изрично или мълчаливо съгласие на собствениците на земята или чрез
търпението им към съществуването на тази сграда. Проектът за изменение на
регулационния план, одобрен със заповед № 285 / 21.08.2012 г. на кмета Общ.
Бр.Даскалови, не касаел изменение на съществуващата граница между УПИ
ІХ-224 и УПИ V-237. Процесната сграда не попада в имота на ищците и до
влизане в сила на проекта за изменение на ПУП е разположена изцяло върху
УПИ V-237, кв.35. Приел е, че реалната част от поземлен имот, върху който е
построена процесната лятна кухня е част от УПИ V-237, кв.35 по ПУП на
с.***, принадлежащ на ответниците по делото. Приел е, че установените
обстоятелства дават основание да прави заключение относно собствеността
3
върху сградата, но не и относно собствеността върху земята, на която тази
сграда е построена. Фактът, че наследодателите на ответници и самите те до
този момент не са предявили претенции за собственост, не давало основание
да се приеме, че тази реална част от ПИ е преминала в собственост на
ищцовата страна. Приел е, че липсват каквито и да било доказателства, тази
част от ПИ да е била някога собственост на ищците или на техни праводатели
или да е настъпилото предвиденото от проекта изменение на регулацията
претендираната част от ПИ.
Първоинстанционният съд е уважил предявения положителен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на лятната кухня, със
застроена площ от 25 кв. м, разположена на границата на УПИ IХ- 224 и УПИ
V- 237 в квартал 35 по плана на ***, а искът в останалата му част като
неоснователен е отхвърлен. По отношение на искането да бъде отменен
частично нотариалния акт за собственост на ответниците е приел, че ищците
не доказват, че този нотариален акт касае точно тяхната лятна кухня.
Решението на първоинстанционния съд е неправилно в обжалвана част.
По делото не е спорно, че наследодателят на ищцата, В.Г.В., починал на
10.11.2008 г., е бил признат за собственик по обстоятелствена проверка на
дворно място от 1690 кв.м, представляващо имот 224, кв.35 по плана на ***,
заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, стопански
постройки, баня, гараж и други подобрения, при граници и съседи: улица,
Ж.С., Д.К. и Д.Т., за което е съставен н.а. от 24.12.1992 г., № 193, т.ІІІ, дело №
1333/1992 г. по описа на нотариуса при Районен съд – Чирпан. По действащия
към момента на съставянето на нотариалния акт регулационен план от 1981
г., за имот пл. № 224 са отредели УПИ ІІІ-224 и УПИ ІІ-224, 234 в кв.35 (така
закл. на в.л.).
След смъртта на В.Г.В. наследниците му – ищцата Т. В. М. и брат й
Г.В.В., предприели действия за промяна на вътрешно регулационната граница
на двата парцела - УПИ ІІ-224, 235 и УПИ ІІІ-224. Издадено е предписание за
изработване на проект за изменение на плана за регулация с цел промяна на
вътрешно регулационните граници, така че те да минават по кадастралните,
отпадане на собствеността и обединяване на двата парцела в един. Такъв
проект е изготвен и според него изменението на регулационния план
предвижда обединяването на парцели ІІ и ІІІ в нов парцел ІХ, на който
регулационната линия към УПИ І –детска градина се поставя по
кадастралната граница между имоти с пл. номера 224 и 234, а регулационната
линия към УПИ ІV-223 се поставя по кадастралната граница между имоти с
пл. № 224 и 223. Също така внесеният за одобрение проект за изменение на
регулационния план предвижда промяна на регулационната граница между
новообразувания УПИ ІХ-224 и УПИ V-237 в частта, минаваща по северната
и източната стена на сграда със сигнатура „ПЖМ“ (процесната лятна кухня),
като новата регулационна линия се поставя по западната и южна стена на
сградата.
Със заповед № РД-285 от 21.08.2012 г. обаче проектът е одобрен само
4
относно регулационния план за УПИ ІІ-224, 232 и УПИ ІІІ-224 с цел промяна
на вътрешно регулационната граница и обединяване на двата парцела на
ищците в един. Заповедта не се отнася до регулационните граници със
съседните имоти. Според заключението на вещото лице изменението на ПУП
– ПР, както е по проекта, е нанесено на копието на действащия кадастрален и
регулационен план, но не е отразено па цифровия модел на плана. Затова при
изслушването на покупко-продажбата, извършена между ищцата и брат й, за
което е съставен н.а. № 192, т.VІІІ, рег. № 4735, дело № 8762/2012 г. на
нотариус Л.И., е представена скица, според която регулационната граница
между имот V-237 и ІХ-224 минава по западната и южна стена на сграда със
сигнатура „ПЖМ“, а при съставянето на констативния нотариален акт за
собственост на ответниците от 12.07.2019 г. е представена скица от цифровия
модел на плана, според който регулационната граница между имот V-237 и
ІХ-224 минава по северната и източната стена на сграда със сигнатура
„ПЖМ“.
От заключението на назначената съдебно техническа експертиза се
установява още, че за *** са действали два кадастрални и регулационни
плана. Първият регулационен план е одобрен със заповед № 3605 от
18.12.1929 г. По този план УПИ ІХ-224, кв. 35 (имотът на ищците) е
представлявал имот с пл. № 287, за който е бил отреден парцел ІХ-287 в кв.7,
а УПИ V-237, кв.35 (имотът на ответниците) е представлява имот с пл. № 286,
за който е бил отреден парцел VІІІ-286. На комбинираната скица, изготвена
от вещото лице, имотите на страните по плана от 1929 г. са отбелязани с
кафяви черти и надписи.
Вторият кадастрален и регулационен план на селото, действащ и към
настоящия момент, е одобрен със заповед № 900/03.08.1981 г. По този план за
имот 224 за отредени УПИ ІІІ-224 и УПИ ІІ-224, 234, кв.35, а за имот пл. №
237 е отраден УПИ V-237 в кв.35. На комбинираната скица имотите са
нанесени със сини черти и надписи. По този план на източната регулационна
линия на УПИ V-237 е нанесена полумасивна жилищна сграда със сигнатура
ПМЖ, съответстваща на процесната сграда с функционално предназначение
на лятна кухня.
При направения оглед и замерване на място вещото лице е
констатирало, че между двата процесни имота, представляващи УПИ ІХ-224
и УПИ V-237 кв.35 по плана на ***, има трайно материализирана кадастрална
граница, представляваща изградена каменна ограда и зидовете на лятната
кухня. Сградата е с площ от 24 кв.м, като на западната стена има изградена
укрепваща стена от бетонов пояс и тухлена зидария, като общо застроената
площ е 25 кв.м. Входът на лятната кухня е от северната страна на сградата
към имота на ищците. Вещото лице е дало заключение, че според качеството,
изпълнението и вида на съществуващата на място сграда и каменна ограда, те
са построени преди повече от 40 години.
Разпитаните по делото свидетели В.И.И., А.И. К. и Н.И.Н.. установяват,
че лятната кухня на границата с имота на съседите е била построена преди
5
повече от 30 години и там живеели бабата и дядото на ищцата Т.В.. Сега
кухнята била ремонтирана и била направена „топла“ връзка с къщата.
Преценени съвкупно със заключението на вещото лице и на представените по
делото скици от плана от 1981 г., на които лятната кухня е отбелязана,
показанията на разпитаните по делото свидетели дават основание на съда да
приеме, че лятната кухня и каменната ограда са построена преди 1981 г.,
когато е одобрен сега действащият план. Към онзи момент (преди
одобрението на плана от 1981 г.) регулационната линия (колорирана в кафяво
на комбинираната скица) между имота на ищците и този на ответниците е
минавала по южната страна на постройката и това ясно е видно от
комбинираната скица. С одобрението на регулационния план от 1981 г.
регулационната линия е изместена по източната и северната стена на лятната
кухня, като по този начин тя (кухнята и теренът под нея) вече попада в имота
на ответниците.
Освен тези факти по делото е установено, че ищците са съпрузи –
сключили на граждански брак на 15.04.1989 г.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Установителният иск за собственост съдържа искане за съдебно-
потвърдително установяване срещу ответника, че ищецът действително
притежава вещното право върху имота, предмет на спора. Следователно той
трябва да докаже по положителен начин, че е придобил твърдяното право,
което в случая се установява по несъмнен начин.
Съгласно чл.110 ЗТСУ (отм., действал към 1981 г.) предвижданията на
дворищно-регулационния план имат вещно-отчуждително действие.
Съдебната практика, съобразявайки се с нормата на чл.31, ал.1 ЗТСУ (отм.)
приема, че това отчуждително действие е условно – ако регулацията е
приложена. С Тълкувателно решение №3/1993 г. се приема, че прилагането на
регулацията е възможно по три начина – чрез плащане; чрез владение и
придобиване по давност на придаваемото място от имот към съседен парцел
от този от съседите, който е останал във владение на това място, или чрез
издаване на констативен нотариален акт на основание чл.134, ал.1 ЗТСУ
(отм.). С приемането на ЗУТ отчуждителното действие на дворищно
регулационните планове отпада с изключение на плановете по чл.16, ал.1
ЗУТ. С §6 от този закон е предвидена възможност регулационните сметки за
придаваемите места да бъдат уредени по инициатива на правоимащите лица,
ако подадат заявление за това в 6-месечен срок от влизането на ЗУТ в сила.
Ако не сторят това, отпада автоматично отчуждителното действие на
заварените от ЗУТ регулационни планове (така ТР № 2/2010 г. от 28.03.2011 г.
на ОСГК на ВКС).
В случая регулацията от 1981 г. в частта, касаеща регулационната
линия по северната и източната стена на лятната кухня не е приложена. Както
бе посочено по-горе, тя е била построена в границите на имот ІХ-287 по плана
от 1929 г., идентичен с имота на ищците. По делото нито се твърди, нито се
6
представят доказателства за обстоятелствата, които са релевантни за
прилагането на регулацията от 1981 г. Напротив. Напълно еднозначно и
безпротиворечиво е установено, че лятната кухня винаги е била във владение
на ищцата и съпруга й, както и на техните праводатели, ползвала се е от тях,
а входът й е бил откъм двора им. Между двете дворни места е изграден
тухлен зид като продължение на стената на лятната кухня. По делото е
установено, че никой от ответниците, нито от техните праводатели не е имал
претенции както към постройката, така и към земята под нея и тя не е била
завзета от тях. Щом регулацията от 1981 г. в частта относно регулационните
линии около процесната лятна кухня не е приложена, отчуждителното й
действие се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на
административна процедура по §8 ПР на ЗУТ за изменение на неприложения
дворищно регулационен план. В този случай пространствените предели на
правото на собственост не се определят от парцелните линии, включващи и
площта, за която регулацията не е приложена, а се определя от имотните
граници, без да се има предвид терена, предаден по регулация, за който тя не
е приложена. С други думи и тъй като е немислимо лятната кухня и
прилежащият й терен да не се разглеждат като единен обект на право на
собственост, теренът под сградата съставлява площ, по отношение на която
регулацията от 1981 г. не е приложена, поради което меродавни са имотните
граници на имота на ищците, включващ и тази площ.
Освен горното въззивният съд счита, че следва да се има предвид, че
лятната кухня няма статута на самостоятелен обект на собственост. Тя
съставлява подобрение, което съгласно чл.92 ЗС следва собствеността на
земята, тъй като не е установено друго. Правната възможност да се обори
презумпцията на чл.92 ЗС, че построеното принадлежи на лице, различно от
собственика на земята, съществува само при условие, че сградата няма
обслужващ, помощен характер. Когато построеното не може да се обособи
като самостоятелен обект, собствеността върху него следва правото на
собственост на земята, върху която е построено.
С оглед на тези съображения въззивният съд да счита, решението на
районния съд в обжалваната част следва да бъде отменено, а вместо него –
постановено друго, с което да се признае за установено, че теренът под
лятната кухня, разположена на границата на УПИ ІХ-224 и УПИ V-237, е
собствен на Т. В. М. по силата на наследствено правоприемство и по силата
на покупко-продажбата, и на Д. М. М. по силата на чл.21 СК.
По отношение на искането за частична отмяна на констативния
нотариален акт на ответниците въззивният съд намира следното:
С констативния нотариален акт се установява право на собственост
върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително
производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този
нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно
съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този
нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с
7
констативния нотариален акт, може по исков път да установи
несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата
на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение,
което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по
отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият
нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната
на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото
лице (така ТР 3/2012 г. на ОСГК на ВКС).
В случая, след като с решението на първоинстанционния съд е признато
за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
лятната кухня, представляваща полумасивна жилищна сграда, със застроена
площ от 25 кв. м, разположена на границата на УПИ IХ-224 и УПИ V-237, а с
настоящото решение се признава и правото на собственост върху терена под
нея, задължителна последица е отмяната на констативния нотариален акт, с
който се признават права на ответниците върху лятната кухня и терена под
нея. Освен това е видно от нотариалния акт, че правото на собственост върху
дворното място включва и полумасивна жилищна сграда, а върху скицата
пред нотариуса друга полумасивна жилищна сграда освен лятната кухня
няма. Затова първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
частта, с която е отхвърлено искането за отмяна на нотариалния акт за
собственост, с който ответниците са се снабдили.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззивниците следва да бъдат
присъдени направените за въззивната инстанция разноски общо в размер на
1400 лв., включващи заплатената държавна такса и възнаграждение за един
адвокат за въззивната инстанция в размер на 825 лв., както 575 лв. за първата
инстанция, които не са били присъдени от първоинстанционния съд.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260039 от 22.03.2021 г., постановено по гр. д. №
791/2019 г. на Районен съд - Чирпан, в частта с която е отхвърлен искът на Т.
В. М. с ЕГН *** и Д. М. М. с ЕГН **********, двамата от ***, общ. ***, по
чл.124, ал.1 ГПК – за установяване на правото им на собственост върху част
от имот – УПИ V-237, кв.35 по плана на ***, одобрен със заповед № 900 от
03.08.1981 г., от 25 кв.м, върху която е построена полумасивна жилищна
сграда със сигнатура ПМЖ по скица № 504 от 01.08.2019 г. – приложение към
заключението на вещото лице, с функционално предназначение на лятна
кухня, както и в частта, с която е отхвърлено искането им да бъде отменен
н.а. за собственост по обстоятелствена проверка №74, том III, дело 462/
2019г. по описа на нотариус Л.И., рег.№090 на НК, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
8
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение
на Н. К. Д. с ЕГН ********** от ***; Д. К. Д. с ЕГН ********** от ***; Т. М.
К. с ЕГН ********** от *** и Т. Г. Д. с ЕГН ********** от ***, че Т. В. М. с
ЕГН *** и Д. М. М. с ЕГН **********, двамата от ***, общ. *** са
собственици на реална част от имот УПИ V-237, кв.35 по плана на ***,
одобрен със заповед № 900 от 03.08.1981 г., върху която реална част е
построена полумасивна жилищна сграда със сигнатура ПМЖ по скица № 504
от 01.08.2019 г. – приложение към заключението на вещото лице, с
функционално предназначение на лятна кухня, и която реална част е от 25
кв.м; разположена до източната регулационна линия на посочения УПИ и е
оградена от две страни с каменен зид, зад който е западната и южната стена
на описаната полумасивна жилищна сграда.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2, изр. последно ГПК нотариален акт
за собственост по обстоятелствена проверка №74, том III, дело 462/ 2019г.
по описа на нотариус Л.И., рег.№090 на НК, в частта с която е признато
право на собственост на Н. К. Д. с ЕГН ********** от ***; Д. К. Д. с ЕГН
********** от ***; Т. М. К. с ЕГН ********** от *** и Т. Г. Д. с ЕГН
********** от *** реална част от дворно място - УПИ V-237, кв.35 по плана
на ***, одобрен със заповед № 900 от 03.08.1981 г., която част е от 25 кв.м, и
върху построена върху тази реална част полумасивна жилищна сграда със
сигнатура ПМЖ по скица № 504 от 01.08.2019 г. – приложение към
заключението на вещото лице, с функционално предназначение на лятна
кухня.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Н. К. Д. с ЕГН ********** от
***; Д. К. Д. с ЕГН ********** от ***; Т. М. К. с ЕГН ********** от *** и Т.
Г. Д. с ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛЯТАТ на Т. В. М. с ЕГН *** и Д. М.
М. с ЕГН **********, двамата от ***, общ. ***, сумата от 1400 лв.,
включващи заплатената държавна такса и възнаграждение за един адвокат за
въззивната инстанция в размер на 825 лв., както 575 лв. за първата инстанция,
които не са били присъдени от първоинстанционния съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9