Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………

 

гр. К., 09.07.2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девет юни през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

при съдебния – секретар Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гражданско дело № 877 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /.

          Производството е образувано по искова молба вх. № 4270 / 12.10.2018 година на „А.К.П.З.” ООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п. к. 1527, бул. „В.Л.” № 114, етаж М., със законeн представител Т.Я.К.– управител, чрез юрисконсулт Д.А. против ответника Д.Б.Л., ЕГН ********** ***0, с която ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи сумата в общ  размер на 761.93 / седемстотин шестдесет и един лева и деветдесет и три стотинки / лева, ведно със законната лихва от 28.05.2018 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. 

 В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 ГПК, след като по ч.гр.д. № 447 /2018 г.по описа на РС – гр. К. лицето не е намерено на адреса, залепено е уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК и има данни за регистриран трудов договор, но фирмата е напуснала адреса, след справка се указва, че фирмата няма нов адрес и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. ал. 4 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

С молба вх. № 4714 / 09.11.2018 г. ищецът е оттеглил на основание чл. 232 от ГПК искът за сумата от 21.38 лева и съдът с определение № 822 / 12.11.2018 г. е прекратил частично производството в тази част.

 Сочи се, че ищецът е предявил исковата си претенция въз основа на договор за кредит 05.05.2015 г., сключен между „Ф.Б.“ ЕООД и ответника. По силата на договора на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 500.00 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва в размер на 16.90 лева, за срок от 30 дни. От своя страна „Ф.Б.“ ЕООД е предложил обезпечение представлявано от гарант – „Ф.Б.“ ЕООД, поради което на 05.05.2015 г. между ответницата и гаранта е сключен договор за гаранция с № 251839. Съгласно чл. 5 от общите условия към този договор ответникът се задължил да плати на гаранта такса в размер на 143.65 лева.

Ответницата Д.Б.Л., ЕГН ********** не е изпълнила своето задължение да върне кредита и дружеството гарант е погасило дължимата сума в пълен размер.

На 01.12.2017 г. е сключен договор за покупко – продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити / цесия / и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „А.К.П.З.“ ООД и „Ф.Б.“ ЕООД, по силата на което вземането е прехвърлено в полза на „А.К.П.З.“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи  сумата от 740.55 / седемстотин и четиридесет лева и петдесет и пет стотинки / лева, от които : 500.00 лева  - главница; договорна лихва от 16.90 лева, за периода от 04.06.2015 г.до 04.06.2015 г.; гаранция по кредитната сделка от 143.65 лева и такси от 80.00 лева, ведно със законната лихва от 28.05.2018 г. / датата на подаване на заявлението в РС / до окончателно изплащане на вземането. С исковата молба е направено и искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът редовно призован не изпраща представител. Същият е депозирал молба вх. № 262030 / 26.06.2020 г., с която моли да се даде ход на делото, да се приеме заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза и моли съдът да постанови решение, с което да признае искът за основателен и да присъди направените от ищеца разноски, като прилага списък по чл. 80 от ГПК.

          Ответникът редовно призован се представлява от назначеният му с определрение на съда от 28.06.2019 г. особен представител – адв. К. – САК, която оспорва исковете, като заявява, че при направената цесия не е спазен закона.

          Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

          От приложения като доказателство заварен препис от Договор за кредит № 251839 от 05.05.2015 г., сключен  между „Ф.Б.“ ЕООД и Д.Б.Л., ЕГН ********** се установява, че е отпуснат кредит в размер на 500.00 / петстотин / лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба за кредитора в размер на 16.9 лева, за срок от 30 дни.

          Съгласно чл. 5 от Общите условия на Договора кредитополучателят се е задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер на 143.65 лева.

От приложеното като доказателство към делото потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД е видно, че е извършена цесия като „Ф.Б.“ ЕООД, по силата на което е прехвърлило в полза на „А.К.П.З.“ ЕООД изцяло всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал., във  вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, и се доказва от приложените по делото писмени доказателства, че между Ф.Б.“ ЕООД и Д.Б.Л., ЕГН ********** е сключен Договор за кредит в размер на 500.00 / петстотин / лева.

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че искът е основателен и доказан, ответникът не представи доказателства, че е заплатил на ищеца дължимата сума в общ размер 740.55 / седемстотин и четиридесет лева и петдесет и пет стотинки / лева.

От приетото пред настоящата съдебна инстанция и неоспорено от страните заключение по извършената съдебно - счетоводна експертиза на вещото лице Т.З. се установява, че размерът на общата дължима сума е 660.55 / шестстотин и шестдесет лева и петдесет и пет стотинки / лева, а именно :  500.00 / петстотин / лева - главница, 16.90 / шестнадесет лева и деветдесет стотинки /  - договорната лихва, за периода от 04.06.2015 г.до 04.06.2015 г. и сумата от 143.65 / сто четиридесет и три лева и шестдесет и пет стотинки / лева – гаранция по кредитна сделка.

Относно иска за такса 80.00 / осемдесет / лева, съдът намира, че същият е основателен, въпреки че не посочено като вземане в съдебно счетоводната експертиза.

С оглед горното съдът намира искът за основателен и доказан, поради което следва да постанови решение, с което да приеме за установено съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника в общ размер на 740.55 / седемстотин и четиридесет лева и петдесет и пет стотинки / лева, от които : 500.00 лева  - главница; договорна лихва от 16.90 лева, за периода от 04.06.2015 г.до 04.06.2015 г.; гаранция по кредитната сделка от 143.65 лева и такси от 80.00 лева, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 28.05.2018 г. до изплащане на вземането

Относно разноските :

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер 1 310.00 / хиляда триста и десет / лева, от които :  сумата от 25.00 лева – заплатена ДТ в заповедното производство, сумата от 200.00 лева –  адвокатско възнаграждение за заповедното производство, сумата от 125.00 лева – ДТ в исковото производство, 300.00 лева - възнаграждение за особен представител, 300.00 лева – депозит за вещо лице и сумата от 360.00 лева - адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав

       

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Б.Л., ЕГН ********** ***0 вземането на „А.К.П.З.” ООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п. к. 1527, бул. „В.Л.” № 114, етаж М., със законeн представител Т.Я.К.– управител в общ размер на 740.55 / седемстотин и четиридесет лева и петдесет и пет стотинки / лева, от които : от които : сумата от 500.00 / петстотин / лева  - главница, сумата от 16.90 / шестнадесет лева и деветдесет стотинки /  лева – договорна лихва, за периода от 04.06.2015 г.до 04.06.2015 г., сумата от 143.65 / сто четиридесет и три лева и шестдесет и пет стотинки / лева -  гаранция по кредитната сделка и сумата от 80.00 лева – такси, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 28.05.2018 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Д.Б.Л., ЕГН ********** ***0  да заплати на „А.К.П.З.” ООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п. к. 1527, бул. „В.Л.” № 114, етаж М., със законeн представител Т.Я.К.– управител, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство в общ размер 1 310.00 / хиляда триста и десет / лева, от които :  сумата от 25.00 лева – заплатена ДТ в заповедното производство, сумата от 200.00 лева –  адвокатско възнаграждение за заповедното производство, сумата от 125.00 лева – ДТ в исковото производство, 300.00 лева - възнаграждение за особен представител, 300.00 лева – депозит за вещо лице и сумата от 360.00 лева - адвокатско възнаграждение в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С.  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                         

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :