№ 118
гр. Кюстендил, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Ваня Др. Богоева
Евгения Хр. Стамова
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20241500500558 по описа за 2024 година
С постановеното решение №187 от 18.02.2024г., гр.д.№1096/2022г. от
Кюстендилския районен съд Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул.******* и А. А.,
ЕГН**********, с адрес: гр.К., ул.***** са осъдени да заплатят солидарно на *** АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.****-, представлявано от П.Д. и Д.Ш. –
изп.д-ри и членове на управителния съвет, на основание Договор за потребителски кредит
№ *** от ***г., главница в размер на 22 490.43 лв , ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска -16.06.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, като предявените искове за осъждане на А. и А. да заплатят солидарно на
***** АД , ЕИК ***, договорна лихва в размер на 1481.18 лв. за периода 03.06.2021г. до
30.12.2021г., мораторна лихва в размер на 2 267.11 лв, за периода 03.06.2021г. до
26.05.2022г., 34 лв- такси по Договора за периода 03.06.2021г. до 26.05.2022г.,60 лв такси за
нотариални покани за периода 03.06.2021г. до 26.05.2022г. по Договор за потребителски
кредит№ *** от ***г са отхвърлени, като неоснователни. Със споменатото решение Г. А.,
ЕГН ********** , с адрес: гр.К., ул.**** и А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул.***** са
осъдени да заплатят на ***** АД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.**** , представлявано от П.Д. и Д.Ш. – изп.д.ри и членове на управителния съвет ,
разноски за производството в размер на 3770.94 лв.
1
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба , подадена от *** АД, ЕИК
*** срещу постановеното решение, в отхвърлителните части за договорна лихва в размер на
1481.18 лв. за периода 03.06.2021г. до 30.12.2021г., мораторна лихва в размер на 2 267.11 лв,
за периода 03.06.2021г. до 26.05.2022г., 34 лв- такси по Договора за периода 03.06.2021г. до
26.05.2022г.,60 лв такси за нотариални покани за периода 03.06.2021г. до
26.05.2022г..Фактическите констатации и правните изводи в обжалваното решение се
оспорват.Твърди се незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт, поради
нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост.Позовавайки се на разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК ,според която ГПР
„изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи( лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид , в т.ч. тези ,
дължими на посредници за сключване на договора“, изразени, като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и разпоредбата на чл.19, ал.2 ЗПК, според която ГПР
се изчислява по законоустановена формула съгласно приложената методика на Приложение
№1 към Закона за потребителския креди, твърди, че разгледания Договор за кредит, е в
съответствие със съществуващия регламент и минималните изисквания за съдържание на
Договора, по конкретно с разпоредбата на чл.11,ал.1 т.10 ЗПК.Жапбоподателят сочи, че в
чл.3, ал.9 от Договора за банков кредит е посочен точния размер на ГПР, в процентно
изражение – а именно 12.21%, което не надвишава допустимия максимален праг, съгласно
чл.19, ал.4 ЗПК, посочени са критериите при които ГПР е изчислен( чл.3 от Договора),
посочена е общата сума дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на
сключване на Договора, а именно 43 371.09 лв, в три отделни точки на чл.3, ал.10 е
определено какви са взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.С
посочената клауза, страните са установили размера на ГПР, общата сума, която
кредитополучателят следва да върне на Банката, както и взетите предвид допускания, при
които ще се прилага ГПР.Кредиторът твърди, че ГПР е изчислен по законоустановена
формула, съгласно заложена методика в Приложение №1 към ЗПК.Счита, че по ясен и
разбираем начин са инкорпорирани всички разходи, свързани с кредита.Договорът според
жалбоподателя съдържа необходимата информация, както е предвидено в чл.11, ал.1 т.10
ЗПК и не са налице основания за прогласяването му за недействителен, в дадената величина
по ясен и разбираем начин са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение, при ясно разписана методика за формзиране
на ГПР..Изводът в обжалваното решение, за недействителност на договора според
въззивника е в несъгласие с установяващото се от представените писмени доказателства,
свидетелстващи за това, съгласно писмен договор за кредит, в договора се съдържа
необходимата информация, касаеща годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, посочени
са взетите предвид допускания , използвани при изчисляване годишния процент на
разходите – т.е договорът не е недействителен на основание чл.22 вр. с чл.11, ал.1 т.10
ЗПК.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на решението, в обжалваната част и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимите суми, за договорна лихва в размер
2
на 1481.18 лв, за периода от 03.06.2021г. до 30.12.2021г. , мораторни лихви в размер на
2267.11 лв, за периода от 03.06.2021г. до 26.05.2022г., 34 лв такси по Договора за периода от
03.06.2021г. до 26.05.2022г., 60 лв такси за нотариални покани , за периода 03.06.2021г. до
26.05.2022г., както и за оставащия размер от дължимите съдебни и деловодни
разноски.Жалбоподателят претендира разноски и за въззивното производство. Преписи от
жалбата са връчени на ответниците.
В законоустановения срок, по делото е постъпил писмен отговор на жалбата,
подаден от особения представител адв.Д. Н., представляваща ответниците Г. А. и А. А..В
подадения отговор е мотивирано становище за неоснователност.Ответникът също се
позовава на разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, съгласно която ГПР изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи ( лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези дължими на посредници за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, но посочва, че нито в Договора нито в Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация липсва конкретизация, относно начина по който е формиран
ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, което от своя страна
определя, като нарушение на главното изискване, за сключване на Договора по ясен и
разбираем начин, съгласно чл.10, ал.1 ЗПК.При липсата на данни за наличие на други
разходи по кредита, е изразено предположение, че ГПР би трябвало да е в съответствие с
годишния лихвен процент.Тъй като неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание
за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК то в този случай, предвид разпоредбата на
чл.23 ЗПК според въззиваемия дължима е само чистата стойност на кредита, без лихви и
други разходи.В съответствие с изложеното е искане за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт, като правилен и законосъобразен.Ответникът претендира разноски за
производството, в размер на дължимия адвокатски хонорар в размер на 700.00 лв, определен
съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Жалбата е допустима, подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна в
процеса, насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
На основание чл.269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от
надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята
на съда разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение №
874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Относно правомощията на въззивния съд, определени
до посоченото в жалбата, с редица решения на ВКС решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д.
№ 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от
19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на
IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) е утвърдено разбирането,
което се споделя от въззивния съд, че съдът се произнася по правилността на фактическите
и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;
3
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК и, за да се
произнесе взе предвид:
Производството е по искова молба, подадена от ***** АД, ЕИК *** срещу Г. А. и А.
А., съдържаща искане за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца, следните дължими
на основание Договор за потребителски кредит № ***/03.01.2019г суми, както следва,
дължима главница в размер на 22490.43 лв, начислена за периода 03.06.2021г. до 26.05.2022г,
договорна лихва в размер на 1481.18 лв, за периода 03.06.2021г. до 30.12.2021г., мораторна
лихва в размер на 2267.11 лв, за периода 03.06.2021г. до 36.05.2022г. , 34 лв- такси по
Договора, за периода 03.06.2021г. до 26.05.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното и
заплащане.Сочи се настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора, поради
неплатени на падежа вноски с падеж 05.05.2021г. и 05.06.2021г., обявяването й чрез
връчване на уведомление от съдебен изпълнител и неплатени посочените суми за
договорна, мораторни лихви и такси.
С постановеното, обжалваното решение №187/18.02.2024г. преценявайки исковата
молба за основателна, в частта относно претендираната главница, за сума 22 490.43 лв,
съдът е уважил иска за тази сума, присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба -16.06.2022г. до окончателното заплащане на задължението, като
е отхвърлил исковете, за сумите : договорна лихва, в размер на 1481.18 лв, за периода от
03.06.2021г. до 30.12.2021г., мораторна лихва в размер на 2267.11 лв, за периода от
03.06.2021г. до 26.05.2022г., 34 лв- такси по Договора, за периода от 03.06.2021г. до
26.05.2022г. и 60 лв. такси за нотариални покани за периода 03.06.2021г. до 26.05.2022г.
Съдът е приел, че лихва и други разходи по кредита не се дължат на ищеца, поради това, че
Договорът на който се основават исканията е недействителен на основание чл.22 ГПК,
доколкото видовете разходи, включени в ГПР не са посочени, при изключване по чл.19, ал.3(
при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите:1.
Които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. Различни от покупната цена на стоката или услугата, които
потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали
плащането се извършва в брой или чрез кредит;3.за поддържане на сметка във връзка с
договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент,
позволяващ извършването на плащания , свързани с усвояването или погасяването на
кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите свързани със сметката са посочени ясно и отделно в
Договора за кредит или в друг договора, сключен с потребителя, както е посочено в
Определение 30685/30.09.2022г. на ВКС по гр.д.№578/2022г., ІІІ г.о, приемайки, че подобна
клауза не удовлетворява законовото изискване относно съдържанието на договора.Съдът се е
4
позовал на чл.23 ЗПК, предвиждащ, че в този случай на връщане подлежи чистата стойност
на кредита, за което не е необходимо да се предяви иск по реда на чл.55 ЗЗД, както е прието
с Решение №50065/29.05.2023г. на ВКС по т.д.№2024/2022г., І т.о, ТК.
При проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да
приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване -Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК.
Както става ясно, спорът по делото се концентрира до действителността на Договор за
потребителски кредит, на който се основават вземания на Банката срещу въззиваемите,
преценена при приложение разпоредбата на чл.22 ЗПК, материалноправна норма с
императивен характер, съгласно която ако договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията по чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20, договорът е недействителен и чл.23
ЗПК съгласно който дължима в този случай е само чистата стойност на договора.Изисквания
на чл.11, ал.1 ЗПК включват - общия размер на кредита и условията за усвояването му; 8.
стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит;9. лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти;9а. (нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) методиката за изчисляване
на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а;10. годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;11.
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;12.
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени
съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията,
съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит;20. наличието или липсата на право на
5
отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за
размера на лихвения процент на ден.
Като има предвид изложеното, въззивният съд намира за необходимо да посочи, че
Договорът за потребителски кредит, който е предмет на настоящото разглеждане е Договор с
№***,съдържащ подписи на страните по делото, в идентично качество, Кредитодател за
Банката и Кредитополучател за ответниците.Договорът се състои от 10 страници, подписан
от последните на всяка страница.Част от Договора е Приложение №1 – Методология за
определяне на референтен лихвен процент (Прайм) по потребителски и жилищно- ипотечни
кредити –2 стр.подписана от Кредитодателя и Кредитополучателя, Погасителен план, 2
листа – подписан от страните по Договора. Част от материалите във връзка със сключения
Договор са и искане от Г. А. и искане съкредитоискател А. А..
Договорът попада в обхвата на действие на Закона за потребителския кредит- чл. 9,
ал.1 ЗПК – като договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане - това следва както от наименованието на
Договора , така от качеството на кредитополучателя – физическо лице и от съдържанието на
Договора, предвид отсъствието на клаузи, определящи назначението на средствата за
търговски цели. Доколкото с чл.10, ал.1 и чл.11 от Закона са предвидени изисквания за
минимално съдържание на Договора, несъобразяването на които, с чл.22 от ЗПК
законодателят санкционира с прогласяване на Договора за недействителен, то Договорът
подлежи на проверка за съответствие с изискванията на посочените,с императивно
съдържание законови норми. Предвидените със Закона за потребителския кредит изисквания
за съдържанието на Договора за потребителски кредит и регламентираните при неспазването
им правни последици, представляват частен случай на общата закрила предвидена със
ЗЗП,чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно
поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.По аргумент
от чл.7, ал.3 ГПК, който постановява служебна проверка и за неравноправни клаузи в
Договора, порок с по- малка тежест от недействителност на договора поради противоречие
с императивна материалноправна норма – когато законът не допуска действието на такъв
договор без да се интересува от волята на договарящите, то съдът извършва служебна
проверка за съответствие на Договора с изискванията на закона.В този смисъл, без значение
за тази проверка е дали ответникът е възразил, още повече, че съгласно чл.20, ал.2 ЗПК
отказът от права на потребителите по този закон е недействително.
Елемент от основното съдържание на Договора, на основание чл.11, ал.1 т.10 -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
6
определения в приложение № 1 начин.В разглеждания договор, в чл.9 от Договора се
съдържа информация за годишен процент на разходите ( ГПР) – посочено е че той възлиза
на 12.21%, обща сума дължима от кредитополучателя -43731.09 лв, в ал.10 са посочените
взетите предвид за изчисляването на ГПК допускания : Договорът за потребителски кредит
валиден за срока ,за който е бил сключен, при изпълнение на задълженията на страните,
съобразно условията и сроковете по договора, лихвата и другите разходи неизменни спрямо
техния първоначален размер , плащанията се извършват съобразно датите и условията ,
изисквани от Банката- Приложение №1, т.2 към чл.19, ал.2 ЗПК.Съгласно чл. 3, ал.11 от
Договора, кредитополучателите са декларирали, че са запознати с обстоятелството, че по
този договор се ползват преференциални лихвени условия ( спрямо стандартните лихвени
условия на Банката приложими към момента на сключване на договора ) при наличие на
следните условия: кредитополучателят се съгласява да осигури всеки месец постъпване на
средства в размер не по – нисък от 1000.00 лв, цялото месечно възнаграждение и подписано
от Кредитополучателя съгласие за приемане на застраховане по групов застрахователен
договор за застраховка „Защита на плащанията“ по потребителски кредите на ***** АД,
както и на Общите условия за застраховка „Защита на плащанията „, с ползващо се лице
Банката и застраховател/и , посочен/и от Банката и поддържане на застрахователно покритие
по застраховка „Защита на плащанията“ за срока на договора за кредит.Кредитополучателят
дължи застрахователни премии, съгласно договорната документация за приемане на
застраховане за застраховка „Защита на плащанията“.В чл.12 от Договора е отразено, че
префернциалните условия по ал.11 са отразени в размер на приложимата годишна лихва по
чл.3, ал.1 от Договора.В чл.5 за дължими по договора са посочени: такса за разглеждане на
искане за кредит в размер на 400.00 лв, месечна такса за обслужване на разплащателна
сметка, разкрита по потребителски кредит ( сметката по чл.2, ал.1 – сметка по която се
отпуска разрешения кредит, за откриването на която е необходимо сключване на договор за
откриване на разплащателна сметка между Кредитополучателя и Банката ) в размер на 3.50
лв, недължима при ползване на следните пакетни програми за банкови продукти на *****
АД:“Моето семейство“, „Моето предимство“ или „Моят престиж“.Съгласно чл.2, ал.2 от
Договора освен таксите, дължими съгласно чл.5, кредитополучателят дължи и такси и
комисионни за обслужване и изпълнението на платежни операции от разплащателната
сметка по предходнатга алинея, съгласно Общите условия за откриване, водене и закриване
сметки на физически лица и Тарифа на Банката, в сила към момента на извършване на
съответната операция по сметката, общите условия и Тарифа налични на Интернет
страницата на Банката, както и в офисите на Банката.Според посоченото в чл.1, ал.2 в
случай, че във връзка с Договора за кредит Кредитотополучателят сключи застраховка по
застрахователна програма „Защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски
кредити, предоставяни от ***** Ад, чиято премия е платима еднократно, страните по
договора се съгласяват, че необходимата сума за заплащане на застрахователна премия е за
сметка на отпуснатия кредит, като се удържа служебно от Банката при усвояване на
кредита, от сметката по чл.2, ал.1 по реда и при условията, посочени в чл.13 по- долу.В
чл.13 от договора е посочено, че с подписването на договора, кредитополучателят дава
7
изрично съгласие, Банката да събира служебно от всичките му /им сметки, открити при нея,
своите изискуеми вземания, произтичащи от или във връзка с договора, в това число
дължими суми по главница, лихви, такси, комисиони и други разноски по кредита и/или да
прихваща вземанията си срещу всякакви авоари на Кредитополучателя / ите при нея, по
реда и на основание чл.21 от Наредба №3 на БНБ, от 18.04.2018г. за условията и реда за
откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на
платежни инструменти.Съгласно чл.1, ал.3 – предвидените в чл.5 от Договора такси,
платими към датата на усвояване на кредита, са за сметка на отпуснатия кредит и се удържат
служебно от Банката при усвояване на кредита, от сметката по чл.2, ал.1 по реда и условията
посочени в чл.13
В представения погасителен план, като дължими са посочени:вноска главница,
вноска лихва, такси 0.00 , застраховки 27.73 лв – дължими за целия срок на Договора
10 161.79 лв – възнаградителна лихва, 2 329.30 лв – застраховки – застрахователен договор/
сертификат, Съгласие за приемане на застраховане по Групов застрахователен договор за
застраховка“Защита на плащанията „ по потребителски кредити на ***** АД по делото не е
представено.Общо дължимата сума е определена на 42 491.09 лв – включваща главница
30 000.00 лв – 10 161.79 лв възнаградителна лихва и 2329.30 лв - застраховки.Видно е, че
сумата не е идентична със сумата посочена в чл.9 от договора, където е регламентиран
„годишният процент на разходите“ 43 731.09 BGN -42 491.09 лв, дори ако към последната
сума се прибави такса за разглеждане на искането за кредит 400.00 лв, сборът отново не
съответства на посочената дължима сума по Договора.Изрично изброяване на видовете
допълнителни плащания, свързани с изпълнението на договора, като част от годишния
процент на разходите липсва както в чл.9 от Договора, така и на друго място в Договора.С
оглед законовото изискване съгласно чл.10, ал.1 договорът да бъде изразен по ясен и
разбираем начин, в отсъствие на посочен в договора размер на дължима застрахователна
премия, и препращане към погасителния план за размера й ,при съгласие за сключване на
застраховка по застрахователна програма „Защита на плащанията на кредитополучатели по
потребителски кредити, предоставяни от ***АД, липса на яснота .1 дължима ли е месечна
такса, възлизаща на 3.50 лв за обслужване на разплащателна сметка, но дори и при
калкулирането на такава сума за целия срок на договора то общо дължимата сума не би била
в размер на 43731.09 лв.Липсата на ясно и точно посочване на всички включени в ГПР
плащания и техният размер, мотивират въззивния съд да приеме за обоснован и правилен
извода за недействителност на Договора, поради непосочване на видовете разходи,
включени в ГПР, при изключване на посочените в чл.19, ал.3 ЗПК.Поради това Договорът
следва да се приеме за недействителен, а за дължима по този Договор само чистата стойност
на Договора, както е предвидено в чл.23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.Липсата на ясно и точно посочване на
включените в ГПК разходи, каквито съгласно пар.1 т.1 от ЗПК могат да бъдат "Общ разход
по кредита за потребителя" - лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
8
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, както е приел и
първоинстанционния съд обосновава извод за недействителност на договора.
Не се налага също обсъждане за съответствие на Договора с останалите законови
изисквания и приета в първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза
съдържаща изчисления за дължимите по договора възнаградителна и мораторни лихви,
както и дължимостта на присъдената, дължима по договора главница, тъй като в частта за
главницата решението не се обжалва.
Предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.430, ал. 2, чл.240 ЗЗД
, чл.9 и чл.33 ЗПК за дължими възнаградителна лихва, обезщетение за забава и такси са
неоснователни, а постановеното, обжалвано решение за отхвърлянето им правилно и
законосъобразно.
Предвид изложеното подадената жалба, като неоснователна следва да бъде оставена
без уважение, а обжалваното решение правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Поради неоснователност на жалбата и разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК
разноски на въззивника не се следват.По делото липсват доказателства за направени от
ответниците разноски поради което такива не им се присъждат.
На адв.Н. да се изплати следващото и се възнаграждение за процесуално
представителство и защита на ответнците при условията на чл.47, ал.6 ГПК в претендирания
от същата(съгласно посоченото в отговора) размер 700.00 лв, по – нисък от внесения за това
депозит.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Кюстендилския районен съд
решение №187 от 18.02.2024г., гр.д.№1096/2022г. в обжалваната част, в която,
като неоснователен е отхвърлен, предявеният от ***** АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.****, представлявано от П.Д. и
Д.Ш. – изп.д-ри и членове на управителния съвет срещу Г. А., ЕГН
**********, с адрес: гр.К., ул.******* и А. А., ЕГН**********, с адрес: гр.К.,
ул.***** искове за осъждането им солидарно, на основание Договор за
потребителски кредит № *** от ***г., да заплатят на *** АД ,ЕИК ***
9
договорна лихва в размер на 1481.18 лв. за периода 03.06.2021г. до
30.12.2021г., мораторна лихва в размер на 2 267.11 лв, за периода 03.06.2021г.
до 26.05.2022г., 34 лв- такси по Договора за периода 03.06.2021г. до
26.05.2022г.,60 лв такси за нотариални покани за периода 03.06.2021г. до
26.05.2022г., както и в частта за разноските.
В частта, в която с постановеното решение №187 от 18.02.2024г., гр.д.
№1096/2022г. на Кюстендилския районен съд Г. А., ЕГН **********, с адрес:
гр.К., ул.******* и А. А., ЕГН**********, с адрес: гр.К., ул.***** са осъдени
да заплатят солидарно на ***** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.****, представлявано от П.Д. и Д.Ш. – изп.д-ри и
членове на управителния съвет, на основание Договор за потребителски
кредит № *** от ***г., главница в размер на 22 490.43 лв , ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска -16.06.2022г. до
окончателното погасяване на задължението, решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
На адв.Д. Н. да се изплати внесеното възнагражгдение, за
осъщественото от същата процесуално представителство и защита на
ответниците във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване – арг. чл.280, ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10