№ 2556
гр. В., 11.07.*** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
***311010*** по описа за *** година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявена искова молба с рег. вх. №
14843/24.02.***г., депозирана от ищцовото дружество „ВиК-В“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Управителя - инж. В.Р. чрез
процесуален представител -юрисконсулт В. Г. против ответника И. К. Г., ЕГН **********, с
адрес :***, с цена на иска за главница 270,77 лв. и 24,40 лв. - лихва за забава.
Със сезиращата искова молба, намираща правното си основание в разпоредбата на
чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД ищцовата страна желае да бъде
установено съществуването на паричното вземане за което е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение в полза на ищцовата страна против ответника по
частно гр.дело № ***/*** г.по описа на РС В., XLII-ри състав, връчена на длъжника и
оспорена от длъжника по реда и в срока по чл.414 ГПК.
Ищцовата страна желае да бъде прието за установено в отношенията между страните
със силата на присъдено нещо съществуването на паричното вземане за което е била
издадена Заповед №59/10.1.*** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
частно гр.дело № ***/***г. по описа на ВРС-42състав, по силата на която Заповед е било
разпоредено на длъжниът (ответник в исковото производство) И. К. Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, *** ДА ЗАПЛАТИ н а кредитора „ВиК-В“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
управление: ***, представлявано от В.Д.В. - Управител, чрез пълномощника юрисконсулт В.
Г., СУМАТА от 270,77 лв. (двеста и седемдесет лева и седемдесет и седем
стотинки),представляваща главница за ползвани и неплатени В и К - услуги по партида с
абонатен номер ***, за периода от 04.11.*** г. до 05.12.2022 г., за обект - имот, находящ се в
***, ***; СУМАТА от 24,40 лв. (двадесет и четири лева и четиридесет стотинки),
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 03.01.2021 г. до 05.01.*** г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 09.01.*** г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от
ГПК, вземане, произтичащо от следните обстоятелства: Дължима сума за фактурирани ВиК -
услуги по партида с абонатен номер ***, за които има издадени фактури за периода от
04.12.*** г. до 06.12.2022 г., за обект - имот, находящ се в ***, ***.
1
Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните правно релевантни
факти и обстоятелства:
На първо място „ВИК - В.“ ООД, представлявано от юрисконсулт В. Г., излага
фактически твърдения в сезиращата съда искова молба затова, че съгласно чл.2, ал.1 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги ( обн.ДВ,
бр.18/2015г. с последни изменения) предоставяло на ответника И. К. Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, ***, които Г., в качеството си на потребител ги получавал и ползвала на същия
адрес.
Ползваните В и К услуги на този адрес , релевира ищцовата страна се отчитали по
партида с абонатен номер ***, чийто титуляр е ответника. Съгласно чл.5, т. 6 от Общите
условия, сочи ищцовото дружество потребителите били длъжни да плащат ползваните В и К
услуги в срок, което длъжникът по заповедното производство и ответник по настоящото
исково - не сторил. Съгласно чл.33, ал.2 от същите ОУ потребителят на В и К услуги бил
длъжен да заплаща фактурираните суми за ползваните В и К услуги в 30 дневен срок след
датата на фактурирането като след изтичане на този срок изпадал в забава. По повод
задълженията на потребителя И. Г. за ползвани, но неплатени ВиК услуги ищцовото
дружество е навело в исковата си молба твърденията, че на 09.01.*** г..депозирало до РС В.
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като
по това заявление било образувано частно гражданско дело № 810/*** г. по описа на ВРС
XLII-ри състав.На 10.1.*** г.заповедният съд издал по цитираното частно гражданско дело
Заповед № 59 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,с която разпоредил на Г.
да заплати на кредитора/ сега ищец / сумата от 270,77 лв. представляваща стойност на
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода 04.11.*** - 05.12.***г.; сумата от 24,40
лв. представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 03.01.2021 г. до
05.01.*** г.,законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 09.01.***г., до окончателното плащане, ведно със сторените разноски / 25 лв. за
заплатена д.т. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
На 30.01.*** г. сочи в исковата си молба ищцовото дружество, че ответникът
депозирал възражение срещу заповедта на основание чл. 414 ГПК , а на 1.2.*** г. заявителят
бил уведомен , че на осн. чл. 415,ал.1 ГПК предвид подаденото възражение на Г. може да
предяви иск за установяване на вземането си .
По същество ищцовата страна твърди, че паричните вземания са дължими като
цена на ползвани В и К услуги , за което са издадени вписаните в таблица 1 фактури ,
издадени за задължения по партида с абонатен номер ***:
Фактура № **********/04.12.*** г. - главница 28 лв., отчетен период 4.11.*** -
***г., лихва 5.70 лв. за периода от 3.1.2021 г. до 5.1.*** г.
Фактура № **********/08.01.2021 г. - главница 37,82 лв., отчетен период 3.12.*** -
6.1.2021 г., 7,33 лв. лихва за периода 7.2.2021 - 5.1.*** г.
Фактура № **********/6.12.2021г. - главница 33,14 лв., отчетен период 3.11.2021 -
3.12.2021г.,3,37 лв. лихва за периода 5.1.2021 - 5.1.*** г.,
Фактура № **********/07.03.2022 г. - главница 45,29 лв., отчетен период
03.02.2022П04.03.2022 г., 3,35 лв. лихва за периода 06.04.2021 - 05.01.*** г.,
Фактура № **********/06.04.2022г. - главница 10,27 лв. , отчетен период 04.03.2022 -
05.04.2022 г., 0,70 лв. лихва за периода 06.05.2022 -05.01.*** г.,
Фактура № **********/10.05.2022 г. - главница 6,50 лв., отчетен период 05.04.2022 -
05.05.2022 г., 0,38 лв. лихва за периода 09.06.2022 - 05.01.***г.,
Фактура № *********/07.06.2022г. - главница 14,41 лв., отчетен период 05.05.2022‐
03.06.2022 г., 0,73 лв. лихва за периода 07.07.2022 - 05.01.*** г.,
Фактура № **********/07.07.2022 г. - главница 14,00 лв., отчетен период 03.06.2022 -
05.07.2022 г., 0,59 лв. лихва за периода 06.08.2022 - 05.01.*** г.,
2
Фактура № **********/04.08.2022 г. - главница 44,14 лв., отчетен период
05.07.2022 03.08.2022 г., 1,53 лв. лихва за периода 03.09.2022 - 05.01.*** г. ,
Фактура №**********/07.09.2022 г.- главница 18,52 лв., отчетен период 03.08.2022 -
05.09.2022 г., 0,47 лв. лихва за периода 07.10.2022 - 05.01.*** г.,
Фактура № **********/06.10.2022 г. - главница 8,58 лв. , отчетен период 05.09.2022 -
05.10.2022 г., 0,15 лв.лихва за периода 05.11.2022 -05.01.***г.,
Фактура №**********/06.12.2022 г. - главница 10,10 лв., отчетен период 03.11.2022
-05.12.2022г., 0,00 лв. лихва за период 05.01.*** - 05.01.*** г.,
Общо главници 270,77 лв. и общо лихви 24,40 лв.
Твърди се още от ВиК В. ООД в исковата молба, че към настоящия момент
ответника не е оспорил чрез писмено възражение горепосочените вземания в нормативно
регламентирания срок по чл. 40 , ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004 г.на МРРБ , както и че
претендираната сума за главница за абонатен номер ***, представлявала цена на реално
доставени и отчетени В и К услуги за имот в гр.В., *** , ***, *** чрез използване на
електронен карнет / таблет /
Предвид изложеното по-горе и ищцовото дружество е отправило искането си с
правно осн. чл.422 , ал.1 вр. чл. 415 , ал.1 ГПК и чл. 86 ал.1 ЗЗД , като желае уважаване на
исковете ведно с присъждане на разноските сторени в исковото и в заповедното
производство.
В подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна е направила искания за
събиране на доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Г., чрез адв. П. оспорва исковете.
Отв. Ил. Г. поддържа направените още в заповедното производство възражения,
подчертавайки, че титуляри на абонатен номер *** са други лица, факт, който бил виден и
от представените от ответницата справка от Имотен регистър, а и дори от представената от
ищеца справка за недобора, в която като титуляр на аб.номер бил посочен Г.П.Г..
В срока по чл.131 ГПК ответницата е направила следните оспорвания:
Оспорва представените с исковата молба писмени доказателства, като сочи че
същите са частни документи, без доказателствена сила и „ оспорва истинността" на
справката за недобора отразена в таблица 1 по реда на чл.193 ГПК.
Ответницата оспорва и Методиката, начина и основанието за начисляване на
количеството потребени В и К услуги, като се твърди и че ищецът е нарушил собствените
си ОУ - Раздел Трети, добавяйки към показанията на абонатния номер и тези от общия
водомер.
Отделно от изложеното се твърди, че индивидуалния водомер е изправен,
пломбиран, метрологично годен към *** г. и за същия не било получавано предписания за
неговата смяна.
Твърди се, че не са извършвани редовни отчети съгласно чл. 22 , чл.23 от ОУ на В
и К В. , както и че по отношение на процесния имот не било въведено отчитане с
електронен карнет , а и индивидуалния водомер не бил от такъв тип който да
позволява дистанционно отчитане, т.к. не разполагал с радиомодул.
По същество ответницата е навела твърдения ,че ищцовото дружество не е
изпълнило пълно и точно собствените си ОУ, поради което и е налице неизпълнение на
задълженията на ВиК оператора касаещи правилата на периодичността , методологията
и начините на отчитане, разпределяне и начисляване на потребената вода . Предвид
изложеното в отговора на искова молба ответницата моли съдът да отхвърли предявените
искове и да обезсили издадената по ч.гр.д. № ***/*** г. заповед № 59/10.1.*** г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и на осн. чл. 78, ал.3 ГПК в полза на
ответницата да бъдат присъдени сторените разноски вкл. и за адвокатски хонорар.
3
Обективирано е и искането в полза на ответницата да се присъдят и сторените от нея в
заповедното производство съдебно - деловодни разноски за договорен и изцяло заплатен
адвокатски хонорар.В подкрепа на наведените възражения в отговора на искова молба
ответницата е направила доказателствени искания.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 23.06.***г. ищцовото
дружество не изпраща представител , но в писмена молба с вх.рег.№ 46964/21.06.***
г.,депозирана от ю.к. В. Г. -пълномощник на ищцовото дружество, се желае делото да се
гледа в отсъствие на представителя на ищеца, желае се даване ход на делото при липса на
процесуални пречки, не се правят възражения по доклада, не се възразява да бъде приета
съдебно-счетоводната експертиза, представят се писмени доказателства. Изразено е
становище по същество, като се желае уважаване на предявените искове, ведно с
присъждане на сторените разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание отв. И.Г. не се явява, представлява се
от адв. П. , който моли съда да отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан с
присъждане на разноските съгласно представения списък и в заповедното и в исковото
производство .
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Предявените специални положителни установителни искове исковият съд е
намерил и намира за процесуално допустими, т.к. са заведени в съда след възражение
от длъжника в заповедното производство , в изпълнение на дадените до заявителя
указания и в рамките на преклузивния срок .
Констатирайки процесуалната допустимост на исковете, съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
Безспорно е по делото, че исковото производство водено под номер на гр.дело
***/*** г. по описа на РС В. е продължение на заповедното - ч.гр.дело № ***/*** г.
също по описа на РС В., ХLII -ри състав .
Видно е от материалите по заповедното дело, че въз основа на депозирано на
09.01.*** г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК дружеството ВиК оператор -„ ВиК В.“ ООД е отправило искането до ВРС
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против
длъжника И. К. Г. ЕГН ********** , с адрес гр.В., *** , *** . От заявлението по чл.410
ГПК - т. 7 -14 се констатира, че заявителят е сезирал заповедния съд с искането да бъде
снабден със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника И.Г. за сумата от 270,77
лв. главница - дължима за периода 4.11.*** -5.12.2022 г. и 24,40 лв. лихва за забава за
периода 3.1.2021 - 5.1.*** г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда , като изрично е записано в т. 9 , б. „в“ от заявлението ,че
паричните вземания се претендират за заплащане от длъжника като дължими суми за
фактурирани ВиК услуги по партида с абонатен номер ***, за които има издадени фактури
за периода 4.12.*** г. до 6.12.2022 г., за обект - имот, находящ се в гр.В., ***, *** , *** вкл.
и ОУ на ВиК В. ООД/ т.12 /.
4
Установено е на база листи 10 и 11 - ти от заповедното дело, че заповедният съд е
намерил , че не са налице пречките визирани в чл. 411,ал.2, т.2 , т.3 , т. 4 и 5 ГПК , поради
което е разпоредил издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
заявителя и против длъжника за сумите вписани по-горе , вкл. и за сторените от заявителя
съдебно -деловодни разноски (от които сумата от 25 лв. за заплатена д.т. и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение) .
Оригинала на издадената по ч.гр.д. ***/ *** г. по описа на РС В., XLII -ри състав
Заповед № 59/10.01.*** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е приложен
на л. 11 - ти от частното гражданско дело и съдържа пълна индивидуализация на страните
по заповедното дело, размерите, периодите и основанието на паричните вземания - така,
както са посочени от заявителя в заявлението , а и в петитума на исковата молба с правно
осн. чл.422 ГПК .
От материалите по заповедното дело - листи 14,15,16 - ти е видно, че в срока по
чл.414 ГПК длъжникът Ил. Г., чрез надлежно упълномощен процесуален представител -
адв.С. П. е оспорила дължимостта на вземанията по заповедта, отправила е искане за
присъждане на сторените разноски в заповедното дело .
Приложеното на лист 17 - ти по заповедното дело Разпореждане № 3897/31.1.*** г.
обективира констатацията на заповедния съд за спазване на срока по чл.414 ГПК и дадените
указания до заявителя за възможността в 1 месечен срок по чл. 414 ГПК да предяви
специалния си положителен установителен иск пред съда за установяване със СПН на
съществуването на оспорените парични вземания.
На последно място, от приобщените по заповедното производство книжа на листи от
19 - ти до последен, се установява , а и не е спорно, че заявителят „ВиК В.“ ООД е предявил
иска си по чл.422 ГПК против И.Г. в срока по чл. 415 ГПК . Констатираната от исковия съд
идентичност на страните по исковото и заповедното производство, диспозитива на
заповедта по чл.410 ГПК и предмета на установителна защита , обосноват и извод за
процесуална допустимост на исковете по чл.422 , ал.1 вр. чл. 415 , ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1
ЗЗД .
Исковият съд, запознавайки се подробно с материалите съдържащи се в заповедното
производство и изложеното в исковата молба установява, че от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда - 09.01.*** г. до депозиране на молбата от 21.06.*** г. „В
и К - В.“ ООД е поддържало твърдението , че паричните вземания , за които заповедният
съд е издал заповедта по чл.410 ГПК и предмет на установителната защита представляват
цена на реално потребени ВиК услуги от абоната - потребител И. Г. .
Едва с представените с молбата от 21.06.*** г. писмени доказателства (оспорени от
адв.П.) , дружеството - ищец без да допълва и или пояснява фактическите си твърдения ,
ангажира писмени доказателства , които не са били представени с исковата молба .
Представените от ищцовата страна писмени доказателства с молба от 21.06.*** г./
приобщени на л. 59 - 63 / следва да бъдат сравнени с целия писмен доказателствен материал
5
ангажиран от ВиК В. с депозиране на исковата молба, но и с представените от ответницата
писмени доказателства, след което да бъде отговорено и на въпроса дали заключението на
вещото лице М.И. по допусната и оспорена изцяло от ответницата ССчЕ доказва
твърденията на ВиК В., че именно ответницата за исковия период от време е поучила,
потребила , но не е заплатила реално доставените й на адреса вписан в исковата молба ВиК
услуги .
Въз основа на изложеното по- горе, от фактическа страна исковият съд приема за
установено и доказано, че в полза на ВиК В. ООД е издадена по ч.гр.д. № ***/*** г. по
описа на РС В., ХLII - ри състав Заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410
ГПК против И. Г., която заповед е оспорена по реда и в срока по чл.414 ГПК и за
установяване съществуването на паричните задължения за потребени и неплатени ВиК
услуги, така както са индивидиуализирани в заповедното дело , заявителят - сега ищец е
предявил ОСИ ,предмет на исковото производство .
В исковото производство, страните по делото спорят относно основанията и
размерите на претендираните парични вземания .
Ищцовото дружество е основало иска си и заявлението по чл.410 ГПК на
твърденията, че ответницата в качеството си на потребител на ВиК услуги предоставяни на
адрес : гр.В., ***, *** , *** , отчитани по партида с абонатен номер ***, за периода
04.11.*** - 05.12.2022 г. потребила доставените й В и К услуги , но в 30 дневния срок от
фактуриране на заплатила цената на услугите .
Ответницата още във възражението си по чл.414 ГПК е възразила против
дължимостта на паричните вземания , като е оспорила да има качеството потребител, да е
получавала фактурираните ВиК услуги а и водомерът да може да бъде отчитан посредством
радиомодул .
Видно от приложенията към исковата молба, за доказване на основанието на
исковите си претенции ВиК В. ООД още с исковата молба е представило и по делото на
листи от 5 до 10 са приложени заверени за вярност с оригинала копия на Общи условия на
Ви К услуги на потребителите от В и К оператор ведно със заверени за вярност с оригинала
копия на Решение № Ц - 37/23.12.2019 г. на КЕВР / л.11 -12 /, извадка от вестник „Черно
море „ /л.13/, Решение № Ц - 46 /30.12.*** г. на КЕВР / л. 14,15/, извадка от вестник „Труд“ /
л. 16/, Решение № БП - Ц - 13 /29.06.2022 г./ л.17,18/ извадка от вестник „ Телеграф „ / л. 18 -
гръб / .
Цитираните по -горе решения ведно с публикации в пресата доказват факта, че
отношенията между ищцовото дружество и потребителите на ВиК услуги се регулират от
публично известни Общи условия , одобрени от КЕВР .
За доказване на размерите на исковите си претенции с исковата молба ищцовата
страна е представила и на л. 21 -ви е приложена едностранно съставена от ВиК В. ООД
справка за недобора на частен абонат И. Г. , но и с налични данни затова , че абонат преди
И.Г. е би Г.П.Г. .От цитираната справка може да бъде прочетено че абонатния номер *** се
6
е отчитал от инкасатор 012 Д.Н. Г. по карнет 009, като срещу записа „***“ е записано „не „,
за периода от 4.12.*** - 6.12.2022 г.
За опровергаване на твърденията на ищцовото дружество, че ответницата е
потребител на ВиК услуги, И.Г. с отговора на искова молба е представила и по делото на л.
34 - ти е приложена справка № 4434515/4.4.*** г. за отдалечен достъп от АВ , от която е
видно, че за периода 1.1.1991 - 4.4.*** г. за ЕГН ********** не са налични извършени
вписвания , отбелязвания или заличавания .
С отговора на искова молба са представени и по делото на листи 35 и 36 са
представени заверени за вярност с оригинала копия на Заповеди за изпълнение на парични
задължения по чл.410 ГПК издадени в полза на ВиК В. ООД за същия абонатен номер и
адрес на потребление, но против други потребители и за различни периоди . Така например
от копието на Заповед по чл.410 ГПК издадена на 11.11.*** г. по ч.гр.д. № ***/*** г. по
описа на РС В. , ХХХIX - ти състав се вижда , че за периода от 05.05.2017 г. до 4.11.*** г. за
същия абонатен номер, но против длъжника - М.Я.М. ЕГН *** в полза на В и К В. е
била издадена цитираната заповед , а от копието на Заповед по чл.410 ГПК издадена на
18.15.*** г. по ч.гр.д. № 4602/*** г. по описа на РС В. , ХXХIV - ти състав е видно, че за
периода от 08.10.2013 г. до 06.04.*** г. в полза на В и К В. е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за същия абонатен номер, но против длъжника Г.П.Г., ЕГН
**********.
Сравнявайки данните в събраните по делото писмени доказателства, съдът следва да
даде отговор от коя дата и на какво основание ответницата И. Г. е вписана като абонат -
потребите на Ви К услуги при ВиК В. ООД, отчитани по партида с абонатен номер ***.
Индиция за основанието , на което ответницата би могла да придобие качеството
потребител на ВиК услуги се съдържа в приобщеното по делото на лист 59-ти и
представено едва преди първото открито съдебно заседание удостоверение за наследници .
От приобщеното на л.59 -ти удостоверение за наследници ,издадено на 22.10.*** г.
на лицето Г.П.Г. , ЕГН ********** се установява, че същият е починал на 07.07.*** г. в
гр.В., като след откриване на наследството призовани към наследяване са следните
наследници по закон : 1. И. К. Г. ЕГН ********** - преживяла съпруга , 2. П. Г.Г. ЕГН
********** - низходящ - син и 3. К. Г. Г. ЕГН **********-низходяща - дъщеря .
Видно от следващото ангажирано писмено доказателство -Протокол носещ дата
05.05.2022 г. служители на ВиК в присъствие на свидетел /всички посочени с две имена / са
констатирали, че титуляра на партидата И. К. Г. не осигурява достъп на инкасатора с
което нарушава разпоредбата на чл.24 ОУ/л. 60/.
На лист 61 са приложени други два протокола с дати 03.09.2021 г. и 3.6.*** г. отново
за нарушение на разпоредбата на чл.24 ОУ , съставени по идентичен начин като с
предходния, с разликата че в първия дори не е посочен титуляр на партидата , а във втора е
вписана за титуляр на партидата И. К. Г. .
Последното представено от ВиК В. ООД писмено доказателство с молбата
7
депозирана преди о.с.з. е опис на отчети на абонат номер *** от таблет, модул самоотчет ,
приобщено на л. 62 - 64 касаещо периода от 08.01.*** г. до 06.06.*** г. за абоната И. Г. .
Така цитираните писмени доказателства, ангажирани от ВиК В. ООД с молба от
21.06.*** г. , приобщени на листи 59 - 64 би следвало да спомогнат за пълното изясняване
на фактическата страна на спора , но същите с изключение на удостоверението за
наследници представляват частни документи, съставени едностранно от В и К оператора ,
оспорени са ответницата в срок , а за доказване на верността на съдържанието йм ищцовата
страна не е предприела необходимите процесуални действия .
Посочените по-горе писмени доказателства следва да се анализират в съвкупност и
поотделно и със заключението на вещото лице М.И. по допусната и изцяло оспорена от
ответницата съдебно - счетоводна експертиза.
Изготвената по делото ССчЕ е приобщена на листи от 65 до 69 вкл. и от
заключението на в.л. М.И. по същество се установява ,че абонатът има непогасени
задължения за главница в размер на 270,77 лв. с ДДС и лихва за забава считано от
съответния падеж до 5.1.*** г. в размер на 24,40 лв. , така като е показано в табличен вид на
стр. 3 и 4 от ССчЕ .
Интерес за нуждите на производството по делото представлява заключението на
вещото лице и изложеното от в.л. И. при разпита в о.с.з., че при посещение на имота
вещото лице и служител на В и К В. са били допуснати в имота от лице представило се за
син на И., който йм отворил случайно, без да бъде предупреден, като при извършен оглед
на водомера в процесния апартамент на 09.06.*** г. вещото лице съвместно с длъжностно
лице на ВиК оператора отчели показания 533 кубически метра на водомера находящ се в
*** на адрес В., ***, ***.
При така събраните по делото доказателства, исковият съд следва да изведе
обоснован и мотивиран правен извод затова ответницата по делото дължи ли паричните
вземания , претендирани от ВиК оператора , така както са вписани в заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и в петитума на специалните
положителни установителни искове .
При така установеното от фактическа страна съдът възприема следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният по делото специален положителен установителен иск е заявен от
ищцовото дружество „ В и К – В. „ ООД против отв.И. Г. и с него ищцовата страна цели да
установи със сила на пресъдено нещо съществуването на паричните вземания за които в
полза на заявителя е била издадена Заповед по чл.410 ГПК, респективно влизане в сила на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Предявеният иск
е процесуално допустим, т.к. е заведен от заявителя в заповедното производство против
длъжника и в рамките на преклузивния срок, поради което съдът дължи произнасяне по
същество на спора. Още с предварителния доклад по делото, обявен за окончателен , съдът е
разпределил доказателствената тежест в исковия процес между страните като е указал на
8
ищцовата страна по същество на спора , че следва при условията на пълно и главно
доказване да установи и докаже , че за исковия период ответницата в качеството на
потребител на В и К услуги , отчитани по абонатен номер *** е потребила доставените и
фактурирани услуги поради което и дължи плащането йм .
При разпределената тежест на доказване с окончателния доклад на делото и на база
съвкупния и поотделен анализ на събраните по делото доказателства, исковият съд достига
до извод от правна страна, че предявените ОСИ с правно осн. чл.422 , ал.1 , вр. чл.415,ал.1
ГПК и вр. чл.86,ал.1 ЗЗД са останали изцяло недоказани по основание, поради което и не е
необходимо съдът изрично да коментира размерите на исковете .
Видно е от материалите и по заповедното и по исковото производство, че завителят
ВиК В. ООД е твърдял , че именно ответницата е абонат и потребител на ВиК услуги, които
не е заплатила в 30 дневния срок .
От представените по делото писмени доказателства от страна на ищцовото дружество
не може да се установи от коя дата точно и на какво основание ответницата според Общите
условия на ВиК В. придобила качеството на абонат на ВиК В. ООД В. .
Безспорно се установява, че титуляри на партидата водена с абонатен номер *** са
били лица , различни от ответницата , а именно Г.П.Г. , а преди него М.Я.М. / л.36,35 /.
Установено е по несъмнен начин на база приложеното на лист 59 -ти удостоверение
за наследници издадено още на 22 октомври *** г. , че лицето Г.Г. е починало на 07.07.*** г.
Този установен и доказан факт води и до правния извод, че с откриване на наследството на
Г.Г. по правилата на чл.1 , чл. 5 - 9 ЗН призовани към наследяване са наследниците му по
закон, които имат квота от наследствената маса определяема в зависимост от това дали
имуществото включено в наследствената маса е било СИО .Ако се предположи, че имотът ,
представляващ адрес на потребление на ВиК услуги е бил в режим на СИО и съпрузите
Георги и И. Г.и не са имали брачен договор, то тогава съпругата след смъртта на съпруга си
придобива квота от една втора от прекратената СИО а останалата една втора се разделя по
равно между преживялата съпруга и двете деца . Т.е. наследниците по закон на Г.Г. би
следвало да имат квота от наследството на Г.Г. равна на 4/6 общо за преживялата съпруга и
по 1/6 за всяко дете. По делото обаче са налице писмени доказателства затова, че по
партидата на ответницата И. Г. в АВ СВ няма никакви вписания и отбелязвания, което не
доказва по никакъв начин твърденията на ВиК В. ООД, че ответницата след смъртта на
съпруга си еднолично използва имота на адрес гр.В., ***,*** , ***.
Дори и са се приеме, че поради наличието на наследствено правоприемство именно
И.Г. е станала абонат на ВиК В. , то това обективно би могло да се случи след датата на
откриване на наследството на Г. Г. - т.е. след 07.07.*** г. , но при спазване на Общите
условия на дружеството ВиК оператор и Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи .
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба 4/14.09.2004г. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от
9
17.08.2012 г.) Получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и
от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К,
наричани за краткост "общи условия", се определят:1. правата и задълженията на оператора
и на потребителите;2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
изразходваната вода и отведените отпадъчни води;3. отговорността при неизпълнение на
задълженията;4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води;5. редът за осигуряване на достъп
до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на
водоподаването на отделните водоснабдявани имоти;6. (нова - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила
от 17.08.2012 г.) редът за откриване, промяна или закриване на партида, включително
и служебно от оператора.
В съответствие с чл. 8, ал.1 т. 6 от Наредба 4/2004 г. в глава Осма, раздел Втори
от ОУ на ВиК В. е регламентиран реда и възможността за промяна на партида . В чл.
62 от ОУ на ВиК В. е разписано ясно, че при смърт на потребител - физическо лице ,
наследниците или лицето придобило имота по силата на договор за гледане и издръжка или
по завещание , са длъжни в 60 дневен срок да подадат заявление до В и К оператора за
промяна на партидата, като представят справка удостоверение за наследници или акт за
собственост .
В чл. 62 , ал.2 пояснено , че в случаите по ал.1, В и К операторът променя партидата
на името на наследника или на един от наследниците , по писмено споразумение между тях ,
или на името на лицето придобило собствеността на имота по силата на акта . При липса на
споразумение между наследниците В и К операторът открива партида на всички наследници
по реда на чл. 59, ал.4 .
Анализът на нормите на чл. 8 от Наредба № 4 /14.09.2004г. и чл. 62 от ОУ на ВиК В.
налага и извод, че при откриване на наследството на Г.Г. на 7.7.*** г. наследниците му по
закон- преживялата съпруга и двете деца са имали задължението в срока от 60 дни да
подадат заявление за промяна на партидата , което очевидно / на база наличните
доказателства по делото / не е било сторено . От друга страна и ВиК операторът не е
изпълнил задълженията си по чл. 62 , ал.2 ОУ , т.к. партидата не е променена на името на
тримата наследника по закон на покойния Г.Г. , а само на името на преживялата съпруга .
Независимо от нарушенията на Общите условия визирани по -горе, основно по
делото остава недоказано твърдението на ищцовата страна че ответницата точно в исковия
период е имала качество потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. ”б” от ЗРВКУ /в сила от
20.01.2005 г./
Наведените с молба от 21.06.*** г. твърдения затова, че ВиК В. се е възползвало от
правото си служебно да промени партидата за първи път са заявени в цитираната молба в
разрез с основното правило в гражданския процес всички твърдения и доказателства да се
представят с исковата молба .
10
Отделно от горното, по делото липсва годно писмено доказателство на база на което
съдът да изведе и правния извод поне до датата на откриване на наследството на Г.Г. кой е
бил титуляр на вещното право на собственост върху процесния имот и от там да може да
бъде изведен и извод при наследствено правоприемство как се разпределя отговорността на
наследниците по закон на починалия за негови задължения към ВиК оператора или и за
техни лични .
Ето защо, при недоказаност на основанието на иска, съдът намира че следва да
отхвърли изцяло предявените специални положителни установителни искове , без да
изследва размерите на претендираните вземания и периодите за които се претендират .
Неоснователността на предявените искове обуславя и възлагане на разноските
сторени от насрещната страна в тежест на ищцовото дружество .
Видно от материалите и по заповедното и по исковото производство ответницата
претендира да й бъдат възстанови разноските за адвокатски хонорар от по 400 лв. в
заповедното и в исковото производство, като е представила доказателства за защита по реда
на чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата по исковото производство / л. 37/ и на л.15-ти от
заповедното за заплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 400 лв.
С оглед изхода на спора и констатациите на исковия съд , че по заповедното
производство ответницата е доказала плащане на адв.хонорар в размер на 400 лв.,този
разход в заповедното дело следва да се възложи в тежест на ищцовата страна на осн. чл. 78,
ал.3 ГПК.
В исковото производство , при изявлението в писмена форма , че защитата на отв.
И.Г. е осъществена от адв. П. при условията на чл. 38, ал.1 ЗАдв, исковият съд определя
минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004 г. за
процесуално представителство на ответницата дължимо от ищцовото дружество в полза на
адв.П. в размер на 400 лв. , на осн. чл. 38, ал.2 ЗАдв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от ищцовото дружество „ВиК-В.“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Управителя - инж. В.Р. чрез
процесуален представител -юрисконсулт В. Г. против ответника И. К. Г., ЕГН **********,
с адрес :гр. В., ***, ***, специални положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД с ИСКАНЕ да бъде прието за
установено в отношенията между страните със силата на присъдено нещо, че И. К. Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, *** в качеството й на потребител на ВиК услуги , които се
11
отчитат по партида с абонатен номер ***, дължи на „ВиК-В“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и управление: ***, представлявано от В.Д.В. - Управител, чрез пълномощника юрисконсулт
В. Г., следните парични вземания : СУМАТА от 270,77 лв. (двеста и седемдесет лева и
седемдесет и седем стотинки),представляваща главница за ползвани и неплатени В и К -
услуги по партида с абонатен номер ***, за периода от 04.11.*** г. до 05.12.2022 г., за обект
- имот, находящ се в ***, ***; СУМАТА от 24,40 лв. (двадесет и четири лева и
четиридесет стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
03.01.2021 г. до 05.01.*** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 09.01.*** г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 410 от ГПК,т.е. паричните вземания за които е била
издадена Заповед №59/10.1.*** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
частно гр.дело № ***/***г. по описа на ВРС - ХLII - ри състав, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „ВиК-В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и управление: гр. В., ул. „П.“ ***,
представлявано от В.Д.В. - Управител ДА ЗАПЛАТИ на ответницата И. К. Г., ЕГН
**********, с адрес :гр. В., ***, *** СУМАТА от 400.00 лв. (четиристотин лева) -
представляваща сторените от отв.И.Г. съдебно - деловодни разноски в заповедното
производство, в качеството на И.Г. на длъжник, пред настоящата инстанция по ч.гр.дело №
***/***г. по описа на ВРС, ХLII - ри състав, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „ВиК-В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и управление: ***,
представлявано от В.Д.В. - Управител ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. П. , вписан в АК В.,
ЛН ***, със служебен адрес : гр.В. , *** СУМАТА от 400 лв. (четиристотин лева) -
възнаграждение за осъществено от адв.П. процесуално представителство на
ответницата И.Г. по исковото производство, пред настоящата инстанция, при условията на
чл.38, ал.1 ЗАдв, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
12
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
13